Р Е Ш Е Н И Е
№
260927 30.06.2021г.
град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд ХХХVІ-ти граждански състав
на двадесет и седми април две хиляди двадесет и първа
година
в публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Дарина Йорданова
при секретаря Станка Добрева,
като разгледа докладваното от съдия Дарина Йорданова
гражданско дело № 4944 по описа за 2017 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба на 1/ В.К.С., ЕГН **********, 2/ С.А.В., ЕГН ********** /наследник на А.С.В., починал на *./, 3/ Д.Ж.Д., ЕГН **********, 4/ Я.Ж.А., ЕГН **********, 5/ А.Т.А., ЕГН **********, 6/ Д.И.Т., ЕГН **********, 7/ Л.К.Т., ЕГН ********** и 8/ Т.К.Т., ЕГН **********, /последните трима в качеството на наследници на К.Д.Т., поч. на *г./, всички чрез адвокат Р.Ц. от БАК срещу: 1/ В.И.Г., ЕГН **********, 2/ К.И.Р., ЕГН **********, 3/ Н.Д.О., ЕГН **********, 4/ Г.Г.О., ЕГН **********, 5/ Д.Г.О., ЕГН **********, 6/ Д.Х.С., ЕГН **********, 7/ К.Г.Т., ЕГН **********, 8/ П.Г.Т., ЕГН ********** - починал и заместен в хода на процеса от неговите наследници - Г.П.Т., ЕГН **********, и Н.П.Т., ЕГН ********** и К.Н.Т., ЕГН **********, /също починала в хода на процеса и заместена от Г.П.Т., ЕГН **********, и Н.П.Т., ЕГН **********/, 9/ К.Д.П., ЕГН **********, 10/ Н.М.И., ЕГН **********, 11/ П.А.М., ЕГН **********, 12/ И.Я.П., ЕГН **********, 13/ Н. НК., ЕГН **********,***/ А.Н.К., ЕГН **********,*** /наследници на починалата преди завеждане на делото М.Н.К., ЕГН **********, конституирани с допълнителна искова молба/, 15/ Н.И.Т., ЕГН **********, 16/ Р.И.Г., ЕГН **********, и 17/ Ж.Д.П., ЕГН ********** - починал и заместен в хода на процеса от неговите наследници – Д.Ж.Д., ЕГН ********** и Д.Ж.П., ЕГН **********, с която се иска да бъде установено правото на собственост на всеки един от ищците по отношение на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с ид. № *по КККР на гр. Бургас, с адрес: местността „Хайлъка“, с площ – 9000 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – за друг вид водно течение, водна площ, съоръжение, като ответниците бъдат осъдени да им предадат владението върху същия. С уточнението на исковата молба е посочено, че се претендират собственически права по отношение на имота от всеки от ищците В.К.С., Д.Ж.Д., Я.Ж.А., А.Т.А. и С.А.В. в обем от по 1/6 идеална част или 1500 кв.м. за всеки от тях, както и 1/6 ид. част или 1500 кв.м. за наследниците на К.Д.Т., като се прави искане за осъществяване на косвен контрол за законосъобразност на административни актове – решения № № 59/28.07.2000 г.; 26/28.06.2001 г. на ПК – Бургас и протокол № 26Б/02.06.2014 г. на ОС „Земеделие“ – гр. Бургас. Като последица от евентуалното уважаване на исковете се иска произнасяне по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК досежно констативен нотариален акт № 92, том II, ре. № 6619, дело № 205/09.09.2010 г.
В исковата молба се твърди, че ЗПК “Агроспециалист 14” – гр. Бургас придобила от ЗК “Христо Ботев” по договор за покупко-продажба от 22.10.1996 г., вписан на 29.10.1997 г., в том VIII, № 144, парт. 16254, том 9141, в нотариалната служба на РС – Бургас, придобит чрез разпределение по чл. 27, ал. 1 от ЗСПЗЗ водоем инв. № 2837, представляващ земно насипна стена, находящ се в землището на Изгрев, въведен в експлоатация през 1963 г., срещу продажна цена от 49 000 лева, заплатена в копюри, съгласно фактура № 1040/23.10.1996 г. Впоследствие, по силата на заповед № РД-12-1174/01.09.1998 г. на областния управител на област Бургас и договор от 18.12.1998 г. за покупко-продажба на недвижим имот, ЗПК “Агроспециалист 14” – гр. Бургас придобила собствеността върху прилежащ към водоема терен – парцел № 1 в стопански двор гр. Бургас, 5-ти километър, с площ от 9000 кв.м., идентичен на процесния имот. По силата на решение на ОС на ЗПК “Агроспециалист 14” – гр. Бургас /протокол № 7/25.04.2000 г./ и съгласно договор за доброволна делба от 15.09.2000 г., процесният имот бил поделен между ищците – член кооператори, като всеки от тях се снабдил с нотариален акт за собствеността си. Сочи се, че между страните по делото са водени и други съдебни производства, в рамките на които била установена действителността и законността на легитимиращите ищците документи и сделки – гр.д. № 1411/2005 г. по описа на БРС и гр.д. № 1066/2003 г. по описа на БРС. Ищците сочат още, че са били във владение на процесния имот непрекъснато от 2000 г. до 25.06.2014 г., когато ответниците им отнели владението, като разушили насипна дига на водното съоръжение и заравнили терена, във връзка с което била образувана пр.пр. № 9598/2014 г. на БРП и ДП № 3388-261/2016 г. по описа на V РУ на МВР, както и неуспешно бил воден иск за възстановяване на нарушено владение по гр.д. № 4975/2014 г. по описа на БРС. Аргументира се подробно оспорване правата на ответниците по отношение на имота. Направени са доказателствени искания. Представени са писмени доказателства. Претендират се съдебни разноски.
В предоставения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Д.Х.С., В.И.Г., К.И.Р., Г.Г.О., Д.Г.О., Н.Д.О., К.Д.П., И.Я.П., К.Г.Т., П.Г.Т., П.А.М. и Н.М.И., всички чрез адвокат Н.Д. от БАК, с който се оспорват като неоснователни исковите претенции и се излагат подробни съображения. Твърдят се множество нарушения в процедурата по продажба на процения имот от Държавата на ЗПК “Агроспециалист 14” – гр. Бургас, като се оспорва наличието на законово основание за това. На следващо място се сочи, че дори собствеността по отношение на имота да е преминала към ЗПК “Агроспециалист 14” – гр. Бургас, то по делото не са представени доказателства, които да установяват тази собственост да е преминала към ищците – физичеки лица. Твърди се, че по силата на соченото от ищците решение на ОС на кооперацията е разпределена собствеността по отношение на съоръжението “водоем”, но не и досежно прилежащия процесен имот, като такова разпределение не било извършено и с ликвидацията на кооперацията, която към настоящия момент не била приключила. С тези съображения и позовавайки се на невъзможен предмет и неподеляемост, ответниците оспорват като нищожен представения с исковата молба договор за доброволна делба между ищците. На следващо място се твърди, че в процесния имот не съществува воден обект, отбелязването в КККР на гр. Бургас е невярно и този факт е установен в рамките на гр.д. № 5934/2014 г. по описа на БРС. Ответниците, в качеството си на наследници на Д. Генков, заявяват право на собственост по отношение на имота, като придобит в производство по възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, въз основа на решение № 286/21.06.1999 г. по адм.д. № 385/1998 г. по описа на БОС и последващо решение на ПК № 59/28.07.2000 г. Кумулативно, ответниците се позовават на изтекла в тяхна полза придобивна давност. Направени са доказателствени искания, представени са писмени доказателства.
По делото е депозиран писмен отговор вх. № 14605/10.04.2018 г. от назначения по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител на ответника Н.И. – адвокат М.М. от БАК, с който предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани. Излага се подробен анализ на законовата уредба, действала към момента, към който се твърди имотът да е преминал в собственост на ЗПК “Агроспециалист 14” – гр. Бургас, като се сочи, че поради незаконосъобразност на процедурата, сключеният с Държавата договор за покупко-продажба не е породил транслативно действие. Споделят се изложените от адвокат Д. съображения, че дори собствеността по отношение на процесния имот да е преминала към ЗПК “Агроспециалист 14” – гр. Бургас, то недоказано по делото остава твърдението на ответниците, че същата е придобита от тях в качеството им на физически лица. Заявява се право на собственост по отношение на ответника И. на основание земеделска реституция, съобразно изложеното от адвокат Д., като се твърди и изтекла в тяхна полза придобивна давност за периода от 2009 г. до понастоящем.
Постъпил е и писмен отговор от адвокат Л.А. от БАК – назначен на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител на ответника Р.И.Г., с който се взема становище за неоснователност на претенциите. Счита, че не са представени доказателства за идентичност на имотите в представените от тях актове за собственост и процесния имот. Сочи се, че за вписването в КККР на ищците като собственици било висящо адм.д. № 1597/ 2017г. на ВАС. Сочи се, че липсата на идентичност била видна от Уведомление № 20-38638/ 01.08.2014г. по описа на СГКК Бургас, с постановен отказа за вписване на ищците като собственици поради липсата на идентичност на имот с идентификатор *с имотите в документите за собственост. Не били представени и първичните документи, удостоверяващи правото на собственост на ищците, която те твърдят, че са разделили помежду си след това. Твърди се, че договорът от 18.12.1998г. между ЗПК „Агроспециалист 14“ гр. Бургас и Областен управител на гр. Бургас е нищожен – областният управител е продал терен, който не е прилежаща земя към сграда на стопански двор. Споделят се съображенията, изложени с отговорите на другите ответници по делото, като се твърди незаконосъобразност на процедурата, по която процесния имот е бил продаден на ЗПК “Агроспециалист 14” – гр. Бургас и се отрича транслативния ефект на сключения с областния управител договор и същият се оспорва като нищожен; оспорват се правата на собственост за ищците-физически лица като недоказани. Сочи се, че дори договорът с Областния управител да не се приеме за нищожен, то земята е собственост на кооперацията, а не на физическите лица. Като невярно се оспорва и твърдението, че член – кооператорите са разпределили имуществото на кооперацията, в което е бил включен и „водоема“. С решението от 25.04.2000г. на общото събрание било прието да се снемат активи, но в тях не е бил включен процесният имот. Оспорва се и прехвърлителният ефект на решението на Общото събрание от посочената дата. На следващо място се сочи, че производството по ликвидация на ЗПК „Агроспециалист 14“ не е приключило и към датата на депозиране на исковата молба. Разпределението на имуществото на кооперацията можело да стане едва след приключване на ликвидацията, осребряване на имуществото и удовлетворяване на кредиторите. Оспорва се и договора за делба на недвижимия имот. Оспорва се твърдението, че имотът е бил изкуствена водна площ, което се доказвало от проверката на „Басейнова дирекция“, а след това било потвърдено с Решение по гр.д. № 5934/ 2014г. на БРС. Твърди се право на собственост в полза на ответника на основание земеделска реституция, в качеството на наследник на Д. Генков. Направени са оспорвания и доказателствени искания.
Постъпил е отговор и от новоконституираните ответници Н.Н.К. и А.Н.К., с който се твърди, че искът се основава на невярно представени факти и обстоятелства. Посочени са предпоставките, които следва да са налице, за да се уважи иска. Сочи се, че ищците не са собственици на имота. Всеки от ищците е представил отделен нотариален акт за собственост, като всеки имот бил обособен от разделянето на имот с идентификатор 070079.2.2164. не били представени доказателства за съществуването на тези имоти, както и връзката им с претендирания имот. Сочи се, че с Договор от 18.12.1998г. между Областен управител и ЗПК „Агроспециалист 14“ гр. Бургас, собствеността на имота е придобита от кооперацията, като не са представени доказателства, от които да стане ясно как имот „парцел № 1 в стопански двор гр. Бургас, 5 – ти километър , с площ 9000кв.м.“ се е трансформирал в имот „изкуствена водна площ в местност „Хайнлъка“ с площ 9дка, трета категория“. Сочи се, че договорът от 15.09.2000г. за доброволна делба бил сключен между страни, които не са собственици на поделяемия имот. Твърди се, че договорът между Областен управител на гр. Бургас и ЗПК „Агроспециалист 14“ гр. Бургас от 18.12.1998г. е извършен в нарушение на закона. Счита се, че „Водоемът“ не е сграда, а съоръжение и се е ползвал от ТКЗС „Христо Ботев“, но към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ не е съществувал и по тази причина земята, върху която бил разположен била включена от министъра на земеделието в плана за земеразделяне. От там се счита, че след като „водоемът“ не е сграда, а съоръжение, то ЗПК „Агроспецилист 14“ не е могла да се ползва от чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ за закупуване на прилежащи сгради към терена. Сочи се, че статутът на имота като земеделски е определен с плана за земеразделяне, а собствеността върху вече индивидуализирания имот с № 000136 е възстановен по реда на ЗСПЗЗ на наследници на Д. Генков. Оспорва се и Акт за държавна собственост № 3518/ 07.12.1998г. относно индидвидуализациата на имота и определянето му като част от спорански двор. Излагат се съображения въз основа на чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ, като се отрича правото на ЗПК „Агроспециалист 14“ да придобива собственост по този ред. Изтъква се и липса на правосубектност. Алтернативно на това се сочи, че земята е станала собственост на кооперацията, а не на физическите лица по договора за доброволна делба. В останалата част са застъпени идентични твърдения с тези изложени в останалите отговори на ответниците – за снемане активите на кооперацията, за липсата на приключила процедура по ликвидация на ЗПК „Агроспециалист 14“ . Прави се обобщен извод за това, че ищците не са собственици на процесния имот и липса правен интерес от водене на делото по чл. 108 от ЗС, а по същество претенцията се смята за неоснователна. Не се оспорва твърдението на ищците, че ответниците владеят имота още от възстановяване на собствеността му. Сочи се конкретно съдебно решение, с което е определено възстановяването на имота, а след това и трасирането му. Описани са и други правни и фактически действия по отношение на имота. Оспорва се твърдението, че не била спазена законовата процедура по възстановяване на собствеността , поради което имота не подлежал на възстановяване. Сочи се, че за това има изрично решение на съда и те като наследници на Д. Генков са владели имота до настоящия момент. В тази връзка се позовават и на изтекла придобивна давност. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника Ж.Д.П..
В допълнително становище ищците посочват, че видно от договора за доброволна делба от 15.09.2000г. и материалите към нотариалното дело на нотариус Ст. Димова, към производството има приложен проект за съдебна делба, заверен от Поземлената комисия гр. Бургас. Въпреки това, в нарушение на нормативните актове, действали към този момент, Поземлената комисия не е отразила по съответния ред проектните номера, както и номера на новообразуваните имоти, а също не е закрила и партидата на имот № 136 от плана за земеразделяне. От това неизпълнение на административния орган произтичало само това, че съсобствениците не са прекратили съсобствеността си, но това според тях не води до изгубване правото на собственост на имота предмет на делбата. От там се счита, че всеки от ищците е собственик на реална част от посочения имот, за който е отреден идентификатор № *по КККР на Бургас, за която част бил отразен номер в КВС, но същия не бил отразен по независещи от ищците обстоятелства. От своя страна всеки от ищците е упражнявал владение върху своята част от имота. Мотивира се неоснователност на възражението, че липсвал актуване на имота като държавен към момента на издаване на Заповед № ПД – 12- 1174/ 01.09.1998г., но не поради пропуски в процедурата, а поради това, че статута на имота като такъв се основава на приложението на закона. След това държавата е извършила оценка на имота, а в последствие с Договора от 18.12.1998г. е продала парцел 1 в стопанския двор на гр. Бургас., 5- ти км. , с площ 9000кв. м. на ЗПК „Агроспециалист – 14“. Заявява се, че ищците като правоимащи по силата на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и член – кооператори, са взели решение за снемане на активи от кооперацията и са получили в собственост имота. Възраженията за неправилно водена счетоводна отчетност, ищците намират за неоснователни по спора. След този момент е била извършена надлежна делба, като всеки един от ищците се сдобил с констативен нотариален акт за имота, който е бил поставен в негов дял. Въз основа на всичко това се смята, че ищците са собственици на имота, владели са го и са ползвали същия, представляващ изкуствена водна площ в м. „Хайнлъка“ , с площ 9.00дка, трета категория, парцел 136, масив 0, съставляващ имот № 000136 по плана за земеразделяне на гр. Бургас, за който в последствие е бил отреден идентификатор № *по КК и КР на Бургас. До 25.06.2014г. ищците са владели имота, когато според заявеното от тях, ответниците са нарушили владението им и са разрушили съоръжението. Посочено е че ищците са извършвали действия по поддържане и обновяване на имота, охраната му, и др. действия свързани с правото им на собственост. Сочат се и мотивите на воденото през 2003г. между ищците и ответника Ж.П. гр.д. № 1066/ 2003г. на БРС и мотивите на в.гр.д. № 142/ 2010г. на БОС. Извежда се виждането, че за периода 15.09.2000г. до настоящия момент ищците са владели и ползвали имота и са придобили същия и по давност. Отхвърля се възражението за липса на идентичност между процесния имот и имота с идентификатор № *. Взето е становище по заявения косвен съдебен контрол върху актовете на ПК Бургас. Оспорва се възражението на ответниците за придобиване на имота по давност, като се излагат конкретни съображения. Направени са доказателствени искания.
Във връзка с горното становище е депозирана молба от адв. Д., с която са изложени допълнителни аргументи и са представени писмени доказателства. Оспорва се твърдението за нарушения от страна на Поземлената Комисия на процедурата за отразяване на новобразуваните имоти. Защитата счита, че поради нередовност на проекта за делба не е извършено претендираното отразяване, а това като действие на административния орган било мълчалив отказ, който не е възможно да се разгледа в настоящото дело. Твърди се и нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗСПЗЗ, поради факта, че ищците твърдят разделение на имота на по – малки части в размер на по 1,5дка, при ограничения в закона от 3.00дка. Отрича се наличието на разработен и приет парцеларен план за ЗК „Христо Ботев“ – липсвали данни за такъв, а дори да имало изградена сграда и към нея да бил отдаден прилежащ терен, то били нарушени нормативните изисквания. Оспорва се извършената продажба от 18.12.1998г. като недействителна поради факта, че е подписана от държавен орган, който нямал правомощия за това. Поддържа се оспорването на договора от 22.10.1996г. между ЗК „Христо Ботев“ и ЗПК „Агроспециалист – 14“. Оспорват се и останалите твърдения свързани с разпределението на имуществото между член – кооператорите, както и счетоводното записване на имота. Оспорва се твърдението на ищците, че са владели имота, като се изтъква, че не е посочено всеки от тях кой имот е владял и в какъв период. Едновременно с това се заявява, че ответниците са владели имота в периода след възстановяване на собствеността, като не са допускали ищците до него след това. Насочва се и към мотивите на Решение № II -51/ 05.08.2016г. по в.гр.д. № 613/ 2016г. на БОС. Претендира се, че с това решение е формирана сила на присъдено нещо във връзка въпроса за наличие на владение от страна на ищците. Представени са писмени доказателства и са направени доказателствени искания.
С Определение № 4076/ 15.05.2019г. производството е прекратено спрямо ответницата М.Н.К., починала на 12.04.2016г. По делото като страни са конституирани наследниците на К. – Н.Н.К. и А.Н.К..
С Определение № 4655/ 03.06.2019г. производството е спряно поради настъпила смърт на ответника П.Г.Т., починал на *. С Определение № 4936/ 13.06.2019г. на мястото на починалия П.Т. са конституирани наследниците му – К.Н.Т., ЕГН **********,***, Г.П.Т., ЕГН **********,*** и Н.П.Т., ЕГН **********,***. Предвид смъртта на К.Н.Т., ЕГН ********** същата е заместена в хода на процеса от конституираните вече Г.П.Т., ЕГН ********** и Н.П.Т., ЕГН **********.
Предявеният иск е с правно основание чл. 108 ЗС.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
С протокол
за приемане и предаване на имущество на правоимащи
съгласно чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ от 22.10.1996г. е извършено предаване на имущество
собственост на ЗК “Христо
Ботев”
на ЗПК “Агроспециалист 14”, видно от който е предаден и заприходеният
по сметка 204 “водоем”.
С представения договор за покупко-продажба от 22.10.1996 г. комисията по пар. 29 ПЗР на ЗСПЗЗ за ЗК “Христо Ботев” е продала на ЗПК “Агроспециалист 14” следния обект: “Водоем, инв. № 2837, представляващ земно насипна стена, находяща се в землището на Изгрев, въведен в експлоатация през 1963 г.”.
Със заповед № РД-12-1174/01.09.1998 г. на Областния управител на Област Бургас е разпоредено да се продаде на ЗПК “Агроспециалист 14” терен, представляващ парцел № 1, в стопански двор гр. Бургас, пети километър, с площ от 9000 кв.м., прилежаща земя към сграда “Водоем” в стопански двор, построена в същия терен.
Видно от Акт за държавна собственост № 3518/07.12.1998 г. от Областния управител е актувано като ЧДС дворно място от 9000 кв.м отредено за водоем, находящо се в стопански двор, пети километър, п-л. № 1.
С
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 18.12.1998 г. Областният
управител продава на ЗПК Агроспециалист 14 следния
имот: парцел 1 в стопански двор гр.Бургас, 5ти километър, с площ от 9000 кв.м.,
за сумата от 25297272 лв., за плащането на която е представено платежно
нареждане. С влязло в сила решение
по гр.д. № 1411/2005 г. на БРС е отхвърлен иска на част от настоящите ответници
/техни праводатели/
за прогласяване на нищожност на договора за покупко-продажба на недвижим имот
от 18.12.1998 г.
По делото е представен протокол № 7 от 25.04.2000 г. от Общо събрание на член кооператорите на ЗПК Агроспециалист 14, с което е взето решение за снемане от активите на кооперацията заведените по сметка 203 – битовка с баня и по сметка 204 –водоем, зеленчукова градина. В решението е посочено, че държавната земя е закупена от Областен управител, като прилежаща на съоръжението “водоем” и че следва да се предостави на член кооператорите В.К.С., Д.Ж.Д., Я.Ж.А., К.Д.Т., А.С.В., А.Т.А..
С
договор за доброволна делба от 15.09.2000 г. е извършена подялба между кооператорите
– ищци, респ. техните праводатели – като за всеки от
тях е определен имот от по 1500 кв.м., от общата площ на терена 9000 кв.м., с
описание – изкуствена водна площ м. Хайлъка, трета
категория, парцел 136, съставляващ имот № 000136 по плана за земеразделяне на
гр. Бургас, ведно с изградения водоем, инв. № 2837,
представляващ земно-насипна стена. На 31.01.2001 г. всеки от съделителите В.К.С., Д.Ж.Д., Я.Ж.А.,
К.Д.Т., А.С.В., А.Т.А., се снабдил с констативен нотариален акт за
самостоятелен обект с площ от 1500 кв.м., съответно с номера : *, по плана за
земеразделяне на гр. Бургас.
Ответниците от своя страна се легитимират като собственици на процесния имот с протокол и решение № 59 от 28.07.2000 г. и решение № 26 от 08.06.2001 г. на ПК Бургас, с което на наследници на Д.П. Генков е възстановено правото на собственост, съгласно план за земеразделяне, на следния имот: Изкуствена водна площ от 9.000 дка, в местността Ханлъка, имот № 00136 по плана за земеразделяне. Въз основа на тези решения на ПК е издаден на 09.09.2010 г. констативен нотариален акт за собственост на ответниците, респ. техни праводатели, за следния недвижим имот: ПИ с идентификатор *по КК на гр. Бургас.
Представен
е по делото протокол от 28.09.2010 г. за трасиране на поземлен имот с
идентификатор *по молба на наследници на Д.П. Генков и задание за изготвяне на
ПУП –ПРЗ за имота от част от ответниците.
С договор за саниране на зелени площи от 07.11.2011 г., Д.Х.С., като представител на наследниците на Д.П. Генков /понастоящем ответници/ е възложил на Гартланд ЕООД извършването на саниране на имот с идентификатор *, бивш 000136, по КК на гр. Бургас, за което е платена сумата от 1008 лв., съгласно фактура и платежно нареждане от 08.11.2011г.
Представен е договор за ремонт на ограда на поземления имот от 22.11.2011 г., сключен между ищците като възложители и с предмет – поставяне и укрепване на 5 броя бетонни колове и тел между тях и съединяването им със съществуващата ограда в процесния имот. По делото са представени договори за охрана от 2007 г. до 2014 г. на поземлен имот, сключени от ищците, като възложители и с предмет охраната на процесния имот, както и разходни касови ордери за плащане на услугата. Документите са оспорени по отношение на тяхната достоверна дата. В тази връзка е допуснато извършването на съдебно-графологическа и химическа експертиза, от които се установява, че подобна датировка не може да бъде извършена.
Също така е представен и документ удостоверяващ прекратяването на договора за охрана считано от 30.06.2014 г. по взаимно съгласие на страните, във връзка с неправомерно навлизане в имота. По повод на навлизането в имота е бил подаден сигнал от ищците и е образувано ДП № 261/2016 г. по описа на 05 РУ при ОД на МВР-Бургас, пр.пр. № 9598/2014 г. по описа на БРП, по което с определение от 05.12.2018 г. по ВНЧНД № 1067/2018 г. на БОС е потвърдено определението на БРС за отмяна на постановеното от БРП прекратяване на наказателното производство и същото е върнато на БРП. По делото няма данни за приключване на досъдебното производство.
Видно от представените многобройни съдебни решения между страните са водени съдебни спорове във връзка с процесния имот в периода считано от 2001 г. до подаване на исковата молба по делото. През 2003 г. е предявен иск срещу настоящите ищци по чл. 108 ЗС от Ж.Д.П. /починал в хода на настоящия процес ответник и заместен от своите наследници Д.Ж.Д. и Д.Ж.П./. Производството е приключило през 2010 г. с обезсилване на решението на първата инстанция поради оттегляне на исковата молба. В хода на процеса от страна на ищците е било направено възражение за придобивна давност.
През 2010 г. е образувано 10536/2010 г. на БРС с предмет отрицателен установителен иск за собственост предявен от настоящите ищци срещу ответниците /респ. техни прадователи/. Производството отново е приключило с обезсилване на първоинстанционното решение от въззивния съд и прекратяване на делото - поради липса на правен интерес у ищците.
През 2014 г. е предявен иск от страна на ищците срещу ответниците с правно основание чл. 75 ЗС – за възстановяване на нарушено владение върху процесния имот. Производството по гр.д.№ 4975/2014 г. на БРС е приключило през 2017 г. с влязло в сила решение, с което искът е отхвърлен, поради липсата на доказателства за първата предпоставка – владение на имота от ищците шест месеца преди датата на нарушението.
По делото е разпитан като свидетел /л.427/ П.С.Я– бивш председател на ЗК “Агроспециалист – 14” Бургас – който посочва, че при разпределение на имуществото на бившето ТКЗС на представляваната от него кооперация е била дадена помпената станция и водоема, като цената е била платена от член-кооператорите. Те използвали водоема две-три години за напояване на зеленчукови градини. Впоследствие решили да си разпределят като дивидент част от имуществото на кооперацията и на шест от общо седемте член-кооператори е бил предоставен водоема. След като е спрял да функционира като такъв той е останал на член-кооператорите, които го заградили допълнително, трасирали и поставили пазачи. Посочва, че имотът е бил предаден от ЗК “Агроспециалист – 14” на ищците и е бил заграден и използван от тях в периода 2000 г. до 2014 г. При посещенията си свидетелят не е виждал други хора в имота. Уточнява, че няма сграда, а в самото надземно съоръжение е събирана вода, има изградени тръби и помпи, излята е шахта. Към момента на предаване на имота на ищците водоемът е бил пълен и заграден. Впоследствие е била поставена нова ограда.
От показанията на разпитаната като свидетел М.Р.Г. се установява, че при изготвяне на заключение в хода на друго производство тя е посетила имота през 2003 г. Той представлявал понижено изкуствено ниво на терена и около него била оформена дига от земно-насипни материали. Към 2003 г. съоръжението не се ползвало и нямало вода. Уточнява, че то е надземно, но в басейна има шахта със спирателни кранове. Имотът е бил ограден с бетонови колове и телена мрежа, на места съборена.
По делото са разпитани още свидетелите Я.Г. Ч. и Д. С.Л., от които свидетелстват за ползването на имота. След допусната поправка на техническа грешка отразените в протокола от о.с.з. от 21.01.2021 г. показания на свид. Л.следва да се считат, като дадени от свид. Ч и обратно.
Свид. Ч посочва, че познава бившите кооператори, включително Я. и В.. Знае за водоема още от 1986 г., когато използвал вода от там за напояване на зеленчукова градина в района. Посочва, че през 2007 г. Я. е търсил някой, който да пази имота и свидетелят се съгласил да го наглежда срещу 60 лв. на месец, защото имал работилница в близост. До 2011 г. той охранявал имота, а след това знае, че са взели друг човек. Свид. посочва, че е извършвал дребни поправки по оградата на имота, срещу заплащане от Я..
Свид. Л.заявява, че познава част от ответниците – М, Н. и брат му Г. и че притежава имот, който е на гърба на техния, в гробищния парк в к-с Изгрев, бивш м. Хайлъка. Закупил е своя имот през 2003 г. и за да бъде въведен в регулация и да се снабди с разрешение за строеж му били необходими подписите на различни лица, за които получил информация от Община Бургас. Така се запознал с тях. Посочва, че посещава всеки ден имота си и че преди около 10 години съседният имот е бил разчистван с фадрома. Уточнява, че е разчистван от Н. и Г. /ответниците/, които били там. Имотът представлявал празна поляна и според свид. Л.никой не го охранявал, не е чул да има спор за него. Освен разчистването преди десет години след това имотът не е поддържан, затревен е и в него не може да се влезе. Посочва, че ищците са посещавали имота и са искали съдействие от него за да определят границите с неговия имот и веднъж за да им покаже къде се намира шахтата.
По делото са допуснати и приети основно и повторно
заключение на съдебно-техническа експертиза, като основното е оспорено от
ответната страна.
В представеното заключение от в.л. инж. П.Б., по основната
експертиза, вещото лице е посочило, че е налице идентичност между имот 1 по парцеларен план – парцел 1 в стопански двор – и ПИ 00136 по
КВС, както и между имот 00136 и имот с идентификатор *по КК на гр. Бургас. Тъй
като плановете са създавани с различни цели и по различно време, експертът е
посочил, че регистрираните площи са приблизително еднакви 9005 кв.м./9000
кв.м/9дка, адресът им е еднакъв, определени са по предназначение за “изкуствена водна площ”/
“за друг вид водно течение, водна площ” и при съпоставяне на данните е достигнала до извод за
идентичност, макари и да не съвпадат напълно графично (уточнение в с.з.). Имотът,
който е обособен като ПИ 00136 по КВС не е бил предоставян за възстановяване,
съгласно помощния план и други първоначални планове. Поземлената комисия е
коригирала плана с Протокол № 59/28.07.2000 г., след влязло в сила съдебно решение,
в частта за този имот. Посочено е, че имот 00136 не е бил отразен като общинска
собственост към момента на възстановяването на собствеността. В деня на огледа
от вещото лице 06.01.2021 г. имотът е запустял и нестопанисван, обрасъл в тръни. В заключението се сочи, че
водоемът е изграден през 1963 г. /за което се съди от данните за предаването
му/. Имотът е бил изцяло зает от басейна, в който се събирала вода за напояване
на обработваемите земи. Като територия имотът е бил причислен към “водни течения и водни площи” и изцяло е обхванат от създаденото
върху него хидромелиоративно съоръжение. Границите на имота са установени по
външната пета на земнонасипната стена. Прилежащата
площ е определена като тази на застроената площ на ХМС водоем и вещото лице е
посочило, че това е минимално необходимата площ за съоръжението, съобразно
нормативните изисквания, като уточнява, че с каквато площ е
обекта/съоръжението, с такава площ е определен и парцелът за него. Границите,
определени с геодезични координати на определящите ги ъглови точки, на ХМС и ПИ
съвпадат. В съдебно заседание експертът акцентира, че процесното
съоръжение и прилежащата му земя са били
част от стопанския двор на ТКЗС. В група В, в
която попада имотът, няма заснета стопанска сграда. Затова в.л. уточнява, че не
се касае за прилежаща площ към сграда, а за земята под самото съоръжение.
От допуснатото повторно заключение
на СТЕ, изготвено от вещото лице Д.С., се установява, че имотите индивидуализирани
като Парцел I в стопански двор от 9000 кв.м. и ПИ 000136 по КВС не са
напълно идентични, но са съответни и се отнасят за една и съща територия по
различни планове – има разминаване в метри и се различават по конфигурация. От
своя страна ПИ 00136 и имот с идентификатор *са идентични. За кадастралната
история на имот *(въпрос 1 на ответниците) експертът
е посочил, че е съответен на парцел I по Парцеларен план на Централен стопански двор гр.Бургас, 5ти
километър, предаден на Ликвидационен съвет на ЗК Христо Ботев гр. Бургас на
19.04.1994 г. Той не е част от стопанския
двор, а е част от зеленчукова градина.
Първоначално липсват данни за собствеността (въпрос 3 от ищците). При
откриване на партидата през 1998 г. е записан като собственост на държавата, а
вследствие на водени съдебни спорове е направено изменение и ответниците са вписани като собственици, въз основа на
съдебно решение, като вписването от ПК е направено на 04.08.2000 г. В съдебно
заседание уточнява, че в общинската служба има регистър на собствениците към
1998 г. и там отбелязването е от 2000 г. за държавата и за наследници на Д.
Генков. За съоръжението предадено на ЗПК “Агроспециалист 14” вещото лице посочва, че се касае за земно-насипна стена, в
която чрез тръби е била довеждана вода от Атанасовското
езеро, за да задоволи нуждите за поливане на оранжерии и зеленчукови градини в
близост до него. Там няма заснета сграда. В плана за земеразделяне има отразени
две шахти, които съществуват на място. За съоръжението водоем необходимата площ
е определена като “резервоари – изравнители на
съоръжението на обкръжаващата ивица – до 1 м, мерена от стъпките на насипа от
вяска страна на изравнителя”. В съдебно
заседание вещото лице уточнява, че имотът е даден като водоем в същия контур, в
който остава и след съдебното решение, с което не се променя контура на имот
00136. Този водоем е бил изграден за нуждите на напояването, представлявал е
една изгребана земна маса, която е насипана отстрани по периферията му, за да
създаде възможност да се съхранява в изгребания му обем вода.
По отношение на извършената доброволна делба на имота между
ищците /респ. техни праводатели/ вещото лице е
посочило, че на място не са материализирани граници на ПИ описани в отделните
нотариални актове. Процедурата не е окончателно завършена, като има издадена
скица – проект за делбата. Предвид възникналия спор за собственост, от ПК
Бургас е изразено становище, че до приключване на спора по съдебен ред следва
да се счита, че същият е държавна собственост, за който има разработка по ПМС №
161/1993 г.
Във връзка с открито производство по оспорване на
представени от ищците договори за охрана по делото е прието заключението на
вещото лице Р., който не може да даде отговор на въпросите касаещи достоверната
дата на документите и използваното мастило и хартия. Допълнително ангажираното
становище на вещо лице химик В.Б., служител на ОД на МВР сектор БНТЛ е че не е
възможно да бъде извършена датировка на мастилото в настоящите условия.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
За да бъде уважена претенцията на ищците с правно основание чл.108 ЗС, следва да бъде установено, както правото им на собственост върху имота предмет на иска, така и кумулативните предпоставки - че имотът се намира във владение или държане на ответника и той владее или държи имота без основание.
В хода
на процеса са повдигнати редица спорни въпроси, касаещи от една страна
идентичността на имота - парцел I
в стопански двор, имот 00136 и съществуващия понастоящем имот с
идентификатор *, по КК на гр. Бургас. На следващо
място – дали се каса е за прилежаща земя
към сграда в рамките на стопанския двор; дали договорът сключен между Областен
управител и ЗК “Агроспециалист 14” е породил транслативен
ефект и е годно основание за прехвърляне на правото на
собственост; валидно ли е разпределението на собствеността на кооперацията в
полза на член-кооператорите, както и дали сключеният между тях впоследствие
договор за доброволна делба е прекратил съсобствеността, респ. дали всеки от
ищците се явява собственик на самостоятелен обект. Не на последно място се
спори относно упражняваната фактическа власт върху имота и от двете страни се
претендира придобиването му по давност.
С оглед така очертаните въпроси, съдът съобрази
представените писмени доказателства и заключенията на вещите лица по
допуснатите съдебно-технически експертизи, които до голяма степен дават
еднозначни отговори на поставените въпроси и следва да бъдат кредитирани. Всеки
от експертите е достигнал до извода за разминавания в очертанията на имот 00136
с парцел I в стопански двор, но и за
тяхното сходство, което от в.л. Б. е прието като въпрос на разминаване по
плановете изработвани по различно време и цели, но все пак касаещо
един и същ имот, а от в.л. С. е посочено, че имотите са съответни и се отнасят
за една и съща територия, макар и да не са идентични. При тези данни, съдът
приема, че наличието на разминаване по контурите на имотите не води до пълна
липса на идентичност и макар да се различават по очертания се касае за един и
същ имот, отразяван в годините по различните планове в съответствие с нуждите,
за които са изготвяни. Още повече, че предназначението на имота и неговата
големина са сходни. Установена е несъмнено идентичността между имот 00136 и
съществуващият понастоящем имот с идентификатор *, по КК на гр. Бургас. Затова
съдът приема за установена идентичността на имота.
С представената Заповед № РД-12-1174/01.09.1998 г. на Областния управител на Област Бургас е постановено да се продаде на ЗПК “Агроспециалист 14” следния имот: парцел № 1, в стопански двор гр. Бургас, пети километър, с площ от 9000 кв.м. - прилежаща земя към сграда “Водоем” в стопански двор, построена в същия терен. Въз основа на тази заповед е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 18.12.1998 г. от Областният управител на ЗПК “Агроспециалист 14”, касаещ парцел 1 в стопански двор гр.Бургас, 5ти километър, с площ от 9000 кв.м. Предвид влязлото в сила решение относно валидността на договора, съдът няма да разглежда наведените повторно възражения за нищожност, доколкото оспорващата страна /ответниците или техните праводатели/ са били страна в процеса по гр.д. № 1411/2005 г. на БРС, по което е същият е приет за валиден. От заключенията на вещите лица се установява, че не се касае за “прилежща земя към сграда”, а за площта под съоръжението “водоем”, по неговия контур.
Установява се, че с протокол от 22.10.1996г. за приемане и
предаване на имущество на правоимащи съгласно чл. 27,
ал. 1 ЗСПЗЗ е извършено предаване на имущество собственост на ЗК “Христо Ботев”
на ЗПК “Агроспециалист 14”, което включва по сметка
204 – “водоем” с инвентарен № 2837. За
съществуването на съоръжението по делото са налични както писмени, така и
гласни и веществени доказателства, от които се установява, че най-ранният
момент за неговото изграждане е 1963 г. /както е посочено в протокола за предаване от
22.10.196 г. л. 35 от делото/ и се е ползвал за напоителни нужди в селското
стопанство. Съществувал е като такова съоръжение към 2003 г., когато
разпитаната като свидетел М.Г. е посетила обекта, за да извърши оглед и да даде
заключение. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля, с оглед неговата
безпристрастност и приема, че към момента на възстановяване на собствеността на
ответниците - наследници на Д.П. Генков, в имота е
било изградено напоителното съоръжение, обхващащо цялата му площ. Както вещите
лица Б. и С. еднозначно са посочили, прилежащата площ на водоема е по
обкръжаващата ивица до 1 м., респ. по външната пета на земно-насипната стена.
Тоест територията на поземления имот изцяло съответства на изграденото върху него хидромелиоративно съоръжение.
Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ, в редакцията й към 1998 г., лицата, които са придобили собствеността върху сгради и съоръжения от имуществото на организациите по § 12 от ПЗР могат да придобият собствеността върху нея и върху застроената част чрез плащане. Несъмнено се касае за съоръжение, включено в активите на организацията, което при извършената ликвидация е преминало по реда на чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ (Изм. - ДВ, бр. 79 от 1996 г.) вр. чл. 48 от Правилника за прилагане на ЗСПЗЗ към правоимащата ЗПК “Агроспециалист 14”. Следователно за последната е осъществен състава на чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ и е била налице възможността да придобие собствеността върху земята, “застроена” от съоръжението, респ. площта върху която се простира същото. Съдът не споделя възраженията на ответниците, че не се касае за имот в границите на ТКЗС, респ. такъв подлежащ на закупуване, с оглед приетите заключение на вещите лица. Обстоятелството, че в заповедта на Областния управител от 01.09.1998 г. се говори за прилежаща земя към сграда не опорочава административния акт и не се отразява върху законосъобразността на извършеното разпореждане. По делото е установено несъмнено, че няма изградена сграда, а се касае за площта на съоръжението. При тези факти, съдът приема, че договорът от 18.12.1998 г. за покупко-продажба на недвижим имот /земя-частна държавна собственост/ по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ, е породил своето транслативно действие и имотът е бил надлежно придобит от ЗПК “Агроспециалист 14”. Предвид реализираното мероприятие по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ, с изграденото хидромелиоративно съоръжение, което е съществувало към датата на влизане в сила на реституционния закон, имотът е изгубил своя характер на земеделска земя и не подлежи на реституция по реда на ЗСПЗЗ /чл. 2, т. 4/. Така правото на собственост на Държавата върху земеделската земя, включена в бившия стопански двор, която не подлежи на възстановяване, е възникнала по силата на закона - чл. 45 ППЗСПЗЗ. /В този смисъл Решение № 155 от 13.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4607/2015 г., IV г. о., ГК/. По изложените съображения съдът намира, че по делото е надлежно установена собствеността на ЗПК “Агроспециалист 14” върху процесния имот.
При разрешаване на гражданскоправния спор за собственост на възстановена земеделска земя, какъвто е настоящият, съдът не е обвързан от административния акт, а упражнява косвен съдебен контрол, съгласно чл. 17 ГПК. Затова и предвид направеното оспорване от ищеца по делото, както и предвид обстоятелството, че Заповедта на Кмета от 13.05.2011 г. е постановена в хода на административна процедура, в която ищецът не е взел участие, следва да бъде извършен косвен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт, с който се легитимират ответниците. По горните съображения следва да се приеме, че издадените в полза на ответниците административни актове – решения № № 59/28.07.2000 г.; 26/28.06.2001 г. на ПК – Бургас и протокол № 26Б/02.06.2014 г. на ОС „Земеделие“ – гр. Бургас - не са съобразени с установените права на държавата, предвид извършеното мероприятие, поради което се явяват незаконосъобразни, постановени в противоречие с разпоредбите на ЗСПЗЗ и затова не може да се зачете тяхното действие.
С представения по делото протокол № 7/25.04.2000г. от Общо събрание на ЗПК “Агроспециалист 14”, на което са присъствали всички членове на кооперацията, е взето решение за разпределение на дивидент, като се снемат от активите на кооперацията по сметка 203 – битовка с баня и по сметка 204 – водоем-зеленчукова градина. В решението е посочено, че държавната земя е закупена и за двете, съгласно заповед на областния управител, като прилежаща земя на битовката и на водоема. Затова не може да бъде споделено възражението, че процесната земя не е предмет на решението на член-кооператорите. След извършена служебна справка в публичния Търговски регистър, относно действащия към датата на общото събрание устав на кооперацията, съдът констатира, че в същия е предвиден реда за разпределение на дивидент и за управление и разпореждане с имуществото на кооперацията. Съгласно чл. 24 от устава с решение на общото събрание могат да бъдат извършени разпореждания с недвижими имоти на кооперацията, като уставът предвижда също с решение на общо събрание да бъде разпределян и дивидент. Посочените предвиждания не противоречат на действащия към този момент Закон за кооперациите /ДВ, бр. 113 от 28.12.1999 г./, според който разпоредителните сделки и действия с кооперативно имущество са от изключителна компетентност на общото събрание и на управителния съвет /чл. 26, ал.4 ЗК/. Решението на член-кооператорите може да бъде подведено и под нормата на чл. 65 ЗЗД, като даване /на имот/ вместо изпълнение /на паричното задължение за плащане на дивидента/. В закона и устава не се съдържа забрана за разпределение на дивидент в натура, какъвто е настоящия случай. Напротив, съгласно чл. 52 ППЗСПЗЗ лицата по чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ имат право да получат своя дял в собственост или съсобственост, като предоставянето на имуществото се извършва в натура или в пари по решение на общото събрание на правоимащите лица. Именно на посочената разпоредба /чл. 27, ал. 1 и ал. 6 ЗСПЗЗ/ са се позовали и член-кооператорите при сключване на договора за доброволна делба. Същата обаче се отнася до придобиването на имота от ЗПК “Агроспециалист 14”, което беше установено по делото. Решението на общото събрание от 25.04.2000г., дори и да касае извършване на разпределение на имуществото на кооперацията, като селскостопанска организация, не отговаря на изискванията за форма. С оглед действащата към 25.04.2000г. нормативна уредба съдът приема, че за да породи транслативно действие това решение на общото събрание и да послужи като основание за прехвърляне на правото на собственост, следва да бъдат спазени изискванията предвидени в чл. 18 ЗЗД, респ. действащата към този момент редакция на ППЗСПЗЗ и § 29, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. Съгласно цитираната разпоредба общото събрание на лицата по чл. 27, ал. 1 може да определи физически или юридически лица, които да разпределят имуществото на организациите по § 12 от преходните и заключителните разпоредби – тоест на прекратените по силата на закона съществуващи трудовокооперативни земеделски стопанства и земеделски кооперации. Ако лице или група лица по чл. 27, ал. 1 не желаят да получат определена вещ от имуществото на организациите по § 12, общото събрание на лицата по чл. 27, ал. 1 може да упълномощи писмено лица, които да я продават. Продажбата на моторните превозни средства и недвижимите имоти се извършва с писмен договор с нотариална заверка на подписите на страните. По делото няма данни за нотариална заверка на подписите или някакво нотариално прехвърляне на собствеността, било чрез разпределение, от страна на ЗПК “Агроспециалист 14” към физическите лица – член-кооператори. Разпоредбата на чл. 52, ал. 2 ППЗСПЗЗ действително предвижда предоставянето на имуществото се извършва в натура или в пари по решение на общото събрание на правоимащите лица. Тази уредба обаче се отнася за реда на придобиване на имуществото на ликвидираните селскостопански организации - бившите ТКЗС по § 12, за което с изменението на § 29, ал. 1 от ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 98/28.10.1997 г./ е въведено изискване договорът за продажба имущество на правоимащи лица да се продава с писмен договор с нотариална заверка на подписите. За създадената през 1994 г. кооперация ЗПК “Агроспециалист 14” важат изискванията на ЗКооп. и следва да намерят приложение правилата за прехвърляне на недвижими имоти по чл. 18 ЗЗД. Затова, съдът приема, че представеният протокол от общо събрание на член-кооператорите не е породил желаните правни последици и не се явява годно основание на правото на собственост, доколкото установената за това форма е била опорочена.
Изложеното по-горе налага по делото бъдат разгледани на правените възражения за давностно владение.
Съгласно чл. 68 ЗС владението представлява упражняване на фактическа власт върху една вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Фактическият състав на владението включва както обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент - вещта да се държи като своя. Според презумпцията на чл. 69 ЗС се предполага, че упражняващият фактическата власт държи вещта за себе си, т. е. притежава качеството на владелец и то от момента на установяване на тази фактическа власт /в този смисъл решение № 144 от 2.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1650/2014 г., II г. о., ГК/. Затова основен е фактът дали владелецът се намира в имота и го поддържа в рамките на необходимата грижа, както и дали собственикът извършва действия за защита на собствените си права. В този смисъл, дали ползването е спокойно, явно, постоянно и несъмнено в целия период от пет години, респ. десет години при недобросъвестно владение. В настоящия случай е установен порок във формата, доколкото при прехвърлянето на собствеността от ЗПК “Агроспециалист 14” към физическите лица – член-кооператори липсва нотариално удостоверяване. В случая се касае за осъществявано от ищците владение върху процесния имот въз основа на решение на общото събрание на кооперацията и извършения въз основа на това решение договор за доброволна делба – в изискуемата нотариална форма. Тоест има договор за доброволна делба, сключен в изискуемата за това форма, с който като краен акт се легитимират ищците. За да бъде извършена преценка дали тази сделка е валидна, за да обоснове владение на годно правно основание, следва да се съобрази правопораждащият факт - решението на общото събрание, което е взето съобразно правилата на ЗКооп., но страда от порок водещ до отпадане на транслативния му ефект по отношение на собствеността. В тази връзка, съдът съобрази постановената съдебна практика с Решение № 92 от 27.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 733/2009 г., I т. о., ТК, съгласно което ако владението на недвижимия имот е придобито чрез сделка в изискуеманата от закона форма, но приобретателят не е знаел, че решението на ОС на кооперацията за разпореждане с имота е нищожно, то ако нищожността на решението на ОС има за последица нищожност и на сделката съгласно чл. 26 ЗЗД, владението на приобретателя е недобросъвестно. В т. III. 10 на ППВС № 6/1974 г. е прието, че владението, основано на нищожно придобивно основание, е недобросъвестно, освен когато е нищожно поради опорочена форма за валидност и приобретателят не е знаел за порока. За да се приеме, че е налице годно правно основание с опорочена форма следва сделката все пак да е в предписаната от закона форма, макар и с недостатъци, които не са били известни на приобретателя при извършването на акта / ППВС № 6/1974 г./. При така дадените указания по приложението на закона и съобразно фактите по делото, настоящият състав приема, че ищците се явяват недобросъвестни владелци, макар и да основават своето владение на договора за доброволна делба, сключен в изискуемата от закона форма, тъй като не е установено валидното прехвърляне на делбения имот от ЗПК “Агроспециалист 14”. След като ищците се явяват недобросъвестни владелци от тях следва да бъде установено упражнено давностно владение в срок от десет години.
С оглед приетите писмени и гласни доказателства, съдът приема за доказано по делото твърдението на ищците, че лично или чрез техните праводатели са владели имота в периода от 2000 г. до 2014 г. От показанията на всички разпитани по делото свидетели, които в голямата си част не са противоречиви, се установява упражняването на давностно владение от страна на бившите член-кооператори, респ. техни наследници в периода от повече от десет години, считано от 2000 г. От една страна свид. Пенчо Янов посочва, че водоемът е ползван няколко години и след като са го разпределили от 2000 г. до 2014 г. имотът е владян и ползван от шестимата член-кооператори, които са го заграждали и поставяли пазачи. За пазенето на имота свидетелства св. Чорбаджиев, който бил лично ангажиран с тази дейност в периода 2007-2011г. От представените договори за охрана /оспорени по отношение на тяхната достоверна дата/ също може да се направи извод за положените от ищците усилия по стопанисване на обекта. Документите представляват частни документи, които се ползват с формална доказателствена сила, която не е разколебана. Действително, между страните са водени съдебни спорове за собственост, което смущава спокойното ползване на имота и съгласно чл. 116 ЗЗД прекъсва давността. С оглед прекратяване на производствата обаче са заличени с обратна сила действията и давността не се смята прекъсната. Също така, съгласно т. 18 от ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, мотивите на решението не се ползват със сила на пресъдено нещо. Следователно направените от съда изводи относно упражняването на владение по гр.д.№ 4975/2014 г. на БРС не обвързват настоящия състав, който взема своето решение основано на събраните в хода на процеса доказателства. Затова, предвид установената фактическа власт от ищците в периода от 2000 г. занапред, следва да бъде извършена преценка дали владението им е било прекъснато с действията на ответниците, респ. дали същото е било изгубено за повече от шест месеца, съгласно чл. 81 ЗС. В тази връзка, свидетелят Л.посочва, че част от ответниците са разчиствали терена с фадрома преди около 10 години /преди съдебното заседание проведено на 21.01.2021г./, като това е единственият път, когато ги е виждал в имота. Несъмнено е установено, че земята не е обработвана от нито една от страните и предвид съдебните спорове в голяма част от годините е оставена обрасла с растителност и неподдържана. Свид. Л.заявява, че ищците са посещавали имота във връзка с трасирането му и установяване на точното местонахождение на шахтите. Обстоятелството, че ответниците са дали съгласие за извършване на строителство от св. Лазаров, не доказва някакво действие по установяване на фактическа власт върху имота. На следващо място от показанията си свид. Янов и Чможе да се направи еднозначен извод, че ищците са били ангажирани с опазването и охраната на имота, т.е. са полагали усилия да препятстват достъпа на външни лица, считайки се за собственици на водоема, респ. земята под него. Съдът дава превес и вяра на изложеното от двамата и счита, че ангажираният от ответниците свид. Л.не просто не разколебава, а напротив – потвърждава казаното от тях. По делото няма доказателства за фактическото установяване на владение от ответниците върху имота освен разчистването му преди “около десет години”. Съдът не споделя възражението и доводите, че посредством т.нар. “саниране” на имота през 2011 г. и поради отхвърляне на предявения от ищците владелчески иск по чл. 75 ЗС, се установява упражнявано от ответниците давностно владение. По делото са налице данни, че след като имотът е бил разчистен /за което сочи свид. Лазаров/, от страна на ищците е бил сключен договор за ремонт на оградата от 22.11.2011г. със св. Я. Чорбадижев /л. 344 от делото/. Следователно дори и с посоченото действие ответниците да са нарушили владението на ищците, то не е било трайно установено от тях по начин, че да прекъсне давността. Що се отнася до твърденията в исковата молба, че владението на ищците е било нарушено през 2014 г., когато ответниците разрушили насипната стена и заравнили терена, съдът приема, че се касае за извършени еднократни действия, като в хода на процеса не са събрани никакви доказателства за трайно установена власт на ответниците. Тези еднократни действия, макар и да касаят установяване на фактическа власт, не са годни да прекъснат давността по отношение на ищците, още повече, че от страна на последните е бил предявен иск по чл. 75 ЗС за защита на владението им. Както бе посочено, давността може да се счита прекъсната само ако трето лице е осъществило такова действие, с което е попречило на владелеца да упражнява занапред установената от него фактическа власт върху имота, като тези действия следва да са довели до отстраняването на владелеца от имота за повече от 6 месеца. В случая не се установява друго, освен еднократното заравняване на имота и в отговор на това - търсенето на защита от страна на ищците по отношение на нарушеното им владение, както с подаване на сигнал до компетентното РУ на МВР, така и чрез владелчески иск. Обстоятелството, че искът е отхвърлен поради липса на доказателства за упражненото владение от ищците в период от шест месеца преди предявяването му, за да могат да търсят защита по специалния ред на чл. 75 ЗС, не разколебава горните изводи. На следващо място оспорванията, съответно претенциите на други лица, ако не е налице хипотезата на чл. 116, б. "б" ЗЗД или оспорващият сам не е установил владение за срок, по-дълъг от 6 месеца, нямат за последица прекъсване на придобивната давност. /В този смисъл Решение № 212 от 13.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 70/2010 г., I г. о./
С оглед изложеното съдът намира за установено по делото, че ищците са упражнявали фактическата власт върху имота от 2000 г. до 2014 г., а след тази датата са потърсили защита на своето владение по съдебен ред, като давността не е била прекъсната с еднократното действие на заравняване на терена, направено от ответниците. Затова, ищците следва да бъдат признати за собственици на процесния имот от 9000 кв.м, с ид. № *по КККР на гр. Бургас, придобит по давност и предявеният иск по чл. 108 ЗС да се уважи в установителната му част.
Недоказано остана твърдението на ответниците за придобиване на имота по давност. Дори и да се приеме, че са установили трайно владение върху същия през 2014 г. /което не е така/, то до предявяване на иска на 23.06.2017г. са изминали едва три години. Също така снабдяването с документи за собственост, или трасиране и изменение на ПУП, не представляват действия на владение върху имота. В тази връзка, издаденият документ за собственост на името на дадено лице сам по себе си не води нито до преустановяване на фактическата власт на владелеца върху вещта, нито изключва намерението му да владее за себе си.
По отношение на осъдителната част на претенцията – за
осъждане на ответниците да предадат владението върху
имота – по делото не са събрани никакви доказателства за това, че имотът се
ползва, държи или владее от ответниците в хода на
процеса, респ. към настоящия момент. Напротив, от заключението на вещото лице
по допусната повторна техническа експертиза се установява, че при огледа имотът
е затревен и запустял. Това налага отхвърляне на иска по чл. 108 ЗС в осъдителната
му част.
Предвид
разрешения спор за собственост между страните искането за отмяна на констативен
нотариален акт № 92, том II, ре. № 6619, дело №
205/09.09.2010 г. на Нотариус Виктория Дралчева,
рег. № 491 на НК съдът намира за основателно, съгласно чл. 537, ал. 2 ГПК.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва в тежест на ответниците да бъдат възложени направените от ищците разноски в размер на общо 7011 лв., съобразно представените списъци за разноски. Не следва да бъдат присъждани разноски за отхвърлената част от ревандикационния иск, доколкото се касае за една искова претенция /а не два отделни иска/ и тя е уважена по отношение на целия имот.
Мотивиран от горното, Бургаски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците: 1/ В.И.Г., ЕГН **********, 2/ К.И.Р., ЕГН **********, 3/ Н.Д.О., ЕГН **********, 4/ Г.Г.О., ЕГН **********, 5/ Д.Г.О., ЕГН **********, 6/ Д.Х.С., ЕГН **********, 7/ К.Г.Т., ЕГН **********, 8/ П.Г.Т., ЕГН ********** - починал и заместен в хода на процеса от неговите наследници - Г.П.Т., ЕГН **********, и Н.П.Т., ЕГН ********** и К.Н.Т., ЕГН **********, /също починала в хода на процеса и заместена от Г.П.Т., ЕГН **********, и Н.П.Т., ЕГН **********/, 9/ К.Д.П., ЕГН **********, 10/ Н.М.И., ЕГН **********, 11/ П.А.М., ЕГН **********, 12/ И.Я.П., ЕГН **********, 13/ Н. НК., ЕГН **********,***/ А.Н.К., ЕГН **********,*** /наследници на починалата преди завеждане на делото М.Н.К., ЕГН **********, конституирани с допълнителна искова молба/, 15/ Н.И.Т., ЕГН **********, 16/ Р.И.Г., ЕГН **********, и 17/ Ж.Д.П., ЕГН ********** - починал и заместен в хода на процеса от неговите наследници – Д.Ж.Д., ЕГН ********** и Д.Ж.П., ЕГН **********, че ищците: 1/ В.К.С., ЕГН **********, 2/ С.А.В., ЕГН ********** /наследник на А.С.В., починал на *./, 3/ Д.Ж.Д., ЕГН **********, 4/ Я.Ж.А., ЕГН **********, 5/ А.Т.А., ЕГН **********, 6/ Д.И.Т., ЕГН **********, 7/ Л.К.Т., ЕГН ********** и 8/ Т.К.Т., ЕГН **********, /последните трима в качеството на наследници на К.Д.Т., поч. на *г./, са собственици на недвижим имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с ид. № *по КККР на гр. Бургас, с адрес: местността „Хайлъка“, с площ – 9000 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – за друг вид водно течение, водна площ, като ОТХВЪРЛЯ искането за осъждане на ответниците да предадат на ищците владението върху имота.
ОСЪЖДА ответниците: 1/ В.И.Г., ЕГН **********, 2/ К.И.Р., ЕГН **********, 3/ Н.Д.О., ЕГН **********, 4/ Г.Г.О., ЕГН **********, 5/ Д.Г.О., ЕГН **********, 6/ Д.Х.С., ЕГН **********, 7/ К.Г.Т., ЕГН **********, 8/ П.Г.Т., ЕГН ********** - починал и заместен в хода на процеса от неговите наследници - Г.П.Т., ЕГН **********, и Н.П.Т., ЕГН ********** и К.Н.Т., ЕГН **********, /също починала в хода на процеса и заместена от Г.П.Т., ЕГН **********, и Н.П.Т., ЕГН **********/, 9/ К.Д.П., ЕГН **********, 10/ Н.М.И., ЕГН **********, 11/ П.А.М., ЕГН **********, 12/ И.Я.П., ЕГН **********, 13/ Н. НК., ЕГН **********,***/ А.Н.К., ЕГН **********,*** /наследници на починалата преди завеждане на делото М.Н.К., ЕГН **********, конституирани с допълнителна искова молба/, 15/ Н.И.Т., ЕГН **********, 16/ Р.И.Г., ЕГН **********, и 17/ Ж.Д.П., ЕГН ********** - починал и заместен в хода на процеса от неговите наследници – Д.Ж.Д., ЕГН ********** и Д.Ж.П., ЕГН **********, да заплатят на ищците: 1/ В.К.С., ЕГН **********, 2/ С.А.В., ЕГН ********** /наследник на А.С.В., починал на *./, 3/ Д.Ж.Д., ЕГН **********, 4/ Я.Ж.А., ЕГН **********, 5/ А.Т.А., ЕГН **********, 6/ Д.И.Т., ЕГН **********, 7/ Л.К.Т., ЕГН ********** и 8/ Т.К.Т., ЕГН **********, /последните трима в качеството на наследници на К.Д.Т., поч. на *г./, сумата от общо 7011 лв. (седем хиляди и единадесет лева), представляващи направените съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Д. Йорданова
Вярно с оригинала!
С. Добрева