Мотиви на Решение № 330 от 04.11.2019
г. по н.а.х.д. № 678/2019 г. по описа на Районен съд гр.Ловеч.
Производство с правно основание
чл.378 от НПК, във връзка с чл.78а от НК.
С постановление от 11.07.2019 г.
по досъдебно производство № 80/2019 г. на РУ на МВР У. на Венцислав Василев –
прокурор при Районна прокуратура гр.Ловеч, на основание чл.375 от НПК е било направено
предложение до Ловешки районен съд, да се произнесе с решение по реда на чл.378
от НПК, с което бъдат освободени от наказателна отговорност по реда на чл.78а
от НК А.Д.М., К.М.А. и Д.Г.М. ***, за повдигнати им обвинения по чл.325, ал.1, във
връзка с чл.20, ал.2 от НК, както следва
:
за това, че А.Д.М., на 30.04.2019 година в
гр.У., област Л., на площад „С.", в близост до сграда на РУ У., в
съучастие като извършител с Д.Г.М. и К.М.А. ***, извършила непристойни
действия, грубо нарушаващи общественият ред и изразяващи явно неуважение към
обществото - нападнала Е.Е.А.от гр.В.Т., като й отправила обидни думи и заплахи
за живота и нанесла побой - удари с ръце и крака, дърпане на коса, които
причинили множество травматични изменения по цялото тяло, довели до временно и
неопасно разстройство на здравето.
Спрямо
обвиняемия К.М.А. повдигнато обвинение било за това, че на 30.04.2019 година в гр.У.,
област Л., на площад „С.", в близост до сграда на РУ У., в съучастие като
извършител с Д.Г.М. и А.Д. ММихайлова и двамата от гр.У., извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи общественият ред и изразяващи явно неуважение към
обществото - нападнал Е.Е.А.от гр.В.Т., като й отправил обидни думи и заплахи
за живота и нанесъл побой - удари с ръце и крака, дърпане на коса, които
причинили множество травматични изменения по цялото тяло, довели до временно и
неопасно разстройство на здравето.
Спрямо
обвиняемата Д.Г.М. обвинението със същата правна квалификация било за това, че
на 30.04.2019
година в гр.У., област Л., на площад „С.", в близост до сграда на РУ У., в
съучастие като извършител с А.Д.М. и К.М.А. ***, извършила непристойни
действия, грубо нарушаващи общественият ред и изразяващи явно неуважение към
обществото - нападнала Е.Е.А.от гр.В.Т., като й отправила обидни думи и заплахи
за живота и нанесла побой - удари с ръце и крака, дърпане на коса, които
причинили множество травматични изменения по цялото тяло, довели до временно и
неопасно разстройство на здравето.
На досъдебното производство
обвиняемата Д.М. е заявила, че не се признава за виновна и се е възползвала от
правото си да не дава обяснения /л.49/. Обвиняемите К.А. и А.М. също са се
възползвали от правото си да не дават обяснения /л.62 и л.75/.
В съдебно заседание, редовно
призовани, обвиняемите не се явяват.
Районна прокуратура гр.Ловеч,
редовно призовани, не изпращат представител.
С постановлението на Районна
прокуратура е приета следната фактическа обстановка :
Свидетелката Е.Е.А.живеела
в гр.В.Т. и развивала дейност свързана с набиране на български граждани за
работа в страни от Европейския съюз. Имала предоставени пълномощия от фирма
„СТАР 2018" ЕООД - гр.В.Търново, във връзка с търговската й дейност, в
частност да урежда трудови отношения с наетите от дружеството работници.
На 30.04.2019 година свидетелката
А. пристигнала в гр.У., област Ловеч. Тъй като с лица от града, с които имала
отношения по повод намиране на работа в Х. й дължали парична сума, то А.
възнамерявала да депозира жалба в РУ на МВР У., за измамливо поведение от тяхна
страна. С тази цел тя посетила полицейското управление, след което имала
уговорена среща със свидетеля М.С.М.. Повода на срещата с М. бил, че той желаел
да работи в чужбина.
В полицейското
управление А. била приета от свидетеля Д. Д. - полицейски инспектор в РУ У..
Изложила пред него обстоятелствата свързани с предмета на нейната жалба, като дала
също и писмени сведения. На излизане от сградата на управлението преминала през
задния вход, през двора и се насочила към паркирания си наблизо автомобил. По
пътя срещнала свидетелите Б.Я.Т.и Б.Б.М., с които имала познанство като
работници в Х.. Заговорила с тях и им предложила да отидат заедно на кафе, тъй
като там я очаквал свидетелят М.. Двамата отказали, при което А. продължила сама
пътя си. Неочаквано за нея, в следващия момент била нападната от обвиняемите А.Д.М.,
нейният брат К.М.А. и майка им - Д.Г.М.. Свидетелката А. познавала и тримата, а
с А. я свързвали и отношения по повод устройването му на работа в Х.. Освен
това, според А., А. й дължал във връзка с работата в Х. парични суми, поради
което срещу него били предприети по съдебен ред и действия за удовлетворяване
на вземанията.
Обвиняемите А.М., К.А. и
Д.М. нападнали А. с обидни думи и отправили заплахи по повод предприетите от
нейна страна съдебни действия срещу А.. Свидетелката била повалена от тях на
земята чрез блъскане, хванали я и дърпали за косата, получила също така и удари
с ръце и крака по тялото. Случилото се видял свидетелят М., който се притекъл
на помощ. Виковете на А. били чути и от свидетеля Д., който видял случващото се
от прозореца на кабинета си и незабавно се насочил към мястото на инцидента, но
когато пристигнал заварил на мястото само А. и М..
Известно време след
инцидента свидетелката А. отпътувала за гр.В.Т., като на 01.05.2019 г. се
подложила на преглед от специалист по съдебна медицина и деонтология, който й
издал съдебно-медицинско удостоверение № Г-44/01.05.2019 година /л.26/.
Назначената на досъдебното
производство съдебно-медицинска експертиза по писмени данни /л.37,38/ дала
заключение, че на свидетелката А. са били причинени множество травматични
изменения по цялото тяло, довели до временно и неопасно разстройство на
здравето, от които не се очакват трайни последици. Според експерта тези
изменения са от травматично естество и се дължали на удари с твърд тъп предмет,
като отговаряли по време и начин съобщен от пострадалата.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, която изцяло се подкрепя от събраните на досъдебното
производство и приобщени в хода на съдебното следствие към делото доказателства,
съдът приема, че с действията си обвиняемите А.Д.М., К.М.А. и Д.Г.М. са
осъществили от обективна и субективна страна признаците от състава на
престъплението по чл.325, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 от НК, както следва :
Обвиняемата А.М. на 30.04.2019 година в гр.У.,
област Л., на площад „С.", в близост до сграда на РУ У., в съучастие като
извършител с Д.Г.М. и К.М.А. ***, извършила непристойни действия, грубо
нарушаващи общественият ред и изразяващи явно неуважение към обществото -
нападнала Е.Е.А.от гр.В.Т., като й отправила обидни думи и заплахи за живота и
нанесла побой - удари с ръце и крака, дърпане на коса, които причинили
множество травматични изменения по цялото тяло, довели до временно и неопасно
разстройство на здравето,
обвиняемият К.А. на 30.04.2019 година в гр.У.,
област Л., на площад „С.", в близост до сграда на РУ У., в съучастие като
извършител с Д.Г.М. и А.Д. ММихайлова и двамата от гр.У., извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи общественият ред и изразяващи явно неуважение към
обществото - нападнал Е.Е.А.от гр.В.Т., като й отправил обидни думи и заплахи
за живота и нанесъл побой - удари с ръце и крака, дърпане на коса, които
причинили множество травматични изменения по цялото тяло, довели до временно и
неопасно разстройство на здравето
и
обвиняемата Д.М. на 30.04.2019 година в гр.У.,
област Л., на площад „С.", в близост до сграда на РУ У., в съучастие като
извършител с А.Д.М. и К.М.А. ***, извършила непристойни действия, грубо
нарушаващи общественият ред и изразяващи явно неуважение към обществото -
нападнала Е.Е.А.от гр.В.Т., като й отправила обидни думи и заплахи за живота и
нанесла побой - удари с ръце и крака, дърпане на коса, които причинили
множество травматични изменения по цялото тяло, довели до временно и неопасно
разстройство на здравето.
Съдът намира, че по безспорен и
несъмнен начин се доказва от събраните по делото писмени доказателства и
свидетелски показания, че А.М., К.А. и Д.М. са извършили от обективна страна
престъплението, за което им е било повдигнато обвинение по чл.325, ал.1, във
връзка с чл.20, ал.2 от НК, като в съучастие като извършители, като на публично
място, в центъра на гр.У., в близост до полицейското управление на града, извършили непристойни
действия, грубо нарушаващи общественият ред и изразяващи явно неуважение към
обществото. Проявили агресивно поведение, изразяващо се във физическо
посегателство – удари с ръце и крака, дърпане на коса, както и отправяне на
обидни думи и заплахи спрямо Е. А. от гр.В.Т.
От субективна страна обвиняемите са действали с евентуален
умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, предл.2-ро от НК - съзнавали са
общественоопасния характер на деянието, предвиждали са настъпването на
общественоопасните му последици, но са допускали настъпването им.
В обсъждания случай, от
събраните по делото доказателства се установи, че физическото посегателство
спрямо Е. А., съпроводено и с отправянето по неин адрес на обидни думи и
заплахи е вследствие на сложили се преди това неизяснени парични
взаимоотношения между А. и обвиняемия К.А. и чието разрешаване А. потърсила по
съдебен ред, т.е. налице е и личен мотив. В тази връзка следва да се има
предвид и както и прокурорът е посочил в постановлението, че извършените
непристойни действия по личен мотиви не изключват наличието на хулиганство.
Съдът изцяло споделя посочената от прокурора съдебна практика в този смисъл,
тъй като извършените от обвиняемите действия грубо са нарушили обществения ред
и са изразявали явно неуважение към обществото. Установената във времето
многобройна съдебна практика е категорична и непротиворечива, че не винаги
хулиганските мотиви са несъвместими с „чисто личните”, както и че
установяването на личен мотив е основание за оневиняване, но само в случаите,
когато не са налице останалите елементи от състава – действията да не са
съпроводени съпроводени с грубо нарушаване на
обществения ред и да не изразяват явно неуважение към обществото (в този смисъл
П №2/1974 г., Пл. ВС; р. №65/2010 г. на
ВКС, І н. о. ; р. № 255/2015 г. на ВКС, І н. о. ; р. № 475/2015 г. на ВКС, ІІ
н.о. и др.).
Основание за такъв извод дава и
фактът, че хулиганските действия обвиняемите са извършили в светлата част на
денонощието, на оживено място – централния площад на гр.У. и по време когато
там е имало много граждани. Не им е бил пречка да осъществят агресивното си поведение
спрямо А. и фактът, че са се намирали в непосредствена близост и до сградата на
РУ на МВР У.. Въпреки това обвиняемите са осъществили нападението ръководени от
личната неприязън към А., съзнавайки непристойното си държане, публичността на
неговата проява и достоянието на присъстващите околни лица, в това число и
предизвиканата намеса, включая тази на полицейски служител, който видял
случващото се през прозореца на кабинета си. Няма съмнение, че безспорно се
касае за грубо нарушаване на обществения ред, с ясно изразено неуважение и
пренебрежение към обществото, като по този начин освен лично спрямо А. (нарушена е била личната й
неприкосновеност и интереси, изразяващи се във висока степен на неуважение към
личността й), са били засегнати и обществените интереси за ред и спокойствие.
С постановлението си Районна
прокуратура гр.Ловеч правилно е приела, че и тримата обвиняеми не са осъждани
за престъпления от общ характер, не са освобождавани от наказателна отговорност
по реда на Раздел ІV, глава VІІІ от НК и в този смисъл тримата не представляват
голяма обществена опасност. Няма установени от деянието, в което са обвинени имуществени
щети. Освен това, за деянието, което е умишлено се предвижда наказание до две години
лишаване от С. или пробация, както и с обществено порицание, поради което са
налице условията на чл.78а от НК и обвиняемите следва да бъдат освободени от
наказателна отговорност.
Извършителите на престъплението
към момента на извършване на деянието са били с постоянно местоживеене, не са
осъждани за престъпления от общ характер, не са освобождавани от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание по чл.78а от НК, поради
което следва да се приеме, че едно административно наказание спрямо всеки от
тях ще действа предупредително и възпиращо и че така ще се постигнат целите на
наказанието по чл.36 от НК.
Съдът, като отчете изложените
обстоятелства прие, че А.Д.М., К.М.А. и Д.Г.М. следва да бъдат освободени от
наказателна отговорност за извършеното от тях в съучастие като извършители престъпление
по чл.3251, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 от НК и им се наложат административни
наказания - глоби в размер на по 3 000 лева за всеки, които следва да заплатят
в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт. Съдът съобрази предмета на
престъплението, личността на обвиняемите, материалното им положение, както и
обстоятелствата и обстановката, при които е било извършено деянието. Не бяха
установени по делото смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което им
наложи глоби към средния предвиден в разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК размер,
като по този начин прие, че така ще се постигнат целите на наказанието.
При този изход на делото и на
основание чл.189, ал.3 от НПК обвиняемите А.М., К.А. и Д.М. бяха осъдени да
заплатят солидарно на ОД на МВР Ловеч направените на досъдебното производство
разноски в размер на 100,80 лева.
Водим от
гореизложеното съдът постанови решението си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :