РЕШЕНИЕ
№ 575
гр. Пловдив, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20235300500730 по описа за 2023 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по жалба на
ответника по спора Главна Дирекция Пожарна безопасност и защита на
населението – МВР / ГД ПБЗН – МВР / срещу Решение № 13 от 03.01.2023 г.
пост. по гр.д. № 9130/2022 г. на РС – Пловдив, с което въззивникът е осъден
да заплати на К. П. Д., ЕГН – ********** сумата 1 246, 46 лв.,
представляваща допълнително възнаграждение в размер на едно брутно
трудово възнаграждение за продължителна водолазна дейност за 2019 г.;
лихва върху тази сума за период 01.01.2020 г. – 22.06.2022 г. в размер на 312,
53 лв.; сумата 1 370, 60 лв., представляваща допълнително възнаграждение в
размер на едно брутно трудово възнаграждение за продължителна водолазна
дейност за 2020 г.; лихва върху тази сума за период 01.01.2021 г. – 22.06.2022
г. в размер на 204,44 лв.;сумата 1 576,40 лв., представляваща допълнително
възнаграждение в размер на едно брутно трудово възнаграждение за
продължителна водолазна дейност за 2021 г.; лихва върху тази сума за период
01.01.2022 г. – 22.06.2022 г. в размер на 75,32 лв., ведно със законната лихва
върху главниците 1 246, 46 лв., 1 370, 60 лв. и 1 576,40 лв., считано от
22.06.2022 г. до окончателното им изплащане, както и разноски в размер на
800 лв., а по сметка на РС – Пловдив в полза на бюджета на съдебната власт –
317, 88 лв. ДТ и 150 лв. депозит за ССчЕ.
Жалбоподателят ГД ПБЗН – МВР поддържа че решението е неправилно
1
като необосновано и постановено в противоречие с материалния и
процесуалния закон. Счита че ищецът не е провел пълно и главно доказване
на факта да е изпълнявал пряко някоя от дейностите, визирани в Наредба №
8121з – 1060/26.09.2019 г. и конкретно водолазна такава. Напротив – от
водолазните дневници се установявало да не е извършвал такава дейност, а от
кадровата му справка - че в нито един период от службата си в МВР не е имал
функции, свързани с извършване на водолазна дейност. В този смисъл и
длъжностната характеристика на заеманата от ищеца длъжност. Счита че не
са налице изискванията на Правилата за водолазна дейност в МВР, утвърдени
със Заповед № Iз – 881/3.8.2012 г. на министъра на вътрешните работи –
действащи до 25.01.2019 г., а след това правилата на действащата Инструкция
№ 8121з – 33/10.01.2019 г. за условията и реда за осъществяване на водолазна
дейност от полицейските органи и органите за пожарна безопасност и защита
на населението. Настоява че сам по себе си факта на притежавана от
служителя водолазна квалификация и нейното поддържане не е основание да
се приеме извършване на водолазна дейност, съответно основание за
заплащане на допълнително възнаграждение за нея. В този смисъл районният
съд е тълкувал погрешно разпоредбата на чл. 14 от казаната Наредба № 8121з
– 1060/26.09.2019 г. за условията, реда и максималните размери за изплащане
на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни
дейности.
По така изложените доводи се иска отмяна на обжалваното решение и
отхвърляне на исковете. Претендира направените разноски за двете съдебни
инстанции и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемият К. Д. не е депозирал отговор по чл. 263 ал. 1 от ГПК.
Съдът установи следното:
Производството пред районния съд е образувано по предявени от
въззиваемия К. Д. против ГД ПБЗН – МВР обективно съединени искове с
правно основание чл. 178 ал. 1 т. 2 от ЗМВР вр. чл. 14 ал. 1 т. 1 от Наредба №
8121з – 1060/26.09.2019 г. за условията, реда и максималните размери за
изплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични
служебни дейности на държавните служители в МВР.
Исковата молба се основава на твърдения, че въззиваемият е служител
/ пожарникар / в РД ПБЗН – Пловдив от 01.11.1994 г., като считано от 2006 г.
е изпълнявал и специфична водолазна дейност, като така има право на
допълнителното възнаграждение по чл. 14 ал. 1 т. 1 от казаната Наредба №
8121з – 1060/26.09.2019 г. в размер на една брутна заплата годишно. За
календарните 2019 г., 2020 г. и 2021 г. полагащите му се на посоченото
основание заплати не са му платени, поради което претендира за осъждането
на ответната ГД ПБЗН – МВР – София да му ги заплати, ведно със законната
лихва, считано от предявяването на исковата молба до окончателното
изплащане, както и да заплати лихва за забава до предявяването на исковете,
начиная от датата на всеки падеж – първи януари на календарната година,
2
следваща годината, за която се дължи съответната заплата.
Ответникът е депозирал отговор, че действително ищецът е негов
служител /***** / от 01.11. 1994 г., но до 01.08.2012 г. не е заемал водолазна
длъжност, поради което към месец декември 2019 г. – както и към месец
декември на 2020 г. и на 2021 г. не отговаря на изискването на чл. 14 ал. 1 от
казаната Наредба № 8121з – 1060/26.09.2019 г. да е извършвал водолазната
дейност минимум 10 години.
По делото е установено, че въззиваемият - ищец е бил в служебно
правоотношение с ответника, считано от 0.11.1994 г., като последователно е
заемал длъжностите ***** и *****, а от 01.08.2012 г. и понастоящем е на
длъжност „****“.
Относно придобита от въззиваемия през 2006 г. и поддържана през
същата и следващите години водолазна квалификация с цел извършването и
на водолазна дейност във връзка с изпълнение на служебните му задължения
са представени следните писмени доказателства:
Заповед № 344/13.04.2006 г. на ГД НСПЗБН за провеждане на
практически курс за квалификация на служители – *** в периода 17.09.2006 г.
– 29.09.2006 г. в гр. ***, в който въззиваемият е определен за курсист;
Заповед № 9707/23.08.2010 г. на главния секретар на МВР за
командироването на въззиваемия в качеството му на водолаз извън страната
за периода 01.09.2010 г. – 06.09.2010 г.;
Заповед № 11825/27.09.2010 г. на главния секретар на МВР за
награждаването на въззиваемия за постигнати високи професионални
резултати във връзка със спечелено второ място в международното отборно
класиране на европейския шампионат по водно спасяване, проведен в
периода 03.09.2010 – 05.09.2010г. в РПолша;
Заповед от 08.10.2014 г. на ГД ПБЗН – МВР за повишаване на
водолазната квалификация на служители на Дирекцията – след които и
въззиваемия Д. с квалификация „*****;
Последваща Заповед от 13.10.2016 г.. за потвърждаване на тази му
водолазната квалификация и Заповед от 12.07.2019 г. за допускане
извършване на водолазни дейности с автономен дихателен апарат на въздух
на дълбочина до 20 метра от Д. – ******.
В насока на придобита и поддържана водолазна квалификация са и
последващите заповеди от 13.12.2020 г., 28.01.2021 г. и 16.03.2021 г..
Представен е Дневник на водолазните спускания, воден от
въззивника – работодател на основание чл. 7 от представените по делото
Правила за водолазна дейност в МВР, утвърден със Заповед на министъра на
вътрешните работи от 2012 г.. Дневникът е воден и преди това, същият
удостоверява извършени от държавните служители в РД ПБЗН – Пловдив
водолазни спускания през 2006 г. и понастоящем, видно от дневника е, че Д.
3
фигурира като участник в такива с начална дата от 14.09.2006 г. и през всяка
следваща година до 2021 г. включително.
В горната насока са и показанията на ищцовия свидетел Х. Г. Ч.,
според които с въззиваемия са колеги, от 2006 г. Д. изпълнява и водолазна
дейност чрез участие във водолазни спускания,поддържане на
квалификацията и екипировката си, минава редовно през задължителните
медицински прегледи.
Следователно е безспорно установена водолазната квалификация на
въззиваемия, придобита през 2006 г. и последователно поддържана от него
през всяка от следващите календарни години и за исковия период 2019 г. –
2021 г. включително. Горното е равнозначно на извършвана водолазна
дейност предвид легалната дифиниция на понятието „ водолазна дейност „,
дадено в § 1 т. 4 от ДР на Инструкция на министъра на вътрешните работи №
8121з – 33/10.01.2019 г. за условията и реда за осъществяване на водолазна
дейност от полицейските органи и от органите за пожарна безопасност и
защита на населението в МВР – съвкупност от всички мероприятия и
процеси, свързани с цялостното непосредствено организиране, подготовка,
осигуряване и практическо реализиране на водолазните спускания. В § 1 т.10
от казания акт е дефинирано и понятието „ водолазно спускане „ - процес на
потапяне във вода /повишаване налягането в барокамерата /, пребиваване и
работа на водолаза на зададени дълбочини, изваждане на повърхността или
преход в нормални условия на въздушната среда по режим надекомпресия
или без него. По същия начин са дефинирани понятията „ водолазно дело „ и
„водолазно спускане „ и в действащите преди приемането на инструкцията
Правила за водолазната дейност в МВР, утвърдени със Заповед на министъра
на вътрешните работи от 03.09.2012 г..
Съгласно чл. 14 ал. 1 от Наредба № 8121з – 1060/26.09.2019 г. за
условията, реда и максималните размери за изплащане на допълнително
възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности на
държавните служители в МВР, на държавните служители, извършващи
водолазна дейност десет години към първи декември на съответната
календарна година и всяка следваща година на извършване на дейността се
изплаща допълнително възнаграждение в размер на една брутна заплата /
основното месечно възнаграждение и допълнителното такова за
продължителна служба/.
Съгласно чл. 178 ал. 1 от ЗМВР държавните служители в системата на
МВР имат право на допълнително възнаграждение за изпълнение на
специфични служебни дейности.
С оглед така установеното от фактическа и правна страна исковете са
по основание доказани. Установена е извършвана от въззиваемия – ищец
водолазна дейност в РД ПБЗН – Пловдив преди 2012 г. и конкретно през и
след 2006 г. и понастоящем, т.е. към 01.12.2019 г. същият е имал изискуемите
се от разпоредбата на чл. 14 ал. 1 т. 1 от Наредба № 8121з – 1060/26.09.2019 г.
4
минимум 10 години осъществявана водолазна дейност. Този извод не се
опровергава от непредставянето на личната му водолазна книжка.
Действително, съгласно чл. 7 от казаните по горе Правила за водолазна
дейност на системата на МВР за пребиваването под вода и под повишено
налягане в барокамерите се отразява освен във водолазния дневник и в
личната водолазна книжка. След като тези два документи са с идентично
съдържание, то представянето на единия само от тях / в случая водения от
въззивника - работодател дневник за водолазни спускания/ съставлява
доказателство, само по себе си годно да удостовери факта на извършваните
такива, съответно на изпълнявана водолазна дейност, като в тази насока са и
останалите писмени доказателства – казаните по горе заповеди. За
дължимостта на допълнителното възнаграждение по чл. 14 ал. 1 т. 1 от
Наредба № 8121з - 1060/26.09.2019 г. е достатъчно фактическото извършване
на водолазна дейност от държавния служител във връзка с изпълнение на
задълженията по служебното му правоотношение, като е без значение
заеманата от него длъжност по щат, като в тази насока следва да се посочи и
че в системата на РД ПБЗН – Пловдив длъжност „ ****„ – самостоятелна или
и съвместно с друга длъжност по щатно разписание не се установи да е
съществувала преди 2012 г., а е безспорно установено, че водолазна дейност е
извършвана от част от държавни служители в дирекцията, заемащи
длъжности, различни от „****„, но извършващи и водолазна дейност.
По размер исковете са доказани посредством прието заключение на на
назначената ССчЕ, като досежно размерите самостоятелни оплаквания не са
възведени с въззивната жалба.
Предвид изложеното жалбата е неоснователна. Решението за
уважаване на исковете е правилно и се потвърждава.
С оглед този инстанционен резултат на въззиваемия се присъждат
направените разноски за въззивното производство в размер на 800 лв. –
възнаграждение за един адвокат. Възражението на въззивника за
прекомерност е неоснователно, тъй като възнаграждението е в съответствие с
установения от Наредба № 1/9.7.2004 г. минимум, предвид и разпоредбата на
чл. 2 ал. 5 от същата.
И съдът
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 13 от 03.01.2023 г. пост. по гр.д. № 9 130/2022
г. на РС – Пловдив.
Осъжда Главна Дирекция Пожарна безопасност и защита на населението
– МВР – гр. София, Булстат ********* да заплати на К. П. Д., ЕГН –
********** разноски за въззивното производство в размер на 800 /
осемстотин / лева - възнаграждение за един адвокат.
5
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6