№ 793
гр. **** , 23.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ****, I СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Светла В. Пенева
Красимир Т. Василев
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20213100500237 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и е образувано по въззивна жалба от М. Т.
Б., чрез Р. против Решение № 2112 от 23.05.2017 година, постановено от
ВРС, XLI състав по гр.д.№ 7392/ 2016г., с което е прието за установено в
отношенията между страните - З. В. З. и М. Т. Б., че ищецът е собственик на
терен с площ 25 кв.м., принадлежащ към имот с идентификатор
10135.536.306, който по КККР е част от имот с идентификатор 10135.526.511,
заключена между т.А,Б,В и Г, при обозначените граници на комбинирана
скица на с.115, приподписана от съда, и към датата на обявяване и влизане в
сила на КК на „Приморски план“, м-ст „ **** **** , одобрена със заповед №
300-15-3/ 16.02.2004г. на изпълнителния директор на АК, е допусната грешка
при заснемане границите на двата имота, като процесната част е неправилно
заснета в очертанията на имот ид.№ 10135.526.511, собственост на ответника,
на основание чл.54, ал. 2 ЗКИР. С решението са присъдени разноски, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Пред въззивния съд, въззивниците поддържат въззивната си жалба, чрез
адв.Л., като намират, че решението следва да се отмени и претенцията да се
отхвърли.
Въззиваемата страна, чрез адв.Владимирова намира жалбата за
неоснователна и моли съдът да потвърди решението.
С писмени бележки пред ВОС, всяка от страните излага аргументи в
подкрепа на процесуалната си позиция.
За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и
1
застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:
Пред ВРС е бил предявен иск от страна на З. В. З. против М. Т. Б., с
участието на конституирания необходим другар М.Ц. **** -Б.а, за
установяване в отношенията между страните, че ищецът е собственик на 20
кв.м. принадлежащи към имот с идентификатор 10135.536.306, собственост
на **** и **** придобит през 1994г., която част по одобрената кадастрална
карта на „****, м-ст „**** ****, одобрена със заповед № 300-5-13/
16.02.2004г. неправилно е заснета като част от имот с идентификатор
10235.536.511, собственост на ответника/ ответниците/. В открито съдебно
заседание, проведено на 16.01.2017 година /вж.л.182/ ищеца, чрез
адв.Владимирова внася корекция в претенцията си, като настоява да се
приеме, че ищеца е собственик на спорната реална част, към момента на
предявяване на исковата претенция.
По делото е било установено, че ищцовата страна е собственик на имот
с идентификатор 10135.536.306.След придобиване на имота установил, че в
кадастралната карта /КК/ одобрена със заповед № 300-5-13/ 2004г. на
изп.директор на АК, имотът не е отразен с границите на УПИ- IV 2063, кв.1,
по плана на м.“**** ****. Погрешно е заснета границата с ПИ 10135.536.511,
при което част от имот пл.№ 2063 / 20 кв.м./, попадат в имота на ответника.
От данните по делото става ясно, че е подал заявление вх.№ 94-4291/
17.2.2012г. на СГКК-****, за нанасяне в КК на точната граница на пл.№ 2063
между двата имота, но поради противопоставяне на ответника, такова не е
било осъществено- Заповед № КД -14-03-1780/ 4.7.2012г. АГКК е постановен
отказ.
От своя страна ответника е оспорил претенцията, като е заявил, че
процесните 20 кв.метра са били и са към момента част от отчуждения имот
пл. № 2062, който е съществувал с настоящата южна граница към момента
на влизане в сила на КК „**** , м-ст“ **** ****, одобрен със заповед № 300-
5-13/ 16.02.2004г. на ИД на АГКК. Твърди също, че границата е
материализирана с ограда , направени през 30-те/ 40-те години на миналия
век, от праводателите му, впоследствие ремонтирана от него, без да бъда
преместена.Позовава се на придобивна давност за спорната част, чрез
упражнявано непрекъснато и необезпокоявано владение върху нея, с
присъединяване владението на неговите праводатели, като излага, че Заповед
№ Г-153/ 30.09.2003г. не е съобразена с наличната в имота постройка и не са
спазени изискуемите разстояния до границата на имота. Заповедта не е влязла
в сила, поради неизпълнение процедура по обявяването й на всички
заинтересовани лица. Заповед № 00007/ 13.02.2004г. е издадена без
основание, при наличието на невлязъл в сила административен акт за
одобрения план-извадка- ПРЗ от предварителния проект на Паркоустройствен
и Регулационен план на **** зона, за УПИ IV 2063, кв.1, по плана на м.“****
****.
Изхождайки от предмета на спора, ВОС приема, че се касае за
2
установяване на допусната грешка при попълване на кадастралната карта
по отношение на общата граница на имот идент. 10135.536.306 с имот
идент. 10135.536.511, за частта от 20 кв.м., която по твърдения на ищеца
неправилно е заснета в имота на ответника, към настоящия момент.Всяка от
страните противопоставя аргументи, като не е спорно, че ищцовата страна, в
лицето на З. В. З. е придобил процесния имот по дарение от „Емзет 2005“
ЕООД, представлявано от управителя ****, обективирано в нот.акт № 72,
том VI, рег.№ 10456, дело № 889 / 2005г. Съобразно доказателствата става
ясно още, че неговият праводател е собственик по н.а. № 23 / 4.05.2005г. , том
III, рег.№ 5286, дело 308, на имот № 10135.536.306 / стар 2063 /, с площ
1938.75 кв.м., по КК- 1772 кв.м. ,гр.****, м-ст „Свети Никола“, с граници по
КК,одобрена със заповед № 300-5-13/ 16.02.2004г. в м-ст „**** ****, имоти
№№ 301,303,304,305,307, придобит с възмездна сделка, а праводателят на
този имот- по силата на договор за покупко-продажба сключен с **** и ****,
съгласно нот.акт № 91, том IV, рег.№ 8574, дело 614 / 18.08.2004г. / Акт 135,
том LIX,вх.рег.№ 17843/ 19.08.2004 по дело № 13480/ 04г.
Съгласно н.а. № 196, том XII, дело 4222/ 1994г. **** придобива от ****
с договор за продажба имот в гр.****, м-ст „ ****“ , описан като :дворно
място с площ 1938.75 кв.м.,представляващо пл.№ 1909 по нот.акт № 45, т. VI/
1978г.и по скица, а по протокол за въвод във владение № 13/ 26.11.1992г.
имот пл.№ 2063, по плана на 21 подрайон на гр.**** , при граници: имот пл.
№ 1911, дере , имот пл.№ 1908 , а при граници по протокола за въвод – имоти
пл.№ 2062, 2064, 2065, дере и път. Имот ПИ 2063 по КП на Приморски план
е графично обозначен на скица изх.№6/ 03.01.2002г./ с.141/. При съставяне на
нотариалния акт са представени- нот.акт 45 том VI, н.д.№ 2290/ 1978г., с
който праводателя **** придобива имота с възмездна сделка, заедно с
постройката в него, и решение № 691/ 15.10.92г. на кмета на община **** за
възстановяване на собствеността, протокол за въвод.
От своя страна ответниците по иска излагат, че М.Б. е придобил по
дарение, извършено от родителите му ****. и **** Б.а общо 3/6 ид. части от
имот- дворно място с площ 467 кв.м. , съставляващо имот пл.№ 1911, при
съседи- от две страни път, **** и наследници на ****, заедно с построения в
имота двуетажен кьошк, клозет и кладенец- нот;.акт № 157, том X, дело №
4179 / 1978г. Съсобственик с 1/6 ид.част от този имот е **** Б., по дарение от
неговия баща- нот.акт № 156/ 14.12.1978г.
С н.а. № 59, том VIII, дело № 3384/ 1979г. М. Т. Б. и **** Б. са признати
за собственици по наследяване и давностно владение на 225 кв.м. празно
дворно място, м-ст „ ****“, включено в имот пл.№1911, 21 ви подрайон на
гр.****, при посочените граници.
С н.а. № 163, томXVI , дело 10814 / 95г. ВН, М. Т. Б. и **** Б. са
признати за собственици на недвижим имот – дворно място в гр.****, м-ст „
****“ / Салтанат/ с площ 712 кв.м. ,обозначен като пл.№ 2062 по плана на 21
п.р. на гр.****, при граници- път, път, пл.№2064, ведно с построената в имота
двуетажна сграда със ЗП 60 кв.м., след постановената отмяна на
3
отчуждаването на основание ЗВСНОНИ по ЗТСУ и др. На скицата на с. 59 от
делото на РС, ПИ с пл. № 2062 от КП на „**** –****, е с граници: север-
булевард, изток пл.№ 2064, юг- пл.№ 2063, запад – улица.
Съсобствеността е прекратена със спогодба по гр.д.№ 507/ 2002г. ВРС,
като в дял на М.Б. е поставен дял втори- югоизточната част от имот ПИ №
2062 с площ 369 кв.м., при граници: северозапад/ дял първи/, североизток-
имот пл.№ 2064, югоизток- имот пл.№2063 , югозапад- улица, ведно с
построената в него жилищна сграда . В дял на **** Б. е поставен дял първи-
северозападната част на ПИ№2062 , с площ 369 кв.м, при граници:
северозапад-булевард ****-Златни пясъци, североизток- имот пл.№ 2064,
изток- дял втори, югозапад-улица. Разделението на имота на два дяла е
визуализирано на скица № 15-375751-01.08.2016г. / с. 81 /.
По делото е налично предписание № 0254/ 04.06.2003г., за изработване
на план- извадка- план за регулация и застрояване / ПРЗ/ , за ПИ № 2063 ,
местност „Салтанат“, по предварителния проект на „**** зона- ****“, въз
основа на решение на ЕСУТ при община ****, с което е разгледана молбата
на ****.
Със Заповед № 153/ 30.09.2003г. , издадена от зам.кмет на община ****,
е одобрен план- извадка-ПРЗ от Предварителния проект за Паркоустройствен
и Регулационен план на **** зона –****, за УПИ IV-2063, кв.1, Съставна
зона 3-„**** ****, съобразно приложената скица. Собственика на имота-****,
е уведомена за заповедта, видно от доказателствата на с.120,121 и 126. В
регламентирания срок не са постъпили жалби срещу заповедта.
По жалба на М. Ц. К. е постановено решение № 1082/ 22.05.2018г. по
адм.д.№ 1705/ 2017г. Административен съд-****, с което оспорената заповед
№ Г-153/ 30.09.2003г е отменена. Решението е обезсилено с решение № 2670/
22.02.2019г. на ВАС по адм.д.№ 9719/ 2018г. второ отделение.
Видно е още, че по молба на **** Б.-собственик на част от ПИ 2062 по
действащия КП на Приморски парк-****, на 25.09.2003г. е съставен Акт за
непълноти в одобрения КП за имоти с пл.№ 148 / площ 369 кв.м./ и пл.№149 /
площ 369 кв.м./., по одобрената съдебна спогодба, при който имот ПИ 149
съвпада с дял втори, а имот ПИ 148 с дял първи ./ с.165-166/. Със Заповед
№ Р-452 / 29.09.2003година, издадена от кмета на община ****, на основание
чл.21 вр.чл.75 от ППЗТСУ, е одобрено попълването на кадастралната основа
на имот пл.№ 2062 по плана м.“****“, така както е посочено на скица № 978/
28.09.1995г.
Със Заповед №398/ 16.10.2003г. издадена от Зам.кмет на община
****,на основание §6, ал.6 ЗУТ, чл.86а и чл.90 от ППЗТСУ , е одобрено
попълването на КП на Приморски парк, гр.****, за ПИ 148 и ПИ 149, по
начина отразен графично на скица № 3196/ 10.10.2003г. / с.167-180/.
От изготвените пред ВРС Съдебно технически заключения става ясно,
че по КП на Крайбрежието от 1956г. имот пл.№ 1909, с площ 1939 кв.м. е пл.
4
№ 2063 по КП „ ****“ от 1977г., има същата площ, но при разлики по
северната и южната граници, така както са отразени на комбинираната скица
към заключението.
Съгласно Заповед № 0007/ 13.02.2004г за ПИ № 2063 /стар/, с площ
1902 кв.м., е отреден УПИ IV-2063,кв.1,с площ 1711.80 кв.м. Северната
регулационна граница е означена в син цвят на комбинирана скица, с.115. По
действащата КК ПИ 10135.536.306. е с площ 1695 кв.м. По отношение на
имот ПИ 2062 по КП- 77г., вещото лице посочва, че е отписан от актовите
книги със заповедта от 29.05.1995г., като имот с площ 712 кв.м . Със Заповед
№ 452/ 29.09.1995г. е одобрено попълването на КО за реституирания имот и
по този начин е описан в н.а. № 163/ 17.10.1995г. / с.167/. Също според
експертизите южната граница на УПИ I-2062 , кв.1 по ПП на
Паркоустройствен и регулационен план на Приморски парк, съвпада със
северната регулационна граница на УПИ IV -2063, кв.1/ в син цвят на
комб.скица, с.115/, но е различна от границата между двата имота по
Кадастрална карта , обозначена с черен цвят. В южната си част ПИ 511 по КК
навлиза в УПИ IV -2063, с 20 кв.м. Отразената по КК сграда е с различен
контур от сградата по КП- 1977г., нанесена в периода 2004-2006г. С
допълнителна СТЕ в хронологичен ред са посочени вписванията за
собствениците на двата имота, граници- съседи.
От заключението на в.л. инж.****, е видно местоположението на
постройката в ПИ 511- сградата се намира на имотната граница, означена в
жълто, по КП- 77г., на известно разстояние от границата на попълнените
имоти , означена в лилав цвят / с.209/ .На комбинирана скица №3, към която
вещото лице се придържа, са обозначени в светлокафяв цвят.А от повторната
СТЕ на Власковски е видно, че е осъществено геодезическо заснемане на
сградата между двата имота с GPS Leica Viva 800/ при максимално допустима
грешка +/- 3 см. Определена е площта на спорната част - 25 кв.м., заключена
между регулационната граница на УПИ IV - 2063 / по заповед № Г-153/
30.09.2003г./ и границата по действащата КК. В съдебно заседание вещото
лице пояснява, че регулационната граница по заповед № 153/ 2003г. тангира
постройката в имот ПИ 511.
По делото са разпитани свидетелите на двете страни.
Виждането на съда е следното:
Съобразно ТР № 8 от 23.02.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2014 г.,
ОСГК, докладчик съдиите **** и Т**** допустимостта на иска по чл. 53, ал.
2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР, не е
обусловена от предварително провеждане на административна процедура по
чл. 53, ал. 1 ЗКИР /първоначална редакция/ по констатиране на непълноти
или грешки в кадастралната карта.Иск за собственост на реална част от
поземлен имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план
или в кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е заснета
като самостоятелен имот, е допустим, дори да не е проведена
5
административната процедура по чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР /първоначална
редакция/ за поправяне на непълноти и грешки в одобрената кадастрална
карта и кадастрални регистри, или иск по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР
/първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР.Ето защо в това производство
съдът изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална
карта.По отношение характера на иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР са изложени
мотиви в ТР № 8/23.02.2016 г. по т. д. № 8/2014 г. ОСГК - положителен
установителен иск за принадлежността на правото на собственост, който е от
значение за отразяването на имота в кадастралната карта съобразно
действителните граници на правото на собственост. Определянето на
правната квалификация на предявения положителен установителен иск за
собственост - по чл. 54, ал. 2 ЗКИР или по чл. 124, ал. 1 ГПК зависи
единствено от твърденията, с които е обоснован правният интерес от иска.
Ако същите са свързани с липса или наличие на неточно отразяване на
границите на правото на собственост в кадастралната карта, искът е по чл. 54,
ал. 2 ЗКИР, а ако правният интерес се извежда от други твърдения, искът е по
чл. 124, ал. 1 ГПК.Пак в цитираното тълкувателно решение по приложение на
посочените норми на ЗКИР, се дават задължителни разяснения в насока, че "
съобразно характеристиката му на установителен иск за собственост, искът по
чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/ е допустим при наличието
на правен интерес. С оглед презумпцията по чл. 2, ал. 5 ЗКИР за вярност на
основните кадастрални данни, самото заснемане в кадастралната карта на
част от собствения на ищеца имот като част от имота на ответника или
незаснемането му като самостоятелен имот формира наличието на правен
интерес от иска, тъй като създава привидност, че тази част действително е
собственост на ответника, като евентуално съществуващият спор за
собственост не е обусловен от евентуален отказ на службата по
кадастъра".Когато непълнотите или грешките на основните данни в
кадастралната карта или кадастралния регистър са свързани със спор за
материално право, те се отстраняват след решаване на спора по съдебен ред
съгласно чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, аналогична с
действащата редакция на чл. 54, ал. 2 ЗКИР /ДВ, бр. 49 от 2014
година./.Изложеното мотивира ВОС да приеме / по възражението за
недопустимост на иска от страна на ответниците/, че същия е валидно
предявен, допустим и редно да бъде разгледан.Спорът цели да установи
пространственият обхват на правото на собственост с оглед правилното му
отразяване в кадастралната карта при безспорно установена принадлежност
на вещното право.
Бранейки се против исковата претенция въззиваемите навеждат доводи
за протекла в тяхна полза давност, датираща от 40 години на 20 век, като
присъединяват и владението на своите праводатели, без да е спорно между
страните че и към момента ответниците владеят спорната реална част.За да
докажат обстоятелствата изложени още в отговора си против исковата молба
– а именно придобиването по давност на процесната реална част, в полза на
въззивниците са били допуснати двама свидетели досежно упражняваната
непрекъсната, спокойна, явна и несмущавана фактическа власт върху
6
спорната реална част от имота с намерение за своене в периода от 1978
година, съобразно представените н.а., до момента, присъединявайки
владението на наследодателите си.Разпитаните в тази насока свидетели –
**** Иванов **** и Петър Милов Петров сочат, че познават имота от 1995
година, както и че спорната реална част винаги е била в имота на
ответниците; че имота е ограден от всички страни и че не им е известно някои
до момента да е оспорвал това; че оградата не е била подменяна и че е
съществува в този вид и сега, като единствено е била поставена върху
бетонов фундамент.И двамата свидетели сочат, че от тогава в годините и към
настоящия момент не знаят тази ограда да е местена.Излагането на едно
придобивно основание – давност, налага проверката и обсъждането му,
предвид установените от страните факти.
Съобразно практиката на ВКС самата придобивна давност, като
институт е един от регламентираните в чл. 77 ЗС способи за придобиване
право на собственост върху вещи.Предвид разпоредбата на чл.79 от ЗС
правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако владението е
добросъвестно - с непрекъснато владение в продължение на 5 години.От своя
страна нормата на чл.68 от ЗС дава и легално определение на термина
„владение“ – това е упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи лично или чрез другиго, като своя.Следователно е редно
да се акцентира върху две обстоятелства – това са т.нар. „фактическа власт“ и
факта, че веща се държи „като своя“. Презумпцията относно субективния
елемент на владението, т.е. намерението за своене на вещта (animus), е
въведена в полза на владелеца и в случай на отричане на владелческото му
качество тежестта за оборването й пада върху лицето, което оспорва
осъщественото владение.Елементите на фактическия състав на чл. 79 ЗС
следва да се установят по делото при условията на пълно и главно
доказване.Няма спор, че основното доказателство за установяване на
придобивна давност са гласните доказателства, каквито са били ангажирани в
този процес.Единствено съдът е този, които може по същество да прецени
/след анализ/дали е основателно позоваване на придобивна давност.При
позоваване на придобивна давност следва да се посочи от кого и от кога е
установена фактическа власт върху имота, до кога е продължило владението и
на кого е противопоставено.Следователно страната, която се домогва да
докаже, че е давностила имот/имоти е длъжна да установи, че той / те не са
изключени от оборота, т. е., че по отношение на този имот не
съществува забрана да бъде предмет на придобиване по давност.
От наличните по делото данни – конкретно показанията на свидетелите
**** и **** става ясно, че границата между двата имота е била
материализирана по указания от ответниците начин, т.е. че спорната между
тях част е била в тяхно владение и че до този момент, включително, те я
владеят.Също съобразно тези показания става ясно, че няма данни тази
граница да е премествана, въпреки наличието на административни спорове и
че всъщност спорната част винаги е била част от имота на Б.и, върху която
7
техния наследодател, а след него и те, са упражнявали непрекъснато, явно и
спокойно владение.
Основния въпрос по делото е може ли да се свои реална част от
урегулиран имот, и какви са условията за това, по смисъла на чл.200 от ЗУТ.
Нормата на чл.59 от ЗТСУ /отм./, както и нормата на чл.200 от ЗУТ
допускат възможността да се придобиват реални части от недвижими имоти
по давност, ако са спазени изискванията за минимални размери за площ и
лице с изключение на случаите, при които частта от поземления имот се
присъединява към съседен имот при условията на чл. 17 ЗУТ, а останалата
част отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ или се присъединява към
съседен имот /чл. 200, ал. 2 ЗУТ/, т. е. не само когато тази реална част е
обособена като самостоятелен имот /в който случай следва да бъдат спазени
изискванията на чл. 54, ал. 1-3 ЗТСУ (отм.), респ. чл. 19 ЗУТ/, но и когато се
присъединява към съседен имот и става неразделна част от него, а останалата
реална част от имота също отговаря на изискванията за самостоятелен имот
по чл. 19 ЗУТ.Правилно е, според ВОС да се приеме, че спорната реална част
от имота е владяна от ответниците още от 1978 година, като е придобита от
тях по давност.
От страна на ВКС са били дадени разяснения в Решение № 185 от
01.03.2010 година, по гр.дело № 280/2009 година, според които нормата на
чл.181 ал.3 от ПЗР на ЗТСУ /отм./, която предвижда възможност за
придобиване на идеална част от парцел давностно владение, осъществявано
върху съответна реална част от парцела, касае само случаите на придобивна
давност, изтекла до влизане в сила на ЗТСУ (отм.), тоест до 1973 г. За
придобивната давност, започнала да тече преди влизане в сила на ЗТСУ
(отм.), но изтекла след влизане в сила на този закон, в ЗТСУ (отм.) и в
последващия действащ благоустройствен закон ЗУТ няма правни норми,
предвиждащи възможност за придобиване на идеална част от парцел по
давност при осъществявано давностно владение върху съответна реална част
от парцела. Напротив, до 2001 г. в ЗТСУ (отм.) е съществувала изрична
забрана за придобиване на част от парцел по давност /в този смисъл чл.59
ЗТСУ /отм./ в редакцията му до изменението с ДВ бр. 34 от 2000 г., в сила от
01.01.2001 г./, а в чл.59 от ЗТСУ /отм./ в редакцията му след изменението с
ДВ бр. 34 от 2000 г. и в чл.200 от ЗУТ е предвидено, че владението върху
определена реална част от парцел може да доведе до придобиване по
давност на тази реална част, но не и на идеална част от целия парцел, и
то само при определени условия /ако са спазени изискванията на
действащия благоустройствен закон за минимални площ и размери на
парцелите/.
Редно е обаче да се направи паралел между статута на имотите – и
двата, включително спорната реална част попадат в регулация, съгласно
Заповед № Г-153 от 30.09.2003 година , в сила от 23.10.2003 година.Преди
8
това техния статут е бил различен и неурегулиран.
Съгласно § 9 от ПЗР на ЗКИР (с която е създаден чл. 182а, ал. 2 от ЗТСУ
(отм.); ), ако до влизане в сила на ЗКИР (т. е. до 01.01.2001 г.) не бъде
заплатено дължимото обезщетение за придадените места, съответно частите
на образуван по регулация общ парцел не бъдат изравнени, отчуждителното
действие на дворищнорегулационния план се прекратява за съответните
имоти. На 31.03.2001 г. влиза в сила Закон за устройство на територията, с
чийто § 6, ал. 1 – 4 е предвидено запазване на действуващите към този момент
планове и възможност същите да бъдат приложени чрез уреждане на
регулационните сметки в 6-месечен срок, т. е. до 31.09.2001 г. Съгласно § 8,
ал. 1 от ПР на ЗУТ отчуждителното действие на влезлите в сила, но
неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в
образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на
придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти, се прекратява.
Смисълът на цитираните преходни разпоредби от ЗУТ е изяснен с ТР № 3 от
28.03.2011 г. по тълк. д. № 3/2010 г. на ВКС, ОСГК, съгласно което с
изтичането на сроковете, посочени в § 6, ал. 2 и ал. 4 от ПР на ЗУТ,
отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени
дворищнорегулационни планове се прекратява автоматично - без да е
необходимо провеждането на административна процедура по § 8, ал. 2 от ПР
на ЗУТ за изменение на неприложения дворищнорегулационен план.
Създадената по силата на неприложения дворищнорегулационен план
собственост върху спорната реална част, се прекратява, а собствеността върху
имотите, за които дворищната регулацията не е приложена, се възстановява
автоматично в положението от преди влизане в сила на неприложения
дворищнорегулационен план.Следователно, според въззивния съд,
ответниците могат да се позоват на придобивната давност дори и от 1978
година, когато е бил прехвърлен имота до 2003 година, когато е влязла сила
Заповед № Г-153 от 30.09.2003 година.Протекъл е период от време повече от
10 години, които дават основание на ответниците да бъдат признати за
собственици на спорната реална част.След одобряване на кадастралната карта
– през 2004 година, също не са настъпили нови обстоятелства, които да са
променили правото на собственост на ответника.Затова съдът приема, че
процесната площ правилно е заснета в очертанията на имота на ответниците.
Предвид горното и с оглед несъвпадението на изводите на двете
инстанции, ВОС прима, че решението следва да бъде отменено, а иска –
отхвърлен.С оглед изхода на спора ищеца следва да бъде осъден да заплати в
полза на ответниците сумата от 5 869.90 лева /сбор от разноските пред ВРС,
ВОС и ВКС/.
На основание чл.271, ал.1 ГПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2112 от 23.05.2017 година, постановено по гр.д.
9
№ 7392/2016 година, по описа на ВРС, XLI състав, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ по иска на З. В. З., ЕГН ********** за приемане на
установено в отношенията между него – от една страна, и М. Т. Б., ЕГН
********** и М.Ц. **** – Б.А, ЕГН ********** – от друга страна, че З. В. З.
е собственик на терен с площ от 25 кв.м. принадлежащ към имот с ид.№
10135.536.306, но посочен като част от поземлен имот с ид.№ 10135.536.511,
съгласно КК и КР на гр. ****, одобрени със Заповед № 300-5-13/16.02.2004 г.
на изп. директор на АК, изменена със заповед № КД-14-03-76/ 05.04.2006 г. на
Началника на СГКК – гр. ****, заключен между точки А, Б, В и Г върху
приложената на л.115 по делото комбинирана скица изготвена от вещото лице
****, която приподписана от съда представлява неразделна част от
настоящето решение, при граници на процесния терен: на изток ПИ с ид.№
10135.536.306, на запад ПИ с ид.№ 10135.536.306, на север останалата част от
ПИ с ид.№ 10135.536.511, на юг ПИ с ид.№ 10135.536.306, както и че към
датата на предявяване на исковата молба – 24.06.2016 година, в КК на
„Приморски парк“, местност „**** ****, одобрена със Заповед № 300-5-
13/16.02.2004 г. на изп. директор на АК е допусната грешка при заснемането
на границата между имот с ид.№ 10135.536.306 и имот с ид.№ 10135.536.511,
като процесната част неправилно е заснета в очертанията на имот с ид.№
10135.536.511 собственост на ответника М. Т. Б., на основание чл.54, ал.2
ЗКИР.
ОСЪЖДА З. В. З., ЕГН ********** да заплати в полза на М. Т. Б., ЕГН-
********** и М.Ц. **** – Б.а, ЕГН **********, сумата от 5 869.90 лева /пет
хиляди осемстотин шестдесет и девет и деветдесет/ лева, сторени съдебно –
деловодни разноски пред ВРС, ВОС и ВКС, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред състав на
Върховен Касационен Съд на Р ****, в едномесечен срок от връчване на
съобщенията до страните, на основанията, посочени в чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10