№ 278
гр. Шумен, 25.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Диана К. Георгиева
при участието на секретаря В.И.
като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно
наказателно дело № 20243630200844 по описа за 2024 година
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 23–0869-002809/01.12.2023г. на Началник
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на М. Н. Г., с ЕГН
**********, с адрес ***** ***** е наложено административно наказание “глоба” в размер
на 50 /петдесет/ лева на основание чл.183, ал.4, т. 7, предл. 2 от Закон за движението по
пътищата /ЗДв.П/ за нарушение по чл.183, ал.4, т.7 от ЗДв.П. Жалбоподателят моли съда да
постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно, тъй като при неговото издаване, както и при съставяне на АУАН са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на ЗАНН.
Жалбата е била подадена в срока по чл.59,ал.2 от ЗАНН, от легитимирано за целта,
лице. Същата отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.320 от НПК,
поради което се явява процесуално допустима.
В проведените по делото открити съдебни заседания, жалбоподателят редовно
призован, не се явява лично, изпраща упълномощен процесуален представител, който изцяло
поддържа жалбата.
Административно наказващият орган, редовно призован изпраща процесуален
представител, който моли съда да отхвърли жалбата, като неоснователна и да потвърди НП и
претендира да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни
съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят М. Н. Г. била правоспособен водач на МПС и на 23.10.2023г.
управлявала лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“, с рег. № ТХ46 00АР, собственост на
Н. Г. Н., като се движела по ул. Ивайло в гр. Шумен. В автомобила на предната дясна
1
седалка се намирал пътник – Л.Г.Б.-Г.. По това време свидетелите – А. Д. А. и К. Н. М. се
намирали на пътното платно на ул. Съединение в гр. Шумен, в близост до детската градина,
като свид. А. възприел движението на лек автомобил, марка „Фолксваген Пасат“, с рег. №
ТХ46 00АР, управляван от жалбоподателя М. Г. и пътника без поставен обезопасителен
колан. По причина, че не спрял на пътен знак Б2, автомобилът бил спрян за извършване на
проверка от служителите на „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Шумен – свидетелите А. и
М.. При проверката те установили, че водачът не използва обезопасителен колан по време
на движение на МПС, с който е оборудван автомобила, както и, че водача превозва пътник,
който не изпълнява задължението си да използва обезопасителен колан, с който е оборудван
автомобила. За констатираното административно нарушение на чл.6, т.1 от ЗДв.П, свид. А.
наложил на водача на лекия автомобил – М. Г., Глоба с фиш. Фиш щял да състави и за
превозването на пътник без обезопасителен колан, но тъй като и водача и пътника казали, че
искат да жалят, свид А. А. съставил Акт за установяване на административно нарушение
серия GА, № 1087760 от 23.10.2023г., в който посочил, че водача на автомобила М. Н. Г. е
нарушил разпоредбата на чл.183, ал.4, т.7 от ЗДв.П, като по време на движение превозва
пътник, който не изпълнява задължението си да използва обезопасителен колан, с какъвто
МПС е оборудвано. Актът е бил съставен в присъствието на нарушителя, бил му надлежно
предявен и подписан от него със следното възражение „Имам възражения“. Впоследствие се
е възползвал от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН били депозирани
писмени възражения, които обаче били счетени за неоснователни от АНО след извършена
проверка. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 23–
0869-002809/01.12.2023г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Шумен, с
което на М. Н. Г., с ЕГН **********, с адрес ***** ***** е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.183, ал.4, т. 7, предл. 2 от
Закон за движението по пътищата /ЗДв.П/ за нарушение по чл.183, ал.4, т.7 от ЗДв.П.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя
А. Д. А., на свидетеля К. Н. М., както и от присъединените на основание разпоредбата на
чл. 283 от НПК, писмени доказателства. С най-голямо значение за изясняването на делото са
показанията на полицейските служители, които непосредствено са възприели действията на
нарушителя. Съдът кредитира същите, тъй като са последователни, безпротиворечиви и
логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства. Доколкото свидетелите
не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, които дори не са го
познавали и не извличат ползи от твърденията си, същите не могат да се считат за
заинтересовани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не
кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
Наказателното постановление № 23–0869-002809 от 01.12.2023г. е издадено от
компетентен орган - Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Шумен,
съгласно заповед Рег. № 8121з – 515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. В
хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени
процесуални нарушения. При извършената служебна проверка съдът установи, че при
съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на
обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.
В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в
наказателното постановление, нарушението е било описано пълно и ясно, като са били
посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните
2
относими към него обстоятелства, т. е. вмененото във вина нарушение е индивидуализирано
в степен, позволяваща на санкционираното лице да разбере за извършването на какво
конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност,
респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в
развилото се съдебно производство.
Производството е от административно - наказателен характер, при което е
необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно
нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице
и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи
върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН
административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава
установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо
с административно наказание, налагано по административен ред.
В настоящия случай жалбоподателят е санкциониран на основание чл.187, ал.4, т.7,
предл.2 от ЗДв.П за нарушение на чл.183, ал.4, т.7 от ЗДв.П, изразяващо се в това, че
превозва пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан.
Съгласно чл.183, ал.4, т.7, предл. второ от ЗДв.П наказва се с глоба 50 лева водач, който
превозва пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан.
Следователно, разпоредбата съдържа посочен фактическия състав на административно
нарушение от обективна страна, поради което, правилно същата е посочена в АУАН и НП
като относима правна квалификация.
Макар и задължението за поставяне на обезопасителни колани да е въведено с
чл.137а, ал.1 от ЗДв.П, процесното нарушение се изразява в превозване на пътник без
поставен колан, поради което, както санкцията, така и дължимото поведение се съдържат в
нормата на чл.183, ал.4, т.7 от ЗДв.П, която правилно е посочена от наказващия орган.
В настоящият случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че
преди спиране за проверка, управляваното от жалбоподателя МПС е било в движение, като
водача е превозвал пътник, който не е имал поставен обезопасителен колан. Това
обстоятелство се установява от разпита в съдебно заседание на свидетелите А. А. и К. М.,
които пряко са възприели това обстоятелство. Това обстоятелство не се оспорва на практика
и от жалбоподателя, който навежда доводи, че са налице изключенията от категорията на
посочените в чл.137а, ал.2 от ЗДв.П, които да дават възможност на лицето да не използва
обезопасителен колан.
С оглед на изложеното, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна
и субективна страна нарушението, посочено в наказателното постановление, доколкото на
10.06.2021г. управлявайки лек автомобил не е използвал обезопасителен колан, с който е
МПС-то е оборудвано и от материалите по делото не се доказва наличието на някое от
изключенията, посочени в чл.137а, ал.2 от ЗДвП.
Във връзка с тези поддържани доводи, достатъчно е да се посочи, че в настоящия
случай, водача не доказа, че пътника попада в изключенията на чл.137а, ал.2 от ЗДв.П, тъй
като тази хипотеза касае лицата, чието физическо състояние не позволява използването на
обезопасителен колан. Действително, законът не предвижда спазването на специален ред за
удостоверяване на физическото състояние на пътника. Преценката за наличието на такова
състояние обаче, не може да се основава единствено на амбулаторни листове за извършени
медицински прегледи, а следва да бъде извършена и на база наличието на официално
удостоверяване от компетентно медицинско лице, че конкретни заболявания, от които страда
лицето, съставляват противопоказания за поставяне на обезопасителен колан, каквато
констатация или предписание липсват представени по делото. Като допълнение следва да се
посочи, че от разпита на актосъставителя в хода на съдебното производство се установява,
че в момента на проверката, пътника не е представил медицински документи, съдържащи
3
лекарско предписание, че физическото му състояние не позволява използването на
обезопасителен колан.
По двата амбулаторни листа са обективирани определени състояния налагащи
лечение, в това число локално с Ко-Пренеса и Конкор по първия лист, а по втория дори
липса предписана терапия. Диагнозата и по двата амбулаторни листа е Хипертонично сърце
без /застойна/ сърдечна недостатъчност. Над 1,5 млрд. души по света страдат от артериална
хипертония – 1 от всеки 3-ма на възраст над 20 години, а в България хипертониците са около
2 милиона, Липсва обаче каквото и да е доказателство, вкл. документ, издаден от лекар-
специалист в съответната област на установените заболявания, в който да има официално
удостоверяване, че физическото състояние на пътника към процесната дата или въобще, не
позволява същият да поставя обезопасителен колан, което състояние да е обусловено от
заболяването му, който факт именно се явява релевантен за нарушението по чл.183, ал.4, т.7,
предл. второ от ЗДв.П. Съдът намира, че ангажираните в хода на делото: Амбулаторен лист
№ 23296В08F2В3 от 23.10.2023г. и Амбулаторен лист № 23296С09351Е от 23.10.2023г.,
издадени от д-р Е.М.Ш. не водят автоматично до извода, че състоянието му не позволява
поставяне на обезопасителен колан респ. че физическото му състояние е несъвместимо с
това му задължение като пътник в автомобил. Нормата на чл.137а, ал.2 от ЗДв.П визира
такова физическо състояние на лицето, което обективно не му позволява поставянето на
колан, защото в последния случай това би му причинило увреждания на органи, тъкани и др.
в човешкия организъм, вследствие притискането на колана, при което би се създала опасност
за живота и/или здравето на пътника. Преценката за наличието на такова състояние обаче, не
може да основава единствено на удостоверени с медицински документи заболявания, а
следва да бъде извършена и на база наличието на официално удостоверяване от
компетентно медицинско лице, че тези конкретни заболявания, от които страда лицето,
съставляват противопоказания за поставяне на обезопасителен колан, каквато констатация
или предписание липсват представени по делото.
Съдът намира за неоснователен довода на процесуалния представител за допуснати
съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното
производство, с оглед обстоятелството, че в АУАН било записано, че жалбоподателя
управлява автобус и некоректно записано място на извършване. Действително в АУАН серия
GА, № 1087760 от 23.10.2023г. е вписано, че жалбоподателя „като водач на автобус –
Фолксваген Пасат“, но веднага след това като вид на ППС е вписан „лек автомобил“.
Разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН дава възможност на АНО да издаде наказателно
постановление дори и при допусната нередовност в акта, стига да е установено безспорно
извършеното нарушение, самоличността на нарушителя и неговата вина. В конкретният
случай е било установено по безспорен начин, както извършеното нарушение, така и
самоличността на нарушителя и неговата вина, поради което правилно и законосъобразно с
оглед разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, административно-наказващият орган е изправил
допусната нередовност в акта за установяване на административно нарушение. По
отношение на мястото на извършване на нарушението достатъчно пълно, ясно и точно е
описано както в АУАН, така и в атакуваното НП. Посочено е, че жалбоподателя е
управлявал МПС „от кръстовището на ул. Ивайло и ул. Съединение, в посока кръстовището
на ул. Съединение и бул. Велики Преслав в гр. Шумен“. Т. е. настоящият съдебен състав
намира, че въпреки, че е налице неточност в АУАН относно като водач на какво ППС е
посочен жалбоподателя, в случая не е налице нарушаване правото на защита на
санкционираното лице, тъй като нарушението е описано достатъчно точно и ясно, както в
АУАН, така и в НП.
АНО правилно е издирил и приложил административно наказателната разпоредба на
чл.183, ал.4, т.7 от ЗДв.П, която предвижда за водача административно наказание “глоба” в
размер на 50 /петдесет/ лева. Освен това, съдът намира, че извършеното административно
4
нарушение не е „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН. С разпоредбата на
чл.189з от ЗДв.П законодателят изрично е изключил приложението на чл.28 от ЗАНН по
отношение на нарушенията по ЗДвП.
С оглед на изложеното съдът намира, че наказателното постановление се явява
правилно, законосъобразно и мотивирано, поради което следва да бъде потвърдено.
На основание чл.63д от ЗАНН, в производствата пред районни и административния
съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски
по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
С оглед изхода на делото такива се дължат само на административнонаказващия
орган /въззиваемата страна/, който своевременно е направил изрично искане за присъждане
на разноски. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването,
както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на
жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че
в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая за
ОД на МВР – гр. Шумен/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37
от ЗПП. Съгласно разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП във връзка с чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта,
представляващ административнонаказващия орган - ОД на МВР – гр. Шумен по делото, в
размер на 80 /осемдесет/ лв., която следва да се присъди в тежест на жалбоподателя, която
сума следва да се заплати от последния по сметка на ОД на МВР – гр. Шумен.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23–0869-002809/01.12.2023г. на
Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на М. Н. Г., с ЕГН
**********, с адрес ***** ***** е наложено административно наказание “глоба” в размер
на 50 /петдесет/ лева на основание чл.183, ал.4, т. 7, предл. 2 от Закон за движението по
пътищата /ЗДв.П/ за нарушение по чл.183, ал.4, т.7 от ЗДв.П, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА М. Н. Г., с ЕГН **********, с адрес ***** ***** да заплати по сметка на
ОД на МВР – гр. Шумен сумата в размер на 80 /осемдесет/ лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5