Определение по дело №198/2014 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

194

Година

23.4.2015 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

03.23

Година

2015

Председател:

Секретар:

за да се произнесе взе предвид:

Производство по реда на чл.2. и сл. от ГПК.

С Решение №222 от 03.12.2014 година, постановено по ГР.Д.№230 по описа за 2014 година на Павликенски районен съд, по реда на чл.124 от ГПК е прието за установено по отношение на “Е. П.” , ЕИК-..., със седалище и адрес на управление гр. В., район В. В., В. Т. Г, бул. В. В. №2., че В. И. Б., ЕГН-*, с адрес гр. П., ул.”Р.” №14, не дължи на "Е.-П." , сумата от 1 953.77 лв.за периода от 08.12.2013 година до 07.03.2014 година, начислена по фактура №*/13.03.2014 г. по партида с клиентски № * и абонатен №*. Присъдени са в полза на ищеца разноски.

Постъпила е в законоустановения срок въззивна жалба, подадена от "Е.- про П." - гр. В., чрез процесуалния представител по пълномощие. Обжалва се решението в неговата цялост. Изложени са твърдения в какво се счита, че се състои неправилността на решението, и доводи във връзка с тези твърдения. Направено е искане да бъде отменено обжалваното решение изцяло, като бъде отхвърлен предявения иск, като неоснователен и недоказан. Претендират се разноски. Няма доказателствени искания. Връчен е препис от въззивната жалба на насрещната страна.

Постъпил е в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, подаден от процесуалния представител по пълномощие на ищеца. Заявено е, че се оспорва предявената въззивна жалба, като неправилна, незаконосъобразна и необоснована. Изложени са аргументи във връзка със заетото становище. Направено е искане, да бъде потвърдено обжалваното решение. Претендират се разноски. Няма доказателствени искания.

Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на въззивното производство, въведен с въззивната жалба, е предявен по реда на чл.124, ал.1 от ГПК отрицателен установителен иск, с който се иска да бъде прието за установено, че ищецът не дължи на ответника претендирано от последния вземане.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Относно валидността.

Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Относно допустимостта.

Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба.

Предявеният отрицателен установителен иск е процесуално допустим.

Налице е правен интерес от предявяването му. Твърдяното и претендирано от ответника право се оспорва от ищеца, който твърди, че спорното право не съществува. Относно извода за правния интерес е достатъчен фактът, че ответникът твърди съществуването на оспорваното от ищеца вземане.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно. Съображенията за този извод са следните:

От фактическа страна.

Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да излага /възпроизвежда/ какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства.

Във въззивното производство не са събирани доказателства.

От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства от районния съд, които въззивната инстанция след преценката на събраните в първоинстанционното производство доказателства също приема за установени, въззивният съд прави следните правни изводи:

Предявеният отрицателен установителен иск е основателен. Съображенията за този извод са следните:

С огледвида на търсената защитаи разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК за разпределяне на доказателствената тежест ответникът е този, който трябва да докаже, че отричаното от ищеца право е възникнало и съществува.

Със Закон за енергетиката и Правилата за измерване количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, издадени на основание чл.83, ал.1, т.6 от Закон за енергетиката, в сила от 17.07.2012 г., които Правила са обнародвани в ДВ бр.98 от 12.11.2013 година, са регламентирани правата и задълженията на страните при доставяне и използване на електрическа енергия.

Ищецът по настоящото дело е „потребител” по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на ЗЕ.

За да бъде направен извод, че твърдяното и претендирано от ответника право е възникнало и съществува,трябва по делото да е установено чрез събраните доказателства осъществяване на регламентираните със Закон за енергетиката и с ПИКЕЕ юридически факти, от които възниква право на ответника да ”коригира” количеството пренесена електрическа енергия по методологията, определена с ПИКЕЕ в чл.48, ал.1.

В настоящия казус не е осъществен един от съществените кумулативно изискуеми се юридически факти от сложния фактическият състав, от който възниква право на ответника да ”коригира” количеството пренесена електрическа енергия и правото му на парично вземане, изчислено по методологията, определена с ПИКЕЕ в чл.48, ал.1. Този юридически факт е регламентиран с разпоредбата на чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ във вр. с разпоредбата на чл.48, ал.1 от ПИКЕЕ, а именно:

В хипотезата, визирана с разпоредбата на чл.47, ал.6, изречение второ от ПИКЕЕ, когато при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за свързване и операторът на съответната мрежа възстановява правилната схема на свързване, какъвто е настоящия казус, КОРЕКЦИЯТА по ал.1 на чл.48ПИКЕЕ се извършваСАМО въз основа на констативен протокол за установяване намесата в измервателната система,който ОСВЕН, че трябва да отговаря на изискванията по чл.47, ал.2 и ал.3 от ПИКЕЕ, ТРЯБВА да е съставен в присъствието на органите на полицията и да е подписан от тях. Аргумент чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ.

Разпоредбата на чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ е императивна. От нея произтича извод:

За да възникне правото на „корекция” и правото на вземане, изчислено по методологията, регламентирана с разпоредбите на чл.48, ал.1 отПИКЕЕ, трябва намесата в измервателната система, а именно: промяната на схемата за свързване и възстановяване правилната схема на свързване от операторът на съответната мрежа, да се установи САМО по посочения по горе начин.

В настоящия казус факта, че е налице хипотезата на чл.47, ал.6, изречение второ от ПИКЕЕ - при проверка на измервателната система се установява промяна на схемата за свързване, е доказан чрез съдържанието на приетия в първоинстанционното производство като писмено доказателство „Констативен протокол”, и чрез заключението на вещото лице по допусната и изслушана съдебна експертиза.

Факта, че не е спазено изискването, визирано с разпоредбата на чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ – констативният протоколда е съставен в присъствието на органите на полицията и да е подписан от тях, е доказан чрез съдържанието на приетия в първоинстанционното производство като писмено доказателство „Констативен протокол”.

За да има констативният протокол обвързваща доказателствена сила е необходимо изрично в протокола да е удостоверено следното:

Констатиране промяната на схемата за свързване, възстановяване правилната схема на свързване от оператора и съставянето на констативния протокол за установяване намесата в измервателната система са извършени в присъствието на органите на полицията.

Освен удостоверяване на посочените факти, за да има констативният протокол обвързваща доказателствена сила е необходимо изрично в протокола да са вписани трите имена и длъжността на органите на полицията, които са подписали протокола, и които са присъствали при установяване и удостоверяване на посочените по-горе факти.

Изложеното обосновава извод, чесъс свидетелски показания е недопустимо да се установяват горе изложените обстоятелства.

В настоящия казус не е изпълнено нито едно от посочените изисквания, а „е направен опит” осъществяването на обстоятелствата, които правната норма изисква да бъдат установени чрез констативен протокол, да се установяват чрез свидетелски показания и то служители на ответника.

Неустановяване на намесата в измервателната система по изискуемия се от посочената правна норма начин, обсъден по-горе, обосновава извод за невъзникване на правото на „корекция” по методологията, прогласено с разпоредбата на чл.48, ал.1 от ПИКЕЕ.

Факта наневъзникване на правото на „корекция” по методологията, визиран с разпоредбата на чл.48, ал.1 от ПИКЕЕ, е достатъчен за да се направи извод за основателност на исковата претенция.

По изложените съображения въззивният съд прави извод за неоснователност на направените във въззивната жалба възражения и изложени твърдения и извод за основателност на предявения отрицателен установителен иск, който следва да бъде уважен.

С оглед фактическите и правни изводи на въззивния съд, изложени по-горе, обжалваноторешение е валидно, допустимо и правилно.

Жалбата е неоснователна и решението следва да бъде потвърдено.

На основание чл.280, ал.2 от ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

Водим от горното и по реда на чл.271, ал.1, предложение първо от ГПК Великотърновският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ №222 от 03.12.2014 година, постановено по ГР.Д. №230 по описа за 2014 година на Павликенски районен съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: