Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен, 15.10.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд Шумен, в публичното заседание на седми
октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра
Бойн
при секретаря Р.Хаджидимитрова и с участие на прокурор Р.Рачев от Окръжна
прокуратура– Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия Б.Бойн
КАНД № 205 по описа за 2019г. на Административен съд- Шумен, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1 предл.второ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз
основа на касационна жалба на Б. „Д.“ ЕАД, ***,
срещу Решение № 295/14.05.2019г. на Районен съд– Шумен, постановено по ВНАХД № 677/2019г.
по описа на съда. С атакувания съдебен акт е потвърдено Наказателно
постановление № В-0047077/14.02.2019г. на директора на Регионална Дирекция за
областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към Главна
дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на Б. „Д.“ ЕАД, ***, с ЕИК
********* е наложена „имуществена санкция” в размер на 3000 /три хиляди/ лева
на основание чл.45 от Закона за потребителския кредит ЗПК/ за нарушение по чл.10а
ал.2 от същия закон.
Касаторът
релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради
постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излага
подробни аргументи за
незаконосъобразност на оспореното пред районния съд наказателно постановление,
което било неправилно потвърдено от районния съд. В тази насока, касаторът
обективира становището, че месечната такса от 4,50 лева, визирана в НП, не е
свързана с усвояване и управление на кредита по смисъла на чл.10а ал. 2 от ЗПК,
поради което не са били налице предпоставките за ангажиране на отговорността на
дружеството. В съдебно заседание санкционираното лице се представлява от
юрисконсулт Ж., която поддържа сочените отменителни основания.
Ответната
страна, КЗП – Варна, не представя становище, а в съдебно заседание не се явява
и не изпраща представител.
Представителят
на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата
съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна
жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните
по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право
и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК
и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество,
касационната жалба се явява неоснователна
по следните съображения:
„Б.Д.”
ЕАД, ***, извършва търговска-банкова дейност като финансова институция, като
предлага на потребителите банкови услуги, в това число и отпускане на кредити
/потребителски, фирмени и ипотечни/. Посочената дейност дружеството осъществява
в офис на „Б.Д.” ЕАД, ***. На 27.11.2018г. била извършена проверка в обекта от
длъжностни лица към РД на КЗП, звено гр.Шумен, по повод постъпило писмо от
Районна прокуратура– Шумен с Вх. № В–00-579 от 21.11.2018г., образувано въз
основа на потребителска жалба с твърдения, че е осъществена търговска практика
от страна на „Б.Д.” ЕАД. Било приложено Постановление от 16.11.2018г. за отказ
да се образува досъдебно производство на РП-Шумен. При проверката били изискани
договори за потребителски кредит, сключен с лицето посочено в Постановлението,
както и останалите документи към него. Освен това, от дружеството били изискани
още три броя договори за предоставяне на потребителски кредити /заеми/,
сключени през месец ноември 2018г. в офисите на
гр. Шумен, ведно с всички документи към тях. На 06.12.2018г. били
представени и приети с ППД № 0112263 три броя заверени копия на договори за
предоставяне на потребителски кредит. При проверка на представените договори и
документи към тях било установено, че в Договор за кредит за текущо потребление
от 05.11.2018г./приложен на стр.73 по въззивното производство/, сключен с
дружеството-жалбоподател със стойност 1000 лева и срок на договора 18 месеца, кредиторът
„Б.Д.“ ЕАД изисква заплащане на такси, които са включени в погасителния план от
05.11.2018г. /чл.18 от Договора/. Таксите били описани както следва- на 05.11.2018г.-
20 лв. и ежемесечна такса от 4.50 лв. към всяка погасителна вноска. При
проверка на приложение № 3 към договора се установило, че таксата от 20лв. е за
оценка на платежоспособност и платежоготовност на клиента, съдлъжниците и
поръчителите, като тази такса е в зависимост от размера на кредита. От
погасителния план към договора ставало ясно, че такса 4.50лв. се събирала
ежемесечно и представлявала такса за обслужване на кредита. Общият ѝ
размер за целия период на погасяване възлиза на 81,00лв., като същата не е
предвидена в договора и в Приложение №3 към него. Резултатите от проверката
били отразени в Констативен протокол № К-2656192/27.11.2018г., с който
представител на дружеството е бил поканен да се яви на 05.12.2018г. за
приключване на проверката. На 06.12.2018 г. в КЗП – РД – Варна, звено в
гр.Шумен се е явил представител на кредитната институция и предоставил Становище Изх. № 01-10-11822 от
05.12.2018г. На 03.01.2019г. на дружеството бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № К-0047077/03.01.2019г. Актът бил съставен за
това, че търговецът “Б.Д.” ЕАД е нарушил разпоредбата на чл.10а ал.2 от ЗПК,
като на 05.11.2018г. в гр. Шумен при сключване на договор за предоставяне на кредит
за текущо потребление, в погасителния план към договора за кредит е изискал
заплащане на такса 20.00лв. за разглеждане на искане и одобряване на кредита и сумата
4.50лв.- ежемесечна такса за обслужване на кредита или общо 101,00лв. такси за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Актът бил съставен в
присъствие на упълномощено от дружеството лице, което го подписало, без да
изложи възражения. Впоследствие дружеството се възползвало от законното си
право и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН е депозирало писмени възражения, които
били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт
и на материалите по делото АНО издал и процесното НП №В-0047077/14.02.2019г. на
директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград,
Силистра и Търговище към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което
на Б. „Д.“ ЕАД, ***, с ЕИК ********* е наложена „имуществена санкция” в размер
на 3000 лева на основание чл.45 от Закона за потребителския кредит ЗПК/ за
нарушение по чл.10а ал.2 от същия закон.
Настоящият
съдебен състав споделя установената от районния съд фактическа обстановка,
както и направените въз основа на нея правни изводи за незаконосъобразност на
въведената еднократна такса в размер на 20 лева за оценка на
платежоспособността и платежоготовността на клиента, съдлъжниците и
поръчителите. Действително, зконодателят в разпоредбата на чл. 10а ал.1 от ЗПК
е допуснал възможността кредиторът да събира от потребителя такси и комисионни
за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но в ал.2
на същата разпоредба обаче е въведено ограничение по отношение на таксите и
комисионните, като такива не могат да бъдат изисквани за действия, свързани с
усвояването и управлението на кредита. В настоящата хипотеза от потребителя е
изискано заплащането на еднократна такса от 20 лева, посочена в погасителния
план към договора. Касационният състав приема, че изводът на решаващият съд,
който е направен въз основа на задълбочен анализ на събраните по делото писмени
и гласни доказателства, които са преценени както поотделно, така и в тяхната
съвкупност, че така определената и изискуема такса по своя характер е такса за
действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, е напълно
законосъобразен и правилен. Дали процесната такса попада в разпоредбата на чл.
10а ал. 2 от ЗПК се преценява въз основа на факта, дали същата е за действие по
усвояване и управление на кредита. От данните по делото се установява, че от
страна на потребителя е изискана такса за „разглеждане на искане и одобряване на
кредит“ в размер на 20 лева, като в Приложение 3 към договора/стр.86 от
въззивното дело/ тя е описана като такса за оценка на платежоспособност и
платежоготовност на клиента, съдлъжниците и поръчителите за извършвани дейности
по проверка в публичните регистри, изготвяне на рейтинг, включително въз основа
на източника на доходите, като тази такса е в зависимост от размера на кредита.
Тази формулировка предполага, че тази такса се дължи за действия, свързани с
усвояването и управлението на кредита към момента на сключване на договора,
като този извод се подкрепя и от показанията на разпитаните служители на КЗП,
които сочат, че таксата се дължи единствено от потребители, на които е отпуснат
кредит, а не от всички кандидатствали за отпускане. Този извод следва и от
обстоятелството, че размерът на таксата е поставен в зависимост от размера на
отпуснатия кредит. При това положение закономерно е прието, че тази такса е
свързана с усвояването и управлението на кредита, а не е такса за отделна,
допълнителна услуга. Аргумент в тази насока би могъл да бъде извлечен и при
прочит на Приложение № 3, Такси по кредити за текуща потребление, в което
изрично е отразено, че таксата за разглеждане на искане и одобряване на кредит
се събира единствено след одобрение на искането за кредит. Законът допуска
събиране на такси и комисионни, които касаят обаче само допълнителни услуги по
договора, но не и които пряко касаят действия по разглеждане на договора, риск
и други. При тези данни, направеният от въззивния съд извод за безспорната
установеност на извършено от дружеството нарушение на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК се
споделя напълно и от касационната инстанция. След като дружеството е изискало
от потребителката еднократната такса в размер на 20 лева, свързана с
управлението и усвояването на кредита, е очевидно, че е осъществен състава на
нарушение по чл. 10а ал. 2 от ЗПК, поради което правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на търговеца.
Настоящата
инстанция споделя и мотивите на съда, касателно визирана в НП месечна такса от
4,50 лева. Същата не касае управлението на кредита, а се дължи на основание
ползван пакет „ДСК Pay+“ от страна на потребителя /данните по делото сочат, че
такъв е бил активиран година преди сключването на договора, като по делото е
представено копие от договор за ползване на платежен пакет „ДСК
Pay+“ от 08.08.2017г.
Видно от съдържанието на договора за кредит за текущо потребление, същият е
сключен при преференциален лихвен процент при изпълнение на условията по
програма „ДСК Престиж“, описани в Приложение 2 към договора, а съгласно т. 1.3
и следващи/стр.81/, този процент е поставен в зависимост от редица изисквания
към кредитополучателя, едно от които е и ползването на пакет „ДСК
Pay+“, чиято стойност от
4,50 лева на месец е упомената в погасителния план. Поради това коментираната
такса не e свързана с управлението на кредита и не нарушава изискването на чл. 10а
ал. 2 от ЗПК. В този смисъл е практиката на АС- Шумен по КАНД № 187/2019г. по напълно
идентичен казус между страните.
Доколкото
обаче се установява, че изисканата еднократна такса за „разглеждане на искане и
одобряване на кредит“ от 20 лева противоречи на императивното правило на чл.
10а ал. 2 от ЗПК, то закономерно съдебният състав е потвърдил процесното
постановление и наложената с него имуществена санкция на търговеца.
За
пълнота следва да се отбележи, че изложените мотиви за отмяна на по-късно
съставеното НП № В-0047079/14.02.2019г., като нарушаващо принципа “non
bis in idem” не се
споделят от касационния съд, понеже последващото постановление е наложено за
друго нарушение на ЗПК, а именно на чл.10 ал.2 във връзка с такси, които не са
предвидени в сключения договор за кредит.
Водим
от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 295/14.05.2019г. на Районен
съд – гр. Шумен, постановено по ВНАХД № 677/2019г. по описа на съда.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ:
1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 15.10.2019г.