Р Е Ш Е Н И Е
№......................../........................2021
г.
гр.
Варна
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти съдебен състав, в открито съдебно
заседание, проведено на осми февруари през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ
при
участието на секретаря Илияна Илиева,
като
разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 4631
по описа на РС-Варна за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от П.П.П.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, действащ чрез адв. Й.А. ***, срещу З. „О.-З.“, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление:***, ***, представлявано от А. П. Л. и Р. К. Д.,
действащ
чрез адв. Т. С.,
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца сумата от 100.00 лева, частичен иск от общо 7 000.00 лева, представляваща действителната
стойност на л. а. марка „М.“, модел „*“, с ДК № ***, вследствие на реализирано на
18.12.2019 г. ПТП, в ***, което ПТП е реализирано по вина на водача на л. а. марка „Ф.“, модел „П.“, с ДК ***,
застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, като
от настъпилото ПТП са причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане
на: преден капак; фар ляв; предна броня; калник преден ляв; централна решетка
предна броня; челно стъкло; аербег водач; аербег пасажер; колан водач; колан
пасажер; челен панел; воден радиатор;
А/С кондензатор; водач калник преден ляв; калник преден десен; фар десен;
мосеща рама; рог преден ляв; основа калник преден десен; греда между рогове;
дифузьор перки воден радиатор, перки воден радиатор; кутия въздушен филтър;
кутия релета ел. инсталация; дроселова клапа; кора
лява ДВГ странична; кора под ДВГ; датчик вакуум ДВГ, панти преден капак – 2
бр.; рог десен; капак арм. табло и управление въздушни възглавници на процесния л. а., ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 14.05.2020 г. до окончателното
погасяване на задължението.
В
исковата молба се твърди, че на 18.12.2019 г., около 7:55 часа, в *** в посока Г., е бил
блъснат личният на ищеца л. а. марка „М.“, модел „*“, с рег. № ***. Твърди се, че ПТП е настъпило при следните обстоятелства:
На 18.12.2019 г., около 07.55 часа, ищецът, управлявайки личния си автомобил се
движел от кв. „А.“ посока кв. „Г.“.
След ресторант „З.“, отдясно имало път, който води към
местността „З.“. Именно от този път е излязъл застрахования
при ответното дружество л. а.
Застрахованият водач е предприел маневра завиване наляво посока кв. „А.“. Ударът е настъпил в дясната лента, в
която ищецът се движел, като от удара автомобилът се изместил наляво.
Сочи се, че в Протокола за ПТП като виновен водач е посочен П.В., управлявал
л.а. марка „Ф.“, модел „П.“, с рег. № ***, а като причина за произшествието, че
същият не е пропуснал движещия се по път с предимство в посока кв. „Г.“ л. а. марка „М.“, модел „*“, рег. № ***. Твърди се, че автомобилът на
виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" при
ответното дружество с период на действие от 16.08.2019 г. до 15.08.2020 г.,
която полица е действаща към датата на ПТП. Излага се, че за настъпилото ПТП
ищецът на 19.12.2020 г. е уведомил застрахователя на виновния водач, като
същият е извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и е съставил
опис по щета с № *** г. Ищецът излага още, че във връзка с претърпяното ПТП извършил
проучване в няколко сервиза относно цената на ремонта на МПС, в резултат на
което е установил, че сумата, която му е необходима за ремонта е в размер на 9 730.00 лева, която сочи, че е по-голяма от
пазарната стойност на автомобила, а именно 7 000.00 лева. Твърди, че е
налице „тотална щета“, поради
което на 14.02.2020 г. е прекратил регистрацията на автомобила. Поддържа, че до момента не е получил застрахователно обезщетение от
ответното дружество.
По същество се моли съдът да
уважи предявения осъдителен иск и да присъди сторените съдебно-деловодни разноски по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът З. „О.-З.“, е
депозирал писмен отговор на исковата молба, в който счита иска за допустим, но го оспорва по основание и
размер. Моли за отвхърляне на предявената искова претенция. Твърди, че не са налице
елементите от фактическия състав на деликтната отговорност на застрахования,
обуславящи ангажирането на отговорността на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност" за заплащане на исковата сума. Сочи се, че застрахователната преписка по щетата е прекратена, тъй
като ищецът не е предоставил необходимите доказателства, от които да се
установи по несъмнен и безспорен начин, че водачът на застрахованото при
ответника МПС е причинил процесното ПТП. Излага, че
застрахователят не е постановявал отказ за изплащане на застрахователно
обезщетение и е изразил готовност искането на ищеца за определяне на
обезщетение да бъде преразгледано след получаване на необходимите документи.
Не се оспорва, че към 18.12.2019 г. между П.В.В. и ответното дружество е
съществувало валидно облигационно правоотношение по застрахователна полица №
*** от 13.08.2019 г. за застраховка „Гражданска отговорност" на лек автомобил марка
„Ф.", с peг. № ***, със срок на застраховката от
16.08.2019 г. до
15.08.2020 г.,
както и факта на осъществилото се на 18.12.2019 г. пътно-транспортно произшествие. Не се
оспорва и обстоятелството, че ищецът на 19.12.2019 г. е подал уведомление за
регистриране на щета до ответника, че последния е извършил опис и техническа
експертиза по щета № *** г., оглед на 20.12.2019 г. и
повторен оглед след разоборудване на 28.01.2020 г., като е изготвен и снимков
материал. Не се оспорват и сочените в исковата молба повреди
с изключение на повредата във връзка с управление на въздушните възглавници.
Оспорва се
субективният елемент от фактическия състав на деликтната отговорност, доколкото
се твърди, че застрахованият водач не е виновен за осъществяването на
процесното ПТП. Твърди се, че издаденото срещу застрахования водач НП №
*** от 16.01.2020 г. на ОДМВР-В., * РПУ не е влязло в законна сила, доколкото е
обжалвано от В. и към настоящия момент делото е висящо пред Административен съд
– В..
Излага се, че
застрахователят е уведомил ищеца, че случаят ще бъде преразгледан и щетата ще
бъде приключена в срок след влизане в сила на НП, с оглед обжалването на
същото. Твърди се, че застрахователят е бил поставен в
обективна невъзможност да се произнесе в нормативно установения срок по
заведената щетата с оглед на въведеното в страната извънредно положение и
отлагането на съдебните производство по повод обжалване на наказателното
постановление. Поддържа се, че с писмо с изх. № А315-1239/19.03.2020 г. ищецът е уведомен за прекратяване на
преписката, като още един път е посочено, че когато изисканите документи бъдат
получени, искането ще бъде преразгледано.
Сочи се, че при
евентуално уважаване на иска, разноските следва да бъдат възложени на ищеца,
доколкото счита, че последният е упражнил своите процесуални права
недобросъвестно и против добрите нрави, предявявайки иска непосредствено след
отваряне на съдилищата.
В условията на евентуалност оспорва
1./ метода и критериите при определяне на размера на
обезщетението, т. е. действителната стойност на процесното МПС; 2./ стойността на
възстановителния ремонт; 3./ изпълнението на предхождащата съдебното
производство административна процедура по повод представянето на застрахователя
на удостоверение от компетентните органи за прекратяване на регистрацията на
МПС; 4./ вината на П.В. – застрахован при ответното дружество водач на л. а.; 5./ механизма на ПТП; 6./ съдържанието
на протокола за ПТП, в частност констатациите досежно механизма на ПТП,
доколкото длъжностните лица /полицейските органи/ не са били свидетели очевидци
на самия сблъсък между двата автомобила.
Ответникът инвокира
и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, което намира правното си
основание в разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
В проведеното
открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, представлява
се от адв. Й.А., чрез който поддържа исковата молба. На основание чл. 214 от ГПК
изменя размера на предявения частичен иск от 100.00 лева от общо 7 000.00 лева,
окончателно на 6 200.00 лева, представляваща действителната стойност на
процесното МПС.
Ответникът,
редовно призован за същото съдебно заседние, чрез адв. Т. С. поддържа отговора на исковата молба.
Настоящият съдебен
състав, като съобрази предметните предели на настоящото производство, очертани
в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело
доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема
за установени следните фактически
положения:
Не е спорно по делото, че към
18.12.2019 г. между П.В.В. и ответното дружество е сключен договор за
застраховка, обективиран в застрахователна полица № *** от 13.08.2019 г. за
застраховка „Гражданска отговорност" на лек автомобил марка „Ф.",, модел „П.“, с peг. № ***, със срок на застраховката от
16.08.2019 г. до 15.08.2020 г.; че на 18.12.2019 г. е реализирано пътно-транспортно произшествие в местността „З.“ № *; че ищецът на 19.12.2019 г. е подал
уведомление за регистриране на щета до ответника; че последния е извършил опис
и техническа експертиза по щета № *** г., оглед на 20.12.2019 г. и повторен
оглед след разоборудване на 28.01.2020 г., като е изготвен и снимков материал;
че сочените в исковата молба повреди с изключение на повредата във връзка с
управление на въздушните възглавници за настъпили в обективната действителност.
От представения заверен препис на
свидетелство за регистрация част 1-ва се установява, че на 14.02.2020 г. е
прекратена регистрацията на процесния лек автомобил собственост на ищеца.
От представения констативен протокол
за ПТП № 2019-1020-220 от 18.12.2019 г. и заключението по назначената САТЕ се
установява по несъмнен начин, че реалният и възможен начин на настъпване на
застрахователното събитие е пряк контакт между две превозни средства, при който
едното превозно средство извършва маневра завой на ляво и навлиза в
траекторията на движение на другото превозно средство, идващо му от ляво.
Констатира се, че мястото на удара е на бул. „***“ на кръстовището с ул. „***“
до № *, в лентата за движение посока от гр. В. към кв. „Г.“, в близост до
средата на лентата за движение. Тези констатации са в унисон и с ангажираните
по делото гласни доказателства. Свид. П.В., който е водачът на застрахования
при ответното дружество лек автомобил, сочи, че на излизане от улицата, на
която живее, за да се включи по главния път при ляв завой го е блъснал ищеца с
неговото МПС. Сблъсъкът е настъпил в дясната лента на пътното платно, по която
се е движел ищецът. Главният удар е настъл в шофьорската врата на свидетеля, т.е.
по средата за автомобила на свидетеля и в предната част за автомобила на ищеца.
Свид. А., който е автоконтрольорът пристигнал на мястото на ПТП, сочи, че след
пристигането си заварил двата автомобила блъснати, като свид. В., излизайки от
крайпътната траектория е пресякъл пътя на ищеца, движещ се по път с предимство
посока кв. „Г.“.
От
експертното заключение се установява още, че преди удара лекият автомобил на
ищеца се е движел със скорост от 49.21 км/ч, а лекият автомобил на
застрахования при ответното дружетсво водач се е движел със скорост 14.83 км/ч.
Констатира се, че ищецът е имал възможност да забележи лекият автомобил на
свид. В. в момент, в който последният е започнал движението си в лентата за
движение – 1.94 секунди преди удара или когато се е намирал на 26.52 м. от
мястото на удара. Установява се от заключението по САТЕ, че ищецът не е имал
възможност да предотврати произшествието. Водачът на л.а. „Ф. П.“ е имал
възможност да предотврати произшествието, като преди да предприеме маневра
завой наляво и навлезе в платното за движение на пътя с предимство и съответно
траекторията на движение на порцесния л.а. „М. *“, се убеди, че е безопасно
извършването на маневрата. От показанията на разпитания свид. В. се констатира,
че движещия се по главния път ищец е останал в зоната на „сляпата“ му точка при
извършването на маневра ляв завой.
Свид. В.
сочи, че по главния път е имало ограничение на скоростта за движение, а именно
Видно от
експертното заключение, общата стойност на щетите по процесния лек автомобил,
възлиза на 21 136.54 лева, формирана, по пазарни цени на резервни части от
алтернатични доставчици и по пазарни цени за нови оригинални части и по пазарна
цена на труда за отремонтиране на увредените автодетайли в поне три сервиза,
които притежават европейски сертификат за качество и в поне три сервиза, които
не притежават европейски сертификат за качество към датата на събитието, както
следва: 17 782.52 лева – обща стойност за резервни части; 1 407.90
лева – общо за операции за Д/М и Р/О; 302.10 лева – общо за операции ремонт;
972.42 лева – общо за операции за боядисване и 671.60 лева – общо за основни и
допълнителни материали.
Констатира
се, че освен неоспорените от ответника увредени автодетайли, управляващият
модул на системата на въздушните възглавници също е увреден от ПТП-то и не може
да се ползва по предназначение.
Установява
се от заключението по САТЕ, че при съпоставяне на уврежданията по процесното
МПС с гореописания механизм на ПТП, то е възможно същите да са причинени по
степен и вид от настъпилото ПТП.
Констатира
се още, че стойността, която би била платена от оторизиран сервиз за
разкомплектоване и продажба на запазените части, възли и агрегати от процесното
МПС възлиза на 500.00 лева, а стойността на лекия автомобил при продажба за
скрап възлиза на 213.12 лева.
Установява
се по делото още от експертното заключение, че средната пазарната стойност на
лек автомобил „М. *“ с рег. № *** към датата на застрахователното събитие –
18.12.2019 г. е в размер на 5 200.00 лева, както и това, че
възстановителната стойност многократно надвишава действителната, а именно с
близо около 400%.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достига до следните правни изводи:
Районен съд – Варна е сезиран с
осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ /Обн., ДВ, бл.102 от 29.12.2015 г. в сила от 1
януари 2016 г./. За да бъде ангажирана отговорността на
застрахователя по предявения пряк иск, в тежест на ищеца е да докаже
кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав: 1./ валидно учредено застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и
застрахователя-ответник, така също и 2./ наличие на застрахователно събитие /деликт/, настъпило по време на
действието на застрахователния договор, с всичките кумулативно дадени елементи
от неговата
обективна и субективна страна, а именно 2.1./ деяние /действие или бездействие/; 2.2./ противоправност на деянието; 2.3./ вреда; 2.4./ нейния размер; 2.5./ причинна връзка между деянието и вредата,
като вината на причинителя се предполага до доказване на противното – арг. от чл. 45, ал. 2
от ЗЗД.
В
тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, да обори презумпцията за
вина, както и да докаже възраженията
си в отговора, включително и това за съпричиняване, а при установяване на
горното от ищеца – да докаже, че е погасил претендираното обезщетение.
Не се спори между страните, че лекият
автомобил марка „Ф.“, модел „П.“ с peг. № ***,
управляван от делинквента, е застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност" със застрахователна полица № *** от 13.08.2019 г., валидна от 16.08.2019 г. до 15.08.2020 г., при ответното
дръжество.
Не се спори между
страните и факта, че по време на действие на застрахователния договор на
18.12.2019 г, е настъпило застрахователно събитие – процесното ПТП.
Във
връзка с оспорването на механизма на ПТП настоящият съдебен състав приема, че
представеният по делото протокол за ПТП няма обвързваща съда материална
доказателствена сила относно механизма на ПТП, тъй като не е съставен от
длъжностно лице очевидец, което да е възприело непосредствено фактите и
обстоятелствата относно ПТП-то. Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с
увреждането, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той
следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП – както е в
настоящия случай, не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП
обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът не
притежава. От друга страна, обаче протоколът за ПТП, като официален
свидетелстващ документ, обвързва съда досежно удостоверените в него,
непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на
ПТП – местоположение на леките автомобили, пътна маркировка, пътни знаци, щети
по автомобила и т. н. – в този смисъл е каузалната практика на ВКС,
обективирана в Решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I
т. о., ТК.
За доказване механизма на ПТП по делото освен процесния протокол е
приобщено и заключението на вещото лице по назначената САТЕ. Видно от
същото, механизмът на настъпване на застрахователното събитие от 18.12.2019 г.
е съответен на описания в протокола за ПТП № 2019-1020-220 от 18.12.2019 г. В
хода на откритото съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си.
Тук е моментът да се уточни, че съдът
кредитира заключението депозирано в деловодството на съда на 26.01.2021 г.
Същото е идентично по съдържание на залкючението депозирано на 03.11.2020 г. и
се отнася за процесния казус, видно от констативно съобразителната му част и използванитедокументи и
книжа при изготвянето му. То нито е повторно, нито допълнително, а двете
заключения са едно цяло. Съдът счита за несъстоятелни твърденията на вещото лице, че е ползвал стар работен файл, който не е
съставен по настоящото дело, при изготвянето експертизата от 26.01.2021 г.,
поради което да
се вземат предвид единствено отговорите на поставените задачи под № № 7, 8 и 9
от второто заключение, доколкото по съдържание и двете заключения са идентични
и се отнасят до процесното ПТП, процесния лек автомобил /включително при отговора на
въпрос № 3/ и останали
елементи от предмета на доказване, с тази разлика, че второто заключение е по-обосновано и по-пълно, доколкото при отговора на задача № 3
вещото лице е съобразил предлаганите на пазара употребявани коли в две интернет
платформи, а именно www.m..bg и www.c.bg, а при
отговора на цитираните от вещото лице задачи № № 7, 8 и 9 е съобразил и
депозираните в първото по делото о.с.з. гласни доказателства и изискания от * РПУ към ОДМВР – В. снимков материал. Няма причина съдът да не цени
заключението от 26.01.2021 г., което в сравнение с това от 03.11.2020 г. почива
на повече данни от обективната дейсвтителност. С оглед на това съдът категорично кредитира
заключението от 26.01.2021 г. като по-обективно, по-пълно и във връзка с
предмета на доказване в настоящото производство във всичките му части, а не
само досежно отговорите на задачите под № № 7, 8 и 9.
Предвид изложеното, по несъмнен начин е установено, че на 18.12.2019
г. около 07.55 часа, в гр. В., м-ст „З.“ до № * ищецът, движейки се по главен път с
предимство посока кв. „Г.“ се е блъснал в управлявания от П.В. лек автомобил –
застрахован по затсраховка „ГО“ при ответното дружество, който внезапно е
излязъл от страничен път /улица към двор/, намиращ се от дясната страна на
платното за движение, с цел извършване на маневра ляв завой и не е пропуснал, движещия се по пътя с предимство ищец.
С гореописаното деяние делинквентът е нарушил установения правов
ред в държавата - в частност правилата за поведение, обективирани в
разпоредбата на чл. 50, ал. 1
от ЗДвП, което обуславя и неговата противоправност, като елемент от обективната
страна на деликта.
Причинените на ищеца имуществени вреди по несъмнен начин се
установяват от ангажираните писмени и експертни доказателства. Видно от
приобщените Опис щета № *** от 20.12.2019 г. и 28.01.2020 г. и заключението по САТЕ, увредените по процесното МПС
автодетайли са както следва: преден капак; фар ляв; предна броня; калник преден
ляв; централна решетка предна броня; челно стъкло; аербег водач; аербег
пасажер; колан водач; колан пасажер;
челен панел; воден радиатор; А/С кондензатор; водач калник преден ляв;
калник преден десен; фар десен; мосеща рама; рог преден ляв; основа калник
преден десен; греда между рогове; дифузьор перки воден радиатор, перки воден
радиатор; кутия въздушен филтър; кутия релета ел. инсталация;
дроселова клапа; кора лява ДВГ странична; кора под ДВГ; датчик вакуум ДВГ,
панти преден капак – 2 бр.; рог десен; капак арм. табло
и управление въздушни възглавници на процесното МПС.
От друга страна, наличието на причинно-следствена връзка между
описаните по-горе щети по застрахования лек автомобил и противоправното деяние
на делинквента се установява по несъмнен начин от заключението на вещото лице
по САТЕ. Видно от
експертното залкючение,
уврежданията, които са установени по автомобила при извършен оглед от
представител на застрахователя и видими на предоставения снимков материал, са в
предната лява част на автомобила в зоната на удара, което обуславя извода, че
щетите са причинени по степен и вид от настъпилото ПТП.
Вината в обективното гражданско право се
предполага до доказване на противното, като в конкретния случай ответното
дружество не ангажира доказателства, оборващи тази законова презумпция по категоричен начин, залегнала в чл. 45, ал.
2 от ЗЗД, поради което оспорванията в тази насока са
несъстоятелни.
В тежест на ищеца е да установи по несъмнен начин и размера на
своите граждански притезания. Съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ и
предвид трайната каузална практика на ВКС, обективирана в множество решения /решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І
т. о.; решение № 109/14.11.2011 г. по т.д.№ 870/2010 г. на ВКС, т.о.; решение №
79/2009 г. по т. д. №156/2009 г. на ВКС, т.о. и решение № 165/24.09.2013 г. по
т. д. №469/2012 г. на ВКС, т. о./, относима към случая при действието на новия КЗ, при съдебно предявена
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго
със същото качество – чл. 400 от КЗ, съответно стойността,
необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка.
Методиката към
Наредба № 49/16.10.2014 г. не дерогира приложението на разпоредбите на Кодекса
за застраховането и не ограничава отговорността на застрахователя. Методиката представлява указание за изчисляване на размера на
щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя,
на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз.
Стойността на застрахователното обезщетение е ограничена само досежно минимален
размер, съобразно с правилата, заложени в Методиката /Решение № 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д.
№ 652/2009 г., I т. о., ТК/.
Видно от
експертното заключение стойността на разходите за необходимия ремонт на процесния
лек автомобил възлиза на 21 136.54 лева, а средната пазарна стойност на
автомобила към 18.12.2019 г. е 5 200.00 лева. Доколкото намаляването на
офертната цена с 200.00 лева от средната пазарна стойност е по субективна
преценка на вещото лице, а не обективен факт, то тази разлика не следва да се
съобрази при определяне размера на действителната стойност на МПС.
Фактите в
конкретния казус изцяло могат да бъдат подведени под хипотезата на правната
норма материализирана в разпоредбата на чл. 390, ал.
2 от КЗ, доколкото стойността на разходите за необходимия ремонт /21 136.54
лева/ надвишава 70 на сто от действителната му стойност /5 200.00 лева/. Т.е. в конкретния случай е налице т. нар. „тотална щета“, което обуславя определянето на дължимото
застрахователно обезщетение по средни пазарни цени на погиналата вещ, т.е. в
размер от 5200.00 лева.
Видно от експертното заключение обаче стойността на
запазените и годни автодетайли или агрегати, които могат да бъдат продадени на
вторичния пазар възлиза на 500.00 лева, а стойността на погиналия автомобил при
продажба на скрап възлиза на 213.12 лева, т.е. от действителната стойност на
автомобила следва да се приспаднат тези суми на основание един от водещите принципи в гражданскоправните отношения, а именно забраната за
неоснователно обогатяване, като при това положение размерът на дължимото обезщетение
възлиза на 4 486.88 лева.
Относно възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 1 от ЗЗД:
Възражението за съпричиняване не е
волеизявление, с което се упражнява потестативно право, а е твърдение за факт. В конкретния случай въззиникът е инвокирал
бланектно възражение за съпричиняване, като в хода на о.с.з. след разпита на първия свидетел поддържа, че ищецът се е
движил със скорост над позволената от закона, поради което е налице
противоправно поведение и от страна на увредения ищец, с което същият е
допринесъл за вредоносния резултат. Когато за настъпването на вредите има значение и
поведението на увреденото лице, то това поведение изключва отговорността на
делинквента само в случай, че прекъсва причинната връзка между действията на
делинквента и настъпилите за пострадалия вреди, т. е. без значение е дали
поведението на увреденото лице е правомерно или не, от значение е наличието на
обективна връзка между неговото поведение и настъпилите щети – арг. от Решение № 17 от 6.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3174/2014
г., IV г. о., ГК. В конкретния
случай, видно от заключението на вещото лице, показанията на свид. А. и
протокола за ПТП, причините за застрахователното събитие са няколко и всичките
са свързани с поведението на делинквента – същият внезапно е излязал на главния
път с предимство, като не е пропуснал движещия се по него ищец, като от
показанията на самия делинквент, разпитан като свидетел, се констатира, че ищецът е бил в „сляпата“
му точка. При тези факти по делото от обективна страна на първо място не се установи
по несъмнен начин, че в този пътен участък има знак за ограничение на скоростта
до 40 км/ч, на следващо място е без значение дали автомобилът се е движил със
скорост под 40 км/ч, след като причината за удара не е в скоростта на ищеца,
която впрочем се установи от заключението, че е била 49.21 км/ч, т.е. в съответствие с
хипотезата на материалноправната норма ситуирана в разпоредбата на 21, ал. 1 от
ЗДвП, а в управлението на МПС от
страна на делинквента, като същият е имал възможност да не предприема маневра
завой наляво и да навлезе в лентата за движение и съответно траекторията на
движение на ищеца, което обуславя извода за липса на съпричиняване от страна на
увреденото лице, поради което претендирания размер не следва да се намали.
Доказани са в тяхната кумулативност елементите на фактическия
състав на отговорността на застрахователя по чл. 432,
ал. 1 от ГПК, като липсват данни дължимата сума по
обезщетението, предмет на иска, да е заплатена изцяло на увредения собственик.
Крайният извод на съда е, че искът е основателен до размера на 4 486.88 лева, като за горницата до 6 200.00 лева следва да бъде отхвърлен. Основателността на главното
вземане обуславя дължимостта на произтичащото от него акцесорно вземане за
обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от сезирането на
съда до окончателното погасяване на задължението.
Относно
съдебно-деловодните разноски:
При този изход на
спора в полза на ищеца на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да се
присъдят сторените съдебно-деловодни разноски съразмерно с уважената част
от иска, чийто общ размер възлиза на 903.17 лева, от които: 179.48 лева –
държавна такса; 144.74 лева – депозит за вещо лице по САТЕ; 21.71 лева –
депозит за свидетел и 557.24 лева с ДДС – адвокатски хонорар.
Съдът не споделя доводите на
ответното дружество, че ищецът е упражнил своите процесуални права
недобросъвестно и в разрез с добрите нрави, като е завел настоящото дело
непосредствено след отваряне на съдилищата, поради което не следва да му се
присъждат разноски. Процесуалното право на иск е субективно, потестативно,
публично и най-вече диспозитивно право и титулярът му всякога, когато е
неудовлетворено субективното му материално право на парично вземане, има
признатата и гарантирана от закона възможност да търси съдебна защита. В
конретния случай искът е предявен след отказа на застрахователя да погаси
доброволно предявените граждански притезания, т. е. същият е дал повод за
завеждане на делото, като е без значение, че това е станало непосредствено след
отваряне на съдилищата, поради което в тежест на ответника следва да останат и
горепосочените съдебно-деловодни разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в
полза на ответника следва да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска, чийто общ размер възлиза на 280.73
лева, от които: 225.47 лева – адвокатсик хонорар и 55.26 лева – депозит за вещо
лице по САТЕ.
Водим от горните мотиви, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА,
на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, З. „О.-З.“, ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление:***, *** ДА ЗАПЛАТИ на П.П.П., с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата в размер от 4 486.88 лева, частичен иск от общо 7 000.00 лева, представляваща обезщетение в размер на действителната стойност на л. а. марка „М.“,
модел „*“, с ДК № ***, вследствие на реализирано на
18.12.2019 г. ПТП, в ***, което ПТП е реализирано по вина на водача на л. а. марка „Ф.“, модел „П.“, с ДК ***,
застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество по застрахователна полица № *** от 13.08.2019 г., като от настъпилото ПТП са причинени
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на: преден капак; фар ляв; предна
броня; калник преден ляв; централна решетка предна броня; челно стъкло; аербег
водач; аербег пасажер; колан водач; колан пасажер; челен панел; воден радиатор; А/С кондензатор;
водач калник преден ляв; калник преден десен; фар десен; мосеща рама; рог
преден ляв; основа калник преден десен; греда между рогове; дифузьор перки
воден радиатор, перки воден радиатор; кутия въздушен филтър; кутия релета ел. инсталация; дроселова клапа; кора лява ДВГ странична; кора
под ДВГ; датчик вакуум ДВГ, панти преден капак – 2 бр.; рог десен; капак арм. табло и управление въздушни възглавници на
процесния л. а., ведно със законната
лихва върху
главницата, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 14.05.2020 г. до окончателното
погасяване на задължението, КАТО
ОТХВЪРЛЯ
предявения от П.П.П.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** против „О.-З.“, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление:***, *** осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал .1
от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер от 1 713.12 лева, представляваща
разликата над уважения размер от 4 486.88 лева до предявения размер от
6 200.00 лева, частичен
иск от общо 7 000.00 лева, представляваща обезщетение в размер на действителната стойност на л. а. марка „М.“,
модел „*“, с ДК № ***, вследствие на реализирано на
18.12.2019 г. ПТП, в ***, което ПТП е реализирано по вина на водача на л. а. марка „Ф.“, модел „П.“, с ДК ***,
застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество по застрахователна полица № *** от 13.08.2019 г., като от настъпилото ПТП са причинени
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на: преден капак; фар ляв; предна
броня; калник преден ляв; централна решетка предна броня; челно стъкло; аербег
водач; аербег пасажер; колан водач; колан пасажер; челен панел; воден радиатор; А/С кондензатор;
водач калник преден ляв; калник преден десен; фар десен; мосеща рама; рог
преден ляв; основа калник преден десен; греда между рогове; дифузьор перки
воден радиатор, перки воден радиатор; кутия въздушен филтър; кутия релета ел. инсталация; дроселова клапа; кора лява ДВГ странична; кора
под ДВГ; датчик вакуум ДВГ, панти преден капак – 2 бр.; рог десен; капак арм. табло и управление въздушни възглавници на
процесния л. а., ведно със законната
лихва върху
главницата, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 14.05.2020 г. до окончателното
погасяване на задължението.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, З. „О.-З.“, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление:***, *** ДА ЗАПЛАТИ на П.П.П., с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата в общ размер от 903.17 лева, от които: 179.48 лева –
държавна такса; 144.74 лева – депозит за вещо лице по САТЕ; 21.71 лева –
депозит за свидетел и 557.24 лева с ДДС – адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, П.П.П., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на З.
„О.-З.“, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:***, *** сумата в общ размер от 280.73 лева, от които: 225.47 лева –
адвокатсик хонорар и 55.26 лева – депозит за вещо лице по САТЕ.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок
от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните, на основание
чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: