№ 1313
гр. София, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседА.е на шести март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Г.
като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско
дело № 20221100510449 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А. Т. К. срещу Решение №
8851/02.08.2022 г., постановено по Гражданско дело № 20211110152414 по
-ти
описа за 2021 година на Софийски районен съд, 80 състав, с което е
издадена заповед за защита, на основА.е чл. 15, ал. 2 от Закона за защита от
домашно насилие /ЗЗДН/, срещу А. Т. К., като е задължен, на основА.е чл. 5,
ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, А. Т. К. да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на Е. Г. В., предупреден е същият, че при констатирано
от полицейските оргА. неизпълнение на заповедта, ще бъде задържан и
предаден на прокуратурата, като неизпълнението й представлява
престъпление по чл. 296, ал. 1 от Наказателния кодекс; наложена му е глоба в
размер на 200 лв.; осъден е да заплати на Е. Г. В. сума в размер на 500 лв. –
разноски по делото, а на СРС – 25 лв. държавна такса.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
1
излагат се съображения, моли се да бъде отменено изцяло, като се отхвърли
молбата на Е. В. за налагане на мерки за защита, относно извършен спрямо
нея на 10.08.2021 г. акт на домашно насилие от А. Т. К..
Претендират се разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна Е. Г. В. оспорва въззивната жалба и моли за
оставянето й без уважение. Претендира разноски.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН
от ответника в първоинстанционното производство, имащ правен интерес от
обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258
ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на Е. Г. В. срещу
А. Т. К. – за защита от домашно насилие, извършено на 10.08.2021 г.,
подробно описано в сезиращата съда молба от 16.08.2021 г. и в нейното
уточнение от 30.08.2021 г. и от 20.10.2021г.
Ответникът е оспорил твърденията в подадената молба за наличие на
домашно насилие.
С Решение № 8851/02.08.2022 г., постановено по Гражданско дело №
-ти
20211110152414 по описа за 2021 година на Софийски районен съд, 80
състав, е издадена заповед за защита, на основА.е чл. 15, ал. 2 от Закона за
защита от домашно насилие /ЗЗДН/, срещу А. Т. К., като е задължен същият,
на основА.е чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, да се въздържа от извършване на
домашно насилие по отношение на Е. Г. В., предупреден е същият, че при
констатирано от полицейските оргА. неизпълнение на заповедта, ще бъде
задържан и предаден на прокуратурата, като неизпълнението й представлява
престъпление по чл. 296, ал. 1 от Наказателния кодекс; наложена му е глоба в
размер на 200 лв.; осъден е да заплати на Е. Г. В. сума в размер на 500 лв. –
разноски по делото, а на СРС – 25 лв. държавна такса.Доводите в жалбата
касаят неправилна преценка на събрА.те доказателства от
първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на
доказателствата по делото.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по
делото и обсъди доводите на стрА.те по реда на въззивното производство,
прие за установено следното:
2
Настоящият съд напълно споделя подробно установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените изводи въз
основа на доказателствата по делото, поради което не намира за необходимо
да преповтаря тези изводи. Районният съд е обсъдил и преценил всички
събрА. по делото доказателства (поотделно и в тяхната съвкупност) относно
релевантните за спора факти, констатирал е съществуващите между тях
противоречия и е изложил мотиви относно това кои доказателства е счел за
достоверни и кои – не, като е обяснил защо дава вяра на едните, а на другите
не вярва. Въззивният съд споделя изцяло мотивите на първостепенния съд и
препраща към тях. В случая следва да се посочи, че първоинстанционният
съд правилно е основал решението си на показА.ята на свидетеля Н.,
полицейски служител, който се явява лице, което по никакъв начин не е
заинтересовано от изхода на спора и който по категоричен начин е дал
сведения за отравяни пред него и на него от ответника спрямо молителката
думи с негативна насоченост „тая е луда“, „оставете го тоя боклук“, „кучка“,
както и че тези думи са били изречени по начин, по който същите са станали
достояние и са възприети от молителката. В случая безспорно изречените
обидни думи, възприети лично от молителката, представляват акт на
домашно насилие, с който е засегнато чувството за лично достойнство на
въззиваемата, същата е била уплашена и разстроена. Следва да се добави, че
видно от св. показА.я на св. Н., този свидетел е дал съвет на молителката да
остане на адреса и да не слиза, за да няма конфликт, същият свидетел е
съобщил за активността на ответника дори и при полицейско присъствие –
хукнал към гаража, където е продължил упорито и агресивно разправията
този път със св. В.. Този свидетел сочи, че полицейските служители са
успокоили нещата, а личните му възприятия за молителката са, че тя е била
разстроена, явно притеснена /стр. 5 и 6 от протокола от 18.05.2022 г./, а за
ответника е посочил „ той беше в афект“ и се е налагало да бъде словесно и
физически възпиран да не упражнява агресия към молителката, която пък е
била уплашена и разстроена от поведението на ответника.
Съобразно с така установената фактическа обстановка, въззивният съд
достигна до следните правни изводи:
Наведените доводи в жалбата, че първоинстанционното решение е
неправилно, са неоснователни. Извършеното насилие е доказано с
кредитирА.те от първоинстанционния съд гласни и писмени доказателства.
3
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд, като
правилно и законосъобразно, следва да се остави в сила.
Въззивният съд постанови въззивникът А. Т. К. да заплати по сметка на
СГС държавна такса за жалбата му в размер на 12.50 лв.
С оглед изхода на делото, въззивникът А. Т. К. няма право на разноски,
като съдът не присъжда такива и на въззиваемата страна поради липса на
доказателства за сторени разноски в настоящото производство.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 8851/02.08.2022 г., постановено по
Гражданско дело № 20211110152414 по описа за 2021 година на Софийски
-ти
районен съд, 80 състав.
ОСЪЖДА А. Т. К., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски
градски съд държавна такса в размер на 12.50 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искА.ята на стрА.те за присъждане на
разноски по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4