РЕШЕНИЕ № 3550

 

Номер                           20.10.2011   Година                        Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                    I брачен състав

На     двадесети    октомври         две хиляди и единадесета  Година

В публично заседание на десети  октомври      две хиляди и единадесета година в следния състав:

 

           Председател: ТЕОФАНА СПАСОВА

 

Секретар: Свобода Александрова

като разгледа докладваното от  съдията

дело номер  10814 по описа за   2011 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството пред първата инстанция е образувано по иск с правна квалификация чл.127 ал.2 СК, предявен от М.А.М. ЕГН ********** против Г.А.М. ЕГН **********.

            Ищецът лично и чрез своя пълномощник по делото твърди, че с ответницата са живели на съпружески начала, като се е родил синът им – А.М.М. ЕГН **********.След раздялата на страните по делото ответницата взела детето и се установила в дома на родителите си. От този момент бащата би лишен от възможност да вижда сина си, към когото е силно привързан.

Въз основа на изложените обстоятелства от Съда се иска да постанови решение, с което да бъдат определени подходящи мерки за лични отношения на бащата с детето А., а именно един месец през лятото, през Коледните и Новогодишни празници, с редуване между бащата и майката за времето от 18часа на 23 декември до 09часа на 30 декември, от 18часа на 30 декември до 09часа на 6 януари, 5 дни през първата половина на пролетната ваканция, както и през Великденските празници на всяка нечетна година, а през четна година по Великденските празници да бъде при майката, както и всяка първа и трета седмица за времето от 18часа в петък до 18часа в неделя.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника. Същата лично и чрез пълномощника си по делото изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове, като счита, че следва да се определи ограничен режим на лични отношения на бащата с детето, тъй като последният не се е интересувал от него и не е давал средства за издръжката му от раздялата на родителите – 01.06.2011г.

            След преценка на събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, във връзка със становищата на страните, Съдът намира за установено следното:

            Между страните по делото не се спори, че детето А.М.М. ЕГН ********** е син на страните по делото М.А.М. ЕГН ********** и Г.А.М. ЕГН **********.

            Майката и бащата на практика изразяват съгласие упражняването на  родителските  права по  отношения  на същото  да се предоставят на майката, като се определи подходящ режим на лични  отношения на  ответника с детето и последният заплаща месечна издръжка. Този извод се налага с оглед реди всичко процесуалното поведение на страните, които не изразяват становище по въпроса, но и не са на противоположни мнения по него.

От показанията на разпитания по делото свидетел Я.Д.С., се  установява, че от раждането на детето, допреди 6-7 месеца то, заедно с майка си е живяло в дома на ответника. След раздялата им бащата не виждал детето си и споделил със свидетеля, че причина за това е нежеланието на майката. Твърди, че не знае дали бащата е давал средства за издръжка на детето си, но бил грижовен баща.

От показанията на разпитания по делото свидетел на ответната страна – А.С.М. – майка на ответницата, се установява, че от 01.05.2011г. последната живее в дома на свидетелката, заедно с детето А., тъй като ищецът я бил малтретирал. Детето е първокласник и за него се грижат майката, свидетелката и съпругът на последната. Заявява, че на два пъти бащата-ищец по делото, посещавал дома им с искане да види детето си, но това било съпроводено с обиди и закани спрямо тях, наричал ги „курви, мастии”, заплашвал да ги убие. Пред свидетелката детето заявило, че няма баща, тъй като той не се сетил да му даде каквото и да било за първия учебен ден, а освен това обиждал в негово присъствие своите родители.

 Съдът кредитира  изцяло показанията на  свидетелите С. и М., а тези на втората - и при условията на чл.172 от ГПК, отчитайки обстоятелството, че същите имат преки и непосредствени впечатления от фактите и обстоятелствата, касаещи настоящия случай. 

          От представения по делото социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане” – Р. се установява, че детето и майка му към настоящия момент живеят в жилището на родителите на последната. От проведените разговори е установено, че досега бащата ги е посещавал два пъти, като детето споделило, че като види баща си се страхува и „го боли корем”. Майката и детето са в много добри отношения с бабата по майчина линия, с която живеят и взаимно си помагат. Детето говори с добри думи за дядо си по бащина линия – А., и желае да се среща с него, но не желае да се вижда с баба си по същата линия-А.. Въз основа на проведените срещи е направен извода, че към настоящия момент А. М. е наранен от постъпките на баща си е и необходимо време да се възстановят отношенията помежду им. Родителските права над детето следва да се предоставят на майката и съда следва да постанови лични отношения с бащата.

С оглед на изложеното по делото, се налага изводът, че родителските права по отношение на детето А.М.М. ЕГН ********** следва да бъдат предоставени на майката. С оглед ниската възраст на детето, въпреки неговия пол, и предвид обстоятелството, че до настоящия момент същото е живяло при майка си, която е полагала всички грижи за отглеждането и възпитанието му, то в интерес на детето е същото да не променя средата и начина си на живот.

        На ответника М.А.М. ЕГН ********** следва да бъде дадена възможност да поддържа режим на лични отношения с малолетното си дете, тъй като всяко дете /независимо от възрастта си/ се нуждае от бащина грижа и за да не се прекъсват биологичната и емоционалната връзка и отношенията на доверие между родител и дете, които се създават и изграждат именно в този период от развитието на детето, както и за да се гарантира правото на детето за нормално психическо и личностно развитие. Съдът намира, че подходящия режим в настоящия случай е следният: в продължение на една година, считано от влизане в сила на решението - всяка първа и трета неделя от месеца за времето от 10.00 часа до 18.00 часа, в присъствие на майката или друг член на разширеното й семейство, както и 15 дни през лятото, без присъствието на майката, които не съвпада с периода на отпуск на последната; след една година от влизане на решението в сила : всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 10часа в съботния ден до 18часа в неделния ден, по три дни през Коледните и Новогодишните празници, през Великденските празници на всяка нечетна година, пет дни през пролетната ваканция, както и един месец през лятото, който не съвпадат с периода на отпуск на майката.  Горепосоченият режим, според съда е необходим преди всичко с цел охрана правата и интересите на детето А., за когото е безспорно установено, че не изпитва необходимата привързаност към своя баща, а напротив – страхува се от него. Поради това и на детето следва да се предостави възможност за адаптация към новосъздалата се ситуация чрез първоначални по-редки срещи с ищеца по делото.

С оглед дължимата издръжка, макар никоя от страните по делото да не е заявила подобна претенция, то с оглед нормата на чл.127 ал.2 от СК, съдът е длъжен служебно да се произнесе по този въпрос. Безспорно е установено, а и между страните не се  спори, че бащата е здрав, работоспособен и не съществува обективна пречка да изпълнява това си задължение. С оглед настоящата възраст на детето, нуждите му от храна, облекло, учебни пособия и други, за издръжката и осигуряването на базовите потребности на детето понастоящем съдът счита, че са необходими средства в размер на поне 200.00лева месечно. 100 лв. от тази издръжка, ведно с непосредствените грижи по отглеждането му, следва да се поемат от майката, а останалите 100 лева - от бащата. Посочената сума следва да бъде присъдена, считано от датата на влизане на настоящото решение в законна сила до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване.

Съдът определя окончателна държавна такса за производствата в общ размер на 60 лв., която с оглед уважаването на предявения иск, следва да се заплати от ответника по делото – Г.А.М. ЕГН **********. От своя страна ищецът следва да заплати държавна такса във връзка с присъдената издръжка в размер на 144 лева по сметка на  ВСС.

Относно разноските:

По делото липсва заявена претенция за присъждане на направените разноски от която и да било от страните, поради което и съдът не следва да се произнася в този смисъл.

 

           По изложените съображения, Съдът

           

                                                           Р    Е    Ш    И   :

 

            ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо малолетното дете А.М.М. ЕГН ********** на майката Г.А.М. ЕГН **********.

          ОПРЕДЕЛЯ режим за осъществяване на лични отношения между бащата М.А.М. ЕГН ********** и малолетното дете  А.М.М. ЕГН ********** както следва: в продължение на една година, считано от влизане в сила на решението - всяка първа и трета неделя от месеца за времето от 10.00 часа до 18.00 часа, в присъствие на майката или друг член на разширеното й семейство, както и 15 дни през лятото, без присъствието на майката, които не съвпада с периода на отпуск на последната; след една година от влизане на решението в сила : всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 10часа в съботния ден до 18часа в неделния ден, по три дни през Коледните и Новогодишните празници, през Великденските празници на всяка нечетна година, пет дни през пролетната ваканция, както и един месец през лятото, който не съвпадат с периода на отпуск на майката.

         ОСЪЖДА М.А.М. ЕГН ********** да заплаща месечна издръжка на малолетното си дете А.М.М. ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Г.А.М. ЕГН ********** в размер на 100 лева /сто лева/, считано от влизане на решението в законна сила до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване.

         ОСЪЖДА Г.А.М. ЕГН ********** да заплати по сметка на ВСС сумата от 60лв. /шестдесет лева/, представляваща държавна такса в производството.

            ОСЪЖДА М.А.М. ЕГН ********** да заплати държавна такса в размер на 144 лева /сто четиридесет и четири лева/ по сметка на ВСС.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаване на страните за неговото изготвяне пред Пловдивския Окръжен съд.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

МП