РЕШЕНИЕ
№ 183
гр. Исперих, 17.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлияна В. Цонева Й.
при участието на секретаря Анна В. Николова
като разгледа докладваното от Юлияна В. Цонева Й. Гражданско дело №
20213310100687 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.2 във
вр. с ал.3 и ал.4 от ГПК.
Постъпила е искова молба от “******” АД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление: гр.В. 9009, В. Тауърс-Г, бул.”*****” 258,
представлявано от П. С. С., Я.М.Д. и Д.К.Д. - членове на Управителния съвет,
действащи чрез упълномощен адв.Н.Б., АК-В., против ЕМ. АЗМ. Х., ЕГН-
********** от с.****, обл.Р., за установяване със сила на присъдено нещо, че
ответницата дължи на ищцовото дружество заплащане на сумата 340.40
(триста и четиридесет лева и 40 ст) лева, представляваща сбор от главници
по фактури№№ **********/08.01.2021г., на стойност 71.78 лева, №
**********/10.02.2021г., на стойност 71.78 лева, № **********/10.03.2021г.,
на стойност 64.84 лева, № **********/12.04.2021г., на стойност 71.78 лева и
№ **********/29.04.2021г., на стойност 60.22 лева, издадени за обект на
ответника, с абонатен № 14462019, находящ се в с.****, с предназначение
Фурна, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване в съда на
Заявлението по чл.410 от ГПК за същото вземане до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 5.27 (пет лева и 27 ст) лева,
представляваща сбора от мораторната лихва по посочените фактури за
периода от датата на падежа на всяка една от тях до 13.05.2021г. В исковата
молба се твърди, че ответницата не е изпълнила задължението си да заплаща
доставената и консумирана от нея ел.енергия, като небитов клиент на
ищцовото дружество, с посочения горе клиентски номер във връзка с
продажба на ел.енергия за посочения обект на потребление, поради което
ищцовото дружество предприело постъпки и по реда на чл.410 от ГПК се
снабдило със Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№
1
409/2021г. по описа на РС-Исперих за неизплатените задължения,
претендирани за установяване в настоящото производство. След подаване на
заявлението по цитираното дело и до настоящия момент, ответницата не е
извършвала плащания по задължението си. Тъй като заповедта за изпълнение
е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.7 във вр. с ал.5 от ГПК, то по реда
на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК ищецът депозира в срок настоящия иск за
установяване на вземанията по издадената заповед. Претендира за
присъждане на направените съдебни разноски по настоящото дело.
В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК,
ответницата ЕМ. АЗМ. Х., ЕГН-********** от с.****, обл.Р., ул.“*****“ №
23, не е намерена на установения постоянен и настоящ адрес в страната.
Назначеният й по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител – адв.В.К.,
АК-гр.Р., представя писмен отговор, като счита предявения иск за допустим,
а по същество – предоставя на преценката на съда, съобразно доказателствата
по делото и наличието на нарушени императивни изисквания и разпоредби на
действащото законодателство.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното: Ищцовото дружество “******”
АД – гр.В. осигурява снабдяването с електрическа енергия, като всеобщо
предлагана услуга по смисъла на Закона за енергетиката, на потребители,
присъединени към електроразпределителната мрежа на “******” АД-гр.В.
срещу заплащане, като я закупуват от дружеството-снабдител, осъществяващо
териториално обособена дейност. В тази връзка е безспорно, че страните са
обвързани от валидно облигационно правоотношение за продажба на
електрическа енергия и осъществяване на достъп до
електроразпределителната мрежа при публично известни Общи условия на
дружеството и регулирано от разпоредбите на § 15 от ПЗР на Закона за
изменение и допълнение на Закона за енергетиката (ДВ, бр. 57 от 2020г., в
сила от 26.06.2020г.), по силата на които ответницата е потребител на
енергийни услуги по смисъла на § 1, т.41б от ДР на Закона за енергетиката
(ЗЕ) и небитов клиент на ищцовото дружество (§ 1, т.33а от ДР на ЗЕ), с кл.№
**********, за описания в исковата молба обект на потребление, находящ се
в с.****, обл.Р., с предназначение Фурна, абонатен № 14462019, за
закупуване на ел.енергия за стопански нужди.
Видно от представеното извлечение от сметка към 01.07.2021г. и
описаните в него, и приложени по делото фактури, издадени за периода от
08.01.2021г. до 29.04.2021г., е отчетена за посочения обект на потребление
консумация на ел.енергия, както следва:
- по Фактура № ФП0303075384/08.01.2021г., с падеж – 18.01.2021г., за
сумата от 71.78 лева, за период 01.12.2020г. до 31.12.2020г.;
- по Фактура № ФП0304227688/10.02.2021г., с падеж – 22.02.2021г., за
сумата от 71.78 лева, за период 01.01.2021г. – 31.01.2021г.;
- по Фактура № ФП0305378028/10.03.2021г., с падеж – 22.03.2021г., за
сумата от 64.84 лева, за период 01.02.2021г. – 28.02.2021г.;
- по Фактура № ФП**********/12.04.2021г., с падеж – 22.04.2021г., за
сумата от 71.78 лева, за период 01.03.2021г. – 31.03.2021г. и
- по Фактура № ФП0307643135/29.04.2021г., с падеж – 12.05.2021г., за
сумата от 60.22 лева, за период 01.04.2021г. – 26.04.2021г.
Според същите документи, изследвани и в заключението вх.№
1912/22.06.2022г. на назначената по делото съдебно-икономическа
експертиза, през периода от 01.12.2020г. до 26.04.2021г. ищцовото дружество
2
е доставяло за посочения обект на потребление и ежемесечно е отчитана
консумирана електрическа енергия на обща стойност от 340.40 лева. Според
заключението на същата експертиза, цитираните горе фактури са относими
към периода на исковата претенция и по тях не са извършвани плащания за
задълженията, които установяват. По този начин определя неизплатено
задължение за консумирана ел.енергия за процесния период по обсъжданите
фактури в посочения горе размер, като изчислява и размера на мораторната
лихва върху главницата за претендирания от ищеца период - от датата на
възникване на задължението за плащане (падежа на всяка фактура) до
13.05.2021г., възлища на 5.27 лева.
Експертизата констатира (т.4 от заключението), че количествата
ел.енергия по обсъжданите горе фактури са осчетоводени и остойностени
правилно, съобразно утвърдените от ДКЕВР цени за съответния период.
Поради неплащане от страна на ответницата на обсъдените горе парични
задължения, ищцовото дружество предприело постъпки и със Заявление вх.№
769/03.06.2021г. сезира заповедно производство по ч.гр.д.№ 409/2021г. по
описа на РС- Исперих, по което и по реда на чл.410 от ГПК се снабдява със
Заповед № 121 от 04.06.2021г. за изпълнение на паричните задължение,
претендирани за установяване в настоящото производство, а именно: 340.40
лева - главница за консумирана ел.енергия по цитираните горе Фактури,
издадени в периода от 08.01.2021г. до 29.04.2021г., 5.27 лева - мораторна
лихва, представляваща сбор от мораторната лихва по всяка една фактура за
периода от датата на падежа й до 13.05.2021г., законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 03.06.2021г. до
изплащане на вземането, както и направени по делото разноски в размер на
25.00 лева – платена ДТ и дължимо възнаграждение за юрисконсулт в размер
на 50.00 лева, като претендираните за установяване вземания по настоящото
исково производство представляват вземанията за главница и лихви по
цитираната Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Тъй като длъжникът-
ответницата не била намерена на установения постоянен и настоящ адрес в
страната за връчване на издадената срещу нея заповед за изпълнение, по
указание на съда, дадено с Разпореждане № 433 от 04.08.2021г. по реда на
чл.415, ал.1, т.2 във вр. с ал.4 от ГПК, ищецът депозира в срок настоящия иск
за установяване на вземанията по издадената заповед.
В производството по делото ищцовото дружество е направило съдебни и
деловодни разноски в общ размер на 1 010.00 лева, включващи: 100.00 лева –
заплатената държавна такса (ДТ) при образуване на делото (25.00 лева по
заповедното производство и 75.00 лева – доплатена ДТ по исковото
производство), 300.00 лева – заплатено възнаграждение за особен
представител на ответницата; 200.00 лева – заплатено възнаграждение на
вещото лице по съдебно-икономическата експертиза; 50.00 лева -
възнаграждение за юрисконсулт по заповедното производство и 360.00 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение (с вкл.ДДС) по исковото производсдтво
по Договор за правна защита и съдействие № 21998 от 23.08.2021г. и Фактура
№ ********** от 23.08.2021г., за които разноски ищцовата страна представя
Списък по чл.80 от ГПК. Ответницата не е направила разноски по делото.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи: Предявеният иск за установяване на парично
вземане е допустим и намира правното си основание в разпоредбата на чл.422
във вр. с чл.415, ал.1, т.2 във вр. с ал.3 и ал.4 от ГПК. Същият е предявен в
срока по чл.415, ал.4 от ГПК при спазване указанието на РС-Исперих по
3
Разпореждане № 433 от 04.08.2021г. по ч.гр.д.№ 409/2021г. по описа на съда,
дадено към заявителя и ищец в настоящото производство “******” АД-гр.В..
При условията на чл.422, ал.1 от ГПК искът се смята предявен от момента на
подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК – 03.06.2021г.
Разгледан по същество – искът е основателен.
От събраните по делото доказателства категорично се установи, че на
името на ответницата ЕМ. АЗМ. Х., ЕГН-**********, се води открита
партида като ползвател – небитов клиент, респ. и консуматор на ел.енергия за
стопански нужди (потребител на енергийна услуга) за обект на потребление в
в с.****, обл.Р., с предназначение Фурна, абонатен № 14462019.
При това положение съдът приема възникнало между страните и
съществуващо все още договорно правоотношение за продажба на
електрическа енергия, което не е прекратено поради наличие на неразплатени
задължения от страна на потребителя (арг. от чл.23, ал.1, изр.2 от Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “******” АД).
В качеството си на снабдител и продавач на електрическата енергия,
ищцовото дружество доставяло такава на ответницата за периода от
01.12.2020г. до 26.04.2021г., отчетена по обсъдените горе фактури, издадени в
периода от 08.01.2021г. до 29.04.2021г., съответно с падежи от 18.01.2021г. до
12.05.2021г. Дължимите от ЕМ. АЗМ. Х., ЕГН-**********, суми за този
период, са й съобщавани от Продавача при условията и по реда на чл.18а от
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
“******” АД чрез представените по делото фактури, като от своя страна
потребителят е следвало да заплати използваната електрическа енергия по
начина и в сроковете, посочени във Фактурата, съгласно чл.29 във вр. с чл.18,
т.2 и в изпълнение на задължението му по чл.17, т.2 от същите Общи условия.
При спазване на правилата за разпределяне на доказателствената тежест
(чл.154, ал.1 от ГПК), в тежест на ответницата е да докаже, че е изпълнила
паричното си задължение към ищеца или че са настъпили други
правопогасяващи задължението й обстоятелства. Същата не е сторила това,
като не ангажира пред съда ползващи я и допутими според закона
доказателства, установяващи изпълнение на задължението за плащане на
претендираното от нея парично задължение по цитираните фактури. По този
начин същото се явява доказано от ищеца във вида и размера, претендиран с
исковата молба, а именно в размера от 340.40 лева – консумирана и
незаплатена електрическа енергия през посочения горе период.
По правилата на чл.38 от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на “*****” АД, неизпълнението в срок на задължението
за плащане на дължимите суми към ищцовото дружество, ангажира
отговорността на потребителя за заплащане на обезщетение за забава в размер
на законната лихва за всеки просрочен ден, доказана за обсъденото горе
задължение и период в размера от 5.27 лева., изчислена като сбор от датата на
падежа на всяка една от обсъжданите фактури до 13.05.2021г. Такова
обезщетение, в размер на законната лихва върху главното задължение се
следва и за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за процесното вземане –
03.06.2021г., от който момент се счита предявен и искът за установяване на
вземането, до окончателното му изплащане.
Предвид всичко гореизложено, претенцията на ищеца, заявена в
настоящото производство следва да бъде уважена изцяло.
4
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата
дължи на ищцовата страна претендираните от нея съдебни и деловодни
разноски, вкл. и тези по заповедното производство – арг. от ТР № 4/2013 от
18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.12), съразмерно на
уважената част от иска, т.е. изцяло. Същите са доказани в общия размер от 1
010.00 лева, обсъдени по-горе. Разграничени помежду си, разноските
възлизат в размер на 75.00 лева - по заповедното производство и 935.00 лева –
по исковото производство.
Воден от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 във вр. с чл.415,
ал.1, т.2 и ал.3 във вр. с ал.4 от ГПК, по отношение на ответницата ЕМ. АЗМ.
Х., ЕГН-********** от с.****, обл.Р., ул.“*****“ № 23, че дължи на ищцовото
дружество “******” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:
гр.В. 9009, В. Тауърс-Г, бул.”*****” 258, представлявано от П. С. С., Я.М.Д. и
Д.К.Д. - членове на Управителния съвет, заплащане на сумата 340.40
(триста и четиридесет лева и 40 ст) лева, представляваща сбор от главници
по фактури№№ **********/08.01.2021г., на стойност 71.78 лева, №
**********/10.02.2021г., на стойност 71.78 лева, № **********/10.03.2021г.,
на стойност 64.84 лева, № **********/12.04.2021г., на стойност 71.78 лева и
№ **********/29.04.2021г., на стойност 60.22 лева, издадени за обект на
ответника, с абонатен № 14462019, находящ се в с.****, с предназначение
Фурна, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване в съда на
Заявлението по чл.410 от ГПК за същото вземане – 03.06.2021г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 5.27 (пет лева и
27 ст) лева, представляваща сбора от мораторната лихва по посочените
фактури за периода от датата на падежа на всяка една от тях до 13.05.2021г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ЕМ. АЗМ. Х., ЕГН-
**********, ДА ЗАПЛАТИ на “******” АД - гр.В., ЕИК ******,
представлявано от П. С. С., Я.М.Д. и Д.К.Д. - членове на Управителния съвет:
- сумата от 75.00 (седемдесет и пет) лева – направени разноски по
заповедното производство по ч.гр.д.№ 409/2021г. на РС-Исперих и
- сумата от 935.00 (деветстотин тридесет и пет) лева – направени
разноски по настоящото исково производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Р.ски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на съдебното решение, препис от него да се приложи
по ч.гр.д.№ 409/2021г. на РС-Исперих с оглед на правните последици по
чл.416 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________
5