Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 02.03.2021 год.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІI „В“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

          ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                 Мл. с. МАРИЯ ИЛИЕВА

 

при секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от младши съдия Илиева гражданско дело № 9034 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 92386 от 12.04.2019 г., постановено по гр. д. № 18558/2017 г., Софийският районен съд, I ГО, 26-ти състав, е уважил предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу Р.Х. С.установителми искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумите от 2700,61 лева, представляващи стойност на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 3, находящ се в гр. София, ул. „******, аб. № 202731, за периода от месец 05.2014 г. до месец 04.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 14.12.2016 г. до окончателното изплащане на главницата; както и 232,93 лева, представляващи обезщетение за забавено плащане на главниците за топлинна енергия за периода от 15.09.2015 г. до 02.12.2016 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 06.01.2017 г. по ч. гр. дело № 73072/2016 г. на СРС, ГО, 26-ти състав, като е отхвърлил предявените искове в останалата част.

С решението ответницата е осъдена да заплати на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 565,70 лева – разноски в първоинстанционното производство и 78,10 лева - разноски в заповедното производство.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Б.Б.“ ООД.

В законоустановения срок срещу решението в частта, с която предявените искове за сумата от 30 лева главница за стойността на услугата за дялово разпределение и 4,25 лева за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение са отхвърлени е постъпила въззивна жалба от „Т.С.“ ЕАД, в която прави оплакване, че решение в обжалваната част е неправилно и излага подробни доводи в тази връзка. С оглед изложеното, моли решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковете да бъдат уважени в пълния предявен размер. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. В молба, депозирана преди открито съдебно заседание поддържа въззивната жалба. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Не представя отделен списък по чл. 80 от ГПК.

В срока за отговор на въззивната жалба, такъв не е постъпил от Р.Х.С..

Третото лице помагач на страната на ищеца „Б.Б.“ ООД не взема становище.

Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящия състав на въззивния съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част, поради което същия дължи произнасяне на съществото на правния спор в рамките на заявените с въззивната жалба доводи, съобразно нормата на чл. 269, изр.2 от ГПК.

Ищецът в първоинстанционното производство „Т.С.“ ЕАД е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК с вх. № 3085236 от 14.12.2016 г. г. срещу Р.Х.С., по което е образувано ч. гр. дело № 73072/2016 г. на СРС, ГО, 26-ти състав. На 06.01.2017 г. по делото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с предмет сумите от 2902,61 лева за доставена топлинна енергия през периода от м. 05.2014 г. до м. 04.2016 г. (от които 2872,61 лева за топлинна енергия и 30 лева за дялово разпределение), ведно със законната лихва за периода от 14.12.2016 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 252,01 лева (от която 247,76 лева лихва върху главницата и 4,25 лева лихва върху дяловото разпределение) за периода от 15.09.2015 г. до 02.12.2016 г. и 403,50 лева разноски в заповедното производство.

В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът в заповедното производство е подал възражение по образец, в което е посочено, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.

При наличие на валидно възражение, породило своите правни последици, в срока по чл. 415, ал. 2 от ГПК заявителят е предявил установителни искове с предмет вземанията, за които в негова полза е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело, които са процесуално допустими.

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че ответникът е потребител на топлинна енергия за процесния период, че сградата, където е имотът му e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия, размера на търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

От представените пред въззивния съд и приети в хипотезата на чл. 266, ал. 2, т. 2 от ГПК писмени доказателства – платежни нареждания от 24.06.2019 г. и от 07.08.2019 г. с означение, че същите са изпълнени от банката, до която са адресирани, се установява, че ответницата Р.Х.С. е заплатила в полза на ищеца „Т.С.“ ЕАД на посочените дати сумата от 3577,34 лева, представляващи главница, обезщетение и разноски по гр. дело № 18558/2017 г. с абонатен № 202731 и сумата от 701,25 лева, представляващи законна лихва по същото дело, съгласно посочените в платежните нареждания основания за плащане. С оглед изложеното и предвид обстоятелството, че писмените доказателства не са оспорени от страна на въззивника-ищец, като същевременно от тях се установява плащане на обща сума, достатъчна да погаси вземанията му срещу въззиваемия-ответник, предмет на разглеждане в производството, в това число и спорните пред въззивния съд суми, съдът следва да съобрази настъпилия до приключване съдебното дирене пред настоящата инстанция правопогасяващ юридически факт – плащане. Поради това решението в обжалваната част, с която исковете за стойността на услугата дялово разпределение, ведно с лихва за забава върху главницата, са отхвърлени, е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

С оглед изложеното и предвид предмета на проверка, въведен с въззивната жалба, същата е неоснователна, поради което решението в обжалваната част е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

 

По разноските:

При този изход на спора, разноски на въззивника не се дължат, а на въззиваемия не следва да се присъждат, тъй като не е завил искане и няма доказателства, че разноски са сторени.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 92386 от 12.04.2019 г., постановено по гр. дело № 18558/2017 г. на Софийския районен съд, I ГО, 26-ти състав в обжалваната част.

Решението е постановено при участието на „Б.“ ООД, ЕИК ******, като трето лице помагач на страната на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                                 2.