Определение по дело №1304/2019 на Окръжен съд - Пловдив

                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е №1196

 

                                       19.06.2019г, гр.Пловдив

                                        

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав, в закрито заседание на деветнадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                         Председател: Виолета Шипоклиева

                                                Членове:  Фаня Рабчева

                                                                       Велина Дублекова

 като разгледа докладваното от съдията Фаня Рабчева ч.гр.д. № 1304/ 2018г. по описа на ПдОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

                       Производство по чл.577 ГПК.

                        Постъпила е частна жалба от Нотариус Е.С., рег.№ 645, в регистъра на НК на РБ, с район на действие Районен съд – гр.Пловдив против Определение на съдия по вписванията към ПРС Д.Х., с което е постановен отказ № 185/ 27.03.2019г., подредено под акт № 185, т.1 , вх.№ 7995/ 27.03.2019г. по описа на АВ, СВ-Пловдив.  По изложени доводи в жалбата за незаконосъобразност на обжалвания отказ на съдията по вписванията, се иска неговата отмяна.

                        Пловдивски окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства, намери следното:

                        Съгласно т.9 от ТР №: от 25.04.2013г. на ВКС по тълк.д. №7/2012г. на ОСГТК  Нотариусът е легитимиран да обжалва отказа на съдията по вписванията, постановен по негова молба. Частната жалба е депозирана в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 ГПК. С оглед на това като подадена от надлежна страна и в преклузивния законов срок, частната жалба се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

                        С молба  вх.№ 7995/ 27.03.2019г. на Нотариус Е.С. е поискано вписване на Договор за учредяване право на прокарване на отклонение от общата мрежа на техническа инфраструктура относно поземлени имоти с идентификатор № №56784.386.240, 56784.386.236, 056784.386.237, 56784.386.238,  с нотариално удостоверени, с рег.№ 213/ 29.01.2019г. по регистъра на Нотариус Е.С., № 645 по регистъра на НК. В приложение договор в 4 екземпляра, заверени преписи на скици па поземлените имоти, удостоверение за данъчна оценка, оценка на ПИ с №56784.386.240, декларации по чл.264, ал.1 ДОПК на учредителите, внесена държавна такса по сметка на АВп, Имотен регистър.

                        Постановеният отказ на съдията по вписванията е основан на разпоредбите на чл.193, ал.1 ЗУТ и чл.103, ал.1 Закона за водите относно условията, свързани с регламентираното право на прокарване през чужд  поземлен имот, като е посочено, че в настоящия случай страните по договора се явяват учредители и приематели, учредителите са собственици и на служещия и на господстващите имоти,  налице законова пречка за вписване на представения акт.

                        С частната жалба се формулират главните доводи за незаконосъобразност на обжалвания на съдията по вписванията отказ за вписване на представения договор с нотариална заверка на подписите на учредителите на правото на преминаване от 29.01.2019г. съобразно разпоредбата на чл.192, ал.1 и чл.193, ал.1 ЗУТ, който отговаря на предвидената от закона форма, облекчена / писмена с нотариална заверка на подписите/ в сравнение с останалите договори за учредяване на вещни права по чл.18 ЗЗД. Извършва се позоваване и на разпоредбата на чл.103,            ал.1 ЗВ относно легалното определение на понятието поземлен сервитут. В тази насока изхождайки от разпоредбите на ЗУТ и ЗВ относно сервитута като изрично регламентираното вещно право, което възниква върху чужда вещ, като вещите принадлежат на различни лица, се оспорва фактическия извод на съдията по вписванията в частта на  мотивите относно констатацията, че всички поземлени имоти , предмет на договора , са съсобствени между страните. Сочи се, че господващите имоти с идентификатори №№ 56784.386.236, 56784.386.238  и 56784.386.239 , НЕ  са съсобствени между страните , а са индивидуална собственост на същите съответно на лицата : Р.Л.Д., П.Д.Б. и И.С.Б., придобит по време на брака в режим на СИО; имотът с идентификатор № 56784.386.240, който е „служещ имот“ е в режим на съсобственост , като ¾ ид.ч. са собственост на Р.Л.Д., а останалата ¼ идеална част е собственост на П.Д.Б. и И.С.Б.. Въз основа на горното се обосновава доводът, че е налице хипотезата на учредено вещно право върху чужда вещ, тъй като собствениците на „служещия имот“, който е обременен с тежестта, не са същите като собствениците на „господстващите имоти“. За ¾ ид.части „служещият имот“ е чужд на собствениците на еединия „господстващ имот“ – имот с ид.№ 56784.386.239, съответно за ¼ ид.ч. „служещият имот“ е чужд на собственика на другите „господстващи имоти“- имоти с 56784.386.236, 56784.386.237  и 56784.386.238. На следващо място правният интерес от исканото вписване на представения договор от 29.01.2019г. се обосновава и с обстоятелството, че доколкото носителят на сервитутното право е собственикът на „господстващия имот“, право което има вещен характер,  за което е характерно следване на вещта, то ако се смени собственикът на „служещия имот“, новият собственик също ще трябва да търпи ограниченията, произтичащи от сервитутното право; ако  служещият имот се раздели, сервитутът остава да тежи върху целия имот,върху всяка част от него; сервитутът си остава неделимо право и при промяна на собствеността на господстващия имот - той следва имота при всяка промяна на собствеността; собственикът на „господстващия имот“ има право да иска въздържане от всяко трето лице, което би попречило на упражняването му, което обосновава правният му интерес от вписване в Имотния регистър, с което актът придобива действие спрямо всички, което не е само оповестително действие,  но и може да бъде противопоставено на трети лица.

             На следващо място обжалваният отказ се оспорва като незаконосъобразен с довода, че съдията по вписванията е излязъл извън компетенциите си, поради това, че същият може да осъществява контрол само относно подлежащия на вписване акт само в рамките, установени в Правилника за вписванията, с който нормативен акт се очертават пределите на неговите правомощия, а именно съобразно разпоредбата на чл.32а Правилника за вписванията относно  това дали актът подлежи на вписване съгласно чл.4  и дали е актът отговаря на изискванията по чл.6 от Правилника. Разглеждането на други въпроси извън горните, вкл. дали имотите са съсобствени на страните или са чужди, са извън компетенциите на съдията по вписванията.

          Частната жалба е основателна.

 Основателни са доводите на първо място относно обвързващата съдията по вписванията норма на чл.32а, ал.1 ПВп, ограничена в обхвата на проверката относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на Закона, дали подлежи на вписване и съставен ли е съобразно изискванията за форма и с предвидено в ПВп съдържание, без задължение за проверка на материалноправните предпоставки на акта, освен в изрично предвидени в Закон случаи.

 Представеният за вписване договор между собственици на съседни имоти урежда сервитут, по смисъла на чл.193, ал.1 ЗУТ относно правото на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения, който възниква между собственици на недвижими имоти. Съобразно т.6 от Тълкувателно решение №7 от 25.04.2013г. по тълк.д.№7/2012г. на ОСГТК на ВКС „проверката , която съдията по вписванията извършва  съгласно чл.32а, ал.1 от Правилника за вписванията относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон“. Представеният договор отговаря по форма на изискването на закона: представен в писмена форма с нотариална заверка на подписите  и по съдържание  обуславя необходимост от неговото вписване.  Последното е основание за постановяване разпореждане на съда за вписването  на представения договор от 29.01.2019г. с нотариална заверка на подписите, което вписване съобразно изричната разпоредба на чл.577, ал.3 ГПК се смята извършено от момента на подаване на молбата, в случая е 27.03.2019г.

            Водим от горното и на основание чл.577, ал. 3 ГПК, съдът

 

                                   О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

                        ОТМЕНЯ Определение на съдия по вписванията към Пловдивски районен съд Д.Х., с което е постановен отказ № 185/ 27.03.2019г., подредено под акт № 185, т.1 , вх.№ 7995/ 27.03.2019г. по описа на АВ, СВ-Пловдив за вписване на представен с молба с вх.№ 7995/ 27.03.2019г. по описа на Служба по вписванията – гр. Пловдив от Нотариус Е.С., с рег.№ 645 и район на действие – Районен съд - Пловдив.

                        ВРЪЩА  преписката на Служба вписвания – Агенция по вписванията – гр.Пловдив за извършване на поисканото нотариално удостоверяване по искането с молба с вх.№ 7995/ 27.03.2019г. по описа на Служба по вписванията – гр. Пловдив от Нотариус Е.С., с рег.№ 645 и район на действие  – Районен съд - Пловдив  на Договор от 29.01.2019г. за учредяване на право на преминаване и право на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура между Р.Л.Д., П.Д.Б. и И.С.Б., всичките от гр.Пловдив, което на основание чл.577, ал.3 ГПК  ще се счита за извършено от момента на подаване на молбата – 27.03.2018г.

                        Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

            Председател:                                 Членове: