Р Е Ш
Е Н И Е №
І-52
град Бургас
, 13.06. 2019 година
Бургаският
окръжен съд ,
гражданска колегия,
в публично заседание
на
..........двадесет и втори май през
две
хиляди и деветнадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с.
Марина Мавродиева
при секретаря А.
Цветанова като разгледа
докладваното
от съдията М.Карастанчева в.гр.д. № 457 по описа
за
2019 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е
образувано по повод на въззивната жалба на процесуалния
представител на А.С. и Й. С. от *** -ответници по
гр.д. № 57 /2018 год. по описа на Несебърския районен съд против решение № 228/17.12.2018
год. постановено по същото дело ,с което
е уважен предявение ревандикационен съд
на Р. Б. А. за собственост на 1/3 ид.част
от правото на собственост върху подпокривно пространство /тавански
етаж/,състоящ се от две стаи ,мокро помещение ,антре и две тераси на площ от 50 кв.м. към съществуващата сграда с идентификатор 61056.502.381.1 по КККР на с. Р. ,ул.“Р. „ №
5 бл. 7 ,като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор
61056.502.381. по КККР на с. Р.,със застроена площ от 100 кв.м. ,на три етажа .
Въззивниците
изразяват недоволство от решението , като
считат същото за незаконосъобразно , неправилно
и необосновано,постановено при
съществени процесуални нарушения относно доказателствената тежест и доказване на предявените искове
Сочи
се на първо място ,че решаващият съд неправилно е приел ,че въззивниците били обвързани със силата на
пресъдено нещо на влезлите в сила решения по в.гр.д. № 1784/2001 г. ,тъй като
те не са били страна в това производство ,придобили са правата си върху
процесния имот през 2001 г.,преди предявяване
на исковата претенция ,не са и
правоприемници на страна в този процес.В същото време необосновано районният
съд приема , че друго пострановено решение нямало обвързваща страните сила –а именно
решението по гр.д. № 588/2008 г. на НРС ,по което съдът вече се е
произнесъл по спорния въпрос –притежава
ли ищцата 1/3 ид.част от подпокривното пространство или не. С решението по това дело съдът е отрекъл правата на ищцата и страни са били и въззивниците ,т. е. решението обвързва както ищцата ,така и ответниците
по настоящото дело .Затова се счита за недопустимо преразглеждането на същия спор относно
подпокривното пространство ,което вече е променило предназначението си с акта
за узаконяване от 02.05.2001 г. На това основание се настоява за обезсилване на
решението и прекратяване на делото .
Не
отговаряло на обективните данни и че
процесното подпокривно пространство е
обща част на сградата при сочените в исковата молба квоти ,тъй като тези квоти
са установени по отношение на лица ,които към момента на постановяване на
съдебното решение са нямали право на собственост и затова според въззивната страна решението било лишено от правен интерес и е недопустимо.Всъщност таванският етаж бил
дарен на първия ответник още през 2001
г. и вече 18 години се владее от него ,в
който смисъл се прави и възражение за придобиване по давност на таванския етаж
.Невярно било твърдението ,че ищцата е ползвала някога този тавански етаж. Ищцата дори няма достъп до него.
Подчертава
се ,че с узаконямането на името на
ответника А.С. подпокривното
пространство е променило предназначението си в тавански етаж ,станал
индивидуална собственост на ответника и
е с жилищно предназначение ,същият никога не е бил изграден и не е бил обща част на сградата като
подпокривно пространство. Като тавански етаж -индивидуална собственост той е бил дарен на ответника и вече 17 години
се владее от него ,
поради което претенцията на ищцата е
неоснователна .Единственото основание за приемане на исковата претенция за основателна на НРС е
представеното съдебно решение ,по което ответниците не са страна
,въпреки че са собственици на етажа от 2001 г. Установено е било ,че
проустройството на тавана е станало през 1972 г. ,преди извършването на прехвърлителните
сделки ,като едноличен собственик на сграда е праводателя на ответника А.С. Прехвърляйки
етажи на своите синове ,то не е прехвърлил
части от таванския етаж ,защото той не е имал качеството на обща част ,
а на самостоятелен обект ,ползван като такъв.
Моли
се за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което се отхвърли изцяло исковата претенция.Не сочат нови
доказателства и обстоятелства по делото .
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирано
лице против подлежащ на обжалване акт .
Въззимаемият ответник по делото в писмения си отговор по чл. 263 от ГПК оспорва въззивната
жалба и счита ,че при постановяване на атакуваното решение не са допуснати
визираните нарушения.Счита ,че с решението по гр.д. № 817/2004 г. на БОС е било прието за установено ,че ищцата –
въззиваема е собственик на 37,57 % от правото на строеж върху държавната място
,в което е построена процесната сграда ,и на 1/3 ид.част от подпокривното
пространство в тази сграда ,както и на 37,57%ид.части от общите части на сградата .От това
произтича активната легитимация на ищцата .Подчертава се ,че страни в
производството по горецитираното гр.д. /под № 106/1999 г. по описа на НРС/ са
били ищцата и праводателя на ответника А.М.С. ,който му е прехвърлил процесния
тавански етаж в хода на делото .Затова невярно е твърдението на въззивната
страна ,че не е обвързана от СПН на решението по делото ,с което са признати
правата на ищцата .Затова и с дарението от 2001 г. ответникът А.С. не е могър
да придобие собствеността на цялото таванско помещение ,доколкото с решението
по цитираното дело ищцата е призната за
собственик на 1/3 ид.част от подпокривното пространство .Що се касае до
решението по гр.д. № 577/2008 г. на НРС ,с което според въззивниците е отречено
правото на собственост на ищцата върху таванския етаж ,подчертава се ,че
предмет на делото е спорна съдебна администрация – разпределение на реалното
ползване на процесното подпокривно пространство по реда на чл. 32 ал. 2 от ЗС
,при което постановеното решение не формира сила на пресъдено нещо,макар и в
мотивите си ,които нямат задължителна сила ,съдът да изследва наличието на
съсобственост .Затова се счита за неправилно разбирането на въззивниците ,че с
настоящия иск се претендира пререшаване на спора относно собствеността
Оспорва
се възражението за придобиване по давност на въпросния тавански етаж ,като се
сочи ,че това възражение се прави за първи път с въззивната жалба и е преклудирано .
Подробно са изложени съображения относно характера на въпросното подпокривно
пространство ,с оглед и на извършените
промени на пълвоначалния проект ,като се
прави извод ,че процесния тавански етаж /узаконен с акт за узаконяване
от 02.05.2001г. / може да бъде определен
като самостоятелен обект на правото на собственост ,а дори и да се приеме че не представлява такъв ,то той безспорно се
явява обща част по предназначение и е
налице възможност за упражняване на иска по чл. 108 от ЗС за защита на правото на собственост на ищцата
по отношение на това подпокривно пространство .Налице са и останалите
предпоставки за уважаване на иска – а именно ,че ответниците отричат правото на
ищцата и владеят и ползват целия
тавански етаж,поради което правилно претенцията е била уважена изцяло .
Моли
се за потвърждаване на решението и присъждане на разноски в настоящото
производство. Също не се сочат нови доказателства .
След
преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на
страните, Бургаският окръжен съд прие за установено следното :
Предявен
е бил ревандикационен съд с правно основание чл. 108 ЗС-за предаване владението
върху 1/3 ид.част от обособеното в
триетажната жилищна сграда ,с
идентификатор на сградата
61056.502.381.1,подпокривно пространство ,представляващо тавански
етаж,състоящ се от две стаи ,мокро помещение ,антре и две тераси ,със застроена
площ на таванския етаж от 61,80 кв.м. По делото е безспорно установено ,че
ищцата Р.Б.А. е собственик на
първия етаж с площ от 70 кв.м. от описаната триетажна жилищна сграда
,находяща се на адрес – община Н. ,с. Р. ,ул. „Р. „ № * ,бл. *, ведно с гараж от 20 кв.м. ,построени върху държавно
дворно място ,представляващо пар. XXVII-129
в кв. 20 по плана на с. Р. ,урегулиран от 720 кв.м. ,за доказване на което е представен и договор за продажба на недвижим имот ,обективиран в нот. акт №
***/19** г.
С
влязло в сила решение по гр.д. № 106/1999 г. по описа на Несебърския районен
съд /частично отменено след връщането
му от касационната инстанция с решение
от 29.03.2003 г. по в.гр.д. № 1784/2001 г.
на Бургаския окръжен съд ,което е изцяло потвърдено с решение от
07.06.2005 г. по гр.д. № 817/2004 г. по описа на Върховния касационен съд / е
прието за установено ,че ищцата Р.А. е
собственик на 37,57% ид.части от правото на строеж върху описаната държавна земя ,върху която е
построена процесната триетажната жилищна
сграда и на 1/3 ид.част от подпокривното
пространство в същата сграда ,ведно с
37,57% ид.части от общите части на
сградата .
Твърдяло
се е от ищцата ,че ответниците са тези ,които са владели и продължават да
владеят процесния тавански етаж ,като отказват да допуснат ищцата да ползва
собствените си 1/3 из.част от него ,поради което е предявила и настоящият осъдителен иск за осъждането им да й предадат
владението върху тази 1/3 ид.част.
Ответниците
– въззивници отричат силата на пресъдено
нещо на решението по гр.д. № 106/1999 г. на НРС да се простира спрямо тях,като
твърдят ,че са придобили правата върху процесния имот по селата на дарствени сделки от 2001 г.
преди предявяване на претенцията по гр.д. № 106/1999 г. на НРС ,не са страна по
воденото съдебно производство ,не са и правоприемници на страна в този
процес и така постановеното решение не
било противопоставимо на техните права
.Освен това ,като допълнителен аргумент
въззивниците посочват и решението постановено по гр.д. № 577/2008 г. на
Несебърския районен съд ,с което е отхвърлен иска на Р.Б. с правно основание чл. 32 ал. 2 ЗС .По този
начин уважаването на исковата претенция
по настоящото дело ,според въззивниците ,
е довело до пререшаване на въпроса за собствеността върху процесното
подпокривно пространство, което на оснчл. 299 от ГПК водело
до недопустимост на съдебния акт .
Доводите
,въведени във въззивната жалба ,са неоснователни ,като настоящият съдебен
състав споделя напълно мотивите на първостепенния съд ,изложени в тази връзка
,към които препраща изцяло на осн.чл. 272 от ГПК .
Следва
да се подчертае ,че всъщност ответниците
-въззивници А.С. и Й.С. са
придобили права върху имота по силата на две дарствени сделки ,оформени с нот.
акт № * от 0*.**.200* г. и н.а. №
* от същата дата, двата на нотариус Стоян Ангелов ,с
които първоначалният едноличен
собственик на целия имот –А.М. С. е дарил на първия ответник ¼ ид.част от описаното дворно място
,заедно с целия тавански етаж с площ от
50 кв.м. ,а вторият ответник е надарен с
¼ ид.част от дворното място .Преди тези две сделки първоначалният собственик на имота А.М. С. с ЕГН **********
, се е снабдил с констативен нотариален акт
№ ** от **.**.200* г. за собственост на подпокривното пространство
/таванския етаж / към съществуващата
жилищна сграда .
Производството
по гр.д. № 106/1999 г. на НРС ,приключило с решение от 07.06.2005 г. по гр.д. № 817/2004 г. на
ВКС е било образувано по иск на Р.Б.А. срещу Б. М.
С. и А.М.С. с ЕГН ********** с предмет и установяване собствеността на ищцата върху процесното
подпокривно пространство . Именно в хода на това производство /образувано през
1999 година / ,с цитирания нот. акт № */0*.**.200* г. А.М.С. с
ЕГН ********** е дарил на настоящия ответник А.М.С. с ЕГН **********
процесното подпокривно пространство ,отбелязано в акта за дарение като тавански
етаж.При това положение изложените от първостепенния съд съображения относно силата на присъдено нещо на влязлото
в сила решение при спора за собственост
,която се разпростира спрямо
правоприемниците на страните по този спор ,са напълно правилни и съобразени с
нормата на чл. 299 ГПК и съдебната практика . Качеството "пресъдено
нещо" на решението по установителен иск създава състояние на определеност
и безспорност относно съществуването или несъществуването на спорното право и
има за последица непререшимост на разрешения спор. Установеното с влязлото в сила решение спорно право не може
да бъде предявявано в нов исков процес между същите страни както чрез иск, така
и чрез възражение /чл. 298, ал. 1 и ал. 2 и чл. 299, ал. 1 и ал. 2 ГПК/.
Следователно когато дадено обстоятелство или правоотношение е било включено в
спорното право по положителния установителен иск и е обхванато от силата на
пресъдено нещо на влязлото в сила решение, то в последващ процес между същите
страни или техни правоприемници е недопустимо да се разглежда наново спорът,
касаещ това обстоятелство или правоотношение.Когато предмет на
иска е установяване на размера на идеалната част, която един от съсобствениците
притежава в съсобствения имот, белезите с които той индивидуализира спорното
право произтичат от всички онези факти, които пораждат състоянието на
съсобственост, включително и кои лица са съсобственици и какви са техните
дялове. Тези въпроси не могат да бъдат разрешени по различен начин, а ако това
е станало, решенията са противоречиви и е налице основание за отмяна на
неправилното от тях. По изложените съображения следва да се приеме, че
възникването на съсобственост върху процесния имот, отделните разпоредителни
сделки с части от него и правата, придобити от съсобствениците са включени в
предмета на делото за установяване размера на идеалната част на ищцата – един от съсобствениците и разрешаването на този
спор със сила на пресъдено нещо препятства повторното му разглеждане, дори и в случаите,когато искът е
предявен от друг от съсобствениците за установяване размера на неговата идеална
част. Както се сочи в т.3Б на ТР №
4/14.03.2016 г. по т.д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС ,действителният собственик има
правен интерес да установи правото си на собственост и срещу праводателя, който
чрез правните си действия /изявена воля за прехвърляне на несобствения имот/
фактически е оспорил правото на собственост на действителния собственик.С още по-голяма сила ,ако правоприемниците на
ответника по делото са придобили имота след предявяване на иска /какъвто
правоприемник е ответникът А.С. ,който е придобил процесния имот в хода на производството по гр.д. № 106/1999
г. на НРС/,то силата на пресъдено нещо на решението по установителния иск за
собственост се разпростира и спрямо него
.Следователно с дарението от 2001 г. А.М.С.
с ЕГН ********** не е могъл да прехвърли
на ответника по настоящото дело А.м.С. с ЕГН ********** цялото таванско
помещение ,защото с решението по гр.д. № 106/1999 г. на НРС ,страна по което е праводателят А.М.С.
с с ЕГН **********,е прието за
установено ,че той не е собственик на цялото помещение и че ищцата притежава 1/3 ид.част от
процесното подпокривно пространство .С други думи – ответникът А. С. с
ЕГН ********** не е станал собственик на целия тавански етаж с договора за дарение от 2001 г. ,защото
неговият праводател не е притежавал процесните 1/3 ид.части от този етаж .
По настоящото дело не са установени
факти за промяна в принадлежността на
правото на собственост върху процесния етаж , съответно на квотите на това право .Затова и признатото
право на ищцата по отношение на процесните 1/3 ид.части от имота следва да бъде зачетено ,като окончателният съдебен акт е бил
постановен на 07.06.2005 г. ,т.е. след
дарствената сделка .
В
този ред на мисли следва да се отбележи
,че неверни са твърденията във
въззивната жалба ,че ответниците-въззивници ,били придобили имота преди предявяване
на исковата претенция по гр.д. № 106/1999 г.
и тъй като не са били страна по това дело ,не са обвързани от СПН на
решението по него . Както стана дума по-горе
,процесният тавански етаж е бил
прехвърлен на ответника С. посредством дарствена сделка през 2001 г. /на 07.12.2001 г. / ,след
завеждането на иска по гр.д. № 106/1999
г. на НРС и преди постановяване на
окончателния съдебен акт по делото .Силата на пресъдено нещо установява не само ,че правото съществува към
деня на постановяване на решението ,но
че то е съществувало и в миналото ,от
деня на неговото възникване .И след като
не се установяват по настоящото дело
факти ,имащи за последица промяна в принадлежността на правото на собственост /съответно на квотите от това право върху подпокривното
пространство /следва да бъде зачетено
установото с цитироното съдебно
решение право на собственост на ищцата по отношение на процесните 1/3 ид.части
от таванския етаж.
Въззивниците се опитват да се позоват на решението постановено по гр.д. № 577/2008
г. на НРС ,с което според тях било отречено със СПН правото на собственост на ищцата върху
процесните идеални части от подпокривното пространство .Изложените в тази
връзка мотиви на районния съд за неоснователност на това възражение също са
правилни и обосновани и се споделят изцяло от въззивната инстанция.
Въпросното
гр.д. № 577/2008 г. на НРС е било образувано
по молба за разпределение ползването на процесното подпокривно
пространство ,подадена от настоящата ищца
Р.Б. срещу останалите съсобственици .Тъй като съдът е отхвърлил молбата
,като е приел ,че молителката Б. не била доказала ,че притежава право на собственост върху
процесното подпокривно пространство ,въззивниците извличат твърдения ,че със сила на пресъдено нещо било отречено
правото й върху процесните идеални
части от
таванския етаж .Извод в подобна посока обаче не може да бъде споделен
.
Когато
е предявен иск с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС съдът не решава правен
спор, а замества липсващото мнозинство от съсобствениците и постановява
най-целесъобразно ползване на общата вещ. Самото искане за съдебна
администрация е категорично указание, че такова мнозинство не може да се
формира. Макар и този иск имплицитно
да
включва
в съдържанието си произнасяне и по правата на собственост, притежавани от
съсобствениците, които претендират определяне на начина на ползване, с оглед
отредените им площи от съсобствен имот, които да съответстват на притежаваните
от тях идеални части като квадратура,с
решението си по него съдът само замества
липсващото или взетото във вреда
на общата вещ съгласие от
съсобствениците .Това решение ,макар и да
притежава изпълнителна сила ,не формира сила на пресъдено нещо .Макар в
мотивите си /които нямат задължителна сила / съдът да изследва наличието на
съсобственост и съответните квоти на
страните в тази съсобственост ,решението ,с което приключва производството по
чл. 32 ал. 2 ЗС ,не съдържа отделен диспозитив , отричащ
,или признаващ право на собственост върху общата вещ .В този смисъл това решение не се ползва със СПН по
отношение на правото на собственост
върху общата вещ .Всъщност в мотивите към решението съдът по това дело е приел ,че Р.Б. не е доказала правото си на
собственост върху въпросния тавански етаж ,защото не е представила решението по
гр.д. № 106/1999 г-. на НРС .Това не означава обаче ,че тя не притежава такова право . Решението ,с което се отхвърля
молбата по чл. 32 ал. 2 ЗС ,не съдържа отделен диспозитив ,с който да е
установено ,че ищцата не притежава право на собственост върху таванското
помещение.Затова неправилно е разбирането ,че е налице пререшаване на спора
относно собствеността върху таванския етаж.
Във
въззивната жалба се прави за пръв път по
делото и възражение за придобивна давност ,изтекла в полза на ответника А.С.
,което не е въведено нито в отговора на исковата молба ,нито в хода на
първоинстанционното производство ,поради което
и предвид т. 4 от ТР № 1/2013 г.
по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС ,настоящата инстанция счита същото за
преклудирано с изтичане срока за отговор
по чл. 131 ГПК и недопустимо,като не
следва да бъде обсъждано.
По
отношение възраженията за характера на
въпросното подпокривно пространство ,въззивният съд изцяло възприема подробно изложените от
първоинстанционния съд доводи и мотиви ,към които препраща на осн.чл. 272 ГПК.
От заключението на извършената по делото съдебно-техническа
експертиза се установява, че за изграждането на сграда с идентификатор 61056.502.381.1 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на село Р., община Н., , с адрес: село Р., улица „Р.
„ № *,бл. *, със застроена площ 100 кв.м.; брой етажи: 3; предназначение: жилищна
сграда – еднофамилна, са одобрени архитектурни проекти на 18.06.1970г. от
Окръжен народен съвет – Бургас, издадено е разрешение за строеж № 40 от 1970г.
и е съставен протокол за строителна линия № 31 от 16.07.1970г. от ГНС-Несебър. Съгласно
одобрения проект през 1970г. е предвидено изграждането на
жилищна сграда с частична изба – от една стая, два жилищни етажа и подпокривно
пространство, без предвидено стълбище към него. Подпокривното пространство е предвидено
по проект без надзид, т.е. гредите на покрива се полагат върху греда без да се
иззижда надзид, който да повдигне височината на подпокривното пространство.
Предвидено е билото да бъде с височина от 2,90 м., а покрива да е четирискатен.
Още по време на строителството на жилищната сграда е изградено допълнително
стълбище към тавана и извършено преустройство като са изградени две стаи,
антре, които в най-високата си част са с височина от 2,30 м., а в най-ниската
част са 1,35 м. За изграждането на тези помещения, плоскостта на два от
покривните скатове е пресечена и в образуваното пространство са изградени
таванските стаи и две тераси. Още по време на строителството на жилищната
сграда е изграден сутерен, който е под цялата застроена площ на жилищната сграда,
а не частично, както е по проект, като цокъла на жилищната сграда откъм двора е
с височина от 1,65 м., вместо предвидените по проект 0,90 м., а вътрешната
височина на складовия етаж, който се ползва за живеене, е 2,40 м. Стълбищата са
изградени около 1982-1983г., след като двата етажа са прехвърлени от ндрей М.С.
на синовете му Б. и М. С., като към
първи жилищен етаж води стълбище с 10 броя стъпала. Към втория жилищен етаж
води отделно стълбище. По време на строителството е изградено общо стълбище за
двата етажа, като след прехвърлянията на собствеността на двата етажа е
изградено допълнително стълбище само за входа към общото стълбище и втори етаж,
като е иззидан зид, преграждащ достъпа на първи етаж до общото стълбище. В отклонение
на одобрения проект строителството на таванското помещение е извършено
незаконно, изразяващо се в изграждане на две стаи и мокро помещение в
подпокривното пространство, като общата височина на билото не е завишена, но са
пресечени покривните скатове, като се използва вътрешното пространство за
оформяне на две стаи и две тераси. За извършените промени в таванското
подпокривно пространство е изготвен проект за узаконяване на подпокривно
пространство от 29.03.2001г. на основание на Решение № 25 от протокол №
4/21.03.2001г. на Съвета по архитектура при Община Несебър, и е издаден акт за
узаконяване № 9/02.05.2001г. на името на А.С. , който с договор №
8/12.01.1999г. е собственик на парцел ХХVІ-129, в кв.20 по плана на село Р.,
понастоящем имот с идентификатор 61056.502.381.1
по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Р.. Както правилно е
подчертал районният съд ,съгласно чл.226, ал.1 от ППЗТСУ (отм.) строежите се
узаконяват от името на собственика на земята, какъвто е бил към този момент А.М.С.
. Светлата височина в двете стаи и антрето е 2,30 м. в най-високата си част и
1,37 м. в най-ниската част. Стаите са с нормално осветяване и от тях се излиза
на две тераси, които са върху таванската плоча на втори етаж. Стълбището, което
води към таванския етаж, е изградено още по време на строителството. В
таванския етаж няма тоалетна и баня, стаите са свързани директно със стълбището
чрез антре, което не е отделено от зид и врата, поради ниската височина при
влизането, стаите не биха могли да ползват без сервизните помещения – баня и
тоалетна на втори етаж. Съгласно акт за узаконяване № 9/02.05.2001г. в
подпокривното пространство са узаконени две стаи, антре, мокро помещение и две
тераси.
Посочено
е от вещото лице ,че на практика е налице
промяна във функционалното предназначение и характеристиката на
таванското помещение в хипотезата на чл.154, ал.2, т.6 от ЗУТ, тъй като е
променено предназначението на подпокривното пространство, което по проект е обща
част. Таванското помещение не може да съществува самостоятелно, тъй като в него
няма предвидени сервизни помещения – баня, тоалетна. Може да съществува като
творчески кабинети за хоби дейности. Не е предвидено таванското помещение да
съществува като самостоятелен обект на собственост с припадаща се идеална част
от общите части към него. Въз основа на одобрен архитектурен проект и въз
основа на извършено преустройство таванското помещение е свързана част,
посредством стълбище, към втория жилищен етаж.
При тези факти по делото може да се направи извод ,че процесният
тавански етаж ,състоящ се от две стаи ,антре ,мокро помещение и две тераси
/узаконени през 2001 г. с акт за узаконяване от 02.05.2001 г. / може да бъде
определен като самостоятелен обект на
правото на собственост .Обособен е като етаж ,притежава самостоятелно
предназначение ,налице е самостоятелен
достъп до него ,даващ възможност
узаконените помещения да се ползват
самостоятелно като кабинет за творческа дейност ,без да обслужва
останалите обекти ,разположени на първия и втория етаж .
Дори
и да се приеме обаче ,че узаконените
помещения ,съставляващи процесния
тавански етаж ,не представляват самостоятелен обект на правото на собственост по смисъла на §1 т.1 от ЗКИР/даващ дефиниция
на понятието /,то същите се явяват общи части по предназначение и този извод следва от представените по делото доказателства
/включая съдебно-техническата експертиза / -а
именно ,че след 2001 г. е било променено
предназначението на подпокривното пространство ,като с акта за
узаконяване в подпокривното пространство
за узаконени две стаи ,антре ,мокро помещение и две тераси ,с нормален достъп
до тях .В тази връзка удачно е
цитирането от въззиваемата страна на разясненията ,дадени в ТР № 34/1983г на ОСГК на ВС ,както и в
решение № 118/07.01.2015 г. по гр.д. № 3138/2014 г. на ВКС,второ г.о. ,в което
се сочи :“ТР
34/83 год. на ОСГК на ВС дава разяснения по приложение на чл.37-38 ЗС,
като се прима , че „ подпокривното пространство/ таванът/ на сгради,
притежавани в етажна собственост, когато не е изградено като жилища, ателиета ,
стая за творческа дейност, тавански складови помещения или други отделни обекти
или сервизни помещение към такива, е обща част на сградата“. Подпокривното
пространство е обща част по предназначение в случаите когато има
нужната височина , пространство, обем, нормален достъп от стълба и когато ,при
спазване изискванията на действащи СПН, в това пространство могат да се
обособят / при съгласие на собствениците на обекти в етажната собственост/ и
изградят отделни обекти или сервизни помещение към обектите на етажната
собственост. Ако подпокривното пространство няма нужната височина, площ и обем
, нито може да бъде осигурен нормален достъп от стълба и е неизползваемо освен
за изолация между последната етажна плоча и покрива, то същото е обща част
по естеството си . Предназначението на подпокривното пространство не може
да се променя, нито да бъде обект на прехвърлителни сделки , съдебна делба или
придобиване по давност.
С
по новата съдебна практика на ВКС , обективирана с Решение Nо 734 от
14.03.2011 год. по гр.д. Nо 1270/2009 год. на ВКС-I г.о. и Решение Nо
211 от 13.09.2011 год. по гр.д. Nо1940/2009 год. на ВКС-I г.о., постановени
по чл. 290 ГПК , се приема , че общите части на сграда , в режим на етажна
собственост , определяни като такива по предназначение или по естеството си ,
макар и да нямат самостоятелно значение и следват главната вещ , могат да бъдат
предмет на съдебна делба , доколкото са обособени като самостоятелни обекти в
подпоклривното пространство , без то да е загубило изцяло или отчасти характера
на обща част по предназначение. Така ,"когато подпокривното пространство е
обща част по предназначение т.е. има нужната височина, обем и в него могат да
се изградят спомагателни помещения на всеки един от собствениците на обекти в
етажната собственост, или има изградени такива , те могат да преминат в
самостоятелна собственост на някои от собствениците или трети лица или да се
придобият по давност“.
С
други думи – в конкретния случай
,доколкото до процесния тавански етаж
има нормален достъп посредством стълбище ,има нужната височина и
осветеност ,поради което може да се ползва като кабинет за творческа дейност
/тъй като отговаря на изискванията на чл. 102 ал. 4 от Наребда № 7/2003 г. за правила
и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени
закони и не се установява естеството му да е такова ,че да осигуряма единствено изолация между последната
плоча и покрива и за достъп до него ,явно процесното подпокривно
пространство съставлява обща част на
жилищната сграда със статут на такава по предназначение.
В
тази връзка неоснователни и
несъстоятелни са доводите на въззивната
страна ,че след като таванския етаж е узаконен като две стаи с коридор и кухня и се полза за
жилищни нужди или кабинет,т.е. е узаконен като самостоятелен
тавански етаж ,то той не бил обща част или подпокривно пространство ,с
узаконяването му е променено предназначението
на тавана като такъв с жилищно
предназначение и не е изграден и никога
не е бил обща част на сградата като
подпокривно пространство ,а е индивидуална собственост .
Предвид
на всичко гореизложено настоящата инстанция счита ,че атакуваното решение
следва да бъде потвърдено ,като с оглед изхода на спора на осн.чл. 78 ал. 3 ГПК
в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените от нея
разноски по делото .Съобразно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК същите са в размер на 600 лв. –
изплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на
въззиваемата .
По
тези съображение Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 228/17.12.2018 г. постановено по
гр.д. № 57/2018 г. по описа на Несебърския районен съд .
ОСЪЖДА А.М.С. ,ЕГН ********** и Й.М.С. ,ЕГН **********, двамата от *** да заплатят на Р. Б. А., ЕГН ********** от *** , съдебен адрес- Бургас ,ул. „Оборище“№ 82 ,ет.
2-чред адв. Боян Бойнов сумата 600/шестотин /лева –разноски по делото за
адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.