Решение по дело №4970/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260014
Дата: 24 февруари 2022 г. (в сила от 24 февруари 2022 г.)
Съдия: Петър Теодоров Стоицев
Дело: 20191100604970
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 2 декември 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 24.02.2022 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-ти въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и двадесета година, в състав:

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РАЛИЦА МАНОЛОВА

           ЧЛЕНОВЕ:  ПЕТЪР СТОИЦЕВ

         ИВАН КИРИМОВ

 

при участието на секретар М. Абаджиева и в присъствието на прокурор Хаджийски, като разгледа докладваното от съдия Стоицев ВНОХД №4970/19г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда на Софийски районен съд, НО, 12 с-в от 27.06.2019 г. по НОХД № 6258/15 г. подс. Е.Л.Ц. е признат за невиновен в това, че за времето от 05.01.07 г. до 15.02.08 г. в гр. София, бул. „*******, в условията на продължавано престъпление, с 89 деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, в качеството си на длъжностно лице – „водач на товарен и специализиран автомобил“ – товарен автомобил марка „ДАФ“, модел „95.360 АТИ“ с ДК №*******и товарен автомобил марка „Рено“, модел „АЕ 520 ТИ“ с ДК №*******към търговско дружество „А.ЕООД , присвоил чужди вещи – 4208.50 л. дизелово гориво на обща стойност 6 529.92 лв., представляващи разликата между реално изминатите от него и отчетени километри по 89 бр. пътни листове, собственост на „А.ЕООД, представлявано от Р.А.Г.– управител, връчени му в това му качество да ги пази и управлява, като използвал това количество гориво за собствени нужди и за улесняването му е извършил и друго престъпление – по чл.308, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание, като подсъдимият е оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.202, ал.1, т.1 вр. чл.201 вр. чл.308, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.

Срещу присъдата е постъпил въззивен протест от прокурор при СРП. Във въззивния протест и допълнението към него се твърди, че присъдата на районния съд е неправилна, като са изложени съображения, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установява по безспорен начин качеството на длъжностно лице на подсъдимия, извършването на всеки един превоз от него с предоставения му товарен автомобил, начина на зареждане на гориво от конкретна бензиностанция, точното количество и заплащането му, и се доказват извършени от подсъдимия разпоредителни действия. Развити са доводи и за противоречия в мотивите на присъдата на районния съд. Направено е искане присъдата да бъде отменена и да бъде постановена осъдителна присъда.

В хода на съдебните прения прокурорът моли протеста да бъде уважен по изложените в него съображения и подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение.

Защитникът счита, че от събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства, вкл. множество назначени експертизи, не са събрани такива, които да доказват по безспорен и категоричен начин обвинението. Моли въззивният съд да потвърди присъдата на първата инстанция изцяло.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, VI-ти въззивен състав, след като обсъди доводите в протеста, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намира следното:   

              Фактическата обстановка е правилно изяснена от първоинстанционния съд, по делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателствата, нужни за правилното решаване на делото. Въз основа на събраните и проверени по реда на НПК доказателства и доказателствени средства, са направени правилни фактически изводи, които въззивният съд изцяло споделя и не е нужно да преповтаря. Въззивният съд изцяло се солидаризира и с правните изводи на първата инстанция, че от събраните доказателства не може да се направи заключение за осъществен от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.202, ал.1, т.1 вр. чл.201 вр. чл.308, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.    

              На първо място следва да се отбележи, че внесеният в съда обвинителен акт, по начина, по който е изготвен, изначално не е годен да послужи като основа за постановяване на осъдителна присъда. В обвинителния акт се констатира вътрешна нелогичност и противоречивост, в частта относно описанието на всяко едно от 89-те деяния, включени в продължаваното престъпление. По-конкретно, за всяко от деянията се твърди, че подсъдимият, в качеството си на водач на товарен автомобил, присвоил чужди вещи – дизелово гориво /в различно количество, конкретизирано поотделно за всяко деяние/, което представлява разликата между реално изминатите от подсъдимия километри и отчетените от подсъдимия изминати километри по съответен пътен лист /посочен конкретно за всяко от деянията/. Тази езикова формулировка на обвинението, обаче, се явява нонсенс, тъй като разликата между реално изминатите от подсъдимия километри и отчетените от подсъдимия изминати километри по съответния пътен лист, представлява математическа величина, която също има стойност в километри. Инкриминираното количество дизелово гориво – за всяко от деянията – не може да „представлява разлика“ между две стойности в километри, както е буквалната формулировка в диспозитива на обвинителния акт. Вероятно прокурорът е искал да посочи /но не го е направил/, че инкриминираното количество дизелово гориво, за всяко от деянията, е количеството, което отговаря на разликата между реално изминатите от подсъдимия километри и отчетените от подсъдимия изминати километри. Лексикалната и логическа формулировка на обвинението, по отношение на всяко от деянията, включени в продължаваното престъпление, е лишена от смисъл и това налага тя да се коригира чрез предположения и догадки от страните в процеса, в т.ч. подсъдимия, което е недопустимо, тъй като нарушава правото му на защита, а отделно от това, следва да се коригира и от съда чрез съответна редакция на формулировката на обвинението при постановяване на крайния съдебен акт.  

              При разглеждането на обвинението по същество, въззивният съд стига до извод, че за нито едно от деянията, включени в продължаваното престъпление, не са доказани конкретни  разпоредителни действия, извършени от подсъдимия с предмета на престъплението - дизелово гориво, които разпоредителни действия, съгласно обвинението, се изразяват в „използване на инкриминираното количество гориво за свои нужди“. Изпълнителното деяние на престъплението по чл.201 от НК поначало се изразява в присвояване – т.е. в конкретни действия по фактическо или юридическо разпореждане с предмета на престъплението, които действия следва да бъдат установени по начин на извършване, време и място. По настоящото дело не са ангажирани никакви, а още по-малко категорични и безспорни, доказателства относно това кога, къде, как и при какви обстоятелства подсъдимият е „използвал за свои нужди“ инкриминираното количество дизелово гориво. Тъй като именно в „използването за свои нужди“ се изразява разпореждането с предмета на престъплението и следователно, в това се заключава изпълнителното деяние на престъплението, то за признаване на подсъдимия за виновен е нужно по безспорен начин да бъдат доказани времето, мястото и конкретните действия на използване на горивото от подсъдимия за собствени нужди, но такива доказателства по делото изобщо липсват. Що се отнася до мястото на инкриминираните деяния - мястото, където подсъдимият е използвал за собствени нужди горивото, това категорично не може да е мястото, инкриминирано в обвинителния акт – гр. София, бул. „*******, което представлява адреса на управление на търговското дружество, в което подсъдимият е бил назначен на работа и съответно няма как подсъдимият да е използвал, по какъвто и да е начин, горивото за собствени нужди именно в офиса на фирмата. Мястото на въпросното „използване за собствени нужди“, независимо по какъв начин е станало това, е следвало да се посочи в обвинителния акт като място на извършване на престъплението, което съответно е определящо и за местната подсъдност на делото, и след това да се докаже чрез събрани в хода на съдебното следствие доказателства. 

              Конструкцията на обвинението по настоящото дело е изградена върху тезата, че подсъдимият е отчитал, чрез пътни листове с невярно съдържание, повече от реално изминатите от него километри с поверения му товарен автомобил и съответно, в резервоара на превозното средство е следвало да остане неизползвано количество гориво. Това неизползвано количество действително би било собственост на дружеството, в което подсъдимият работи и би могло да бъде предмет на длъжностно присвояване. Ако се установи, че въпросният излишък от гориво липсва, то следва да се изясни дали това се дължи на конкретни разпоредителни действия от страна на подсъдимото лице или се касае за липса с неустановен произход /т.е. възможно е липсата да е причинена например от кражба от трето лице, случайна загуба поради небрежно боравене с превозното средство, и т.н., и т.н./. В случай, че се ангажират безспорни доказателства относно конкретни разпоредителни действия на подсъдимия с излишъка от гориво /напр. продажба на горивото от подсъдимия на трети лица, използването на горивото за свои собствени нужди и др./, то обвинението по чл.201 от НК би било доказано. В случай обаче, че такива разпоредителни действия не бъдат доказани, това означава, че са налице липси на гориво с неустановен произход и деянията са несъставомерни по чл.201 от НК. Практиката на ВКС е последователна в становището, че липсата на имущество – вещи и пари, поверени на длъжностното лице за пазене и управление, не винаги означава, че е резултат на присвояване, защото тя поначало е щета с неустановен произход, докато не се установи, че щетата се дължи на умишлено извършено разпореждане без правно основание /решение №469/29.06.05 г. на ВКС, II н.о., решение №65/10.02.03 г. на ВКС, II н.о., решение №425/17.09.91 г. на ВКС, I н.о./. Липсата на стоково-материални ценности, поверени на длъжностното лице за пазене или управление, не означава, че същите са присвоени, защото тази липса може да се дължи на различни причини  В този смисъл е решение №5/30.11.83 г. на Пленума на ВС, което разглежда сходен с настоящия казус относно длъжностно лице – водач на товарен автомобил и в което изрично се посочва, че незаконосъобразен е правният извод, че щом като подсъдимият е получил повече от необходимото количество гориво и не е отчитал икономии, а същевременно не е намерена и наличност на излишъка от горивото, то подсъдимият го е присвоил. Липсата на излишъка може да се дължи на много и различни причини. За да е налице присвояване, е необходимо да се докаже от обвинението, че длъжностното лице се е разпоредило с имуществото без да има право на това. В посоченото решение ВКС приема, че даже да се установи, че подсъдимият е надписал пробезите на автомобила, трябва да се докаже какви точно икономии е реализирал и да се изследват причините за липсата им. За престъплението по чл.201 от НК трябва да бъдат доказани разпоредителните действия на отчетника, които е извършил в свой или чужд интерес, защото наказателната отговорност не може да се носи по предположение /решение №429/16.10.01 г. на ВКС, I н.о./. Неотчитането на чуждо имущество може да бъде косвено доказателство за присвояването му, но само когато не е единствено доказателство за причинената щета /решение №854/18.04.06 г. на ВКС, I н.о./.

              На следващо място следва да се посочи, че от доказателствата по делото не може да се направи и категоричен извод за това колко са били реално изминатите от подсъдимия километри с превозното средство и оттам съответно – колко е тяхното завишение в изготвените от подсъдимия пътни листове с /евентуално/ невярно съдържание. В заключението на Автотехническата и счетоводна експертиза вещите лица посочват, че няма директна стойност, показваща изминатото разстояние от подсъдимия с товарния автомобил, тъй като по данните от тахошайбата изминатото разстояние не може да бъде изчислено по математически път поради причини, които вещите лица подробно описват. Не може да се посочи с категоричност и колко гориво е следвало да се изразходва за реално изминатите километри, както и колко гориво би отговаряло на евентуална разлика с отчетените в повече километри, тъй като нормата на разхода на гориво не може да бъде точно дефинирана. Вещите лица твърдят, че разходът на гориво зависи от множество фактори и че фабрично заводските параметри за разход на гориво не отговорят на реално експлоатационните такива. В експертизата е казано, че предвид голямото разнообразие от марки, модели, технически характеристики и т.н., в момента няма експлоатационни нормативи, каквито е имало в миналото, а всяка фирма си определя свой норматив съобразно опита и практиката си; този подход при определянето на норма за разход на гориво не отговаря на изискването на наказателния процес за доказване на обвинението по несъмнен и безспорен начин. В конкретния случай вещите лица посочват, че най-общо за този вид товарни автомобили /клас, товаропоносимост, марка, модел и др./ средният разход е от порядъка на 36 – 40 л./100 км, а процесното дружество е приело допустим разход 38 л. Несигурността на експлоатационната норма за разхода на гориво и широките граници, в които тя потенциално може да варира, означава, че ако тази норма се използва за доказване на размера на предмета на престъплението, то обвинението би почивало на предположения. В заключение, налага се извода, че няма как да се установи по делото, по категоричен и безспорен начин, колко излишък от гориво /като разлика между горивото, отговарящо на реално изминатите километри и горивото, отговарящо на посочените в повече километри/ е следвало да остане в резервоара на товарния автомобил и оттам, да се определи и размера на предмета на престъплението.

              По горните съображения и предвид липсата на доказателства в подкрепа на обвинението, въззивният съд споделя заключението на първата инстанция, че подсъдимият следва да бъде оправдан по внесеното обвинение за престъпление по чл.202, ал.1, т.1 вр. чл.201 вр. чл.308, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.

 

Воден от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД 

 

 

РЕШИ:

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда на Софийски районен съд, НО, 12 с-в от 27.06.2019 г. по НОХД № 6258/15 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

 

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                   2.