№ 4060
гр. София, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Г. Ст. Чехларов
ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Г. Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело №
20241100503256 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 20544/12.12.2023 г., поправено с решение №
2496/13.02.2024 г., постановени по гр.д. № 40545/2023 г. на СРС, ГО, 78
състав, с признато за установено на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, че
ответника ЗД „Б.И.” АД, ЕИК: *******, дължи на ищеца ЗАД „ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК: *******, следните суми: 9 276,99 лв. –
задължение по суброгационно право във връзка с ПТП от 08.12.2019 г.,
1777,06 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода
19.08.2021 г. – 15.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от
19.06.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника в
първоинстанционното производство ЗД „Б.И.” АД, в която се поддържа, че
първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно.
Въззивникът поддържа, че механизмът на ПТП не бил доказан по безспорен
начин, като от приетата СЧЕ било видно, че било извършено плащане от
ищеца на сума, по – малка от претендираната. Моли се за отмяна на
обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове
да бъдат отхвърлени изцяло, евентуално да бъде намалено присъденото
обезщетение, като се претендират и сторените разноски.
Въззиваемият ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД оспорва подадената
1
въззивна жалба. Сочи, че правилно първоинстанционният съд е приел, че
процесното ПТП било настъпило в резултат на действията на водача на л.а.
„Мерцедес“, който е причинил процесното ПТП при управление на МПС с
превишена скорост - 130 км./ч. при разрешение 50 км./ч. Поддържа се, че
във вр. с процесната щета било определено и заплатено застрахователно
обезщетение в размер от 9261,99 лв. Моли се за потвърждаване на
обжалваното решение и присъждане на сторените разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно
и е допустимо в обжалваната част. Не са допуснати нарушения на
императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е
длъжен да следи служебно. По доводите за неправилност на решението
въззивният съд намира следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба на ЗАД „ОЗК
-ЗАСТРАХОВАНЕ” АД срещу ЗД „Б.И.” АД, с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.422,ал.1 ГПК вр.
чл.411 КЗ и чл.86,ал.1 ЗЗД за сумата от 9 276,99 лв. представляващи регресно
вземане за платено от застрахователя по застраховка “Каско”, сключен със
застрахователна полица № 0020195201900466, за МПС марка „Сетра” с рег.
№ ******* обезщетение по преписка по щета № 0020-195-0639-2019 за вреди,
причинени от ПТП настъпило на 08.12.2019 г. в гр. Шумен, , в резултат на
виновно деяние – покрит риск по застраховка “Гражданска отговорност”
причинено от водача на лек автомобил “Мерцедес”, модел “ЦЛК” с рег.№
*******, сключена при ответника, както и за сумата от 1 777,06 лв. –
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 19.08.2021 г. –
15.06.2023 г.
Основателността на исковете се обуславя от установяване по делото на
следните юридически факти: ответникът да е застраховател по застраховка
2
„Гражданска отговорност“ за автомобил, като в срока на действие на
договора, вследствие на противоправното и виновно поведение на водача на
застрахования при ответника автомобил, да е настъпило застрахователно
събитие, покрит риск по сключения договор, в причинна връзка с което
ищецът е претърпял имуществени вреди в претендирания размер.
По релевираното възражение за съпричиняване в тежест на ответника е
да докаже факти, чието проявление обуславя съпричиняване на вредите от
страна на застрахования при ищеца водач.
Пред въззивната инстанция не се спори наличието на застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника
и водача на л.а. “Мерцедес”, модел “ЦЛК” с рег.№ *******. Не е спорно също
така наличието на застрахователно правоотношение по сключен договор за
имуществено застраховане „Каско“ между ищеца и собственика на МПС
марка „Сетра” с рег. № *******.
Спорно между страните е обстоятелството дали ищецът е заплатил във
вр. с процесния инцидент застрахователно обезщетение в размер от 9261,99
лв., като в тази насока са заявени изрични доводи във въззивната жалба от
въззивника. По делото е представено платежно нареждане от 05.06.2020 г. за
изплатено от ищеца на собственика на увреденото МПС „Юнион Ивкони“
ООД във вр. с образуваната щета застрахователно обезщетение в размер от
6310,8 лв., както и платежно нареждане от 10.07.2020 г. за изплатено отново
застрахователно обезщетение в размер от 6685,64 лв. по три броя щети, от
които по процесната щета № 0020-195-0639-2019 сумата от 2951,19 лв. От
изготвената СЧЕ и дадените разяснения от вещото лице пред
първоинстанционния съд в о.с.з. от 19.10.2023 г. се установява, че във вр. с
процесната щета ищецът е извършил плащане на стойност 6130,8 лв. и второ
плащане по три щети в общ размер от 6685,64 лв., от които 2951,19 лв. по
щета № 0020-195-0639-2019, т.е. общо по процесната щета ищецът е заплатил
сумата от 9261,99 лв. Ето защо и неоснователен се явява доводът на
въззивника за липса на извършено плащане от ищеца на претендираното
застрахователно обезщетение в размер от общо 9261,99 лв.
Основен спорен между страните, във вр. с който са и всички наведени
доводи във въззивната жалба, е какъв е механизмът на настъпилото събитие,
респ. чия е вината за настъпване на процесното ПТП и налице ли е
3
съпричиняване.
По делото е депозиран и констативен протокол за ПТП с пострадали
лица 2019-1038-876/08.12.2019 г., в който е удостоверено, че на посочената
дата около 00:35 ч. в гр. Шумен, на бул. „Симеон Велики“ на кръстовището с
ул. „Станционна“ е настъпило ПТП, при което МПС 1 / марка „Сетра” с рег.
№ *******/, управлявано от водача Е.Р., при извършване на маневра завой на
ляво, не пропуска движещия се по път с предимство в лентата за насрещно
движение л.а. “Мерцедес”, модел “ЦЛК” с рег.№ *******, управляван от
Д.И., при което настъпва удара. В протокола са описани щетите по двата
автомобила, които за МПС марка „Сетра” с рег. № ******* са странична
врата, тоалетна, десен праг, два броя странични капаци. Констативният
протокол за ПТП, изготвен от органите на МВР в кръга на възложените им
правомощия, съставлява официален свидетелстващ документ, поради което се
ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно
удостоверените в него обстоятелства, пряко възприети от съставителя му - в
случая видимите щети по процесните МПС и разположението на
автомобилите при посещение на местопроизшествието. По отношение на
описания от съставителя механизъм на настъпване на ПТП протоколът няма
материална доказателствена сила, тъй като представлява заключение относно
факти, които той не е възприел пряко, поради което съдът не е обвързан от
извода на административния орган, а механизмът на произшествието е
елемент от предмета на доказване по делото и подлежи на изследване от съда
(в този смисъл - Решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г., ВКС и
Решение № 711/22.10.2008 г. по т. д. № 395/2008 г., ВКС).
Същевременно посоченият в протокола механизъм се потвърждава в
пълна степен и от приетата пред първоинстанционния съд САТЕ, съгласно
която при извършване на маневрата когато предната част на автобус марка
„Сетра” с рег. № ******* е навлязла в ул. „Станционна“ настъпва удар между
предната част на л.а.“Мерцедес”, модел “ЦЛК” с рег.№ ******* и
страничната дясна част на автобуса. Вещото лице е установило, че скоростта
на л.а.“Мерцедес”, модел “ЦЛК” с рег.№ ******* при настъпване на удара е
била около 130 км./ч., като при предприемане на маневрата завой наляво
водачът на автобуса не е имал възможност да възприеме приближаващия от
дясната страна с висока скорост л.а.“Мерцедес”, тъй като автомобилът се е
намирал на границата на видимостта спрямо геометричните характеристики
4
на участъка. Експертизата установява още, че ударът е бил предотвратим за
водача л.а.“Мерцедес” при движение с максимално разрешената скорост, като
ударът е бил предотвратим за водача и при скорост от 130 км./ч., ако при
възникване на опасността своевременно е предприел аварийно спиране или е
намалил скоростта си.
Съгласно чл.37,ал.1 ЗДвП при завиване наляво за навлизане в друг път
водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства, в този смисъл и
при извършване на маневрата водачът на автобус марка „Сетра” с рег. №
******* е следвало да пропусне насрещно движещите си с предимство по
бул. „Симеон Велики“ моторни превозни средства. Същевременно от
изготвената САТЕ безспорно се установява, че при предприемане на
маневрата водачът на МПС „Сетра” с рег. № ******* не е могъл възприеме
движещия л.а. “Мерцедес”, т.е. не се установява каквото и да е било виновно
поведение от водача на автобуса. От друга страна, водачът на л.а.“Мерцедес”
е нарушил нормата на чл.21,ал.1 ЗДвП, движейки се със скорост,
надвишаваща многократно позволената от 50км./ч., с което не е позволил на
водача на МПС „Сетра” да възприеме движението на лекия автомобил и да
съобрази пътното си поведение, отделно не е намалил скоростта си при
възприемане на завиващия автобус, с което си действие е щял да предотврати
настъпването на удара. Ето защо и въззивният съд намира, че виновен за
процесното ПТП е единствено водачът на л.а. “Мерцедес”, модел “ЦЛК” с
рег.№ *******, с оглед на което и възражението на ответника за наличие на
съпричиняване от страна водача на МПС „Сетра” с рег. № ******* се явява
неоснователно.
От изложеното съдът приема, че в срока на застрахователно покритие
по застраховка „Гражданска отговорност”, застраховател по която е
ответникът, застрахованият водач на л.а. “Мерцедес”, модел “ЦЛК” с рег.№
******* е извършил виновно противоправно деяние, в причинна връзка с
което са причинени вреди на застрахования при ищеца по имуществена
застраховка автобус, като ищецът е платил обезщетение в размер на
процесната сума.
Изготвената САТЕ установява, че всички отстранени вреди на л.а. МПС
„Сетра” с рег. № ******* са в пряка причинно – следствена връзка с
5
механизма на настъпилото ПТП. За определяне размера на регресния дълг
съдът съобразява задължителната /съгласно т. 2 от ТР 1/2009г./ съдебна
практика, постановена по реда на касационния контрол - решение № 52 от
08.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г. на ВКС, ТК, І отд., съгласно която при
съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното
обезщетение единствено по действителната стойност на вредата /без
овехтяване/ към момента на настъпване на застрахователното събитие, стига
то да не е под минималните размери, установени в Методиката.
Обемът на регресния дълг зависи от размера на действително
причинените вреди, но не повече от размера на задължението на
застрахователя по застраховка „Каско” /плащането на недължимо
обезщетение не може да се противопостави на ответника/ и не повече от
размера на действително платената сума. Ето защо следва да бъдат
съпоставени тези три стойности, за да се определи, в какъв размер в случая е
възникнал регресният дълг. В случая заключението на САТЕ е определила
сумата от 33467,57 лв. като необходимата сума за възстановяване на щетите
върху увредения автомобил на база средни пазарни цени към датата на
настъпване на процесното ПТП. Размерът на действителните вреди е повече
от размера на действително платената сума /9261,99 лв./, поради което и
регресното право е възникнало до размера на действителното заплатената
сума от 9261,99 лв., както и за обичайните ликвидационни разноски от 15 лв.
Или в полза на ищеца е възникнало регресно вземане в размер общо на
9276,99 лв. Доколкото по делото не се твърди и не са събрани доказателства
ответникът да е извършил плащане по щетата, предявеният иск се явява
изцяло основателен.
По отношение претенцията за лихва във въззивната жалба не са
изложени конкретни оплаквания, като по делото се установява наличието
на главен дълг и изпадането на длъжника в забава след изпращането на
покана, поради което и искът се явява основателен за периода от 19.08.2021
г. до 15.06.2023 г. за претендиранта сума от 1777,06 лв.
С оглед съвпадането на крайните изводи на двете инстанции,
решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
По разноските:
6
С оглед изхода на спора, на въззиваемия се следват сторените разноски
за въззивното производство. Въззиваемият претендира разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер от 1680 лв., но въззивникът е направил
възаражение за прекомерност на основание чл.78,ал.5 ГПК. Съдът намира
възражението за основателно с оглед цената на предявените искове,
фактическата и правна сложност на делото и броя и вида на извършените
процесуални действия, поради което и адвокатското възнаграждение следва
да бъде намалено на 1300 лв.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20544/12.12.2023 г., поправено с
решение № 2496/13.02.2024 г., постановени по гр.д. № 40545/2023 г. на СРС,
ГО, 78 състав.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, ЕИК: *******, да заплати на ЗАД „ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК: *******, на основание чл.78 ал.1 ГПК разноски
в размер на 1300 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7