Р Е Ш Е Н И Е
№……….
гр.
Варна, 12.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
10-ти състав, в публично заседание, проведено на осемнадесети
септември през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА
при секретаря Славея
Янчева,
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д.
№ 1148 по описа
за 2020г. на ВОС,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен e
иск с правно основание чл.340, ал.2 от ГПК, вр.чл.5 от ЗЛС от Г.Т.Д. против Т.Г.Б. за отмяна на наложеното на
ответницата запрещение с решение по гр.д.№ 1495/2015г. по описа на ВОС, поради
това че са отпаднали причините за ограничаване на гражданската дееспособност на
ответницата и тя е в състояние да разбира и ръководи действията си и да се
грижи за своите работи.
В исковата молба ищцата посочва, че е майка на ответницата, която е
диагностицирана е с психично заболяване – „параноидна шизофрения“. През 2015г.
с решение на ВОС по гр.д.№ 1495/2015г. е бил поставена под запрещение. Твърди,
че от тогава до сега е настъпила положителна промяна в състоянието на
ответницата – в следствие на проведеното медикаментозно лечение същата е в ремисия
и е възстановила базистните си психични годности като вече е в състояние да
разбира и ръководи действията си и да се грижи за своите работи. Излага, че от
8 месеца е майка и полага адекватни грижи за бебето си, а от 3 години не пие
алкохол и е спокойна. Излага, че ответницата има приятели, с които излиза и е в
състояние да се обслужва напълно самостоятелно. Моли да бъде отменено
наложеното й с решението на ВОС по гр.д.№ 1495/2015г. по описа на ВОС
запрещение.
В съдебно заседание ищцата - Г.Д., чрез процесуалния си
представител поддържа предявения иск и моли да бъде уважен. Счита, че
настъпилата положителна промяна в състоянието на Т. е основание да се приеме,
че същата е способна да взема адекватни решения за себе си и за детето, като се
надява, че няма да настъпи регрес в състоянието й.
Ответникът - Т.Б. не е депозирала
писмен отговор на исковата молба. В съдебно заседание се явява лично във връзка
с указанията на съда за изслушването му по реда на чл.337 от ГПК. В становището
си по същество на спора завява, че желае да бъде премахнато наложеното й
запрещение, за да може да пътува, да си намери работа, да се ожени и да си
гледа детето. Излага, че желае партньорът й, който понастоящем живее и работи в
чужбина да припознае детето, но посочва, че не е съвсем наясно какво
представлява припознаването и какви са последиците от него.
Контролиращата страна – Окръжна прокуратура Варна не е изразила становище
по молбата.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.
235 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
Няма спор между страните, че ответницата
Т.Г.Б. е била поставена под пълно запрещение по искане на своята майка и
настояща ищца Г.Д. с решение от 29.09.2015г. постановено по гр.д.№ 1495/2015г.
по описа на ВОС с водеща диагноза „Параноидна шизофрения,
халюцинаторно-параноиден синдром с
начална промяна на личността“. За нейн настойник е назначена майка й Г.Т.Д.
от органа по настойничество и попечителство при Община Варна.
От проведения от съда в съдебно заседание на 18.09.2020г.
разпит на ответницата по реда на чл. 337, ал. 1 от ГПК се установява, че същата
е ориентирана във времето и пространството и досежно собствената си личност. Излага,
че след раждането на детето и преди година се чувства много по-добре и е в
състояние да се грижи сама за него бидейки подпомагана и от майка си. Посочва,
че детските надбавки за детето и се получават от майка й, но не знае защо. Посочва,
че сама пазарува за детето си всичко необходимо. По отношение на заболяването
си счита, че е в по-добро състояние, тъй като лечението й е преминало от
хапчета на инжекции и изразява желание то да се преустанови, ако такова
предписание бъде дадено от лекуващият й лекар.
От заключението на проведената по делото
Съдебно-психиатрична експрертиза, поддържано в съдебно заседание от вещото лице
д-р Х.Б. се установява, че заболяването, от което страда ответницата –
„Параноидна шизофрения.Епизодично протичане с прогресиращ дефицит“ е такова, че
създава пречки за правилното възприемане на заобикалящата действителност, както
и за предприемане на съответните действия и въздържане от такива. Посочва, че
понастоящем Т.Б. е в медикаментозна ремисия, но дългогодишната психоза вече е
довела до промени в личността й, а адекватното медицинско лечение може само да
стационира заболяването на това ниво без да настъпи пълно излекуване и
възстановяване. Вещото лице дава заключение, че въпреки настъпилата ремисия на
заболяването Т.Б. не е в състояние самостоятелно
да ръководи своите действия и постъпки и да разбира тяхното значение, както и
да защитава адекватно личните си и имуществени интереси. Посочва, че за нея
съществува сериозен здравословен риск, ако прекъсне терапията си, като в този
случай влошаването на психичното и състояние ще е неизбежно и то ще настъпи в
рамките на няколко дни. Посочва също, че и дори при провеждането на
предписаната терапия е възможно да настъпи влошаване. Дава категоричното си
становище, че в интерес на ответницата е да остане под ограничено запрещение.
В хода на производството са събрани и гласни
доказателства, чрез разпит на свидетеля К. Т. С. – леля на ответницата. В
показанията си посочва, че от около година, откакто станала майка, състоянието
на Т. се променило много в положителна посока – грижела се за детето, ходела да
взема храната му, излизала. Счита, че Т. се е излекувала от заболяването си и
може да се грижи сама за себе си и да работи.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е за
отмяна на пълно запрещение и намира правното си основание в
разпоредбата на чл. 340, ал.2 от ГПК. Същият е предявен от настойника на
поставената под пълно запрещение ответница, което го прави процесуално
допустим.
Съгласно чл. 5 от
ЗЛС, за да бъде поставено едно лице под пълно запрещение е необходимо
кумулативното наличие на медицинския и юридическия критерий. Медицинският
критерий е свързан с наличие на слабоумие или душевна болест, а
юридическият- с невъзможност на лицето да се грижи само
за себе си и за своите интереси. Отсъствието на който и да е от двата критерия
обуславя отмяната на запрещението.
Предмет на
установяване по делото е настоящото психично състояние на ответницата Т.Б.,
която с решение на съда от 2015г. е поставена под пълно запрещение, в това
число преценка на критериите за вменяемостта й, а именно до каква степен
разбира свойството и значението на постъпките си и е в състояние да се грижи
сама за себе си и за своите интереси. При тази преценка
определящ е интересът на поставеното под запрещение лице, чиято отмяна се
претендира.
От съвкупният анализ
на събраните по делото доказателства – свидетелски показания и заключението на
проведената Съдебно-психиатрична експертиза, поддържано в съдебно заседание от
вещото лице Б., както и възприетите от съда лични впечатления от ответницата,
се налага извод, че състоянието й понастоящем не предполага същата да е с
напълно ограничена дееспособност. Т.Б. е ориентирана във времето,
пространството и по отношение на собствената си личност, както и членовете на семейството си, може да се
справя сама с ежедневието си и да се самообслужва. В състояние е разумно да
изразява мислите и впечатленията си, както и да заявява намерения и желания
свързани с бъдещето – своето и на детето си. Установи се, че същата провежда
медикаментозно лечение, което понастоящем я е извело до състояние на ремисия на
психиатричното й заболяване, заявява че осъзнава необходимостта от
продължаването му, но и желание да бъде преустановено, ако лекарят прецени, че
това ще е възможно. Едновременно с това обаче се установи от заключението на
СПЕ, че дългогодишното заболяване на ответницата – „Параноидна шизофрения с
прогресиращ дефицит“ е довела до някой личностни промени свързани с трудности
при определяне на граници в отношенията с другите – близост и дистанция;
дефицити в някои мисловни процеси, в това число затруднения в абстрактното
мислене, невъзможност за автентично свързване, поради което е необходимо да
бъде подкрепяна от специалист при изграждане на връзката родител-дете, потребност
от подкрепа за самооценката й, както и за увеличаване на чувството за справяне
и компетентност.
При формиране на
извод по основателността на иска, съдът съобразява изцяло заключението на
вещото лице Б., който посочва, че ответницата не е излекувана от заболяването
си „Параноидна шизофрения“, нито може да се очаква възстановяване на
предболестното й състояние, т. е продължава да е налице медицинският критерии
за ограничаване на дееспособността. Настъпилата медикаментозна ремисия не
променя горния извод, доколкото и най-краткото прекъсване на лечението ще
доведе сигурно до незабавно влошаване на състоянието й. Едновременно с това обоснован
от експертното заключение съдът приема, че и понастоящем ответницата не е в
състояние напълно самостоятелно да ръководи действията си в посока, която да
гарантира че личните и и имуществени интереси ще бъдат защитени. В тази връзка
съдът отчита също, че положителната промяна, която е настъпила с ответницата,
за която свидетелства св.С. датира от около 1 година /след раждането на детето
й/, което е малък период от време, за да се направи извод, че подобряването е
траен процес, а не временно състояние свързано с обичайното старание, което
новият родител полага към детето си. Нещо повече, в този едногодишен период
ответницата е била в защитената домашна среда, подпомагана изцяло от своята
майка и настойник, което е предпоставка за намаляване на вътрешното й
напрежение. Не е ясно обаче как ще се развие състоянието й, когато ответницата
реализира желанието си да работи и дали за нея ще е възможно да преодолее
трудностите свързани поставянето на граници в отношенията с другите хора в една
по-широка социална среда, за какъвто дефицит говори вещото лице в заключението
си. Установи се също, че ответницата не е напълно ориентирана за възможните последици
от решенията си – не е наясно например в какво се изразява припознаването на
детето й, каквато процедура заявява готовност да предприеме; не е наясно защо
надбавките за детето й се получават от нейната майка.
С оглед на изложеното
съдът намира, че са налице предпоставките за частично възстановяване на
дееспособността на ответницата, чрез поставянето й под ограничено запрещение. В
тази хипотеза същата ще бъде самостоятелна при вземането на решения свързани с
собственото си и на детето ежедневие, би могла да полага труд и да реализира
доходи, като в случай на необходимост от съдействие при по-сложни житейски
ситуации ще бъде подпомагана от своя попечител. Така в максимална степен ще
бъдат охранени нейните интереси.
Запрещението, което съдът постановява зависи от степента на
недееспособност, поради което независимо от петитума на исковата молба за
цялостна отмяна на запрещението, съдът намира, че в интерес на ответницата е
пълното и запрещение да бъде отменено и тя да бъде поставена под ограничено
такова. Настоящото произнасяне не е пречка при установено трайно и
продължително състояние на ответницата в ремисия на заболяването си
/медицинският критерий/, както и при възстановяване /или придобиване на нови/
базисни годности за адекватен личен и социален живот и знание за последиците от
собствените действия в защита на личните интереси /юридическият критерий/ да
бъде отменено и ограниченото и запрещение, с което да бъде възстановена изцяло
гражданската и дееспособност.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ ПЪЛНОТО ЗАПРЕЩЕНИЕ на Т.Г.Б., ЕГН ********** с адрес: ***, постановено с решение
от 29.09.2015г. по гр.д.№ 1495/2015г. по описа на ВОС и ПОСТАВЯ ПОД ОГРАНИЧЕНО ЗАПРЕЩЕНИЕ Т.Г.Б., ЕГН ********** с адрес: ***
по иска на Г.Т.Д., ЕГН ********** с адрес: ***.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано
пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
След влизане в сила на решението на основание чл. 338,
ал. 3 от ГПК заверен препис от същото да се изпрати на органа по настойничество
и попечителство при Община Варна за учредяване на попечителство.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: