МОТИВИ към ПРИСЪДА №26/30.06.2020г. постановена по НОХД №219/2020г.
по описа на Районен Съд-Димитровград
Против подсъдимия Н.И.Н. ***, ЕГН
**********, е повдигнато обвинение от РП-Димитровград за извършено престъпление
по чл.129, ал.1, вр. ал.2 от НК- за това, че на 13.11.2019г. в с.Ябълково,
общ.Димитровград, Хасковска област причинил на Х.К.Х. *** средна телесна
повреда, изразяваща се в трайно затруднение в движението на лявата ръка,
дължащо се на счупване на пета междинна кост на дланта на лявата ръка.
Подсъдимия
заявява, че разбира в какво е обвинен, признава се за виновен, иска делото да
бъде разгледано при условията на съкратено съдебно следствие. Предоставя на
Съда да определи вид и размер на наказанието му.
Упълномощеният
защитник на подсъдимия поддържа искането за разглеждане на делото по реда на
съкратеното съдебно следствие. Пледира за минимално по размер наказание „Пробация“,
а по отношение размера на обезщетението по предявения граждански иск- по
преценка на съда.
Прокурора
при Районна Прокуратура- Димитровград поддържа повдигнатото обвинение и пледира
за признаване на подсъдимия за виновен, като счита, че в случая са налице
основанията за замяна на предвиденото наказание „лишаване от свобода” с
наказанието „пробация”. Не се противопоставя на искането за разглеждане на
делото по реда на съкратеното съдебно следствие. Счита гражданският иск за
доказан, като обезщетението следвало да бъде определено от Съда съобразно
представените документи и доказателства.
Конституираният
в качеството на граждански ищец и частен обвинител Х.Х.- лично и чрез
упълномощеният си повереник, заявява, че счита обвинението за безспорно
доказано. Пледира за признаването на подсъдимия за виновен и за налагане на
съответното наказание, както и за уважаване на предявения граждански иск за
претърпени имуществени и неимуществени вреди за изцяло доказан, поради което
моли за уважаването му изцяло, както и за присъждане на направените по делото
разноски.
Съдът,
като взе предвид искането на подсъдимия и неговия защитник- за провеждане на
съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 от НПК- с признаване на
фактите и обстоятелствата, описани в обстоятелствената част на обвинителния
акт, прие разглеждането на делото по този ред.
По
този начин, съдът прие за установени фактите и обстоятелствата- описани в
обвинителния акт. Съпоставени със събраните доказателства на досъдебното
производство, съдът намира за установено следното:
Св.Х.Х.
живее заедно със св.Е. Д. ***. Двамата, заедно с детето им на възраст година и
десет месеца, решили на 13.11.2019г. да се разходят до язовира край селото. С
тях дошъл и съседът им- св.Н.Колев, като всички се отправили към язовира,
придвижвайки се с лекия автомобил- управляван от св.Х.. Около 15.30ч. спрели в
края на селото- до началото на черния път и продължили пеша към язовира. Около
пътя били ниви, като до тях се намирали последните къщи от селото, в това число
и къщата на подс.Н.Н.- на около 200м. разстояние.
Движейки
се пеша, след около 40-50м. решили, че по-добре било да се придвижат с лекия
автомобил и св.Х. се върнал да го вземе. Докато вървял към паркирания автомобил,
в същата посока- към автомобила, се движел и подс.Н.Н.. В ръката си последният
държал дървен прът дебел около 3-4 см. и дълъг около метър и половина. Когато
св.Х. стигнал до автомобила, подс.Н. изскочил иззад автомобила към него,
започнал да го псува, вдигнал дървения кол и замахнал отгоре надолу към главата
му. Пострадалият Х. вдигнал лявата си ръка над главата, за да се предпази и
ударът попаднал върху нея. От болка отскочил назад и изохкал. В съседна нива
бил и св.Хайвас Мустафов, който видял случилото се и веднага се затичал към
мястото на инцидента. Подс.Н. се обърнал и избягал в посока към дома си. Св.
Мустафов и св.Д. дошли до пострадалия, като установили, че ръката му била
подута и посиняла. Пристигналият на място екип на „Бърза помощ” откарал пострадалия
в болницата в гр.Димитровград, където било констатирано, че ръката му е счупена
и се налага операция. Същата била извършена на следващия ден в болница „Тракия
парк” в гр.Стара Загора.
Видно
от заключението на назначената и изготвена в хода на образуваното досъдебно
производство съдебно-медицинска експертиза по писмени данни №284/2019г., при
възникналия на 13.11.2019г. и описан по-горе инцидент пострадалият Х. е получил
следните травматични увреждания: счупване на пета междинна кост на дланта на
лявата ръка. Причинено е трайно (за повече от 30 дни) затруднение в движението
на лявата ръка, което се дължи на посоченото счупване.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за установена от самопризнанията на
подсъдимия, описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт
обстоятелства, както и събраните на досъдебното производство доказателства-
приобщени като доказателства по съдебното производство по реда на чл.283 от НПК.
Така
описаните по-горе доказателства са логични, пълни, последователни и
безпротиворечиви, поради което съдът ги възприема изцяло. В случая не се
установиха доказателства, които да внасят съмнения или уклончивост в така
описаната по-горе фактическа обстановка, поради което и съдът кредитира всички
събрани доказателства като достоверни- поради тяхната логичност, взаимна
подкрепеност и непротиворечивост.
Безспорно
е, че на процесната дата и място подсъдимия е нанесъл удар с дървен кол по ръката на пострадалото лице, също така е
безспорно, че пострадалият е със счупена пета междинна кост на лявата ръка и то
в следствие на удара.
В
случая не спорни и обстоятелствата- дали телесната повреда е нанесена умишлено,
или по непредпазливост, доколкото показанията на свидетеля- очевидец, са
достатъчно конкретни и ясни.
С така установената фактическа обстановка, безспорно
се установи извършването на престъпление по чл.129, ал.1, вр. ал.2 от НК и
участието на подсъдимият в него- като извършител, а именно, че на 13.11.2019г.
в с.Ябълково, общ.Димитровград, Хасковска област причинил на Х.К.Х. *** средна
телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение в движението на лявата
ръка, дължащо се на счупване на пета междинна кост на дланта на лявата ръка.
От субективна страна деянието е осъществено с пряк
умисъл от подсъдимия. Той е съзнавал обществено-опасния му характер, предвиждал
е неговите обществено-опасни последици и е искал тяхното настъпване.
Подсъдимия Н.И.Н. е роден на ***г***, българин,
български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан, живущ
***, ЕГН **********. Характеристичните му данни са нормални.
При
определяне вида и размера на наказанието, съдът взе предвид като смекчаващи отговорността
обстоятелства направеното самопризнание, съдействие на органите на досъдебното
производство, младата възраст. Като отегчаващи отговорността обстоятелства
съдът прие обремененото съдебно минало. Така посочените смекчаващи
отговорността обстоятелства покриват понятието за многобройност съобразно
разпоредбата на чл.55 от НК, поради което и съдът приложи същата. И доколкото в
разпоредбата на чл.129 от НК не е предвиден минимум на размера на предвиденото
наказание, съобразно разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК Съдът замени
предвиденото наказание „Лишаване от свобода” и му наложи наказание „Пробация”-
състоящо се от следните пробационни мерки – 1. задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от 1 (една) година с периодичност на явяване 2 (два) пъти
седмично; 2. задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1
(една) година, и 3. безвъзмезден труд в полза на обществото- 100 (сто) часа за
1 (една) година.
Съдът счете, че с така
наложеното наказание ще се постигнат целите на личната и генералната превенция,
като се въздейства предупредително и възпитателно както по отношение на
подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на обществото.
По предявеният граждански иск: - такъв е предявен от пострадалия Х.Х. срещу подсъдимия Н.Н., за обезщетение в размер на 1320 (хиляда триста и двадесет) лева -
обезщетение за претърпените от описаното престъплението имуществени вреди, и 2500 (две хиляди и петстотин) лева- обезщетение за претърпените от описаното
престъпление неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на
увреждането- 13.11.2019г. до окончателното й изплащане.
Признаването
на подсъдимия за виновен за това, че е извършил престъпление по чл.129, ал.1, вр. ал.2 от НК срещу пострадалият Х.Х. обуславя основателността на претенцията за имуществени и неимуществени вреди, които пострадалият е претърпял
в резултат на причиненото му увреждане, изразяващо се в счупване на пета междинна кост на лявата
ръка, което
затруднява движението й по
смисъла на чл.129 от НК. Безспорна е причинно-следствената връзка между
престъплението- извършено от подсъдимия и причинената на пострадалия телесна
повреда. Причинените имуществени вреди от престъплението подлежат на възмездяване от подсъдимия,
след като е признат за виновен. След преглед на представените и приети като
доказателства по делото документи- за заплатени медицински услуги и
консумативи- свързани с причиненото нараняване, Съдът намери предявеният
граждански иск в тази му част за основателен и по размер, доколкото е налице
съответствие между сумата, за която са представени документи за заплатени
услуги и консумативи- свързани с провеждано лечение на лявата ръка, и сумата-
претендирана като обезщетение. Поради тази причина Съдът уважи изцяло
гражданският иск в тази му част- за обезщетение на причинените имуществени
вреди в размер на 1320 лева.
Причинените
болки и страдания в резултат на нанесения му удар подлежат на възмездяване по
справедливост. Видно от показанията на самия пострадал и на част от
свидетелите, които го познават, той не е могъл да използва пълноценно лявата си
ръка в продължение над един месец. Предвид
всичко това- с оглед претърпените болки и страдания- както от нараняването,
така и в последствие от медицинските интервенции,
както и предвид срока на възстановяване, съдът, воден от съвкупността от доказастелства
по делото и вътрешното си убеждение, счита, че размерът на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди от престъплението, следва да
бъде определен в размер на 1500 лева- ведно със
законната лихва от 13.11.2019г. до окончателното
изплащане на сумата, като счете, че тази сума ще бъде
достатъчна, за да бъдат репарирани и възмездени претърпените от пострадалия
болки,
страдания, страх, срам и
социална изолация. В тази връзка, съдът отхвърли гражданския иск в останалата му част до
пълния размер от 2500 лева, като недоказан.
След
като призна подсъдимия за виновен и му наложи съответното наказание, съдът постанови
същият да заплати в полза на държавата направените деловодни разноски в размер
на 151,20 лева (сто
петдесет и един лева и двадесет
стотинки)- произтичаща от възнаграждения на вещи лица по досъдебното
производство, която сума постанови да внесе по сметка на ОД-МВР-Хасково, като и сумата в размер 112,80 лева
(сто и дванадесет лева и осемдесет стотинки)- държавна такса върху уваженият
размер на гражданските искове, която сума постанови да внесе по сметка на Районен Съд-Димитровград.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
