РЕШЕНИЕ
№ 11468
гр. София, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20221110108869 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по oбразувано е във връзка с подадена искова молба, уточнена
с молба от 02.11.2023 г./л. 101/ от ****************** срещу В. Н. С., с която са
предявени обективно и кумулативно съединени положителни установителни искове по
реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД. Ответникът е починал в хода на производството по дело, поради което с
определение от 26.11.2023 г. /л. 104/ на негово място са конституирани наследниците
му по закон – М. Г. М. и И. Г. М..
Ищецът ****************** извежда съдебно предявените права при
твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа
на договор за продажба на топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се на
адрес: ******************, при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна
енергия, като купувача не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки. С оглед изложеното, претендира да бъде
признато за установено, че ответниците дължат на ищеца в условията на разделна
отговорност, следните суми: 1534,89 лева – главница, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от м.05.2013 г. – м.04.2016 г.,
ведно със законната лихва от 21.02.2022 г. до изплащане на вземането, 211,73 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2014 г. – 24.07.2017 г., 32,15 лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга за „дялово разпределение“ за
период от г., ведно със законна лихва за период от г. до изплащане на вземането,
сумата 6,56 лева, представляваща мораторна лихва за период от 21.02.2022 г. Сумите
се претендират от длъжниците при условията на разделност – по ½ от всеки.
Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
От ответниците в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК е
1
депозиран писмен отговор, с който са представени доказателства за плащане на
претендираната сума и е заявено признание на предявените искове.
От третото лице помагач на ищеца******************, е депозирано становище
за основателност на предявените искове.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 07.06.2024 г. от ищеца
е заявено, че прави искане за постановяване на решение при признание на предявените
искове. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл.
12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, предявени по реда на чл. 422 ГПК.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ в доказателствена тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и
главно доказване, че по силата на облигационно отношение, възникнало с ответниците,
съществувало към процесния период, е престирал (доставил е топлинна енергия за
отопление и/или подгряване на вода) в топлоснабдения имот с абонатен № 214911 и за
ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира
топлоснабдения имот, е извършвана услугата „дялово разпределение“ от лице, с което
ищецът е сключил договор, и че е възникнало задължение за плащане на
възнаграждение в претендирания размер. В тежест на ответниците и при доказване на
горните факти е да докажат положителния факт на погасяване на дълга, както и
релевираните с отговора правопогасяващи или правоизключващи възражения.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на
ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на ответниците в забава.
В тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга на падежа.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и процесуалното поведение
на страните, намира, че са налице предпоставките по чл. 237 за постановяване на
решение при признание на иска, като съображенията за това са следните:
По аргумент от чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на
ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието с решение, в мотивите на което е достатъчно да се укаже, че същото се
основава на признанието на иска. Решението, основано на признание на иска, може да
се постанови само ако след проверка на процесуалните предпоставки за
съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, се окаже, че
предявеният иск е допустим. За това, независимо от направено признание на иска,
съдът следва да се произнесе по неговата допустимост, защото само един допустим иск
може да бъде основателен или неоснователен /в този смисъл: решение по гр. д. №
5289/2013 г., I г. о. на ВКС и др./.
В процесния случай предявената искова претенция е допустима, доколкото се
установява да е налице правен интерес от търсената защита. Исковете са допустими,
като депозирани от лице, в полза на което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч. гр. д. № 57789/2021 г. по
описа на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 171 състав, в срока по чл.
415, ал. 4 ГПК и при подадено в срока по чл. 414 ГПК възражение от длъжника в
заповедното производство.
Съдът намира, че са налице и предпоставките, предвидени в чл. 237 ГПК за
2
постановяване на неприсъствено решение. По-конкретно, направено е признание на
исковите претенции от страна на ответниците, обективирано депозирания писмен
отговор, като същевременно не са налице отрицателните процесуални предпоставки
по чл. 237, ал. 3 ГПК. Направено е и съответно искане от ищеца за прекратяване на
съдебното дирене и за произнасяне на съда съобразно признанието. В обобщение,
предвид изложеното, без да излага допълнителни мотиви, съдът следва да уважи
предявената искова претенция. В конкретния случай, обаче, претендираните вземания
са погасени в хода на производството по делото, поради което исковете следва да
бъдат отхвърлени на това основание.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има
ищеца, който претендира разноски за заповедното производство и претендира
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което съдът определя в
размер на 100 лв. по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид изложеното в тежест на
ответниците следва да бъдат възложени следните разноски: 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство, и 25 лв. – разноски за заповедното
производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от ******************, ЕИК
******************, със седалище в град София и адрес на управление:
******************, срещу М. Г. М., ЕГН **********, и И. Г. М., ЕГН **********, и
двамата с постоянен адрес: ******************, по реда на чл. 422 ГПК обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че всеки
от ответниците дължи на ищеца по ½ от следните суми: 1534,89 лева – главница,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
м.05.2013 г. – м.04.2016 г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес:
******************, ведно със законната лихва от 11.08.2017 г. до изплащане на
вземането, 211,73 лева - мораторна лихва за период от 15.08.2014 г. – 24.07.2017 г.,
32,15 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за „дялово
разпределение“ за период от м.09.2018 г. – м.04.2020 г., и сумата 6,56 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 31.10.2018 г. – 24.09.2021 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК oт
09.11.2021 г. по ч. гр. д. № 57789/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Първо
Гражданско отделение, 171 състав, поради погасяване на паричните задължения чрез
плащането им в хода на делото.
ОСЪЖДА М. Г. М., ЕГН **********, и И. Г. М., ЕГН **********, и двамата с
постоянен адрес: ******************, да платят на ******************, ЕИК
******************, със седалище в град София и адрес на управление:
******************, юрисконсултско възнаграждение за исковото производство в
размер на 100 лв. и за заповедно – в размер на 25 лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на ищеца –
„Нелбо“ АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
3
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4