Р
Е Ш Е Н И Е
№ 262673/25.10.2021
г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесети септември две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при участието на секретаря Ани Динкова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 15010 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление:***, Б. П. С., сграда 6, срещу Т.Б. Доцина, ЕГН **********, с
адрес: *** искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД за
приемане на установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
702,21 лв., представляваща допълнителна горница над сумата от 117,00 лв.
до общия сбор от 819,21 лв., заявени
остатъчни задължения от доставчик на мобилна услуга по договор за предоставяне
на абонаментно обслужване на номер *,
формиран от потребление на услуги извън абонаментен пакет и месечни абонаментни
такси, начислени за период 05.06.2018 г. - 04.10.2018 г., и оповестени на
потребителя като части от текущи задължения с издадени фактури № № * г., която
сума
е предмет на Заповед № * г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр.
д. № * г. по описа на ВРС.
В исковата
молба ищецът чрез адв. В. Г. излага, че страните по делото са страни и по
договор от 31.07.2015 г. с предпочетен мобилен номер * при месечна абонаментна
такса от 24,99 лв. и срок от 24 месеца. Излага се, че договорът е подновен с
Допълнително споразумение от дата 11.01.2018 г., като месечна абонамента такса
е променена на 30,99 лв., а срокът на договора е продължен до 11.01.2020 г.
Поддържа се, че за потребените от абоната услуги за периода 05.06.2018г. до
04.10.2018 г. Теленор е издадена фактура № * г. на стойност за плащане в размер
на 702,21 лв. за месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора
услуги, от които: 25,82 лв. без ДДС за месечен абонаментен план, 21,79 лв. за
месечна лизингова вноска и потребление, разходвано извън месечния пакет в
размер на 748,49 лв. без ДДС. Във фактурата е отразено и плащане в размер на
250,00 лв., с което са покрити част от задълженията на абоната. Задължението по
фактурата не било платено в срок до 20.07.2018 г., поради което на основание чл.75, вр.с чл. 19 б. „в“ от ОУ
на мобилния оператор ищецът е прекратил едностранно индивидуалните договори на
ответника и на дата 05.11.2018г. е издал крайна фактура № *. Сочи, че за
процесното вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
№*г., срещу която е длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414 от ГПК.
Моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира присъждане на
разноски.
В срока по
чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Т.Б. Д., чрез адв. М.Д., е депозирал писмен
отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Оспорва всички твърдения на
ищеца извън обстоятелството, че страните са били обвързани от облигационно
правоотношение по договор от 31.07.2015 г., продължен с Допълнително
споразумение от дата 11.01.2018 г. Сочи, че фактурираните услуги не са реално
предоставени. Излага, че дори да се докаже реалното им предоставяне не дължи
процесната сума доколкото ищецът не е изпълнил задължението си да уведоми
потребителя, че е достигнал сума равна на 90% от определения кредитен лимит, в
случая от 120,00 лв. Сочи, че клаузата от ОУ, в която е уговорено, че
потребителят се задължава да заплати всички суми, надхвърлящи определения
кредитен лимит, независимо че не е бил уведомен, че месечното му потребление го
е надхвърлило, не е индивидуално уговорена и противоречи на императивната
разпоредба на чл. 199 от ЗЕС, поради което е нищожна. Поддържа, че визираната
клауза не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора, поради което той се явява сключен във вреда на
потребителя, т.к. не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. Сочи, че непреустановяването на връзката на абоната с
мрежата, т.е подаването на услуги над лимита не обвързва абоната със
заплащането им. По тези съображения сочи, че ползваните услуги до размера на
кредитния лимит са дължими, поради което и не е подал възражение за сумата от
117,00 лв. по фактура № * г. По
изложените съображения моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
В о.с.з. страните поддържат
изразените становища по спора - ищецът с писмена молба докладвана от съда, а
ответникът чрез адв. М. Д.
СЪДЪТ, преценявайки
събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2
от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По редовността на исковата претенция, функционално
обусловена от тази на заявлението по чл. 410 от ГПК, съдът е обвързан от
произнасянето на въззивният съд с Определение № * г. по в.ч.т.д. № * г. на ВОС.
В
производството по предявения установителен иск с правно основание чл.
422 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД ищецът следва да докаже 1/
наличие на валидно облигационно правоотношение по
договор за мобилни услуги за мобилен номер +*; 2/ размера на дължимите плащания за мобилни услуги; 3/
изпълнение на задълженията му, произтичащи от императивните правила за защита
на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за
съдържанието на условията по договора, вкл. неговото изменение.
За доказване на твърдяното облигационно правоотношение
ищецът е представил препис от договор с
дата 31.07.2015 г. за предоставяне на услуга по сим-карта № *, на нов номер * при абонаментен план
„Резерв 24,99 с тарифиране на интервали от 60 секунди“ с месечна такса 24,99
лв., както и допълнително споразумение към този договор от 11.01.2018 г. за преминаване
на абонаментен план „Тотал 30,99 Коледа 2017“ с месечна такса 30,99 лв., срок
от 24 месец и неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС.
Ответницата не е оспорила подписите положени за нея във
визираните документи, наред с което с изрична декларация от 11.01.2018 г.,
представена като доказателство по делото, тя като потребител по смисъла на ЗЗП
е удостоверила получаването от оператора на екземпляр от ОУ и съгласието с тях,
както и информация по чл. 4, ал.1 от ЗЗП. Респективно съдът намира, че договорът
от 31.07.2015 г. и анексът към него от 11.01.2018 г. валидно са породили уговорените
в тях права и задължения за страните по повод доставка на електронни
съобщителни услуги от ищеца на ответницата и същите сa обвързани от условията
им и на ОУ към тях, както и че търговецът е изпълнил задължението си по
предоставяне по ясен и разбираем начин информация за основните характеристики на
предлаганите услугите.
С оглед на горното и признанието в отговора на исковата
молба, че между страните е бил сключен процесния договор, то и съдът намира за
установено възникването на задължението на ответницата да заплаща уговорените
абонаментни такси и цени на потребените услуги по правоотношението с ищеца, както
и че ответницата е получила достъп до мрежата на оператора чрез новоиздаден
номер със СИМ-карти, които са я направили като потребител разпознаваема от
останалите участници в мрежата като абонат както при изходящи, така и при
входящи повиквания и смс услуги.
Тъй като договорената според избрания план месечна
абонаментна такса от 30,99 лв. не е обвързана от потреблението заплащането
ѝ за процесния период се дължи от потребителя единствено с оглед
свързването с мрежата на оператора и независимо от това дали той се е
възползвал от предоставената му възможност да ползва осигуряваните от мобилния
оператор услуги.
В случая ответникът не е оспорил факта на свързаност с
мрежата на ищеца-оператор за отчетния период 05.06.2018 г. - 04.10.2018
г., респективно съобразно уговорените цени в договора и
анекса от 11.01.2018 г. за потребителя е възникнало
задължение за заплащането на четири месечни абонаментни такси от общо 123,96
лв.
Доколкото съобразно чл. 27, изр. първо от приложените по делото ОУ задълженията на потребителя се
заплащат в срока посочен в издадената за тях фактура, но не по-късно от 18 дни
след датата на издаването ѝ, съдът намира, че с изтичането на последният
срок е настъпил падежът на всяко едно от задълженията за заплащане на абонаменти
такси за периода 05.06.2018 г. - 04.10.2018
г. С отговора на исковата молба няма релевирани твърдения за
плащане на сумите за абонаментни такси, поради което искът за реално изпълнение на тези задължения се явява
основателен.
Първият спорен по делото въпрос е този за реалното доставяне на
фактурираните от ищеца услуги във фактури № № * г., № * г., № * г., т.е. оспорено е реалното потребление на мобилни услуги над включените
в пакета.
В тази връзка видно от заключението
на назначената техническа експертиза изготвена от вещото лице Л.Б., което съдът
намира за пълно, обективно и компетентно, количествата обявени от доставчика в
фактура №
* г. са били фактически изразходвани от потребителя за
периода 05.06.2018 г. – 04.07.2018 г. Вярно е, че експертизата е оспорена от
ответника, но същевременно в преклузивните срокове по ГПК не е поискана нова
тройна експертиза, посредством която евентуално да се опровергаят изводите на
експерта по първоначалната, независимо от липсата на процесуални или други
пречки за формулиране на подобно доказателствено искане към съда.
Че фактурираните количества мобилни
услуги са потребени от абоната се установява и от фактът, че ответницата не
твърди неправомерна намеса от страна на мобилния оператор в консумирания чрез
потребителските устройства трафик на услуги. Това е така защото с оглед
спецификата на доставяната услуга ищецът-оператор носи задължението да поддържа
своите телекомуникационни системи в изправност и по начин, че да не се
възпрепятства правото на потребителя, по негова преценка и избор да използва
тези съоръжения за пренос на заявените чрез потребителското устройство (абонат)
телекомуникационни услуги (пренос на глас, на данни). Това означава, че
мобилният оператор, извън предвидените в условията по договора изключения, е
ограничен във възможността да интервенира в обема на заявения от потребителя
трафик на информация, респективно ответницата като страна по договора за
мобилни услуги не е материалноправно легитимирана да възразява, че не е
ползвала предоставените мобилни услуги, след като не твърди, че мобилният
оператор по някакъв начин е възпрепятствал ползването им от нея, едновременно с
което не спори, че е била свързана с мобилната мрежа за релевирания отчетен
период.
Предоставянето на фактурираните услуги се доказва и посредством
представените към всяка от фактурите фактури № № * г. подробни справки за потреблението.
В обобщение съдът намира, че
събраната доказателства – заключението
на СТЕ, писмените доказателства преценени в съвкупност с липсата на твърдения свързването
на ответницата с мобилната мрежа да е било препятствано за периода 05.06.2018
г. - 04.10.2018 г., установяват по несъмнен начин, че искът за
реално изпълнение по договора от 31.07.2015 г. за мобилен номер
+* и анекса към него от 11.01.2018 г. се явява основателен.
Неоснователно се явяват правоизключващото
възражение на ответницата, че не дължи заплащането на сумите за така потребените
услуги над кредитния лимит, в случая 120,00 лв., доколкото не е била
уведомена за достигане на 90% от лимита. Това е видно от клаузата на чл. 36 от Общите условия представени от
самата ответница, с която ищецът единствено се е задължил да информира потребителя
за изчерпване на кредитиния лимит при достигане на 90 % от същия без страните да
са постигали съгласие потреблението над този размер да не бъде заплащано от потребителя
или пък след достигането му предоставянето на услугата да бъде ограничено или прекъснато
автоматично. Респективно евентуалното неизпълнение на задължението от ищеца да
уведоми потребителя, че е достигнал кредитния лимит е основание последният да
потърси обезщетение от оператора за неизпълнение задължения по договора, но не
може да го освободи от задължението да заплати стойността на ползваните мобилни
услуги над кредитния лимит. Страните изрично са се споразумели за последното в
чл. 36, ал.2 от ОУ като съдът намира, че това съглашение не е нищожно поради противоречие със чл. 199 от ЗЕС, противно на поддържаното от ответната страна, доколкото визираната
разпоредба сочи, че не се дължи заплащане на услуги, които не са необходими или
не са присъщи за предоставяне на
услугата, каквито обаче не се явяват потребените от ответницата съгласно
процесните фактури, визиращи стандартни за този тип договорни отношения
престации – минути към национални мибилни и фиксирани мрежи, мегабайти интернет, роуминг на разговори и роуминг на мегабайти.
Досежно размера на потребените
услуги заключението на изслушаната по делото ССчЕ на вещото лице Я.Л., което
съдът кредитира като пълно, обективно и компетентно, по фактури № № * г абонатът е потребил услуги в размер на 732,06 лв., като в тях са
отразени и лизингови вноски от 87,16 лв., или общо са фактурирани задължения от
819,22 лв. Ако от тази сума се приспаднат дължимите лизингови вноски, които не
са предмет на настоящото дело и сумата от 117,00 лв., за която е издадена
Заповед № * г. по ч.гр.д. № * г. на ВРС, за дължимите абонаментни такси и услуги за
перод 05.07.2018 г. – 04.10.2018 г. и срещу която ищецът не е възразил в срок а
по чл. 414 от ГПК, то се формира неизплатен остатък от 615,06 лв., до който
размер искът за реално изпълнение следва да се уважи, а за разликата до пълнияТ
претендиран размер от 702,21 лв. да се отхвърли като неоснователен.
С оглед изхода на спора право на разноски в производството имат и двете
страни. Ищецът е поискал и доказал извършването на съдебно – деловодни разноски
сторени в настоящото производство в общ размер на 805,00 лв. - 25,00 лв. за
заплатена държавна такса, заплатено адвокатско възнаграждение от 180,00 лв. и
600,00 лв. платени депозити за ССчЕ и СТЕ. Поради това и при съобразяване на
постигнатия от страната правен резултат в процеса на ищеца с решението по
делото следва да му се присъди сумата от 705,09 лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Доколкото в полза на заявителя, настоящ
ищец, не са присъдени разноски със Заповед № *
г. по ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС,
искането на ищеца за присъждане на разноски за заповедното производство от 25,00 лв. за държавна такса и 180,00 лв. за адвокатско възнаграждение, направено
едва в исковото производство с молбата по хода от
28.05.2021 г.
се явява преклудирано, съответно неоснователно, съобразно мотивите на т. 12 от Тълкувателно
решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно отхвърлената част от иска на ответницата също следва да се
репарират част от разноските сторени в процеса, чиито доказан размер съгласно
представения списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие
възлизат на общо 300,00 лв. за платено в брой адвокатско възнаграждение. Или с
решението по делото на ищеца следва да се присъди сумата от 37,23 лв., на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Т.Б. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК
*, със седалище и адрес на управление:***, Б. П. С., сграда 6 сумата от 615,06 лв.,
представляваща допълнителна горница над сумата от 117,00 лв. до общия сбор от 819,21 лв., заявени остатъчни
задължения от доставчик на мобилна услуга по договор за предоставяне на
абонаментно обслужване на номер *,
формиран от потребление на услуги извън абонаментен пакет и месечни абонаментни
такси, начислени за период 05.06.2018 г. - 04.10.2018 г., и оповестени на
потребителя като части от текущи задължения с издадени фактури № № * г., № * г.,
№ * г., която сума е
предмет на Заповед № * г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № *
г. по описа на ВРС, на основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 615,06 лв. до пълния
претендиран размер от 702,21 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Т.Б. Д.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***, Б. П. С., сграда 6 сумата от 705,09 лв., представляваща сторените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***, Б. П. С., сграда 6 да заплати на Т.Б. Д., ЕГН **********, с
адрес: *** сумата от 37,23 лв., представляваща сторените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред
Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: