Р
Е Ш Е Н И Е
№
141
гр.
Габрово, 12.08.
2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
Габрово в открито съдебно заседание от двадесет
и четвърти юли, две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА
и секретар: Радина Церовска, постави за разглеждане
докладваното от председателя адм. д. № 188
на Административен съд Габрово по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на
Административен съд Габрово Жалба с вх. № СДА-01-999 от 9.06.2020 г., подадена
от Д.И.Ф. ***, с ЕГН: **********, против Заповед за прилагане на ПАМ №
20-0341-000162 по чл. 171, т. 2А, б. А от ЗДвП, издадена на 28.05.2020 г. от П.Г.П.–
полицейски инспектор към ОД на МВР – Габрово, РУ – Севлиево, с искане за
нейната отмяна.
С атакуваната
Заповед и на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП на жалбоподателя е
наложена ПАМ – прекратяване регистрацията на МПС – л. а. *******, с рег. № *******,
за срок от 6 месеца за това, че същият, в качеството му на собственик на този
автомобил, е допуснал той да бъде управляван от лице, лишено от право на
управление на МПС по административен ред на 27.05.2020 г., в гр. Севлиево, а
именно – от П.Д.Ф., лишен от право да управлява МПС от 27.03.2018 г.
Заповедта е връчена
на П. Ф. /син на жалбоподателя/ на 30.05.2020 г., а жалбата против нея е
постъпила в РУ – Севлиево на 9.06.2020 г. – в рамките на законния срок. Като
подадена своевременно от заинтересовано лице и против подлежащ на съдебно
оспорване ИАА, жалбата се явява редовна и допустима, поради което следва да се
разгледа с оглед нейната основателност.
От приложеното по
преписката Наказателно постановление /НП/ № 18-0341-000252 от 27.03.2018 г. е
видно, че П. Ф. е бил лишен от право да управлява МПС за срок от 12 месеца,
като НП е получено на 31.10.2018 г. и влязло в сила като необжалвано. Процесната Заповед е издадена за това, че
същият е управлявал МПС на 27.05.2020 г., с оглед на което на ответната страна е
указано да докаже, че към тази дата е било в сила все още наложеното на същия
наказание или че на друго основание синът на жалбоподателя е бил лишен към този
момент от право да управлява МПС.
Като основни мотиви
за искането си за отмяна на Заповедта жалбоподателят е изтъкнал, че я намира за
немотивирана, тя не съответства на действителното фактическо положение, описано
в нея. Конкретно жалбоподателят сочи, че не е предоставял автомобила си на П. Ф.,
нито е знаел, че последният е лишен от право да управлява МПС. Дори и да е бил
лишен от такова право, последният вече е бил изтърпял наложеното му наказание
към 27.05.2018 г.
В проведено по делото открито съдебно заседание
жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.
Ответникът – полицейски инспектор при РУП – Севлиево, не
се явява и не изпраща представител.
Съдът, на основание чл. 168 от АПК, разгледа
основателността на подадената жалба във връзка с всички основания, посочени в
чл. 146 от същия кодекс.
От фактическа и правна страна се установява следното:
Процесната Заповед е издадена на основание чл. 171, т.2А,
б. „а“ от ЗДвП, според която разпоредба за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства
– за срок от 6 месеца до една година.
Разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП предвижда принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, да се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В тази връзка
ответната страната е приложила Заповед № 81213-1824 от 9.12.2016 г. на
министъра на вътрешните работи, с която същият, на основание чл. 165 от ЗДвП,
във вр. с чл. 33, т. 9 от ЗМВР определя службите за контрол по изпълнението на
ЗДвП, сред които са Областните дирекции на МВР. Директорът на ОД на МВР –
Габрово, като ръководител на такава служба, със своя Заповед № 264з-1455 от
2.08.2018 г., е оправомощил посочените в нея административни органи и служители
да налагат ПАМ по ЗДвП, като мерките по чл. 171, т. 2а от закона могат да се
налагат от посочените административни органи и длъжностни лица, сред които са и
полицейските инспектори към РУ на ОД на МВР– Габрово, какъвто се явява авторът
на обжалваната Заповед. С оглед така изложеното АСГ приема, че процесният ИАА е
издаден от компетентен орган, в обхвата на предоставените му правомощия, поради
което е действителен.
По отношение на установените
релевантни за случая факти съдът взе предвид и обсъди събраните в хода на
делото доказателства в тяхната съвкупност.
Процесната Заповед е издадена за
нарушение, установено с посочения в нея АУАН № 354/27.05.2020 г., който, на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното. Този АУАН е приложен
към преписката и съдът приема, че е редовно съставен, притежава всички
реквизити, предвидени в ЗАНН и е съставен за същото нарушение, визирано в процесния
ИАА. Посоченото в него нарушение се изразява в това, че на така посочената дата
П.Д.Ф. е управлявал процесното МПС, като при направена справка в масивите на
МВР е констатирано, че същият е с отнето/иззето СУМПС на основание Заповед за
налагане на ПАМ от 18.03.2018 г. и издадено и влязло в сила НП от 27.03.2018 г.
От приложената към преписката
Справка картон на водача е видно, че от 2014 г. до 2020 г. П. Ф. е адресат на редица
фишове и АУАН за нарушения на ЗДвП, както и на три ЗПАМ, една от които
цитираната № 18-0341-000083 от 18.03.2018 г., връчена на 31.10.2018 г., с която
временно му е било отнето СУМПС „до решаване на въпроса за отговорността, но за
не повече от 18 месеца“. С Определение № 597 от 24.06.2020 г. на АСГ на
ответната страна е указано, че в нейна тежест е да установи наличието на
фактическите основания за издаването на процесния ИАА, както и изпълнението на
законовите изисквания при издаването му, вкл. че към датата 27.05.2020 г.
лицето, управлявало процесното МПС, е било лишено от такова право по
административен ред, както е посочено в заповедта.
В разпоредбата на чл. 159, ал. 2
от ЗДвП е отразено, че не се издава свидетелство за управление на моторно
превозно средство или негов дубликат, както и отнето свидетелство не се връща
до заплащане изцяло на дължимите глоби. Наличието на такава причина е изтъкнато
от ответника по отношение на указанията дадени от съда – глобата, наложена на П.
Ф. с НП от 27.03.2018 г., не е била изцяло заплатена. Видно от приложената по
делото и неоспорена справка това НП е влязло в сила на 9.11.2018 г. и
наложената глоба не е платена. На това основание и СУМПС не е върнато на
притежателя му. При това положение в тежест на жалбоподателя е да установи, че
водачът П.Ф., управлявал собственото му МПС, е бил правоспособен водач със
СУМПС, нелишен от правото да управлява МПС към датата на издаване на процесната
заповед. Такова доказване в процеса не е реализирано.
При така изложеното следва да се
приеме, че обективно е реализирана хипотезата на чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП –
процесното МПС е било управлявано от водач, лишен от право да управлява моторно
превозно средство по административен ред, или свидетелството му за управление е
временно отнето по реда на чл. 171,
т. 1 от Закона. Адресат на заповедта
е собственика на автомобила, в каквато насока са събрани също доказателства.
По другото възражение на
жалбоподателя – че той няма отношение към факта, че неговият син,
неправоспособен, е управлявал на посочените дата, час и място собственото /на
жалбоподателя/ МПС съдът намира, че въпросът за вината в случая е ирелевантен
за спора.
„От данните по делото е
установено обективиране на сочените материалноправни предпоставки за прилагане
на мярката. По делото е безспорно установено, че собственият на касаторката
автомобил е управляван от лице непритежаващо валидно СУМПС, за категорията МПС,
което управлява. Това е достатъчно основание по отношение на … да се наложи ПАМ
по чл. 171,
ал. 1, т. 2а, б. "а" от ЗДвП – прекратяване
на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.” - Решение № 16246 от 27.12.2018
г. на ВАС по адм. д. № 8938/2018 г., VI о.
В случая също е наложена ПАМ, а
не санкция по НП и не се търси административно-наказателна отговорност от
собственика на автомобила, за да е необходимо да се установява негова вина или
знание за фактите от хипотезата на нормативната разпоредба. В противен случай и
при предвиждане мярката да се наложи и на неуправляващ МПС собственик при
наличието на съответните предпоставки, ще се стигне до изначална невъзможност
за прилагане на нормата в тази й част.
„…законът не предвижда като
предпоставка за прилагане на ПАМ наличието на виновно поведение на собственика
на автомобила, който е и адресат на мярката. В случая административният орган е
действал при обвързана компетентност и законосъобразно е приел наличието на
изискуемите предпоставки по чл. 171,
т. 2а ЗДвП за прилагането на ПАМ –
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.” - Решение № 14573 от
27.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3275/2018 г., I о.
„…дали касаторът-собственик е
адресат на съставения АУАН е без правно значение. Действително, приложимата
правна уредба не обвързва принудителната мярка с установяване на вина на собственика,
поради което без правно значение са обстоятелствата дали жалбоподателката лично
е предоставила управлението на собственото си МПС, дали това е направено от
друго лице и дали тя е знаела за това. Законът допуска засягане на правата й с
оглед постигане на целта, регламентирана в чл. 1, ал.
2, както и в чл. 171 от ЗДвП- опазването на живота и здравето
на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на
административните нарушения.“ - Решение № 1235 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм.
д. № 10192/2018 г., VIII о.
„Разпоредбата на чл. 171,
т. 2а, б. "а" от ЗДвП урежда
материалноправните предпоставки, при установяването на които органът, при
условията на обвързана компетентност, налага ПАМ, …“ - Решение № 1517 от
5.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11061/2018 г., VIII о.
В заключение следва да се приеме,
че при наличието на предпоставките, регламентирани в хипотезата на
разпоредбата, административният орган е задължен да наложи предвидената в нея
мярка, като единствено по отношение определяне на срока, за който мярката действа,
е предвидена оперативна самостоятелност. В случая е наложен минималният
предвиден от законодателя срок от 6 месеца, който е достатъчен за реализиране
целите на закона.
В заключение АСГ намира, че
Заповедта съдържа всички необходими реквизити, предвидени по АПК, във вр. с
приложимата разпоредба от ЗДвП. Посочени са датата, час и място, на които е
установено, че процесният автомобил е бил управляван от лице, лишено от право
да управлява МПС. В производството по оспорване на административния акт се
проверява дали изложените в него факти и обстоятелства изпълняват изискванията
на приложимата правна норма и съответстват ли на посоченото правно основание. В
случая процесният ИАА съдържа такава фактология, която е достатъчна, за да се
съпостави тя с хипотезата на приложимата и посочена като такава разпоредба,
послужила за нормативно основание за издаване на акта. Заповедта за налагане на
ПАМ е законосъобразна. Оспореният индивидуален административен акт е издаден от
компетентен орган, в предписаната от закона форма и съдържа изложение на
фактическите и правни основания за издаването му. Наложена е предвидената в
ЗДвП мярка, съответстваща на поведението, за което е определена. Наложената ПАМ
съответства с принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК. Правната квалификация е
съответстваща на изписаните фактически установявания. Не е ограничено правото
на защита на жалбоподателя. Актът е мотивиран с фактическите и правни основания
за издаването му.
В
резултат на гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че процесната
Заповед е действителна и законосъобразна, поради което подадената против нея
жалба следва да се остави без уважение като неоснователна.
Воден
от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно, във вр. с ал. 1 от
АПК, Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ Жалба с вх. № СДА-01-999 от 9.06.2020 г., подадена от Д.И.Ф. ***,
с ЕГН: **********, против Заповед за прилагане на ПАМ № 20-0341-000162 по чл.
171, т. 2А, б. А от ЗДвП, издадена на 28.05.2020 г. от П.Г.П.– полицейски
инспектор към ОД на МВР – Габрово, РУ – Севлиево, с която на основание чл. 171,
т. 2а, б. „а“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена ПАМ – прекратяване
регистрацията на МПС – л. а. *******, с рег. № *******, за срок от 6 месеца за
това, че същият, в качеството му на собственик на този автомобил, е допуснал
той да бъде управляван от лице, лишено от право на управление на МПС по
административен ред, като неоснователна.
Решението
не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по
пътищата.
Препис
от съдебното решение да се връчи на страните в едно със съобщението.
СЪДИЯ:
ЕМИЛИЯ
КИРОВА- ТОДОРОВА