РЕШЕНИЕ
№ 114
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 29.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на единадесети юли
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Лидия Ант. Георгиева
при участието на секретаря Ирена С. Стоянова
като разгледа докладваното от Лидия Ант. Георгиева Гражданско дело №
20241880100023 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „.......” ЕАД срещу С. Н. Т., с
която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл.
139 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се претендира да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца следните суми: сумата от 6, 36 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 15.09.2021 г. до 01.09.2023 г., дължима върху стойността
на разпределена и доставена топлинна енергия за обект, находящ се в гр. ...,
ж.к. „...“, бл. ..., вх...., ет...., ап..., аб. № ...; 58, 77 лева, представляваща
главница за услугата дялово разпределение, за периода от м.08.2020 г. до
м.04.2022 г.; 13, 22 лева – мораторна лихва върху сумата за дялово
разпределение, дължима за периода 15.10.2020 г. – 01.09.2023 г., ведно със
законната лихва върху главницата за дялово разпределение, считано от датата
на депозиране в съда на заявлението по чл. 410 ГПК / 13.09.2023 г./ до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № .../ 17.10.2023 г. по
ч.гр.д. № 622 по описа за 2023 г. на Районен съд Своге.
Ищецът твърди, че извършва производство и пренос на топлинна
енергия на територията на гр. ..., като съгласно чл. 150 ЗЕ продажбата на
топлинна енергия се осъществявала при публично известни общи условия.
Посочва, че ответникът в качеството си на собственик на обект, находящ се в
гр. ..., ж.к. „...“, бл...., вх....., ет....., ап....., има качеството на клиент на топлинна
енергия. Поддържа, че върху доставената топлинна енергия се дължи
1
мораторна лихва в размер на 6, 36 лева за периода от 15.09.2021 г. до
01.09.2023 г. Ищецът посочва също, че собствениците в сградата – етажна
собственост, в която се намира имотът на ответника, са сключили договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „....“
ЕООД. Твърди се също, че „....” ЕАД е сключила договор при общи условия с
„.....“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия между клиентите на ищеца в сградата- етажна собственост, в която се
намира процесният имот. Посочва се, че през процесния период „...“ ЕАД е
остойностявала топлинната енергия за процесния имот по данни,
предоставяни от „....“ ЕООД. Сочи се, че във връзка с предоставената от „....“
ЕООД услуга за дялово разпределение на топлинна енергия, ответникът
дължи сума в размер от 58, 77 лева, представляваща главница за услугата
дялово разпределение, за периода от м.08.2020 г. до м.04.2022 г., както и сума
в размер от 13, 22 лева – мораторна лихва върху сумата за дялово
разпределение, дължима за периода 15.10.2020 г. – 01.09.2023 г. Посочва, че за
процесните суми била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК
№ ..../ 17.10.2023 г. по ч.гр.д. № 622 по описа за 2023 г. на Районен съд Своге.
Същата била връчена на ответника, който е подал възражение по реда на чл.
414, ал. 1 ГПК в законоустановения едномесечен срок, поради което за ищеца
възниква правен интерес от предявяване на иск за съществуване на вземането
по реда на чл. 422 ГПК. Поради изложеното моли така предявената искова
претенция да бъде уважена. Претендират се разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответната страна.
С Определение № 37 от 02.02.2024 г. на Районен съд- Своге, „...“ ЕООД е
конституиран като трето лице- помагач на страната на ищеца по предявените
искове. Третото лице- помагач не излага становище по спора.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, счита за
установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на предявените искове:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 622/ 2023 г., по описа на Районен съд
Своге, образувано по депозирано от „....“ ЕАД заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за сумите предмет на настоящото дело
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
.../ 17.10.2023г. Така издадената заповед за изпълнение е връчена на
длъжника на 06.11.2023г., като в месечен срок от получаването й е подадено
възражение по реда на чл. 414 ГПК (на дата 05.12.2023г.). Предвид това са
дадени указания на кредитора по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, като в
законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен
идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и
тези, предмет на производството по делото. Предвид изложеното, така
предявените искове са допустими.
По основателността на предявените искове:
2
За основателността на заявената главна искова претенция с правно
основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл.
139 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да
установи при условията на пълно и главно доказване следните
правнорелевантни факти: наличието на валидно правоотношение с ответника
с предмет предоставяне на топлинна енергия, респективно, че ответникът е
потребител на услугите за посочения в исковата молба обект. Следва да се
установи, че ответникът е собственик или ползвател на имота. Ищецът следва
да докаже, че е бил изправна страна по договора, като установи количеството
доставена топлинна енергия и нейната цена. Следва да установи, че
ответникът е изпаднал в забава, както и периодът и размерът на вземането за
мораторна лихва. Ищецът също следва да докаже, че в сградата, в която се
намира процесният топлоснабден имот, е извършена услуга дялово
разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер, както и
че ответникът е изпаднал в забава за заплащане на възнаграждението за
дялово разпределение, както и периодът и размерът на вземането за мораторна
лихва.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване по горепосочените
факти, включително и че претендираните суми са заплатени.
Преди да се пристъпи към обсъждане на другите аспекти от настоящия
правен спор, съдът счита за нужно да акцентира върху факта, че не съществува
съмнение досежно обстоятелството, че ищецът като енергийно предприятие-
доставчик на топлинна енергия, разполага с правото да търси възмездяване от
потребителите в етажната собственост, за стойността на доставената,
съответно разпределената топлинна енергия в сграда в режим на етажна
собственост. В този порядък, не е налице непотърсена услуга, за която не се
дължи заплащане ( в тази насока са и изричните разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г., ОСГК на
ВКС ). По същия въпрос е налице и произнасяне на Съда на ЕС, IV- ти с-в от
05.12.2019г. по съединени дела С‑ 708/17 и С‑ 725/17, по отправени
преюдициални запитвания. В посоченото решение на съда на ЕС е отразено,
че се допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците
на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за
централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия
за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че
индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в
своя апартамент. Със същото решение е прието и че се допуска национална
правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост
сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки
собственик на апартамент в сградата, пропорционално на отопляемия обем на
неговия апартамент. Предвид изложеното, то настоящият съдебен състав
счита, че не се касае за непотърсена услуга и за нелоялна търговска практика,
упражнявана от ищцовото дружество.
Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът
основава претенцията си, произтича от договор за продажба на топлинна
3
енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни действия
– арг. чл. 150, ал. 1 ЗЕ ( в тази връзка- Решение № 38/ 28.02.2014г. по гр.д. №
7471/ 2013г., по описа на ВКС, IV- то г.о. ). Общите условия следва да бъдат
публикувани в един централен и един местен ежедневник в градовете с битово
топлоснабдяване, което е сторено преди процесния период и е служебно
известен на съда факт. Съгласно изричната норма на чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ,
общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Изложеното води до
извода, че е спазена изискуемата от закона процедура по приемането и
публикуването на общите условия за продажба на топлинна енергия.
За да бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на
правото на собственост, респективно на вещно право на ползване върху обект,
находящ се в сграда в режим на етажна собственост – чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
Обстоятелството, че именно ответникът С. Т. е титуляр на правото на
собственост върху процесното жилище, находящо се на адрес: гр. ..., ж.к. „...“,
бл...., вх...., ет...., ап...... е факт, който се установява от приетия по делото
договор за покупко-продажба на жилище рег. № ... от 14.05.1984 г., сключен по
реда на чл. 117 от ЗТСУ /отм./ между Главна дирекция за изграждане на
София при СНС, като продавач и ответникът С. Н. Т., като купувач по
сделката, както и от приетото по делото удостоверение изх. № ... от 22.07.2021
г., издадено от „.... – ...“ ЕООД. Впрочем, това обстоятелство не се оспорва и
от ответника.
Отделно от гореизложеното, то доколкото се изяснява, че процесният
имот е топлоснабден (обстоятелство, което ще бъде коментирано подробно в
следващата част от настоящото изложение), то договорът за доставка на
топлинна енергия следва да се счита за сключен с конклудентни действия –
арг. чл. 150, ал. 1 ЗЕ ( в тази връзка- Решение № 38/ 28.02.2014г. по гр.д. №
7471/ 2013г., по описа на ВКС, IV- то г.о. ). В тази връзка, съдът счита за
нужно да посочи и че самото присъединяване към абонатната станция или
нейно самостоятелно отклонение и наличието на отоплителни тела в
топлоснабдения имот, установява сключването на договор с ищцовото
дружество чрез конклудентни действия. Тоест, предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия
на топлопреносното предприятие (изрично в тази насока- т. 1 от
Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на
Върховен касационен съд, ОСГК). В това си качество на клиенти на топлинна
енергия, те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.
153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената и разпределена топлинна
енергия.
От гореизложеното следва, че между страните по спора е възникнало
валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия за
процесния период и ответникът е потребител на топлинна енергия в
качеството му на собственик на топлоснабден имот.
4
Предвид гореизложеното, от правна страна не съществува съмнение, че
ответникът е потребител на предоставената от ищцовото дружество услуга,
поради което и за последното съществува право да претендира суми за
доставена, съответно отдадена топлинна енергия от сградната инсталация,
доставена топлинна енергия отопление и за битово горещо водоснабдяване, и
услуга за дялово разпределение. След като през процесния период ответникът
е бил титуляр на собствеността върху имота (и не са налице вещни
ползватели), именно той носи отговорност за заплащането на генерираните
задължения за доставена и разпределена топлинна енергия (т. 1 от
Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на
Върховен касационен съд, ОСГК ).
По отношение на факта на доставка на топлинна енергия в
топлоснабдения имот, както и досежно определяне обема на доставена
топлинна енергия и нейното остойностяване е прието заключението на в.л. Ц.
по изготвената съдебно – техническа експертиза.
От заключението на в.л. А. Ц., което се кредитира от съда изцяло като
обективно, пълно и обосновано се установява, че сградата, в която се намира
процесният имот е била непрекъснато топлоснабдявана. Посочено е, че „...“
ЕАД ежемесечно е извършвала отчети на общия топломер в етажната
собственост, който е преминал периодичен метрологичен контрол, като за
сметка на ищеца са отчислявани ежемесечно технологични разходи за
абонатната станция. Отбелязано е, че дяловото разпределение, извършвано от
„...“ ЕООД за сградата етажна собственост и за имота на ответника, е
извършено в съответствие с методиката за дялово разпределение, описана в
действащия Закон за енергетиката и Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г.
за топлоснабдяването, издадена от Министъра на енергетиката. Посочено е, че
направените изчисления за отдедената топлинна енергия за топла вода,
топлинна енергия за отопление и топлинна енергия от сградна инсталация са
начислени съгласно методиката за дялово разпределение, описана в
действащия ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяването, като изравнителната сума
за процесния период е в размер от 254, 43 лева с ДДС за доплащане. Посочено
е също, че извършените ежемесечни изчисления, отчисляване на
технологични разходи в абонатната станция, начисления по фактури, дялово
разпределение и остойностяване на потребената топлинна енергия за имота на
адрес: гр. ..., ж.к. „...“, бл. ..., вх....., ет...., ап...., аб. № ..., с титуляр на партидата
С. Н. Т., са в съответствие с нормативните актове и цени за топлинна енергия,
действащи през процесния период. По зададените въпроси в открито съдебно
заседание от 11.07.2024 г., вещото лице поясни, че стойностите за потребена
топлинна енергия и услуга за дялово разпределение са начислени коректно.
Горепосочените изводи се затвърждават и от приетото по делото
заключние по изготвената ССчЕ. Експертът е отразил, че изравнителните
сметки, изготвени от „....“ ЕООД за имота на ответника с абонатен № ... за
процесния период са на стойност 254, 43 лева за доплащане. Посочено е, че
ответникът дължи главница за дялово разпределение в размер на 58, 77 лева,
както и мораторна лихва за процесния период в общ размер от 19, 58 лева, от
която 6, 36 лева - мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 01.09.2023 г.
5
върху главницата за топлинна енергия по фактура № .... и 13, 22 лева-
мораторна лихва за периода от 15.10.2020г. до 01.09.2023г. върху главницата за
дялово разпределение. Съдът кредитира в цялост заключението на вещото
лице, като счита същото за обективно, обосновано и пълно.
Предвид горепосоченото, то се изяснява, че ищцовото дружество е
доставило топлинна енергия и не е допуснало нарушения при изчисляване на
количеството отдадена топлинна енергия от отоплителните тела в имота и от
сградната инсталация. Не са налице пропуски и при осъществяване на
дяловото разпределение от дружество „...“ ЕООД, поради което искът за
главница за дялово разпределение следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на акцесорните претенции с правно основание чл. 422, ал.
1, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за забава следва да се
посочи, че в настоящия процес ищецът не претендира главница за доставена
до топлоснабдения имот топлинна енергия, а се претендира единствено
мораторна лихва върху сумата за доставена такава. Както вече бе посочено,
топлинна енергия е доставена до имота на ответника и не се установява в
рамките на процеса същата да е своевременно заплатена. Съгласно
разпоредбата на чл. 33 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „...“ ЕАД на клиенти в гр. ..., купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия и суми за услугата
дялово разпределение за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. По делото не се установи ответникът да е
изпълнил в срок задължението си за заплащане на претендираните суми за
главница за доставена топлинна енергия и услуга за дялово разпределение,
поради което и на осн. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
претендираните суми за мораторна лихва.
Предвид гореизложеното, предявените искове с правно основание чл.
422, ал.1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат уважени в цялост за сумата от
6, 36 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до
01.09.2023 г., дължима върху стойността на разпределена и доставена
топлинна енергия за обект, находящ се в гр. ..., ж.к. „......“, бл....., вх....., ет.....,
ап....; 58, 77 лева, представляваща главница за услугата дялово разпределение,
за периода от м.08.2020 г. до м.04.2022 г.; 13, 22 лева – мораторна лихва върху
сумата за дялово разпределение, дължима за периода 15.10.2020 г. – 01.09.2023
г.
Върху горепосоченото главно вземане за дялово разпределение се дължи
и законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда
/13.09.2023г./ до окончателното й погашение.
По отношение на разноските:
Предвид изхода на спора, се поражда право на разноски в полза на ищеца
на основание чл.78, ал.1 ГПК. Ищцовото дружество се представлява от
юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК има право на
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от
6
съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер на съответния вид
дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с
определен материален интерес възнаграждението е от 100 лв. до 360 лв. Съдът
счита, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се
определи възнаграждение в размер на 100 лв. Допълнително, от ищеца са
сторени разходи за изготвяне на СТЕ- 300 лв., за изготвяне на ССчЕ – 300 лв.,
държавна такса за исковото производство в размер от 125 лв. и разноски по
заповедното производство в общ размер от 75 лв. ( 25 лв. - държавна такса и
50 лв. юрисконсултско възнаграждение).
Предвид изложеното, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в
общ размер от 900 лв. ( в общата сума на дължимите разноски се включват
и тези, сторени в заповедното производство, тъй като на основание т. 12
от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, за тях исковият съд
дължи изрично произнасяне ).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.
Н. Т., ЕГН ********** дължи на „...“ ЕАД, ЕИК ...на основание чл. 422, ал.1
ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми: 6, 36 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 15.09.2021 г. до 01.09.2023 г., дължима върху стойността
на разпределена и доставена топлинна енергия за обект, находящ се в гр. ....,
ж.к. „....“, бл...., вх....., ет...., ап....., аб. № ....; 58, 77 лева, представляваща
главница за услуга за дялово разпределение, за периода от м.08.2020 г. до
м.04.2022 г.; 13, 22 лева – мораторна лихва върху сумата за дялово
разпределение, дължима за периода 15.10.2020 г. – 01.09.2023 г., ведно със
законната лихва върху главницата за дялово разпределение, считано от датата
на депозиране в съда на заявлението по чл. 410 ГПК /13.09.2023г./ до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 390/ 17.10.2023 г. по
ч.гр.д. № 622 по описа за 2023 г. на Районен съд Своге.
ОСЪЖДА С. Н. Т., ЕГН ********** да заплати на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК в полза на „......” ЕАД, ЕИК: ..... сумата от 900 лева,
представляваща сторени разноски в рамките на исковото производство и в
рамките на заповедното производство по ч.гр.д. № 622 по описа за 2023 г. на
Районен съд Своге.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок
считано от съобщаването му, с въззивна жалба пред Софийски окръжен
7
съд.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач „...."
ЕООД на страната на ищеца.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
8