Р
Е Ш Е Н И Е
гр.Видин, 07.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският
районен съд, гражданско отделение, 3 – ти състав в публично съдебно заседание на тринадесети юли през
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Милена Стоянова
при секретаря Милена Евтимова като разгледа докладваното от съдията Стоянова гр.дело № 1571 по описа за 2019год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., Париж рег. № *********, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А, клон България със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сгр. 14 с ЕИК *********, представлявано от Димитър Димитров – заместник управител, чрез пълномощника юрисконсулт Николета Матева против В.Н.Х. ***, с която е предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Твърди се от ищеца, че с ответницата са се намирали в договорни отношения по силата, на които ищецът е предоставил паричен кредит на ответницата за покупка на стоки или услуги с номер CREX-15358406, като същата се е съгласила , освен усвоения кредит, да й бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard. На 31.10.2017г. ответницата е активирала предоставената й от ищцовото дружество кредитна карта № CARD-15358452 с максимален кредитен лимит в размер на 1000 лева. Същият представлявал револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоявал посредством различни транзакции – теглене в брой от банкомати, плащания чрез терминални устройства и др., осъществени чрез издадената му кредитна карта. Върху усвоената сума се начислявала годишна лихва и такси за обслужване за използвания период съгласно определения годишен лихвен процент. Съгласно чл. 1 и чл. 14 от Приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит, за кредитополучателя възниквало задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението.
В исковата молба се твърди, че ответницата е преустановила редовното обслужване на кредитната карта на 01.02.2018г., когато било последното му плащане по нея, като балансът по същата бил в размер на минус 1300.19 лева. Това принудило кредитора да блокира използването ѝ. Ищцовото дружество твърди, че въпреки многократните опити за контакт с ответницата и отправените покани да погаси натрупаните задължения доброволно, тя не е изпълнила задължението си.
Към датата на заявлението по чл. 410 от ГПК, задължението на ответницата по кредитната карта е в размер на 1299.58 лева, представляващо използваната главница, както и договорна лихва в размер на 0.61 лева за периода от 01.02.2018г. (първа пропусната вноска) до 09.11.2018г. (дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение), както и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 34.07 лева за периода от 09.11.2018г. до 11.02.2019г.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че е налице вземане от страна на ищеца по отношение на ответницата в размер на 1299.58 лева – главница по кредита; сумата от 0.61 лева, представляваща договорна лихва за периода от 01.02.2018г. до 09.11.2018г., сумата от 34.07 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 09.11.2018г. до 11.02.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното им изплащане.
Претендират се направените разноски по заповедното производство и в исковото производство.
Ответницата, чрез назначения особен представител в срока за отговор на исковата молба е оспорила исковите претенции по основание и размер. Посочила е, че исковата молба е неясна с противоречиви твърдения. Не става ясно дали се иска връщане на изискуем кредит или предсрочно изискуем кредит. Оспорено е обстоятелството, че ответницата е получила приложената последна покана, както и приложение към договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ кредит, издаване и ползване на кредитна карта с дата 12.11.2015г. Същото не съдържа подпис на ответника. Направено е възражение за наличие на неравноправност и нищожност на клаузите по договора и тези по общите условия, без конкретизация. Направено възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение.
По делото са събрани писмени
доказателства, приложено е ч.гр.д. № 516/2019г. по описа на ВРС, назначена и
изслушана е съдебно – икономическа експертиза и допълнителна такава.
С оглед данните по делото, съдът
намира следното от фактическа страна:
От представения по делото Договор за
потребителски кредит номер CREX-15358406, е видно, че на 10.10.2017год. „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД като кредитор е отпуснало паричен
кредит на
ответницата В.Н.Х. като кредитополучател за закупуване на стока – ТВ,
микровълнова фурна и капак на обща стойност 361.99 лева с включена застраховка «сигурност на
плащанията» в размер на 32.58 лева или общо 394.57 лева. Съгласно договореното, ответникът е следвало в срок до
01.11.2018г. да погаси заема на 12 месечни вноски, всяка по 38.40 лева.
На същата дата е сключен и Договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта CARD – 15358452, от който е видно, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД като кредитор е отпуснал на ответника В.Н.Х. като кредитополучател револвиращ кредит в размер на 1000.00 лева и е издал кредитна карта Мастъркърд.
Посочен е лихвен процент 35% и ГПР – 44.90%. Дължимата
месечна такса е 4.00 лева, а при теглене на пари в брой от банкомат таксата е
2.00 лева +2% върху изтеглената сума.
Обезщетението за забава е 10%+ОЛП на БНБ.
Представени са месечни извлечения, от които е видно
усвояването на средствата по кредитната карта, както и размерът на задълженията
на ответницата.
С покана от 16.11.2018г., получена от ответницата на 19.11.2018г.,
същата е уведомена за задълженията по кредитна карта CARD – 15358452, като е поканена да ги
заплати в седем дневен срок от получаване на поканата.
Вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза е посочило, че на 10.10.2017г. ответницата е закупила с фактура № **********, издадена от „Технополис“ България“ЕАД стоки на обща стойност 361.99 лева. Фактурата е подписана от ответницата, а плащането е извършено с кредитна карта като сумата е преведена от ищцовото дружество на „Технополис България“ЕАД.
Съгласно подписания договор, ответницата е следвало да плати 12 броя месечни вноски, всяка по 38.40 лева на обща стойност 460.80 лева на всяко първо число на месеца като първата вноска е на 01.12.2017г., а последната е на 01.11.2018г. Посочено е също, че ответницата е активирала кредитната карта на 01.11.2017г. като е усвоила сумата в общ размер от 675.40 лева. На ответницата са начислени дължимите 12 броя вноски всяка по 38.40 лева общо 460.80 лева, начислени месечни такси за обслужване в размер на 57.40 лева и начислени месечни лихви в размер на 264.38 лева или общо 1457.98 лева.
Вещото лице е посочило също, че редовното обслужване по кредитната карта е преустановено на 01.02.2018г. като балансът по същата е в размер на - 1300.19 лева.
Плащанията от ответницата по кредитната карта са две в общ размер от 158.40 лева, така общо използвания кредитен лимит е в размер на 1299.58 лева. Вещото лице е дало заключение и за размера на договорната лихва ,както и за размера на обезщетението за забава.
В допълнителното заключение вещото лице е посочило, че в месечните извлечения, на ответницата са начислявани 12 броя месечни такси по 4.00 лева за обслужване или общо 48.00 лева, начислени са такси за теглене в брой в размер на 9.40 лева или общо начислени такси за обслужване на картата 57.40 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен
е иск по чл. 240 от ЗЗД във вр. с чл. 79
от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Вземанията на ищеца се основават
на договор за потребителски кредит, уреден в чл. 240 от ЗЗД и чл. 430 от ТЗ. Договорът поражда задължение за връщане на
взетата в заем сума, която кредиторът е предал на ответника. От
доказателствата, се установява, че при сключване на договора за потребителски кредит номер CREX-15358406 на 10.10.2017г.,
ответницата е сключила и договор за револвиращ потребителски кредит под формата
на кредитна карта Местеркард с номер CARD – 15358452 с максимален
кредитен лимит 1000.00 лева.
От заключението на вещото лице се установява, че на 10.10.2017г. ответницата е закупила с фактура № **********, издадена от „Технополис“ България“ЕАД стоки на обща стойност 361.99 лева, като плащането е извършено с кредитна карта и сумата е преведена от ищцовото дружество на „Технополис България“ЕАД. ответницата е следвало да плати 12 броя месечни вноски, всяка по 38.40 лева на обща стойност 460.80 лева на всяко първо число на месеца като първата вноска е на 01.12.2017г., а последната е на 01.11.2018г.
Установява се, че ответницата е активирала кредитната карта на 01.11.2017г. като е усвоила сумата в общ размер от 675.40 лева. Ищцовото дружество е начислило и дължимите 12 броя вноски всяка по 38.40 лева общо 460.80 лева, както и месечни такси за обслужване в размер на 57.40 лева, както и месечни лихви в размер на 264.38 лева или общо 1457.98 лева.
Според заключението на вещото лице, редовното обслужване по кредитната карта е преустановено на 01.02.2018г. като балансът по същата е в размер на -1300.19 лева.
След
приспадане на извършените плащания в общ
размер от 158.40 лева, общо използвания кредитен лимит е в размер на 1299.58 лева.
С оглед извършените погашения,
съдът намира че ответницата признава сключването на договора за кредитна карта,
че е получила кредитната карта и че е активирала
същата чрез първата извършена трансакция. Поради нередовното погасяване на
задълженията по кредитната карта, кредиторът е блокирал същата. Липсват
доказателства ответницата да е извършила
плащане на задълженията си.
Поради това същата дължи на ищеца сумата от
1299.58 лева – тепогасена главница.
Между страните е била договорена
възнаградителна лихва.
По правната си характеристика, договорната лихва е възнаграждение, с което
длъжникът на пари или на заместими вещи трябва да престира на кредитора, защото
е ползвал същите. Тази лихва е граждански плод и се дължи по силата на едно
правоотношение, като нейният размер се определя от размера да дадения в заем
капитал /парична сума в случая/ и времето на ползването му.
Волята на страните е меродавна,
само ако тя не надвишава най-високия размер, допустим в Закона за потребителския кредит. В чл. 19, ал. 4 от ЗПК е посочено, че ГПР, включващ и лихвите съгласно ал. 1, не
може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет, което на практика е ограничаване на волята на страните с императивни правила на
закона. В случая, договорната лихва не надвишава посочения по-горе размер на
законната лихва. Според заключението на
вещото лице дължимата възнаградителна лихва е в размер на 0.61 лева за периода от 01.02.2018г. до 09.11.2018г.
Основателна се явява
претенцията за заплащане на законна лихва за забава върху непогасената главница
по кредита. Безспорно е, че ответникът е изпаднал в забава на плащанията и
дължи обезщетение за забава, което според заключението на вещото лице възлиза на сумата от 34.07
лева за периода от 09.11.2018г. до 11.02.2019г.
Неоснователни са възраженията на ответната страна относно
недължимост на процесните суми, както и че липсват доказателства същата да е
получила поканата за плащане. От представеното известие за доставяне, е видно,
че същото е получено лично от ответницата. Неоснователни са и възраженията за нарушение на изискванията на
ЗПК, тъй като преди сключването му на ответницата е предоставен стандартен
европейски формуляр с информация за
условията на договора.
От приложеното ч.гр.д. № 516/2019г. по описа на ВРС, се
установява, че ищецът е направил разноски по заповедното производство в размер
на 26.69 лева за платена държавна такса, както и му е присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50.00 лева.
Разноските на ищеца в настоящото дело са: 125.29 лева за платена държавна такса,
разноски за особен представител в размер на 323.00 лева и разноски за вещо лице
в размер на 100.00 лева.
С оглед изхода на делото, и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата
ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното производство в общ размер от 76.69
лева и разноски в настоящото производство в общ размер от 548.29 лева.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК на
ищеца се дължи и възнаграждение в размер на
100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Ответницата ще следва да заплати по
сметка на съда и разноски за вещо лице в размер на 60.00 лева.
На
основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК в решението следва да се посочи и
банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от
ищеца начин на плащане. В случая, ищецът е посочил банкова сметка, ***:
IBAN ***,
БНП Париба С.А. – клон София.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено, че БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., Париж рег. № *********, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А, клон
България със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес
парк София, сгр. 14 с ЕИК *********, представлявано от Димитър Димитров –
заместник управител притежава право на вземане към В.Н.Х. ЕГН ********** с
адрес: *** в размер на сумата от 1299.58 лева – главница, сумата от 0.61
лева, представляваща договорна лихва за периода от 01.02.2018г. до 09.11.2018г.,
сумата от 34.07 лева
за периода от 09.11.2018г. до 11.02.2019г
ОСЪЖДА В.Н.Х. ЕГН ********** с адрес: *** да
заплати на «БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., Париж рег. № *********, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А, клон
България със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес
парк София, сгр. 14 с ЕИК *********, представлявано от Димитър Димитров – заместник управител сумата от 76.69
лева – разноски по заповедното производство за платена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА В.Н.Х. ЕГН ********** с адрес: *** да
заплати на БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А.,
Париж рег. № *********, чрез „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А, клон България със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сгр. 14 с ЕИК *********, представлявано от Димитър
Димитров – заместник управител разноски по настоящото производство в общ
размер от 648.29 лева.
ОСЪЖДА В.Н.Х. ЕГН ********** с адрес: *** да
заплати по сметка на РС – Видин разноски
за вещо лице в размер на 60.00 лева.
Банковата
сметка на ищеца, по която да се преведат присъдените суми е: IBAN ***, БНП
Париба С.А. – клон София.
Решението подлежи на обжалване пред ОС- Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: