РЕШЕНИЕ
№ 173
гр. Благоевград , 18.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на тридесети март, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Надя Узунова
Румяна Бакалова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Румяна Бакалова Въззивно гражданско дело №
20211200500209 по описа за 2021 година
Производството е по чл.17 от Закона за защита от домашно насилие
във
вр.с чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба,подадена от Г.В.Т.
против постановеното решение №900110/15.01.2021г.,постановено по гр.д.№
928/20 по описа на РС Сандански.Решението се обжалва изцяло.Въззивникът
счита за необосновани изводите на първоинстанционния съд,че спрямо
К.Д. е извършил акт на домашно насилие.Според него съдът не
е ценил правилно събраните по делото доказателства.Моли решението да
бъде отменено.
От ответната страна не е постъпил писмен отговор,но в съдебно
заседание,представляващият въззиваемата оспорва жалбата.Моли да се
потвърди съдебното решение.
Подадената въззивна жалба е допустима,като постъпила в срок,от
1
страна по делото,която има право и интерес да обжалва постановения съдебен
акт.
От събраните по делото доказателства,съдът прие следното:
Производството по Закона за защита от домашното насилие е започнало
по искова молба,подадена от К.Д. против Г.Т.Фактическите
обстоятелства,изложени в молбата,които да дадат основание на ищцата да
потърси закрила чрез съда са,че на 05.10.2020г.
ответникът е отправил обидни квалификации по неин адрес,физическа
агресия изразяваща се в силно и болезнено дърпане на ушите,заплаха за
физическо унищожение на нея и семейството й ,да й вземе децата и да я
хвърли през терасата.След това на 06.10.2020г. по мобилния й телефон я е
заплашил отново,че ще унищожи нея и семейството й и че ще я накара да се
самоубие.
В срока за отговор е подадена насрещна искова молба от Г.Т.,в която същият
търси закрила по ЗЗДН,като за това сочи обстоятелствата,че на
05.10.2020г.,К.Д. е осъществила спрямо
него физическо и психическо насилие изразяващо се в това,че по
несъществуващ повод го е извела на терасата,не му е дала възможност да се
върне в жилището,избутвало го е към парапета,обиждало го е с думите
„мамино синче“ и го е заплашвала да му вземе децата.
След събиране на доказателства ,РС Сандански е произнесъл решението
си,с което е уважил молбата на Д. и е постановил мерки за
защита.Молбата на Г.Т. е отхвърлена и му е наложена глоба от
1000 лв.
От събраните по делото доказателства,преценени отделно и в
съвкупност,съдът прие от фактическа страна следното :
Безспорно е,че от известно време преди датата 05.10.2020г.
отношенията между лицата Д и Т. са се влошили.Безспорно е и
обстоятелството,че те са живеели на семейни начала от няколко години и са
имали две деца.
Според въззивният съд още сутринта на 05.10.2020г. страните са влезли
в пререкание. Д. е била изнервена от обстоятелството,че мъжът й не се е
прибрал до късно през нощта,а е бил пред бара,за който обект тя е имала
2видимост.Това сочат показанията на св. И.Д. Бащата на Д.
свидетелства още,че тя е била ядосана и притеснена,чакала го е и е била
2
изнервена.Вероятно преди 15 ч.след обяд пререканията между тях са
прераснали в скандал,при което ответникът Трайков е отправил обиди и
заплахи от типа ,“ще ти откъсна главата“.К.Д. е извикала
полиция.Пред съда полицейските органи дават показания,че не са влизали в
жилището,а страните и децата са ги посрещнали на стълбищната
площадка.Според св.Т. и Б.,страните били спокойни и не е
установено проявено физическо насилие над Д. Г. Т. е дал
писмени обяснения пред полицейските органи за възникнал спор между него
и Д. и е посочил ,че не желае съдействието на полицията./лв.97/.В
обясненията на Д. за пред полицейските органи /л.98/,тя е пояснила,че
от дълго време има проблеми в семейните отношения,но не могат да
постигнат консенсус.Посочила е,че я е заплашвал,“а дори днес ,че ще ми
откъсне главата“Твърденията за това,че Т. я е издърпал за ушите са
зачертани.
Предупредителни протоколи да не се саморазправят,да не отправят
обидни думи и закани,както и всички въпроси да се решават по
законоустановения ред са подготвени и за двете страни,но Д. е отказала
да го подпише,а Т. е положил подпис.
Бащата и майката на Д.,разпитани като свидетели не са очевидци
на твърдяното насилие,но свидетелстват за поведение на Д. преди и
след това.Те дават показания,че на 05.10.2020г.,когато Д. се е прибрала
при тях,в техния дом е била силно уплашена.Според майка й на 06.10.2020
г. Т. се е обадил на К. и тя била силно притеснена от това как ще
се развива живота й от сега нататък,как ще се споразумеят за
децата.Родителите са сменили телефона на дъщеря си,обезпокоени от това
Т. да не я притеснява.
Св.С. дава показания,че от известно време Д. се е
опитвала да провокира брат й,променила е отношението си към него и
роднините му.Но други релевантни данни,свързани със сочените дати на
домашно насилие не установява.
Св.М. на 05.10.2020г. е видяла страните на терасата на дома,в
3който са живеели.Т. я е извикал,без да казва за какво,а Д. й е
казала да не идва.Свидетелката е възприела положението на страните на
терасата по-скоро като разговор между двамата,при което К. Д.
е била по емоционална/тя е ръкомахала/.Т. е бил облегнат на
3
перилата.Не е чула викове ,не е възприела поведението им като разправия или
скандал между двамата.
При така установеното от фактическа страна,от правна съдът съобрази
следното:
Според легалното определение на чл.2 ал.1 ЗЗДН, домашно насилие е
всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени
спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
От друга страна,не всяко конфликтно поведение и не всяка грубост
съставляват домашно насилие. Домашното насилие като поведение надхвърля
рамките на житейски допустимото, при което, от една страна, всеки човек има
свободата да изразява в обективната действителност своите емоции
(включително и по – отрицателни такива като гняв, раздразнение, обида и
пр.), но което поведение, от друга страна, следва да е съобразено с
установената в обществото система от ценности и права на другите.
От тази гледна точка на съда ,поведението на Трайков на сочената дата
05.10.2020г. излиза извън обичайното такова на ежедневния живот с друг
човек.Според съда установено е,че по отношение на Д.,той е отправил
заплаха за физическо унищожение,което е вид психическо насилие.Това се
потвърждава както от декларацията по чл.9 от ЗЗДН,така и от писмените
обяснения на Д.,дадени пред полицейските органи.Обстоятелството,че
на тази дата е потърсено от Д. съдействие на полицията,сочи че тя е
възприела заплахата сериозно,като по-слабата по подразбиране физически
страна в отношенията между двамата.
Съгласно чл.13 ал.2 т.3 ЗЗДН, декларацията по чл. 9, ал. 3 е допустимо
доказателствено средство в производството по ЗЗДН, а съгласно чл.13 ал.3
4ЗЗДН, когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само
на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3. В настоящия случай
освен представената по делото декларации по чл. 9, ал. 3, са събрани и
множество други доказателства – гласни (разпитани са шест свидетели) и
писмени – писмени обяснения на страните ,протоколи за съдебно-медицинско
удостоверение
Основавайки се на декларацията по чл.9 ЗЗДН,която следва да се
4
цени,ако няма други доказателства,съотнесени към показанията на
родителите на Д. за проведен разговор на 06.10.2020г. и сменения
телефонон номер,логически следват извода,че и на 06.10.2020г. по телефона
Трайков е отправил заплахи за физическо унищожение на Д.,което
следва да се третира като акт на психическо насилие.
Това е основание да се приеме и молбата й за основателна.
Според въззивния съд не се установява Т. да е осъществил
физическо насилие същия ден.Нито полицейските органи са констатирали
такова,а и самата Д. по-късно в писмените си обяснения е зачертала
израза „хвана ме за главата и ушите и ме вдигна във въздуха“.Тези
доказателства опровергават твърдението й за физическо насилие,очертано в
декларацията по чл.9 ЗЗДН.
Мерките за защита,макар на настоящия етап /с оглед факта за
случилото се след това/да не се явяват напълно адекватни ,следва да се
потвърдят,тъй като втората“забрана за доближаване“ е за срок от 1
година,считано от 15.01.2021г.
Правилно е решението в частта,с която е отхвърлена насрещната искова
молба за защита,подадена от Т..Показанията на свидетелката
М. не са в подкрепа на твърдението му за осъществено домашно
насилие от Д. спрямо него.Същата е възприела,че протича разговор
между двамата,без съществени емоции.Съдът не приема,че ако е имало
избутване към парапета от Д. на Т.,това да е предизвикало
негативни емоции на страх за физическото му оцеляване,предвид физиката му
на мъж.Дори и Д. да е отправила обидни според него изрази „мамино
5синче“ и че ще му вземе децата,както е посочено по-горе не всяко
конфликтно поведение и грубост могат да се квалифицират като домашно
насилие. Действията на Д. ,така описани в декларацията на Т.
следва да бъдат разглеждани и преценявани именно в контекста на влошените
лични отношения и изнервеността й от факта,че Т. не се е бил прибрал.
Между страните доказано липсва диалогичност и разбирателство, като това
натрупване на напрежение е довело до непремерената реакция на
Д.,която поведение,ако се приеме за осъществено, макар и морално
укоримо, не съставлява домашно насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН.
Съдът намира,че наложената глоба на Т. в максимален размер от
1000 лв. е несъответен,с оглед приетото от въззивния съд,че от страна на
5
въззивника не е осъществен акт на физическо насилие,поради което същата
следва да се редуцира до 500 лв.
Въззиваемата страна е претендирала разноски пред тази инстанция,но
няма доказателства за реално направени такива,поради което не се
присъждат.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение №900110/15.01.2021г.,постановено по гр.д.№
928/20 по описа на РС Сандански в частта,с която Г. В. Т. е осъден да заплати
по сметка на РС Сандански глоба над размера от 500 лв.
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решението в останалата част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6