№ 860
гр. София, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20211100509091 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 17.02.2021 г. по гр.д. № 17187/20 г., СРС, ІII ГО, 140 с-в е
прогласнил за недействителни по исковете с правно основание чл. 124 ГПК,
предявени от К. И.И.., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
**** и ЕЛ. Н. ИВ., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. ****
срещу „Ю.Б.“ АД, ЕИК ****, с адрес: гр. София, ул. ****, следните клаузи от
договор за потребителски кредит № HL 36689/10.05.2008 г., сключен между
страните, както следва: чл. 1, ал. 1 в следната част: „БАНКАТА предоставя на
кредитополучателя потребителски кредит за текущи нужди в швейцарски
франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове ... по курс
„купува“ за швейцарски франк към лева на „Юробанк И Еф Джи България“
АД в деня на усвояване на кредит...“, и ал. 2, чл. 2, ал. 1 и ал. 3, чл. 3, ал. 1, в
частта, която се отнася до начина на определяне на базовия лихвен
процент по договора, и ал. 5, чл. 6, ал. 2 и ал. 3, чл. 8, ал. 2, чл. 12, ал. 1 и
чл. 23 ал. 1 и ал. 2, поради факта, че са неравноправни клаузи. Осъдил е
„Ю.Б.“ АД, ЕИК ****, с адрес: гр. София, ул. ****, да заплати в полза на К.
И.И.., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. **** и ЕЛ. Н. ИВ.,
1
ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. ****, на основание чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумите, както следва: 3333,14 лв., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба - 12.05.2020 г., до погасяването,
представляваща платена сума при начална липса на основание по договор
за потребителски кредит № HL 36689/10.05.2008 г., поради валутна разлика
между швейцарски франк и лева за периода от 11.05.2015 г. до 04.11.2016
г.; сумата в размер на 425,41 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба - 12.05.2020 г., до погасяването, представляваща
разлика между дължимите месечни погасителни вноски и платените
такива за периода от 11.05.2015 г. до 04.11.2016 г. по договор за
потребителски кредит № HL 36689/10.05.2008 г., поради факта, че лихвата е
увеличавана едностранно от банката въз основа на неравноправни
клаузи; сумата от 0,54 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба - 12.05.2020г., до погасяването, представляваща платена
при начална липса на основание такса за управление на кредита за периода
от 11.05.2015 г. до 04.11.2016 г., като е отхвърлил исковете за заплащане на
сума, представляваща разлика между дължимите месечни погасителни вноски
и платените такива за периода от 11.05.2015 г. до 04.11.2016 г. по договор за
потребителски кредит № HL 36689/10.05.2008 г., поради факта, че лихвата е
увеличавана едностранно от банката въз основа на неравноправни
клаузи, за разликата от 425,41 лв. до пълния предявен размер от 545 лв.,
както и исковете за заплащане на сума, представляваща платена при начална
липса на основание такса за управление на кредита, за разликата от 0,54 лв.
до пълния предявен размер от 5 лв. Осъдил е „Ю.Б.“ АД, ЕИК ****, с адрес:
гр. София, ул. ****, да заплати в полза на К. И.И.., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. София, ул. **** и ЕЛ. Н. ИВ., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. София, ул. ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в
размер на 2618,66 лв., представляваща разноски по производството съобразно
уважената част от исковете. Осъдил е К. И.И.., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. София, ул. ****, и ЕЛ. Н. ИВ., ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр. София, ул. **** да заплатят на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ****, с адрес: гр. София,
гр. София, ул. ****, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 12 лв.,
представляваща разноски по производството съобразно отхвърлената част от
исковете.
Решението в частта, прогласяваща за нищожни оспорените от ищеца
2
клаузи и в частта, в която банката се осъжда да заплати посочените в
решението суми е обжалвано с въззивна жалба вх. № 25043994/11.03.2021 г.
от ответника „Ю.Б.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. ****, представлявана от изпълнителния директор Д.Ш. и
прокуриста М.В., чрез пълномощника по делото юрисконсулт Б. К. с мотиви,
изложени в нея. Твърди се, че съдът погрешно е възприел, че оспорените
процесни клаузи не са индивидвуално уговорени. Твърди се, че ищецът К.И.
има сключен друг договор за кредит в лева с ответната банка, което е
индиция за това, че волята за валутата на процесния кредит не е лева, а
именно швейцарснки франк. Счита за погрешно заключението на съда, че
ответната банка е разполагала с информация за бъдещото движение на
валутните курсове, която не е предоставяла на кредитополучателя.
Единствената информация, с която е разполагала банката, е тази, съобщена на
кредитополучателя в чл.23 от процесния договор.
Изводът на съда, че валутният риск е прехвърлен на потребителя е
необоснован и нелогичен. За да стигне до този извод, съдът се е позовал на
решение на ВКС № 295/22.02.2019 г. по т.д. № 3539/2015 г., което няма нищо
общо на носенето на риска от двете страни, както и към конкретното дело.
Включването на чл.23 в договора е израз на добросъвестността на кредитора
и намерението му да изясни на кредитополучателя какъв е валутният риск от
ползване на кредит в швейцарски франкове. Неправилен е изводът на съда, че
липсва равновесие, защото в договора не било предвидено, че банката носи
риска от поевтиняването на швейцарския франк спрямо еврото/ лева. Не
отговарят на фактическата обстановка изводите на съда, че валутата
швейцарски франк реално не е предоставяна, а същата се използва само за
погасяване на кредита, което е свързано с ново превалутиране, което
поставяло курсовия риск в тежест на потребителя.
Счита, че неправилно съдът се е позовал на решение № 295/22.02.2019
г. по т.д.№ 3539/2015 г. на ВКС, ТК, II отделение, тъй като в посноченото
решение на ВКС се обсъжда индексиран кредит, отпуснат във виртуална
валута, какъв процесният договор за кредит не е. Вместо цитираната практика
на ВКС, съдът е следвало да вземе предвид относимата практика на СЕС и по
конкретно решението на СЕС по дело С-186/16. СЕС приема, че клауза,
според която кредитът трябва да бъде върнат в същата валута, в която е
3
отпуснат, попада в обхвата на понятието основен предмет на договора,
отнася се до самото естество на задължението на длъжника и представлява
съществен елемент от договора за кредит, поради което не полежи на
преценка за неравноправност, т.е. такава клауза не може да се счита за
неравноправна при условие, че е изразена на ясен и разбираем език/ т.38-т.41
Решение по дело С-186/16. Счита, че в настоящия случай, клаузите на
процесния договор за кредвит са ясни и разбираеми, тъй като недвусмислено
установяват задължение в швейцарснки франкове по установен погаснителен
план с вноски в швейцарснки франкове.
Счита за необосновани изводите на съда, че поради промяната в курса на
франка задължението на ищците се увелило, тъй като за една и съща по
размер във швейцарснки франкове вноска, кредитополучателят внася
различна, по-голяма сума в евро/лева.
Неоснователно е осъждането за 3333, 14 лв., представляващи валутни
разлики за исковия период, при положение, че ищците са внасяли
швейцарски франкове, които обменяли другаде, а не при банката/ответник
при едностранно определен от нея курс за швейцарски франк спрямо лева.
Неоснователно е осъждането за 3333, 14 лв., представляващи валутни
разлики за исковия период, при положение, че в тази сума се включват и
валутните разлики върху сумата в размер на 425,4 лева, която банката е
осъдена да върне на игщците за увеличения размер на лихвата.
Неоснователно е осъждането за 3333, 14 лв., представляващи валутни
разлики за исковия период, при положение, че в тази сума се включват и
сумите за погасяване на вноски, които не са правени от ищците, а от трети
лица. Банката е доказала, че кредитът е обслужван от трети лица, които не са
страна по кредитното правоотношение и тези трети лица биха могли
евентуално да претендират да им се върнат от банката тези суми под формата
на валутни разлики, лихви и др. Счита се, че само на това основание,
предявените осъдителни искове е следвало да бъдат отхвърлени. СРС е приел,
че ответникът се е обогатил без основание със суми от надплатени лихви и
трябва да възстанови тези суми на ищците, въпреки че по делото е доказано,
че тези суми не са платени от тях.
Твърди се, че претендираната от ищците сума за надплатени лихви за
исковия период не е сумата в размер на 425,41 лв., а сумата в размер на 79,24
4
лв., която не включва в себе си сумата за валутна разлиска.
По отношение на произносянето на съда чрез прогласяването за нищожна
на клаузата на чл.12 от договора за кредит, като част от клаузите, в които
според СРС е предвидена възможност за увеличаване размера на дължимата
лихва едностранно от банката, то се сочи, че тази клауза не е свързана с
определяне на лихвата по договора за кредит, тъй като лихвите по кредити не
се съдържат в тарифата на банката.
Съдът неправилно е приложил материалния закон, като се е позовал на
правна норма, която не е съществувала към момента на сключване на
договора за кредит във връзка с клаузата на чл.8, ал.2, уреждаща такса за
предсрочно погасяване. Спорът по отношение на тази клауза е само
принципен за това дали клаузата е неравноправна или не, тъй като банката не
е събрала такса за предсрочно погасяване. Съдът не е мотивирал коя норма
е приложил, за да счете клаузата на чл.8, ал.2 за неравноправна. Не е
приложима нормата на чл.41, ал.4 от Закона за кредитите за недвижимите
имоти на потребители/ ЗКНИП/, съгласно която кредиторът има право на
обезщетение или неустойка при предсрочно погасяване на договор за
кредит, когато кредитът е погасен след изплащане на 12 месечни погасителни
вноски от усвояването му. ЗКНИП е в сила от 01.01.2017 г. Таксата за
предсрочно погасяване, чието събиране е предмет на настоящия спор, е
уговорена при сключване на процесния договор на 10.05.2008 г. Никъде в
преходните и заключителни разпоредби на ЗКНИП не е посочено, че той
преурежда с обратна сила вече завършени фактически състави по предсрочно
погасяване на кредити, реализирали се преди 01.01.2017 г. В процесният
случай предсрочното погосяване е извършено на 01.08.2012 г., а чл.41 от
ЗКНИП следва да се прилага само спрямо предсрочни погасявания,
извършени след влизане в сила на този закон. Следователно, таксата е
валидно уговорена с клаузата на чл.8, ал.2 от процесния договор за кредит.
Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да
отмени процесното в обжалвана част и да бъдат отхвърлени изцяло
предявените искове. Претендира присъждане на сторените разноски за двете
съдебни инстанции.
Въззиваемите К. И.И.., ЕГН ********** и ЕЛ. Н. ИВ., ЕГН **********,
двамата със съдебен адрес: гр. София, ул. ****, чрез пълномощника адвокат
5
В.В. оспорват въззивната жалба, като неоснователна. Претендират
присъждане на разноски във вид на адвокатски хонорар в размер на 4 000 лв.
С определение от 11.05.2021 г. по гр.д. № 17187/2020 г., постановено по
реда на чл.248 ГПК, СРС, III ГО, 140 състав е отхвърлил молбата на К. И.И..,
ЕГН ********** и ЕЛ. Н. ИВ., ЕГН ********** за изменение на решение от
17.02.2021 г., постановено по гр.д. № 17187/2020 г. на СРС, III ГО, 140 състав
в частта за разноските.
Определението е обжалвано с частна въззивна жалба вх. №
25088734/25.05.2021 г. от К. И.И.., ЕГН ********** и ЕЛ. Н. ИВ., ЕГН
**********, двамата със съдебен адрес: гр. София, ул. ****, чрез
пълномощника адвокат В.В. по изложените в нея съображения. Сочи се, че
СРС необсновано и неправилно е счел, че направеното от банката възражение
за прекомерност на заплатеното адвкатско възнаграждение е основателно, без
да излага мотиви в тази насока. Съдът не е взел предвид, че основанието по
чл.78, ал.5 от ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на
адвокатската защита и правната сложност на делото, като в случая не е
налице съответствие между размера на възнаграждението и усилията на
защита при упражняването на процесуалните права. Освен това, въпросът за
размера на адвокатското възнаграждение представлавя договорна автономия,
като в случая, адвокатското възнаграждение е изплатено изцяло.
Молят съда да отмени процесното определение и да постанови друго
такова, с което да бъдат присъдени изцяло разноските за адвокатско
възнаграждение в размер на 4 000 лв.
Въззиваемият по частната въззивна жалба „Ю.Б.“ АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, представлявана от
изпълнителния директор Д.Ш. и прокуриста М.В., чрез пълномощника по
делото юрисконсулт Б. К. оспорва същата като неоснователна и моли да бъде
оставена без уважение.
Съдът приема че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от
ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
6
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявени са обективно съединени искове, а именно:
искове с правно основание чл. 124 ГПК за прогласяване на нищожност
на чл. 1, ал. 1 в следната част: „БАНКАТА предоставя на кредитополучателя
потребителски кредит за текущи нужди в швейцарски франкове, в размер на
равностойността в швейцарски франкове ... по курс „купува“ за швейцарски
франк към лева на „Юробанк И Еф Джи България“ АД в деня на усвояване на
кредит...“, и ал. 2, чл. 2, ал. 1 и ал. 3, чл. 3, ал. 1, в частта, която се отнася до
начина на определяне на базовия лихвен процент по договора, и
ал. 5, чл. 6, ал. 2 и ал. 3, чл. 8, ал. 2, чл. 12, ал. 1 и чл. 23 ал. 1 и ал. 2 от
договор за потребителски кредит № HL 36689/10.05.2008 г., поради факта, че
са неравноправни клаузи;
осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
осъждането на ответника да заплати в полза на ищците: сумата в размер на
3333,14 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба -12.05.2020 г. до погасяването, представляваща платена сума при
начална липса на основание по договор за потребителски кредит № HL
36689/10.05.2008 г„ поради валутна разлика между швейцарски франк и
лева за периода от 11.05.2015 г. до 04.11.2016 г., сумата в размер на 545 лв.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -
12.05.2020 г„ до погасяването, представляваща разлика между дължимите
месечни погасителни вноски и платените такива за периода от 11.05.2015
г. до 04.11.2016 г. по договор за потребителски кредит № HL 36689/10.05.2008
г„ поради факта, че лихвата е увеличавана едностранно от банката въз
основа на неравноправни клаузи, евентуално, поради факта, че дължимата
лихва е изчислена неправилно; сумата от 5 лв., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба -12.05.2020 г. до погасяването,
представляваща платена при начална липса на основание такса за
управление на кредита за периода от 11.05.2015 г. до 04.11.2016 г.
Ищците К. И.И.. и ЕЛ. Н. ИВ., твърдят, че с „Ю.Б.“ АД са сключили
договор за потребителски кредит № HL 36689/10.05.2008 г., по силата на
който банката е предоставила на ищците кредит в размер на 39100 лв.
Въпреки че сумата е била предоставена в лева, за целия период на договора
ищците са погасявали кредита чрез вноски в швейцарски франкове. Твърдят,
че част от клаузите по договора са неравноправни, поради което и са
нищожни, а именно - чл. 1, ал. 1 - в частта, в която се предвижда, че
7
кредитът се предоставя в швейцарски франкове, в размер на равностойността
в швейцарски франкове по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на
банката в деня на усвояване на кредита, и ал. 2, чл. 2, ал. 1 и ал. 3, чл. 3, ал.
1 в частта, която се отнася до начина на определяне на базовия лихвен
процент по договора, и ал. 5, чл. 6, ал. 2 и ал. 3, чл. 8, ал. 2, чл. 12, ал. 1 и
чл. 23 ал. 1 и ал. 2. Сочат, че въз основа на цитираните нищожни клаузи за
периода от 11.05.2015 г. до 04.11.2016 г. банката е получила при начална
липса на основание посочените по-горе суми, поради което предявява искове
за прогласяване на нищожността на чл. 1, ал. 1 - в частта, в която се
предвижда, че кредитът се предоставя в швейцарски франкове, в размер на
равностойността в швейцарски франкове по курс „купува“ за швейцарския
франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита, и ал. 2, чл. 2, ал. 1
и ал. 3, чл. 3, ал. 1 и ал. 5, чл. 6, ал. 2 и ал. 3, чл. 8, ал. 2, чл. 12, ал. 1 и чл. 23,
ал. 1 и ал. 2 от договор за потребителски кредит № HL 36689/10.05.2008 г„
поради факта, че са неравноправни клаузи, както и осъдителни искове за
осъждане на ответника да заплати в полза на ищците сумите, както следва:
3333,14 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба - 12.05.2020 г. до погасяването, представляваща платена сума при
начална липса на основание по договор за потребителски кредит № HL
36689/10.05.2008 г„ поради валутна разлика между швейцарски франк и лева
за периода от 11.05.2015 г. до 04.11.2016 г.; сумата в размер на 545 лв„ ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 12.05.2020 г„
до погасяването, представляваща разлика между дължимите месечни
погасителни вноски и платените такива за периода от 11.05.2015 г. до
04.11.2016 г. по договор за потребителски кредит № HL 36689/10.05.2008 г.,
поради факта, че лихвата е увеличавана едностранно от банката въз основа на
неравноправни клаузи, евентуално, поради факта, че дължимата лихва е
изчислена неправилно; сумата от 5 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба - 12.05.2020 г. до погасяването, представляваща
платена при начална липса на основание такса за управление на кредита за
периода от 11.05.2015 г. до 04.11.2016 г.
Ответникът „Ю.Б.“ АД в предоставения му срок по чл.131 ГПК е
оспорил исковете по основание и размер с твърденията, че оспорените клаузи
не са нищожна, поради което не се дължи връщане на получените въз основа
на тях суми, че ищците не са обеднели със заплащането на процесиите суми,
тъй като част от вноските по договора са правени от трети за настоящото
производство и за правоотношението лица.
Съдът констатира следното:
По делото е безспорно че между страните бил сключен потребителски
кредит № HL 36689/10.05.2008 г. Ищците твърдят, че част от клаузите на
договор за банков кредит от 10.05.2008 г. - чл. 1, ал. 1 в следната част:
„БАНКАТА предоставя на кредитополучателя потребителски кредит за
8
текущи нужди в швейцарски франкове, в размер на равностойността в
швейцарски франкове ... по курс „купува“ за швейцарски франк към лева на
„Юробанк И Еф Джи България“ АД в деня на усвояване на кредит...“, и ал. 2,
чл. 2, ал. 1 и ал. 3, чл. 3, ал. 1, в частта, която се отнася до начина на
определяне на базовия лихвен процент по договора, и ал. 5, чл. 6, ал. 2 и ал. 3,
чл. 8, ал. 2, чл. 12, ал. 1 и чл. 23 ал. 1 и ал. 2, са неравноправни по смисъла на
чл. 143 ЗЗП, поради което са нищожни, като въз основа на тях за периода от
11.05.2015 г. до 04.11.2016 г. са заплатили на ответника: сумата в размер на
3333,14 лв., представляваща платена сума при начална липса на основание по
договор за потребителски кредит № HL 36689/10.05.2008 г., поради валутна
разлика между швейцарски франк и лева за периода от 11.05.2015 г. до
04.11.2016 г.; 545 лв., представляваща разлика между дължимите месечни
погасителни вноски и платените такива по договор за потребителски кредит
№ HL 36689/10.05.2008 г., поради факта, че лихвата е увеличавана
едностранно от банката въз основа на неравноправни клаузи, евентуално,
поради факта, че дължимата лихва е изчислена неправилно; 5 лв.,
представляваща платена при начална липса на основание такса за управление
на кредита.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от договора, банката е предоставила в полза на
ищците потребителски кредит за текущи нужди в швейцарски франкове, в
размер на равностойността в швейцарски франкове на 39100 лв., по курс
„купува“ за швейцарския франк към лева на „Юробанк И Еф Джи България“
АД в деня на усвояване на кредита, а кредитополучателите са се задължили
да върнат ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при
условията на договора. Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора, за деня на усвояване
на кредита за приложимия към същата дата търговски курс „купува“ за
швейцарския франк на „Юробанк И Еф Джи България“ АД, както и за
конкретно определения съобразно него размер на кредита в швейцарски
франкове, страните подписват приложение № 1 към договора,
представляващо неразделна част от него. Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора,
разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове
на кредитополучателя К. И.И.. в ,.Юробанк И Еф Джи България“ АД, и се
ползва от кредитополучателя при условията на чл. 2, ал. 3 и ал. 4 от договора.
На основание чл. 2, ал. 3 от договора, усвоеният кредит в швейцарски
франкове по сметката по ал. 1 се превалутира служебно от банката в лева по
9
търговски курс „купува“ швейцарски франк към лева на банката за
съответната валута в деня на усвояването, като се превежда по открита в
банката сметка на кредитополучателя в лева. С подписването на договора
кредитополучателят дава своето безусловно и неотменимо съгласие и
оправомощава банката за служебно извършване на горните операции. На
основание чл. 3, ал. 1 от договора, за усвоения кредит кредитополучателят
дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент
на „Юробанк И Еф Джи България“ АД за жилищни кредити в швейцарски
франкове (БЛП), валиден за съответния период на начисляване на лихвата,
плюс договорна надбавка от 1,65 пункта. Към момента на сключване на
договора БЛП на „Юробанк И Еф Джи България“ АД за жилищни кредити в
швейцарски франкове е в размер на 4,5 %. Съгласно чл. 3, ал. 5 от договора,
действащият БЛП на „Юробанк И Еф Джи България“ АД не подлежи на
договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните.
Банката уведомява кредитополучателя за новия размер на базовия лихвен
процент за жилищни кредити и датата, от която е в сила, чрез обявяването му
на видно място в банковите салони. Договорените в настоящия договор
надбавки не се променят. На основание чл. 6, ал. 2 от договора, погасяването
на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен -
швейцарски франкове. В случай че на съответния падеж на погасителната
вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил
дължимата сума в швейцарски франкове по сметката по чл. 2, ал. 1, но има
средства в лева по своите сметки в банката, погасяването на кредита се
извършва е тези средства след служебно изкупуване от банката на дължимите
швейцарски франкове по курс „продава“ на „Юробанк И Еф Джи България“
АД за швейцарския франк към лева, за което кредитополучателят с
подписването на настоящия договор дава своето неотменимо и безусловно
съгласие и оправомощава банката. Съгласно чл. 6, ал. 3 от договора, в случай
че по време на действието на настоящия договор банката промени базовия
лихвен процент на „Юробанк И Еф Джи България“ АД за жилищни кредити,
размерът на погасителните вноски, определен в чл. 6, ал. 1, се променя
автоматично в съответствие с промяната, за което кредитополучателят с
подписването на настоящия договор дава своето неотменяемо и безусловно
съгласие. На основание чл. 8, ал. 2 от договора, при частично или пълно
предсрочно погасяване на кредита, кредитополучателят дължи такса в
10
размер на 4 % върху размера на предсрочно погасената главница. На
основание чл. 12, ал. 1 от договора, банката запазва правото си по време на
действие на настоящия договор да променя Тарифата за условията, при
операциите си, както и приложимите лихви по настоящия кредит в
швейцарски франкове или друга валута при евентуалното му превалутиране
по реда на чл. 20. Измененията в Тарифата и/или приложимите лихви влизат
в сила от деня на приемането им от компетентните банкови органи и са
задължителни за страните по настоящия договор. Съгласно чл. 23, ал. 1 от
договора, кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен с
обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или
продава на швейцарския франк към български лев, както и превалутирането
по чл. 20 от договора, може да има за последица, включително в случаите по
чл. 6, ал. 2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по
кредита, изразени в лева, като напълно приема да носи за своя сметка риска
от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди
(включително и пропуснати ползи), произтичащи от промяната на валутните
курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит. Съгласно чл.
23, ал. 2 от договора, кредитополучателят декларира, че е изцяло запознат и
разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл.
6, ал. 2, чл. 21-23 от договора, както и че е съгласен е настъпването им.
От правна страна:
Договорът за потребителски кредит е търговска сделка от категорията
банкови сделки, имащи за предмет предоставяне на финансова услуга,
свързана с дейността на кредитни институции по смисъла на пар.13, т.12 от
ДР на ЗЗП, обн. В ДВ, бр.99 от 09.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 г. Като
такъв вид търговска сделка за предоставяне на финансова услуга, той попада
в приложното поле на ЗЗП, вкл. нормите на чл.143-чл.146 ЗЗП/ по арг. от
чл.144 от ЗЗП/, уреждащ изключенията, при които е приложимо правилото за
приемане на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. Ищците
са ФЛ и като такива имат качество на потребители по смисъла на пар.13, т.1
от ДР на ЗЗП и се ползват от защитата на потребителите, предвидена в
специалния закон.
Процесният договор за потребителски кредит е сключен на 10.05.2008
г., по време на действието на ЗЗП в редакцията към процесния период, като
11
чл.143 от него е инкорпорирал нормите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.01993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Към
този момент е действал и Законът за потребителския кредит/ЗПК/, обн. В ДВ
бр.53 от 30.06.2006г., в сила от 01.10.2006 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП, неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като примерно са посочени някои неравноправни клаузи.
Законодателят е посочил, че клауза, която е индивидуално уговорена, дори и
да е неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, то същата не е нищожна.
Останалите неравноправни клаузи, обаче, са нищожни съобразно
разпоредбата на чл. 146, ал.1 от ЗЗП, според която неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, като,
съгласно чл. 146, ал. 4 ЗЗП, когато търговецът твърди, че определено условие
от договора е индивидуално уговорено, тежестта на доказването пада върху
него.
Настоящата инстанция също приема, че клаузите в договора за кредит,
предмет на делото, не са индивидуално уговорени по смисъла на чл.146 от
ЗЗП.
Първата група от оспорените клаузи, а именно чл. 1, ал. 1 в следната
част: „БАНКАТА предоставя на кредитополучателя потребителски кредит за
текущи нужди в швейцарски франкове, в размер на равностойността в
швейцарски франкове ... по курс „купува“ за швейцарски франк към лева на
„Юробанк И Еф Джи България“ АД в деня на усвояване на кредит...“, и ал. 2,
чл. 2, ал. 1 и ал. 3, чл. 6, ал. 2 и чл. 23, ал. 1 и ал. 2, касаят валутата, в която
кредитът е отпуснат, усвоен и следва да бъде погасяван, както и риска от
повишаване на погасителните вноски при промяната на курса на валутата, в
която е отпуснат кредита.
Настоящата инстнацчия също приема задължителната практика на ВКС
в решение № 295/22.02.2019 г. по т.д. № 3539/2015 г., II т.о., съгласно която
неравноправна е неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в
чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на
валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен
начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и
12
разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора
и когато при проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че
въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на
потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на
страните, произтичащи от договора, като в този случай за валутните разлики
приложение не намират изключенията на чл. 144, ал. 3 ЗЗП.
С оспорените клаузи от договора за кредит, кредитополучателят е поел
за своя сметка риска и всички вреди от промяната на обявения от банката
курс купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев, които
могат да имат за последица повишаване на дължимите погасителни вноски по
кредита, изразени в лева, като в ал. 2 на чл. 23 декларира, че разбира
икономическия смисъл и правните последици на клаузите на договора и е
съгласен с настъпването им. Съгласно посочените клаузи от договора,
кредитът се предоставя в швейцарски франкове, в размер на равностойността
на 39 100 лв., по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на „Юробанк
И Еф Джи България“ АД в деня на усвояване на кредита, като същият се
усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове на кредитополучателя,
превалутира се служебно от банката в лева по търговски курс „купува“ на
швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояването. Погасяването
на кредита следва да бъде извършено в швейцарски франкове, включително и
чрез служебно изкупуване на такива от банката със средства в лева, налични
по други банкови сметки на кредитополучателя в банката.
Кредитополучателят се е задължил единствено той да носи риска от
повишаване на месечната вноска при промяна на курса на швейцарския
франк към българския лев, както и че е запознат и разбира икономическия
смисъл на посочените разпоредби.
В конкретния казус, банката не е предоставила на потребителите към
момента на сключване на договора за кредит в чуждестранна валута цялата
относима информация, която би им позволила да преценят икономическите
последици от клаузата за валутния риск за финансовите им задължения, за
които ще им бъде икономически трудно да понесат при значимо обезценяване
на валутата, в която получават доходите си. Предоставената от банката
информация, че е възможна промяна на обявения от банката курс купува
и/или продава на швейцарския франк и че това ще рефлектира върху размера
на дълга, изразен в лева в посока на повишаването му, не води до извод, че е
налице „достатъчна информираност” на потребителя. Кредитополучателите
физически лица са сключили потребителски кредит в швейцарски франкове
при клауза в договора, възпрепятстваща реалното предоставяне на
потребителя на паричен ресурс в швейцарски франкове, тъй като сметката, по
която е усвоен кредитът, е блокирана. Това сочи, че към момента на
сключването на договора потребителите са възприели предлагания им
кредитен продукт за по-изгоден е оглед по-нисък лихвен процент,
доверявайки се на стабилността на швейцарския франк, като една от
основните световни валути. На потребителите обаче като по-слабата страна в
13
правоотношението, включително с оглед степен на информираност, не е
предоставена информация при сключването на договора за кредит какви са
очакваните прогнози относно промяната на швейцарския франк, спрямо
който националната валута няма фиксиран курс, е каквато информация
банката следва да разполага, тъй като е неизменна част от професионалната й
дейност. След като банката не е изпълнила задължението си да уведоми по-
слабата страна по договора за възможните промени в обменните курсове е
оглед валутния риск, свързан с вземането на кредит в посочената
чуждестранна валута, не може да се приеме, че кредитополучателите са
могли да преценят икономическите последици върху финансовите им
задължения от възникващия за тях още със сключването на договора валутен
риск при получаван доход в местната национална валута. Преценката на
потребителите, дали да изберат да получат по-нисък лихвен процент и да
носят валутния риск или да получат кредит при по-висока лихва, но да не
носят валутния риск, трябва да може да бъде извършена от тях на база на
предоставена им от банковата институция информация относно възможните
промени в обменните курсове, която именно позволява на потребителите да
вземат информирани решения дали и какъв договор за кредит да сключи.
Потребителят, предвид липсата на специални знания, не би могъл да прецени
потенциално значимите икономически последици за него от поетия валутен
риск при изчисляването на погасителните вноски, което го принуждава да се
съгласява е установените предварително от търговеца условия, без да може да
повлияе на съдържанието им. Банката като професионалист е могла и е била
длъжна да предвиди устойчивия темп на поскъпване на швейцарския франк и
да уведоми за това насрещната страна по договора, тъй като това
представлява обстоятелство, което по естеството си се отразява на по-
нататъшното изпълнение на договора. Следва да се има предвид, че съобразно
задължителната практика на СЕС, цитирана в решение № 295/22.02.2019 г. по
т.д. № 3539/2015 г., II т.о., договорна клауза може да е носител на
неравнопоставеност между страните, проявяваща се едва в хода на
изпълнение на договора. Банката е оглед експертната си компетентност и
познания относно очакваните промени на курса на швейцарския франк в
посока на значимо поскъпване, непредоставяйки тази информация на
потребителя е нарушила принципа на добросъвестност, при фиктивно
предоставен паричен поток в швейцарски франкове, тъй като ако банката
беше постъпила добросъвестно и справедливо с потребителя, не би могло да
се очаква потребителят, който не притежава специални знания, да се съгласи с
клаузата за поемане на риска от промяна на посочената чуждестранна валута
и понасяне на вредите от него дори и при индивидуално договаряне.
Въззивникът/ответник твърди, че неправилно съдът се е позовал на
решение № 295/22.02.2019г. по т.д.№ 3539/2015 г. на ВКС, ТК, II отделение,
тъй като в посоченото решение на ВКС се обсъжда индексиран кредит,
отпуснат във виртуална валута, какъв процесният договор за кредит не е.
14
Вместо цитираната практика на ВКС, съдът е следвало да вземе предвид
относимата практика на СЕС и по конкретно решението на СЕС по дело С-
186/16. СЕС приема, че клауза, според която кредитът трябва да бъде върнат в
същата валута, в която е отпуснат, попада в обхвата на понятието основен
предмет на договора, отнася се до самото естество на задължението на
длъжника и представлява съществен елемент от договора за кредит, поради
което не полежи на преценка за неравноправност, т.е. такава клауза не може
да се счита за неравноправна при условие, че е изразена на ясен и разбираем
език/ т.38-т.41Решение по дело С-186/16. Счита, че в настоящия случай,
клаузите на процесния договор за кредит са ясни и разбираеми, тъй като
недвусмислено установяват задължение в швейцарснки франкове по
установен погаснителен план с вноски в швейцарснки франкове.
В Решение от 20.09.2017г. по дело С-186/16 на Съда на Европейския
съюз (Ruxandra Paula Andriciuc и др. срещу Вапса Romaneasca SA) са дадени
задължителни за съдилищата в държавите- членки на ЕС указания относно
тълкуването на горецитираните разпоредби от Директива 93/1 З/ЕИО,
касаещи изискването за изразяване на договорните клаузи на ясен и
разбираем език и изискването за прозрачност на договорните клаузи.
Съгласно т. 43 от цитираното решение, изискването за изразяване на
ясен и разбираем език се прилага дори когато клаузата попада в обхвата на
понятието „основен предмет на договора“ или „съответствие на цената и
възнаграждението, от една страна, и на доставените стоки или предоставените
услуги, от друга“ по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 93/13 (в тази
насока е и решение от 30 април 2014 г., Kasler и Kaslerne Rabai, С-26/13,
EU:C:2014:282, т. 68).
Що се отнася до изискването за прозрачност на договорните клаузи,
произтичащо от член 4, параграф 2 от Директива 93/13, Съдът подчертава, че
напомнено също в член 5 от посочената директива, това изискване не може да
бъде ограничено единствено до разбираемия характер на тези клаузи от
формална и граматическа гледна точка, а напротив, доколкото въведената с
тази директива система на защита се основава на идеята, че потребителят е в
положението на по-слабата страна в отношенията с продавача или
доставчика, по-специално по отношение на степента му на информираност,
това изискване, въведено от същата директива, за изразяване на ясен и
разбираем език на договорните клаузи, а следователно и за прозрачност,
трябва да се тълкува разширително (т.44).
При това положение изискването договорните клаузи да са изразени на
ясен и разбираем език следва да се схваща като налагащо и задължение в
договора да е прозрачно изложен точният механизъм, за който се отнася
съответната клауза, както и евентуално отношението между този механизъм и
15
механизма, предвиден в други клаузи, така че потребителят да може да
предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него
икономически последици (т. 45 от цитираното решение от 20.09.2017г.).Този
въпрос трябва да бъде разгледан от запитващия съд от гледна точка на всички
относими фактически елементи, сред които са публичността и информацията,
предоставена от кредитодателя при договаряне на договор за кредит.
Задачата на националния съд при отчитане на всички обстоятелства
във връзка със сключването на договора е да провери дали в разглежданото
дело потребителят е бил уведомен за всички обстоятелства, които са могли да
дадат отражение върху обхвата на неговото задължение, като му позволят
включително и да изчисли общата цена на своя заем. Определяща роля при
тази преценка играят, от една страна, въпросът дали клаузите са изразени на
ясен и разбираем език, така че да позволят на средностатистическия
потребител, т.е. на нормално осведомения и в разумни граници наблюдателен
и съобразителен потребител, да изчисли тази цена, и от друга страна,
обстоятелството, свързано с непосочването в договора за кредит на данните,
които от гледна точка на характера на стоките или услугите, предмет на този
договор, се считат за съществени (т.47 от цитираното решение).
Съгласно т. 49 от Решение от 20.09.2017г. по дело С-186/16, що се
отнася до кредитите в чуждестранна валута като разглежданите в главното
производство, трябва да се подчертае, както напомня Европейският съвет за
системен риск в своята Препоръка ЕССР/2011/1 от 21 септември 2011 година
относно предоставяне на кредити в чуждестранна валута (OB С 342, 2011 г.,
стр. 1), че финансовите институции трябва да предоставят на
кредитополучателите достатъчна информация, която да позволява на
кредитополучателите да вземат решения, основани на добра информираност и
благоразумие, и следва да включва като минимум влиянието върху вноските
на драстично обезценяване на законното платежно средство на държавата
членка, в която се намира местожителството или седалището на
кредитополучателя, както и на увеличаването на чуждестранния лихвен
процент (Препоръка А - Осведоменост на кредитополучателите за рисковете,
точка 1).
От една страна, потребителят трябва да е добре осведомен, че със
сключването на договор за кредит в чуждестранна валута той се излага на
определен риск, свързан с обменния курс, който евентуално ще му бъде
икономически трудно да понесе при обезценяване на валутата, в която
получава доходите си. От друга страна, продавачът или доставчикът, в случая
банковата институция, трябва да представи възможните промени в обменните
курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута,
по-специално когато потребителят кредитополучател не получава доходите
си в тази валута. При това положение националната юрисдикция следва да се
увери, че продавачът или доставчикът е предоставил на съответните
потребители цялата относима информация, която им позволява да преценят
икономическите последици от клауза като разглежданата в главното
16
производство за финансовите им задължения (т. 50 от цитираното решение).
Предвид изложеното, член 4, параграф 2 от Директива 93/13 трябва да
се тълкува в смисъл, че изискването договорна клауза да бъде изразена на
ясен и разбираем език предполага, че при договорите за кредит финансовите
институции трябва да предоставят на кредитополучателите достатъчна
информация, която да им позволява да вземат решения, основани на добра
информираност и благоразумие. Във връзка с това, посоченото изискване
означава, че клауза, съгласно която кредитът трябва да бъде погасяван в
същата чуждестранна валута, в която е бил договорен, се разбира от
потребителя едновременно от формална и граматическа гледна точка, но и по
отношение на конкретния й обхват в смисъл, че среден потребител,
относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен,
може не само да установи възможното поскъпване или обезценяване на
чуждестранната валута, в която кредитът е бил договорен, но и да прецени
потенциално значимите икономически последици от подобна клауза върху
финансовите му задължения. Необходимата в това отношение проверка
следвада се извърши от националния съд.
В настоящия казус, липсват данни, че преди сключване на процесния
договор за кредит банката е предоставила на кредиополучателите достатъчна
информация, която да им позволява да вземат решения, основани на добра
информираност и благоразумие, каквото е изискването на член 4 параграф 2
от Директива 93/13/ЕИО. Не е представила писмени доказателства, които да
установяват, че преди сключването на договора са водени преговори между
банката и кредитополучателя относно това в каква валута да бъде отпуснат
кредита, съответно ако бъде договорен в чуждестранна валута, каква да бъде
тя и по какъв курс на чуждестранната валута спрямо лева да бъде изчислен
размерът на кредитът, който ще бъде отпуснат.
Съгласно т.57 от Решение от 20.09.2017 г. по дело С-186/16 на Съда на
ЕС, за да установи дали клауза от потребителски договор за банков кредит в
разрез с принципа на добросъвестност води до значителна
неравнопоставеност в ущърб на потребителя между правата и задълженията,
произтичащи от договора, националният съд трябва да провери дали, като
постъпва добросъвестно и справедливо с потребителя, продавачът или
доставчикът може основателно да очаква, че потребителят ще се съгласи с
подобна клауза след индивидуално договаряне.
Следва да се вземе предвид и Определение от 22.02.2018г. по дело С-
119/17 на Съда на Европейския съюз (Liviu Petru Lupean, Оапа Andreea
Lupean срещу SC OTP BAAK Nyrt.,), в което също са дадени задължителни за
съдилищата в държавите-членки на ЕС указания относно тълкуването на
горецитираните разпоредби от Директива 93/1 З/ЕИО, касаещи изискването
за изразяване на договорните клаузи на ясен и разбираем език и
изискването за прозрачност на договорните клаузи. В цитираното
определение на Съда на ЕС от 22.02.2018г. се възприемат и се преповтарят
17
изцяло горепосочените указания относно тълкуването на разпоредби от
Директива 93/13/ЕИО, дадени в Решение от 20.09.2017г. по дело С-186/16 на
Съда на Европейския съюз (Ruxandra Paula Andriciuc и др. срещу Вапса
Romaneasca SA). В допълнение на тези съображения, по дело С-119/17 Съдът
на ЕС постановява, че може да бъде преценена от националната
юрисдикция като неравноправна клауза от кредитен договор като този в
главното производство, последиците на която са цялостно прехвърляне
на валутния риск върху потребител и която не е съставена по прозрачен
начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и
разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора
и когато при проверката за неравноправния й характер бъде констатирано, че
въпреки изискванията за добросъвестност тя създава в ущърб на потребителя
значително неравновесие между правата и задълженията на страните,
произтичащи от договора. Във връзка с това, националният съд трябва да
направи преценка, като вземе предвид всички обстоятелства по делото,
предмет на главното производство и отчитайки по-специално експертната
компетентност и познанията на търговеца или доставчика относно
възможните промени на обменните курсове и рисковете, свързани с вземането
на кредит в чуждестранна валута, най-напред евентуалното неспазване на
изискването за добросъвестност, а след това наличието на евентуална
значителна неравнопоставеност по смисъла на чл.З, пар.1 от Директива 93/1
З/ЕИО.
В настоящия казус, клаузата на чл. 23, ал.1 и ал.2 от процесния
договор за кредит има за последица цялостно прехвърляне на валутния риск
върху потребителя/кредитополучател. Още повече, тази клауза не е
съставена по прозрачен начин, предвид изложените по-горе съображения. С
оглед на това, цитираната клауза безсъмнено се явява неравноправна по
смисъла на чл. 143 ЗЗП и като такава е нищожна.
В тази насока е и най-новата практика на Върховен касационен съд,
обективирана в Решение № 295 от 22.02.2019г., постановено по т.д.
3539/2015г. на Върховен касационен съд, ТК, II т.о.; Решение № 294 от
27.03.2019г., постановено по т.д. №1599/2017г. на Върховен касационен съд,
ТК, II т.о., Решение № 384/29.03.2019г., постановено по т.д. № 2520/2016г. на
Върховен касационен съд, ТК, II т.о., Решение № 67 от 12.09.2019г.,
постановено по т.д. № 1392/2018г. на Върховен касационен съд, ТК, I т.о.,
Определение № 374/10.07.2018г., постановено по т.д. № 60402/2016г. на ВКС,
ГК, I г.о., Определение № 363/06.07.2018г., постановено по т.д. № 2795/2017г.
на ВКС, ТК, I т.о. и Определение № 582/16.07.2018г., постановено по т.д. №
752/2018г. на ВКС, ТК, I т.о. В Решение №295 от 22.02.2019г., постановено по
т.д. № 3539/2015г. на Върховен касационен съд, ТК, II т.о; Решение № 294 от
27.03.2019г., постановено по т.д. №1599/2017г. на Върховен касационен съд,
ТК, II т.о.; Решение №384/29.03.2019г., постановено по т.д. №2520/2016г. на
Върховен касационен съд, ТК, II т.о.; Решение №67 от 12.09.2019г.,
постановено по т.д. №1392/2018г. на Върховен касационен съд, ТК, I т.о., се
18
приема, че е неравноправна неиндивидуално договорена клауза от кредитен
договор в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно
прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по
прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на
основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от
сключването на договора и когато при проверката й за неравноправния
характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя
създава във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и
задълженията на страните, произтичащи от договора, като в този случай за
валутните разлики приложение не намират изключенията на чл. 144, ал.З ЗЗП.
Въззивната инстанция достига до същия законосъобразен извод, че
клаузите на чл. 1, ал. 1 в следната част: „БАНКАТА предоставя на
кредитополучателя потребителски кредит за текущи нужди в швейцарски
франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове ... по курс
„купува“ за швейцарски франк към лева на „Юробанк И Еф Джи България“
АД в деня на усвояване на кредит...“, и ал. 2, чл. 2, ал. 1 и ал. 3, чл. 6, ал. 2 и
чл. 23 ал. 1 и ал. 2, са неравноправни и във вреда на потребителите, тъй
които се прехвърля изцяло в тяхна вреда валутния риск от повишаване
на месечните погасителни вноски при погасяване на кредите, с което се
създава значително неравновесие между правата и задълженията на страните
по кредитния договор по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗЗП. Тези клаузи не са
индивидуално договорени, поради което и предвид неравноправния им
характер се явяват нищожни, т.е. исковете с правно основание чл. 124 ЕПК за
прогласяване нищожността на чл. 1, ал. 1 в следната част: „БАНКАТА
предоставя на кредитополучателя потребителски кредит за текущи нужди в
швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове
... по курс „купува“ за швейцарски франк към лева на „Юробанк И Еф Джи
България“ АД в деня на усвояване на кредит...“, и ал. 2, чл. 2, ал. 1 и ал. 3, чл.
6, ал. 2 и чл. 23 ал. 1 и ал. 2 от договор за потребителски кредит № HL
36689/10.05.2008 г., поради факта, че са неравноправни клаузи, са
основателни и следва да бъдат уважени.
С оглед нищожността на клаузите за поемане на валутния риск от
потребителите и на вредите, свързаните с този риск, сумите, заплатени от
кредитополучателите за процесния период от 11.05.2015 г. до 04.11.2016 г.,
поради разликата в курса на швейцарския франк спрямо лева, надвишаващ
курса на швейцарския франк при усвояването на сумата по кредита, са
получени от банката при начална липса на основание, поради което и на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД подлежат на възстановяване в полза на
кредитополучателите. Според ССЕ, сумата, получена от банката под формата
на курсови разлики за периода от 11.05.2015 г. до 04.11.2016 г., които са в
резултат на увеличението на курса на швейцарския франк към лева за период
19
след сключване на договора, е в размер на 3333,14 лв.
Ето защо, исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
осъждането на ответника да заплати в полза на ищците сумата в размер на
3333,14 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба - 12.05.2020 г до погасяването, представляваща платена сума при
начална липса на основание по договор за потребителски кредит № HL
36689/10.05.2008 г., поради валутна разлика между швейцарски франк и лева
за периода от 11.05.2015 г. до 04.11.2016 г., следва да се уважат изцяло.
Втората група от оспорените клаузи, а именно, чл. 3, ал. 1, в частта,
която се отнася до начина на определяне на базовия лихвен процент по
договора, и ал.5, чл. 6, ал. 3, чл. 8, ал. 2, чл. 12, ал. 1, касаят начина на
определяне на размера на възнаградителната лихва по договора, както и
основание, въз основа на което банката има право да увеличава
възнаградителната лихва, както и да събира такса при предсрочно погасяване
на договора.
Въззивната инстанция също намира, че клаузите на чл. 3, ал. 1, в частта,
която се отнася до начина на определяне на базовия лихвен процент по
договора, и ал. 5, чл. 6, ал. 3, чл. 12, ал. 1, от процесния договор за кредит са
неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като не отговорят на
изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между
правата на страните. При тълкуване на посочените клаузи е видно, че
съгласно тях е предвидена възможност за увеличаване на размера на
дължимата лихва едностранно и автоматично от страна на търговеца, без да е
необходимо сключването на допълнително споразумение. Предвидена е
възможност за промяна на лихвата единствено чрез нейното повишаване, без
да има съответна възможност при промяна на пазарните условия лихвата да
бъде намалена. След като страните са се съгласили, че размерът на
възнаградителната лихва, която кредитополучателите са се задължили да
заплащат на банката, ще се определя и при съобразяване на промяната на
пазарните условия, за да е налице равнопоставеност, рискът от промяната в
тях следва да се носи и от двете страни по търговската сделка. В договора
следва да е предвидена възможността да бъдат съобразявани всички
изменения на пазара и на съответния пазарен индекс, а не както е в случая, те
да се отчитат само, когато ползват една от страните по сделката и то по-
силната икономически, каквато е банката. Освен това, в оспорените клаузи не
е формулиран ясно и по точни критерии механизмът за промяна на
възнаградителна лихва. Законодателството предвижда възможност за
20
изменение на един договор при промяна в пазарните условия, без волята на
страните по договора. Такава възможност е уредена изрично в чл. 307 ТЗ чрез
института на стопанската непоносимост. Тя обаче може да се упражнява само
съдебно с оглед необходимостта от допълнителен контрол за справедливост
на новите условия и съобразяването им с икономическата обстановка.
Законът не позволява такова изменение да става едностранно по преценка на
един от участниците в правоотношението, без за това да има ясни и точни
критерии. Посочените клаузи поставят кредитополучателите в
неравнопоставено положение спрямо банката. Те са във вреда на
потребителя, тъй като дават право на едностранно изменение на договора от
страна на банката, и водят до неравновесие във вреда на потребителя, тъй
като поставят престациите на страните в зависимост от определянето на
съдържанието на едно понятие само от една от тях. Следователно, оспорените
клаузи от договор за кредит от 10.05.2008 г. отговарят на всички посочени
критерии на чл. 143 ЗЗП, тъй като са във вреда на потребителя, доколкото
дават право на едностранно изменение на договора от страна на банката, не
отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до неравновесие във
вреда на потребителя, поради което се явяват се явяват нищожни.
Неоснователно се явява твърдението във въззивната жалба, че съдът
неправилно е приложил материалния закон, като се е позовал на правна
норма, която не е съществувала към момента на сключване на договора за
кредит във връзка с клаузата на чл.8, ал.2, уреждаща такса за предсрочно
погасяване. Съдът не е мотивирал коя норма е приложил, за да счете клаузата
на чл.8, ал.2 за неравноправна. В случая е неприложима нормата на чл.41, ал.4
от Закона за кредитите за недвижимите имоти на потребтели/ ЗКНИП/,
съгласно която кредиторът има право на обезщетение или неустойка при
предсрочно погасяване на договор за кредит, когато кредитът е погасен след
изплащане на 12 месечни погасителни вноски от усвояването му, тъй като
ЗКНИП е в сила от 01.01.2017 г., а таксата за предсрочно погасяване, чието
събиране е предмет на настоящия спор, е уговорена при сключване на
процесния договор на 10.05.2008 г Съгласно чл. 8, ал. 2 от договора, при
частично или пълно предсрочно погасяване на кредита, кредитополучателят
дължи такса в размер на 4 % върху размера на предсрочно погасената
главница. Не става въпрос за приложение нормата на чл.41, ал.4 от Закона за
кредитите за недвижимите имоти на потребтели/ ЗКНИП, като СРС се е
21
позовал на общото основание за неравноправна клауза по смисъла на чл. 143
ЗЗП, като е приел, че посочената клауза се явява неравноправна, тъй като не
отговаря на изискванията за добросъвестност, води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя и се
явява във вреда на потребителя. Извършил е преценка за неравноправност на
клаузата, изхождайки от конкретната уговорка в договора, предвиждаща
заплащането на такса в размер на 4 % върху размера на предсрочно
погасената главница, който размер е необосновано висок, сравнен с размера
на възнаграждението на търговеца и с правото на потребителя по всяко време
да се освободи от лихвите и другите разноски по кредита. При първоначално
определена лихва от 6,15 %, заплащането на такса от 4 % представлява повече
от половината от дължимата възнаградителна лихва. Такса при предсрочно
погасяване на кредита в посочения размер би могла да има възпиращ ефект
относно предсрочното погасяване на кредита и като резултат накърняване на
правото на потребителя да изпълни задължението си преди срока и да се
освободи в значителен размер от дължимите лихви и други разходи по
кредита. По изложените съображения клаузата на чл. 8, ал. 2 от договора
следва да се обяви за неравноправна (в този смисъл е и решение №
87/06.11.2019 г. но т.д. № 848/2017 г. на ВКС, I т.о.).
Изводът е, че исковете с правно основание чл. 124 ГПК за прогласяване
нищожността на чл. 3, ал. 1, в частта, която се отнася до начина на
определяне на базовия лихвен процент по договора, и ал. 5, чл. 6, ал. 3, чл. 8,
ал. 2, чл. 12, ал. 1, поради факта, че са неравноправни клаузи, са основателни
и следва да бъдат уважени.
С оглед приетата от съда нищожност на клаузите от договора, имащи
отношение към начина на определяне на размера на възнаградителната лихва
по договора, както и основание, въз основа на което банката има право да
увеличава възнаградителната лихва, ищците остават обвързани с
първоначално определената лихва по договора за кредит от 2008 г. - 6,15 %,
доколкото тази част от договора не е неравноправна, тъй като е формулирана
изрично, ясно и не подлежи на промяна
Според ССЕ, преизчислена в лева по валутен курс на лева към
швейцарския франк към датата на сключване на договора (1.189500 лв. за 1
CHF) сумата, получена от банката под формата на лихви в резултат на
22
увеличението на лихвата по кредита, представляваща разлика между
платената лихва и дължимата лихва при договорен лихвен процент от 6,15 %
за периода от 11.05.2015 г. до 04.11.2016 г., възлиза на 425,41 лв. За
посочения период банката е получила при начална липса на основание и
сумата в размер на 0,54 лв., представляваща такса за управление на кредита.
На основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД ответникът следва да бъде осъден
да заплати в полза на ищците сумата в размер на 425,41 лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 12.05.2020 г., до
погасяването, представляваща разлика между дължимите месечни
погасителни вноски и платените такива за периода от 11.05.2015 г. до
04.11.2016 г. по договор за потребителски кредит № HL 36689/10.05.2008 г.,
поради факта, че лихвата е увеличавана едностранно от банката въз основа на
неравноправни клаузи, като исковете правилно са били отхвърлени до пълния
предявен размер от 545 лв.
На основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД ответникът следва да бъде осъден
да заплати в полза на ищците сумата в размер на 0,54 лв., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба - 12.05.2020 г., до
погасяването, представляваща платена при начална липса на основание такса
за управление на кредита за периода от 11.05.2015 г. до 04.11.2016 г., като
исковете следва да бъдат отхвърлени до пълния предявен размер от 5 лв.„
Във въззивната жалба се твърди, че съдът неоснователно е осъдил
банката на сумата от 3333, 14 лева, представляващи валутни разлики за
исковия период, при положение, че в тази сума се включват и сумите за
погасяване на вноски, които не са правени от ищците, а от трети лица.
Банката е доказала, че кредитът е обслужван от трети лица, които не са страна
по кредитното правоотношение и тези трети лица биха могли евентуално да
претендират да им се върнат от банката тези суми под формата на валутни
разлики, лихви и др., а не кредитополучателите, т.е. твърдението е, че трети
лица са извършвали вноски по кредита и това има отношение спрямо
основателността на претенцията по чл.55, ал. 1 от ЗЗД. Следва да бъде
отбелязано обстоятелството, че е без правно значение кой е наредител на
сумите по кредита, тъй като се касае погасяване на задължение, което има
задължено лице и това са ищците по настоящото дело. Обстоятелство дали
ищецът физически е нареждал/внасял на каса парите по сметката, обслужваща
23
кредита е без правно значение, тъй като това е ставало от негово име и за
негова сметка. Доказателство за това е, че сумите, внасяни от третите лица, са
отнасяни за погасяване именно на процесния договор за кредит. В случай, че
банката има някакви възражения относно качеството на физическото лице,
което внася парите, то същата е следвало своевременно да изрази същото.
Такова възражение няма, поради което е без никакво правно значение
обстоятелството кое лице физически е носело на банката (внасяло на каса)
парите за месечната вноска по процесния кредит.
Относно присъдените по делото разноски:
Както бе посочено по-горе, с определение от 11.05.2021 г. по гр.д. №
17187/2020 г., постановено по реда на чл.248 ГПК, СРС, III ГО, 140 състав е
отхвърлил молбата на К. И.И.., ЕГН ********** и ЕЛ. Н. ИВ., ЕГН
********** за изменение на решение от 17.02.2021 г., постановено по гр.д. №
17187/2020 г. на СРС, III ГО, 140 състав в частта за разноските.
Определението е обжалвано с частна въззивна жалба вх. №
25088734/25.05.2021 г. от К. И.И.., ЕГН ********** и ЕЛ. Н. ИВ., ЕГН
**********, двамата със съдебен адрес: гр. София, ул. ****, чрез
пълномощника адвокат В.В. по изложените в нея съображения. Сочи се, че
СРС необсновано и неправилно е счел, че направеното от банката възражение
за прекомерност на заплатеното адвкатско възнаграждение е основателно, без
да излага мотиви в тази насока. Съдът не е взел предвид, че основанието по
чл.78, ал.5 от ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на
адвокатската защита и правната сложност на делото, като в случая не е
налице съответствие между размера на възнаграждението и усилията на
защита при упражняването на процесуалните права. Освен това, въпросът за
размера на адвокатското възнаграждение представлавя договорна автономия,
като в случая, адвокатското възнаграждение е изплатено изцяло. Молят съда
да отмени процесното определение и да постанови друго такова, с което да
бъдат присъдени изцяло разноските за адвокатско възнаграждение в размер на
4 000 лв.
Въззиваемият по частната въззивна жалба „Ю.Б.“ АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, представлявана от
изпълнителния директор Д.Ш. и прокуриста М.В., чрез пълномощника по
делото юрисконсулт Б. К. оспорва същата като неоснователна и моли да бъде
24
оставена без уважение.
СГС намира частната жалба за неоснователна. При определяне размера
на адвокатското възнаграждение, първоинсттанционният съд е взел предвид
размера на предявените оценяеми искове и неоценяемите такива, за да
определи размера съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Най-накрая е отчел и фактическата
и правна сложност на делото, като е приел размер от 2000 лв., който
настоящата инстанция намира за правилен. За пълнота на изложението, този
размер се явява над половината от цената на предявените оценяеми искове,
която е в общ размер от 3759,09 лв.
На основание чл.271, ал.1, пр.1 ГПК първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
Следва да бъде потвърдено и определението от 11.05.2021 г. по гр.д. №
17187/2020 г., постановено по реда на чл.248 ГПК на СРС, III ГО, 140 състав.
Предвид изхода на делото и предявената претенция, въззивникът следва
да заплати на въззиваемите направените разноски за адвокатско
възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 1800 лв. При
определяне размера на адвокатското възнаграждение, СГС взема предвид
неоценяемите и оценяемите искове, обстоятелството, че производството е
приключило в една съдебна инстанция, фактическата и правна сложност на
делото.
Водим от гореизложенот, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 17.02.2021 г. по гр.д. № 17187/2020г. на
СРС, IIІ ГО, 140 състав в обжалваната част, както и определение от
11.05.2021 г. по гр.д. № 17187/2020 г. на СРС, III ГО, 140 състав, постановено
по реда на чл.248 ГПК.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. ****, представлявана от изпълнителния директор Д.Ш. и
прокуриста М.В., чрез пълномощника по делото юрисконсулт Б. К. да
заплати на К. И.И.., ЕГН ********** и ЕЛ. Н. ИВ., ЕГН **********, двамата
със съдебен адрес: гр. София, ул. ****, чрез пълномощника адвокат В.В.
25
направените разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция
в размер на 1800 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
26