Р Е Ш Е Н И Е
№ 1242
град Пловдив, 18.06.2021
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в
открито заседание на девети юни през две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА
ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно
дело № 770 по описа за 2021 година, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118,
ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Делото е образувано по жалба на М.Д.К.-К., ЕГН **********
*** срещу Решение № 2153-15-66/26.02.2021г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив,
с което е потвърдено Разпореждане № 151-00-7751-3 от 04.12.2020 г. на
Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив за
отпускане на парично обезщетение за безработица, считано от 01.09.2019 г. до
31.12.2019 г. в размер на 9 лева дневно.
В
съдебно заседание жалбоподателката не се явява, не се представлява. В жалбата се сочи, че решението
е несъобразено относно зачитането правата на жалбоподателката при безработица,
в частта за основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като твърди, че основанието за прекратяване на
правоотношението й с работодател в Германия не е по взаимно съгласие.
Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ
Пловдив, чрез юрисконсулт С. моли жалбата
да се остави без уважение и да се потвърди решението на директора като
законосъобразно, постановено при изяснена фактическа обстановка. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, представя писмени бележки.
Административен съд Пловдив,
Х състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата,
събраните доказателства по делото, в това число и административната преписка, прие
за установено следното:
М.К.-К. ***-00-7751/10.10.2019 г. за отпускане на ПОБ,
като в него е посочено, че последната й заетост е в Германия, до 31.08.2019 г.
Към заявлението е приложено и заявление за
удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС със СЕД
U002 и СЕД U004, ведно с други документи, описващи упражняваната трудова
дейност в Германия и Декларация относно определяне на пребиваване във връзка с
прилагане на чл. 65, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г.
В административното производство е изпратено писмо до
Дирекция "ЕРМД" - София за изискване на формуляри СЕД U002 и СЕД U004
от Компетентната институция /КИ/ на Германия необходими за отпускане на ПОБ,
както и да бъде изискан документ СЕД Н006 за изясняване пребиваването на лицето
и да се изясни дали лицето е придобило право на ПОБ в Германия в съответствие
със законодателството на страната и дали нейната институция се явява
компетентна по смисъла на чл.1, букви "м", "р"" и
"с" от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. да го плаща.
На 12.11.2020 в ТП на НОИ Пловдив е получено писмо от
Дирекция "ЕРМД" към НОИ, с вх.№ Ц3209-15-304#1/12.11.2020 г. като са
приложени документи СЕД U002 и U004 за
удостоверяване на осигурителни периоди, доход и причина за прекратяване на
правоотношението.
Структурираните електронни документи удостоверяват
период на осигурена заетост на К.-К. по законодателството на чуждата страна от
08.02.2016 г. до 31.08.2019 г. вкл. брутен доход за период 01.09.2018 г. до
31.08.2019 г. и причина за прекратяване на заетостта - „Прекратяване на
договора по взаимно съгласие".
В административното производство е получен и документ Н006 - Отговор за искане за
информация за пребиваване, с който КИ на Германия изрично не удостоверява
конкретно пребиваването на К.-К., от което административният орган приема, че в
Германия същата няма статут на пребиваваща.
Въз основа на получените документи, с Разпореждане №
151-00-7751-2/27.11.2020 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица,
производството по отпускане на ПОБ е възобновено на основание чл. 55 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
По повод подаденото заявление от жалбоподателката К.-К.,
след проверка на подадените за лицата данни в регистрите по чл. 5, ал. 4 от КСО
на НАП, Агенцията по заетостта и НОИ, е
издадено Разпореждане № 151-00-7751-3/04.12.2020 г. на Ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив, с което на основание чл.
54ж, ал.1 от КСО и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 от КСО е
отпуснато ПОБ за период от 01.09.2019 г. до 31.12.2019 г. в минимален размер 9,00 лв. дневно.
Неоснователни са изложените от жалбоподателката К.-К.
в административното и съдебно производство възражения, срещу определените с
оспорваното разпореждане период от 4 месеца и размер на отпуснатото ПОБ 9,00
лв. на работен ден.
В случая се касае за отпускане на ПОБ при прилагане на
разпоредбите на чл. 61-65 от Регламент (ЕО) 883/2004 г. на Европейския парламент
и Съвета за координация на системите за социална сигурност и чл. 54а - 546 от КСО.
В получения СЕД U002 и U017, КИ на Германия е
удостоверила причина за прекратяване на правоотношението на лицето
„прекратяване на договора по взаимно съгласие", поради което определянето
на периода и размера на отпуснатото ПОБ не е извършено в съответствие с
изискванията на чл. 62, пар.2 във връзка с пар. 1 на Регламент (ЕО) 883/2004 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 54б, ал. 3 от КСО,
безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или
с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1
и 2, чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл.
105, чл. 107, ал. 1, т. 1 - 4 и чл. 107а от Закона за държавния служител, чл.
162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените
сили на Република България, чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за
Министерството на вътрешните работи, чл. 101, ал. 1, т. 5, 8 и 11 от Закона за
Държавна агенция „Разузнаване" и чл. 165, ад. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т.
2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони, получават минималния
размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца.
По силата на чл. 54б, ал. 2 от КСО, минималният дневен
размер на ПОБ се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното
обществено осигуряване, като за процесния случай същият е в размер на 9,00 лв. на работен ден.
Следва при определяне размера на обезщетението и срока
за неговото получаване да се съобрази и причината за прекратяване на заетостта,
с оглед предвидените в нормата на чл. 54б, ал.
3 от КСО ограничения в тази насока. В представените пред органите
документи, а именно СЕД U002, като причина за прекратяване на заетостта е
посочено "прекратяване на договора по взаимно съгласие". Последното е
в хипотезата на чл. 54б, ал.
3 от КСО, поради което при определяне размера на обезщетението за
безработица административният орган правилно е приел, че е налице основание за
определяне на минималния размер на паричното обезщетение за безработица – 9
лева дневно, за срок 4 месеца.
От доказателствата по делото по безспорен начин се
установява, че последната трудова дейност на оспорващата във Република Германия
е прекратена по взаимно съгласие. Принципно, този факт по силата на чл. 54б, ал.
3 от КСО е приравнен на прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл. 325, ал.
1, т. 1 от Кодекса на труда.
Структуриран електронен документ U002 - част от
административната преписка по издаване на обжалвания акт, е приет като писмено
доказателство по делото без оспорване от страните. Истинността на
удостоверените в него факти и конкретно причината за прекратяване на трудовия
договор, макар декларативно да се оспорва от жалбоподателката, не се оборва
чрез насрещно ангажирани от нея доказателства. Като се има предвид, че
Структуриран електронен документ U002 представлява официален удостоверителен
документ по смисъла на чл. 179, ал.
1 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, следва да се приеме, че същият обвързва съда с материална
доказателствена сила, по отношение на така обективираните в него факти. Поради
това, доколкото доказателствената му сила не е опровергана от останалия по
делото доказателствен материал, същият обвързва съда да приеме за доказани
фактите удостоверени в него, сред които е и най-същественият в случая -
причината за прекратяване на последното трудовото правоотношение на оспорващата.
След като от доказателства по делото се установява
приетото от административния орган, а именно че трудовото правоотношение на К.К.
с последния и работодател във Германия е прекратено по взаимно съгласие на
страните, то по отношение срока и размера на дължимото парично обезщетение за
безработица действително следва да намери приложение разпоредбата на чл. 54б, ал.
3 от КСО, както правилно е възприето от административния орган.
Ето защо оспореното
решение е законосъобразно, а подадената срещу него жалбата, като неоснователна
следва да бъде отхвърлена.
При посочения изход на
спора, в полза на ТП на НОИ – Пловдив за осъществената юрисконсултска защита
следва да се присъди сумата в размер на 100 лв. съгласно чл. 24 от Наредба за
заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП, във връзка с
чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК.
Предвид горното
Административен съд Пловдив, II отделение, десети състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Д.К.-К., ЕГН ********** *** срещу Решение
№ 2153-15-66/26.02.2021г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е
потвърдено Разпореждане № 151-00-7751-3 от 04.12.2020 г. на Ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив за отпускане на парично
обезщетение за безработица, считано от 01.09.2019 г. до 31.12.2019 г. в размер
на 9 лева дневно.
ОСЪЖДА М.Д.К.-К., с ЕГН
********** *** да заплати на ТП на НОИ Пловдив
разноските по делото в размер на 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО на основание чл.119, във вр.с чл.117, ал.1, т.2,
б.“б“ от КСО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: