Решение по дело №602/2022 на Районен съд - Кнежа

Номер на акта: 15
Дата: 3 февруари 2023 г. (в сила от 3 февруари 2023 г.)
Съдия: Мая Павлова Кончарска
Дело: 20221430100602
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 ноември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. Кнежа, 03.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Мая П. Кончарска
при участието на секретаря Елеонора Н. Пейчовска
като разгледа докладваното от Мая П. Кончарска Гражданско дело №
20221430100602 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „Мл. 4“, Бизнес
Парк С., сграда 6, чрез пълномощника – адв. З. Й. Ц. от САК, със съдебен
адрес: гр. С., ж.к. „Г. М.“, ул. „Ал. Ж.“ № *, ет.*, срещу С. Т. Д., с адрес: гр.
Кн., ул. „К.“ № *, с която се иска от съда да постанови решение, с което да
признае за установено наличието на вземане на ищцовото дружество по
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело №
393/ 2022 год. по описа на РС – Кн. против длъжника – ответник, а именно
сумата от 312.90 лв., представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно
фактури №№ **********/ 05.09.2020 год., **********/ 05.10.2020 год.,
**********/ 05.11.2020 год., **********/ 05.12.2020 год. и № **********/
05.01.2021 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на вземането.
В молбата се твърди, че между ищеца и ответника били сключени
договор за мобилни услуги с № ********* от 18.01.2018 год. за ползване на
1
мобилен номер ********** и допълнително споразумение към договора с №
********* от 11.06.2019 год., както и договор за лизинг от 19.06.2019 год.
Твърди се, че съгласно допълнителното споразумение за мобилен номер
********** влязъл в сила нов абонаментен план със стандартна месечна
абонаментна такса 29.99 лв. с вкл. ДДС, като за срока на договора била
предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 25.99 лв.,
а на клиента бил предоставен мобилен телефонен апарат SAMSUNG Galaxy
А10 32GB Dual Black. Сочи се, че предоставянето на мобилното устройство
било уговорено от страните в отделен договор за лизинг, съгласно който
общата цена на лизинговата вещ била 266.57 лв. с ДДС. Твърди се, че за
ползването на вещта лизингополучателят се задължил да извърши двадесет и
три месечни лизингови вноски, всяка в размер на 11.59 лв. с ДДС, като било
предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през
отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.
Твърди се още, че в периода м. септември 2020 год. – м. януари 2021 год.
ответникът е ползвал предоставяните от ищцовото дружество мобилни
услуги, като потреблението и вземанията, произтичащи от договора за лизинг
били ежемесечно фактурирани. Твърди се, че за същия период ищецът е издал
следните фактури – ф-ра № **********/ 05.09.2020 год. на стойност 38.51 лв.,
в т.ч. 26.92 лв. месечна абонамента такса и ползвани услуги и 11.59 лв.
лизингова вноска, като в същата било приспаднато надвнесено плащане на
задължение от предходен отчетен период в размер на 1.52 лв. и дължимата по
фактурата сума била в размер на 36.99 лв.; ф-ра № **********/ 05.10.2020
год. на обща стойност 38.53 лв., в т.ч. 26.94 лв. с ДДС месечна абонаментна
такса и ползвани услуги и 11.59 лв. с ДДС лизингова вноска за мобилен тел.
апарат; ф-ра № **********/ 05.11.2020 год. на обща стойност 37.58 лв., в т.ч.
25.99 лв. с ДДС месечна абонаментна такса и ползвани услуги и 11.59 лв. с
ДДС лизингова вноска за мобилен тел. апарат и ф-ра № **********/
05.12.2020 год. на обща стойност 2.93 лв., формирана след приспадане между
таксата за посочения отчетен период, съобразно броя дни, през които
клиентът е ползвал услугите на оператора и таксата за предварително
начислен пълен брой дни с достъп до услугите на оператора за отчетния
период. Твърди се, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати
на ищеца дължимите суми по така издадените фактури, поради което
последният е прекратил едностранно договорите на ответника, като е издал
2
крайна фактура с № **********/ 05.01.2021 год., включваща задължения за
заплащане на неустойки за предсрочното прекратяване в размер на 127.33 лв.
и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за предоставеното с
договора за лизинг мобилно устройство в общ размер на 69.54 лв. с ДДС.
Сочи се, че размерът и основанието за възникване на задължението за
неустойка е уредено от страните в р. 4, т. 2 от допълнителното споразумение
към договора за мобилни услуги. Твърди се, че съобразно уговореното между
страните размерът на неустойката за номер ********** е 127.33 лв.,
представляващи сбор от три стандартни месечни абонаментни такси, ведно с
добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния
абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора и с
добавена разлика в размер на 36.56 лв. между стандартната цена на
SAMSUNG Galaxy А10 32GB Dual Black без отстъпка, съгласно актуалната
ценова листа от 11.06.2019 год., съответстваща на оставащия срок от
договора за мобилни услуги. Посочва се, че обявяването на предсрочната
изискуемост на неначислените лизингови вноски е уредено в чл. 12 от ОУ на
оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за упражняване на това
е право е неизпълнение на парични задължения от страна на
лизингополучателя. Твърди се, че в случая изискуемият остатък от лизингови
вноски е в общ размер 69.54 лв. с ДДС, равняващ се на 6 неначислени
лизингови вноски и общата сума начислена във фактурата сума е 196.87 лв.
Твърди се, че изискуемостта на вземанията на ищеца по всяка от
фактурите е настъпила петнадесет дни след издаването й.
Изложени са твърдения, че поради липса на действия от страна на
ответника, насочени към изпълнение на паричните му задължения, ищецът е
депозирал в РС – Кн. заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано
ч.гр. дело № 393/ 2022 год. по описа на с. съд и е била издадена заповед за
изпълнение, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 ГПК. Предвид
последното за ищеца възникнал правен интерес от предявяването на
настоящия установителен иск. Претендират се деловодни разноски както в
исковото, така и в заповедното производство. В подкрепа на твърденията си
ищецът представя писмени доказателства.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на
3
исковата молба.
ИЩЕЦЪТ – редовно призован, в съдебното заседание не изпраща
представител. С депозирана по делото писмена молба – становище адв. З. Ц.,
САК, с представено пълномощно, заявява, че не възразява делото да бъде
разгледано в отсъствие на процесуален представител на ищеца, както и че
поддържа така предявения иск. Позовава се на писмените доказателства. В
особено искане, изложено в молбата, моли съда да се произнесе с
неприсъствено решение по реда на чл. 238 и сл. от ГПК в случай, че са налице
условията за това. Претендира деловодни разноски, съгласно представен
списък по чл. 80 ГПК.
ОТВЕТНИКЪТ – редовно призован, не се явява в о.с.з. Не е депозирал
отговор на исковата молба, не изпраща процесуален представител в
съдебното заседание и не взема становище по иска.
Съдът като прецени доводите на ищеца, изложени в ИМ, събраните по
делото писмени доказателства, както и направеното процесуално искане по
реда на чл. 238 във вр. с чл. 239 от ГПК, намира за установено следното:
Предявеният установителен положителен иск е допустим.
Представени и приети по делото са следните писмени доказателства:
Договор за мобилни услуги с № ********* от 18.01.2018 год. за ползване на
мобилен номер ************* заедно с декларация-съгласие и приложение –
ценова листа за абонаменти планове за частни и корпоративни клиенти от с.
дата; Допълнително споразумение към договор за мобилни /фиксирани
услуги с мобилен/фиксиран номер ************* от 11.06.2019 год.; Договор
за лизинг от 11.06.2019 год. и Приложение към него от 11.06.2019 год.;
фактури №№ **********/ 05.09.2020 год., **********/ 05.10.2020 год.,
**********/ 05.11.2020 год., **********/ 05.12.2020 год. и № **********/
05.01.2021 год.; Последна покана за доброволно плащане от 06.12.2020 год.,
както и документ за довнесена държавна такса, адвокатско пълномощно и
фактура № 22047/ 01.11.2022 год. за възнаграждение по Договор за правна
защита и съдействие № 11070-1/ 01.11.2022 год. в размер на 360 лв. с ДДС.
Съдът намира, че предявеният иск е вероятно основателен с оглед
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение са: на първо
4
място, ответникът да не е представил в законовия срок отговор на исковата
молба; ответникът да не се яви в първото по делото съдебно заседание, без да
е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие и ищецът да е
отправил искане за постановяване на такова решение срещу ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал.1, т.1 от ГПК съдът следва да е
указал на страните последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и съгласно т.2, ал.1 на
чл. 239 ГПК искът да е вероятно основателен с оглед посочените
обстоятелства и представените доказателства.
Ответникът не е взел становище по делото и не е оспорил исковата молба
по реда на чл. 131 ГПК. Не е ангажирал никакви доказателства и дори не е
изразил становище дали дължи или не дължи претендираната сума.
Съдът като взе предвид, че на ответника е връчено съобщение (по реда на
чл. 45 от ГПК), ведно с разпореждане по чл. 131 от ГПК заедно с препис от
исковата молба и приложенията към нея на посочения в молбата адрес, с
което са му указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването му в съдебно заседание; определение за насрочване и
доклад по делото (чл. 140 ГПК) и призовка за насрочено о.с.з. – по реда на чл.
45 ГПК, както и че искът с правно основание 422 вр. чл. 415 от ГПК е
вероятно основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
представените писмени доказателства, намери, че следва да бъде постановено
неприсъствено решение, без същото да се мотивира по същество, с което
предявеният от ищеца положителен установителен иск бъде уважен изцяло, с
всички произтичащи от това законни последици.
По разноските:
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените пред настоящата
съдебна инстанция деловодни разноски в размер на 385 лв., от които 25 лв. –
платена д.т. и 360 лв. – адвокатско възнаграждение, както и разноски в
заповедното производство в размер на 385 лв.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл. 238,
ал.1 и чл. 239 от ГПК, Кн.нският районен съд
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,
ал.1 от ГПК, че С. Т. Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.
Кн., ул. „К.“ № *, дължи на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД (с предишно
наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД), ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. С., р-н Мл., ж.к. „Мл. 4“, Бизнес Парк С., сграда 6,
чрез адв. З. Й. Ц. от САК, сумата от 312.90 лв. (триста и дванадесет лева и 90
ст.), представляваща общ сбор на дължимите суми съгласно фактури №№
**********/ 05.09.2020 год., **********/ 05.10.2020 год., **********/
05.11.2020 год., **********/ 05.12.2020 год. и № **********/ 05.01.2021 год.,
ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение (01.07.2022 год.) до окончателното изплащане на
вземането, за която сума е издадена Заповед № 260 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 01.07.2022 год. в производството по ч. гр. дело
393/ 2022 год. по описа на РС – Кн..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК С. Т. Д., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Кн., ул. „К.“ № *, да заплати на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „Мл.
4“, Бизнес Парк С., сграда 6, направените в настоящото производство
разноски в размер на 385 лв. (триста осемдесет и пет лева), както и сторените
разноски в заповедното производство по ч. гр. дело № 393/ 2022 год. по описа
на РС Кн. – в размер на 385 лв. (триста осемдесет и пет лева).
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал.4 от ГПК.
Преписи от настоящото решение да се връчат на страните.
Съдия при Районен съд – Кнежа: _______________________
6