РЕШЕНИЕ
№ 2514/16.12.2021г.
гр. Пловдив, 16.12.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на шестнадесети ноември, през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева,
при секретаря
В. П., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2429 по
описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с §8 от ПЗР на
АПК.
Образувано е по две жалби от Ц.П.С., с ЕГН **********, депозирани чрез
пълномощника му адв. Н.Ч., против изричен отказ на Кмет на Район „Централен“ при Община – Пловдив,
обективиран в писмо № 94012-29538 (5)/31.08.2021 г.
за издаване по две отделни заявления от жалбоподателя, на преписи от документи
по две административни преписки. По жалбите са били образувани адм. дело №
2429/2021 г. и адм. дело № 2430/2021 г. в Административен съд Пловдив с предмет
на всяка от жалбите въпросното писмо за отказ, в частта му относно отказа по
конкретното заявление на жалбоподателя за получаване на преписи от документите
по административни преписки, съответно заявление № 94012-29538(5)/17.08.2021 г., касаещо изискване на незаверени преписи от преписка по
заявление вх. № 940112-29-538/21.02.2020 г. и заявление № 94012-32952(1) от 18.08.2021 г., касаещо искане за предоставяне на
незаверени преписи от документите по преписка с вх. № 94012-31270/06.04.2021 г.
и заявление № 94012-32952/16.07.2021 г.
След извършена от съда проверка за предмета на адм. дело № 2430/2021
г. и установеното обстоятелство, че предметът на оспорване по двете дела е един
и същи общ отказ в две негови части, касателно две различни заявления на
жалбоподателя за издаване на копия от документи, по които на практика
произнасянето на ответника е обективирано в един и същи акт, съдът е съединил
за съвместно разглеждане и постановяване на общо решение по тях двете дела,
като общото производство се води под № 2429/2021 г.
С всяка от жалбите се сочи, че административният орган дължи предоставяне
на поисканата административна услуга, като отказът му нарушава принципа по чл.8
от АПК и не съдържа правни и фактически основания, съответни на материалния
закон, а са изложени неотносими и необосновани хипотези на ЗУТ, АПК и Регламент
2016/679. Твърди се, че жалбоподателят е страна в административното
производство и в тази връзка има правата по чл.34, ал.1 от АПК, във вр. с
чл.15, ал.1 от АПК. Прави се искане във всяка от жалбите за отмяна на отказа в
съответната му част и връщане на административната преписка на органа за
задължаване на ответника да издаде незаверени копия от преписките, по които е
направено такова искане, едната от които, образувана по сигнал на
жалбоподателя. В съдебно заседание
жалбоподателят, чрез пълномощника си адв.Ч., моли за уважаване на жалбите, като
изтъква наличието на интерес у жалбоподателя да получи исканите копия от
документи в качеството му на собственик на недвижим имот, по отношение на който
са извършвани контролни действия от администрацията. Претендира се присъждане
на сторените в производството разноски.
Ответникът по иска Кмет на Район „Централен” при Община-Пловдив, редовно
призован, не е взел конкретно становище по жалбите, като единствено, чрез
упълномощен представител, писмено е посочил необходимостта от обединяването им
за разглеждане в едно производство. В съдебно заседание, редовно призован, не е
изпратил представител.
Окръжна прокуратура Пловдив, редовно уведомена не е встъпила в
производството.
Пловдивският
административен съд, на първо място намира, че всяка от жалбите е допустима
като подадена от лице, което има интерес от оспорване, срещу акт, който е
наблагоприятен за него, както и в предвидения срок за оспорване.
По същество
жалбите се явяват според съда основателни.
На базата на събраните
писмени доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят С. е
собственик на недвижим имот самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56784.519.723.3.26, с адрес на имота: гр. *****, ет. *, който самостоятелен
обект се намира на трети етаж в сграда с идентификатор 56784.519.723.3,
разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.519.723, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ:
146,65 кв.м., ведно с прилежащите части: 2/3 идеални части от входното антре,
2/3 идеални части от терасата в буква „Г“' и 14,00 % идеални части от общите
части при съседни самостоятелни обекти в сградата: под обекта
56784.519.723.3.2, и над обекта 56784.519.723.3.6, по силата Нотариален акт за
доброволна делба на недвижими имоти от 17.02.2014 г., вписан в Служба по
вписванията гр. Пловдив вх. № 3724/17.02.2014г., акт № 194, том 2. В същата
сграда, собственик на самостоятелен обект, апартамент, също на етаж 3, било
лицето У. Е. К. Л., като двамата с жалбоподателя били съсобственици в идеални
части на входно антре и тераса на етажа. Във връзка с подадено от страна на
жалбоподателя заявление до Кмет на Район „Централен“ на 21.02.2020 г. с искане за извършване на проверка по повод на
осъществени строително-монтажни работи от собственика Л.по съсобствената тераса
с оглед констатиране дали същите са извършени законно, била образувана административна
преписка по заявлението на С., водена под № 94012-29538. По същата преписка
жалбоподателят подавал заявления с оглед оказване съдействие от негова страна и
осигуряване на достъп на служителите от общинската администрация с
компетентност по ЗУТ, като бил уведомен, че заявлението му е квалифицирано като
жалба за извършено незаконно строителство и в тази връзка е необходимо да
осигури достъп на работна група от Район „Централен“ за извършване на оглед. На
03.02.2021 г. бил извършен такъв оглед на адреса на жалбоподателя по неговото
заявление, за който бил съставен и констативен протокол, в който като
присъствал бил посочен жалбоподателят С.. Впоследствие С. бил уведомен с писмо
от 29.07.2021 г. по преписка № 94012-29538, че за установената като извършена
частична фасадна реставрация по неговото заявление е съставен констативен акт
по чл.225а от ЗУТ, който е връчен на съсобственика Л.и последният не е
възразил. Със заявление №94012-29538 (5) от 17.08.2021 г. жалбоподателят С. поискал да
му се предоставят преписи от образуваната по неговото заявление преписка в
качеството му на заинтересовано лице по чл.34, ал.1 от АПК.
Междувременно, по повод на изпратена от страна на С. до съсобственика му Л.покана
за доброволно изпълнение, касаеща водоснабдяването на апартамента на Л.посредством
водопроводната мрежа, преминаваща през жилището на С., У.Л.на свой ред депозирал заявление до Кмет
на Район „Централен“ с икане за издаване на заповед за учредяване на право на
прокарване на отклонения от общата мрежа през чужд имот, което било входирано с
№ 94012-31270/ 06.04.2021 г. Под този номер на преписка също били извършени
проверки, като със свое заявление с поставен вх. № 94012-32952/16.07.2021 г.
жалбоподателят поискал от ответника предоставяне на информация по извършена
проверка в апартамента му. С писмо от 13.08.2021 г. с изх. № 94012-31270 Л.и С. били уведомени от
ответника по делото, че по въпросите, свързани с ремонти по водопроводната
инсталация /по които била водена преписката с № 94012-31270/ следва да се
приложат разпоредбите на ЗУЕС, или страните, като съсобственици, да решат
проблемите си по съдебен ред по реда на ГПК.
Със заявление, което било входирано към № 94012-32952 - /1/18.08.2021 г.
жалбоподателят поискал от ответника да му бъдат представени незаверени преписи
на преписките по заявление вх. № 94012-31270/06.04.2021 г. /на Л.относно
водопроводната инсталация/ и вх. № 94012-32952/16.07.21 г. /на С. по същата
преписка, но във връзка с искането за представяне на информация за проверката в
имота му/. В заявлението си С. посочил, че е заинтересовано лице по смисъла на
чл.34, ал.1 от АПК и поради тази причина има право да получи преписи от
материалите по преписката.
С оспореното по настоящото дело писмо на Кмет на Район „Централен“ при
Община Пловдив с изх. № 94012-29538 (5) от 31.08.2021 г.
, по което ответникът отговорил общо по двете заявления на С. за предоставяне
на незаверени копия от преписките / за ремонта на терасата и за водопроводната
инсталация/ с № 94012-29538 (5)/17.08.2021 г. /преписката за терасата/ и с №
94012-32952(1) /18.08.2021 г. /по заявлението на С. за водопроводната
инсталация към преписката, образувана обаче по искането на съсобственика Л.и
водена като 94012-31270/. С писмото ответният административен орган посочил, че
достъпът до исканата информация представлявала такава, съдържаща лични данни по
смисъла на чл.4, т.1 от Регламент /ЕС/ 2016/679 и съгласно принципите на
регламента, обработването на лични данни следва да се извършва законосъобразно,
добросъвестно, както и личните данни да се събират за конкретни, изрично указани
и легитимни цели и да не се обработват по-нататък по начин, несъвместим с тези
цели. Посочено било, че подадените жалби и сигнали, съдържат лични данни,
употребявани само за целите, за които са предоставени, като искането за
предоставяне на достъп до исканата от жалбоподателя информация би било в разрез
с основните принципи на Регламента. Посочено било, че жалбоподателят С. е бил
уведомен за предприетите действия по неговото заявление по преписката с № 94012-29538,
а съгласно съдебната практика в административното производство по премахване на
незаконен строеж страни са само компетентният административен орган и адресатът
на акта, чиято правна сфера се засяга от издадения административен акт и поради
това е заинтересован. Отразено било, че в тези производства не участват трети
лица, включително и собственикът на недвижимия имот, върху който е построен
незаконния строеж, тъй като заповедта за премахване/спиране не създава за него
задължения и не рефлектира върху правната му сфера. В заключение било посочено
и че във връзка с това и предвид искането за представяне на документи, съгласно
чл.12, ал.2 от АПК страните осъществяват правото си на достъп до информация в
производството по АПК, а останалите лица – по реда на ЗДОИ, ако са налице
предпоставките, предвидени в закона.
При така установеното от фактическа страна, от правна такава съдът намери
следното:
На първо място, с оглед на това, че жалбоподателят с двете си заявления
съответно от 17.08.2021 г. и от 18.08.2021 г. е поискал предоставяне на
незаверени копия от приложените по две административни преписки документи, по
които преписки на него е станало известно, че са били извършвани проверки в
личен негов имот, както и в частта от имота, която му е съсобствена с друго
лице, категорично според съда се касае до отправено искане към ответника за
извършване на административна услуга и по двете му заявления. Съгласно §1,
т.2, б.“в“ от ДР на Закона за администрацията, административна услуга е и „извършване на други
административни действия, които представляват законен интерес за физическо или
юридическо лице“. Извършването и обжалването на отказ за извършване на административна
услуга е по реда, предвиден за административните актове, което произтича от
нормата на чл.8 от ПЗР на АПК, според която уредените в кодекса производства за
издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по
административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни
услуги, както и при обжалването на
отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено
друго. В случая липсва изрична правна уредба в друг нормативен акт, уреждаща
конкретното обществено отношение между административния орган и субекта, търсещ
копия от находящите се при него документи по административни преписки. Съгласно чл.8,
т.1 от ЗДОИ разпоредбите на закона
относно достъпа до обществена информация не се прилагат за информация, която се
предоставя във връзка с административното обслужване на гражданите и
юридическите лица, какъвто е именно настоящият случай. Поради това и съдът
счита, че изводът на административния орган относно това, че жалбоподателят би
могъл да се сдобие с търсената от него информация именно по реда на ЗДОИ не може
да бъде споделен от съда като основателен. Напротив, съгласно легалното определение на
понятието обществена информация, дадено в чл.2, ал.1 от ЗДОИ, обществена информация по смисъла на този
закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и
даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно
дейността на задължените по закона субекти. С оглед съдържанието на цитираната
норма, очевидно искането за запознаване със съдържанието на конкретна
административна преписка, по която са били извършвани проверки в обект,
собствен на жалбоподателя, не съставлява искане за запознаване с дейността на
органа за съставяне на собствено мнение относно същата, а е продиктувано и
обусловено от изцяло частен, а не обществен интерес. Искането на жалбоподателя
да получи копия от документите по административните преписки поради това и представлява
искане да се извърши определена административна услуга, която следва да бъде
квалифицирана като извършване на други административни действия, които
представляват именно законен интерес за физическото лице, съгласно цитираната
вече норма на §1, т.2, б.“в“ от ДР на ЗА. Затова и в случая от
значение е преценката дали е налице законен интерес у жалбоподателя да получи
исканите административни услуги по всяко от двете му заявления. Според съда, такъв интерес у жалбоподателя е
налице и това е обяснимо, като се има предвид, че жалбоподателят се легитимира
като собственик на недвижим имот, обект на проверки по всяка от двете
административни преписки. В тази насока и обстоятелството, посочено от страна
на административния орган, че в производството по ЗУТ касателно установяване на
незаконно строителство жалбоподателят няма качеството на страна в
административното производство с оглед характера на процедурата по специалния
закон, единствено е такова, което би обусловило отхвърляне доводите на
жалбоподателя, но само тези, основани на разпоредбата на чл.34, ал.1 от АПК, вр. с чл.15, ал.1 от АПК. То обаче не може да съставлява основание за
постановяване на отказа за предоставяне на административната услуга, като се
има предвид, че жалбоподателят категорично е с установен правен интерес да иска
копия от документите по преписките. Следва да се има предвид и че той не е
заинтересована страна само по отношение на преписката, касателно установено
незаконно строителство на съсобствената тераса, което административно
производство е било образувано по неговото заявление. В тази връзка и доводите
на административния орган, основани на ЗУТ не са приложими по отношение на
исканите копия от документи по другата преписка, която е била образувана по
заявление на съсобственика на жалбоподателя и се отнася до извършената проверка
на водопроводната инсталация в жилищната сграда. Иначе, действително, в рамките
на производството по чл.225а от ЗУТ жалбоподателят не се явява заинтересована
страна, като това означава, че не е сред лицата, които могат да обжалват акта,
с който приключва производството, но това не означава, че той, в качеството му
на съсобственик на имота, за който се отнася установеното незаконно
строителство, не може да получи копия от документите по преписката за
установяването му по реда на ЗА, като се има предвид, че това представлява интерес за
него, изразяващ се в защита на негови права по отношение на собствения му имот,
още повече, че и административният орган е указал в писмото си от 13.08.2021 г.
до жалбоподателя и до съсобственика му, по чието заявление е образувана втората
преписка, че могат да решат възникналите между тях спорни отношения по реда на
ГПК.
Обосноваването на отказа от предоставяне на
копия от преписките най-общо с принципите на Регламента за защита на личните
данни според съда изобщо не може да бъде счетено като основателна причина да се
откажат административните услуги, като се има предвид, че Район „Централен“ при
Община Пловдив разполага с приета „Политика за защита на личните данни“, с
която би следвало да се съобрази по начин, че да не се нарушат правата на лица,
чиито лични данни се съдържат в документите по преписките. От съдържанието на
заявленията на жалбоподателя С. става ясно, че същият иска да му се предостави
възможност посредством представяне на копията, да се запознае със съответното съдържание на документите, оносимо към имота му, а не до
данните на конкретните лица, за които същите се отнасят.
След като лицето – заявител има
интерес от предоставяне на поисканите преписи, то е било налице задължение на
административния орган да му ги издаде, като при това е могъл и да съобрази и разпоредбите,
свързани със защита личните данни на други лица. Като е отказал да направи това,
на практика без законово обоснована причина, административният орган е
постановил оспореният отказ в противоречие със закона. Поради това и същият ще
следва да се отмени изцяло и в двете му части по отношение и на двете заявления
на жалбоподателя за предоставяне на преписи от документи по всяка от двете
административни преписки, като преписките по заявленията за искане на преписи
се върне на Кмет на Район „Централен“ при Община-Пловдив, за уважаване искането на жалбоподателя, съобразно дадените
по-горе задължителни указания на съда за изпълнение на исканите административни
услуги.
Предвид изхода на съдебния спор
съдът принципно намира, че е основателно искането на жалбоподателя за
присъждане на разноски. Установено е, че по двете му жалби са образувани две
дела, за което е събрана държавна такса от по 10 лева по всяко от делата. По
делото са представени два договора за правна защита и съдействие с уговорено и
заплатено възнаграждение от по 600 лева за адвокат Ч.. Видно е, че във всеки от
договорите е уговорено изпълнение на правна защита и съдействие, изразяваща се
в завеждане, образуване и представителство по дело пред Административен съд
Пловдив. Същевременно обаче, с посоченото по-горе определение съдът е съединил
двете образувани дела за разглеждане в едно производство. При това положение и
независимо от представените доказателства относно заплатени адвокатски
възнаграждения по двата отделни договора за правна защита и съдействие,
касателно двете образувани дела, с оглед установеното и доказано процесуално
представителство на практика само по едно дело, съдът намира, че ще следва да
уважи отчасти претенцията за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение, като вземе предвид, че по едното дело са били извършени само
действията по завеждането му чрез изготвяне на жалбата до съда, поради което са
доказани единствено направени разноски за адвокатско възнаграждение с основание
по чл.9, ал.1 от Наредба №1/2004 г. за минималния размер на адвокатските
възнаграждения. Ето защо и общият размер на разноските за адвокат, който следва
да се присъди с оглед и на липсата на възражение от ответника за прекомерност
на заплатеното възнаграждение, ще следва да е от 1050 лева, който включва
размерът на адвокатското възнаграждение за образуване на делото и процесуално
представителство по настоящото дело № 2429/2021 г. от 600 лева и съответният
размер на възнаграждение по чл.9, ал.1, вр. с чл.8 от Наредба №1/2004 г. за
изготвяне на жалбата, въз основа на която е образувано съединеното към
настоящото друго адм. дело с № 2430/2021 г., а именно 450 лева.
С оглед така
изложените мотиви Съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Ц.П.С. *** изричен отказ на Кмет на Район „Централен“ при Община-Пловдив,
обективиран в писмо № 94012-29538 (5)/31.08.2021 г. за предоставяне на административни
услуги по две заявления на С. с вх. № 94012-29538(5) от 17.08.2021 г.
и заявление вх. № 94012-32952 (1) от 18.08.2021
г.
ВРЪЩА преписките по заявленията на административния орган – Кмет на
Район „Централен“ при Община-Пловдив за предоставяне по заявленията с вх. №
94012-29538(5) от 17.08.2021 г. и заявление с вх. № 94012-32952 (1) от 18.08.2021 г. исканите административни услуги,
съобразно с дадените в настоящото съдебно решение задължителни указания по
приложението на закона.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на Ц.П.С. с ЕГН ********** и адрес ***,
сумата от 20 лева, съставляваща направени разноски за държавни такси, както и
сумата от 1050 лева, направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: