и за да се произнесе, взе предвид: С присъда № 84 от 23.10.2006г. по нчхд № 283/2006г. по описа на Районен съд – Кърджали, подсъдимият Джемал Наим Салим, роден на 15.07.1937г. в с. Минзухар, община Черноочене, неосъждан, с ЕГН: ********** е признат за виновен в това, че на 18.10.2005г. в землището на с.Минзухар, община Черноочене, е причинил лека телесна повреда на Бекир Рамаданов Хашимов от с.Минзухар, община Черноочене, изразяваща се в разстройство на здравето, поради което и на основание чл.130 ал.1 от НК му е наложил наказание пробация, като е определил следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 година. Със същата присъда подсъдимият Салим е осъден да заплати на пострадалия Хашимов сумата в размер на 500 лева, причинени неимуществени вреди, като е отхвърлил иска в останалата му част до пълния предявения размер от 1500 лева. Подсъдимият Салим е осъден да заплати също така направените от гражданския ищец разноски в размер на 200 лева, както и 20 лева държавна такса върху уважената част от гражданския иск. Срещу описаната присъда е постъпила въззивна жалба от подсъдимия Джемал Наим Салим, чрез процесуалния му представител адвокат Елисавета Пенчева. Посочва, че в хода на съдебното следствие не били събрани доказателства в подкрепа на обвинението. Не се установявало по безспорен и категоричен начин подсъдимият да е причинил лека телесна повреда на тъжителя по време, място и начин, описани в обстоятелствената част на тъжбата. Свидетелите по делото в показанията си сочели единствено какво им е разказал подсъдимия. Алтернативно моли да се има впредвид, че наложеното наказание с обжалваната присъда било явно несправедливо. Съдът не се съобразил с разпоредбата на чл.54 ал.1 от НК, като не взел впредвид ниската степен на обществена опасност на извършеното от подсъдимия деяние, личната му ниска степен на обществена опасност, както и наличието на множество смекчаващи отговорността обстоятелства. Намира, че няма пречка съдът да наложи минимално по размер наказание, поради наличието на посочените изключителни и многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Моли да бъде оправдан подсъдимият Салим, като алтернативно моли да бъде намалено наложеното наказание, както и да бъде намален размера на присъденото обезщетение. В съдебно заседание подсъдимият не се явява и не се представлява. В писмена молба защитникът поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения. Срещу описаната присъда е постъпила въззивна жалба и от гражданския ищец Бекир Рамаданов Хашимов. Посочва, че не е доволен от присъденото му обезщетение от 500 лева, което намира за неоснователно занижено. Описаните увреждания обосновавали обезщетение в по – голям размер. Моли да се измени първоинстанционната присъда като се увеличи претендираното обезщетение на 1500 лева, като присъдата в останалата й част бъда потвърдена. В съдебно заседание гражданския ищец се явява лично. Поддържа въззивната си жалба и моли присъденото му обезщетение да бъде увеличено. Настоящият състав при Окръжен съд – гр.Кърджали, при извършена проверка изцяло правилността на обжалваната присъда на основание чл.313 и сл. от НПК, констатира следното: По въззивната жалба на подсъдимия Джемал Наим Салим: Същата е частично основателна. Първоинстанционният съд е събрал и проверил наличните и поискани от страните по делото доказателства и въз основа на тях е приел за безспорно установена следната фактическа обстановка: На 18.10.2005г. между тъжителят и граждански ищец Бекир Рамаданов Хашимов и подсъдимия Джемал Наим Салим в замлището на с.Минзухар, община Черноочене възникнал спор за факта, че някои от животните на тъжителя влезли в нивата на подсъдимия. В резултат на кавгата подсъдимият Салим ударил с брадва Хашимов в лявата част на главата, като от удара последният получил контузни рани. От нанесения удар тъжителят паднал на земята, а подсъдимият Салим се отдалечил, като се прибрал в дома си. С разкървена глава гражданският ищец се насочил към селото, където пред сградата на кметството срещнал свидетелката Хабибе Еюб Исмаил. Той й разказал, че е бил ударен с брадва от подсъдимия Салим, като й казал да се обади в полицията. Същата се обадила в полицията, като при пристигането си полицаите заварили тъжителя Хашимов пред кметството, като същият имал кръв по лицето. Те разпитали пострадалия, който им обяснил, че е ударен от подсъдимия Джемал, като след това свидетелката им посочила къде живее подсъдимия. По – късно дошла и линейка, която откарала пострадалия Хашимов първоначално в с.Черноочене в пункта на Бърза помощ, а по – късно бил преместен в МБАЛ “Д-р Ат. Дафовски” – гр.Кърджали. междувременно свидетелят Делчо Колев Петков, младши районен инспектор в ПУ – Черноочене, посетил подсъдимия Салим, който му казал, че Бекир бил пуснал животните си в неговата градина, поради което се скарали. Свидетелят Петков иззел брадва, за което съставил протокол за доброволно предаване с дата 18.10.2005г. В съдебно удостоверение № 308/2005г. на д-р Николай Димитров Маринов, съдебен лекар, е посочено, че на 20.10.2005г. при преглед на Бекир Рамаданов Хашимов са установени: разкъсно – контузна рана на лявата ушна мида, кръвонасядания по лицето и дясното бедро, като разкъсно – контузна рана на лявата ушна мида е довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а останалите травматични увреждания са причинили болки и страдания. В епикриза на пострадалия Бекир Рамаданов Хашимов с дата 18.10.2005г., издадена от лекуващ лекар Станимир Йонов и началник отделение Валентина Костуркова при МБАЛ ”Д-р Атанас Дафовски”- гр.Кърджали, е установено наличието в областта на лявото ухо на разкъсно – контузна рана с неправилни ръбове, обхващаща кожа и подлежащи структури, достигаща до паротидната жлеза, множество охлузвания и обилно кървене. Фактическата обстановка по делото е подробно и прецизно изяснена от първоинстанционния съд. Установени са по безспорен начин всички обстоятелства, значими за правилното му решаване. Констатациите на Районен съд – Кърджали по отношение на фактите и обстоятелствата изцяло се подкрепят от настоящата инстанция. Същите се установяват от свидетелските показания на Хабибе Еюб Исмаил и Делчо Колев Петков, съдебно удостоверение № 308/2005г. на д-р Николай Димитров Маринов, съдебен лекар, епикриза на пострадалия Бекир Рамаданов Хашимов, издадена от лекуващ лекар Станимир Йонов и началник отделение Валентина Костуркова при МБАЛ”Д-р Атанас Дафовски”- гр.Кърджали, протокол за доброволно предаване с дата 18.10.2005г., показанията на тъжителя в тъжбата. При така приетата фактическа обстановка първоинстанционният съд е достигнал до правилни правни изводи, че с деянието си подсъдимият Салим от обективна и субективна страна е извършил деянието по чл. 130 ал.1 от НК, като на 18.10.2005г. в землището на с.Минзухар, община Черноочене, е причинил на Бекир Рамаданов Хашимов от с.Минзухар, община Черноочене лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК. От обективна страна престъплението по чл.130 ал.1 от НК засяга обществените отношения свързани с защита живота и здравето на гражданите. В настоящия случай безспорно се установява, че с удар с брадва в областта на главата подсъдимият Салим е причинил на пострадалия Хашимов разкъсно – контузна рана на лявата ушна мида, довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Фактът на ударът се установява от съдебно удостоверение № 308/2005г. на д-р Николай Димитров Маринов, съдебен лекар, който посочва, че описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп предмет и е възможно да е възникнала по начин посочен от пострадалия, епикриза на пострадалия Бекир Рамаданов Хашимов, издадена от лекуващ лекар Станимир Йонов и началник отделение Валентина Костуркова при МБАЛ”Д-р Атанас Дафовски”- гр.Кърджали, в която се установява разкъсно – контузна рана с неправилни ръбове в областта на лявото ухо, протокол за доброволно предаване с дата 18.10.2005г., в който е посочено „брадва удар Бекир Рамадан Хашим в местността Карадоплу” в землището на с.Минзухар, отчасти от показанията на свидетелите Исмаил и Петков, които макар и да не са преки свидетели на деянието, свидетелстват, че на посочената в тъжбата дата и час пострадалият Хашимов е бил с кървяща глава, като свидетелят Петков посочва, че подсъдимият Салим му е казал, че е имало скандал между подсъдимия и пострадалия. Посочените доказателства, макар и косвени такива, в своята последователност и еднопосочност водят до единствения възможен извод, че леката телсна повреда, изразяваща се в разкъсно – контузна рана на лявата ушна мида е причинена от подсъдимия Салим с удар с брадва. От субективна страна деянието е извършено с форма на вина – евентуален умисъл, както правилно е посочил първоинстанционният съд. Деецът е съзнавал, че с удар с брадва може да причини телеснат повреда на подсъдимия, още повече, че ударът е в областта на главата, която е най – уязвимата част от човешкото тяло, превиждал е общественоопасните последици на деянието си и е допускал настъпването им. По отношение на наложеното от първоинстанционният съд наказание – пробация, настоящият състав намира, че неправилно първоинстанционният съд с оглед размера на наказанието по чл.130 ал.1 от НК – „лишаване от свобода до 2 години или пробация” не е освободил подсъдимия Салим от наказателна отговорност с налагане на административно накзание. Налице са били всички изискуеми от закона реквизити: 1. за престъплението по чл.130 ал.1 от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода” до 3г. или по - леко, деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел 4 глава VIII от НК – видно от приетото по делото сводетелство за съдимост, от деянието не са причинени имуществени вреди, за да се иска тяхното възстановяване. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че следва обжалваната присъда да се измени, като подсъдимият Хашимов бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Предвид на обществената опасност на деянието и на дееца настоящият състав намира, че с оглед чистото съдебно минало на дееца, добрите му характеристични данни, както и на факта, че скандалът между подсъдимия и пострадалия е продиктуван от навлизането в имота на подсъдимия на кравите на пострадалия, от когото имало много оплаквания, че пускал кравите си в имотите на другите, следва наказанието да бъде определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства, като бъде определена „глоба” към предвидения в кодекса минимум, а именно административно наказание „глоба” в размер на 500 лева. По отношение на предявения граждански иск с правно основание чл. 52 от ЗЗД за претърпени от пострадалия Хашимов неимуществени вреди, следва да се посочи, че съдът правилно е определил размера на обезщетението с оглед на причинените на пострадалия неимуществени вреди. На първо място следва да се посочи, че ударът е бил нанесен в много уязвима част на тялото, а именно – в главата. На следващо място следва да се посочи, че поради полученото нараняване, пострадалият Хашимов е престоял четири дни в МБАЛ „Д- р Атанас Дафовски” – Кърджали – от 18.10.2005г. до 22.10.2005г. С оглед на изложеното, обезщетението за неимуществени вреди е правилно определено и не следва да бъде намалявано, каквото е искането на защитата на подсъдимия. По отношение на въззивната жалба на гражданския ищец Хашимов. Същата е неоснователна. Както бе посочено по – горе в мотивите, правилно първоинстационният съд е определил размера на неимуществените вреди с оглед на представените и приетите по делото доказателства. Сумата в размер на 500 лева изцяло покрива претърпяното от гражданския ищец разстройство на здравето, изразяващо се разкъсно – контузна рана на лявата ушна мида. От друга страна освен цитираното нараняване, не се установи пострадалият Хашимов да е губил съзнание, както се твърди в жалбата. Следва да се посочи, че гражданския иск е предявен само за разкъсно – контузна рана на лявата ушна мида, довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като останалите увреждания, описани в съдебно удостоверение № 308/2005г. на д-р Николай Димитров Маринов, съдебен лекар, причинили болки и страдания, не са включени в гражданския иск. С оглед на изложеното настоящият състав намира въззивната жалба на гражданския ищец Хашимов за неоснователна. Аргументиран от изложеното, съдът намира, че на основание чл. 337 ал.1 т.4 във вр.с чл.334 т.3 от НПК следва да се измени обжалваната присъда, като на основание чл.78а ал.1 от НК подсъдимият Салим бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание – „глоба” в размер на 500 лева. Водим от горното, и на основание чл. 337ал.1 т.4 във вр.с чл.334 т.3 във вр.с чл. 338 от НПК Кърджалийския окръжен съд:
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА присъда № 84 от 23.10.2006г. по нчхд № 283/2006г. по описа на Районен съд – Кърджали В ЧАСТТА, в която на подсъдимия Джемал Наим Салим, роден на 15.07.1937г. в с. Минзухар, община Черноочене, неосъждан, с ЕГН: **********, за извършено престъпление по чл.130 ал.1 от НК, е наложено наказание пробация, със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 година, като на основание чл. 78а ал.1 от НК ОСВОБОЖДАВА Джемал Наим Салим, със снета по – горе самоличност, от наказателна отговорност и му налага административно наказание „глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева. Потвърждава присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране
Председател : членове :1.
2. |