Р Е Ш Е Н
И Е №
104
гр. Пловдив, 24.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ИСКОВО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в открито заседание на двадесет и осми ноември
през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН
при участието на секретаря ЕЛЕНА АНГЕЛОВА, като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№ 2900 по описа за 2017 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове за собственост на недв.
имот по чл. 108 от ЗС и иск за неоснователно обогатяване по чл. 59 от ЗЗД.
Ищцата Ю. Г.И., ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, чрез **. И.Д., е предявила с
искова молба, изпратена по подсъдност от ПРС, срещу Община Пловдив ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС за собственост на
реална част от 168 кв.м от недв. имот, кумулативно
съединен с осъдителен иск по чл. 59 от ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер
на 27 000 лв. за ползване на същата реална част от 168 кв.м от процесния недв. имот, с която
сума общината се е обогатила неоснователно през периода 16.01.2013 г. –
16.10.2017 г., ведно със законните последици.
Твърди, че на основание дарение, обективирано в нот. акт № **, том
**, рег.№ **, дело № 11490/22.05.1975 г., е собственик на ПИ с идентификатор **
по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, последно
изменени със Заповед № КД-14-16-86/10.01.2011 г. на Началника на СГКК – ***, с
адрес на имота: ***, с площ по скица 204 кв.м (210 кв.м по нот.
акт), с трайно предназначение на територията – урбанизирана; начин на трайно
ползване – за друг вид застрояване; номер по предходен план – ***, при
съседи: **; **; **; **; **; **; ** и **,
като в нот. акт ищцата е записана с предбрачната си фамилия Н..
През 2009 г. в процесния
недв. имот, собственост на ищцата, са прокарани ** и **,
които се ползват от Община Пловдив, и които засягат около 168 кв.м от имота,
без да е проведена отчуждителна процедура и без
правно основание за това. Ищцата е поискала от ** на общината да бъде извършена
замяна на процесния недв.
имот с друг ПИ – общинска собственост, но е получила отказ. Затова е предявила
претенция по чл. 59 от ЗЗД за неоснователно обогатяване на общината за нейна
сметка, като с влязло в сила на 04.07.2017 г. Решение № 2299/01.07.2016 г. по
гр.д.№ 465/2016 г., ПРС, 22 гр.с., Община Пловдив е осъдена да заплати на
ищцата обезщетение в размер на средния пазарен наем за ползваните без правно
основание 168 кв.м от процесния недв.
имот за периода 15.01.2011 г. – 15.01.2013 г.
Предвид гореизложеното, ищцата моли
съда да постанови решение, с което да я признае за собственик на процесните 168 кв.м от описания ПИ с идентификатор **, на
основание правна сделка - дарение, сключено с нот.
акт № **, том **, рег.№ **, дело № 11490/22.05.1975 г., и да осъди ответника да
ѝ предаде собствеността и владението на същия, както и да ѝ заплати
сумата 27 000 лв. – обезщетение за ползване на реална част от 168 кв.м от процесния недв. имот, с която
общината се е обогатила неоснователно през периода 16.01.2013 г. – 16.10.2017
г., ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното плащане,
както и направените по делото разноски.
Подробни съображения в тези насоки
излага в исковата молба и в писмена защита по съществото на спора. В подкрепа
на твърденията си ангажира писмени и гласни доказателства и експертизи.
Ответникът Община Пловдив – ***, ЕИК
*********, чрез ** П.Г., е подал отговор, в който твърди, че предявените искове са
недоказани и неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Не оспорва твърдението на ищцата, че през 2012 г. тя е поискала замяна на процесния недв. имот с общински
такъв, тъй като не може да огради и да ползва собствения си ПИ с идентификатор **, но предвид
императивната норма на чл. 40, ал. 2 от ЗОС общината е отказала да процедира
такава сделка.
Заявява, че не оспорва собствеността на
ищцата върху процесната част от имота, попадаща в
улична регулация, като през годините по времето на различни регулационни
планове имотът е бил отреден за улица, но мероприятието не е осъществено. Ето
защо, общината не владее спорната част от ПИ и не е демонстрирала намерение да
го свои, а по делото не са представени доказателства за фактическото ползване
на тази част от имота през исковия период от страна на Община Пловдив.
Относно иска по чл. 59 от ЗЗД счита, че същият е недопустим, а евентуално е
неоснователен, като съображения за това излага в отговора си. Заявява, че по
отношение на процесния недв.
имот следва да се вземе предвид, че голяма част от него попада в улична
регулация, а друга – в комплексно застрояване; имотът не е урегулиран; липсва
каквото и да е застрояване, респективно възможностите за развитие и бъдещ
потенциал на имота са силно занижени.
Подробни съображения в тези насоки излага в отговора и в писмени бележки по
съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени
доказателства и експертиза.
Съдът, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост на предявените искове, събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като обсъди доводите на
страните, съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа
страна:
По делото
няма спор, а и от събраните писмени доказателства се установява, че ищцата Ю. Г.
Н., сега с фамилия И., е придобила чрез дарение, обективирано
в нот. акт № **, том **, рег.№ **, дело №
11490/22.05.1975 г., собствеността върху недв. имот -
празно дворно място с площ от 210 кв.м, съставляващо имот пл.№ ** от кв. *** по
регулационния план на **, а по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009
г. на ИД на АГКК, последно изменени със Заповед № КД-14-16-86/10.01.2011 г. на
Началника на СГКК – ** - ПИ с идентификатор **, с адрес на имота: ***, с площ
по скица 204 кв.м, с трайно предназначение на територията – урбанизирана; начин
на трайно ползване – за друг вид застрояване; номер по предходен план – **, кв.
***, при съседи: **; **; **; **; **; **;
** и **, видно от цит. нот.
акт, геодезическо заснемане, скица – проект за
попълване на кадастралната основа от м. юни 2006 г., скица на ПИ № ** и данъчна
оценка на ПИ.
Със Заявление вх.№ 12-П3445/17.02.2012
г. ищцата Ю. И. *** да замени притежавания от нея процесен
недв. имот с друг – общинска собственост, тъй като
желае да огради и ползва реално имота си, а с това би затворила съществуваща
улица. Общината е отговорила с писмо от 26.06.2014 г., че не може да извърши
исканата замяна, предвид забраната за това на чл. 40 от ЗОС.
По делото
е представена от Община Пловдив Служебна справка от 07.02.2018 г., изготвена от
нейни служители, според която със Заповед № ОА-1555/29.12.1996 г. и Заповед №
ОА-1964/07.12.2004 г. на Кмета на общината е извършено изменение на ЗРП на част
от кв. 3-нов по плана на ** на **, като част от процесния
имот пл.№ ** попада в новопроектирани улици. Общината не е извършвала
мероприятия по отчуждаване и реализиране на свободното пространство,
представляващо частите от ** и **, върху които попада ПИ с идентификатор ** по
КККР на **.
По делото
е прието заключението на СТЕ с ** В.К.Р., което съдът намира за компетентно и
безпристрастно изготвено, макар и оспорено от ищцата. От него се установява, че
за процесния период 16.01.2013 г. – 16.10.2017 г.
пазарният наем за ползването на реална част с площ от 168 кв.м от ПИ с
идентификатор ** по КККР на **, която попада в улична регулация, като през нея
минава част от трасето на ** и на **, е в размер на общо 9 435 лв.
Във връзка
с оспорването на единичната СТЕ са изслушани и приети основно и допълнително
заключение на тройна СТЕ с ** В.Б.И., Д.И.М. и М.П.М., които съдът намира за
компетентни и безпристрастно изготвени, макар и оспорени от ищцата. От
основното заключение от 21.05.2018 г. се установява, че за процесния
период 16.01.2013 г. – 16.10.2017 г. пазарният наем на част от 168 кв.м от
имота на ищцата е в размер на общо 11 417 лв.
Според
допълнителното заключение от 10.09.2018 г. на тройната СТЕ, пазарният наем на спорната
част от процесния ПИ за периода 16.01.2013 г. –
16.10.2017 г., използвана за 7 бр. паркоместа, е общо
9 450 лв., а използвана за поставяне на преместваем
павилион до 60 кв.м за кафе – сладкарница или аперитив, е общо 17 460 лв.
По делото
е прието и заключението на нова единична СТЕ с вещо лице И.С.Г., която съдът
намира за компетентно, безпристрастно изготвено и неоспорено от страните. От
него се установява, че средния пазарен наем на процесния
недв. имот за периода 16.01.2013 г. – 16.10.2017 г. е
общо 23 940 лв., която стойност е средноаритменична
на наемите от трите варианта на заключението, за които може да се използва недв. имот – за ***, за обществен *** и за ***, като са
взети предвид местоположението на имота и приложените по делото наредби на
Община Пловдив.
По делото са
разпитани ** П. И. Г. и С. В. В., показанията на които съдът кредитира като
логични, последователни и непротиворечиви.
От показанията на **. Г. се установява,
че ищцата Ю. И. притежава недв. имот „в **, на бившия **, на кръстовището на две
улици, едната е **, а другата е **. Имотът е около 200 кв.м. В източна посока
граничи с **. От южната страна има частен имот. Двата имота ги дели една улица
тази, която е **, и която е настлана с бетонни пътни ивици. Всъщност тази улица
минава през нейния имот. …Извън имота на
Ю. има ***. По ** могат да минават ***, защото в съседство е започнат строеж и
минава тежка техника. …По тази улица вероятно зареждат и заведенията …** идва
откъм ** и минава покрай **. Улицата е асфалтирана и беше направена с цел да се
обслужват **, докато бъде преместен. ** минава през имота на Ю.. По посока на **
улицата не е асфалтирана в цялата си част. Извън имота на Ю. улицата не е
асфалтирана до **. Улиците ** и ** се пресичат в самия имот на Ю..*** вътре в
имота е асфалтирана и по нея минават автомобили и ползват ***, който е в
съседство с имота на Ю.. По тази уличка, наречена **, хората от съседните
блокове преминават, за да стигнат до **. …Южната граница на имота минава по
края на ул. **. Тротоар няма. Цялата улица между постройките е изпълнена с
пътни бетонови ивици. Пътните ивици са бетонови блокове с размери 50/25/10 см
Ул. ** е покрита изцяло с бетонни ивици …цялата улица е застлана с тези ивици
…Няма изградени шахти, няма тротоари на ул. **, но тя изцяло е застлана с тези
ивици. По ул. ** има шахти, има изградени тротоари в частта, в която улицата е
асфалтирана. ….Ю. е имала желание да ползва имота, но фактически няма как да го
огради, защото ще пречи на хората да се придвижват до **. Особено като върнаха **
на старото място, няма от къде другаде да се мине.“
В този смисъл са и показанията на **.
В., който често ходи на самия ** с ***, тъй като се занимава с търговия - „улицата, която отива към ** – ул. **, минава
през имота ѝ и е застлана с бетонни блокчета. Ул. ** отива към *** на **
и тези *** се обслужват от тази улица. Улицата минава покрай друга сграда,
която отграничава имота на Ю.. Затова ул. ** минава
през имота на Ю., защото няма откъде другаде да мине. Перпендикулярно на ул. **
минава през имота и друга улица. До там, до където беше бившия **, тази улица е
с асфалт и с тротоари, а в другата си част улицата е със запечатка,
но могат да минават и тежки МПС-та, тъй като аз лично съм минавал с микробуса
си от там. От другата страна на имота на Ю. е обособен ***. До *** се стига
през имота на Ю. или през улицата, която идва от бившия **. И в момента така съществува
имотът ѝ.“
При така установените фактически
обстоятелства, съдът направи следните изводи от правна страна:
Предявените обективно съединени искове за
собственост по чл. 108 от ЗС и за неоснователно обогатяване по чл. 59 от ЗЗД са
допустими, а разгледани по същество първият е ОСНОВАТЕЛЕН, а вторият е ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛЕН.
С искът по чл. 108 от ЗС се защитава
правото на невладеещия собственик да получи фактическа власт върху своята вещ
от владеещия несобственик. Правен интерес от предявяване на ревандикационния
иск е налице, когато вещта съществува към момента на предявяване на иска и
собственикът на вещта няма фактическа власт над нея, в т.ч. да не я владее чрез
другиго.
В конкретния казус, няма спор, че процесният недв. имот съществува
така, както е описан в приложения нот. акт и в
схемата на СГКК – ** - ПИ с идентификатор ** по КККР, последно изменени със
Заповед № КД-14-16-86/10.01.2011 г. на Началника на СГКК – **, с адрес на
имота: ***, с площ по скица 204 кв.м, както и че ищцата е негов собственик на
основание оригинерен придобивен
способ - едностранна правна сделка (дарение), обективирана
в приложения нот. акт № **
За да се уважи предявеният ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС следва също да се
установи, че процесният недв.
имот се владее от ответника Община Пловдив, което е видно от събраните гласни
доказателства, които съдът кредитира изцяло, както и от признанието на ревандикационния иск, направено от ответника.
Изграждането на временна настилка от
бетонови ивици по ул. ** и асфалтирането на част от ул. **, попадащи върху 168
кв.м от процесния недв.
имот, и използването на тези временни улици за задоволяване на обществени
потребности от местно значение – осигуряване на достъп и преминаване на
граждани и МПС, без да са налице основанията по чл. 190 – 191 от ЗУТ за
прокарване навременни улици и при липса на данни и за проведена отчуждителна процедура по чл. 21 и сл. от ЗОС, означава, че
е налице и третата предпоставка за уважаване на предявения ревандикационен
иск – не се твърди и не се установи държането/владението на имота от страна на ответника
да е въз основа на годно правно основание за това.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице
и трите предпоставки за уважаване на предявения ревандикационен
иск по чл. 108 от ЗС - ищцата се легитимира като собственик на процесния недвижим имот на основание правна сделка –
дарение; ответникът държи имота и това държане е без правно основание, поради
което предявеният иск се явява основателен и доказан и следва да се уважи, като
ищцата се признае за собственик на процесния недв. имот на посоченото от нея правно основание и се осъди
ответника да ѝ отстъпи
собствеността и да ѝ предаде
владението на 168 кв.м от процесния недвижим имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, извън хипотезите на чл. 55 -
58 от същия закон, всеки, който
се е обогатил без основание за
сметка на другиго, дължи да му върне
онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че
през исковия период 16.01.2013 г. –
16.10.2017 г. ответната Община Пловдив неправомерно е ползвала част от
168 кв.м от собствения на ищцата Ю. И. поземлен имот с идентификатор **, с адрес на имота: **,
с площ по скица 204 кв.м, като въпреки, че същият не е отчужден по предвидената
в чл. 205, ал. 1, т. 1 и сл. ЗУТ, вр. чл. 21 и сл. ЗОС, процедура, което се признава от самата община, тя е изградила върху 168
кв.м от процесния недв.
имот временна настилка от бетонови ивици по трасето на ул. ** и е асфалтирала
част от ул. **, като са изградени тротоари и шахти, без да е налице правно основание за това.
Ето защо, съдът намира, че по този начин Община Пловдив е лишила ищцата от
възможността да ползва спокойно и безпрепятствено процесната
част от собствения ѝ недв. имот и да получава
блага от нея, като ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на обедняването
на ищцата до размера на пазарния наем, който тя би получила през исковия период
от процесния имот.
Съдът намира, че възраженията на ответника, направени в отговора му, са неоснователни, тъй като от събраните по делото свидетелски
показания, от приложената сл. справка от Община Пловдив, както и от писмото,
изпратено от самата община до ищцата, се установява, че Община Пловдив
неправомерно е завзела по-голямата част имота ѝ, като върху него е
изградила две улици в достатъчна степен, че по тях да преминават както
пешеходци, така и МПС, без да е проведена отчуждителна
процедура за това. С реализирането на мероприятието „улици“, предвидени за
трайно задоволяване на обществени потребности, върху имота на ищцата, който не
е отчужден и е нейна собственост, Община Пловдив на практика я препятства да
събира граждански плодове от този имот в размер на пазарния наем, който тя би
получила от него. За да е налице неоснователно обогатяване на ответника, респ.
обедняване на ищцата, не се изисква наличието на някаква форма на вина или
активни действия от страна на собственика на имота, тъй като той няма такова
задължение по закон. Този, който ползва чужд имот без правно основание за това
обаче дължи на собственика обезщетение за ползите, от които го е лишил.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че искът по чл. 59 от ЗЗД е доказан
по основание и следва да бъде уважен.
По отношение на размера съдът възприема основното заключение на тройната
СТЕ с ** В.И., Д.М. и М.М., тъй като в него размерът на пазарния наем за процесния период 16.01.2013 г. – 16.10.2017 г. от общо 11 417 лв. е съобразен както с предназначението на недв. неурегулиран имот по действащия устройствен
план – за изграждане на ул. ** и на ул. **, така и с действителното ползване на
имота в момента – за преминаване на пешеходци и МПС по частично изградените
трасета на двете улици, и е определен като усреднена цена на правото на
преминаване.
Съдът не възприема заключенията на СТЕ, според които
сумата на обезщетението е определена, като се вземе предвид ползването на процесния недв. имот като *** или
като терен за поставяне на преместваеми съоръжения
или маси за търговия, тъй като имотът е неурегулиран и не отговаря на
изискванията на ЗУТ за посочените видове дейности. Освен това, самата ищца
твърди, че ако огради имота си, респ. ако се поставят преместваеми
обекти или паркират МПС, на практика пешеходците и автомобилите няма да могат
да преминават и ще се препятства достъпа до вече изградения в съседство ***,
обслужването и зареждането на ***, … и т.н.
Предвид гореизложеното, предявеният иск
по чл. 59 от ЗЗД следва да се уважи за процесния
период 16.01.2013 г. – 16.10.2017 г. до размер от общо
11 417 лв., ведно със
законната лихва от завеждане на делото пред ПРС на 06.11.2017 г. до
окончателното плащане, като за разликата до предявения размер от 27 000 лв. искът за неоснователно обогатяване следва да се отхвърли като недоказан
и неоснователен.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищцата направените от нея разноски по съд.
производство в размер на общо 5 494,16
лв. (2 800 лв. внесено адв. възнаграждение,
1 500 лв. за 4 СТЕ и 1 194,16 лв. – ДТ), но съразмерно с уважената
част от исковете или общо 3 181,25 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК ищцата следва да заплати на ответника направените от него разноски по
съдебното производство в размер на 100
лв. за СТЕ и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300 лв., но съразмерно с отхвърлената част от иска по чл. 59 от ЗЗД или
168,40 лв.
Предвид гореизложеното, Пловдивският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.
108 от ЗС по отношение на Община Пловдив – ***, ЕИК *********, че Ю. Г.И., ЕГН **********,***,
със съд. адрес:***, чрез **. И.Д., е собственик на
основание правна сделка – дарение, изповядано с нот. акт № **, том **, рег.№ **, дело №
11490/22.05.1975 г., на следния недвижим имот:
- празно дворно място с площ от 210
кв.м, съставляващо имот пл.№ ** от кв. *** по регулационния план на **, а по
КККР, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, последно
изменени със Заповед № КД-14-16-86/10.01.2011 г. на Началника на СГКК – ** - ПИ
с идентификатор **, с адрес на имота: ***, с площ по скица 204 кв.м, с трайно
предназначение на територията – урбанизирана; начин на трайно ползване – за
друг вид застрояване; номер по предходен план – **, кв. ***, при съседи: **; **; **; **; **; **; ** и **, и
ОСЪЖДА Община Пловдив – ***,
ЕИК *********, да отстъпи собствеността и да предаде владението на 168 кв.м от гореописания недвижим имот с идентификатор **,
през която част минават трасетата на ул. ** и на ул. **, на Ю. Г.И., ЕГН **********,***, със съд.
адрес:***, чрез **. И.Д., на основание чл. 108 от ЗС.
ОСЪЖДА Община
Пловдив – **, ЕИК *********, да
заплати на Ю. Г.И., ЕГН **********,***, със съд. адрес:***,
чрез **. И.Д., на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД общо сумата 11 417
лв. (единадесет хиляди четиристотин и
седемнадесет лв.), представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване за
периода 16.01.2013 г. – 16.10.2017 г. в размер на усреднен наем
на правото на преминаване през 168 кв.м от следния недвижим имот: празно дворно място с площ от 210 кв.м, съставляващо имот пл.№ ** от кв. ***
по рег. план на **, а по КККР,
последно изменени със Заповед № КД-14-16-86/10.01.2011 г. на Началника на СГКК
– ** - ПИ с идентификатор **, с адрес на имота: **, с площ по скица 204 кв.м, с
трайно предназначение на територията – урбанизирана; начин на трайно ползване –
за друг вид застрояване; номер по предходен план – **, кв. ***, при
съседи: **; **; **; **; **; **; ** и **, ведно
със законната лихва от завеждане на делото пред ПРС на 06.11.2017 г. до окончателното
плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да ѝ заплати сумата 3 181,25
лв. (три хиляди
сто осемдесет и един
лв. и 25 ст.) – такси и разноски по съдебното производство по съразмерност, като
за разликата до пълния предявен размер от 27 000 лв. ОТХВЪРЛЯ
иска за неоснователно обогатяване като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Ю. Г.И., ЕГН **********,***, със съд. адрес:***,
чрез **. И.Д.,*** – **, ЕИК *********, представлявана по делото от ** П.Г., на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК сумата
168,40 лв. (сто
шестдесет и осем лв. и 40 ст.) – юрисконсултско
възнаграждение и разноски за СТЕ, съразмерно с отхвърлената част от иска по чл.
59 от ЗЗД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр. Пловдив в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ………………….
/М. Бедросян/