№ 15569
гр. София, 13.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т.
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20221110109388 по описа за 2022 година
Предявени са искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по
чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „...........“ АД твърди, че на обект-ап. 30, находящ се в гр.София, район
„Младост“, ж.к.“Младост 4“, бл.428, вх.А, ет.8, който е собственост на ответника е доставял
ВиК услуги. Претендира сумата от 2023.65 лева, представляваща задължения за
предоставена и потребена вода за периода от 19.03.2012 г. до 21.12.2018 г., ведно със
законната лихва от датата на заявлението- 28.03.2019 г. до окончателното изплащане, сумата
от 119.21 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 19.04.2012 г. до 21.12.2018 г.
Претендира разноски.
Ответникът С. А. Ц. е получил препис от исковата молба и в срока по чл.131 от ГПК
е подал писмен отговор. Заявява, че не е налице облигационна връзка, между страните по
делото, респ. не е собственик/ползвател на процесния недвижим имот и оттам нене
потребител на ВиК услуги. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Претендира
разноски.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Основателността на иска се обуславя от осъществяване на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. ответникът да има качеството потребител на В и К
услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение; 2. за процесния
период ищецът да е доставил В и К услуги в претендираните количества в посочения обект,
1
чиято стойност възлиза на претендираната сума.
Съгласно § 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги „потребители“ по смисъла на закона са юридически или
физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят В и К услуги и юридически или физически лица – собственици или ползватели
на имоти в етажна собственост.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от
които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в сгради
– етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един
поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Аналогична е и
разпоредбата чл.2, ал.1 от Общите условия на „...........“ АД.
Видно от цитираната разпоредба на Наредбата, която императивно установява кой е
страна по облигационното отношение с предприятието – доставчик на питейна вода, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – на собственост или
вещно право на ползване. По силата на вещното право върху имота, до който е налице
доставката, между доставчикът и титулярът на правото възниква облигационното
правоотношение. В настоящето производство не е ангажирано нито едно доказателство, че
ответника е титуляр на вещно право на ползване или е собственик на имот, до който е
налице доставка на питейна вода. Качеството собственик и или вещен ползвател на лицето,
от което се претендира заплащане на ВиК услуги следва да се докаже с документ за
собственост, респективно за учредено вещно право на ползване. По делото не са
представени никакви доказателства, от които да се направи извод, че недвижимия имот е
собственост на ответника, като нотариален акт, договор за продажба на държавен
недвижим имот, придобиване по наследствено правоприемство или друг вид способ.
Такива доказателства не са представени нито в исковото производство, нито в
производството за издаване за заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК, поради което това обстоятелство остава недоказано по делото.
От представените по делото от ищеца доказателства- Протокол №1/12.01.2003 г. за
проведено Общо събрание на ЕС (живущите в бл.428, ж.к.„Младост 4“); Справка за номера
на водомерите за топла и студена вода и номера на пломбите на холендрите за топла и
студена вода (за С. А. Ц.) и Талон за пломбиране на водомери №1005047/29.03.2018 г. не
може да се направи извод, че ответника е собственик/ползвател на въпросния недвижим
имот през процесния период.
По изложените съображения следва да се приеме, че по делото не се установи по
безспорен начин наличието на договорна връзка между ищеца и ответницата, а оттам и
наличието на възникнало за ответницата задължение за заплащане на претендираните от
ищеца суми за предоставените и потребени В и К услуги в процесния обект.
2
В тази връзка предявения иск главен иск за заплащане на сумата от 2023.65 лева,
представляваща задължения за предоставена и потребена вода за периода от 19.03.2012 г. до
21.12.2018 г. се явява неоснователен и недоказан и като такъв подлежи на отхвърляне.
Щом неоснователен/недоказан се явява главния иск, неоснователен/недоказан е и
акцесорния такъв за сумата от 119.21 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
19.04.2012 г. до 21.12.2018 г. и като такъв подлежи на отхвърляне.
По разноските
С оглед на изхода на правния спор на ответника на основание чл.78, ал.3 ГПК следва
да се присъди сумата от 550 лева, представляваща разноски за платено адвокатско
възнаграждение. В тази връзка възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското
възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК се явява неоснователно, тъй като претендираното
отговаря на минималните размери по чл.7, ал.1, т.1 и т.2, във връзка с чл.2, ал.5 от Наредба
№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „...........” АД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 159, Бизнес център Интерпред Цар Борис,
ет.2 и ет.3, срещу С. А. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр.София, район „Младост“,
ж.к.“Младост 4“, бл.428, вх.1, ет.8, ап.30, иск по чл. 422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1,
пр.1 ЗЗД, за установяване съществуването на вземането за сумата от 2023.65 лева,
представляваща задължения за предоставена и потребена вода за периода от 19.03.2012 г. до
21.12.2018 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението- 28.03.2019 г. до
окончателното изплащане и иск по чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, за
установяване съществуването на вземането за сумата от 119.21 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 19.04.2012 г. до 21.12.2018 г.
ОСЪЖДА „...........” АД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Цар Борис III“ № 159, Бизнес център Интерпред Цар Борис, ет.2 и ет.3, да заплати на С.
А. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр.София, район „Младост“, ж.к.“Младост 4“, бл.428, вх.1,
ет.8, ап.30, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 550 лева, представляваща разноски за
платено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд, в двуседмичен срок от датата на връчването на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3