Р Е Ш Е Н И Е № 532
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Видин, 13.03.2020г.
Видинският районен съд, пети граждански
състав, в публично заседание на десети октомври,
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : Тодор Попиванов
при секретаря П.Каменова,
като разгледа докладваното от съдия Попиванов гр. дело № 2927 по описа за 2018г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано по искова молба от „Първа
Инвестиционна Банка” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, район
„Изгрев”, бул. „Драган Цанков” № 37, представлявано от изпълнителните си
директори Неделчо
Неделчев и Светослав Молдовански, против К.М.К., ЕГН **********, с адрес: ***.
Предявен
е от ищеца иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл.79,
ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Обстоятелствата, от които произтичат
претендираните от ищеца права са: че ищцовото дружество „Първа Инвестиционна
Банка” АД и ответникът К.М.К. са се намирали в облигационни отношения по силата
на договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка №
33РКО-А-1871, сключен между страните на 30.01.2007г. и по силата на Анекс към
договора от 05.11.2007г., съгласно които, банката като кредитор, е предоставила
на ответника в качеството на кредитополучател, банков паричен кредит в размер
на 10 000 лева, а ответникът се е задължил съгласно погасителен план,
предвиден в общите условия към договора, да погаси задължението в определения
срок, ведно с договорна лихва върху главницата. Поддържа се, че
кредитополучателят е неизправна страна по договора, тай като не е изпълнил
задължението за погасяване на договорените парични вноски, поради което с
връчена му нотариална покана рег. № 2745/07.12.2017г.,
заедно с протокол – разписка по описа на нотариус с район на действие – РС –
Видин – Александър Ангелов, с която длъжникът е уведомен, че при непогасяване
на просрочените задължения, кредиторът ще пристъпи към принудително събиране,
както и че на основание раздел XI, т.28, б.“а“ от
Общите условия /ОУ/ на „Първа Инвестиционна Банка” АД за издаване и ползване на
международни кредитни карти с чип, Банката е обявила кредита за изцяло
предсрочно изискуем, считано от 17.05.2018г.
Поддържа се още, че за вземането си ищецът
е подал заявление по реда на чл.417 от ГПК, и в реализираното заповедно
производство по ч.гр.Д.№ 1308/2018г. по описа на ВРС му е издадена заповед за
изпълнение от 31.05.2018г. и изпълнителен лист от 01.06.2018г., въз основа на
които е образувал изпълнително дело срещу длъжника, както и че длъжникът е
възразил срещу вземането, поради което ищецът има правен интерес от предявяване
на иск за установяването му.
Иска се от ищеца, съдът да постанови
решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, в
качеството му на кредитополучател, съществуване на вземането,
възникнало по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с
чип и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка №
33РКО-А-1871, сключен между страните на 30.01.2007г. и Анекс към договора от
05.11.2007г., за което е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по
ч.гр.Д.№ 1308/2018г. по описа на ВРС за заплащане на сумата в размер на 35
247.83 лева, от която: 10 000 лева – просрочена главница, 23 772.02 лева – просрочена
договорна лихва за периода от 05.03.2013г. до 22.05.2018г. включително, 1471.61
лева – наказателна лихва върху просрочената главница за периода от 05.03.2013г.
до 22.05.2018г. включително, и ведно със
законната лихва върху главницата, от подаване на заявлението по чл.417 от ГПК –
23.05.2018г. до изплащане на вземането. Претендират се направените разноски в
заповедното производство по ч.гр.Д.№ 1308/2018г. по описа на ВРС в размер на 705.50
лева за платена държавна такса и 150 лева за юрисконсултско възнаграждение,
както и разноските по настоящото производството: 705.50 лева за платена
държавна такса, 150 лева депозит за вещо лице и 150 лева за юрисконсултско
възнграждение.
Ищецът ангажира писмени доказателства и съдебно – икономическа
експертиза.
В срока за отговор на исковата молба ответникът
оспорва иска, като поддържа от своя страна:
- че исковата
молба е нередовна, тъй като не е посочена цената на исковете по всеки един от
обективно съединените искове с исковата молба;
- че договорът кредит е нищожен, тъй като в
него и в анекса към него не се съдържат основни реквизити на договор за банков
кредит – цена - неуговорени лихви и годишен процент на разходите съгласно чл.22
от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, действал по време на договора;
- че договорът кредит е нищожен, тъй като в
т.2 от анекса към него е предвидено, че договорът се подновява автоматично при
условията и по реда на ОУ, а в т.19.1.1 от ОУ се предвижда, че договорът се
подновява всеки път за едногодишен период, при условие, че никоя от страните не
е уведомила другата за прекратяване на договора най – малко 60 дни преди
изтичане на текущия срок. Поддържа се, че горепосочената клауза предвижда срок,
прекалено отдалечен от датата, на която изтича срочният договор, поради което е
неравноправна клауза, която е нищожна на основание чл.146 ЗПП във вр. с чл.143,
т.8 от ЗПП, тъй като представлява: 1.уговорка във вреда на потребителя; 2.не
отговаря на изискването за добросъвестност; 3.води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя,
съгласно ЗПП и Директива 93/13 ЕИО на Съвета от 05.04.1993г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори;
- че Анексът от 05.11.2007г. към договора
за банков кредит е недействителен, тъй като е сключен от лице, без
представителна власт;
- че ищецът, въпреки че в договора е
декларирал, че е получил препис от ОУ на Банката, не е получил и не е запознат
с ОУ, както и че представените по делото ОУ не са действали към датата на
сключване на договора и анекса към него от 2007г., тъй като в него се дава
определение на кредитна карта като платежен инструмент по смисъла на Закона за
платежните услуги и платежните инструменти, който е в сила от 01.11.2009г.;
- че
клаузите на ОУ към договора, които регламентират предсрочна изискуемост са
нищожни като неравноправни клаузи, тъй като попадат в кръга на чл.146 от ЗЗП като
не индивидуално определени, а предварително изготвени, като потребителят не е
имал възможност да влияе върху съдържанието им и водят до явно неравновесие
между правата и задълженията на двете страни по договора;
- че в договора не е посочен начинът на
определяне на дължимата се по него лихва, както и не са посочени при какви
условия Банката има право да измени лихвения процент и не е посочен механизмът,
по който същата следва да се изчислява – ясна и конкретно разписана
изчислителна процедура, поради което на основание чл.143, т.10 от ЗПП във вр. с
чл.146 от ЗПП прави възражение за нищожност на т.8.1.1 от ОУ към договора;
- че кредитът е в просрочие от
05.03.2013г., кредиторът е бездействал умишлено за дълъг период от време и така
сам е допринесъл за увеличаване на дълга и е постигнал за себе си по – изгодни
неравноправни условия;
- прави възражение за погасени по давност
искови претенции на главното задължение и за лихвите върху него;
- непосочено
основание за предсрочна изискуемост на кредита в поканата за доброволно
изпълнение, съгласно чл.60 от ЗКИ;
Ответникът не ангажира доказателства от
своя страна. Претендира пресъждане на направените в производството
разноски.
Не са
налице обстоятелства, които се признават от ответника и които не се нуждаят от
доказване.
Доказателствената тежест на страните е
както следва: в тежест на ищеца е да докаже наличието на твърдяния договор,
сключен между страните; че ищецът е изправна страна по този договор - че е
предоставил твърдяния паричен кредит на ответника; че ответникът като
кредитополучател е неизправна страна по договора, като е останал задължен за
изплащане на заетия кредит за посочения период; че са налице обстоятелствата по
предсрочна изискуемост на целия кредит, както и че Банката се е възползвала от
правото си да обяви предсрочната изискуемост на кредита чрез волеизявление,
достигнало до кредитополучателя; размерът на твърдяното задължение за заплащане
на главница и лихви за забава върху нея за претендираните периоди.
По делото са събрани писмени доказателства.
Допусната, изслушана и приета е съдебно – икономическа експертиза.
Съдът,
като разгледа предявения иск и взе предвид в съвкупност и по отделно
представените по делото писмени доказателства, приема за установено следното по
допустимостта на иска, от фактическа и правна страна:
- че ищцовото дружество е
предявило иск
за установяване на вземането си в едномесечния срок по
чл.415,
ал.1 от ГПК, като е довнесло дължимата държавна такса,
поради което предявеният с молбата иск е допустим.
- че е неоснователен доводът на ответника
за нередовност на исковата молба поради непосочване на цената на иска, тъй като
видно от съдържанието на исковата молба, в обстоятелствената й част, както и в
петитума, е посочен конкретния претендиран размер на всеки от обективно
съединените искове: 10 000 лева – главница по иска с правно основание
чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД – неизпълнение
на договорно правоотношение, и 23 772.02
лева – просрочена договорна лихва за периода от 05.03.2013г. до 22.05.2018г.
включително и 1471.61 лева – наказателна лихва върху просрочената главница за
периода от 05.03.2013г. до 22.05.2018г. включително - по иска с правно основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД. Тоест, цената на иска е посочена в исковата молба и върху
нея е внесена дължимата се държавна такса, поради което исковата молба е
редовна.
-
че не се спори между страните и се установява от представените писмени
доказателства /лист 5 и 6 от делото/, че страните са се намирали в облигационни
отношения по силата на договор за издаване на револвираща международна кредитна
карта с чип и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна
сметка № 33РКО-А-1871, сключен между страните на 30.01.2007г. и по силата на
Анекс към договора от 05.11.2007г., като съгласно договора, банката в
качеството на кредитор е открила банкова сметка ***, издала му е кредитна карта
и му е предоставила в качеството на кредитополучател овърдрафт паричен кредит в
размер на 10 000 лева. Установява се още, че срокът на договора, съответно
– ползване на овърдрафта е 2 години – до 30.01.2009г., като картодържателят се
е задължил да погасява предоставения овърдрафт в сроковете и по начина, договорени
в ОУ за издаване и ползване на международни кредитни карти без депозит
Мастеркард, класическа - неразделна част от договора, както и е декларирал, че
са му предоставени и е запознат с ОУ по кредита. Съдът е указал
доказателствената тежест на ищеца относно общите условия към договора и същият
е представил 2 броя такива, с дата на приемането им от управителния съвет на
банката на ищеца, неоспорена от ответника, поради което съдът приема, че тези
ОУ са дейдтвали по времетраене на договора, сключен между страните;
- че
с Анекс от 05.11.2007г. към договора за банков кредит /лист 6 от делото/
страните са договорили, че срокът на предоставения на титуляра банков кредит
овърдрафт остава съгласно договора, а именно 2 години от сключването му, като
същият се подновява автоматично и при условията и по реда, предвидени в ОУ на
Банката за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип
Мастеркард и Виза, съгласно които /т.19.1.1/ срокът
на договора се удължава автоматично за нов едногодишен период, при условие, че
никоя от страните не е уведомила другата за прекратяване на договора. Сроковете
се изчисляват в дни, седмици, месеци и години. В настоящия случай, макар че
сроковете не са посочени с конкретни дати, те са договорени в години и са изчислими
– първоначален срок на договора – 2 години от сключването, а именно от
30.01.2007г. до 30.01.2009г. и пръдължаването му под условие - всеки път с една година, а именно до
30.01.2010г. до 30.01.2011г. и т.н., поради което възражението на ответника за
нищожност на договора поради липса на основен реквизит – срок, е неоснователен.
- че
от анекса от 05.11.2007г. към договора за банков кредит се установява още, че
след изтичане на 45 - дневния гратисен период, титулярът се задължава да
заплаща годишна лихва в размер на 16% за извършените безналични плащания на ПОС
терминал и 18% за всички останали трансакции. Договорена е и промяна на Общите
условия по договора в смисъл, че към договора се прилагат не първоначално
определените ОУ за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип
Мастеркард класическа, а ОУ на Банката за издаване и ползване на револвиращи
международни кредитни карти с чип Мастеркард
и Виза /лист 7 – 10 от делото/. От заключението на вещото лице по
назначената, изслушана и приета по делото съдебно – икономическа експертиза и
допълнителна такава, не се установява едностранна промяна на договорените договорна
и наказателна лихви върху главницата, още повече, че с Анекса към договора от
05.11.2007г. са предоставени по – благоприятни условия на лихва в случаите на
безналичини плащания на ПОС – терминал – 16 %. Договорната лихва е уговорена с
конкретни лихвени проценти, като конкретният месечен размер не може да бъде
предварително определен, тъй като зависи от променливи величини /като например
начина на извършените през периода плащания – чрез ПОС – терминал или по друг
начин/ и се изчислява с математическата формула: дължим размер към 20 – то
число на месеца х лихвен % /за ПОС или др./ х броя на дните за периода /30/
върху броя на дните на годината /360/. Наказателна лихва съгласно т.6.1 от
договора са дължи върху незаплатена погасителна вноска /3 % от дебитното салдо
/сумата за пълно погасяване към последния ден на отчетния период/, но не по –
малко от 10 лева или целия размер на усвоения кредитен лимит, ако е по – малък
от 10 лева /т.1.1, б. „з“ от ОУ//, поради което възражението на ответника за
липса на методика - начинът за изчисляване и определяне на дължимата се по
договора лихва и непосочване на предпоставките за нейната промяна и неравноправни клаузи по отношение на лихвите,
е неоснователно.
- че е неоснователен е доводът на ответника,
че Анексът от 05.11.2007г. към договора за банков кредит е недействителен, тъй
като е сключен от лице, без представителна власт. Видно от съдържанието му,
същият е сключен за Банката от специалист ОБО Мария Тр.Томова, назначена в
ищцотово дружество с трудов договор № 55/01.08.2006г. /лист 38 от делото/, а
видно от длъжностната характеристика на служителя /лист 35 – 37 от делото/,
същият е оправомощен да сключва договори за овърдрафт по картови сметки от
името на банката, какъвто е настоящия случай, а също – банката, в качеството й
на търговец не е възразила против действието в случай, че е налице действие от
нейно име без представителна власт.
-
че е неоснователно и възражението на ответника, че не е получил и не е запознат
с ОУ, тъй като няма пречки т.нар. типов договор за кредитна карта да препраща
към общи условия по договора, а кредитополучателят е декларирал изрично и с
подписа си върху писмения документ /договора/ – неоспорен като авторство от
него - че е запознат с ОУ, както и че ги е получил, обстоятелство, което ако се
оспорва подлежи на доказване от оспорващия го. Същевременно, липсва твърдение
от ответника, че въпреки декларирането, кредиторът е отказал да му предостави
ОУ по договора и възможност за запознаване с тях – обстоятелства, които ако са
налице, са в тежест на ответника да ги установи. Същото се следва и по
отношение на сключения към договора анекс.
-
че договорът между страните предвижда оправомощеният държател на банковата
карта за заплаща на Банката фиксиран лихвен процент в размер на 1.5% на месец,
който се начислява еднократно на датата, следваща датата на падежа, върху
дебитните остатъци по картовата разплащателна сметка, формирани до края на
предходния отчетен период и непогасени до датата на падежа. Договорено е в
случай на изцяло усвоен кредитен лимит за целия срок на договора, размерът на
лихвения процент да е в размер на 18 % годишно, както и 45 дневен гратисен период,
в който банката не начислява лихва при погасяване на цялото дебитно салдо. Неоснователно
е възражението на ответника за нищожност на договора за банков кредит, тъй като
в него липсват съществени елементи на договора – цена /лихви/. Това е така,
защото в договора е посочен конкретен лимит на предоставения кредит овърдрафт в
размер на 10 000 лева, както и конкретно дължима цена /фиксирана лихва/ за
предоставянето му, дори разграничена според начина на усвояване и връщане на
главницата – без лихви до 45 дни, 1.5% месечно върху дебитните остатъци и 18 %
годишно при пълно усвояване за целия срок на договора. Наличието на
горепосочените реквизити сочат, че оспорените елементи на договора са налични и
конкретно определени, и обуславят действителност на договора. Същото се следва
и по отношение на сключения към договора анекс. Поради изложеното, между
страните е било налице валидно облигационно правоотношение по договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка № 33РКО-А-1871, сключен
между страните на 30.01.2007г.
- че срокът, определен в клаузата на т.2 от
анекса към договора, предвиждаща, че договорът се подновява автоматично при
условията и по реда на ОУ, а в т.19.1.1 от ОУ а именно, че той се подновява
всеки път за едногодишен период, при условие, че никоя от страните не е
уведомила другата за прекратяване на договора най – малко 60 дни преди изтичане
на текущия срок,не е прекалено отдалечен от края на срока на договора, според
възражението на ответника. Това е така, защото в първия случай съотношението
срок на договора към срока за предизвестие за прекратяване е първоначално 24
месеца към 2 месеца или 12:1, а в последствие 12 месеца към 2 месеца или 6:1.
Така определения срок съдът намира за разумен, като даващ възможност и на двете
страни своевременно, но не и прекалено късно преди изтичане на съответния срок
на договора, да заяви на другата страна, че желае да го прекрати.
Неравноправността на дадена клауза следва да се преценява по отделно във всеки
конкретен случай. В настоящия случай, отношенията между страните са протекли
сравнително продължително във времето – повече от 10 години, тъй като
първоначалния договор е сключен през 2007г., продължил е действието си до 2009г.,
а след това е подновяван многократно със срок от по една година. Клаузата –
определен срок за предизвестие за прекратяване на договора е действала през
целия срок на договора и няма данни някоя от страните да е предприела действия
по прекратяването му или други действия във връзка с оспорвания срок за
предизвестие, поради което съдът намира, че не е налице уговорка във вреда на
потребителя, липса на добросъвестност в съдържанието на клаузата или наличие на
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя;
- Неоснователно е възражението на ответника,
че в поканата за доброволно изпълнение не е посочено основанието за предсрочна
изискуемост на кредита, тъй като видно от съдържанието на нотариалната покана,
приложена към заповедното производство, като основание в нея е посочено:
сключения между страните договор и неизпълнение на задължението на
кредитополучателя за заплащане на главница и лихви, а също като основание е
посочено: „Раздел XIII, чл.13.1.1 от
Общите условия“. Същата съответства на клаузата на ОУ на банката за издаване и
ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Мастеркард и Виза
/Раздел XIII, т.30/ и предвижда право на кредитора да обяви кредита
за предсрочно изискуем при забава на
кредитополучателя чрез писменото му уведомяване, какъвто е и настоящия случай. Горепосочената
клауза на ОУ безспорно не е индивидуално определена, но не е нищожна, тъй като
основното задължение на кредитополучателя – за погасява в срок и в цялост
задълженията си по кредита, съответстват на правото на кредитора да иска цялото
изпълнение веднага. Неравновесие между правата и задълженията на двете страни
по договора би имало в противния случай – ако кредиторът няма право
съответстващо на задължението на кредитополучателя;
- Неоснователно е и възражението, че кредиторът
е бездействал умишлено за дълъг период от време и така сам е допринесъл за
увеличаване на дълга и е постигнал за себе си по – изгодни неравноправни
условия. Видно от заключението на вещото лице главницата по договора в размер
на 10 000 лева е удвоена изцяло към дата 20.02.2013г., като след тази дата
няма направени погасителни вноски. Настоящата претенция по отношение на
главницата е в размер на 10 000 лева. Видно е, че след тази дата,
кредитополучателят е продължил да ползва цялата главница по договора и да не
изпълнява задължението си по договора – да я върне. Налице е продължаване на
действието на договора за нов срок. Кредитополучателят, като неизправна страна
по договора няма право да се позовава на бездействие от страна на кредитора,
тъй като право на кредитора като изправна страна, е дали ще се възползва от
възможността си да обяви договора за предсрочно изискуем или не, да го прекрати
или не. Същевременно, законът защитава длъжниците по парични вземания за лихва
с института за погасителна давност, като ограничава правото на кредиторите да
претендират заплащане на такава в тригодишен срок.
- че на 23.05.2018г. ищецът, в качеството си
на кредитор, е подал заявление до съда за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист и в реализираното заповедно производство по чл.417 и сл. от ГПК, за което
е образувано ч.гр.Д.№ 1308/2018г. по описа на ВРС, приложено към настоящото
дело, му е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите: 10 000
лева – просрочена главница, 23 772.02 лева – просрочена договорна лихва за
периода от 05.03.2013г. до 22.05.2018г. включително, 1471.61 лева – наказателна
лихва върху просрочената главница за периода от 05.03.2013г. до 22.05.2018г.
включително, /31.20 лева – разноски, които не се претендират в настоящото
производство/, и ведно със законната
лихва върху главницата, от подаване на заявлението по чл.417 от ГПК –
23.05.2018г. до изплащане на вземането, както и за направените разноски в
заповедното производство по ч.гр.Д.№ 1308/2018г. по описа на ВРС в размер на
705.50 лева за платена държавна такса и 150 лева за юрисконсултско
възнаграждение. Длъжникът е подал в срок възражение против заповедта, поради
което заявителят има правен интерес от предявяване на настоящия иск за
установяване на вземането си,
-
че видно от нотариална покана, връчена лично на ответника на 08.12.2017г., с
разписка чрез Нотариус с район на действие Рс – Видин – Александър Ангелов,
рег.№ 488 от нотариалната камара, Банката
- кредитор е уведомила длъжника, че обявява целия кредит за предсрочно
изискуем поради забавяне на плащанията от кредитополучателя по договор за
банков кредит,
Намира
от правна страна, че искът е основателен: ищецът е изправна страна като кредитор
по договора за банков кредит, сключен между страните, тъй като е предоставил
договорената парична сума и същата е била усвоена изцяло от кредитополучателя. Ответникът
е преустановил плащанията по кредита и е изпаднал в забава за погасяването цялата
главница, считано от 20.02.2013г. и насетне - с подновяване на договора всяка
календарна година, поради което е неизправна страна. Установи се също, че
кредиторът се е възползвал от правото си и е направил волеизявление за
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, достигнало надлежно до знанието
на кредитополучателя преди датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК.
Установи се безспорно и размера на задължението на ответника като главница в
размер на 10 000 лева, която не е погасена по давност. Основателно е
възражението на ответника за погасена по давност претенция за лихва за забава
върху главницата за периода над три години преди датата на подаване на
заявлението за издавена на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
на 23.05.2018г. Съгласно чл.111, б.“в“ от ЗЗД, вземанията за лихви се погасяват
с изтичане на тригодишна погасителна давност. Съгласно допълнителното
заключение на вещото лице, за периода от 23.05.2015г. до 23.05.2018г.
ответникът дължи договорна лихва върху главницата в размер на 13.120.79 лева и
наказателна лихва върху в размер на 705.32 лева, в който размер искът с правно
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да бъде уважен, ведно със законната лихва
върху главницата, от подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 23.05.2018г. до
изплащане на вземането. В останалата част – до пълния претендиран размер и за
периода от 05.03.2013г. до 22.05.2018г., искът за установяване дължимостта на
лихви следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.
На
ищеца следва да се пресъдят направените и претендирани разноски по
производството съразмерно уважената част от исковете, а на ответника - съразмерно отхвърлената. Заповедта за
изпълнение следва да бъде обезсилена за сумата в размер на 31.20 лева –
пресъдени разноски, които не се претендират в настоящото производство.
Мотивиран от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
отношение на К.М.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, че дължи на „Първа
Инвестиционна Банка” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, район
„Изгрев”, бул. „Драган Цанков” № 37, представлявано от изпълнителните си
директори Неделчо
Неделчев и Светослав Молдовански, изпълнение на парично задължение, възникнало
по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка №
33РКО-А-1871, сключен между страните на 30.01.2007г. и Анекс към договора от
05.11.2007г., за което е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по
ч.гр.Д.№ 1308/2018г. по описа на ВРС за заплащане на сумата в размер на 23 826.11 /двадесет и три хиляди
осемстотин двадесет и шест лв. и единадесет ст./ лева, от която: 10 000 лева – просрочена главница, 13 120.79 лева –
просрочена договорна лихва за периода от 23.05.2015г. до 22.05.2018г.
включително, 705.32 лева – наказателна лихва върху просрочената главница за
периода от 23.05.2015г. до 22.05.2018г. включително, и ведно със законната
лихва върху главницата, от подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 23.05.2018г.
до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
иска за заплащане на договорна лихва до пълния претендиран размер от 23.772.02
лева за периода от 05.03.2013г. до 23.05.2015г. и наказателна лихва до пълния
претендиран размер от 1471.61 лева за периода от 05.03.2013г. до 23.05.2015г.
като погасен по давност.
ОБЕЗСИЛВА заповед за
изпълнение на парично задължение № 1023 от 31.05.2018г. по ч.гр.Д.№ 1308/2018г.
по описа на ВРС, в частта, в която са пресъдени разноски на заявителя в размер
на 31.20 лева.
ОСЪЖДА К.М.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на „Първа
Инвестиционна Банка” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, район
„Изгрев”, бул. „Драган Цанков” № 37, представлявано от изпълнителните си
директори Неделчо
Неделчев и Светослав Молдовански, направените от ищеца разноски
както следва: разноски в заповедното производство по ч.гр.Д.№ 1308/2018г. по
описа на ВРС, в размер на 476.88 лева
за платена държавна такса и 112.06 лева
за юрисконсултско възнграждение, както и разноските по настоящото
производството: 476.88 лева за
платена държавна такса, 112.06 лева
депозит за вещо лице и 112.06 лева
за юрисконсултско възнграждение.
ОСЪЖДА „Първа
Инвестиционна Банка” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Изгрев”, бул. „Драган
Цанков” № 37, представлявано от изпълнителните си директори Неделчо Неделчев и Светослав Молдовански, да заплати на К.М.К., ЕГН **********, с адрес: ***,
направените от ответника разноски съразмерно отхвърлената част от иска в размер
на 777.70 лева.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: