РЕШЕНИЕ
№ 862
гр. Добрич, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Соня Т. Дженкова
при участието на секретаря Калинка М. Христова
като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело №
20233230100780 по описа за 2023 година
и за да се произнесе съобрази следното :
Подадена е искова молба от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление ***, с ЕИК ***, с която срещу С. Б. Ю., с ЕГН ********** са предявени искове
за установяване вземанията на ищеца, както следва:
-280,23 лева /главница/ по Договор за кредит;
-112,63лв. възнаграждение по договор за предоставяне на гаранция;
-13,14 лева/договорна лихва/за период 14.08.2021 г до 01.01.2022 година;
-12,42 лева /обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава/за периода
14.08.21г.- 05.04.2022г.;
-60лв. дължими такси;
С исковата молба се претендират разноските в заповедното и в установителното
производство.
Твърдения в исковата молба:
Ищецът твърди, че на *** година С. Б. Ю., **********, е сключила Договор за
паричен заем № *** с „Изи Асет Мениджмънт“, по силата на който получил сумата от 500
лева, срещу което се съгласила да върне 21 броя вноски по 25,88 лева в срок до 01.01.2022
г., съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за паричен заем. Уговорен бил
и фиксиран лихвен процент в размер на 40.00 %, както и годишен процент на разходите в
размер на 48.35 %.
В чл. 9, ал. 2 от Договора за паричен заем било уговорено правомощие на Изи Асет
Мениджмънт да уведомява Длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция,
изпращане на съобщения, писма, мейли, СМС-и и стикери.
Ответникът С. Ю. е сключила на *** година Договор за предоставяне на гаранция с
дружеството „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. По силата на Договора за предоставяне
на гаранция дружеството се е задължило да сключи договор с трето за процеса лице – „ИЗИ
АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД и да отговаря пред „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД
солидарно със С. Ю. за всички задължения по Договора за кредит с ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ АД така, както те са установени в Договора за кредит и приложенията към
него. Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне гаранция дружеството се е задължило да
плати всички изискуеми задължения при поискване от „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД.
1
На *** година „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ и С. Ю. са сключили договор за
гаранция, по силата на който „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ се е задължило спрямо „Изи
Асет Мениджмънт“ за всички задължения на Длъжника по Договора за паричен заем.
Приложение № 1 към чл.З.
Ответникът С. Ю. не е изпълнила в срок задълженията си по Договора за кредит.
„ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД поканило „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да
плати всички изискуеми задължения на С. Б. Ю., ЕГН ********** по Договора за кредит. За
това обстоятелство и в изпълнение на уговореното в чл. 3, ал. 2 от Договора за предоставяне
на гаранция „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е изпратило уведомление до Длъжника, в
което е посочило всички дължими суми и предстоящо плащане от „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.
На 05.04.2022г. „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е погасило дължимите от С. Ю.
на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД суми, както следва:
1.280,23 лева /главница/ по Договор за кредит;
2.13,14 лева/договорна лихва/за период 14.08.2021 г до 01.01.2022 година;
3.12,42 лева /обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава/;
Така „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ изпълнило задълженията си към С. Ю. по
Договора за предоставяне гаранция.
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е уведомило по електронна поща Длъжника за
извършеното плащане съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от Договора за предоставяне на
гаранция, за встъпването на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД в правата на кредитора
„ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, както и за задължението му за заплащане на
възнаграждение по Договора за предоставяне на гаранция в размер на 1 12,63 лева.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 31.03.2022 г.
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД като цедент е прехвърлило своите вземания към
Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***. Длъжникът е
уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес на дата 02.05.2022 година, както и
на посочения от него в договора електронна поща и телефонен номер, в случай, че такива са
налични и подадени от задълженото лице на дата 31.10.2022 г.
Ако съдът приеме, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него
имейл адрес не е извършено надлежно, то се настоява да се приеме за надлежно връчването
на уведомлението, извършено с исковата молба.
Към настоящия момент задължението все още не е погасено.
В срока по чл 131 от ГПК, ответникът С. Б. Ю., представлявана от назначения и
особен представител депозира отговор, с който оспорва иска. Конкретните възражения на
ответника са, както следва:
-не е обявена предсрочната изискуемост на кредита към подава не заявлението;
-не е отправена покана за погасяване на вземанията;
-договорът е сключен при неизгодни условия и утежнен с допълнителни разноски по
гаранцията;
-договорната лихва е прекомерна и страната е неравнопоставена спрямо кредитора;
-ответницата не е уведомена за извършената цесия;
-настоява за допускане на експертиза, която да установи какъв е размера на платените
и неплатените вноски на ответницата;
Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите
на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
С договор за паричен заем № ***/*** г. сключен между „ Изи Асет Мениджмънт „ АД
и ответника С. Б. Ю., е уговорено предоставянето на паричен заем в размер на 500 лв. ,
който следва да бъде върнат при условията по чл.2 от договора, чрез 21 броя седмични
вноски всяка в размер на 25.88 лв., с дата на първа седмична вноска 14.08.2021 г. и последна
01.01.2022 г., с фиксиран годишен лихвен процент 40 % и годишен процент на разходи ГПР
46.96 % (чл.2,т.8 от договора ), или общо дължимата сума от заемателя/ищеца предвид
допусканията по т.8 от договора, е в размер на 543.48 лв. включваща главница и лихва.
За уговорената заемна сума с подписването на договора на *** г., ответницата е
удостоверила, че е получил заемната сума от 500,00 лв. {чл.З от договора).
Съгласно чл.4 ,т.2 от договора между страните е уговорено, заемодателя да
предостави в срок от 3 дни обезпечение. Така, на *** г. между ответницата и „Файнешъл
България„ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на гаранция № *** в полза на „Изи
Асет Мениджмънт „ АД с цел гарантиране за изпълнението на всички задължения на
ответника по договора за паричен заем. За поетото задължение съгласно чл.З от договор за
2
гаранция ответницата дължи на гаранта „Файнешънъл България„ възнаграждение в
размер на 254.52 лв., платимо чрез разсрочване на 21 броя вноски - всяка по 12.12 лв.ведно
със съответни седмичните вноски по договора за паричен заем. В чл. 2 е уговорено, че
договорът влиза в сила при непредоставяне на някое от другите обезпечения по договора за
заем. В чл. 3, ал. 2 и ал. 3 е посочено, че плащанията се извършват на заемодателя „Изи Асет
Мениджмънт“ АД.
По приложения на л.18 гръб от делото - погасителен план на седмични погасителни
вноски с падеж от 14.08.2021 г. до 01.01.2022 г., или общо 21 броя , съответни на датите за
плащане по чл.2,т.5 от договора за паричен заем и чл.З, т.1 от договора за предоставяне на
гаранция, общия размер на вноските по кредита е 543.48 лв. ( 500 лв. главница и 43.48 лв.
договорна лихва ), а с размера на възнаграждението за предоставяне на гаранция от 254.52
лв., общия размер на седмичните вноски е 798 лв. / таблица 1,колона 6/.
От „ Файнешъл България „ ЕООД е наредено плащане в полза на „ Изи Асет
Миниджмънт „ АД на 05.04.2022 г., в размер на 365.79 лв. с основание „ кредит *** „ / л. 92
по дело/.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 31.03.2022 г.
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД като цедент е прехвърлило своите вземания към
Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***.
В заповедното производство е приложено извлечение от Приложение№ 1, съдържащо
данните на номера на договора за кредит.
В заповедното производство е представено пълномощно от управителя на
„Файнешъл България „ ЕООД в полза на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с което цедента
упълномощава цесионера да уведоми длъжниците по прехвърлените вземанияу за
извършената продажба.
Липсват доказателства длъжникът С. Ю. да е уведомен за цесията на посочения от
нея настоящ адрес, както и на електронна поща и телефонен номер.
„АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД депозирала заявление за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д№
251/2023г. по описа на РС Добрич.
Съдът уважил заявлението, като е разпоредил издаване заповед за изпълнение
за следните суми:
-280,23 лева /главница/ по Договор за кредит;
-112,63лв. възнаграждение по договор за предоставяне на гаранция;
-13,14 лева/договорна лихва/за период 14.08.2021 г до 01.01.2022 година;
-12,42 лева /обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава/;
-60лв. дължими такси;
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. На
заявителя са дадени указания по реда на чл.415 ал.2 от ГПК, получени от него на
27.02.2023г. В законовия едномесечен срок, на 27.03.2023г. е депозирана исковата молба по
настоящото дело.
Въз основа на установеното от фактическа страна, районния съд прави
следните правни изводи:
Предявеният иск е положителен установителен- за съществуването на парично
вземане, за което на ищеца е издадена в т.н. заповедно производство и на осн.чл.417 от ГПК
заповед за изпълнение. Заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл.47 ал.5 от ГПК на
постоянен и настоящ адрес на ответника чрез залепване на уведомление. Това обстоятелство
и необходимостта да запази правата си по паричните вземания са мотивирали банката, в
законоустановения едномесечен срок да предяви установителен иск за съществуване на
вземането по смисъла на чл.415, ал.1 ГПК. Той е допустим, подведомствен е на съдилищата
на Република България и подсъден на Районен съд- Добрич по правилата на родовата и на
местната подсъдност. Искът подлежи на разглеждане по правилата на общия исков процес.
Не е спорно за страните, че между С. Б. Ю., ********** и „Изи Асет Мениджмънт“ е
възникнала олигационна връзка по сключения Договор за паричен заем № ***. По делото
не се оспорва, че процесният договор е породил желаните правни последици, и по –
конкретно, че кредитополучателят е получил предоставената му в заем сума. Горното
обстоятелства се установява от изготвената и неоспорена по делото съдебно-счетоводна
експертиза.
Всеки съд е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни
материалноправни норми, които регулират правния спор. Правовата държава провежда
принципа на законността /чл. 4 КРБ/. За това чл. 5 ГПК задава като основен принцип на
3
гражданския процес и задължава съда при решаването на делата да осигури точното
прилагане на закона. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на
императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното
начало /чл. 6 ГПК/.
Съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора и
на ненаведени от страните основания в следните хипотези:
1/ при нарушение на добрите нрави - т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС,
Решение № 229/21.01.2013 г. по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС; Решение №
252 от 21.03.2018 г. по т .д. № 951/2017 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 247 от 11.01.2011
г. по т.д. № 115/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о; Решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр. д. №
4497/2017 г. на ВКС, III г.о.
2/ при неравноправни клаузи във вреда на потребителя – Решение № 23 от
07.07.2016 г. по т. д . 3686/2014 г. на ВКС, I т.о.; Решение № 188 от 15.12.2017 г. по т.д.
№ 2613/2016 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г.на ВКС,
II т.о.
3/ при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняванена
установения в страната правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не
се изисква събиране на доказателства - Решение № 204 от 05.10.2018 г. по гр.д. № 3342/2017
г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр.д.№ 5252/ 2014 г., ВКС, IV г.о; Решение
№ 384 от 2.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., ВКС, I г. о.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява
такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са
изискуеми при самото му сключване.
В случая, не са спазени изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи,
че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В процесния договор –т.8 са
посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването- че договора ще е
валиден между страните, че ще се изпълнява точно от двете страни и ченяма да се
начисляват разходи за събиране , лихви за забава и неустойки.
Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава
информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по
договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по
кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички
разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
Нарушение е налице, т.к. в договора кредиторът се е задоволил единствено с
посочването като абсолютни стойности на лихвения процент и ГПР. Липсва обаче ясно
разписана методика на формиране годишния процент на разходите /кои компоненти точно са
включени в него и как се формира същият. При ГЛП от 40%, не е ясно останалите 6,96% от
какви разходи е кумулиран при условие, че в допусканията изрично е изключено
начисляването на допълнителни тежести/. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран
ГПР, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се
формира годишното оскъпяване на заема.
След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов
ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за
потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях.
Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен
процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са
отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да
тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за
4
допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота,
въведено с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК /в т см. - трайната практика на
Окръжен съд Пловдив - Решение № 242/18.02.2016 г. по гр. д. № 45/2016 г.; Решение
№ 1561/30.11.2016 г. по гр. д. № 2355/2016 г.; Решение № 656/ 26.05.2017 г. по гр. д. №
499/2017 г.; Решение № 336/13.03.2018 г. по в. гр. д. № 3025/2017 г. и др./. Липсата на
разбираема и недвусмислена информация в договора по см. на чл. 11, т. 10 ЗПК, е възможно
да заблуди средния потребител относно цената и икономическите последици от сключването
му, поради което договорът е недействителен – така Решение по в.гр.д. № 2533/21 г. на ПОС.
За установяване валидността на договора са релевантни въпросите относно начина на
определяне на възнаградителната лихва и годишния процент на разходите, доколкото
договорът не би бил сключен без уговорката за възнаградителна лихва. Уговореният
годишен процент на възнаградителната лихва надхвърля трикратния размер на законната
лихва, което води до нарушаване на добрите нрави. С ПМС №426 от 18.12.2014г., в сила от 1
януари 2015 г., размерът на законната лихва по просрочени задължения е равен на основния
лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на
текущата година плюс 10 процентни пункта. Обявеният от БНБ основен лихвен процент
към дата на сключване на договора е бил 0.00%. Следователно, към момента на сключване
на договора за потребителски кредит законната лихва е била 10.00%. При възнаградителна
лихва от 40,00% е видно, че същата е по-голяма от трикратния размер на законната лихва.
Съдебната практика приема, че максималния размер, до който клаузата за заплащане
на възнаградителна лихва е действителна не трябва да надвишава с повече от три пъти
размера на законната лихва.
В случая е видно, а и не се спори от ищеца, че договорът е сключен при Общи
условия/представени по делото/, т.е. при предварително определени от страна на ищеца
договорни клаузи. Доколкото самият договор е бланков, съдът намира, че същият не е бил
предмет на предварително договаряне между страните, от което следва извод, че ответникът
не е имал възможност да влияе върху съдържанието му. В случая е бил подписан
страндартизиран бланков формуляр, чието съдържание е предварително изготвено от
кредитодателя.
Възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е установено
за услуга в полза на заемодателя, която е задължително условие за отпускане на заема
и съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК следва да бъде включено в ГПР.
При сключването на договора за заем, чрез предвиждане на обезпечение под формата
на поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането
му, е направен опит за заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК,
ограничаваща максималния размер на ГПР. Ищецът е въведен в заблуждение относно
действителния размер на сумата, която следва да възстанови.
Уговореното възнаграждение за поръчителя представлява допълнително
възнаграждение за заемодателя за предоставянето на сумата /т.нар. скрита възнаградителна
лихва/, уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и
търговските отношения и с чл.19, ал.4 ЗПК.
Въпреки, че задължението за възнаграждение не е уговорено в договора за заем, в
него е изрично предвидено задължение за предоставяне на обезпечение, като една от
предвидените възможности е с избрано от ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД
дружество поръчител. Ищецът се е възползвал от тази алтернативна възможност и е
сключил договор за предоставяне на поръчителство с втория ответник. Договорите са
сключени на една и съща дата, заведени са под един номер, предоставен е един погасителен
план и е уговорено плащане само в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Освен това,
заемодателят и поръчителят имат качеството на свързани лица, защото при осъществена
служебна справка в Търговския регистър се установява, че едноличен собственик на
капитала на „Файненшъл България“ ЕООД е „Изи Асет Мениджмънт“ АД. При тези данни,
заемодателят е бил наясно с избора на ищеца за предоставяне на обезпечение още към
момента на сключване на договора за заем.
Тъй като се касае до възнаграждение за услуга в полза на заемодателя и поставена
като изискване за предоставяне на заема- чл. 4, това допълнително плащане се отнася до
разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер надхвърля
законовото ограничение, предвид посочения в договора процент, размера на
възнаграждението и срока на заема. Ето защо, посоченият в договора за заем годишен
процент на разходите от 47,71 % не отговаря на действителния.
Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна
информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска
5
практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП и член 6, параграф 1 от
Директива 2005/29/ЕО. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19,
ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването
на договора. В този смисъл - Решение № 260123/25.09.2020 г. по в. гр. д. № 1214/2020 г.;
Решение № 682/7.07.2020 г. по в. гр. д. № 880/2020 г.; Решение № 1375/22.11.2019 г. по в. гр.
д. № 1983/2019 г.; Решение № 220/18.02.2020 г. по в. гр. д. № 2957/2019 г.; Решение №
1411/29.11.2019 г. по в. гр. д. № 1207/2019 г.; Решение № 1510/13.12.2019 г. по в. гр. д. №
2373/2019 г.; Решение № 33/8.01.2020 г. по в. гр. д. № 2344/2019 г. на ПОС и др. Това от своя
страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят,
е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече
недействителност на договора в неговата цялост.
Следователно, процесният договор за заем е недействителен, на основание чл. 22
ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Относно договора за предоставяне на поръчителство /гаранция/:
Съгласно чл. 1, потребителят възлага, а гарантът се задължава да издаде гаранция за
плащане /за изпълнение на парични задължения/ в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с
цел гарантиране изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали от дог. за
заем, както и за всички последици от неизпълнението. Този договор е акцесорен, като
единствено основание за сключването му е договорът за заем и предвиденото в него
задължение за предоставяне на поръчителство. Предвид недействителността на договора за
заем, липсва и основание за сключването на договора за предоставяне на поръчителство. От
постигнатите между страните уговорки не може да се изведе друга причина за сключването
на договора, различна от осигуряването на обезпечение чрез поръчителство по заема.
Предвид констатираната от съда нищожност на договорите не е необходимо излагане
на повече съображения по същество, защото законодателят е предвидил в чл. 23 от ЗПК, че
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви, неустойки, такси или други разходи
по кредита. В случая е без значение обстоятелството, че в настоящото производство
главницата се претендира на договорно основание, като това обстоятелство не следва да
води до отхвърляне на иска за главница.
Нормата на чл. 23 от ЗПК не е пречка за присъждане на заетата сума, дори и в хода на
делото да се установи, че договорът за кредит е недействителен. Това е така, защото
съответният законов текст цели да уреди отношенията между страните по потребителския
кредит при установяване на неговата недействителност. Тя следва да намери приложение и в
хипотеза като настоящата- предявен иск по чл. 422 от ГПК, доколкото въпросът за
недействителността на договора обичайно възниква и се разглежда именно в подобно
производство на предявен иск от кредитор срещу длъжник, основан на сключения между тях
договор. Противното би означавало кредиторът да бъде принуден да води повторен процес, в
който по правилата за неоснователно обогатяване да претендира връщане на тази дадена в
заем сума, което освен, че не е целесъобразно с оглед процесуална икономия, се явява и
безпредметно, защото разпоредбата на чл. 23 от ЗПК възпроизвежда общите правила на чл.
34 и чл. 55 ал. 1 от ЗЗД, които са основанието за този евентуален бъдещ иск на кредитора. В
случая няма да е налице недопустимо произнасяне на решаващия състав за връщане на
заемната сума по един нищожен договор, нито пък ще се промени основанието на
претенцията, защото нормата на чл. 23 от ЗПК урежда последиците от един недействителен
потребителски договор, които няма пречка да се приложат и в производството по чл. 422 от
ГПК.
За сумата на остатъчната непогасена главница по кредита от 280,23 лева, искът
следва да се уважи, но недължими остават възнаградителната лихва, възнаграждение по
договор за предоставяне на гаранция и за такси. Както вече по- горе беше посочено, в
хипотезата на недействителен потребителски договор потребителят връща само чистата
стойност на кредита. В този смисъл щом ищецът е заплатил това негово задължение, за него
възниква регресно вземане само до размера на главницата.
Недължимо е вземането на ищеца и за сумата от 60лв. за такси. Нищожността на
договора обуславя недължимост на допълнително уговорените такси в договора , съответно
в тарифата на кредитора. В кориците на делото не се сочат данни, нито се представят
доказателства да са извършени услуги, за които ответникът да дължи такси. Представената
тарифа на „Изи Асет Мениджмънт“ съдържа такса разходи за събиране на вземането.
Посочена е сумата от 9лв., която представлява предварително определен размер на разходи
във връзка с връчването на изявлението за предсрочна изискуемост, покани обаждания и
пр. Безспорно в случая договора за кредит, е потребителски и се регулира от нормите на
6
Закона за потребителския кредит. Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира
от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, а според ал.2 на същата разпоредба не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Предварителното договаряне на определен /фиксиран/ размер на дължимите разходи, чрез
препращане към тарифата, сочи, че става въпрос именно за такса, а не за реално извършен
разход по повод на конкретни действия Непогасяването на кредита, не е непредвидено
обстоятелство, напротив кредитора изначално е установил специален ред за събиране на
дълга, при преустановяване на плащанията по него. В този смисъл дейностите за събиране
на дълг, не са допълнителни услуги, а част от кредитното правоотношение, съответно
разходите за тяхното извършване не попадат в хипотезата на чл.10а, ал.1 от ЗПК.
Според нормата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно
относимата в случая норма на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, когато задължението е без срок за
изпълнение, какъвто е настоящия случай, длъжникът изпада в забава от деня на поканата. В
конкретния случай, вземането на ищеца е станало изискуемо от деня на изплащане на
главницата на кредитодателя, но доколкото липсва установен срок за изпълнение на
задължението на ответника да възстанови платената сума, то последният изпада в забава от
деня на поканата до него. По делото не е представена регресна покана от ищеца до
ответника.Поради това, следва да се счита, че С. Ю. не е изпадала в забава и искането за
присъждане на обезщетение за неплатено парично задължение в претендираните размер и
период следва да бъде отхвърлено като неоснователно и недоказано.
Относно такси и разноски:
На осн. чл.78 ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат разноските в
установителното производство съразмерно на уважената част от иска, а именно в размер на
38,30лв. държавна такса и 234,30лв. възнаграждение на вещо лице.
Ответникът дължи на ищеца и разноските за назначаване на особен представител за
представителството му в размер на 400лв., доколкото последния не е спазил разпоредбите на
Закона за гражданската регистрация. В случая не се прилагат правилата за отговорността за
разноски по чл. 78 ГПК , обусловена от изхода на делото. На особения представител се
дължи авансово възнаграждение от ищеца за всяка инстанция, без същото да е обусловено от
изхода на спора, тъй като основанието за заплащането му е възмездяване на труда на
назначения на насрещната страна особен представител.
В полза на ищеца съразмерно на уважената част от исковете следва да се присъдят и
разноските в заповедното производство, а именно: 14,64лв. държавна такса и 58,57лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното Шести състав на РС Добрич
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. Б. Ю., с ЕГН ********** дължи на „АПС
БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *** сумата от
280,23 лева , представляваща регресно вземане за заплатена главница по Договор за паричен
заем № ***, сключен между С. Б. Ю., ********** и „Изи Асет Мениджмънт“АД, за което
вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 87/27.01.2023г. по
ч.гр.д№ 251/2023г. по описа на РС Добрич;
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявените от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *** срещу С. Б. Ю., с ЕГН ********** искове за
установяване дължимостта на следните суми, за които е издадена Заповед за изпъленние на
парично задължение № 87/27.01.2023г. по ч.гр.д№ 251/2023г. по описа на РС Добрич:
-112,63лв. възнаграждение по договор за предоставяне на гаранция;
-13,14 лева/договорна лихва Договор за паричен заем № ***/за период 14.08.2021 г до
01.01.2022 година;
-12,42 лева /обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава/за периода
14.08.21г.- 05.04.2022г.;
-60лв. дължими такси;
7
ОСЪЖДА С. Б. Ю., с ЕГН ********** да заплати на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *** , сторените разноски в
установителното производство в размер на 38,30лв. държавна такса, 234,30лв.
възнаграждение на вещо лице и 400лв. разноските за назначаване на особен представител.
ОСЪЖДА С. Б. Ю., с ЕГН ********** да заплати на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *** , сторените разноски в
заповедното производство в размер на 14,64лв. държавна такса и 58,57лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
8