и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 544/10.10.2005 г., постановена по НОХД № 643/2005 г., Кърджалийският районен съд е признал Тодор Николов Парапанов от гр.Кърджали, за виновен в това, че на 22.05.2005 г. около 00.30 ч. в гр.Кърджали, на бул.”Булаир”, при управление на МПС – лек автомобил „Деу Тико” с ДК № РВ 02 63 КК, собственост на Огнян Георгиев Вътев от гр.Пловдив, нарушил правилата за движение – чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП – не съобразил скоростта на движение с характера и интензивността на движението и не направил необходимото, за да намали скоростта при възникналата опасност за движението, и чл.119, ал.1 от ЗДвП – при приближаване на пешеходна пътека не намалил скоростта, за да пропусне преминаващия по нея пешеходец, при което ударил пресичащия пътното плътно пешеходец Радослав Руменов Радев от гр.Кърджали и по непредпазливост му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на двете кости на дясната подбедрица, довело до трайно затрудняване на движението на десния крак, поради което и на основание чл.343, ал.1, б.”б” предл.2-ро във вр. с чл.342, ал.1 във вр. с чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание “глоба” в размер на 500 лева. На основание чл.343г във вр. с чл.343, ал.1, б.”б” предл.2-ро във вр. с чл.342, ал.1 във вр. с чл.78а във вр. с чл.37, т.7 от НК, съдът е наложил с присъдата на подсъдимия Тодор Парапанов и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 година, считано от датата на отнемане на свидетелството за правоуправление. Със същата присъда районният съд е осъдил подсъдимия Парапанов да заплати на Радослав Руменов Радев от гр.Кърджали сумата в размер на 800 лв., представляващи обезщетение за нанесени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 22.05.2005 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска в останалата му част и за разликата до пълния му предявен размер от 1000 лева, като неоснователен и недоказан. Подсъдимият е осъден и да заплати по сметка на ВСС направените по делото разноски общо в размер на 106 лева, от които 74 лв. възнаграждение за вещи лица и 32 лв. държавна такса върху уважения размер на предявения граждански иск. Недоволен от така постановената присъда е останал жалбодателят Тодор Николов Парапанов, който я обжалва в частта, с която му е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС за срок от една година.” Счита, че в тази част присъдата е неправилна, тъй като наложеното му наказание било явно несправедливо – несъответствало на тежестта и обществената опасност на деянието и дееца. Съдът не бил взел предвид, че целите на наказанието можели да бъдат постигнати и без постановяване на такова наказание въобще, или при постановяване на по-леко наказание „лишаване от правоуправление.” Не било отчетено обстоятелството, че подсъдимият работил и издържал семейството си единствено като упражнявал професионално шофьорска дейност. Счита, че следва да се приложи разпоредбата на чл.78а, ал.4 от НК и да не му се налага това наказание. Моли, настоящата инстанция да постанови решение, с което да отмени присъдата в обжалваната й част, или да я измени, като намали размера на наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от една година на 3 месеца. В съдебно заседание жалбодателят лично и чрез адв.Дуков поддържа жалбата си. Гражданския ищец счита, че жалбата е неоснователна и моли присъдата да бъде потвърдена. Прокурорът от Окръжна прокуратура - Кърджали моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваната присъда на Кърджалийския районен съд, тъй като счита, че същата е законосъобразна, а наложеното наказание справедливо. Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.312 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя, констатира: Жалбата е частично основателна. Първоинстанционния съд е събрал поисканите от страните доказателства за изясняване на делото от фактическа страна, като пред настоящата инстанция бяха събрани и нови писмени такива – трудов договор и декларация за имуществено състояние. С оглед събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка: На 22.05.2005 г. вечерта, около 00,30 ч. Тодор Николов Парапанов управлявал таксиметров лек автомобил „Деу Тико” с ДК № РВ 02 63 КК, собственост на Огнян Георгиев Вътев от гр.Пловдив, по бул.”Булаир” в посока към кв.”Възрожденци” от кино „Орфей”. В автомобила се намирал клиент – св.Хасан Садула. Приближавайки кръстовището между посочения булевард и ул.”Републиканска” подс.Парапанов и свидетелят забелязали, че на пешеходната пътека се движат пешеходци. Св.Садула предупредил подсъдимия да намали скоростта, но последния решил, че има достатъчно разстояние за безопасното разминаване на управлявания от него автомобил и пешеходците, поради което и не намалил скоростта, с която се движел автомобила и която била 49 км/ч. В непосредствена близост до пешеходната пътека подсъдимият констатирал, че ще блъсне пешеходците и задействал спирачната система на автомобила, но въпреки това ударил намиращия се на платното пешеходец Радослав Радев. От удара последния бил изхвърлен напред, след което паднал на пътното платно. Подс.Парапанов се обадил по радиостанцията на автомобила си и поискал медицинска помощ и съдействие от органите на полицията. Пристигнал автомобил на ЦСМП – Кърджали и св.Радев бил откаран и настанен на лечение в МБАЛ-Кърджали. След няколко минути на местопроизшествието пристигнал полицейски патрул в състав – свидетелите Осман, Йорданова и Кумчев, които изпробвали подсъдимия за наличие на алкохол в кръвта, като тестът бил отрицателен. На подсъдимия бил съставен акт за нарушение по ЗДвП. Видно от заключението на вещото лице по приетата от съда съдебномедицинска експертиза, на пострадалият Радослав Радев е било причинено счупване на двете кости на дясната подбедрица, което е довело до трайно затрудняване на движението на десния крак за около 3-4 месеца. Описаното увреждане, представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК. От заключението на вещото лице инж.Пенчо Стоев се установява, че скоростта на лекия автомобил „Деу Тико” преди ПТП е била 49 км/ч., а дължината на „опасната зона” при тази скорост възлиза на 32,34 м.. Водача – подс.Парапанов е възприел своевременно пресичащите пешеходци, но неправилно е преценил разстоянието до тях и не е взел мерки за намаляване на скоростта и извършване на спасителна маневра /спиране, заобикаляне/, за което е имал възможност, поради което е настъпило ПТП. Въз основа на така приетата фактическа обстановка следва да се направи извод, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъплението, за което е предаден на съд, както правилно е прието и от първоинстанционния съд. Основание за такъв извод дават събраните по делото гласни и писмени доказателства, които са непротиворечиви и взаимно допълващи се, и които са обсъдени от районния съд, поради което и не е необходимо да бъдат обсъждани отново. Междувпрочем, така установената по делото фактическа обстановка не се оспорва от жалбодателя. Или безспорно по делото се установява, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.343, ал.1 б.”б” във вр. с чл.342, ал.1 от НК, за това, че на 22.05.2005 г. около 00,30 ч. в гр.Кърджали, на бул.”Булаир”, при управление на МПС – лек автомобил „Деу Тико” с ДК № РВ 02 63 КК, собственост на Огнян Георгиев Вътев от гр.Пловдив, нарушил правилата за движение – чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП – не съобразил скоростта на движение с характера и интензивността на движението и не направил необходимото, за да намали скоростта при възникналата опасност за движението, и чл.119, ал.1 от ЗДвП – при приближаване на пешеходна пътека не намалил скоростта, за да пропусне преминаващия по нея пешеходец, при което ударил пресичащия пътното плътно пешеходец Радослав Руменов Радев от гр.Кърджали и по непредпазливост му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на двете кости на дясната подбедрица, довело до трайно затрудняване на движението на десния крак. От субективна страна деянието е извършено при форма на вината непредпазливост. Извършителят не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици от деянието, но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди. Съдът е преценил наличието на изискуемите предпоставки по чл.78а от НК - за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност и налагане на административно наказание „глоба”, а именно: деецът не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК; за извършеното престъпление, което е непредпазливо се предвижда наказание „лишаване от свобода” до три години; от престъплението няма настъпили имуществени. При определяне размера на наказанието „глоба” първоинстанционният съд е обсъдил както обществената опасност на деянието, така и обществената опасност на извършителя. Съобразено е наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което правилно съдът е определил наказанието в минимално предвидения размер от 500 лева. Настоящия съдебен състав намира за неоснователно искането на подсъдимия да се отмени първоинстанционната присъда в частта й, с която му е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1/една/ година, тъй като самото деяние е с висока степен на обществена опасност – поради престъпна самонадеяност при нарушаване установените правила и норми в ЗДвП е причинена средна телесна повреда, при това на човек движещ се по пешеходна пътека. За да бъдат постигнати целите на наказанието визирани в разпоредбата на чл.36 от НК подс.Парапанов следва да изтърпи и наказание „лишаване от право да управлява МПС”. Относно извода на първоинстанционния съд относно размера на това наказание, а именно 1/една/ година „лишаване от право да управлява МПС”, то същият е необоснован и незаконосъобразен, имайки предвид, че превес при индивидуализацията на наказанието имат смекчаващите отговорността обстоятелства и неправилно е прието, че подсъдимият многократно е наказван по административен ред за нарушения по ЗДвП. Видно от приложената по делото справка от сектор КАТ – Кърджали, няма регистрирани наказания налагани на подс.Парапанов. Също така не е отчетено обстоятелството, че Парапанов работи и се издържа като шофьор – това е единственият му източник на доходи. Или така определеното му наказание “лишаване от право да управлява МПС” е завишено по размер и очевидно не съответствува на обществената опасност на деянието и дееца, т.е. е явно несправедливо. При това положение настоящата инстанция намира, че е необходимо и достатъчно налагането на подсъдимия на наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца – т.е. към предвидения от закона /чл.49 във вр. с чл.37, т.7 от НК/ минимален размер. С оглед изложеното, следва да бъде изменена обжалваната присъда в частта й, с която на подсъдимия за извършеното престъпление на основание чл.343г във вр. с чл.343, ал.1, б”б” във вр. с чл.342, във вр. с чл.78а във вр. с чл.37, т.7 от НК е наложено наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 година, като същото бъде намалено на 6/шест/ месеца “лишаване от право да управлява МПС”. С оглед изложеното по-горе, съдът намира, че в частта й извън наложителното изменение по отношение на наложеното на подсъдимия наказание “лишаване от право да управлява МПС”, обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена в тази й част. Водим от изложеното, и на основание на основание чл.332 т.3 и 6, във вр. с чл. 335 ал.1 т.1 и чл.336 от НПК , Окръжният съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА Присъда № 544/10.10.2005 год. по н.о.х.дело № 643/2005 год. по описа на Кърджалийския районен съд, в частта й , с която на Тодор Николов Парапанов от гр.Кърджали, с ЕГН ********** на основание чл.343г във вр. с чл.343, ал.1 б”б” предл. 2-ро във вр. с чл.342, ал.1 във вр. с чл.78 във вр. с чл.37, т.7 от НК е наложено наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1/една/ година, като НАМАЛЯВА размера на наказанието на 6/шест/ месеца, считано от датата на отнемане на свидетелството му за правоуправление. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част. Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |