Решение по дело №5/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 43, ал. 3 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители/ЗПЗП/.

Подадена е жалба от П. С. К., [ЕГН], с адрес [населено място], ул. „27-ма“ № 3, чрез адв. С., против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. с изх. № 02-160-6500/15507#11 от 16.11.2023 г., издадено от зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – [област].

В жалбата се твърди, че издаденото уведомително писмо /УП/ е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на съществени производствени правила и в противоречие с материалния закон. Жалбоподателят счита, че липсват правни и фактически основания за издаване на административен акт с такова съдържание, като излага подробни доводи в тази насока. В хода на съдебното производство е постъпила молба по ел. поща с вх.№3748/28.02.2024 г. от процесуалния представител на жалбоподателя, в която изрично е посочено, че не се поддържа направеното оспорване по отношение на процедурата по чл.17 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. и не се поддържат направените искания в тази връзка. Настоява се за отмяна на акта в обжалваната част и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. Претендират се разноски, за която цел е приложен и списък по чл. 80 от ГПК.

Ответната страна – заместник- изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, редовно уведомен, чрез процесуални представители юрк. Н. и К. оспорват жалбата, като неоснователна и молят съда да потвърди оспорения акт като правилен и законосъобразен. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Административен съд – [област], като обсъди доводите на страните, прецени представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и извърши проверка на оспорения акт в съответствие с разпоредбата на чл.168 АПК, за да се произнесе, съобрази следното от фактическа страна:

Жалбата е процесуално допустима като подадена срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от страна с правен интерес от оспорването, в законоустановения срок, съгласно чл. 149, ал. 1 АПК, а разгледана по същество е и основателна.

Предмет на оспорване е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми/мерки за директни плащания за кампания 2014 г. с изх. № 02-160-6500/15507#11 от 16.11.2023 г., в частта му, с която е отказано финансиране в размер на 141 498,65 лв., поискано по СЕПП, и 19 331,13 лв. поискано по НР2 поради двойното деклариране на 63 парцели в землището на [населено място].

В същото УП е одобрено подпомагане в пълен размер от 3 987. 00 лева по Схема за преразпределително плащане /СПП/, по аргумент от чл. 43б ал. 1 ЗПЗП. В тази част, поради оторизиране и пълно изплащане на исканата субсидия, жалбата се явява недопустима, поради липсата на правен интерес. Отказаното финансиране е базирано на извод за застъпени площи, което застъпване не е било отстранено в полза на жалбоподателя, по аргумент от чл. 43, ал. 3, т. 5 ЗПЗП.

На 27.05.2014 г. П. С. К., с Уникален регистрационен номер /УРН/ 500501, е подал Общо заявление за подпомагане за кампания 2014 с УИН 16/170614/47159, по следните схеми и мерки на Общата селскостопанска политика (ОСП): по Схема за единно плащане на площ (СЕПП), по Схема за преразпределително плащане (СПП), по Схема за национални доплащания на хектар земеделска земя (СНДП), и по плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински райони (НР2). Към заявлението са приложени таблица на използваните от заявителя парцели 2014 г. в землището на [населено място], обл.Пловдив с посочен идентификатор на блока на земеделското стопанство (БЗС) от СИЗП, култура, код, основание за ползване и схеми за подпомагане, както и карта на съответните блокове на земеделското стопанство. В текста на заявлението е инкорпорирана декларация на кандидата, че е запознат с условията на схемите и мерките и приема правилата им.

При извършване на административни проверки от РА на подаденото от жалбоподателя заявление за подпомагане е установено наличие на площи, заявени от повече от един земеделски стопанин.

С друго УП за площи, декларирани от повече от един кандидат изх. № 02-190-2600/9957 от 22.08.2014 г. /л. 216-л. 222/, оспорващият е поканен да представи документи съгласно чл. 2а ал. 2 от Наредба № 5/2009 г., в приложимата ѝ редакция към ДВ, бр. 21/2012 г., доказващи правното основание за ползване на определените като „застъпени площи“ в Приложение към Уведомителното писмо, представляващо Таблица с конкретно посочени композитни номера на декларирани БЗС и съответно, частта на застъпване. Приложимата разпоредба на чл. 2а от Наредба № 5/09 г. е окончателно отменена с ДВ, бр. 17/2018 г., но е била част от действащото право към правнозначимия момент, поради което е релевантна за спора. Ведно с представените документи, жалбоподателят е депозирал на 11.09.2014 г. и Декларация за изясняване на принадлежността на площи, декларирани от повече от един земеделски стопанин, видно от която той е потвърдил ползването на установените многобройни застъпвания, като е представил 3 броя Договор за аренда от 27.05.2012 г. между жалбоподателя и Кооперация „Земеделска кооперация Песнопой“; и 9 броя договор за наем на земеделска земя в землището на [населено място], сключени между К. и различни ф.л. със срок една календарна година. Представените договори, не са регистрирани по реда на ЗСПЗЗ, съгласно чл. 41, ал. 3 и ал. 5 ЗПЗП, каквото нормативно изискване обаче, е нямало към периода на провеждане на въпросната кампания за 2014 година.

С Уведомително писмо № 02-160-6500/15507 от 29.09.2015г., издадено от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ е отказано подпомагане по СЕПП и НР2 и са наложени финансови санкции в за бъдещ период размер на 61 886,35лв.

След извършена справка в Единен портал за електронно правосъдие /ЕПЕП/, настоящия състав на съда установи, че с Присъда № 71/08.09.2017г., постановена по НОХД № 2154/2016г. по описа на Окръжен съд гр.[област], Д. Д. е признат за виновен в това, че на 4.06.2014 г. е представил пред Областна Дирекция на ДФ Земеделие в [област], Общинска служба „Земеделие“ Калояново неверни сведения в общо заявление за подпомагане за 2014 г. с УИН 1603061445340, УРН 242341 от 4.06.2014 г. като в приложената към него таблица за ползваните парцели за 2014 година е посочил, че обработва 161 броя парцели в землищата на [населено място] и в [населено място] и две в общ. Калояново с обща площ 119,03 хектара, а в действителност е установено, че така заявените имоти не са били обработвани през 2014 г., в нарушение на задължението да се представят такива сведения, регламентирано в чл. 3, ал.1, т. 3, б. „в“ от Наредба №5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за подпомагане на площ, действаща за кампания 2014 година, издадена от Министъра на земеделието и горите на основание чл. 32 ал. 5 от ЗПЗП, за да получи средства от фондове предоставени от Европейския съюз на българската държава по Схема за единно плащане на площ, поради което и на основание чл. 248а, ал. 3, вр. ал. 2 от НК и вр. чл. 54 от НК го осъдил на две години лишаване от свобода и глоба в полза на държавата размер на 6 000 лв. Оправдателен резултат е постановен по обвинение, за това че на 31.05.2014г. в [населено място] е представил пред Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ [населено място], Общинска служба „Земеделие“ [населено място] неверни сведения в Общо заявление за подпомагане за 2014г. с от 31.05.2014г., като в приложената към него таблица за ползваните парцели за 2014г. да е посочил, че ползва /обработва/ 35 бр. парцели в землищата на [населено място] и [населено място], и двете в община Калояново, област Пловдив, с обща площ 31,81 ха, а в действителност да е установено, че така заявените площи не са ползвани - обработвани през 2014г. от заявителя, в нарушение на задължението да се представят такива сведения, регламентирано в чл.3, ал.1, т.3, б.„в“ от Наредба № 5/27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за подпомагане на площ /действаща за кампания 2014г./, издадена от Министъра на земеделието на основание чл.32, ал.5 от Закон за подпомагане на земеделските производители, за да получи средства от фондове, предоставени от Европейския съюз на българската държава по „Схема за единно плащане на площ“ /СЕПП/, както и в това да е извършил деянието в условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК. Присъдата е проверена по правилата на инстанционния контрол, като с Решение № 112/08.07.21 г. по ВНОХД № 406/2019 по описа на Пловдивския апелативен съд и Решение № 60192/26.01.2022 г., по Н.Д. № 800/2021г. по описа на ВКС, Трето наказателно отделение е потвърдена.

Във връзка с искане от П. К. за възобновяване на производството по издаване и отмяна на УП с рег. № 02-160-6500/15507 от 29.09.2015 г., със Заповед № РД20-89 от 25.04.2023 г., издадена от министъра на земеделието, отменя горепосоченото УП и връща административната преписка за ново разглеждане и произнасяне от ДФ “Земеделие“ – Разплащателна агенция. Обстоятелството, че заповедта за възобновяване е била съобщена надлежно не се оспорва от жалбоподателя.

С Уведомително писмо изх. № 02-160-6500/15507#11 от 16.11.2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., издадено от зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ [населено място], жалбоподателят, е бил уведомен, че по Заявление за подпомагане с УИН 16/170614/47159 за кампания 2014 са оторизирани субсидии както следва: по Схема за единно плащане на площ (СЕПП) е оторизирана сумата от 0 лв.; по мярка Плащания на земеделските стопани за райони с ограничения, различни от планинските райони (НР2) - оторизирана сума 0 лв. На практика по отношение на жалбоподателя са отказани исканията за подпомагане по СЕПП в размер на 141 498,65 лева. и по НР2 – в размер на 19 331,13 лв.

За да постанови оторизиране на сума от 0 лева за всички декларирани от кандидата в заявлението за подпомагане за кампания 2014 площи по СЕПП и НР2, административния орган е изложил мотиви за приложена процедура по чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 г. (за СЕПП) и чл. 16 от Регламент (ЕО) № 65/2011 на Комисията от 27 ноември 2011 г. (за НР2).

Общата оторизирана сума за получаване /в случая 0 лв./ е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/ след извършване на задължителни административни проверки, проверки на място /в съответствие с чл.37 ЗПЗП/ на данните в подаденото заявление, сравнени с наличната информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл.30 ЗПЗП.

За всяка от релевантните схема и мерки, в уведомително писмо се съдържа таблица за площи с констатирани несъответствия, със съответни мотиви и разяснения към тях, с посочване площите на парцелите декларирани от земеделския стопанин, площите на парцелите след разрешаване на двойно заявените площи, след извършена проверка на място (ПнМ) и след извършване на административни проверки, посочване на установената площ, изчислената разлика между декларираната и установената площ и процента на наддекларираната площ.

От съдържанието на всяка колона от таблицата по СЕПП се установява, че на основание чл.43 ал.3 т.5 ЗПЗП, ДФЗ-РА отказва подпомагане като за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено (не е решено в полза на нито една от страните). Посочено е още, че площта на БЗС/парцела, установена след извършване на всички административни проверки по заявлението, включително и след прилагане на разпоредбите на чл.17 ал.6 и чл.18 от Наредба № 5/27.02.2009г. Във вр. с чл.37 ал.2 ЗПЗП и чл.28 ал.1 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 са извършени административни проверки, посочени в чл.20 от Регламент /ЕО/ № 73/2009 от 19 януари 2009, които включват кръстосани проверки чрез автоматизирани компютърни средства. Кръстосаните проверки представляват пространствено сравнение на заявените площи с допустимите референтни парцели в Системата за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/ по чл.24 от Наредба № 105/22.08.2006г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК и контрол в специализирания слой „Площи в добро земеделско състояние“, който включва площите в добро земеделско състояние в рамките на всеки физически блок по чл.16а на Наредба № 105 от 22.08.2006г. Специализираният слой „Площи в добро земеделско състояние” за кампания 2014 е одобрен със Заповеди №№ РД 09-807 от 05.12.2014г. и РД 46-287 от 06.03.2015г. на Министъра на земеделието и храните. В изпълнение на чл.16г ал.5 от Наредба № 105/22.08.2006г. въз основа на одобрения слой Площи в добро земеделско състояние, РА извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година. Изключени са площи, за които вследствие на установени застъпвания кандидатът не е представил документи, доказващи правното основание за ползване.

На основание чл.16а ал.6 от Наредба № 105/22.08.2006г. и във вр. с чл.43 ал.3 т.4 и т.6 ЗПЗП, ДФЗ отказва частично или пълно плащания на площ, тъй като кандидатът е заявил площ, която не стопанисва и попадаща извън специализирания слой за 2014 г. в размер на 100,03 ха.

За декларираните в заявлението за подпомагане за кампания 2014 площи по НР2 са констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане, като е отказано финансово подпомагане на основание чл.12 от Наредба № 11 / 03.04.2008г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони” и мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони” от ПРСР за периода 2007-2013 /наименованията на колоните от таблицата са идентични с тези от схема за СЕПП/. За НР1 общо в к.7 – 353,91ха.

В поясненията към тази таблица са изложени мотиви, отнасящи се към таблицата с посочени декларирани площи/парцели за подпомагане за 2014 г., както следва: Площта на БЗС/парцел, при спазване на процедурата по чл.17 ал.7 от Наредба № 5/27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, за която кандидатът е доказал правното основание за ползването й, въз основа на предоставените документи по чл.2а ал.2 от Наредба № 5/27.02.2009г. На основание чл.12 т.4 от Наредба № 11/03.04.2008г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони” и мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони” от ПРСР за периода 2007-2013, ДФЗ-РА отказва подпомагане на площта, за която са подадени две или повече заявления и спорът между засегнатите кандидати не е разрешен. По отношение на заявените площи е посочено, че не е извършена проверка на място.

Посочено е още, че във връзка с чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 28, ал. 1 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1122/2009 НА КОМИСИЯТА от 30 ноември 2009 година са извършени административни проверки, посочени в член 20 от Регламент (ЕО) № 73/2009 от 19 януари 2009, които включват кръстосани проверки чрез автоматизирани компютърни средства. Кръстосаните проверки, представляват пространствено сравнение на заявените площи с допустимите референтни парцели в Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП) по чл. 24 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол в специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние", който включва площите в добро земеделско състояние в рамките на всеки физически блок по чл. 16а на Наредба № 105 от 22.08.2006 г. Специализираният слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2014 г. е одобрен със Заповеди РД 09-807 от 05.12.2014 г. и РД 46-287 от 06.03.2015 г. на Министъра на земеделието и храните. В изпълнение на чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г., въз основа на одобрения от министъра на земеделието и храните специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние", РА извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година. На основание чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. и във връзка с чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., ДФ „Земеделие" отказва частично или пълно плащания на площ. тъй като кандидатът е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него и попадащи извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние“ за 2014 г, които размер е 81,09 ха.

Въз основа на гореизложеното, в уведомителното писмо е изчислен размерът на финансовото подпомагане, като в нарочна таблица, се съдържат данни за декларираните от лицето площи по съответната мярка/схема; установената площ; разликата между декларираната и установена площ (наддекларираната площ); санкционирана площ; оторизирана площ и оторизирана сума.

Според таблицата изчисления размер на финансовото подпомагане е както следва:

- по СЕПП: декларирана площ – 470,16 ха; установена площ – 370,13 ха; наддекларирана площ – 100,3 ха; процент на наддеклариране – 27,03 ха; санкционирана площ – 370,08 ха; оторизирана площ – 0 ха; оторизирана сума – 0 лева.

- по НР2: декларирана площ – 425,60 ха; установена площ – 344,51 ха; наддекларирана площ – 81,09 ха; процент на наддеклариране – 23,54; санкционирана площ – 344,46 ха; оторизирана площ – 0 ха; оторизирана сума – 0 лева.

В разясненията към таблицата са изложени мотиви, във връзка с приложението на чл. 58 от Регламент 1122/2009 (чл. 16 от Регламент 65/2011 г. за НР1 и НР2) с оглед наддекларираната площ

Неразделна част от оспореното уведомително писмо са Таблица 1: Оторизирани суми (в лева) и Таблица 2: Извършени плащания (в лева).

Съгласно известие за доставяне, Оспореното Уведомително писмо изх. № 02-160-6500/15507#11 от 16.11.2023 г. , е връчено на член на домакинството на К., а именно Р. К. – майка, на 20.11.2023 г.

В хода на съдебното производство като доказателства по делото са приети представените с жалбата и административната преписка писмени документи, както и допълнително ангажираните от ответника писмени доказателства - Декларация за изясняване принадлежността на площи декларирани от повече от един земеделски стопанин.

От страна на жалбоподателя са представени и са приети заверени копия на договори за аренда от 27.05.2012 г., сключени от него за стопанисване на земеделски земи и Кооперация „Земеделска кооперация Песнопой“.

Неучастващото по делото лице – Общинска служба земеделие – Калояново представи писмо, според съдържанието на което - всички документи, предоставени в ОСЗ от бенефициентите, включително и от П. С. К. за Кампания 2014 г. са архивирани и унищожени, С писмото са приложени копие от Номенклатура на делата на документите и сроковете за съхранението им в общинските служби по земеделие от 05.07.2010 година; Копие от Акт за унищожаване на неценни документи с изтекъл срок на съхранение от 25.11.2021 година и копие на писмо № 18-194#1 от 08.12.2021г. на Държавен архив – [област].

Също така на основание чл. 192 ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, от страна на трето неучастващо лице, а именно – министъра на земеделието и храните е представено писмо, в което е посочено, че заявените от П. К. площи попадат в частта от територията на страната извън извършеното през годината (2014 г.) самолетно или сателитно заснемане, съответно за тях МХЗ не разполага с актуална за кампанията ( за 2014 г.) цифрова ортофотокарта (ЦОФК), която да бъде дешифрирана. Посочено е, че актуализацията на СИЗП и на специализирания слой „Площи допустими за подпомагане“ за района е извършена чрез теренни проверки.

Прието като неоспорено от страните е заключението на вещо лице по допусната СТЕ, което съдът кредитира като компетентно изготвено и като същото ще бъде коментирано при разглеждане на спора по същество.Експертът посочва, че е извършил съпоставка с представените по делото документи и представената му от ДФЗ документи, като е посочил, че посочените БЗС отговарят на КВС. По отношение на въпроси 2 и 3 ВЛ сочи, че по делото не са налични документи на другите земеделски стопани, с които се твърди, че е костатирано застъпване. Не е ясно с кои други земеделски стопани се твърди, че е налице застъпване и какви документи са представили същите. Също така посочва, че по делото няма доказателства да е извършена процедурата по чл. 18 от НАРЕДБА №5 от 27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания , както и да е извършено степенуване на представените от кандидатите документи, тъй като документите на другите кандидати въобще не са налични по делото. Констатира, че от представените по делото документи не става ясно нито с кои земеделски производители е установено застъпване, представили ли са същите документи или не, какви документи са представили ако въобще са представили такива и дали е извършено степенуване на същите.

Що се отнася до отговора на 4ти въпрос, ВЛ заявява, че от приложеното по делото заявление за подпомагане заедно с ортофотокартите, но на самото БЗС №55926-65-1-2 не се вижда да има повече от 10% заети със дървета, сгради или скали от общата площ на пасището, също по делото не са приложени снимки от дистанционния контрол за да се вижда ясно от коя дата е сниман парцела и как изглежда.След направени допълнителни справки е на мнение, че в БЗС №55926-65-1-2 няма недопустими площи.

При така установената факти се налагат следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК при разглеждане на жалби срещу административни актове съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 – дали ИАА е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона.

Уведомителното писмо е издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – РА. Съгласно разпоредбите на чл. 20 и чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл. 10 от Устройствения правилник на ДФ „Земеделие“, в правомощията на изпълнителния директор е да представлява фонда и да ръководи дейността му при осъществяване на всички негови функции. Съгласно ал. 4 на чл. 20а от ЗПЗП, изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. Съгласно ал. 3 на чл. 20а от ЗПЗП, изпълнителният директор може да делегира със заповед част от предоставените му от управителния съвет правомощия за вземане на решения и/или сключване на договори за финансово подпомагане на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. Със заповед № 03-РД/3203#1 от 24.07.2023г. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е делегирал на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ правомощията да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, при което актът се явява издаден от компетентен орган.

Спазена е и нормативно установената форма, тъй като оспореният частичен отказ е обективиран в писмен акт с изложени мотиви и съпътстващи ги таблици, приложения, които в съвкупност изявяват волята и решаващите изводи на неговия издател. Независимо от това обаче, оспореното УП е засегнато от останалите основания за неговата отмяна, съгласно чл. 146, т. 3-т. 5 АПК, за което по-горе са изложени съображения. По аргумент от чл. 173, ал. 1 и ал. 2 АПК, съдът няма правомощие след като отмени административния акт, да разреши спорния въпрос по същество, защото последният е поставен в изключителната компетентност на ответния по делото административен орган.

Спорът в настоящия процес, а той е бил такъв и пред административния орган, е съсредоточен върху факта - дали земеделския производител К., заявил и потвърдил в процедура по чл. 17 от Наредба № 5/09 г. ползването на земеделски площи в землището на [населено място], Община Калояново, реално го е стопанисвал по смисъла на чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП, респ. е ползвател на заявената земеделска площ, съгласно чл. 43, ал. 3, т. 7 ЗПЗП. Отговорът на този фактически въпрос ще разреши релевираният правен такъв, съгласно разума на чл. 43, ал. 3, т. 5 ЗПЗП - отстранено ли е застъпването на площи и в чия полза. Спорът следва да бъде разрешен съобразно установените факти в процеса и приложимия закон.

В сега действащата редакция на чл. 41, ал. 5 ЗПЗП е предвидено степенуване, обобщаване и предаване на РА от МЗХГ на данни за регистрираните правни основания за ползване на земеделски земи, която обаче е много нова и следователно, неприложима към настоящия спор. Към ДВ, бр. 40/14 г. текстът на чл. 41, ал. 2, т. 2 ЗПЗП предвижда еднаква свидетелстваща стойност, респ. доказателствена сила, както на договорите за аренда, така и на наемните договори на земеделски земи. Идентична е редакцията и на чл. 2а ал. 2 от Наредба № 5/09 г. към момента на подаване на заявленията за подпомагане и тяхното разрешаване /арг. чл. 142, ал. 1 АПК/, която е окончателно отменена едва с ДВ, бр. 17/2018 г. В хода на съдебното производство се установи, че бенефициентът е разполагал с документи, удостоверяващи правно основание за ползване на имотите, по отношение на които е установено деклариране на площи от повече от един кандидат, които ответния орган нито е проверил, нито е обсъдил при произнасянето си.

Нещо повече, след възобновяването на административното производство, ДФЗ вече е разполагал и с влязлата в сила Присъда № 71 по НОХД № 2154/2016 г. на ОС [област] и следователно е познавал цялостното му развитие до потвърдителното Решение № 60192/26.01.2022г. на ВКС. За присъдата ДФЗ е уведомен от жалбоподателя с прилагането й към молбата за възобновяване на производството по издаване и отмяна на УП от 29.09.2015 г. Производството е възобновено на 25.04.2023 г., а оспореното УП е от 16.11.2023 г. и присъдата не е отразена в обстоятелствената част на акта, вкл. отсъства съпоставка между заявените за подпомагане парцели и парцелите, за които с влязла в сила присъда е прието за установено, че не са били обработвани от конкурентния бенефициент. Установи се, че в случая административният орган не е съобразил данните от присъдата, макар в същата да са обсъждани заявените парцели за кампания 2014 г., фактите и обстоятелствата за които са част от преписката по издаване на оспорения административен акт. Като не е обсъдил горните безспорни доказателства ответният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, защото, ако ги беше съобразил, съгласно регулацията от чл. 34- чл. 37 АПК, най-вероятно е щял да постанови друг резултат, различен от процесния по делото. Към момента на постановяване на оспореното УП ответният орган е разполагал с последната и е бил длъжен да я съобрази, което да му даде възможност да основе решението си на действителни факти, както изисква принципът за истинност от чл. 7 АПК. Съгласно чл.413 ал.1 НПК влезлите в сила присъди, решения, определения и разпореждания са задължителни за всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани, а съгласно ал.2, т.1, 2 и 3, влезлите в сила присъди са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието; виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. Според чл.300 ГПК, приложим от препратка от чл.144 АПК - влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за настоящия, който разглежда последиците от деянието, при което следва да се съобразят установените с присъдата факти относно действителното обработване на конкретни парцели от БЗС от страна на жалбоподателя. Същите е следвало да бъдат съпоставени от административния орган при преценката за разрешаване на двойно заявените площи. Именно невярното деклариране е същественият обективен признак на престъплението по чл. 248а ал. 3 НК, което сочи на наличие на тъждественост между подлежалото на установяване с оспорения административен акт /УП/ и предмета на доказване в наказателния процес, в относимата им част - за декларираните от жалбоподателя БЗС.

В обобщение, при тези фактически установявания, настоящият състав приема, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на оспорения акт. Щом към момента на възобновяване на административното производство, ответният орган е разполагал с влязлата в сила присъда, която е с решаващо значение за издаването на процесния акт и същата въобще не е била обсъдена с него, поради което е налице отменителното основание от чл. 146, т. 3 АПК.

По отношение парцелите от заявлението, които са извън специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“, бе посочена по-горе констатацията на СТЕ : експертът е установил, че изключените площи от заявлението на жалбоподателя са определени като площи, които не отговарят на заявената култура, както и необработени участъци с наличие на храсти, като се съобрази, че жалбоподателят не заяви конкретни твърдения за всички имоти извън специализирания слой или за част от тях, които да бъдат проверени допълнително от експерта. При изложени конкретни доводи, същите биха могли да бъдат доказани или отречени посредством допълнителна СТЕ, тъй като оспореното УП е за кампания 2014, когато не е съществувала нормата на сегашната разпоредба на чл.43 ал.3 т.6 ЗПЗП за недопустимост за подпомагане на площта, която не е включена в специализирания слой. При наличието на основания за отмяна на оспореното УП, административният орган следва при повторното произнасяне по заявлението да съпостави данните от присъдата с проверената информация от ортофотокартата за специализирания слой за 2014 г.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при съществено нарушение на материалния закон, поради което жалбата следва да бъде уважена, а преписката върната за ново произнасяне. Административният орган следва да съобрази съдебно установените факти, относими към заявлението на жалбоподателя за Кампания 2014, съдържащи се във влязлата в сила Присъда и да издаде акт, основан на тези факти, вкл. съобразен с наличието на правни основания за ползване на декларираните парцели.

При този изход на спора и своевременно претендираното искане от жалбоподателя следва да му се присъдят направените разноски за държавна такса в размер на 10 лв., депозит за вещо лице в размер на 300 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. – договорено и заплатено, съгласно представения по делото договор за правно съдействие и защита. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по ЗПЗП минималното възнаграждение е 800. 00 лв. С оглед фактическата и правна сложност на делото, сумата от 1000. 00 лв. изплатено адвокатско възнаграждение, не може да се определи като прекомерна и разноските следва да бъдат присъдени в пълен размер.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд – [област], XVIII състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на П. С. К., [ЕГН], с адрес [населено място], ул. „27-ма“ № 3, Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. с изх. № 02-160-6500/15507#11 от 16.11.2023 г., издадено от зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – [област], в частта с която е отказано изплащането на суми както следва: 141 498,65 лв. по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и 19 331,13 лв. по Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в райони, различни от планинските (НР2).

ВРЪЩА преписката на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за ново произнасяне в едномесечен срок по Заявление за подпомагане за 2014 г. с УИН 16/170614/47159 за кампания 2014, при спазване на дадените в решението указания по тълкуване и прилагане на закона.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на П. С. К., [ЕГН], с адрес [населено място], ул. „27-ма“ № 3, сумата в размер на 1 310 (хиляда триста и десет) лева разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.