Р Е
Ш Е Н
И Е №166/13.3.2020г.
гр. ЯМБОЛ 13.03.2020..г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен съд .......................... гражданска колегия в публично
заседание на ........13.02.2020г........година в състав:
Председател:Св.Димитрова
при секретаря .......................Ст.М.….......................................……...........и в присъствието на
прокурора.....................................................................................………като разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ Димитрова.………………...……...гр.дело N .946... по описа
за 2019 год. и за да се произнесе взе предвид следното......................................................................
Производството е
образувано по искова молба на Н.А.М., с която желае да се приеме за
установено по отношение на
ответника „Теленор България” ЕАД, че не дължи сумата от 27лв. с ДДС по фактура издадена на 05.03.2019 г., поради
разваляне на договорите с ответника.
Претендира за направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че с мобилният оператор имат сключен
двустранен двугодишен договор за мобилни услуги с мобилен номер ***., който
изтича на 22.06.2020 г., който е продължение на предхождани и продължени три
договора за мобилни услуги, всички с дата 18.10.2016 г. Твърди, че по тези договори ответникът е
отказвал да приеме дължимо плащане докато не плати първата вноска в размер на
19.90 лв.Твърди, че след три опита и предупреждение по чл.87 ал.1 от ЗЗД
получено на 26.01.2019 г. ответникът приел плащане по задължението му по
договорите за месец
Твърди, че по
процесните договори, за които са му били предоставени три телефона – два
мобилни и един стационарен били деактивирани изходящите обаждания и така той не
е могъл пълноценно да ползва договорените мобилни услуги. По този начин счита, че ответникът е изпаднал
в забава по отношение доставката на възможност за изходящи обаждания, поради
което за него възникнал правен интерес от разваляне на договорите. Така на
30.01.2019 г. с предупреждение получено лично от ответника изрично волеизявил,
че разваля двустранния договор, като
дал на ответника подходящ срок за изпълнение на задължението му, с
предупреждение, че след изтичане на срока
ще счита договора за развален. Тъй като срокът е изтекъл в 24 часа на
06.02.2019 г. счита, че от 07.02.2019 г. договорът с ответника е развален.
Твърди, че на 12.02.2019 г. в 16.24 часа ясно заявил в магазин на ответника в
гр. Я., ул. „***, че иска да плати задължението си за месец
В хода на съдебното дирене исковата претенция се
поддържа изцяло.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника, с който счита претенцията на ищеца за неоснователна,
необоснована и недоказана, поради което моли да бъде отхвърлена. Не оспорва
фактите, че на 22.06.2018 г. с ищеца е подписан
договор за мобилни услуги, по силата на който на ищеца са предоставени
за ползване мобилни услуги с посочените в И.М. номера. Договорите за ползване
на номерата са сключени за 24 месеца, а именно до 22.06.2020 г. Твърди, че към
датата на депозиране на исковата молба договорите са действащи, като на потребителя са предоставяни за ползване услугите предоставени от оператора. В
съответствие с договора и общите условия на потребителя плащането на посочената
във фактурата сума са извършва в срока указан на фактурата, но не по-късно от
18 дни след датата на издаването й. При неспазване на срока потребителя дължи
неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение. В
случай, че сумата по фактурата не е заплатена в срок, „Теленор” има право да
ограничи и /или спре достъпа на потребителя до услугите/с изключение на
достъпа на услугите за спешни
повиквания, до заплащане дължимите суми. Поради неплащане на издадената
фактура в срок „ Теленор” е
ограничил изходящите повиквания на
потребителя до заплащането им. Според него именно виновното поведение на потребителя –
неизпълнение на задължението му за
заплащане на фактурите в срок, е станало причина за ограничаване на услугите.
Според ответника не са поставени изобщо в хипотеза на неизпълнение на договор
от страна на оператора, за да възникне притезателното право на ищеца да развали договора по чл.87 ЗЗД, като дори
напротив – с неизпълнение на своето задължение потребителя е станал причина да
му бъдат ограничени ползваните от него услуги.
След преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
С исковата молба ищецът е представил договор
за мобилни услуги зав.
копие на договор за мобилни услуги, заявка № ***г. сключен между Н.А.М. и
„Теленор българия” ЕАД за мобилен номер **********, зав. копие на допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер
от 22.06.2018 г. на „Теленор България” ЕАД, зав. копие на договор за мобилни
услуги, сключен между Н.А.М. и „Теленор България” ЕАД от 18.10.2016 г., зав.
копие на допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги с
мобилен/фиксиран номер от 18.10.2016 г. на „Теленор България” ЕАД, зав. копие
на допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги с
мобилен/фиксиран номер от 18.10.2016 г. на „Теленор България” ЕАД,установяващи
наличието на облигационна връзка между страните за доставка на мобилни услуги
по два мобилни телефона и един стационарен телефон.
Според представеното предупреждение от Н.А.М.
до „Теленор България” ЕАД, ищеца ги уведомява, че поради неизпълнение на
сключените договори , а именно деактивиране на изходящите обаждания, ако в
едноседмичен срок от получаване на настоящото предупреждение не изпълни
задълженията си ще счита договорите за развалени. Същото е получено на
30.01.2019г., видно от представеното известие за доставяне/обратна разписка.
Ищецът е
представил още зав. копие на системен бон от 29.01.2019 г. за платена сума на
„Теленор България” 1.95лв. за платена кореспондентска пратка, зав. копие на
фиксален бон от 26.01.2019 г. за заплатена на ответника сума от 27,00лв. по
ф-ра № ***г. и зав. копие на касова бележка от 12.02.2019 г.за заплатена на
ответника сума от 27.00лв. по две фактури : № ***г. – платено 19.90лв. и ф-ра №
***г. – платено 7.10 лв.
По делото бяха
разпитани като свидетели П. М.А. и Г.М.М. – съпруга на ищеца.
Свидетелят А.
заяви, че е ходил с ищеца в офиса на ответника в гр.Я., по повод проблемите на
ищеца във връзка с предоставен му от ответника безплатно таблет. Те ходили през
м.12, като отказали на ищеца да му вземат парите. После през м.02 му взели
парите и му спрели телефоните. Заяви, че е платил за двата мобилни и
стационарния телефон.
Свидетелката М.
помни, че отначало не приемали парите на съпругът й, а после ги приели, След
това изключили телефоните към края на м.01., като два месеца нямали
телефон. Твърди, че той е платил за
двата телефона и за стационарния.
Ответникът на осн.чл.190 от ГПК е представил фактура № ***г.на стойност 46,90лв. и фактура
№ ***г. на стойност 64.05лв. Същите бяха оспорени като неистински, относно
тяхното съдържание, поради което беше открито производство по чл.193 от ГПК. В
тази връзка по делото бе назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза. При
проучването вещото лице е установило, че в системата на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД
за клиент Н.А.М. се води абонатен № ***. От представената справка от билинг системата
на ответника към 20.12.2019г. , на база на която вещото лице е изготвило
справка, отразяваща фактурираните задължения, извършените плащания, кои
задължения са погасени с тях и размерът на неплатените суми, за периода
01.01.2018г.-05.06.2019г., включваща и процесните 2 бр. касови бележки и 2 бр.
фактури. Констатирано, че по сметката на ищеца е имало надплатена сума в размер
на 0.03лв.-остатък от плащането, извършено на 14.12.2018г. в размер на
28.00лв., с което са погасени задължения по ***./предхождаща процесните
фактури/. Остатъкът от 0.03лв. е отнесен за погасяване на задълженията по ф-ра
№***г. С плащането, за което е издаден фискален бон № ***г. на стойност
27.00лв., е погасено част от задължението по ф-ра № ***г. С плащането, за което
е издаден фискален бон № ***г. на стойност 27.00лв. е закрита непогасената част
от ф-ра № ***г. в размер на 19,90лв., а с остатъкът в размер на 7.10 лв. е
погасено част от задължението по ф.№ ***г. Платените от ищеца суми, за които са
издадени представените фискален бон от 26.01.2019г. и касова бележка от
12.02.2019г. са отнесени за погасяването на представените от ответника 2
бр.фактури
Предявен е отрицателен установителен иск с правно осн. чл.124, ал.1 от ГПК.
Предмет на иска е сума от 27.00лв., представляваща
задължение на ищеца към оператора за м.02.2019г., която ищецът твърди че не дължи
на ответника, т.к. прекратил договора с ответника поради неизпълнение.
На първо място според отразеното в отговора на
ответника, ищецът продължава да получава мобилни услуги от него по процесните
договори, поради което съдът приема, че същите не са прекратени. Дори и да се
приема, че договорите са прекратени, задълженията по тях остават и са дължими,
ако не са изпълнени съгласно условията на същите.
В случая ищецът се домогваше да докаже, че платените
от него суми по оспорените фактури са за задълженията му за заплащане месечните
абонаментни такси – месечните услуги, които е ползвал по трите телефона за
м.12.2018г. и в.01.2019г. Както обаче ищецът поясни в с.з., същият е получил и
таблет. В заключението на в.л., което изцяло се кредитира от съдът, като
компетентно дадено, е посочено, че в тези фактури са фактурирани задължения на
ищеца освен за месечен абонамент и за месечна вноска лизинг, като платените от
ищеца суми , за които са издадени представените като доказателства фискален бон
от 26.01.2019г. и касова бележка от 12.02.2019г. са отнесени за погасяването на
посочените фактури. Т.е. от тези доказателства следва извода, че ответникът е
имал задължения, освен за месечен абонамент и за месечна лизингова вноска,
които коректно са осчетоводени. Неизпълнение на което и да е от тези
задължения, води до неизпълнение на задълженията на абоната и съответно
понасяне на предвидената в договорите и общите условия на „Теленор България”ЕАД
санкция, като в случая това е станало със спиране на изходящите обаждания, факт
по който не се спори. От събраните по делото гласни доказателства трудно може
да се изведе извод, какво точно е платил ищеца, кога и какви периоди, а в
случая това е без значение, с оглед установените задължения на същия съм
оператора.
С оглед на изложеното съдът приема, че направеното
оспорване истинността на съдържанието на посочените фактури не бе успешно
проведено, а предявеният иск като неоснователен следва да се отхвърли.
Липсват претенции за разноски от ответника, поради
което съдът не присъжда такива.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н.А.М., ЕГН ********** *** със
съдебен адрес:***-адв.Х. от АК-Я. иск по чл.124 от ГПК да се приеме за
установено, че същият не дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД с ЕИК *** със
седалище:гр.София, район Младост, ж.к.”Младост4”, бизнес Парк София, сграда 6,
сумата от 27.00лв., като неоснователен.
Признава на осн.чл.194,ал.3 във вр. с ал.2 от ГПК, че
направеното оспорване на фактура № ***г. и фактура № ***г. не е доказано.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: