№ 48
гр. Плевен, 23.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Радостина Т. Гергичанова
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. МАЧОРСКА
като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Административно
наказателно дело № 20244430202258 по описа за 2024 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. 1 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № Р-006339 от 07.11.2024 година на
Председателя на Комисия за защита на потребителите на основание чл. 45,
ал.1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) на „***“ АД, със седалище и
адрес на управление в град София, ЕИК*** е наложено административно
наказание - имуществена санкция в размер на 3 000,00 (три хиляди) лева за
извършено на 14.05.2024г. в гр. Плевен административно нарушение по чл. 11,
ал.1, т.10 от ЗПК.
Недоволен от така наложеното административно наказание е останал
жалбоподателят – „***“ АД, със седалище и адрес на управление в град
София, който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е подал жалба
до Районен съд Плевен, с която моли съда да отмени по реда на чл. 63 от
ЗАНН наказателното постановление като незаконосъобразно.
В съдебно жалбоподателят, редовно призован не се представлява. В
депозираната жалба против обжалваното наказателно постановление са
наведени доводи за неговата незаконосъобразност, поради издаването му в
противоречие с процесуалния закон, при неправилно тълкуване и прилагане
на материално-правните норми и в противоречие с доказателствата по делото.
В молба вх. №35741/23.12.2024г. „***“ АД чрез адв. А.Н. завява, че поддържа
релевираните в жалбата оплаквания. При условията на евентуалност твърди,
1
че са налице условията на чл. 28 от ЗАНН, тъй като счита случая за
маловажен. Моли съда дапостанови решение, с което да отмени като
незаконосъобразно Наказателно постановление № Р-006339 от 07.11.2024
година на Председателя на Комисия за защита на потребителите.
Ответната страна не се представлява в съдебно заседание. Постъпило е
писмено становище с вх. № Р-02-251/16.12.2024г. от процесуалния
представител на КЗП – юрк. Р. М., в която са изложени подробни доводи в
подкрепана твърдението, че жалбата е неоснователна и обжалваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно
и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и
гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана
по същество.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
На 13.06.2024г. актосъставителят С. Н. Н. в приссътвието на свидетеля
И. А. Б. извършили проверка (резултатите от която отразили в КП № с № К-
2739957) в офис за кредити в гр. Плевен, на ул. „***" 14, стопанисван от
„***“ АД.
Проверяващите констатирали, че в обекта се предоставят потребителски
кредити по смисъла на ЗПК в размер от 100,00 лв. до 3 000,00 лева. При
направено запитване за отпускане на потребителски кредит в размер на
2 000,00 лв. със срок за погасяване 12 месеца им била предоставена
информация в писмена форма чрез Стандартен европейски формуляр /СЕФ/,
както следва: общ размер на кредита 2 000,00 лв.; срок 12 месеца; размер на
вноската 205,27 лв., в която са включени част от дължимата главница и лихва;
и вноска 323,48 лв., която включва главница, лихва и такса за експресно
разглеждане (когато потребителят е избрал да използва допълнителната
услуга по експресно разглеждане на заявка); обща дължима сума – 2 463,24
лв. и обща дължима сума 3 881,76 лв. с такса за експресно разглеждане; ГПР -
45,50%; фиксиран лихвен процент – 40,32%; при избрана допълнителна
услуга „експресно разглеждане на заявка“ такса в размер на 1 418,52 лева.
Изисквани обезпечения: поръчител или банкова гаранция в срок до 3 дни. При
непредставяне на обезпечение се дължи неустойка в размер на 945,60 лева.
При проверката в офиса бил представени 2 броя сключени договори за
потребителски кредит № 6047486 от 12.06.24г. и № 6047653 от 11.06.24
година. Направена била справка в електронната система на кредитора от която
се установило, че за периода 01.10.23г. до 12.06.24г. в офиса били сключени
915 броя договори за потребителски кредит.
2
Съгласно предоставения договор за паричен заем *** № 6038278 от
14.05.24г. на потребителя била предоставена сума в размер на 650,00 лв. със
срок 36 седмици, с 18 погасителни двуседмични вноски по 58.10 лв. с
включена такса за експресно разглеждане и обща сума за погасяване 1 045.80
лв.; ГЛП 40,32%; ГПР 50,06%. Проверяващите констатирали, че в чл. 1, ал. 2
от договора било записано, че „ Заемателят заявява, че преди подписване на
настоящия договор е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга
по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем,
предоставена от Кредитора, което обстоятелство е декларирано в попълнено
от него ППЗ (Предложение за сключване на договор за паричен заем)“.
Съгласно чл.1, ал. 3 „За извършената от Кредитора допълнителна услуга по
експресно разглеждане на заявката за паричен заем, Заемателят дължи такса за
експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на
294,66 лева.“ В чл.1, ал. 4 било регламентирано: „С подписване на настоящия
договор, страните се уговарят таксата по горната алинея да се заплати от
Заемателя разсрочено като се раздели на равни части и се включи в размера на
всяка от погасителните вноски“. В чл.2, ал.1, т.1 е посочен размер на
погасителна вноска в лева 58,10, в която са включени част от дължимите
главница, лихва и такса за експресно разглеждане. В погасителния план към
договора в колона „6“ била описана такса за експресно разглеждане 16,37
лева. В чл.4, ал.1 от договора било посочено: „Заемателят се задължава в 3-
дневен срок от усвояване на сумата по този договор да предостави на
Заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му по този
договор, а именно: 1. поръчител – физическо лице, което да представи на
Заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни на
представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21
годишна възраст; да работи по безсрочен трудов договор; да има минимален
стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход
в размер на 1000лв.; през последните 5 години да няма кредитна история в
Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със
статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“; да не е поръчител по друг
договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в
качеството си на заемател или 2. Банкова гаранция, издадена след усвояване
на паричния заем в размер на цялото задължение на Заемателя по договора,
валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. Съгласно чл.4, ал.2 от
договора – обект на проверката било отразено7 „в случай, че потребителят не
изпълни задължението си, посочено в ал.1 дължи на кредитора неустойка в
размер на 196,38 лева. Страните се уговарят неустойката да се разсрочи и да
се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, посочени в
чл.2, ал.1, т.4 като в този случай дължимата вноска е в размер на 69,01 лв., а
общото задължение по договора става в размер на 1 242,18 лева“.
В погасителния план към договора в колона „8“ било вписано
оскъпяване в случай на непредоставяне на обезпечение - 10,91 лева.
С КП било наредено на 20.06.24г. кредиторът да предостави договор за
3
потребителски кредит, който е сключен в офиса през м.05.24г., други
документи и информация по колко от сключените 915 бр. договори е
изпълнено задължението за предоставяне на обезпечение по чл.4, ал.1 от
договора; информация включен ли е размерът на такса „експресно
разглеждане“ и размерът на неустойката в ГПР. На 19.06.24г. на ел. поща
******@***.** били предоставени изисканите с КП документи и информация.
Същите били съответно заведени с Вх.№ Р-03-954/19.06.24 година. В
придружително писмо от кредитора било посочено, че общият брой договори
с представен поръчител/банкова гаранция е 0; размерът на таксата за
предоставяне на допълнителна услуга „Експресно разглеждане“ и размерът на
неустойката за непредоставено обезпечение не са включени в ГПР.
От съдържанието на предоставения договор за паричен заем *** №
6038278 от 14.05.24г. проверяващите констатирали следното: по чл.11,ал.1,
т.10 от ЗПК – съгласно Договора заемната сума е 650,00 лв. със срок 36
седмици, с 18 погасителни двуседмични вноски по 58.10 лв. с включена такса
за експресно разглеждане и обща сума за погасяване 1 045.80 лв.; ГЛП 40,32%;
ГПР 50,06%; такса за експресно разглеждане 294,66 лв.; неустойка 196,38 лв.;
обща сума с неустойка 1 242,18 лева. В погасителния план към договора в
колона „6“ била описана такса за експресно разглеждане 16,37 лв., а в колона
„8“ било вписано оскъпяване в случай на непредоставяне на обезпечение 10,91
лева. С оглед горните констатации приели, че в конкретния случай в
сключеният договор за паричен заем е налице несъответствие между
посочения по договора ГПР и този, който реално се получава след прибавяне
на неустойката по чл. 4, ал.2 от договора, която е в размер на 196,38 лева и
такса „Експресно разглеждане“ по чл.1, ал.3, която е в размер на 294,66 лева,
като неустойката е предвидена в случай, че в срок до три дни от сключване на
договора длъжникът не представи обезпечение - поръчител или банкова
гаранция.
Въз основа на извършената проверка, след задълбочен анализ на
събраните по одминистративно-наказателната преписка доказателства и при
съобразяване на приложимите правни норми, проверяващите установили, че
посоченият ГПР е и неверен и че в конкретния случай в договора за кредит,
сключен с потребителя фигурира клауза в чл.4, ал.1 за осигуряване на
обезпечение, а в чл.4, ал.2 била уговорена неустойка в размер на 196,38 лева,
както и в чл.1,ал.3 е уговорена такса 294,66 лв. за експресно разглеждане,
която обща сума представлява около 75 % от размера на предоставения
кредит, и чието заплащане е разсрочено за срока на договора и поради това на
практика възнаграждението представлява втора, скрита възнаградителна
лихва, която в нарушение на чл. 19, ал. 1 от ЗПК,не е включена в годишния
процент на разходите, нито в годишния лихвен процент. Ако тази сума би била
включена в годишния процент на разходите, то заедно с фиксираната лихва,
общият размер на ГПР би надхвърлил размера по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Невключването на размера на неустойката в ГПР по кредита и размера
на такса „Експресно разглеждане“, при условие, че са дължими на кредитора и
4
са включени в погасителния план по договора, води до това, че има разлика
между формално посочения и действително прилагания размер и
предвиденият в договора ГПР - 50.06 % не отговаря на разходите, които
реално ще направи потребителят.
С оглед установеното нарушение на 25.07.2024 година, актосъставителят
С. Н. Н. в присъствието на свидетеля И. А. Б. съставила против жалбоподателя
АУАН №006339, чиято фактическа обстановка подробно описва
констатираното от проверяващите нарушение, изразяващо се в това, че
договор за паричен заем *** № 6038278 от 14.05.24г. не отговаря на
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, т.к. не съдържа посочване по ясен и
разбираем начин, годишния процент на разходите и общата сума, дължима от
потребителя. Отразено е че нарушението е извършено на 14.05.2024 година
в гр. Плевен .в офис за кредити с адрес: гр. Плевен, община Плевен,
област Плевен, ул. ***
Описаната в АУАН фактическа обстановка е възпроизведена в
обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 45, ал.1 от
Закона за потребителския кредит (ЗПК) на „****** е наложено
административно наказание - имуществена санкция в размер на 3 000,00 (три
хиляди) лева за извършено административно нарушение по чл. 11, ал.1, т.10 от
ЗПК.
В подкрепа на горната фактическа обстановка са показанията на
актосъставителя С. Н. Н. и на свидетеля И. А. Б., чиито показания съдът
приема с доверие като логични и последователни. Двамата пресъздават свои
преки и непосредствени впечатления относно релевантни за делото факти,
които съответстват на изложените такива в АУАН и в НП, които съдът намира
за ненужно да преповтаря.
В подкрепа на горната фактическа обстановка са и приобщените към
доказателствения материал по делото писмени доказателства, а именно:
Товарителница, Известие за доставяне, Придружително писмо изх.№Р-02-
251/13.11.2024г., Наказателно постановление №Р-006339/07.11.2024г., Доклад
от С. Н. Н., Заключение по възражение с вх.№Р-03-1199/01.08.2024г., Акт
№006339/25.07.2024г., Писмени възражения от „***“ АД, Решение
№948/09.07.2024г. по описа на АС - Монтана, Придружително писмо от „***“
АД, Известие за доставяне, Справка относно извършена проверка на
13.06.2024г., Протокол за проверка на документи № К-0133497/25.07.2024г.,
Договор за паричен заем *** №6038278-14.05.2024г., Декларация по чл.42,
ал.2, т.2 от ЗМИП, Погасителен план на договор за паричен заем
6038278/14.05.2024г., Предложение - въпросник с анализ на клиентските
нужди съгласно чл.325а от КЗ, Предложение за сключване на договор за
паричен заем от дата 14.05.2024г., Приложение към предложение за паричен
заем, Декларация за произход на средства, Разходен ордер №0068/14.05.2024г.,
Договор за паричен заем, Констативен протокол № К-2739957/13.06.2024г.,
СЕФ, Общи условия и ред, при които се предоставят парични заеми от „***“
5
АД, Общи условия приложими към договори за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, Общи условия на кампания „***“, провеждана от „***“
АД в периода от 10.06.2024г. - 10.08.2024г., Предложение за сключване на
договор за паричен заем от дата 11.06.2024г., Копие на лична карта,
Погасителен план за договор за паричен заем 6047653/11.06.2024г., Договор за
паричен заем *** №6047653-11.06.2024г., Предложение за сключване на
договор за паричен заем, Приложение към предложение на паричен заем,
Погасителен план за договор за паричен заем 6047486/11.06.2024г., Договор за
паричен заем *** №6047486/11.06.2024г., Разходен касов ордер
№0063/12.06.2024г., Заповед №358 ЛС/22.04.2015 година.
С оглед установената по делото фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав намира, че жалбоподателят е автор на нарушението по чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК за което е санкциониран с обжалваното наказателно
постановление.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК Договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: годишния
процент на разходите /ГПР/ по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Целта на цитираната разпоредбата от ЗПК е на потребителят да се предостави
пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да
извърши във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор, дали да го сключи. Поставянето на
кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора
и да преценява, дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита,
невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК. Правилна е преценката на административно-наказващият
орган, че дружеството с действията си, е нарушило разпоредбата на чл. 11, ал.
1, т. 10 от Закона за потребителския кредит. Съгласно дефиницията на чл. 19,
ал. 1 от ЗПК Годишният процент на разходите (ГПР) изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредници за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина, която е
израз на всичко дължимо по кредита, следва да са включени всички разходи,
които ще възникнат и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
Стойността на ГПР, като глобален израз на всичко дължимо по кредита е
важна информация за потребителите. На практика благодарение на ГПР става
ясно реалното оскъпяване на всеки кредит, тъй като към лихвения процент по
кредита се добавят всички разходи, които са свързани с кредита. Посочвайки в
договора за кредит размер на ГПР, без да се посочва кои разходи са включени
в него потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е
процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт или трябва
6
да предполага кои точно разходи по кредита са включени в посочената
стойност на ГПР. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 50,06%, без обаче
нито в договора, нито в ОУ към него да се посочи по какъв начин е формиран
ГПР. Това поставя потребителя в неравностойно положение спрямо кредитора
и на практика няма информация от кои пера е оскъпяването му по кредита.
Безспорно, това се явява и в противоречие с чл. 3, nap. 1 и чл. 4 от Директива
93/13 ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на
практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти,
от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1
ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави
пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да
направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи
Неспазването на горепосочените нормативни изисквания на чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗКП е инкриминирано като административно нарушение в чл. 45, ал. 1
ЗПК, който в конкретния случай е и правното основание за ангажиране
отговорността на дружеството жалбоподател, съгласно обжалваното НП.
По отношение на субективната страна, доколкото е ангажирана
отговорността на юридическо лице, в тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че предвидената в чл. 83 от ЗАНН имуществена отговорност
на юридическо лице за неизпълнение на задължение към държавата или
общините е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е
извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на
вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на
имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на
юридическото лице или едноличния търговец, което не е изпълнено, като не се
търси виновно поведение на конкретно физическо лице.
Наложената за нарушението по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК имуществена
санкция, предвидена в разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗПК е в минимален
размер и поради това отпада необходимостта да се обсъжда въпроса за
индивидуализация на наказанието, чийто наложен от наказващия орган
минимален размер от три хиляди лева съдът приема за справедлив, съобразен
с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, съответен на извършеното нарушение и от
естеството да съдейства за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 12
от ЗАНН.
С оглед гореизложеното, съдът счита посочените възражения в жалба за
изцяло неоснователни, тъй като извършването от обективна страна на
административното нарушение по ЗПК от дружеството-жалбоподател се
доказа безспорно и категорично, като при издаването на НП са спазени
изискванията на материалния и процесуалния закон, от което следва НП да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
В случая не се констатират основания за приложение на разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН, тъй като установеното нарушение, както и обстоятелствата
7
по същото не разкриват по-ниска степен на обществена опасност от
обичайната. По дефиниция нарушението е формално и макар закона да не
изисква настъпване на вредни последици като негов съставомерен резултат,
такива фактически са налице – съществено засягане правата на потребителите,
в частност правото им на информация за предлагания продукт. В случая
следва да се посочи и че се касае до субект, осъществяващ кредитна дейност
по занятие, което изисква не само стриктно изпълнение на задълженията по
установения държавен ред, но и полагане на дължимата грижа по отношение
на лоялните отношения с клиентите. При тези съображения не може да се
приеме, че нарушението е "маловажно" по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Крайният извод на съда е, че обжалваното Наказателно постановление е
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
При този изход на административно-наказателното производство и в
съответствие с отправено искане от страна на административно-наказващия
орган, следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение. Съдът
намира, че поисканият размер от 150,00 лева - не съответства на неголямата
фактическата и правна сложност на случая; напротив, съответно на същите, се
явява възнаграждение в размер на 100 лева. Ето защо и на основание чл. 63д,
ал. 5 вр.ал. 4 ЗАНН вр.чл. 27е НЗПП и чл. 143, ал. 3 АПК, „***“ АД, със
седалище и адрес на управление в град София, ЕИК*** следва да бъде
осъдено да заплати на КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ
паричната сума в размер на 100,00 лв. (сто лева), представляваща
юрисконсултско възнаграждение по АНД № 2258/2024г. по описа на РС-
Плевен.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО на осн. 63, ал.2, т.5 от
ЗАНН Наказателно постановление № Р-006339 от 07.11.2024 година на
Председателя на Комисия за защита на потребителите, с което на основание
чл. 45, ал.1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) на „***“ АД, със
седалище и адрес на управление в град София, ЕИК*** е наложено
административно наказание - имуществена санкция в размер на 3 000,00 (три
хиляди) лева за извършено на 14.05.2024г. в гр. Плевен административно
нарушение по чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 5 вр.ал. 4 ЗАНН вр.чл. 27е
НЗПП и чл. 143, ал. 3 АПК, „***“ АД, със седалище и адрес на управление в
град София, ЕИК*** да заплати на КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА
ПОТРЕБИТЕЛИТЕ паричната сума в размер на 100 лв. /сто лева/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение по АНД № 2258/2024г. по
8
описа на РС-Плевен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
Плевен в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9