Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, І ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на тридесети ноември през две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар М. Методиева, като разгледа докладваното
от председателя гражданско дело № 13245 по
описа за 2019 год.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявeн е от Я.К.Н., чрез законния й представител М. В.А., против
„Д.з.“ ЕАД иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Ищцата твърди, че на 17.10.2018 г., около 15.50 ч., е настъпило
пътно-транспортно произшествие на ПП-I-4, началото на с. Ново село, по вина на водача на л.а "Ситроен Ц-4“ с рег. № ********– А.Б.Д.. Твърди, че по
силата на договор за застраховка
"Гражданска отговорност"
ответникът отговарял за вредите,
причинени при управлението на гореописания автомобил. Поддържа, че от деликта получила телесни
повреди, от които претърпяла неимуществени вреди, изразили се в болки и
страдания, за които застрахователят й дължал обезщетение в размер на 150 000
лв. Наред с това
претендира и имуществени вреди в размер на 373 лв., изразили се в разходи за
изследвания и лечение. Моли съда да осъди ответника да й заплати посочените суми,
ведно със законната лихва, считано от 14.06.2019 г. до окончателното изплащане.
Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявения иск,
като поддържа следните възражения: оспорва механизма на настъпване на пътно-транспортното
произшествие; оспорва твърденията, че поведението на сочения от ищцата
деликвент е било противоправно и виновно; твърди, че виновни за настъпване на
катастрофата били водачите на л.а „Тойота Хайлукс“ с рег. № ********и л.а „Хонда Сивик“ с рег. № ********; оспорва
да е налице причинно-следствена връзка между ПТП и описаните в исковата молба
вреди; оспорва размера на иска за неимуществени вреди; поддържа становището, че
други водачи на МПС с поведението си допринесли за настъпването на катастрофата,
а именно - водачите на л.а „Тойота
Хайлукс“ с рег. № ********и л.а „Хонда Сивик“ с рег. № ********; твърди, че при определяне размера на обезщетението следвало
да се вземе предвид приносът на другите
водачи на моторни превозни средства; оспорва иска за имуществени вреди, тъй
като липсвали доказателства разходите да са били необходими за лечението на
ищцата; оспорва началната дата, от която се претендира законна лихва върху
обезщетенията.
Съдът, като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Предявеният иск е с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ:
За да бъде уважен иска ищцата трябва да ангажира
доказателства за следните обстоятелства: 1/ за наличието на договор за застраховка
”Гражданска отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия
причинител на вредата, и ответното дружество; 2/ за юридическите факти от
състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното
дружество МПС: вреда, противоправно деяние и причинно-следствена връзка между
противоправното деяние и вредата; 3/ да докаже размера на дължимото
обезщетение.
Страните не спорят, че към датата на настъпване на
произшествието отговорността на водача
на л.а "Ситроен Ц-4“
с рег. № ********е била застрахована от ответното дружество по договор за
застраховка ”Гражданска отговорност”.
От заключението на автотехническата експертиза, което
съдът приема като компетентно и обективно дадено, се установява следният
механизъм на настъпване на катастрофата: На 07.10.2018 г., около 15:50 ч.,
лек автомобил „Хонда“ с peг. № ******** се движил по път I-4 в посока от гр. Велико Търново към гр. София. В района
на км. 106+40, с. Ново село, скоростта на
лек автомобил „Хонда“ е била от порядъка на 50 км/ч. Пред него на около 11-12
метра със скорост от порядъка на 65 км/ч се е движел лек автомобил „Тойота“ с
peг. ********. В същото време в лентата за движение в посока София - Велико
Търново със скорост от порядъка на 76 км/ч се е движел лек автомобил „Ситроен“
с peг. № ********. Водачът на лек автомобил „Ситроен“ е започнал да навлиза в
лентата за насрещно движение, при което водачът на лек автомобил „Тойота“ е
отклонил автомобила си вдясно, настъпил е приплъзващ удар между предна лява част
на лек автомобил „Ситроен“ и задна лява част в областта на задна лява гума на
лек автомобил „Тойота“. След този удар лек автомобил „Тойота“ е продължил
движението си вдясно с едновременно търкаляне и плъзгане на колелата, като в
същото време е започнал да ротира около масовия си център, в посока обратна на
часовата стрелка, и преди да преустанови движението си се е преобърнал през
таван и е застанал на мястото, описано в протокола за оглед. След този удар лек
автомобил „Ситроен“ е продължил движението си напред вляво и след изминаването
на около 12 метра е последвал втори удар между него и лек автомобил „Хонда“.
Скоростта на лек автомобил „Ситроен“ в момента на удара е била от порядъка на
51 км/ч. В момента на навлизането на лек автомобил „Ситроен“ в лентата за
насрещно движение водачът на лек автомобил „Хонда“ е предприел спиране и е
намалил скоростта си до 19 км/ч, но независимо от това е бил ударен от
навлезлия в лентата за насрещно движение лек автомобил „Ситроен“. След удара
лек автомобил „Ситроен“ се е отклонил вляво с едновременно завъртане около
масовия си център по посока на часовниковата стрелка и се е установил на
мястото, описано в протокола за оглед. Лек автомобил „Хонда“ от своя страна
вследствие на удара е започнал да се движи назад с едновременна ротация около
масовия си център, по посока на часовниковата стрелка, и се е установил на
мястото, описано в протокола. От извършения анализ на произшествието вещото
лице е дало заключение, че водачите на лек автомобил „Тойота“ и лек автомобил
„Хонда“ от момента на навлизането на лек автомобил „Ситроен“ не са имали
възможност да предотвратят произшествието, чрез спиране, тъй като водачът на
лек автомобил „Ситроен“ не е предприел спиране, а е продължил движението си в
лентата за насрещно движение. Водачът на лек автомобил „Тойота“ е предприел
отклоняване на автомобила вдясно, като по този начин е предотвратил челен удар
между него и лек автомобил „Ситроен“. От своя страна водачът на лек автомобил
„Хонда“ е предприел технически правилни действия, като е предприел спиране и е
отклонил моторното превозно средство вдясно в момента, в който лек автомобил
„Ситроен“ е започнал да навлиза в лентата му за движение. Според вещото лице, причина
за настъпване на произшествието е поведението на водача на лек автомобил
„Ситроен“, който е допуснал управляваният от него автомобил да навлезе в
лентата за насрещно движение при наличието на движещи се насреща автомобили.
От заключенията на изслушаните общо четири съдебно-медицински
експертизи, които съдът кредитира като компетентно и обективно дадени, се
установява, че на 07.10.2018 г., около 15,50 часа, М. В.А. – майка на ищцата Я.Н.,
е пострадала при ПТП като пътник на предна седалка в л.а. „Хонда Сивик“ с peг.
№ ********. След инцидента е приета за лечение в МОБАЛ „Д-р Стефан
Черкезов" - Велико Търново. Майката е получила следните увреждания:
коматозно състояние; руптура (разкъсване) на далака; фрактура на второ и трето
ребро вляво по предна аксиларна линия; счупване на гръдната кост; травматичен
хемопневмоторакс. Травмите са наложили животоспасяващо оперативно и
реанимационно лечение, проявили са се инфекциозни усложнения и са настъпили многоорганни
увреждания. Това състояние на майката е наложило извършване на преждевременно
раждане на Я.К.Н. на 16.10.2018 г., чрез цезарово сечение, в VII лунарен месец.
Вследствие на процесното ПТП Я.К.Н. е получила
индиректни телесни увреждания, настъпили във връзка с тежките травми, получени
от нейната майка. Детето се е родило в
увредено състояние, с ниско тегло и ръст, било е интубирано, поради неефикасно
собствено дишане, поставено е било на апаратна вентилация. При изследването на
детето са били установени клинични и образни данни за тежка хипопротеинемия; начален хеморагичен синдром; анемия; незрели
мозъчни структури; кръвоизлив в мозъчните стомахчета /ИВК/ II ст. вдясно с
малка киста в плексуса и III ст. вляво с леко разширение на стомахчето.
Вещите лица са категорични, че след извършеното принудително секцио е съществувала реална опасност за
живота на Я.К.Н., поради описаните по-горе болестни увреждания.
Според експертите, още от момента на самото си раждане, в
пряка връзка с настъпилите телесни увреждания и провежданите медицински
процедури, Я.Н. е търпяла интензивни болки и страдания, утежнени от липсата
през този период на майчина грижа и близост. С преживяване на болки и
дискомфорт са били придружени провежданите рехабилитационни процедури през
пролетта на 2019 г. Допълнителни болки и страдания детето Я. е преживяла във
връзка с двукратните фрактури на ръцете, поради нарушена костна плътност.
Вещото лице д-р Х.М. –
специалист неврохирург, заявява, че от неврохирургичен
и неврологичен аспект към момента липсват
клинични и лабораторни данни за наличие на трайни неблагоприятни последици
за здравословното състояние на пострадалата. Според експерта, прогнозата за в
бъдеще за детето е относително благоприятна, но не е изключено развитие на допълнителни
усложнения. Решаващо значение в прогнозно отношение биха имали изследвания чрез
магнитно-резонансна томография на главен мозък и електроенцефалографско
изследване. На 10.12.2018 г. е било извършено контролно ултразвуково изследване
на главен мозък, според което мозъчните структури са нормални. При извършен
клиничен преглед на 07.08.2019 г. е отразено, че детето е с нормално физическо
и психомоторно развитие. Извършените разходи по представените фактури и касови
бонове /л.26 и л.40 от делото/, според експерта, са били необходими за
лечението на детето.
Вещото лице д-р Р.Х. –
специалист по нефрология - заявява, че от
момента на раждането на детето до последния му преглед от детски нефролог не са установени увреждания на пикочната
система, вследствие на преживяното от майката ПТП, и не е провеждано
лечение по този повод.
Вещото лице д-р А.Н. –
специалист педиатрия и детска пулмология – заявява,
че при раждането на детето са провеждани реанимационни процедури с аспирация,
обдишване с Амбу и интубация, поради неефикасно собствено дишане с последваща
апаратни вентилация. Детето е родено с респираторен
дистрес синдром, ниско тегло, хипербилирубинелия, установена е белодробна
незрялост с хиалинно-мембранна болест /ХМБ/, за което е инсуфлиран сърфактант,
с тежка хипопротеинемия, за което са направени инфузии на плазма и хуманалбумин,
с хеморагичен синдром, наложил приложение на витамин К и плазма, и анемичен
синдром, за което е вливана еритроцитна маса. Установени са още хипоксично-исхемична
енцефалопатия /ХИЕ/, от ТФЕ; незрели мозъчни структури, ИВК II ст. вдясно с
малка киста в плексуса. В ляво ИВК III ст. с лека дилатация (разширене) на
вентрикула. Неколкократно детето е било хоспитализирано в СБРДЦП
„Св.София“ с диагноза: „Специфични разстройства в развитието на двигателната
функция“. Установено е било „Централно координацоинно смущение 2 /лека/ степен
– с АРМТ- вдясно, повече вляво, със спастична заплашеност. Провеждана е била физикална
терапия и индивидуална кинезитерапия с добър ефект. Вещото лице заявява, че при
проведен клиничен преглед на 29.10.2022 г. детето е изпаднало в ужас,
съпроводен с писъци и неистов плач, при опит да бъде прегледано. Според експерта,
е необходима работа с детски психолог и детски психиатър, с провеждане на
психотерапия за преодоляване на стреса и страховите състояния на детето. Вещото лице заявява, че благодарение
на положените медицински грижи, физикална терапия и кинезитерапия, детето се е
развило нормално двигателно, няма данни за парези, здравното му състояние е
добре възстановено. По отношение на растежа – ръстът е в границите на
нормата, теглото е на долна граница на нормата за 4 годишна възраст при
момичета. Съществува риск от костни
фрактури, предвид изоставане в костната възраст и понижена костна плътност. До
момента са преживени две фрактури. По данни от епикриза от детска клиника
по диабет на СБАЛДБ детето е с „Други форми на хиперпаратиреоидизъм“, за което
е необходимо доуточняване във времето от детски ендокринолог, както и
проследяване на нивата на кръвна захар, поради възможен тип MODУ2 диабет. Детето е фамилно обременено за инсулинова
резистентност и диабет, най-вероятно тип MODУ2. Я. се проследява и от
нефролог, поради поставена диагноза: “Вродени нарушения в проходимостта на
бъбречното легенче и вродени аномалии на уретера. Микроскопска еритроцитурия.
Кристалургия“. Според експерта, трайните
последици за здравето на детето са свързани с психо-емоционалното му развитие –
невропатичен тип дете с афективни пристъпи, най вероятно вследствие на
преживения стрес от честите медицински прегледи и манипулации. Възстановителният
период по отношение на моторното развитие, благодарение на проведеното
физикално лечение и кинезитерапия, е протекъл благоприятно. Към момента при
детето няма данни за спастицитет и парези. В
соматичен и психичен аспект възстановителният период ще е по-продължителен.
Необходимо е проследяване от личен лекар и от специалисти – детски нефролог,
детски ендокринолот, детски психолог и психиатър. Представените документи за разходи
за лечение на детето експертът е определил на 373 лв. и е посочил, че са били
необходими за неговото възстановяване.
Вещото лице д-р Е.Й. –
специалист по физикална и рехабилитационна медицина заявява, че на
детето е била препоръчана индивидуална рехабилитационна програма, включваща: мануален
масаж; позициониране /при носене-ембрионална позиция в мишничната ямка на
родителя - при будуване - 50% по гръб в ембрионална позиция тип “гнездо“ и 50%
по корем, а по-късно - позициониране при носене - седнала на предмишницата с
фиксиран таз; нискоинтензивно магнитно поле – транскраниално; рехабилитация по
методите на Войта и Бобат; вестибуларно стимулиране. По време на
хоспитализациите в СБРДЦП “Св.София“ ЕООД рехабилитационната програма на Я.К.Н.
е включвала и логопедична - хранителна терапия, както и ерготерапия. Вещото
лице посочва, че, по данни на майката, по време на провеждане на
рехабилитаицонната програма не се е налагал прием на лекарства. Единствено при
оплаквания от главоболие детето пиело „Нурофен“. Към момента на прегледа на 18.11.2022 г. вещото лице е установило, че Я.Н.
е с напълно възстановено здравословно състояние. Липсват данни за трайни
увреждания. Направените разходи в размер на 373 лв. са били необходими за
лечението на детето.
За установяване на претърпените от ищцата неимуществени
вреди по делото са събрани и гласни доказателствени средства.
От показанията на св. К.Н.– баща на ищцата, се
установява, че на 07.10.2018 г. той и съпругата му М. /бременна в седми месец/
се прибирали от Велико Търново към София. Времето било слънчево и хубаво, а
трафикът бил натоварен. По пътя към София, в района на Ново село, насрещно
движещ се автомобил навлязъл в тяхната лента за движение и ги ударил.
Свидетелят видял, че ще настъпи ПТП с автомобила пред него, поради което натиснал
спирачки, но в следващия момент автомобилът пред него навил десен волан и
излязъл от пътя и така пропуснал насрещно движещия се автомобил, който ги
ударил. След това били приети в болница „Черкезов“ във Велико Търново, като впоследствие
били прехвърлени в болница в София. И той, и неговата съпруга, били в тежко
състояние в реанимация. На деветия ден се наложило на жена му да бъде направено
спешно секцио. Заради преждевременното раждане детето Я. престояло два месеца в
неонатологията, като първите седмици било в кувьоз. Родило се 1300 грама, 38
см, с кръвоизливи в мозъка, недоразвити бели дробове, в доста тежко състояние.
Тогава в болницата им казали, че трябва да се следят кръвоизливите и започнали
много регулярно да проследяват как се затваря фонтанелата, целта била да успеят
медикаментозно да отстранят кръвоизливите преди да се затвори фонтанелата, за
да може детето да има правилно развитие. Лекарите съставили индивидуален план
за регулярни проверки на Я. от очен лекар, невролог, ортопед, нефролог,
кардиолог, пулмолог, които специалисти всяка
година и понастоящем продължавали да следят здравословното състояние на детето.
В началото всяка седмица родителите водели Я. при множество лекари. Тя била доста
стресирана, много плачела. Когато била на около годинка, лекарите им казали, че
много изостава във физическото си развитие, била по-дребна от връстниците си. Предписали
им рехабилитация в „Болница за церебрална парализа“, където преминали два, три
или четири последователни курса. На тези курсове правили „Войта терапия“, която
доста стресирала детето, понеже го държали насила, без да има право да мърда и
му извивали отделни крайници - ръка, крак или врата, за да може насилствено то
да се съпротивлява и да се предизвика реакция, която до този момент липсвала.
Над шест месеца провеждали тези рехабилитации и едновременно с това имали и
частен рехабилитатор, който бил препоръчан от лекарите и ги посещавал в дома им
два или три пъти всяка седмица в продължение на около 6-7 месеца. На година и
три месеца спрели рехабилитацията. От всички тези рехабилитации, лекари и
изпитана болка детето станало много плахо и отказвало комуникация дори с бабите
си. Понастоящем Я. била все още доста затворена и изнервена. Заради това, че била
недоразвита за възрастта си и доста слаба, след изследване се установило, че
има остеопороза, поради което два пъти чупила ръката си, а при раждането се
установило, че има и разширено бъбречно легенче, което налагало регулярно
проследяване при нефролог. Детето непрекъснато приемало медикаменти.
При така събраните доказателства, с оглед на автотехническата
и съдебно-медицински експертизи, съдът приема за установено по делото, че
поведението на водача на лек автомобил „Ситроен Ц-4“ с рег.№ ********– А.Б.Д. -
е било противоправно и виновно и е причинило
настъпването на катастрофата, както и индиректните телесни повреди на ищцата.
От изслушаните експертизи, както и от показанията на св. Н., се установява, че
ищцата е претърпяла неимуществени вреди, т.е доказани са всички юридически
факти от състава на чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Относно размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди:
Обезщетението за неимуществени
вреди в хипотезата на чл. 432, ал. 1 от КЗ се определя от съда по справедливост, съгласно
чл. 52 от ЗЗД. В Раздел ІІ на Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на
ВС, което е задължително за съдилищата, както и в множество съдебни решения на
ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, е указано, че понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То
е свързано с преценката на конкретни, обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението. В Решение № 27 от 15.04.2015 г., постановено по т.д. № 457/2014
г. на ВКС, ІІ т.о., както и в други решения на касационния съд, е прието, че за
да реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди,
като се съобразят редица обстоятелства, като характера и тежестта на
увреждането, степента и интензитета на болките и страданията, икономическата
конюнктура на страната и др. Доколкото неимуществените вреди се отнасят до
емоционалния живот на пострадалия, причиняват физически и морални страдания,
накърняват душевното спокойствие и равновесие на пострадалия, преживяването им
за всеки индивид е индивидуално.
Събраните по делото доказателства установяват, че се
касае за тежък случай на
увредено дете в резултат на пътно-транспортното
произшествие. В своята последователност, причинно-следственият процес е довел до това, че заради травмите
на бременната М.А. от ПТП и опасностите за плода, се е наложило да се вземе трудното
и рисковано медицинско решение да се
извърши цезарово
сечение в 30 гестационна седмица, за да се роди Я.Н.. Това е довело
до множество проблеми при детето, поради неговата недоносеност. То се е
родило в увредено състояние, с ниско тегло и ръст, било е интубирано, поради
неефикасно собствено дишане, поставено е било на апаратна вентилация. При
изследването на детето са били установени клинични и образни данни за тежка
хипопротеинемия; начален хеморагичен синдром; анемия; незрели мозъчни
структури; кръвоизлив в мозъчните стомахчета /ИВК/ II ст. вдясно с малка киста
в плексуса и III ст. вляво с леко разширение на стомахчето. Вещите лица са
категорични, че след извършеното принудително секцио е съществувала реална
опасност за живота на Я.К.Н., поради описаните по-горе болестни увреждания. Психологичният статус на
детето също е повлиян
от преждевременното му
раждане и последвалото лечение. По категоричен начин е установена причинно-следствената връзка на
тези страдания с катастрофата, тъй като именно тя е предизвикала преждевременното раждане на детето.
Много трудно може
да се определи
паричен еквивалент за детски страдания,
протекли още от момента на
раждане, които са продължили и впоследствие.
Съдът съобрази вида и степента на уврежданията, съгласно
медицинските експертизи, непосредствено след раждането – тежка хипопротеинемия;
начален хеморагичен синдром; анемия; незрели мозъчни структури; кръвоизлив в
мозъчните стомахчета /ИВК/ II ст. вдясно с малка киста в плексуса и III ст.
вляво с леко разширение на стомахчето. Детето е родено с респираторен дистрес
синдром, ниско тегло, хипербилирубинелия, установена е белодробна незрялост с
хиалинно-мембранна болест /ХМБ/, за което е инсуфлиран сърфактант, с тежка
хипопротеинемия, за което са направени инфузии на плазма и хуманалбумин, с
хеморагичен синдром, наложил приложение на витамин К и плазма, и анемичен
синдром, за което е вливана еритроцитна маса. Установена е още
хипоксично-исхемична енцефалопатия /ХИЕ/. Непосредствено след раждането детето
е било интубирано, поради неефикасно собствено дишане, поставено е било на
апаратна вентилация и транспортирано до ИО на СБАЛАГ „Майчин дом“, където е
било хоспитализирано близо 2 месеца. Съществувала е реална опасност за живота на Я.К.Н., непосредствено
след раждането, поради описаните по-горе болестни увреждания. Впоследствение детето
е било хоспитализирано в СБРДЦП „Св.София“ с диагноза: „Специфични разстройства
в развитието на двигателната функция“. Установено е било „Централно
координацоинно смущение 2 /лека/ степен – с АРМТ- вдясно, повече вляво, със
спастична заплашеност. По делото не се установява Я.Н. да има увреждания на
пикочната система/заключение на вещото лице - нефролог/. Не се доказа пострадалата
да е развила диабет, вследствие на катастрофата. Според заключението на вещото
лице - педиатър, детето е фамилно обременено за инсулинова резистентност и
диабет, най-вероятно тип MODУ2. Съдът съобрази вида на проведеното лечение,
както и многократното постъпване в болница за провеждане на рехабилитации през
периода 18.03.2019 г. - 29.03.2019 г., 15.04.2019 г.-21.04.2019 г., 20.05.2019 г.
- 29.05.2019 г., 22.07.2019 г. - 02.08.2019 г. Проведена е била допълнително и
рехабилитация по индивидуална програма за около 6 месеца. През периодите, през
които детето е било отделено от майка си, то е изпитвало допълнителен стрес и
страдания, поради липсата на майчина грижа и близост. С преживяване на болки и
дискомфорт са били придружени и провежданите рехабилитационни процедури през
пролетта на 2019 г. Допълнителни болки и страния
детето Я. е преживяло във връзка с проявилите се двукратни фрактури на ръцете, поради
нарушения на костната плътност. От друга страна по делото се установява, че към
едногодишна възраст при детето липсват лабораторни данни за наличие на трайни
неблагоприятни последици в неврохирургичен и неврологичен аспект. При преглед
на 07.08.2019 г. е установено, че Я. е с нормално физическо и психомоторно
развитие. По отношение на растежа на детето – ръстът е в границите на нормата,
теглото е на долна граница на нормата за 4 годишна възраст при момичета.
Съществува обаче риск от костни фрактури, предвид изоставане в костната възраст
и понижена костна плътност. До момента са преживени две фрактури. Травмите и
медицинските процедури са се отразили и на психо-емоционалното състояние на
детето. Вещото лице-педиатър описва Я. като невропатичен тип дете с афективни
пристъпи, най вероятно вследствие на преживения стрес от честите медицински
прегледи и манипулации. Към момента при детето няма данни за спастицитет и
парези, но в соматичен и психичен аспект възстановителният период ще е
по-продължителен. Необходима е работа с детски психолог и детски психиатър, с
провеждане на психотерапия за преодоляване на стреса и страховите състояния на
детето./ становище на вещото лице- педиатър/.
Като съобрази посочените обстоятелства,
социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през 2018 г.,
съдът определи обезщетението за неимуществени вреди, на основание чл.52 от ЗЗД,
по справедливост на 130 000 лв., до който размер искът е основателен, а в
останалата част, до пълния предявен размер от 150 000 лв. следва да бъде отхвърлен.
Относно
размера на дължимото обезщетение за имуществени вреди:
Искът за обезщетение за имуществени
вреди е частично основателен. По делото са представени платежни документи, които
ищцата твърди, че са за направени разходи за лечение. Според съдебно-медицинските
експертизи, извършените разходи по представените фактури и касови бонове са
били необходими за възстановяването и лечението на пострадалото дете. Ищцата
претендира сумата от 373 лв., но представените доказателства удостоверяват
извършени разходи в размер на 303 лв., съгласно приложените касови бонове към
фактурите, като до тази сума искът за имуществени вреди е основателен, а в
останалата част, до пълния предявен размер от 373 лв. следва да бъде отхвърлен.
По
законната лихва:
Ищцата претендира законна лихва
върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 07.10.2018 г. до
окончателното изплащане. Съгласно чл.409 от КЗ, застрахователят дължи законната
лихва за забава върху застрахователното обезщетение след изтичане срока
по чл. 405, освен в случаите на чл. 380, ал. 3 от КЗ. Според чл.405, ал.1, вр
чл.108, ал.3, вр чл.496, ал.1 от КЗ, срокът за произнасяне на застрахователя не
може да бъде по-дълъг от три месеца. В конкретния случай ищцата е отправила
застрахователна претенция до ответника на 14.06.2019 г., като срокът за
произнасяне е изтекъл на 16.09.2019 г. /първият присъствен ден в края на
тримесечния срок/, до която дата застрахователят е могъл да определи
обезщетение за ищцата, поради което законна лихва се дължи, считано от 17.09.2019
г. до окончателното изплащане, не и за периода преди тази дата.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъдена да заплати на ищцата,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски за вещи лица в
размер на 954,91 лв., съразмерно на уважената част от исковете.
Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски за вещи лица и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 127.06 лв., съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Г.Й.Й. от САК, на основание чл. 38, ал. 2 Закона за
адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 9241.49 лв., съразмерно на
уважената част на иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на държавата,
по сметка на СГС, ДТ върху уважените искове в размер на 5 250 лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА "Д.з.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** Б да заплати на Я.К.Н., ЕГН **********,
представлявана от законния си
представител – нейната майка М. В.А., ЕГН **********, съдебен адрес: *** – за
адв. Г.Й., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, сумата от 130 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди,
изразили се в болки и страдания от телесни повреди, настъпили при пътно-транспортно
произшествие на 07.10.2018 г., причинено по вина на водача А.Б.Д., при
управление на „Ситроен Ц-4“ с рег. № ********, по време на действието на застрахователен договор за
застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва, считано от 17.09.2019
г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част, до пълния предявен размер от 150 000 лв. и
в частта, в която се претендира законна лихва за периода 07.10.2018 г. до
17.09.2019 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА "Д.з.“ ЕАД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** Б да заплати на Я.К.Н., ЕГН **********, представлявана от законния си представител – нейната майка М. В.А.,
ЕГН **********, съдебен адрес: *** – за адв. Г.Й., на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, сумата
от 303 лв. - обезщетение за
имуществени вреди - разходи за лечение и медицински услуги, направени в периода
06.02.2019г. - 14.05.2019 г., вследствие на пътно-транспортно произшествие от
07.10.2018 г., причинено по вина на водача А.Б.Д., при управление на „Ситроен Ц-4“ с рег. № ********, по време на действието на застрахователен договор за
застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва, считано от
17.09.2019г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част, до
пълния предявен размер от 373 лева, и в частта, в която се претендира законна
лихва за периода 07.10.2018 г. до 17.09.2019 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА "Д.з.“ ЕАД да заплати на Я.К.Н., представлявана от законния си
представител – нейната майка М. В.А., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 954,91 лв., съразмерно на уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА Я.К.Н., представлявана от законния си представител –
нейната майка М. В.А., да заплати на "Д.з.“
ЕАД, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, направените по делото разноски в
размер на 127.06 лв., съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА "Д.з.“ ЕАД, ЕИК ********, да заплати на адвокат Г.Й.Й.,***, адрес за призоваване: гр. София, бул. “********,
на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение
в размер на 9241.49 лв., съразмерно на уважената част на исковете.
ОСЪЖДА "Д.з.“ ЕАД да заплати на държавата, на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК, по сметка на СГС, държавна такса върху уважените искове в
размер на 5 250 лв.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването на страните.
СЪДИЯ :