№ 21448
гр. С., 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20241110120478 по описа за 2024 година
Производството е образувано по жалба вх. № 119540/10.04.2024 г., подадена от В. Е.
Д., срещу отказ на кмета на район „Студентски“ – Столична община, да издаде
удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и 6 ППЗСПЗЗ за поземлен имот с пл. № 2603,
поискани със заявление с вх. № РСТ24-ГР94-544 от 13.02.2024 г.
В жалбата се твърди, че наследниците на М. Д. Б. заявили в срока за възстановяване и
все още липсвало произнасяне за имот с пл. № 2603 по кадастър от 1939 г., находящ се в гр.
С., район „Студентски“, м. „Напоително поле“. На следващо място, поддържа се, че със
заявлението си В. Е. Д. е поискала да й бъде предоставена административна услуга –
издаване на заповед, удостоверение и скица по чл.13, ал.5 и ал.6 от ППЗСПЗЗ за процесния
имот с пл. № 2603, но в законоустановения срок не били издадени исканите документи,
поради което бил налице мълчалив отказ от страна на кмета на район „Студентски“ по
депозираното от жалбоподателя заявление от 13.02.2024 г. Ето защо моли съда да отмени
мълчаливия отказ на кмета на район „Студентски“ по заявление вх. № РСТ24-ГР94-544 от
13.02.2024 г. Претендира разноски.
Ответникът Столична община, район „Студентски“, чрез юрк. М., намира жалбата за
неоснователна и недоказана, за което излага подробни доводи. Моли съда остави жалбата
без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Конституираните в производството заинтересовани страни – К. Г. Д. и С. Е. Д. не
изразяват становище по жалбата.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по
делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
По допустимостта на жалбата:
Съгласно чл. 159 АПК жалбата или протестът се оставя без разглеждане, а ако е
образувано съдебно производство, то се прекратява, когато актът не подлежи на оспорване;
оспорващият е неправосубектен; оспореният административен акт е оттеглен; оспорващият
няма правен интерес от оспорването; оспорването е просрочено; по оспорването има влязло
в сила съдебно решение; има образувано дело пред същия съд, между същите страни, на
1
същото основание; оспорването бъде оттеглено или бъде извършен отказ от него. Според
разпоредбата на чл. 149, ал. 1 АПК административните актове могат да се оспорят в 14-
дневен срок от съобщаването им, като мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може
да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е
бил длъжен да се произнесе.
В случая жалбата е подадена срещу акт, подлежащ на оспорване, от легитимирана
страна и не са налице отрицателните предпоставки, възпрепятстващи образуване на съдебно
производство.
По отношение на преценката дали е спазен срокът за подаване на жалбата от В. Е. Д.,
съдът констатира, че от приобщената по делото административната преписка липсват данни
кога е връчен оспореният административен акт на жалбоподателя. Индиция в насока, че
жалбата е своевременно депозирана е това, че преписката е заведена на 13.02.2024 г., като
месечният срок за произнасяне на административния орган е изтекъл на 13.03.2024 г., респ.
не се установява съобщението за изричния отказ (л.183-184 от делото) да е било връчено на
адресата, а доколкото жалбата е подадена на 10.04.2024 г. пред СРС, съдът стига до извод, че
е спазен законовият срок. Ето защо и жалбата следва да бъде разгледана по същество.
По основателността на жалбата:
От приобщената по делото административна преписка, предоставена от
административния орган Столична община, район „Студентски“ се установява, че на
13.02.2024 г. В. Е. Д. е подала заявление с вх. № РСТ24-ГР94-544, с което е поискала
издаване на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и 6 ППЗСПЗЗ за имот с пл. № 2603, к. л.
№9 от кадастралния план от 1939 г., находящ се в местността "Напоително поле", с оглед
заявяването на имота за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
По преписката е представено удостоверение с изх. № ПО-15-12843- 4/01.02.2024 г.,
издадено от ОСЗ „Западна“, с което е посочено, че ОСЗ не се е произнесла с решение за имот
с пл. № 2603 от кад. план от 1939 г., к.л. № 9 по образувана адм. преписка по ЗСПЗЗ с вх. №
85/91 г. на наследниците на М. Д. Б.. Посочено е още, че това удостоверение се издава на В.
Е. Д., за да послужи за снабдяване със скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ
при спазване на процедурата на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ.
Обстоятелството, че правото на собственост върху имота е било заявено за
възстановяване от наследниците на М. Д. Б. през 1991 г. не е спорно по делото, а и се
установява от представената от ОСЗ „Западна“ административна преписка по заявление вх.
№ 85/1991 г. Не е спорно също така, че производството пред ОСЗ „Западна“ не е
приключило към датата на проведеното пред настоящата инстанция открито съдебно
заседание.
От представеното удостоверение за наследници с изх. № РСЦ23-УГ01- 5748/14.09.2023
г., издадено от Столична община, район "Средец" се установява, че М. Д. Б. е починал на
30.10.1975 г., като негови наследници по закон съгласно същото се явяват жалбоподателят и
конституираните като заинтересовани страни в производството лица.
В писмо от 28.05.2024 г., издадено от кмета на район „Студентски“, Столична община,
адресирано до заявителя В. Е. Д. (без данни дали, кога и на кого е връчено) е посочено, че
имотът, във връзка с който е направено искане за издаване на удостоверение и скица по чл.
13, ал. 4 – ал. 6 ППЗСПЗЗ, се явява идентичен с имот № 158 по плана на военния терен в с.
Дървеница, последният отчужден за нуждите на войската с Царски указ № 29/1943 г. по реда
на ЗОНИДОП, поради което административният орган е приел, че не важат разпоредбите на
ЗСПЗЗ, с оглед което не са налице основания за издаване на удостоверение и скица по чл. 13
ППЗСПЗЗ.
Съдът приема, че процесното писмо от 28.05.2024 по съществото си представлява
изричен отказ да се издадат удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 ППЗСПЗЗ.
2
Съгласно правомощията, уредени с разпоредбата на чл. 146 АПК, при извършване на
преценка за законосъобразността на административния акт съдът проверява следните
предпоставки: дали актът е издаден от компетентен орган; дали е спазена установената
форма; дали е допуснато съществено нарушение на административно-производствени
правила при издаване на акта; дали е налице противоречие на административния акт с
материалноправни разпоредби; както и дали актът съответства с целта на закона.
При извършване на проверката за законосъобразност на административния акт съдът
не е ограничен от посочените от жалбоподателя основания, а проверява всички основания
по чл. 146 АПК. Съответствието на оспорения акт с материалния закон се преценява към
момента на издаването на административния акт (арг. чл. 142, ал. 1 АПК).
В случая от съдържанието на оспорения административен акт се установява, че същият
е издаден от компетентен орган в съответната за това форма (писмена). Не се установяват
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при
издаване на акта. Съдът обаче намира, че оспореният акт противоречи на материалноправни
разпоредби и не е съобразен с целта на закона, което налага неговата отмяна, поради
следните съображения:
Съгласно нормата на чл. 11, ал. 1 ППЗСПЗЗ, Общинската служба по земеделие
постановява решение за възстановяване правото на собственост върху имоти в границите на
урбанизираните територии въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл.
13а ППЗСПЗЗ. Производството по издаване на удостоверение и скица от техническата
служба предхожда по време издаването на решение за възстановяване на правото на
собственост в стари реални граници, когато се касае за имот в урбанизирана територия и
именно чрез издадените в това производство актове се осъществява индивидуализацията на
подлежащата на възстановяване в реални граници част от бившия имот. В случаите по чл.
10, ал. 7 ЗСПЗЗ индивидуализацията на имота в урбанизирана територия, която в останалите
случаи се съдържа в решение и скица към него на органа по поземлена собственост, се
извършва още при осъществяване на административната процедура чрез издадените
удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 ППЗСПЗЗ, поради което реституционната
процедура приключва с постановяване на решението за възстановяване правото на
собственост в стари реални граници, без да е необходимо издаването на последваща скица и
без да е от значение това дали имотът е нанесен в новата кадастрална карта по реда на ЗКИР,
или не (в този смисъл Решение № 414 от 6.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1117/2010 г., I г. о.,
ГК и Решение № 266 от 12.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1837/2014 г., III г. о., ГК).
В рамките на тази процедура кметът на общината е компетентен да откаже издаването
на скица и удостоверение, когато молбата изхожда от нелегитимирано лице, когато е
нередовна и дадените от административния орган указания не са изпълнени, както и когато
липсват предпоставките за издаване на исканите актове (напр. когато при извършената
проверка се установи, че имотът не се намира в границите на урбанизираните територии,
определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон). В правомощията на
кмета на общината се включват още и проверка, респ. право на отказ за издаване на актовете
в случай, че такива вече са издадени на същите заявители за същия имот, доколкото
административният орган е задължен да следи за отрицателните предпоставки за
допустимостта на искането, една от които е наличието на влязъл в сила административен акт
със същия предмет и страни (чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК). С оглед посочената по-горе
характеристика на исканите актове като предпоставка за постановяване на решение за
възстановяване и способ за индивидуализация на имота, тяхната актуалност във времето е
без правно значение и не обосновава необходимост от периодичното им преиздаване, след
като реституционното производство е приключило. Следователно административният орган
би могъл да откаже издаването на исканите актове едва при наличие на приключила
процедура по възстановяване на собствеността (какъвто настоящият случай не е).
3
В случая с подаване на заявлението за издаване на удостоверение и скица по чл. 13
ППЗСПЗЗ жалбоподателят е представил и удостоверение с изх. № ПО-15-12843-4/01.02.2024
г., издадено от ОСЗ "Западна", в което изрично е посочено, че производството по
възстановяване собствеността върху процесния имот е все още висящо, както и че
изготвянето на актуална скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4 и 5 ППЗСПЗЗ е необходимо
за произнасяне с решение от страна на ОСЗ "Западна". Така издаденото удостоверение
обвързва органа по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ по същия начин, по който би го обвързвало
пряко искане от страна на ОСЗ "Западна", отправено по реда на чл. 13, ал. 4, изр. 2
ППЗСПЗЗ.
При наличието на тези данни, кметът на общината не може да преценява какво по вид
и основание производство се провежда пред ОСЗ, дали това е редът за възстановяване на
правото на собственост или заявителят е следвало да упражни правата си по реда на друг
закон, дали производството пред ОСЗ е допустимо, законосъобразно и дали заявлението е
основателено. Законодателят не е уредил правомощия на кмета на общината (респ. кмета на
района) да следи за законосъобразността на действията и актовете на общинската служба по
земеделие, поради което незаконосъобразни се явяват развитите в отказа съображения, че
искането не би могло да бъде уважено, тъй като за конкретния имот ЗСПЗЗ и правилникът
по прилагането му не били приложими. В този смисъл е Решение № 4690 от 8.07.2022 г. на
АдмС - С. по адм. д. № 3875/2022 г.
След като органът, комуто е възложено разглеждането и приключването на
производството с окончателен акт, е удостоверил пред органа по чл. 13, ал. 4, 5 и 6
ППЗСПЗЗ, че производството все още не е приключено и предстои произнасяне, за което е
необходимо издаването на удостоверение и скица, интересът на жалбоподателя е налице, а
административният орган в съответствие с нормата принцип на чл. 9, ал. 4 АПК дължи
съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса, предмет на
производството.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира отказа на кмета на
Столична община – район "Студентски" за издаване на удостоверение и скица по реда на чл.
13 ППЗСПЗЗ за имот с пл. № 2603 за незаконосъобразен, поради което същият следва да
бъде отменен, а преписката да бъде върната на административния орган за продължаване на
действията по издаване на исканите удостоверение и скица (в този смисъл е и Решение №
8083 от 30.12.2022 г., постановено по адм. дело № 7529/2022 г. по описа на АССГ, ХХI
касационен състав.
За пълнота на изложението настоящият съдебен състав намира за необходимо да
посочи, че с оглед предметния обхват на производството не следва на обсъждане да се
подлага въпросът дали процесният имот в действителност е идентичен с посочения от
административния орган парцел, дали същият е бил надлежно отчужден на законово
основание, завършена ли е отчуждителната процедура, подлежи ли имотът на
възстановяване и по какъв законов ред.
По разноските.
Жалбоподателят претендира разноски за държавна такса в размер на 10,00 лв., които са
били внесени на 08.04.2024 г., видно от приложената към жалбата вносна бележка.
Същевременно, обаче, така заплатената държавна такса не е била дължима, респ. съдът не е
давал указания на жалбоподателя да внася такава държавна такса, тъй като съгласно § 16, ал.
1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, производствата по този закон респ. и тези уредени в правилника за
неговото приложение, пред съда са безплатни с изключение на тези по чл. 14, ал. 4 от
ЗСПЗЗ. В конкретния случай се обжалва отказ на кмета на район "Студентски", Столична
община, да издаде удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 ППЗСПЗЗ, което е
междинно производство, предшестващо постановяването на решение по чл. 11, ал. 1
ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост върху имоти, които се намират в
4
границите на урбанизирани територии. Съгласно разпоредбата на чл. 151, т. 3 АПК към
жалбата се прилага документ за платена държавна такса, но само когато се дължи такава. В
случая за разглеждане на жалбата срещу обжалвания административен акт не се дължи
държавна такса по т. 2б, б. "а" от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите,
събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на
правосъдието (в този смисъл са Определение № 11207 от 14.11.2007 г. на ВАС по адм. д. №
11090/2007 г., IV о., Определение № 10795 от 6.11.2007 г. на ВАС по адм. д. № 10670/2007 г.,
IV о., и др.). Ето защо ответникът по жалбата не може да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя разноски за държавна такса, която не е била дължима.
Процесуалният представител на жалбоподателя претендира разноски за адвокатско
възнаграждение, което да бъде определено по размер от съда за оказана безплатна правна
помощ. Същевременно, обаче, по делото не е представен договор за правна защита и
съдействие, в който жалбоподателят, от една страна и адвокатът, от друга страна, да са
направили съвпадащи изявления, че правната помощ се предоставя като безплатна поради
наличието на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 - т. 3 ЗА. В случай че процесуалният
представител на жалбоподателя претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 36, ал. 3 ЗА, т.е. при липса на договор, следва да се отбележи и следното.
Съгласно чл. 36, ал. 3 ЗА, при липса на договор, по искане на адвоката, адвоката от
Европейския съюз или клиента адвокатският съвет определя възнаграждение съгласно
наредбата на Висшия адвокатски съвет. Законът предполага дължимото възнаграждение за
положения от адвоката труд да бъде уговорено с договор - чл. 36, ал. 2 ЗА, но това не е
императивно изискване - договор може и да няма, без това да лишава адвоката от правото да
получи възнаграждение - чл. 36, ал. 3 ЗА. За разлика от пълномощното за процесуално
представителство, което трябва да е в писмена форма (а устно само по изключение – чл.25
ал.1 от ЗА), за договора между адвокат и клиент не е предвидена писмена форма. Съгласието
е валидно и ако не е оформено писмено. Въпросът дали договорът по чл. 36 от ЗА е сключен
писмено и дали доказателства за наличието му са представени по делото, по което адвокатът
се е задължил да оказва правно съдействие, няма отношение към въпроса възникнало ли е
задължение за клиента да плати адвокатско възнаграждение и изискуемо ли е то.
Възнаграждението може да бъде дължимо и тогава, когато договорът между адвокат и
клиент не е в писмена форма или когато е в писмена форма, но не е представен по делото,
по което адвокатът се е задължил да окаже правно съдействие. В отклонение от общото
правило на чл. 286 ЗЗД, съгласно което възнаграждение за изпълнение на поръчката се
дължи само, когато е уговорено, възнаграждение по договор за процесуално
представителство, сключен с адвокат, се дължи винаги и за всяка инстанция - чл. 36, ал. 1
ЗА. При липса на договор или когато страните по договора не са определили размера му, то
възнаграждението, по искане на адвоката или клиента, се определя от адвокатския съвет
съгласно действащата наредба на Висшия адвокатски съвет за минималните адвокатски
възнаграждения, а изискуемостта на вземането настъпва от момента на изпълнение на
поръчката - от извършването на уговореното от страните правно действие. В тази хипотеза
съдът не може да замести волята на страните по договарянето на справедливия и обоснован
размер на адвокатското възнаграждение, като присъди възнаграждение, определено по
Наредбата. Законът за адвокатурата и Наредбата изрично предвиждат, че липсваща воля по
договарянето на възнаграждение може да бъде заместена само от Адвокатския съвет по реда
на чл. 36, ал. 3 ЗА. Съдът не разполага с правомощия за определяне на размера на
възнаграждението по едно правоотношение, отличаващо се с доверителния си елемент и
свободата на договаряне - в този смисъл са Решение № 102 от 16.07.2018 г од. на ВКС по гр.
д. № 3762/2017 год., III г. о., ГК, Решение № 208 от 22.06.2015 г. на ВКС по т.д. № 3961/2013
г., ІІ т. о., ТК, Решение № 236 от 24.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 576/2017 г., IV г. о., ГК. Ето
защо в настоящия случай съдът не следва да присъжда разноски на процесуалния
представител на жалбоподателя.
5
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба вх. № 119540/10.04.2024 г., подадена от В. Е. Д., ЕГН **********,
с адрес: гр. С., ж.к. „М.-1“ № ***, вх. 1, ет. 3, ап. 16, отказа на кмета на район "Студентски",
Столична община, да издаде удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 ППЗСПЗЗ за
поземлен имот с пл. № 2603, к.л. 9 по стария кадастрален план на м. „Напоително поле“ (от
1939 г.), съдържащ се в писмо изх. № РСТ24-ГР94- 544/28.05.2024 г., издаването на които е
поискано със заявление вх. № РСТ24-ГР94-544 от 13.02.2024 г.
ВРЪЩА преписката на кмета на Столична община, район "Студентски" за
продължаване на производството по издаване на исканите удостоверение и скица.
Решението е постановено при участието на К. Г. Д., ЕГН **********, и С. Е. Д., ЕГН
**********, конституирани като заинтересовани страни.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд - С.
град по реда на АПК в 14 – дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6