С решение № 578 от 22.02.2005 г., постановено по гр.д.№ 93/2005 г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявения от Живка Ташкова Ковачева – Гълбачева от гр.Кърджали против “Издателска къща – Родопи” ООД гр.Кърджали и Тонка Петрова Гогова от гр.Кърджали, иск с цена 5 000 лева, ведно със законната лихва, произхождащи от непозволено увреждане, с правно осонвание чл.49 във връзка с чл.45, ал.1 от ЗЗД, като неоснователен. С решението си съдът е осъдил Живка Ташкова Ковачева – Гълбачева да заплати на “Издателска къща – Родопи” ООД гр.Кърджали и Тонка Петрова Гогова направените по делото разноски в общ размер на 400 лева. Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата Живка Ташкова Ковачева – Гълбачева, която чрез своя процесуален представител, го обжалва в срок. Счита, че решението е необосновано и незаконосъобразно. За да отхвърли иска съдът направил разсъжденията и констатациите си на базата на събрания устен доказателствен материал – показанията на свидетелите на ответниците, които излагали какви ли не обстоятелства във връзка и по повод на екологичното състояние на въздуха над град Кърджали и околностите му, на замърсяването му от различни източници, най – вече от “Хвостохранилище” № 2, което било предмет на въпросните публикации, но в никакъв случай не конкретизирали датата, месеца и часът на замърсяването. Напротив, данните по делото сочели, и това съдът бил констатирал, но не обсъдил, че на посочените в публикациите дата, месец и час замърсяването е било в рамките на нормалн¯то такова т.е. не били измерени превишаващи нормите показатели. Посочени били редица актове на проверяващи органи от Община Кърджали, от РИОСВ Хасково, от “Гражданска защита”, но никой от представените по делото и обсъдени в решението не касаели месеците март, април и август 2004 г. Твърди се в жалбата, че за посочените периоди от време показателите за концентрация на прах в атмосферния въздух са били в нормите на нормалните, съгласно Наредба № 14, обн. В ДВ., бр.8 от 22.01.2002 г. Освен това, интерпретациите за “благосъстоянието” на ищцата, с оглед новостроящия се хотел, собственост на дружеството, което управлявала, срещу невъзможността работещите в последното миньори “да си построят такива”, далеч не било “разсъждение в бъдеще, касаещо съдбата на предприятие, в което работят определено число хора, какво би се получило, ако същото не отговаря на изискванията”. Счита, че в тази си част въпросната статия определено внушава злоупотреба с власт, принизяване нуждите на работниците за сметка на обогатяването на управляващите. Екологичните проблеми били изнесени на реден план, но същите обслужвали целите на пишещите – именно уронването на личния човешки, социален, професионален и управленски авторитет на въззивницата. В този смисъл решението било необосновано – приетите за установени фактически положения не съответствували на събраните доказателства по делото. Ето защо моли съда да отмени атакуваното решение, като уважи предявения иск, ведно със законните последици от това. Въззиваемите – “Издателска къща Родопи” ООД гр. Кърджали и Тонка Петрова Гогова, чрез своя представител по пълномощие, считат жалбата за неоснователна. Молят съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд. Претендират разноски. Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на въззивникът, наведени в подадената от него жалба, констатира следното: Пред първата инстанция са били предявени от Живка Ташкова Ковачева- Гълбачева против „Издателска къща – Родопи” ООД гр.Кърджали и Тонка Петрова Гогова, обективно съединени искове, с правно основание чл.45 и чл.49 от ЗЗД във връзка с чл.52 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лева от публикация във вестник „Нов живот”,бр.165/11504/ 02.09.2004 година, озаглавена „РИОСВ прощава, но Европа едва ли”, с автор Тонка Петрова Гогова. В исковата молба са изложени твърдения за увреждане на личния авторитет и собственото достойнство на ищцата /въззивник пред настоящата инстанция/, както и имиджа й на изпълнителен директор на „Горубсо – Кърджали” АД от цитираната по – горе публикация във вестник „Нов живот” от 02.09.2004 г. и в частност от следните твърдения в статията: 1. че сред „челниците” замърсители на въздуха в гр.Кърджали е хвостохранилището на „Горубсо”; 2. че следващото голямо замърсяване, което е стигнало до Кърджали е било през месец март 2004 г. и 3. че „…госпожа Ковачева може да разчита хотелът да поддържа благосъстоянието й. Но работниците й едва ли са сколасали да си вдигнат хотелчета”. Не се спори по делото, че ответникът /въззиваем/ “Издателска къща Родопи” ООД гр. Кърджали издава вестник „Нов живот”, както и че Тонка Петрова Гогова /въззиваема/ е репортер в същия вестник, което се установява и от приложения към гр.д. № 849/2004 г. по описа на Кърджалийския районен съд, приложено като доказателство към настоящото дело, брой 165/11504/02.09.2004 г. на вестник „Нов живот”. Не е спорно също така, че въззивницата Живка Ковачева – Гълбачева е изпълнителен директор на „Горубсо – Кърджали” АД гр.Кърджали, което се установява и от представеното по делото удостоверение за актуално състояние от 04.08.2004 г. на Кърджалийския окръжен съд. Съгласно последното дружеството се управлява от съвет на директорите в състав от трима души, между които и въззивницата Живка Ташкова Ковачева – Гълбачева и се представлява от последната в качеството й на изпълнителен директор. Видно от констативен протокол от 22.03.2004 г., същият е съставен от свидетелката Ася Добруджалиева, в качеството й на началник – сектор „Опазване на околната среда” при Община Кърджали, в резултат на извършена от нея проверка на обект „Хвостохранилище – 2” на „Горубсо – Кърджали” АД гр.Кърджали, на която са присъствали също и лицата Димитър Димитров /нÓчалник „Хвостохранилище – 2”/, Пеньо Николов /”Гражданска защита” към „Горубсо – Кърджали” АД/, Селяхтин Юсеин /главен инспектор „РХБЗ” – дирекция „Гражданска защита” Кърджали и Петя Колева /мл.експерт „ООС” при Община Кърджали/. От протокола се установява, че при извършената проверка е било констатирано, че оросителната система работи с 10 оросители, вместо с предвидените по проект 20, като останалите 10 оросителя липсвали, както и че поради ниския дебит на подаването на водата оросяването е било извършвано периодично през 1.30 до 2 часа. По време на проверката скоростта на вятъра е надвишавала 28 км/ч, посока юг – югозапад, и се вдигало облак от прах над хвостохранилището, който се насочил към промишлената зона – ОЦК и Бентонит. От представения по делото като доказателство Протокол за проверка на потенциално опасен обект от 06.04.2004 г. се установява, че на посочената дата е бил извършен контролен оглед и проверка на обект „Хвостохранилище – 2”, собственост на „Горубсо – Кърджали” АД, като в проверката са участвали членове на Постоянната общинска комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи, както и представители на Държавна агенция „Гражданска защита” към Министерския съвет: главния секретар на агенцията и началник на отдел „Управление при кризи”. Видно от протокола членовете на комисията са констатирали следното: 1. на „Хвостохранилище – 2” е била монтирана оросителна инсталация в участъка север – юг, като са били налице 5 оросители от предвидените по проект 20 броя; вследствие на високата скорост на вятъра в посока юг – югозапад от 13.00 до 14.00 часа се наблюдавал облак от прах от хвостохранилището, който се движил към промишлената зона на града, района на „ОЦК” АД и „Бентонит” АД, като по време на престоя им там оросителната инсталация не била задействана и 2. че замърсяването на въздуха с хвост, съдържащ тежки метали създава опасност за здравето на населението, както и че хвостът, който е продукт след преработване на рудата е класифициран като опасен отпадък, в който се съдържат минерален прах и тежки метали. По делото са приети като доказателства документи на РИОСВ – Хасково за извършени проверки, дадени предписания и наложени санкции във връзка с експлоатацията на „Хвостохранилище – 2” Кърджали, собственост на „Горубсо – Кърджали” АД гр. Кърджали през 2004 г., а именно: 1. предписание № 37/23.03.2004 г., видно от което въз основа на извършена проверка на „Горубсо – Кърджали” АД и констатациите, отразени в констативен протокол от 22.03.2004 г. са предписани следните мерки – да се възстанови оросителната инсталация на хвостохранилището съгласно одобрения проект и осигури нормалната й работа, със срок за изпълнение 05.04.2004 г.; да се предприемат мерки за осигуряване на необходимото количество вода за ефективна работа на оросителната инсталация, със срок за изпълнение 31.05.2004 г.; да се поддържа постоянно овлажнена повърхността на хвостохранилището, със срок за изпълнение постоянен; 2. наказателно постановление № 22/17.09.2004 г., издадено въз основа на акт № 22/29.03.2004 г., с което е наложена санкция на „Горубсо – Кърджали” АД за нарушение на чл.44 от ЗООС – за това, че на 22.03.2004 г. в „Хвостохранилище – 2” в гр.Кърджали не поддържа в изправност оросителната инсталация, оросяването се извършва периодично поради недостатъчно количество вода, в резултат на което от вятъра се вдига голям облак прах, който се насочва към промишлената зона на гр.Кърджали, както и за това, че дружеството не организира и не експлоатира хвостохранилището по начин, който изключва замърсяване компонентите на околната среда, в конкретния случай – атмосферния въздух; 3. протокол за проверка № 349/10.06.2004 г., от който се установява, че оросителната инсталация не работи към 10.06.2004 г.поради надграждане на хвостохранилището; 4. протокол за проверка № 434/20.08.2004 г., от който се установява, че проверката е извършена по повод предписание № 37/ 23.03.2004 г., като е констатирано, че т.1 и т.3 от предписанието не са изпълнени; 5. предписание № 52/ 23.08.2004 г., видно от което въз основа на извършена проверка на „Горубсо – Кърджали” АД и констатациите, отразени в констативен протокол от 20.08.2004 г. /цитиран по – горе/ са предписани следните мерки – след приключване надграждането на „Хвостохранилище-2” да се възстанови и пусне в редовна експлоатация оросителната инсталация, със срок за изпълнение 30.09.2004 г.; да се поддържа постоянно овлажнена повърхността на хвостохранилището, със срок за изпълнеÝие постоянен; 6. протокол за проверка № 462/24.09.2004 г., с който е било констатирано, че: на „Хвостохранилище – 2” на „Горубсо – Кърджали” АД вятърът, който духал от юг е вдигал облак от прах и го отнасял в посока към промишлената зона, нямало замърсяване на въздуха над околните села Вишеград и Островица, работили 2 оросителя от общо 6, монтирани на западната страна и че причината за това е наличието на една помпа и ниския дебит на подаваната вода, западната страна, от която се вдигал облак от прах не била достатъчно овлажнена, наличието на облак от прах, който замърсявал промишлената зона показвало, че оросителната инсталация не работи ефективно, повърхността на хвостохранилището не се поддържа постоянно овлажнено, съгласно нормативните изисквания; 7. протокол за проверка № 568/19.10.2004 г., с който е констатирано, че на „Хвостохранилище – 2” продължава надграждането, монтаж и демонтаж на тръбопроводи, както и че т.1 и т.2 по предписание № 52/23.08.2004 г. не са изпълнени, оросителната инсталация не е възстановена и не работи; 8. наказателно постановление № 39/27.12.2004 г., с което въззивницата Живка Ковачева, в качеството й на изпълнителен директор на „Горубсо- Кърджали” АД, е санкционирана за нарушение на чл.166, т.3 във връзка с чл.155 от ЗООД за това, че при проверка на 19.10.2004 г. в „Хвостохранилище – 2” на „Горубсо – Кърджали” АД гр.Кърджали е установено, че не е изпълнено предписание № 52/23.08.2004 г. на директора на РИОСВ – Хасково в определения срок, а именно: надграждането на „Хвостохранилище – 2” не е завършено и оросителната инсталация не е възстановена и не работи, както и че на северната страна се извършва намиването и няма монтирани оросители, а на западната страна, където се извършва надграждането има само два броя оросители. По делото е представена като доказателство докладна записка от кмета на Община Кърджали до министъра на околната среда и водите изх.№ 04-00-279/01.10. 2004 г. относно „замърсяване района на гр.Кърджали от обект „Хвостохранилище Кърджали 2”, на „Горубсо – Кърджали” АД”. В нея е представен „един от сериозните екологични проблеми на гр.Кърджали – замърсяване на околната среда от дейността на обект „Хвостохранилище Кърджали 2”, на „Горубсо – Кърджали” АД. В докладната записка е посочено също, че с докладна записка изх.№ 04-00-101/16.04.2004 г. кметът на Община Кърджали е поставил на вниманието на министъра на околната среда и водите и министър Филиз Хюсменова острата необходимост от прекратяване на отрицателното въздействие върху околната среда на посочения обект, както и че през последните години обект „Хвостохранилище Кърджали 2” не се експлоатира по начин, щадящ околната среда и здравето на хората. Сочи се също така, че оросителната инсталация на хвостохранилището функционира епизодично с 1 или 2 оросителя, което не може да осигури постоянно овлажняване на цялата повърхност. Представена е като доказателство и докладна записка от кмета на Община Кърджали до председателя на Постоянната комисия по околната среда и води към Народното събрание относно „замърсяване района на гр.Кърджали от обект „Хвостохранилище Кърджали 2”, на „Горубсо – Кърджали” АД”. С писмо изх.№ 91-00-10/25.03.2004 г. кметът на Община Кърджали е отправил до изпълнителния директор на „Горубсо – Кърджали” АД гр.Кърджали „покана за обсъждане на възможности за предотвратяване, бъдещо замърсяване на атмосферния въздух от обект „Хвостохранилище 2” на „Горубсо – Кърджали” АД”. Посочено е, че повод за писмото е възникналото в периода 21-23.03.2004 г. замърсяване на атмосферния въздух в района на гр.Кърджали, предизвикано от обект „Хвостохранилище 2”. В представената по делото като доказателство докладна записка от кмета на Община Кърджали до министъра на околната среда и водите и до председателя на постоянната комисия за защита на населението от бедствия и аварии към Министерски съвет е представен „един от сериозните екологични проблеми на гр.Кърджали – замърсяване на атмосферния въздух и почвите с неорганизирани емисии на прах, съдържащ тежки метали и силициев диоксид, генерирано от „Хвостохранилище Кърджали 2” на фирма „Горубсо – Кърджали” АД”. В докладната се твърди, че в дните от 20 до 23 март 2004 г., когато скоростта на вятъра е достигнала 24 м/сек. (над 86 км/ч), облак от хвост се стелел над района и създализключително критична обстановка, като направените проверки от представители на Община Кърджали, Областна служба „Гражданска защита” и РИОСВ Хасково констатирали, че оросителната инсталация на обекта не функционира, налични били само 5 от необходимите 20 оросителя и плажната ивица и откосите на хвостохранилището били осушени. По делото са разпитани като свидетели Мехмед Мехмед и Петко Раков – фоторепортери във вестник „Нов живот”, които установяват, че през пролетта и есента на 2004 г. многократно са ходили на хвостохранилището и на място са виждали издигащият се от там прах, който се носел към града.Разпитаната като свидетелка Петя Тенева установява, че като кореспондент на вестник „Дневен труд” е отразявала през м.март 2004 г. много силно запрашване в района на хвостохранилището, като първата публикация била само писмен материал, а втората била придружена със снимки. В публикациите си отразявала състоянието в момента в района на хвостохранилището. Свидетелят Осман Ахмед – кмет на селата Островица и Вишеград, установява, че от години наред когато духа силен вятър се вдигал облак прах, който запрашава целия район. Многократно се обаждал в общината и на журналисти, които са идвали на место, разговаряли са с хората и са отразявали състоянието на района. По делото са разпитани като свидетели и Митко Синабов – заместник кмет на Община Кърджали, и Ася Добруджалиева – началник сектор „Опазване на околната среда” към Община Кърджали, които твърдят, че от години е имало проблем с хвостохранилището на „Горубсо – Кърджали” АД, изразяващи се, че при определени климатични условия ветровете вдигат хвоста, когато той не се оросява и го разнасят над близките села и към града. Свидетелката Добруджалиева установява, че през пролетния сезон почти всяка година се получава запрашването, като специално за случая през м.март 2004 г. се съставили протоколи, изпратили се сигнали до всички компетентни органи, които могат да налагат санкции и по – специално до РИОСВ Хасково. Според нея отразяването в процесната публикация е коректно. По делото е представена като доказателство справка за измерени концентрации на общ прах в атмосферния въздух на пункт ХЕИ – Кърджали за м.март и м.август 2004 г. видно от която измерените концентрации на общ прах в атмосферния въздух за тези месеци е под средноденонощната норма за общ прах. При тези доказателства настоящият състав счита предявеният иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от публикацията във вестник „Нов живот” бр.165/11 504/02.09.2004 г. и в частност от твърденията в нея, че „Горубсо – Кърджали” АД е едно от челниците замърсители на въздуха в гр. Кърджали, което произхожда от хвостохранилището и че през м.март 2004 г. е имало голямо замърсяване, което е стигнало до града, е неоснователен. Съгласно чл.49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността на юридическите лица по този текст за непозволено увреждане е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия и тази отговорност има обезпечително - гаранционна функция. За да възникне отговорност по чл.49 от ЗЗД е необходимо вредите да са причинени от действия /бездействия/ на работници или служители, съставляващи изпълнение или по повод на възложена работа. Т.е. за ангажиране на безвиновната отговорност на юридическото лице е необходимо установяването на виновно и противоправно поведение на работници или служители, на които юридическото лице да е възложило работа, при или по повод възложена работа. В случая искът е предявен срещу дружеството – въззиваем, като издател на вестник „Нов живот”, в публикация на който се твърди, че се съдържат неверни твърдения и срещу репортера на вестника, написал въпросната статия. В тази връзка от гореизложеното се установява по един безспорен начин, че на 22.03.2004 г. е била извършена проверка на обект „Хвостохранилище 2”, собственост на „Горубсо – Кърджали” АД гр.Кърджали, при която е било констатирано, че оросителната система работи с 10 оросители, вместо с предвидените по проект 20, като останалите 10 оросителя липсвали, както и че поради ниския дебит на подаването на водата оросяването е било извършвано периодично през 1.30 до 2 часа. По време на проверката скоростта на вятъра е надвишавала 28 км/ч, посока юг – югозапад, и се вдигало облак от прах над хвостохранилището, който се насочил към промишлената зона на гр.Кърджали – ОЦК и Бентонит. Наличието на замърсяване на въздуха през месец март 2004 г., причинено от обект „Хвостохранилище 2”, собственост на „Горубсо – Кърджали” АД гр.Кърджали се установява и от цитирани по – горе доказателства: наказателно постановление № 22/17.09.2004 г., издадено въз основа на акт № 22/29.03.2004 г., с което е наложена санкция на „Горубсо – Кърджали” АД за нарушение на чл.44 от ЗООС – за това, че на 22.03.2004 г. в „Хвостохранилище – 2” в гр.Кърджали не поддържа в изправност оросителната инсталация, оросяването се извършва периодично поради недостатъчно количество вода, в резултат на което от вятъра се вдига голям облак прах, който се насочва към промишлената зона на гр.Кърджали, както и за това, че дружеството не организира и не експлоатира хвостохранилището по начин, който изключва замърсяване компонентите на околната среда, в конкретния случай – атмосферния въздух; писмо изх.№ 91-00-10/25.03.2004 г, с което кметът на Община Кърджали е отправил до изпълнителния директор на „Горубсо – Кърджали” АД гр.Кърджали „покана за обсъждане на възможности за предотвратяване, бъдещо замърсяване на атмосферния въздух от обект „Хвостохранилище 2” на „Горубсо – Кърджали” АД” и в което е посочено, че повод за писмото е възникналото в периода 21-23.03.2004 г. замърсяване на атмосферния въздух в района на гр.Кърджали, предизвикано от обект „Хвостохранилище 2”; както и от разпитаните по делото свидетели. В тази връзка съдът намира, че представената по делото справка за измерени концентрации на общ прах в атмосферния въздух на пункт ХЕИ – Кърджали за м.март и м.август 2004 г. видно от която измерените концентрации на общ прах в атмосферния въздух за тези месеци е под средноденонощната норма за общ прах, по никакъв начин не опровергава констатирано замърсяване на въздуха на 22.03.2004 г., което се е насочило към промишлената зона на гр.Кърджали. От друга страна, от събраните по делото и обсъдени по – горе писмени и гласни доказателства се установява замърсяване на околната среда от дейността на обект „Хвостохранилище 2” на „Горубсо – Кърджали” АД гр.Кърджали в района на промишлената зона на гр.Кърджали и околните села. В тази насока са цитираните по- горе протоколи за проверка, дадени предписания и наложени санкции за неизпълнени предписания от РИОСВ Хасково, докладните записки на кмета на Община Кърджали до министъра на околната среда и водите, председателя на постоянната комисия по околна среда и води към Народното събрание и председателя на постоянната комисия за защита на неселението от бедствия и аварии към Министерски съвет, протокол за проверка на потенциално опасен обект от 06.04.2004 г., както и показанията на разпитаните по делото свидетели Мехмед Мехмед, Петко Раков, Митко Синабов, Ася Добруджалиева, Петя Тенева и Осман Ахмед. Предвид изложеното съдът намира, че представените по делото доказателства опровергават изложеното от ищцата /въззивник/ в исковата молба за наличието на претендираните неверни твърдения във въпросната публикация на вестник „Нов живот”. Следва да се отбележи, че в случая не е налице виновно и противоправно поведение от страна на въззиваемата Тонка Гогова, тъй като когато е извършена необходимата проверка относно истинността на информацията, съгласно установената журналистическа практика, чрез използване на обективно съществуващите и възможни източници на информация е налице професионална добросъвестност, която изключва гражданската отговорност по чл.45 от ЗЗД. В тази връзка по делото се установява, че за отразените в процесната статия твърдения, а именно – че „Горубсо – Кърджали” АД е едно от челниците замърсители на въздуха в гр. Кърджали, което произхожда от хвостохранилището и че през м.март 2004 г. е имало голямо замърсяване, което е стигнало до града, са налице множество обективно съществуващи източници на информация, каквито са официално съставените протоколи за проверка, дадените задължителни предписания и наложени санкции от РИОСВ Хасково, докладни записки на кмета на Община Кърджали до различните институции именно за съществуващия в гр.Кърджали екологичен проблем. Що се касае до отразеното във въпросната публикация, че „…госпожа Ковачева може да разчита хотелът да поддържа благосъстоянието й. Но работниците й едва ли са сколасали да си вдигнат хотелчета”, то съдът намира, че същото само по себе си не внушава злоупотреба с власт, нито уронва по някакъв начин личния авторитет и достойнството на въззивницата. Ето защо не е налице фактическия състав на чл.45, респективно на чл.49 от ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди и от така отразеното в статията. Впрочем, първоинстанционният съд е обсъдил подробно всички събрани по делото доказателства и правилно е приел, че така предявените срещу ответниците искове са неоснователни. Ето защо като ги е отхвърлил, районния съд е постановил едно правилно решение, което като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото следва да се осъди въззивницата да заплати на въззиваемия „Издателска къща – Родопи” ООД гр.Кърджали направените пред тази инстанция разноски в размер на 100 лева. Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 578 от 22.02.2005 г., постановено по гр.д.№ 93/ 2005 г. по описа на Кърджалийския районен съд. ОСЪЖДА Живка Ташкова Ковачева – Гълбачева с адрес за призоваване: гр. Кърджали, ул.”Републиканска” 83, с ЕГН ********** да заплати на „Издателска къща- Родопи” ООД със седалище и адрес на управление гр.Кърджали, ул.”Булаир” 2, направените по делото разноски в размер на 100 лева. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател : Членове : 1.
2. |