Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 01.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СВОГЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, IV-ти
състав, в публично заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Катерина Ненова
при секретаря Ирена
Никифорова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 62 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на П.П.П. с ЕГН: ********** против Наказателно постановление № 20-0353-000145/02.03.2020
г., издадено от Началника група на РУ - Своге, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 от ЗДвП,
чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени
административни наказания „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24
месеца, както и наказания „глоба“ съответно в размер 2000 лв., 10 лв. и 10 лв.
В жалбата се твърди, че атакуваното наказателно
постановление е издадено в нарушение на процесуалните и материалните норми.
Административно – наказващият орган не бил посочил конкретно в коя от всички
хипотези на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП попада процесното нарушение. Ограничено
било правото на жалбоподателя да направи своя избор по какъв начин да бъде
установено наличието или липсата на алкохол в кръвта. Не било установено
надлежно жалбоподателят да е отказал да му бъде извършена проверка с техническо
средство. Начинът за проверка бил винаги поставен в зависимост от избора на
водача на МПС дали да бъде тестван с доказателствен анализатор или да се
подложи на медицинско лабораторно изследване. В случая се вменявало, че водачът
е заявил отказ да бъде тестван на място с дрегер. Фактическата обстановка не
била изяснена, деянието не било доказано, а оттам и неправилно бил приложен
материалният закон. По същество се иска отмяна на атакуваното НП.
Административно – наказващият орган не е взел
становище по жалбата, не е подал възражение срещу същата и в откритото съдебно
заседание, редовно призован, не изпраща свой представител.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез своя
процесуален представител поддържа всички доводи и искания, изложени в жалбата и
настоява за отмяна на атакуваното НП.
Съдът, като
прецени събраните доказателства и доказателствени средства по делото, приема за
установено следното от фактическа страна:
На 27.02.2020 г. в 22:25 часа в гр. Своге на ул.
„Георги С. Раковски“ жалбоподателят П.П.П. управлявал л. а. „Мазда“, модел 121
с рег. № …, собственост на Б.В.Я. от …. П. *** към ул. „Цар Симеон“, когато на
кръстовището между двете улици бил спрян за проверка от служители на .. –
свидетелите Т.С.И., А.И.Н. и Ц.Л.Г.. Жалбоподателят отказал да бъде изпробван с
техническо средство за употреба на алкохол, при което на същия бил издаден
талон за медицинско изследване № 074336 с направление за ФСМП – гр. Своге.
Издадени били също 7 бр. холограмни стикери под № А010119. Проверката
установила също, че водачът не носи СУМПС и свидетелство за регистрация на МПС.
Въз основа на така направените констатации, на жалбоподателя бил съставен акт
за установяване на административно нарушение (АУАН), който той подписал без възражения.
Въз основа на акта за установяване на административно
нарушение е издадено и атакуваното наказателно постановление, с което
административно наказващият орган е възприел изцяло констатациите в него, като
е приел, че са нарушени разпоредбите на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, чл. 183,
ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 от ЗДвП, чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП, за което е
наложил на П.П.П. административни наказания „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 24 месеца, както и наказания „глоба“ съответно в размер 2000
лв., 10 лв. и 10 лв.
Съгл. Талон за изследване № 074336, при процесната
проверка жалбоподателят е отказал да бъде изпробван за алкохол с техническо
средство Дрегер 7510 ARBA 009, което е удостоверено с подписа на св. Т.И., като липсва положен подпис от страна на
жалбоподателя. В талона е инкорпорирано направление за ФСМП – гр. Своге за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за установяване
концентрация на алкохол в кръвта. С подписа на св. Ц.Л.Г. е удостоверено, че
жалбоподателят отказва да подпише и получи талона, както и да избере начин за
изследване.
В Докладна записка (л. 15 от делото) се сочи, че при
спиране на автомобила от полицейските органи в същия са се намирали водачът и
още едно лице. Водачът е лъхал на алкохол, като е отказал да бъде тестван, отричал
е да е управлявал превозното средство и не е представил никакви документи – нито
лични, нито такива, удостоверяващи собствеността върху МПС и правоспособността
му като водач.
Въз основа на Заповед № 81212-515/14.05.2018 г. на
Министъра на вътрешните работи , се установява, че и актосъставителят,
констатирал нарушението, и административно наказващият орган са разполагали с териториална
и материална компетентност.
От Справка за нарушител/водач (л. 21-22 от делото) се
установява, че и преди жалбоподателят е санкциониран по административен ред за
нарушения на ЗДвП, но в сравнително отдалечен период.
Със Заповед № 8121з-1186/13.09.2017 г. на Министъра на
вътрешните работи са определени техническите средства и тестовете, с които
следва да се извършва проверка за употреба на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози от водачите на ППС. Приложено е и Удостоверение за одобрен
тип средство за измерване.
От представената извадка от амбулаторен журнал,
предоставена от ЦСМП – София, не се установява на 27.02.2020 г. жалбоподателят
да е подложен на медицинско изследване за употреба на алкохол.
В съдебно
заседание са разпитани свидетелите Т.И., Ц.Г. и А.Н., .., присъствали на
местопроизшествието. Същите еднопосочно описват обстоятелствата, при които е
извършена проверката – време, място, последователност на действията, поведение
на жалбоподателя, присъствали лица. Св. Н. заявява, че при непосредствения си
разговор с жалбоподателя след спирането на управлявания от него автомобил,
същият е лъхал на алкохол. Освен това при слизането си от автомобила
жалбоподателят залитал. Това мотивирало св. Н. да потърси съдействие от пътна
полиция. По същия начин събитията са описани и от св. Г.. И двамата свидетели
са категорични, че са видели жалбоподателят да управлява процесния автомобил,
който при спирането си за проверка е паркирал пред служебния им автомобил, а
спътникът му е пътувал на предната дясна седалка до шофьорското място.
Свидетелите Г. и Н. също така са единодушни, че на водача е било предложено да
бъде тестван за употреба на алкохол с дрегер, но същият е отказал. На местопроизшествието
се отзовал св. Т.И., които споделя, че е издал талон за изследване на
жалбоподателя със съответния брой стикери, който е връчен на последния при
отказ. Показанията на тримата разпитани свидетели са максимално подробни и
взаимно се допълват и подкрепят, поради което съдът им се доверява изцяло.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от
събраните по делото доказателства по административно-наказателната преписка,
както и от гласните доказателствени средства, събрани в хода на съдебното
производство, които са последователни, взаимно обвързани и анализирани в
съвкупност не налагат различни изводи.
При така
изяснената фактическа обстановка и след
служебно извършената цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол, в законоустановения срок и от лице с правен интерес, поради което същата
се явява процесуално допустима и съдът я разгледа по същество.
Актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са издадени от териториални и материално
компетентни органи в кръга на възложените им функции, видно от представената заповед
на Министъра на вътрешните работи.
Актът за установяване на административното нарушение е
съставен в присъствието на актосъставителя, двама свидетели, присъствал на
установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и самия нарушител. Формално
са налице всички изискуеми реквизити по чл. 42 ЗАНН – посочени са три имена и
длъжност на актосъставителя, дата на съставяне на акта, дата и място на извършване
на нарушението, словесно описание на нарушението и посочване на законовите
разпоредби, които са нарушени, както и пълни данни, индивидуализиращи
нарушителя. Актът е подписан от актосъставителя и двамата свидетели, които са
удостоверили с подписа си отказа на нарушителя да подпише АУАН.
Наказателното постановление съдържа реквизитите по чл.
57 от ЗАНН – трите имена и длъжността на издалото го лице, дата на издаване и
номер на постановлението, дата на АУАН, длъжност и местослужене на
актосъставителя, три имена, точен адрес и ЕГН на нарушителя, словесно описание
на нарушението (дата, място, обстоятелства), законова разпоредба, която е
нарушена виновно, вид и размер на наказанието, указания относно възможността за
обжалване на НП и подпис на издалия. Административно – наказващият орган е
гарантирал правото на защита на нарушителя, като му е връчил препис от НП на 04.03.2020
г., видно от обективираната в постановлението разписка.
Не може да бъде споделено възражението, че
административно – наказващият орган не е посочил конкретно в коя от всички
хипотези на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП попада процесното нарушение. Налице е
съответствие между словесното описание на нарушенията и цифровата им
квалификация, както в АУАН, така и в НП. В обстоятелствената част на атакуваното
НП ясно е посочено, че се касае за отказ на жалбоподателя да бъде изпробван за
употреба на алкохол с техническо средство дрегер. По – надолу в
постановлението, отново в обстоятелствената част е направено заключение, че по
описания начин е нарушена разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В
санкционната част на НП административно – наказващият орган е бил още по –
конкретен, като се е позовал на предложение първо от цитираната разпоредба. Следва
да се отбележи, че АНО няма задължение да посочва предложение от съответната
норма при извършване правна квалификация на деянието, а единствено в
обстоятелствената част ясно да опише фактите, обуславящи съставомерност на
деянието, което в случая е сторено. Съгласно чл.
9, ал. 1 от ЗНА във връзка и с чл. 26 от Указ № 883 за прилагането на ЗНА,
всеки нормативен акт се състои от членове, а в ал. 2 на същата разпоредба е
регламентирано, че членът може да се състои от алинеи, алинеята - от точки, а
точката - от букви. Използването от правоприлагащите и правораздавателните
органи на други, различни подразделения, като например предложения, хипотези
или алтернативи, е само с цел допълнително уточняване на приложения закон.
Евентуалното разминаване при посочването на номерация на всяка една от
множеството изброени алтернативи, основано на собствената интерпретация на
употребените от законодателя съюзи „и” и „или” при въведеното обособяване на
възможните хипотези, включително пунктуационно, поначало не следва да се
третира като неправилност на цифровото изражение на правната квалификация. Още
повече, когато последната е достатъчно конкретизирана посредством прецизното
словесно формулиране. (в т. см. Решение на ВКС № 200/2014 г., II н. о. и Решение № 23/08.05.2020 по
дело № 61/2020 на ВКС, НК, III н.о.).
Неоснователни са и възраженията за процедурни
нарушения по Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. В чл. 2, ал. 1 от същата е регламентирано, че при извършване на
проверка за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози проверяваното
лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи
по Закона за движението по пътищата разпореждания и указания, освен ако те налагат извършването на
очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на нормативен акт или
застрашават неговите или на други лица живот или здраве. В ал. 2 се сочи, че неизпълнението
на задължението по ал. 1, с което се възпрепятства извършването на проверката,
се приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава. В конкретния случай
такъв отказ е бил налице, което е надлежно удостоверено в писмен документ с
подписите на двама свидетели, а отделно от това се доказва по несъмнен начин от
събраните гласни доказателствени средства. В чл. 3, ал. 1 от Наредбата
императивно е разписано, че при извършване на проверка на място от контролните
органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство. Чл. 3а, т. 1 от Наредбата регламентира, че
когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство, каквато е
процесната хипотеза, установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се
извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в
кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол
в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и
химическо лабораторно изследване. Следователно по никакъв начин процедурата по
установяване употребата на алкохол не е компрометирана, не се е отклонила от
нормативния ред, а обстоятелството, че жалбоподателят се е опитал да я осуети
не може да се тълкува в негова полза и същият е недопустимо да се
облагодетелства от собственото си недобросъвестно поведение.
По отношение на
наложените санкции, същите са наложени в съответните фиксирани от закона
размери, като АНО се е позовал на правилните санкционни норми, съответстващи на
нарушенията.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление се явява процесуално и материално законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0353-000145/02.03.2020
г., издадено от Началник на група при РУ - Своге, с което на основание чл. 53
от ЗАНН, чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 от ЗДвП, чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП, на П.П.П. с ЕГН: ********** са
наложени административни наказания „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 24 месеца, както и наказания „глоба“ съответно в размер 2000 лв., 10 лв. и
10 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София област на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от Административно-процесуалния
кодекс в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
След
влизане на решението в сила, препис да се изпрати на РУ – Своге за сведение.
Районен съдия:
|
|
|