Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, 09.09.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I -
5 състав, в публичното съдебно заседание на двадесети
февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при участието на секретаря К. Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12776 по описа за
2016 год. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от Н.А.М. против „З.К.„Л.И.“ АД кумулативно
обективно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм/ и чл.223, ал.2 от КЗ/отм/, вр. чл. 84, ал.3 от ЗЗД.
Ищцата
твърди, че на 14.08.2014г. пострадала при пътно-транспортно произшествие в
качеството на пътник в микробус „Мерцедес Спринтер“ с рег.№ -*******. Виновен
за настъпването на катастрофата бил водачът на микробуса Д.А.Х., чиято
отговорност била застрахована по застраховка “Гражданска отговорност“ от
ответното дружество. При катастрофата ищцата получила телесни повреди –
счупване коронката на втори ляв горен резец от задната страна, разкъсно
контузна рана на лигавицата на устната кухина, охлузвания и кръвонасядания по
кожата на лицето, десния лакът и лявата ръка, както и в областта на лявото
предно-горно хълбочно бодило. След катастрофата изпитвала силно главоболие,
страхувала да се пътува, сънувала кошмари, преживяла нервно разстройство, което
наложило да се консултира с невролог. Счита, че справедливото обезщетение за
претърпентие от нея неимуществени вреди възлиза на 40 000 лв. Наред с това
претърпяла и имуществени вреди, изразили се в разходи за лечение, за които били
издадени факури през периода 18.08.2014г. – 04.09.2014г. на обща стойност от 540
лв. Моли съда да осъди ответника да й заплати сумата от 40 000лв./обезщетение
за неимуществени вреди/, ведно със законната лихва, считано от датата на
деликта/14.08.2014г./ до окончателното изплащане, както и 540лв./разходи за
лечение по фактури, издадени през периода 18.08.2014г.-04.09.2014г./ и
117.49лв. – обезщетение за забава за
периода 18.08.2014г.- 19.10.2016г. с натрупване върху стойността на разходите
за лечение. Ответникът
оспорва исковете, като прави следните възражения: оспорва механизма на
настъпване на ПТП; твърди, че поведението на сочения от ищцата деликвент не
било противоправно и виновно; оспорва наличието на причинно-следствена връзка
между поведението на водача и вредите; оспорва твърденията за настъпили
неимуществени вреди; оспорва размера на иска за неимуществени вреди; прави
възражение за съпричиняване на вредите от ищцата, която пътувала без поставен
обезопасителен колан; оспорва претенцията за присъждане на законна лихва. Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка,
приема за установено от фактическа и
правна страна следното: По предявения
иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/: За да бъде уважен предявеният иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, ищцата следва
да ангажира доказателства за следните
обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител
на вредата, и ответното дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45
от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС:
вреда, противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното
деяние и вредата; 3/да докаже размера на
дължимото обезщетение. При непозволено
увреждане вината се предполага до доказване на противното. Страните
не спорят, че отговорността на водача на микробус „Мерцедес Спринтер“ с рег.№ -*******
е била застрахована по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ към датата
на настъпване на произшествието, което се установява и от представената по
делото справка за публикувана на официалния сайт на Гаранционния фонд
информация за сключените застраховки за процесното моторно превозно средство. От
заключението на автотехническата експертиза, изготвена от вещото лице Д., което
съдът приема, се установява следният механизъм на настъпване на катастрофата:
На 14.06.2014г., около 16.30 часа, на път II П-I-8 в с.Върбица в района на км.279 +253, в посока към гр.Хасково микробус „Мерцедес
Спринтер“ с рег. № -******* e навлязъл в насрещната лента за движение, при което е ударил л.а „Форд Куга“ с рег. № МFA 1951, който е извършвал ляв завой за навлизане в бензиностанция. Произшествието
е настъпило в светлата част от денонощието при движение в район, сигнализиран с
хоризонтална маркировка, като място, забранено за изпреварване. От техническа
гледна точка причина за настъпване на произшествието е поведението на водача на
автобуса, който е предприел изпреварване с навлизане в лентата за насрещно
движение. За да се предотврати произшествието водачът на атобуса е следвало да
пътува в своята лента за движение. По
делото е допусната и комплексна експертиза, изготвена от вещо лице –автотехник
и съдебен лекар, които са описали същия механизъм на настъпване на
катастрофата: На път II П-I-8, км.279 +253, в с.Върбица в
посока гр.Хасково водачът на микробус „Мерцедес Спринтер“ с рег. № -*******,
при наличие на единична непрекъсната линия, е предприел изпреварване, при което
е ударил странично „Форд Куга“, който е извършвал маневра “ляв завой“. За
установяване механизма на настъпване на произшествието по делото е разпитан и
св. Х. – водач на микробуса. Същият заявява, че при с.Върбица се опитал да
заобиколи няколко спрели коли, но една от тях го засякла и за да избегне удара
в ляво се ударил в стълб. Съдът
не кредитира показанията на св.Х. относно механизма на настъпване на
катастрофата, тъй като противоречат на автотехническите експертизи, които
са изготвени въз основа на обективни
данни – деформациите по пътните превозни средства и данните от констативния
протокол, който двамата водачи са подписали без възражения. От
заключението на медицинската експертиза, което съдът приема, се установява, че
при произшествието ищцата е получила следните телесни повреди: две малки
охлузвания с овална форма на кожата в лявата половина на челото; контузия с
оток по лигавицата на горната устна в ляво с неправилна линейна форма рана с
хоризонтална ориентация срещу втори горен ляв резец; счупване на коронката на
втори горен ляв зъб – над половината по предната повърхност с коса фрактурна
линия отзад почти до венеца; контузия с оток и кръвонасядане в областта на
десния лакът и контузии с кръвонасядане на ограничена площ по задна повърхност
на лява предраменница под лакътя и по предно-горната част на лява хълбочна
област. Счупването на коронката на втори горен ляв резец е равнозначно на
избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и говореното и представлява
средна телесна повреда. Това увреждане води до затрудняване на дъвченето,
отразява се на говора/съпроводено е с фъфлене/ и има негативни естетични
последици. Възстановяването на функциите на зъба и естетиката е възможно само
след провеждане на стоматологично лечение. Останалите телесни повреди са довели
до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Травмата на горната
устна с разкъсно-контузна рана е причинила болка и страдание, както и смущаване
на функцията при хранене за период от около 2-3 седмици. От раната ще остане
малък белег на лигавицата на горната устна, но няма да има видими естетични
последици. Травмата на главата с ограничени по площ охлузвания и ограничени по
площ кръвонасядания на десния лакът, лявата предраменница и лявата хълбочна
обаст са отшумели до 2 седмици след инцидента. При прегледа на Н.М. на
28.08.2014г. е поставена диагноза: хронично посттравматично главоболие.
Персистирането на главоболието 2 седмици
след инцидента се дължи както на получени травми на лицето и главата, така и на
преживения от пострадалата стрес. Лечението на зъба е наложило неговото
умъртвяване и последващо естетично възстановяване със стоматологичен материал.
Травмите са в причинно-следствена връзка с катастрофата. От
заключението на комплексната експертиза се установява, че процесният микробус е
бил оборудван с предпазни колани за местата на пътниците. Липсват увреждания,
които са характерни при поставен колан, но при механизма на настъпване на катастрофата
е възможно да не настъпят такива увреждания. Дясната ръка на пострадалата се е
травмирала от страничната част на интериора, като тази травма би настъпила
независимо от това дали ищцата е била с поставен или без поставен
обезопасителен колан. В заключението е посочено, че, теоретично, при равни
други условия, пострадалата би получила по-леки увреждания от удар в интериора
с поставен предпазен колан. Според експертите, липсата на увреждания по тялото
дава основание да се приеме с по-голяма вероятност, че е била с поставен колан.
При задържане на тялото от колан, поради свободната подвижност на главата в
шията, лицето на пострадалата може да достигне до предната седлка и да се травмира
от удар в нея с неголяма травмираща сила. В съдебно заседание от
20.02.2019г. вещото лице – автотехник от комплексната експертиза заявява, че
предпазните колани в автобуса са били двуточкови и триточкови. На предните
седалки, където има колонки, коланите са били триточкови, а на останалите
седалки – двуточкови. Според вещото лице – лекар двуточковите колани допускат по-голямо движение на главата при
рязко спиране и предполагат движение в кръста, т.е амплитудата на движение на
тялото и силата на удара, с която главата на пътниците ще достигне предната
седалка е по-голяма за тези от тях, които са ползвали двуточкови колани. Не
биха се ударили само пътници, пред които няма поставена седалка. Телата на
всички останали пасажери ще достигнат до предната седалка и биха се удари с
неголяма травмираща сила, от какъвто характер са и травмите на пострадалата. За
установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди по делото е разпитан
св. М.– нейн баща. Той е видял пострадалата
непосредствено след катастрофата – седяла на земята и плачела. Казала му, че
много я боли главата и че няма зъби, но в същност бил счупен един от зъбите й,
почти половината от него липсвала. Тръгнали
към болницата в Димитровград. През целия път пострадалата плачела. През първия
месец непрекъснато се оплаквала от силно главоболие, не можела да спи през
първата седмица. Ходила на невролог, който назначил магнитен резонанс.
Изследванията показали, че няма нищо притеснително, но продължила да се оплаква
от главоболие. След катастрофата М. се затворила се в себе си, не искала са
говори с приятелките си и да излиза. Разделила се с приятеля си, тъй като
отказвала да излиза с него, не искала да я вижда във вида, в който била след
катастрофата. През последните години много се грижела за зъбите си, поставили й
брекети, нямала кариеси. При завършването на училище била избрана за „Мис Бал“.
След катастрофата около година не искала да пътува с влак и автобус, баща й я возел
навсякъде с кола. Сега счупеният зъб бил възстановен, временно бил изграден с
коронка. Ищцата понастоящем била студентка в Германия, но продължавала да се
оплаква от болки. Така събраните доказателства установяват
настъпването на всеки един от фактите от състава на чл.226, ал.1 от КЗ/отм/
– водачът на процесния микробус е
допуснал нарушение на чл.63, ал.2, т.1 ППЗДвП, тъй като при наличие на единична непрекъсната разделителна линия е
предприел изпреварване и е навлязъл в лентата за насрещно движение, където се е
намирал друг автомобил, което е довело до настъпване на катастрофата, при която
ищцата е получила телесни повреди и е претърпяла болки и страдания. При
определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съдът отчете
следните обстоятелства – възрастта на ищцата към датата на пътно-транспортното
произшествие - 19 г., вида на травматичните увреждания: леки телесни повреди,
изразили се в две малки охлузвания с овална форма на кожата в лявата половина
на челото; контузия с оток по лигавицата на горната устна в ляво с неправилна
линейна форма рана с хоризонтална ориентация срещу втори горен ляв резец;
контузия с оток и кръвонасядане в областта на десния лакът и контузии с
кръвонасядане на ограничена площ по задна повърхност на лява предраменница под
лакътя и по предно-горната част на лява хълбочна област и средна телесна повреда,
изразила се в счупване на коронката на втори горен ляв зъб – над половината по
предната повърхност с коса фрактурна линия отзад почти до венеца; продължителността
на лечебния и възстановителен период - около 2-3 седмици; обстоятелството, че стоматологичното лечение е
наложило умъртвяване на увредения зъб и е извършено естетично възстановяване
със стоматологичен материал. Наред с това съдът отчете обстоятелството, че
ищцата силно се е притеснявала за външния си вид, поради счупването на зъба. Преди
катастрофата тя системно е полагала грижи за правилното подреждане на зъбите й – носила е брекети, грижела се е да няма
кариеси. Познатите й са я възприемали като привлекателно момиче, била е избрана
за „Мис Бал“. С оглед възрастта на ищцата, за нея външния вид, усмивката и
излъчването са от изключителна важност. След катастрофата не само е изпитвала
болки от получените травми, но и се е тревожела за външния си вид – отказвала е
да излиза от къщи и да се среща с познатите си и приятеля си. Съдът съобрази и
преживения от пострадалата стрес и съпроводените с него негативни преживявания
по време на катастрофата, които са се отразили и на поведението й след нея –
около година отказвала да пътува с влак и автобус, баща й я возел навсякъде с
кола. От друга страна съдът отчете обстоятелството, че не са останали трайни
последици за здравето на пострадалата. Като съобрази горепосочените обстоятелства, социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната
през 2014г., съдът определи размера
на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост,
на основание чл.52 от ЗЗД, на 10 000 лв. По предявения иск за имуществени вреди: От
представените по делото фактури и касови бонове се установи, че ищцата е
направила следните разходи за лечение: 30 лв. за издаване на медицинско
удостоверение от Клиника по Съдебна медицина – гр.Пловдив, съгласно разписка от
18.08.2014г. и касов бон от същата дата; 250 лв. – разноски за стоматологично
лечение, от които 130 лв. за кореново лечение и 120 лв. за фотополимерна пломба,
съгласно фактура № 41/04.09.2014г., издадена от „И.“ ЕООД, гр. Кърджали и касов
бон към нея; 260 лв. – разноски за магнитно резонансна томография, за които е
издаден касов бон от 25.08.2014г. към фактура № ********** от 25.08.2014г. от
МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“, гр. Кърджали. Разходите са направени в периода
18.08.2014г.- 04.09.2014г., който е непосредствено след катастрофата и касаят
установяване от съдебен лекар на уврежданията от катастрофата, извършване на
магнитно-резонансна томография по повод на оплаквания на ищцата от главоболие
след катастрофата и лечение на счупения при катастрофата зъб, поради което
съдът прие, че се намират в причинно-следствена връзка с произшествието и са
били необходими за диагностициране на травмите и лечението на пострадалата.
Общата стойност на направените разходи е 540 лв., колкото претендира ищцата,
поради което предявеният иск е доказан по основание и размер. По възражението за съпричиняване: Ответникът
направи възражение за съпричиняване на вредите от ищцата, която пътувала без
поставен обезопасителен колан. Съдът намира
възражението за неоснователно, поради следните съображения: От
заключението на комплесната експертиза се установи, че липсват увреждания,
които са характерни за поставен обезопасителен колан, но при механизма на
настъпване на катастрофата е възможно да не настъпят такива увреждания. Вещите
лица не са категорични в заключението си дали ищцата по време на катастрофата е
била с поставен колан. Според тях, липсата на увреждания по тялото дава
основание да се приеме с по-голяма
вероятност, че пострадалата е била с поставен колан. Самата М. в
допълнителната искова молба/л.45 – гръб – т.4/ заявява, че в пътническия
автобусен транспорт „не е задължително ползването на обезопасителен колан“ и
„по принцип никой от пътниците не ги ползва“. С оглед на нейните изявления и
при липсата на категоричност в изводите на вещите лица по въпроса дали ищцата е
ползвала обезопасителен колан, съдът
приема, че е била без колан по време на катастрофата. Независимо от това
обстоятелство, възражението за съпричиняване е неоснователно, тъй като от
заключението на комплексната експертиза се установи, че дори и М. да бе
пътувала с обезопасителен колан би получила травми в областта на главата и
дясната ръка, както и останалите увреждания. В съдебно заседание вещото лице –
автотехник от комплексната експертиза заявява, че предпазните колани в автобуса
са били двуточкови и триточкови. На предните седалки, където има колонки,
коланите са били триточкови, а на останалите седалки – двуточкови. По делото не
е установено къде точно е седяла М.. Според вещото лице – лекар, двуточковите
колани допускат по-голямо движение на главата при рязко спиране и предполагат
движение в кръста, т.е амплитудата на движение на тялото и силата на удара, с
която главата на пътниците ще достигне предната седалка е по-голяма за тези от
тях, които са ползвали двуточкови колани. Не биха се ударили само пътници, пред
които няма поставена седалка. Телата на всички останали пасажери ще достигнат
до предната седалка и биха се удари с неголяма травмираща сила, от какъвто
характер са и травмите на пострадалата. Дясната ръка на ищцата се е травмирала
от страничната част на интериора, като тази травма също би настъпила,
независимо от това дали М. е била с поставен или без поставен обезопасителен
колан. По предявения иск с правно основание
чл.223, ал.2 от КЗ/отм/, вр. чл.84, ал.3 от ЗЗД за присъждане на мораторна
лихва върху обезщетението за имуществени вреди: Началният момент, от който застрахователят изпада в
забава за плащане на обезщетение за претърпени вреди, е датата на увреждането,
съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД, тъй като отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на увреждането.
Ищецът претендира обезщетение за забава за периода 18.08.2014г. до 19.10.2013г.
с натрупване върху обезщетението за имуществени вреди. Съдът, чрез счетоводната
програма на „Апис“, определи размера на мораторната лихва за периода 18.08.2014г.-19.10.2013г.
с натрупване върху разходите за лечение, на 117.49 лв., колкото претендира ищцата,
поради което предявеният иск следва да бъде уважен изцяло. По разноските: Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 524.25 лв., съобразно уважената част от исковете. При определяне
размера на разноските, съдът уважи възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение и намали неговия размер до 2000 лв. Съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, с оглед цената на исковете, минималният размер на
адвокатско възнаграждение е 1749.72 лв., а ищцата
е заплатила възнаграждение от 3500 лв. Делото не е сложно от правна страна, но
предвид направените многобройни възражения от страна на ответника, вкл. и за
съпричиняване на вредите от пострадалата, в хода на процеса са изслушани
няколко експертизи и са събрани гласни доказателствени средства, поради което
съдът намали адвокатското възнаграждение до 2000 лв. Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 306.21
лв., съобразно отхвърлената част от иска. Ответникът следва
да бъде осъден
да заплати на държавата, на
основание чл.78, ал.6 от ГПК, по сметка на СГС, ДТ върху уважените искове в
размер на 450 лв., а
на СГС разноски за вещи лица в размер на 104.85 лв., съобразно уважената част
от предявените искове. Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.К.„Л.И.“ АД, ЕИК ******* със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на Н.А.М., ЕГН **********, съдебен
адрес: ***, на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, сумата от 10 000 лв.,
представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от следните телесни повреди: две малки
охлузвания с овална форма на кожата в лявата половина на челото; контузия с
оток по лигавицата на горната устна в ляво с неправилна линейна форма рана с
хоризонтална ориентация срещу втори горен ляв резец; счупване на коронката на
втори горен ляв зъб – над половината по предната повърхност с коса фрактурна
линия отзад почти до венеца; контузия с оток и кръвонасядане в областта на
десния лакът и контузии с кръвонасядане на ограничена площ по задна повърхност
на лява предраменница под лакътя и по предно-горната част на лява хълбочна
област, причинени при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 14.08.2014г.
по вина на водача на микробус „Мерцедес Спринтер“ с
ДК№ -******* – Д.А.Х., по време на действие на застрахователен договор за
застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва от 14.08.2014г.
до окончателното изплащане, като иска в
останалата част до пълния предявен размер от 40 000 лв., като
неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „З.К.„Л.И.“ АД да заплати на Н.А.М.,
на основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, сумата от 540 лв. – обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразили се в разходи за издаване на медицинско
удостоверение, магнитно резонансна томография и стоматологично лечение,
съгласно разписка от 18.08.2014г. и касов бон от същата дата, издадени от
Съдебна медицина, гр.Пловдив, фактура № 41/04.09.2014г. и касов бон към нея,
издадени от „И.“ ЕООД, гр. Кърджали и касов бон от 25.08.2014г. към фактура № 36425
от 25.08.2014г., издадени от МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“, гр. Кърджали.
ОСЪЖДА
„З.К.„Л.И.“ АД да заплати на Н.А.М., на основание чл.223, ал.2 от КЗ/отм/,
вр. чл. 84, ал.3 от ЗЗД, сумата от 117.49 лв. – обезщетение за забава за
периода 18.08.2014г.-19.10.2016г. върху обезщетението за имуществени вреди в
размер на 540 лв., представляващи разходи, направени през периода 18.08.2014г.
– 04.09.2014г., за издаване на медицинско удостоверение, магнитно резонансна
томография и стоматологично лечение.
ОСЪЖДА
„З.К.„Л.И.“ АД да заплати на Н.А.М., на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 524.25 лв., съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Н.А.М. да заплати на „З.К.„Л.И.“ АД, на основание чл. 78,
ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 306.21 лв., съобразно отхвърлената
част от исковете.
ОСЪЖДА „З.К.„Л.И.“ АД да заплати на държавата, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, по сметка на СГС,
ДТ върху уважените искове в размер на 450 лв., а на
СГС разноски за вещи лица в размер на 104.85 лв., съобразно уважената част от
предявените искове.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ :