Р Е Ш Е Н И Е
№..............
гр.
София, 28.06.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 18 състав, в открито съдебно
заседание на втори юни през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
съдия:
даниела попова
при секретар ИРЕНА АПОСТОЛОВА
като
разгледа докладваното от съдия ПОПОВА гражданско дело № 15363 по
описа за 2019 г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правна квалификация чл.422 от ГПК, вр.чл.430 от ТЗ, вр.чл. 79 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД – за признаване за установени задълженията на ответника за плащане
на суми, дължими по договор за ипотечен кредит, за които е издадена заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 от ГПК.
Ищецът „Б.Д.“ ЕАД твърди, че на 01.12.2007 г. е сключила с ответника
договор за банков кредит (обезпечен с ипотека) с предмет предоставянето на
сумата от 359 500 лв. в заем със срок за издължаване 360 месеца считано от 19.19.2007 г. Предвидено било от датата на усвояването
кредитополучателят да заплаща фиксирана лихва за едногодишен период в размер на
1, 50 %. За остатъка от периода лихвата се формирала от базов лихвен процент от
4, 19 % и стандартна надбавка в размер на 4,5 %. На 20.11.2009 г. е сключено
допълнително споразумение, с което неплатените лихви (редовни и наказателни) се
капитализират, а текущата лихва по кредита става 10, 19 %. На 10.01.2011 г. е
сключено второ допълнително споразумение със същите параметри, но с възможност
за шест месечен гратисен период за издължаване на
главницата. До 07. 2011 г. кредитът е бил обслужван ежемесечно, но поради
спиране на плащанията е станал предсрочно изискуем и банката е уведомила
длъжника за настъпването на това обстоятелство чрез ЧСИ с рег. № 844, който е
съставил на 14.12.2018 г. констативен протокол за редовно връчване в хипотезата
на чл. 47, ал. 2 ГПК. Към 20.12.2018 г. не били погасени 89 равни месечни
вноски (всяка от по 3 532, 82 лв.). В тази ситуация според договореното
остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент + надбавка от 10
%. За дължимото са издадени в полза на кредитора два броя заповеди за незабавно
изпълнение от СРС по гр. дело № 988/2019 г., по които са постъпили възражения.
Въз основа на изложеното ищецът претендира да бъде прието за установено спрямо
ответника, че последният му дължи: 343 634, 65 лв. – главница, ведно със
законна лихва от 09.01.2019 г. до окончателното плащане; 10 807, 51 лв. –
санкционна лихва за периода 08.10.2010 г. – 08.01.2019 г.; 7 148 лв. – държавна
такса; 26, 05 лв. – юрисконсултско възнаграждение;
325 961, 99 лв. – договорна лихва за периода 24.01.2010 г. – 08.10.2019 г.; 2
612, 51 лв. – санкционна лихва за периода 16.03.2012 г. – 19.12.2018 г.; 6 571,
93 лв. – държавна такса и 23, 95 лв. юрисконсултско
възнаграждение. Претендира разноски.
Ответникът Г.С.И. твърди недопустимост на производството поради влязло в
сила на 22.09.2017 г. между същите страни за същото вземане решение по гр. дело
№ 6039/2012 г., СГС, 16 състав. Оспорва иска по основание и размер. Твърди
предсрочната изискуемост да е настъпила с връчването на исковата молба по
предходното дело – 10.05.2012 г. Прави възражение за настъпила погасителна
давност, съобразено с материалноправния ефект на отхвърлителното решение по цитираното дело. Счита, че т. 7
от договора, касаеща заплащането на фиксиран лихвен
процент е неравноправна. Същият правен ефект сочи да имат и двете допълнителни
споразумения заради съдържанието на чл., т. 1.2 допълнително споразумение от
20.11.2009 г. и чл. 1 от споразумение от 10.01.2011 г. (лихвеният процент бил
завишен и едновременно с това бил налице и анатоцизъм).
Съдът, като прецени относимите
доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:
По реда на чл. 417 и
сл. ГПК, срещу ответника в полза на ищеца е издадена заповед за незабавно
изпълнение за негови задължения по договор за ипотечен кредит от 03.06.2008 г.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 01.12.2008 г. между БАНКА ДСК АД, и ответника Г.И., е сключен Договор за ипотечен кредит за предоставянето на парична сума в размер на 359 500 лева със срок на издължаване – 360 месеца, с падежна дата
15-то число на месеца. Сумата била преведена на кредитополучателя на 19.12.2017г.
Всички клаузи във връзка с усвояването на кредита, дължими лихви такси и
комисионни са уговорени в договора.
Съгласно т.7 от Договора, кредитополучателят заплаща
фиксирана лихва за период от 1 (една) година, считано
от датата на усвояване, в размер на 1,50%. За останалия срок заплаща
лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит и надбавка, която
може да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условия за ползване на
преференциален лихвен процент по програма „ДСК Уют" Към датата на
сключване на договора базовият лихвен процент е 4,19%, а
стандартната надбавка е в размер на 4,5% и е намалена с отстъпка от 0,5%
процентни пункта. Така определен, лихвеният процент към датата на сключване
на договора е 8,19% (= 4,19% + 4,5% - 0,5%), който е
посочен и в погасителния план към договора.
Съгласно т.20.1. от Общите условия към договора,
при забава на плащането на месечната вноска, частта от вноската, представляваща
главница, се олихвява с договорената лихва, увеличена с наказателна надбавка от
3 (три) процентни пункта. Ако кредитополучателят погаси дължимата месечна
вноска до 7 (седмия) ден след падежната дата, наказателна надбавка не се
прилага.
Съгласно т.20.2. от Общите условия, при
допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни целият
остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие.
До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът се олихвява
с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка размер на 10
(десет) процентни пункта.
С Допълнително споразумение от
20.11.2009 г. е прието между страните, че остатъкът по дълга към
тази дата е в размер на 356 256,95 лева, от които остатъкът по
главницата е в размер на 348 094,92 лева, дължимата
редовна лихва е в размер на 8 161,72 лева, дължимата
наказателна лихва е в размер на 0,31 лева. Кредиторът се е отказал от
вземането си за наказателни лихви за периода от 10.11.2009г. до 19.11.2009 г. По отношение на остатъка от
дълга в размер 356 256,95 лева е
уговорен гратисен период от 6
(шест) месеца без да се променя крайният срок за погасяване.
Кредитополучателят заплаща част от месечната лихва в размер на 1500 лева. Непогасената част от
начислената лихва се капитализира към
остатъка от главницата на кредита на първия работен ден, следващ последната падежна
дата от гратисния период. Съгласно
т.1.4, в случай, че след изтичане на гратисния период
кредитът стане предсрочно изискуем, отпада капитализацията, считано от датата
на предсрочната изискуемост и капитализираните суми се считат отново за дължима
лихва. Към датата на сключване на това допълнително споразумение лихвата по
кредита, формирана при условията на Договора за кредит е в размер общо на 10,19%.
С Допълнително споразумение от
10.01.2011 г. се установява мвежду
страните, че остатъкът по дълга към тази дата е в размер на 393
638,60 лева, от които остатъкът по главницата е в размер на 348
154,92 лева, дължимата редовна лихва е в размер на 36
779,85 лева, дължимата наказателна лихва е в размер на 8
703,83 лева. Кредиторът се отказва от вземането си за
наказателни лихви за периода от 11.12.2012г. до 10.01.2011 г. По отношение
на остатъка от дълга в размер 389
169 лева е уговорен нов
погасителен план с капитализиране на неплатените редовни лихви и начислените
наказателни лихви, без да се променя крайният срок за издължаване на кредита. В
случай че кредитът стане предсрочно изискуем, отпада капитализацията и
капитализираните суми се считат отново за дължими. Към датата на сключване на
това допълнително споразумение лихвата по кредита, формирана при условията на
Договора за кредит е в размер общо на 10,19%.
Установено е по делото, че последното доброволно плащане по кредита е извършено на 13.06.2011г. /т.4 от основното
заключение на ССчЕ/,след което на 16.03.2012 г. е постъпила сума, събрана от ЧСИ по изп.д.№31/2012г.
/по ССчЕ
– т.4 от допълнително заключение/.
При това неизпълнение,
на основание чл.20.2
от ОУ остатъкът от кредита е обявен за предсрочно изискуем на 18.08.2010г., образувано е заповедно
производство, по което е издадена заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист. Във връзка с подадено възражение е образувано гр.д.№ 6039 от
2012 г. на СГС, с влязло в сила решение по което е отхвърлен предявеният от
банката иск по чл.422 от ГПК поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост
на кредита. Кредитът е върнат в „редовна сметка“ /т.5 от основното заключение на
ССчЕ/.
На 20.12.2018г. кредитът е обявен отново за изцяло предсрочно изискуем,
за което ответникът
е изпратено уведомление чрез ЧСИ.
На 09.01.2019г. е образувано и заповедното производство – ч.гр.д.№ 988 от
2019г. на СРС, 79 състав, по което на 25.02.2019г. и на 16.05.2019г. са издадени
заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни листове, във връзка с което е
образувано настоящото производство.
От заключението
/основно и допълнително/ на вещото лице по приетата ССчЕ
се установява кога е усвоен предоставения кредит, какви суми и кога са
погасявани. От заключението се установява, че просрочените падежирали
вноски към 09.01.2019г. /датата на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК/ са в размери /без капитализация по т.1.2 от
допълнителните споразумения/, както следва - 23 831.96 лева главница, 288 788.87
лева – възнаградителна лихва по т. 7 от договора за
периода 15.08.2011г. до 08.01.2019г., санкционираща лихва за забава по т.20.1 от ОУ в размер на 2 612.51
лева за периода 15.09.2011г. до 08.01.2019г. в размер на 3% върху просрочената
главница, санкционираща лихва за забава
по .20.2 от ОУ в размер на
10 807.51 лева за периода 15.10.2010г. до 10.01.2011г. и от 20.01.2018г.
до 08.01.2019г., начислявана в размер на 10% върху просрочената главница, такси
и разноски в общ размер на 2 979.84 лева, от които 760 лева – такса за
управление, 720 лева – имуществена застраховка на обезщетението, 1 379.64
лева – такса за подновяване на ипотека и 120 лева – такса за предсрочна
изискуемост изискуемост. Вещото лице установява освен
това и размерът на остатъчния дълг по вноски с ненастъпил падеж към датата на
подаване на заявлението /т.5 от допълнителното заключение/, както и размерът на
задълженията на ответника при приемане надлежно настъпила предсрочна
изискуемост на кредита.
Така установената фактическа обстановка
налага следните правни изводи:
Основателността на
предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно
възникнало между страните правоотношение,
елемент от съдържанието на което да е задължението
на ответника да заплати претендираната сума,
представляваща задължение по договор за заем, което предполага доказване на
изпълнението на задължението за престиране на такива
и настъпила изискуемост на
задълженията за заплащане на стойността им, както и релевирано
неизпълнение от страна на длъжника.
Установено е по делото сключването между страните на договор за ипотечен
кредит, по силата на който банката е предоставила парична сума срещу задължение
на кредитополучателя – ответник за връщането й в уговорените срокове.
Установено е изпълнение от страна на банката на задължението й, както и
неизпълнение от страна на ответника на задълженията му за плащане по договора.
Поради това съдът
приема, че между страните е възникнало кредитно правоотношение. Сключеният
между страните договор е потребителски –
страните по него са търговска банка – търговец по смисъла на § 13, т.2 ЗЗП –
ищец, а ответникът - потребител по смисъла на § 13, т.1 от Закона за защита на
потребителите (ЗЗП) - физическо лице, което използва кредита за закупуване на
жилищна площ– т.е. за свои лични нужди, поради което към договора, в т.ч. и
анексите към него, ще се прилагат правилата за неравноправните клаузи по ЗЗП
(чл.143 и сл.), в сила от 10.06.2006г., за
които съдът следи и служебно.
В настоящия случай ответникът въвежда твърдения за нищожност на
т.7 от Договора, чл.1.2 и чл.2 от Допълнително споразумение от 20.11.2009г. и
чл.1 и чл.2 от споразумение от 10.01.2011г.
Клаузите в договора и съответно допълнителните
споразумения към него, предвиждаща възнаграждение за ползването на заетия
ресурс под формата на възнаградителна лихва,
представлява насрещна престация за ползването на
ресурса за договорения срок. Възнаграждението по процесния
договор в процентно изражение на годишна база е остойностено
на 8.15 % след първата година, като изрично в договора са предвидени условията,
при които може да бъде променян – от фактори, стоящи извън банката кредитор и
касаещи обективните промени на финансовите пазари. В допълнителните
споразумения към договора – чл.2, страните са уговорили фиксиран лихвения
процент от 10.19%, който, къгласно заключението на
вещото лице по приетата ССчЕ, е прилаган и не е
променян едностранно от банката. Възнаграждението за ползването на заетата сума
се заплаща ежемесечно като елемент на погасителната вноска, включваща като
компонент и дължимата главница. Предвид установената защитима цел на клаузата
за възнаградителна лихва, съдът приема, че същата не
е уговорена във вреда на потребителя, отговаря на изискванията за добросъвестност,
тъй като размерът й е съответен на заетия ресурс и като елемент от общия
процент на разходите по заема, и е в рамките на допустимата граница по чл.19,
ал.4 ЗПК, както и не предизвиква неравновесие на правата на търговеца и
потребителя, нито накърнява добрите нрави. Клаузата е написана ясно и
съответства на изискванията на чл.11, ал.1, т. 9 от ЗПК. Поради изложеното,
съдът приема, че клаузите на чл.7 от договора и чл.2 от допълнителните
споразумения към него не са нищожни. Необходимо е да се посочи и това, че по
делото нито се твърди, нито се установява банката да е увеличавала едностранно
договорения и фиксиран между страните лихвен процент.
Нищожни са обаче клаузите на чл.1.2 от
допълнителните споразумение към договора за кредит, съгласно които непогасената
част от начислената лихва се капитализира към остатъка от главницата по кредита,
както и начислените такси за управление и предсрочна изискуемост на кредита.
Както е посочено
в решение № 66 от 29.07.2019 год. по т. дело N 1504 по описа за 2018г. на ВКС, ТК, Второ отделение,
уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за прибавяне към
размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се
начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по см. на чл. 10, ал.З ЗЗД, който е допустим
само при уговорка между търговци на основание чл.294, ал.1 ТЗ.
Преструктурирането по чл. 13 от Наредба № 9 от 03.04.2008г. за оценка и
класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на специфични
провизии за кредитен риск /отм./ не представлява предвидена в наредба на БНБ
възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл.10, ал.З ЗЗД. Олихвяването на
просрочено задължение за такси, вкл. чрез прибавяне на таксата към главница по
кредит, върху които се начислява възнаградителна
лихва, не представлява анатоцизъм по см. на чл.10,
ал.З ЗЗД. Уговорките в сключени допълнителни споразумения, по които страна е
физическо лице - потребител, за увеличаване на главницата чрез прибавяне на
изтекли лихви и начисляване върху тях на възнаградителни
лихви, са нищожни на основание чл.26, ал.4, във вр. с
чл.10, ал.З ЗЗД, тъй като е налице анатоцизъм,
доколкото Наредба № 9/03.04.2008г. /отм./ или друга наредба на БНБ не предвижда
възможност за олихвяване на изтекли лихви.
Поради
това съдът прие, че клаузите на чл.1.2
от допълнителни споразумения от 20.11.2009г. и от 10.01.2011г., с които
страните са уговорили преоформяне на дължимите суми
по договора за кредит чрез натрупване към редовната главница на просрочените
лихви,
са нищожни. Уговорки,
произтичащи от нищожни клаузи, не пораждат правно действие, следователно от тях
не произтичат валидни вземания за кредитора.
В настоящия процес се претендират и такси –
за управление и за предсрочна изискуемост, дължими съгласно Тарифата на Банката
и начислявани съответно ежегодно върху остатъка от кредита и на датата, на
който кредитът е обявен за предсрочно изискуем. По делото не е установено какво
включват посочените такси. Поради това и съдът приема, че макар вземането
да са наречени „такси“ то срещу тези такси не се дължи никакво поведение, а
точно обратно – изискуемостта на таксата следва съответно изтичането на
календарната година, респ. факта на обявяване предсрочната изискуемост на
кредита. Тези такси не се дължат заради извършени разходи, като от договора и анексите към него на става ясно какво е
съдържанието им. В случая е налице явно несъответствие между задълженията на
търговеца и задълженията на потребителя за плащане на такса за управление, при
това ежегодна, както и за заплащане на такса за предсрочна изискуемост, тъй
като
срещу тези такси не се дължи никакво поведение. Поради
това съдът приема, че клаузите, регламентиращи посочените такси са нищожни като
неравноправни.
Наличието
на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до неговата
нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи. В настоящия
случай договорът може да се прилага и без посочените клаузи, поради което
същият е действителен и страните дължат изпълнение на породилите се валидно от
същия права и задължения.
Предвид установеното валидно заемно правоотношение
между страните, изпълнение на задълженията на ищеца по него – предоставяне
парична сума, както и неизпълнение на задълженията на ответника за връщане на
сумите в уговорените срокове, ищецът, на основание чл.20.2 от Общите условия
към договора, е обявил кредита за предсрочно изискуем, при което е подадено и
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по
реда на чл.417 от ГПК.
Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г, на ВКС,.
в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от
договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си
да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е
уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява
по реда на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора
следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника. Постигнатата
в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски банката
може да обяви кредита за предсрочно изискуем /какъвто е настоящия случай/, не
поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява, правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до
длъжника. - кредитополучател. Според ТР, фактите, относими
към настъпването и обявяването на предсрочната изискуемост следва да са
настъпили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
В настоящия случай, предсрочната изискуемост е обявена от
банката при просрочие
на 89 погасителни вноски. В съобщението, изпратено до длъжника, Банката е
посочила, че поради забава в плащанията на задълженията, кредитът е обявен за
предсрочно изискуем, като от датата на получаване на съобщението цялата
непогасена главница става предсрочно изискуема, ведно с дължимите договорни и
наказателни лихви.
При това съдържанието на съобщението, съдът приема, че не са
спазени изискванията за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. В процесното уведомление, не е посочен размерът на дължимите
суми, нито като главница, нито като лихви, размерът на забавите и
т.н. Посочено е, че е налице забавяне на плащанията, но не се сочи
по отношение на кои суми са те. В настоящия случай е налице формално отправяне
на уведомление, което не съдържа данни за точния размер на дълга, което не може
да се приеме за редовно уведомление за обявената предсрочна изискуемост /в т.вр. определение №656/14.07.2016 г. по т.д. №2609/2015 г.
на I ТО
на ВКС, определение по ч. т. д. №
753/2011 г. на І т. о. на ВКС/.
Твърдяното
„уведомяване“ със самата искова молба по настоящето дело също не може да се
възприеме като такова, тъй като съобразно даденото по-горе задължително
тълкуване, уведомяването следва да предшества подаването на заявлението по
чл.417 ГПК. Уведомяването на длъжника след това, включително и в хода на
исковото производство, има за последица настъпване на изискуемостта към този
момент, но променя основанието, на което е издадена заповедта, а това е
недопустимо съгласно т.11.б на ТР № 4/13г. на ОСГТК.
По изложените съображения и предвид разясненията в т.18 от
ТР №4/2014 г. по ТД №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС , следва да се приеме, че не е
налице редовно обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, и не може да
се приеме, че е налице изискуемост на цялото задължение по отношение на целият
кредит (като главница) към момента на предявяване на заповедното производство.
Поради това съдът
приема, че към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК не е
настъпила предсрочната изискуемост на кредита.
Доколкото предметът
на делото по установителния иск е вземането по
представения документ по чл.417, т.2 ГПК - извлечение от счетоводните книги, в
които се съдържат и данни за неплатените от длъжника погасителни вноски по
кредита към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед на
изпълнение и които са послужили като основание на кредитора да твърди, че е
настъпила предсрочно изискуемост на кредита, то вземането следва да се признае
за съществуващо в размер на тези вноски. Ето защо искът следва да се уважи в
размер на изискуемите и неплатени вноски по кредита, отразени в извлечението на
счетоводните книги на банката и
възлизащи /по ССчЕ и без
капитализация по т.1.2 от допълнителните споразумения/ към 09.01.2019г.
- датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, на
- 23 831.96 лева главница, 288 788.87 лева – възнаградителна
лихва по т. 7 от договора за периода 15.08.2011г. до 08.01.2019г.,
санкционираща лихва за забава по т.20.1
от ОУ в размер на 2 612.51 лева за периода 15.09.2011г. до 08.01.2019г. в
размер на 3% начислена само върху просрочената главница, санкционираща лихва за
забава по .20.2 от ОУ в размер на 10 807.51 лева за периода
15.10.2010г. до 10.01.2011г. и от 20.01.2018г. до 08.01.2019г., начислявана в
размер на 10% само върху просрочената главница.
Отделно от това,
ответникът дължи и вноските с настъпил падеж от датата на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК до датата на приключване на устните състезания, в
частта им, съставляваща главница съгласно погасителния план /
ТР 8/2017г. от 02.04.2019г. по т.д.№ 8 от 2017 г. на ВКС, ОСГТК/. От
10.01.2019г. до 02.06.2022г. /датата на
приключване на устните състезания/ вноските с настъпил падеж са 41, а общият
размер на частта от главницата от тях по
погасителния план, възлиза на 22 864.19 лева, които също са дължими от
ответника.
Ответникът дължи и 720
лева – имуществена застраховка на обезпечението, 1 379.64 лева – такса за
подновяване на ипотека, заплатени от ищеца, съгласно сключения договор и
определени по Тарифата на Банката, уговорени съответно и в т.27 от Общите
условия и т.25.1.6 от Общите условия.
Задължение за
плащане на други суми по договора за ответника не съществува, поради което
исковете са основателни в тези размери, в които следва да бъдат уважени.
В тази връзка неоснователни са доводите на ответника за
неоснователност на предявения иск поради постановено предходно съдебно решение
между страните относно дължимите суми по договора за ипотечен кредит. СПН се
простира между същите страни, на същото основание и за същото искане, какъвто не
е настоящия случай.
Предмет
на гр.д. № 6039/2012г. на СГС, І-16 състав, е била дължимостта
на сумите по договора да ипотечен кредит във връзка с обявена през 2010г. предсрочна
изискуемост на задълженията по договора, за които задължения е било образувано ч.гр.д. № 60084/2011 г, по описа на
СРС, 58 състав, и е издадена на 09.01.2012 г. заповед за изпълнение по реда на
чл. 417 ГПК, и изпълнителен лист. Предмет на установяване в настоящото производство е дължимостта на сумите по договора за кредит във връзка с
обявена на 20.12.2018г. предсрочна изискуемост, за което
09.01.2019г. е образувано и заповедното производство – ч.гр.д.№ 988 от 2019г.
на СРС, 79 състав, по което на 25.02.2019г. и на 16.05.2019г. са издадени
заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни листове Липсва тъждество в
предмета на двете дела, поради което и доводите за наличието на СПН са
неоснователни.
Неоснователни са и доводите на ответника за погасяване на
вземанията по давност. Неправилно ответникът счита за начало на давностния срок за погасяване на вземанията на ищеца датата
на връчване на ИМ по № 6039/2012г. на СГС, І-16 състав. В настоящия случай
давността за вземането на банката започва да тече от датата на последната
погасителна вноска, която е 20.12.2037 г. и към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК давностният срок не е започнал да тече.
Исковете са основателни и доказани в посочените
по-горе размери и периоди, в които следва да се уважат. Ответникът дължи и
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.417
от ГПК до окончателното плащане, което е постановено с издадената заповед за
незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 988
от 2019г. на СРС, 79 състав, както и съответната
част от разноските в заповедното и исковото производства, при юрисконсултско възнаграждение в минималните размери по
чл.26, ал.1 и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
съответно 7 378.26 лева в исковото и 7 045.78 лева в заповедното
производство.
В тежест на ищеца, на основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да се възложи сумата
от 2 527.07 лева, съставляваща част от сторените от ответника разноски /от
5 000 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, което съдът не намира
основание да намали – същото е под минималния размер по чл.7, ал.2, т.5 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения/, съразмерна на
отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда
на чл. 422 ГПК, че Г.С.И., ЕГН **********,***, дължи на БАНКА ДСК АД, ЕИК *****, седалище и адрес на
управление ***, сумата от 23 831.96 лева
– падежирала до 09.01.2019г. главница по Договор за
ипотечен кредит от 01.07.2007г., ведно със законната лихва върху нея от
09.01.2019г. до окончателното плащане, 288 788.87
лева – възнаградителна лихва по т. 7 от договора
за периода 15.08.2011г. до 08.01.2019г., 2 612.51
лева - санкционираща лихва по т.20.1 от ОУ за периода 16.03.2012г. до 19.12.2018г.,
10 807.51 лева - санкционираща
лихва по т.20.2 от ОУ за периода 15.10.2010г. до 10.01.2011г. и от 20.01.2018г.
до 08.01.2019г., 22 684.19 лева
– падежирала в периода 09.01.2019г. до 02.06.2022г.
главница по договора, 720 лева – заплатени
застрахователни премии, и 1 379.64 лева – такса за
подновяване на ипотека, за които за които е издадена заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 25.02.2019г. и от 16.05.2019г. по
ч.гр.д.№ 988/2019г. на СРС, 79 състав, като ОТХВЪРЛЯ претенциите за разликата до
пълните им предявени размери като неоснователни.
ОСЪЖДА
Г.С.И., ЕГН **********,***,
да заплати на БАНКА ДСК АД,
ЕИК *****, седалище и адрес на управление ***, сумата от 7 045.78 лева – разноски
в заповедното производство, както и 7 378.26 лева– разноски в настоящото дело.
ОСЪЖДА
БАНКА ДСК АД,
ЕИК *****, седалище и адрес на управление ***, да заплати на Г.С.И., ЕГН **********,***, сумата от 2 527.07 лева –
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: