Р Е
Ш Е Н
И Е № 102
гр. Сливен, 23.05. 2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ
при секретаря Ваня Костова и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдията административно дело № 45 по описа за 2022 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е административно и намира правното си основание в чл.19ж във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Производството е образувано по искова молба на Д.Г.Н.Б., в качеството и на А. за п. м. п. с ЕИК *********, с адрес: ***, подадена чрез адвокат Ж.Д. от ***, срещу НЗОК - София, представлявана от Директора на РЗОК - гр. Сливен за заплащане на сумата 1910 лв. главница по фактури № **********/15.07.2021 год. за извършена м. дейност за м. май 2021 год.; фактура № **********/15.07.2021 год. за извършена п. в. срещу Covid-19 и фактура № **********/15.07.2021 год. за р. при н. у. по повод на обявена епидемична обстановка, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане. Исковата молба е подадена до РС – Сливен, който с Решение № 709/30.11.2021 г., (имащо характер на определение) влязло в сила на 26.01.2022 г., е изпратена за произнасяне на Административен съд Сливен и е образувано настоящото производство.
Твърди се в исковата молба, че между л.з.- ищец, в качеството му на и. на и. м. п. и ответника е сключен договор за о. на п. и. м. п. № 200236/13.02.2020 год. на основание чл. 59, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) в съответствие с Националния рамков договор за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2020-2022 год. Съгласно чл. 208 от НРД за МД за 2020 - 2022 год. Националната здравноосигурителна каса заплаща договорената и извършената м. д. на и. на и. м. п. след представяне на финансово-отчетни документи (фактури или дебитни/кредитни известия към тях) в електронен вид, в утвърден от НЗОК формат през интернет портала на НЗОК или чрез WEB услуга и документи по чл. 207 (ал. 1), като електронна фактура по ал. 1 се подава в срок до два работни дни след изпращане на месечното известие, но не по-късно от 19-о число на месеца, и включва само договорената и извършената м. д., одобрена за заплащане в това месечно известие (ал. 2). В съответствие с посоченото л.з.е представило в РЗОК - Сливен фактура № **********/15.07.2021 год. за извършена м. д. за м. юни 2021 год. за сумата от 1733.54 лева; фактура № **********/15.07.2021 год. за извършена п. в. срещу Covid-19 за сумата от 260 лева и фактура № **********/15.07.2021 год. за р. при н. у. по повод на обявена епидемична обстановка за сумата от 1000 лева. Посочва, че съгласно чл. 212, ал. 2 от НРД за МД за 2020 - 2022 год. плащанията на и. на м. п. (ИМП) се извършват чрез РЗОК до 30-о число на месеца, следващ отчетния като плащанията се извършват в левове, по банков път, по обявена от ИМП банкова сметка (***). Твърди, че по издадените и цитирани по-горе фактури, независимо че е настъпил падежа за плащането им (30.07.2021 год.) няма извършено такова. Твърди, че ответната страна е отказала да заплати сумите по фактурите, тъй като са преведени към НАП съгласно запорни съобщения от 20.07.2021 год. и 21.07.2021 год. Счита, че е налице неправомерно накърняване на несеквестируемия минимум със сумата от 1910 лева, тъй като дори и да има н.з.върху вземанията на ищцата по сключения договор за о. на п. и. м. п. № 200236/13.02.2020 год. ответникът в изпълнение на вменено му от закона задължение въз основа на получените з. с. не е могъл без съгласието на същата да прави всеки месец удръжки от сумата, предназначена да осигури основните му доходи за препитание, за да ги превежда по сметка на НАП - Сливен. Посочва, че заплащането за и. м. д. попада в обхвата на изрично предвидените изключения в разпоредбата на чл. 213 от ДОПК, тъй като същото е в. за извършен труд, което налагало категоричния извод за приложимост на чл. 213 ал. 1 т. 5 от ДОПК, а именно, че принудително изпълнение не може да се насочи върху т. в. - в общ размер до минималната работна заплата месечно. Ангажира доказателства. Моли за уважаване на предявените искове.
Ответната страна НЗОК в отговор на исковата молба, оспорва иска като неоснователен с възражение, че сумите по фактури с номера № **********/15.07.2021год., № **********/15.07.2021 год. и № **********/15.07.2021 год. са преведени по сметка на ТД на НАП Бургас, офис Сливен, въз основа на Разпореждане изх. № С210020-009-0006976 от 20.07.2021 г.; Разпореждане изх. № С210020-009-0007012/21.07.2021 год. и Разпореждане изх. № С210020-009-0007015/21.07.2021 год., издадени на основание чл. 230, ал.4 от ДОПК на публичен изпълнител във връзка с образувано изп. дело № 20040007716/2004г., по описа на ТД на НАП Бургас - офис Сливен. Във връзка с публичното вземане по цитираното изпълнително вземане, РЗОК - Сливен, като трето задължено лице е получило з. с. изх. № С200020-119-0002470/21.02.2020 г., за н. на з. до размера на п. з. на „Д.Г.Б.- АПМП", цялото в размер на 34628,37 лв., върху вземанията й по договора от третото задължено лице. Счита, че законосъобразното провеждане на п. из. е задължение на публичния изпълнител, който като орган на п. и., осъществява всички действия по о. и п. изпълнение на п. в. по реда на ДОПК, съгласно разпоредбата на чл.167 ал.1 от ДОПК и не е от компетентността на третото задължено лице, в случая РЗОК - Сливен да определя каква сума да преведе на НАП, след като получи Разпореждането за изпълнение.Позовава се на чл. 230 от ДОПК и счита, че РЗОК - Сливен, като трето задължено лице е действала законосъобразно и в съответствие с разпоредбите на ДОПК и не може да й се вмени във вина н. на з. й по договора. Моли иска да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа по изложените съображения в писмено становище от пълномощника адв. Ж.Д.. Допълнителни съображения излага в писмени бележки. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът, чрез процесуалния си представител – гл.юриск. М. Д. моли предявения иск да бъде отхвърлен изцяло. Претендира ю. в.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Оспорващият е л. з. по смисъла на чл.2 ал.1 във вр. с чл.8 ал.1 от Закона за лечебните заведения. В това си качество е сключила с НЗОК, чрез териториалното си поделение РЗОК - Сливен договор за о. на п. и. м. п. № 200236/13.02.2020 год. (л. 25 – 36 от делото на РС Сливен) Не се спори също така, че за м. юни 2021 г. ищцата е отчела фактура № **********/15.07. 2021 год. за извършена м.д. на стойност 1733,54 лв.; фактура № **********/15.07.2021 год. за извършена п. в. срещу Ковид - 19 на стойност 260 лв. и фактура № **********/15.07.2021 год. за р. при н. у. по повод на обявена епидемична обстановка, на стойност 1000 лв. (л. 5 – 7 от делото на РС Сливен)
Със з. съобщение изх. № С200020-119-0002470/21.02.2020 г., издадено от публичен изпълнител, на основание чл. 202, ал. 2 от ДОПК, във връзка с чл. 215, ал.1, т. 2 от ДОПК, във връзка с п. в., по изпълнително дело № 20040007716/2004г., по описа на ТД на НАП Бургас - офис Сливен е н.з.за 34628,37 лв. върху вземането, цялото в размер на 34628,37 лв., което има от РЗОК Сливен Г.Н.Б., във връзка с регистриран договор на възложителя № 200236/13.02.2020 г.
С писма от 20.07.2021 г.; 21.07.2021 г. и 21.07.2021 г. РЗОК е уведомена от Министерство на финансите, че в изпълнение на т. 5 от Решение № 592/21.08.2018 г. на Министерския съвет на Република България (в сила от 03.09.2018 г.) и регистрирани уведомления, съдържащи информация относно предстоящи плащания по: Договор № 200236 / 13.02.2020 г., за лицето Г.Н.Б.- О. с идент. № ********* има п. п. з. и за същите съгласно т. 5.1.4. и/или т. 5.2.4. от Решението от страна на НАП са предприети действия по н. на з. и/или изпълнение върху в. по договора; в този случай, не следва да се извършват плащане в полза на лицето до размера на з. с.; за разликата над нея плащането се извършва при съобразяване с договора и с всички получени документи, в това число от други кредитори или съдебни изпълнители.
С цитираните писма са изпратени Разпореждане изх. № С210020-009-0006976 от 20.07.2021 г.; Разпореждане изх. № С210020-009-0007012/21.07.2021 год. и Разпореждане изх. № С210020-009-0007015/21.07.2021 год., издадени на основание чл. 230, ал.4 от ДОПК от публичен изпълнител във връзка с образуваното изп. дело № 20040007716/2004г., по описа на ТД на НАП Бургас - офис Сливен, с които на основание чл. 230, ал. 4 от ДОПК е разпоредено на РЗОК - Сливен в 3-дневен срок от получаване на цитираните разпореждания за изпълнение да прехвърли з. с., както следва: в размер на 1733,54 лева; в размер на 260,00 лева и в размер на 1000 лева по сметка на ТД на НАП Бургас, офис Сливен по посочена сметка.
С бюджетни платежни нареждания РЗОК Сливен е превела сумите в размер на 1733,54 лева; в размер на 260,00 лева и в размер на 1000 лева по сметка на ТД на НАП Бургас, офис Сливен. (л.44-46 от гр.дело № 4140/2021 г. на РС Сливен).
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът достигна до следните правни изводи:
Въз основа на тази фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Предявен е иск за изпълнение на парично задължение по сключен договор между ищеца и НЗОК на основание чл. 59, ал.1 ЗЗО за 2020 г., с който договор се регламентират отношения от значим обществен интерес в областта на здравеопазването. По своето правно естество и съгласно чл.45а ал.4 от ЗЗО тези договори са административни. В този смисъл между страните е налице спор относно изпълнението на сключения между тях административен договор. Съгласно чл.19ж ал.1 от АПК споровете относно действителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административните договори се решават от компетентния административен съд. Споровете се разглеждат по реда на дял трети от АПК „Производства пред съд“. Следователно, след като е сезиран със спор относно изпълнение на административен договор, настоящия съд следва да се произнесе по него съобразно предоставената му компетентност, съгласно чл. 80 от ЗЗО във вр. с чл. 128, ал. 1, т. 3 от АПК.
Ищецът твърди, че е изправна страна по сключения с ответника договор от 2020 г., по силата на който последният му дължи изпълнение - плащане на сумата от 650 лева, представляваща н. у. от ответника сума по фактура № **********/15.07.2021 год. за извършена м.д. за м. юни 2021 год.; сумата от 260 лева представляваща н. у. от ответника сума по фактура № **********/15.07.2021 год. за извършена п. в. срещу Covid-19 и сумата от 1000 лева представляваща н.у. от ответника сума по фактура № **********/15.07.2021 год. за р. при н. у. по повод на обявена епидемична обстановка, при засягане на абсолютната несеквестируема част в изпълнение на н.з.от НАП по изп. дело № 20040007716/2004 год. по описа на ТД на НАП Бургас, офис Сливен, представляващи в. за т., което в съответния срок не е било извършено.
Между страните не се спори, че през процесния период са били обвързани от сключен индивидуален договор с НЗОК на основание чл. 59, ал.1 ЗЗО за 2021 г. Не се спори, че през м.юни 2021 г. ищецът е извършил м. д., остойностени съобразно фактурираните от него суми. Безспорно се установи, че с бюджетни платежни нареждания РЗОК Сливен е превела сумите в размер на 1733,54 лева; в размер на 260,00 лева и в размер на 1000 лева по сметка на ТД на НАП Бургас, офис Сливен, по процесните фактури.
Основният спорен въпрос между страните, очертан в хода на процеса, е: С извършеното плащане в полза на ТД на НАП Бургас, офис Сливен за нейно п. в. от Г.Н.Б., погасено ли е вземането на Д.Г.Н.Б., в качеството и на А. за п. м. п. по сключения индивидуален договор с НЗОК за извършени и приети дейности по фактура № **********/15.07.2021 год. за извършена м. д. на стойност 1733.54 лв.; фактура № **********/15.07.2021 год. за извършена п. в. срещу Ковид - 19 на стойност 260 лв. и фактура № **********/15.07.2021 год. за р. при н. у. по повод на обявена епидемична обстановка, на стойност 1000 лв., за стойността в размер на 1910,00 лева и следвало ли РЗОК – Сливен да приложи чл. 213, ал. 1 т. 5 от ДОПК.
Предвид ангажираните от страните доказателства, съдът намира предявения иск за неоснователен, поради следните съображения :
С Решение № 592 на МС от 21.08.2018 г. за условията и реда за разплащанията на разпоредители с бюджет по договори, прието на основание чл. 7, ал. 1 от Закона за публичните финанси е създадено задължение за всички разпоредители с бюджет, каквато е и РЗОК - Сливен, преди извършването на плащания по договори за суми на стойност, равна на или надвишаваща 30 000 лв. всички разпоредители с бюджет, без тези по бюджетa на Народното събрание и на съдебната власт, задължително да уведомяват Националната агенция за приходите и Агенция "Митници" за размера на предстоящата за изплащане сума и за конкретния договор, по който ще се извърши плащането, за идентификационни данни за лицето – насрещна страна по договора (ЕИК от ТР/ЕИК по Булстат/ЕГН/ЛНЧ), за банковата сметка, по която ще се извърши плащането, и за нейния титуляр, за други данни, посочени от министъра на финансите, както и за промяна на декларираните данни.
Съгласно т. 5.1.4 от Решение № 592 на МС в случай, че насрещна страна по договора, има п. п. з. на обща стойност над 100 лв., като за тях от страна на Националната агенция за приходите се предприемат действия по налагане на з. и/или изпълнение по договора/върху предстоящата за изплащане сума, РЗОК – Сливен, следва да не извършва плащане в полза на лицето до размера на з. сума; за разликата над нея разпоредителят с бюджет (РЗОК Сливен) извършва плащането при съобразяване с договора/с първичния платежен документ и с всички получени документи, в това число от други кредитори или съдебни изпълнители. Следователно след получаване на разпореждане за изпълнение разпоредителят с бюджет, в случая РЗОК – Сливен е длъжна да преведе д. сума по сметката на НАП до размера на п. п. з. и едва след това да се разплаща с кредиторите си.
Съгласно чл. 202, ал. 3 ДОПК з. се смята н. спрямо третото задължено лице – РЗОК Сливен, от деня и часа на получаването на з. съобщение, като от този момент третото задължено лице не може да предава дължимите от него суми или вещи на длъжника, като спрямо тях то има задължението на пазач. В разпоредбата на чл. 230, ал. 4 ДОПК законодателят е въвел задължение на третото задължено лице, в тридневен срок от получаване на нареждането за изпълнение да внесе дължимата сума по сметката на публичния изпълнител или да му предаде вещите на длъжника. Изпълнението след получаване на з. с. е недействително спрямо държавата. Третото задължено лице отговаря солидарно за вземането с длъжника до размера на задължението му - чл. 206, ал. 2 ДОПК.
Видно от приетото и неоспорено от страните з. съобщение изх. № С200020-119-0002470/21.02.2020 г., издадено от публичен изпълнител, на основание чл. 202, ал. 2 от ДОПК, във връзка с чл. 215, ал.1, т. 2 от ДОПК, във връзка с п. в., по изпълнително дело № 20040007716/2004г., по описа на ТД на НАП Бургас - офис Сливен с постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С200020-022-0009903/21.02.2020 г., издадено от старши публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас, офис Сливен е н.з.за 34628,37 лв. върху вземането, цялото в размер на 34628,37 лв., което има от РЗОК Сливен Г.Н.Б., във връзка с регистриран договор на възложителя № 200236/13.02.2020 г. Видно е, че наложената обезпечителна мярка касае вземане в общ размер на 34628,37 лева.
На 20.07.2021 г. и 21.07.2021 г. са изпратени Разпореждане изх. № С210020-009-0006976 от 20.07.2021 г.; Разпореждане изх. № С210020-009-0007012/21.07.2021 год. и Разпореждане изх. № С210020-009-0007015/21.07.2021 год., издадени на основание чл. 230, ал.4 от ДОПК от публичен изпълнител във връзка с образуваното изп. дело № 20040007716/2004г., по описа на ТД на НАП Бургас - офис Сливен, с които на основание чл. 230, ал. 4 от ДОПК е разпоредено на РЗОК - Сливен в 3-дневен срок от получаване на цитираните разпореждания за изпълнение да прехвърли з. суми, както следва : в размер на 1733.54 лева; в размер на 260,00 лева и в размер на 1000 лева по сметка на ТД на НАП Бургас, офис Сливен по посочена сметка.
Съгласно чл. 230, ал. 4 ДОПК третото задължено лице е длъжно да внесе дължимата сума по сметката на публичния изпълнител или да му предаде вещите на длъжника в тридневен срок от получаване на нареждането за изпълнение.
Независимо дали вземането е изискуемо или ликвидно, ако третото лице плати, вземането се счита за такова, а ако плати на длъжника, се задължава към публичния изпълнител в същия размер (чл. 240, ал. 3 ДОПК). Чрез извършените плащания от страна на РЗОК - Сливен процесните в. са придобили това качество по смисъла на цитираната разпоредба. Същите са извършени на лице, овластено от закона – публичният изпълнител, н. з. върху вземането, поради което чрез тях процесните в.на ищеца към РЗОК - Сливен са погасени поради изпълнение.
Действително с нормата на чл. 213, ал. 1 ДОПК се предвижда п. и. да се насочва върху цялото имущество на длъжника, с изключение на: 1. вещите за всекидневна употреба на длъжника и на неговото семейство, необходимата храна, топливо, работен добитък и предмети за упражняване на занятие или дейност по списък, одобрен от Министерския съвет; 2. единственото жилище на длъжника; ако жилищната площ е повече от 30 кв. м за длъжника и за всеки от членовете на семейството му поотделно, разликата се продава, ако при тези условия жилището е реално поделяемо; 3. сумите по сметки в банки в размер до 250 лв. за всеки член от семейството; 4. земеделските земи - до една четвърт от притежаваните, но не по-малко от 3 дка, обработвани пряко от длъжника или от член на неговото семейство, както и необходимия за обработването им инвентар; 5. (изм. – ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г.) трудовото възнаграждение, обезщетението по трудово правоотношение, всяко друго възнаграждение за труд, пенсията или стипендията – в общ размер до минималната работна заплата месечно. Съгласно ал. 2 - не се допуска принудително изпълнение и върху: 1. обезщетенията по социалното осигуряване, включително за безработица; 2. социалните помощи, предоставяни от държавния или общинския бюджет; 3. (доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 1.07.2009 г.) сумите по дарение от физически и юридически лица, получени от лица с трайни увреждания с намалена работоспособност или определени вид и степен на увреждане над 50 на сто и други категории лица в неравностойно социално положение; 4. вземанията за издръжка, определени от съда.
За обезпечаване събирането на установени и изискуеми п. д. в. по смисъла на чл. 162, ал. 2 от ДОПК, и съгласно чл. 195, ал. 1 от ДОПК, същото следва да се извърши по реда на специалния закон. Законосъобразното провеждане на п. и. е задължение на публичния изпълнител, който като орган на п. и. осъществява всички действия по о. и п. и. на п. в. съгласно разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от ДОПК. Една от гаранциите за това е спазването на изискванията на чл. 213 от ДОПК, които очертават имуществените обекти, които могат да послужат за удовлетворяване на п. в., като въвеждат забрани за п. и. върху част от вещите и вземанията на длъжника. Преценката дали вземанията са несеквестируеми, спрямо които е насочил п. и. е на публичния изпълнител. В случая РЗОК – Сливен, като трето задължено лице на основание чл. 230, ал. 4 от ДОПК е било длъжно да внесе дължимата сума по сметката на публичния изпълнител, като съгласно чл. 206, ал. 2 от ДОПК изпълнението след получаване на з. съобщение е недействително спрямо държавата и третото задължено лице отговаря солидарно за в. с длъжника до размера на з. му.
По изложените съображения предявения иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Неоснователността на главния иск обуславя неоснователност и на акцесорния за заплащане на мораторна лихва.
С оглед изхода на делото разноски на ищеца не се следват. Основателно и своевременно се явява искането на ответника за присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено съобразно нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за плащането на правната помощ и да се възложи в тежест на ищеца.
Във връзка с гореизложеното на основание чл.172, ал.2, предл. посл. от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Д. Г.Н.Б., в качеството и на А. за п. м. п., с ЕИК *********, с адрес: ***, срещу НЗОК - София, за заплащане на сумата 1 910 лв. главница по фактури № **********/15.07.2021 год. за извършена м. д. за м. юни 2021 год.; фактура № **********/15.07.2021 год. за извършена п. в. срещу Covid-19 и фактура № **********/15.07.2021 год. за р. при н. у. по повод на обявена епидемична обстановка, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Д.Г.Н.Б., в качеството и на А. за п. м. п., с ЕИК *********, с адрес: ***, да заплати на НЗОК гр. София направените по делото разноски в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: