Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Сара Стоева | |
С присъда № 38 от 15.02.2011 г. по НОХД № 1099/2010 г. В.Търновски районен съд е признал подсъдимия С. А. М., роден на ...г. в гр. В.Т., бълг.гражданин, от турски произход, с основно образование, неженен, работи в гр. В., осъждан с ЕГН * за виновен в това, че на 10.04.2010 г. около 22.30 часа в гр. В.Т. ул. Ал.Константинов № 39, след предварителен сговор с И. К. И. от гр. Д. и чрез използване на МПС – товарен автомобил „Форд Транзит” с рег.№ ... АМ, направил опит да отнеме от владението на Х. Н. Х. от гр. В.Т., без негово съгласие и с намерение противозаконно да присвои чужди движими вещи – арматурно желязо с дебелина 6,5 мм и с дължина, както следва: 93 см-52 бр., 205 см. – 56 бр. и 285 см. – 105 броя с общо тегло 120,3 кг и на обща стойност 160.42 лв., собственост на фирма „И.” ООД с управител И. Л. И., като опитът останал недовършен по независещи от него причини – намеса на полицейски служител, случаят е немаловажен и деянието е извършено в условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 196 ал. 1 т. 2 пр. 1 във вр. с чл. 195 ал. 1 т. 4 предл. 1 и т. 5 във вр. с чл. 194 ал. 1 , във вр. с чл. 18, във вр. с чл. 29 ал. 1 б. А и Б, във вр. с чл. 36 и чл. 55 ал. 1 т. 1 НК го осъжда на седем месеца ЛОС, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип. На основание чл. 25 във вр. с чл. 23 НК определя на С. А. М. едно общо наказание между това наложено му по настоящата присъда и с влязла в сила присъда по НОХД № 520/2010 г. на ВТРС, по което има определени 6 месеца лишаване от свобода, а именно да изтърпи най-тежкото от тях – 7 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип, като на основание чл. 25 ал. 2 от НК приспада изцяло изтърпяното до момента наказание лишаване от свобода. Признава и подс. И. К. И. – роден на ... г. в гр. Д., ул. Ал.С. № ..., българин, бълг.гр., със средно образование, разведен, работи, осъждан, с ЕГН * за виновен в това че на 10.04.2010 г. около 22.30 часа в гр. В.Т. ул. Ал.Константинов № 39, след предварителен сговор с С. А. М. от гр. Д. и чрез използване на МПС – товарен автомобил „Форд Транзит” с рег.№ ..., направил опит да отнеме от владението на Х. Н. Х.от гр. В.Т., без негово съгласие и с намерение противозаконно да присвои чужди движими вещи – арматурно желязо с дебелина 6,5 мм и с дължина, както следва: 93 см-52 бр., 205 см. – 56 бр. и 285 см. – 105 броя с общо тегло 120,3 кг и на обща стойност 160.42 лв., собственост на фирма „И.” ООД с управител И. Л. И., като опитът останал недовършен по независещи от него причини – намеса на полицейски служител, случаят е немаловажен и деянието е извършено в условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 195 ал. 1 т. 4 предл. 1 и т. 5 във вр. с чл. 194 ал. 1 , във вр. с чл. 18, във вр. с чл. 36 и чл. 55 ал. 1 т. 1 НК го осъжда на осем месеца ЛОС, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип. На основание чл. 25 във вр. с чл. 23 от НК е определено едно общо наказание за подсъдимия И. измежду наложените му с влезли в сила присъди по НОХД № 801/2006 г. по описа на ВТРС и по НОХД № 56/2008 г. на ВТРС, а именно най-тежкото от тях в размер на 1 година лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип. На основание чл. 25 ал. 2 НК зачита времето, през което е бил с мярка задържане под стража, а именно считано от 17.02.2006 г. до 23.02.2006 г., включително. На основание чл. 66 НК отлага изпълнението на така определеното общо наказание за срок от три години, считано от 29.12.2008 г. /от влизане в сила на присъдата, постановена по НОХД № 56/2008 г. на ВТРС/. На основание чл. 68 ал. 1 НК превежда в изпълнение така определеното общо наказание по реда на чл. 25 във вр. с чл. 23 НК измежду влезлите в сила присъди по НОХД № 801/2006 и по НОХД № 56/2008 г. и двете на ВТРС, а именно, една година лишаване от свобода, което съобразно правилата на ЗИН да изтърпи при закрит режим в затворническо заведение от закрит тип. На основание чл. 189 ал. 3 НПК осъжда подсъдимите М. и И. да заплатят солидарно направените по делото разноски в размер на 110 лв., както и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист. Против тази присъда е постъпила жалба от адв. К.С., в качеството му на защитник на подсъдимия И. К. И.. В жалбата си той твърди, че подзащитният му не е съгласен с тази присъда, тъй като е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила и е явно необоснована. При постановяване на присъдата, неправилно и незаконосъобразно се оценяват представените доказателства от страна на обвинението и защитата. Обвинението се изгражда на предположение и противоречив уговор от страна на другия подс. С. М.. Било налице доброволен отказ от извършване на престъплението. Още на ДП са допуснати съществени нарушения на правото на защита, като преди да бъде заловен и разпитан другият подсъдим се иска становище на И. дали иска да му се предявят материалите на ДП, като към този момент не е било в сила изменението на НПК, което позволява да се дава такова становище. След влизане в сила на изменението на НПК е пращана призовка, която не е получена лично от И.. Затова моли съда да се отмени присъдата ,като постановена при съществено нарушение на процесуалните правила и се върне делото за ново разглеждане. В съдебно заседание това искане се поддържа от страна на защитата. Вторият подсъдим – С. А. М. не се присъединява към жалбата на подс. И.. Защитата на М. заема становище, че подадената жалба на И. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, тъй като не са налице отменителни основания, визирани в закона за постановяване на нов съдебен акт. Представителят на Окръжна прокуратура В.Т. заема становище, че жалбата е неоснователна и следва да се потвърди първоинстанционната присъда, тъй като не са налице процесуални нарушения, а присъдата е законосъобразна, наказанията – правилни. Като разгледа направените с жалбата оплаквания, прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните и на основание чл. 313 и чл. 314 ал. 1 от НПК, Великотърновският окръжен съд приема за установено следното: Обжалваната присъда е постановена на 15.02.2011 г. в открито съдебно заседание от ВТРС. Жалбата против нея е подадена с вх. № 4655 на 28.02.2011 г. в деловодството на Районен съд – В.Т.. Следователно същата е подадена в срок и е допустима за разглеждане от състав на ВТОС, но по своята същност е неоснователна. Видно от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява следното: Двамата подсъдими С. А. М. и И. К. И. се познават от няколко години, а през м. април 2010 г. в заведение на „Еврофутбол” в кв.Ч., в гр. В. Т. се срещат случайно. Там те провеждат разговор по данни и на двамата, но различно по в една част по съдържание, предадено от тях. И. К. И. се знаело, че се занимава с изкупуване на железа. Подс.М. твърди, че при проведения разговор И. И. споделил с него, че му трябва телена арматура, като дава пояснение, че това е най-тънкото арматурно желязо. Същият твърди, че И. му казвал, че е виждал такова желязо в кв. Акация и се уговорили да отидат там, като подс. С. М. му помогне да го натоварят, за което щял да получи 20 лв. На 10.04.2010 г. той отишъл около 22.00 ч. в кв.Чолаковци с бял бус „Форд Транзит”. С. М. се качил в него и от там бил закаран на един строеж в кв.Акация. Спрели до строежа и близо до тротоара видели нарязани снопчета желязо. И двамата ги натоварили в буса. За услугата той получил 20 лв., и си тръгнал, но по пътя бил срещнат от полицейски екип и задържан. В същото време бусът се намирал до строежа и не бил потеглил. От разпита на св. И. Л. И., който е управител на фирма „И.” гр. В.Т. се установява, че строежът, в който се намирали тези арматурни железа се намира на ул. Чумерна № 7 и като управител е бил уведомен от стр. техник на обекта Ц. П. че има извършена кражба на арматурно желязо размер фи-6,5. Като доказателство по делото, той е представил копие от документи, удостоверяващи собствеността – товарителница, експедиционна бележка и фактура за закупуване на арматурни железа. Св. И. Л. А. видял, че около 22.00 ч. пред строежа паркирал бял бус „Форд транзит” и тъй като пред блока имало улична лампа, виждал добре. Видял, че от него слиза човек с мустаци от ромски произход, отново се качил в буса този човек и заминал. Като минавал по ул. Ал.Константинов видял, че в буса има двама души. Като направили малка обиколка на района, отново се върнали на ул. Чумерна № 7, там спрял и човекът с мустаците започнал, след като се огледал от строителния обект да прехвърля снопчета арматурно желязо от обекта в буса, като вторият мъж стоял до буса идържал вратата на същия отворена, когато се налагало да вкарват железата в него, а след това я затварял. Този свидетел твърди, че се обадил на тел. 166 за извършване на кражба и дошла полиция след неговото обаждане. Дошлите на място полицаи Д. И. М. и М. Е. Д. установили, че в буса, пред който стоял подс. И. К. И. има арматурно желязо 6-фи, като им обяснил, че С. от „бараките” бил натоварил железата в буса. Но въпреки, че св.Д. се опитал да го догони, не успял да го върне на мястото, където се намирал обекта. Техническият ръководител на обекта епотвърдил по вид и размер и по килограми желязото, което се е намирало през нощта на кражбата на обекта, а именно, че тежало около 60-70 кг. Пазачът на обекта също видял паркирането на белия бус към 22.30 часа и видял, че желязото е натоварено в багажника на буса и че то е арматурното желязо от техния обект, но тъй като бил в горната страна на обекта, не видял самото натоварване. При тази фактическа обстановка двамата подсъдими дават различни обяснения за случилото се. С. М. твърди, че само е натоварил процесното желязо по искане на другия подсъдим И., срещу заплащане от 20 лв. от своя страна И. твърди, че е отишъл с автомобил, който е собственост на С. К. П. и съпруга й – К.П., която е сестра на подс. И. да помогне на С. М. да натоварят това желязо. Т.е. и двамата подсъдими отричат всеки сам за себе си да е извършил кражба на това желязо, което от експертизата се оценява на обща стойност 160,42 лв., но от доказателствата се установява, че и двамата подсъдими са осъждани многократно. Същите имат значителна престъпна дейност и са се познавали. На срещата си в кв.Чолаковци, в заведението на „Еврофутбол” те са азговаряли само двамата за нещо, което не се е чуло от останалите присъстващи, но и двамата твърдят, че предмет на разговора им е било по-нататъшната им дейност, свързана с процесното желязо. И въпреки, че в обясненията им по-нататък показанията им се разминават, то налице са условия за уговорка за отнемане на чужда движима вещ, а именно тънко желязо, което се твърди от подс. С. М., че е било за нуждите на подс. И.. Установено е, че е използвано МПС товарен бус „Форд Транзит”, че желязото е натоварено в него, че то не е собственост на двамата подсъдими, а на фирма „И.”ООД гр.В.Т., което е било оставено за нуждите на фирмата, пред един от нейните строителни обекти, който обект се охранявал от пазач и само бързото съдействие на трето лице, което се е обадило в полицията и което е видяло натоварването на желязото, извършено от С. М., а участието на И. се изразявало в отваряне и затваряне на вратата на буса, за да не се вижда какво се товари в него, опитът останал недовършен. Т.е. налице е отнемане на чужда движима вещ в горе посочените килограми на обща стойност 160.42 лв., собственост на „И.ООД. Опитът е останал недовършен само поради бързата намеса на полицейските служители, като деянието от подс.М. е извършено при условията на опасен рецидив, с оглед на многобройната му престъпна дейност, която той извършил за други подобни деяния. Така, че от обективна и субективна страна подс.С. М. е осъществил престъпния състав на чл. 196 ал. 1 т. 2 пр. 1 във вр. с чл. 195 ал. 1 т. 4 предл. 1 и т. 5 във вр. с чл. 194 ал. 1 , във вр. с чл. 18, във вр. с чл. 29 ал. 1 б. А и Б, а подс.И. К. И. - чл. 195 ал. 1 т. 4 предл. 1 и т. 5 във вр. с чл. 194 ал. 1 , във вр. с чл. 18, т.е. и двамата подсъдими са направили опит, който не е завършил по независещи от тях причини, да отнемат чужда движима вещ, горепосоченото желязо, с помощта на МПС и след предварителен сговор. От събраните доказателства липсва наличие на уговор от страна на подсъдимия С. М., тъй като доказателствата, които са събрани по делото кореспондират за наличие на предварителен сговор за извършване на деянието от двамата подсъдими.Желязото е било оставено на стоителен обект и то е натоварено в буса след 22.00 часа т.е. през нощта. Т.е. двамата са знаели, че вършат престъпление – нямат документи за платено желязо и затова го отнемат през нощта. Не са налице процесуални нарушения на досъдебното производство за нарушаване правото на защита на подс. И. К. И.. Видно от постановлението за привличане на обвиняеми подсъдимият С. А. М. е привлечен като обвиняем на 20.05.2010 г., и на същата дата е разпитан пред съдия, а за подс. И. К. И., въпреки че постановлението е изготвено с дата 20.05.2010 г., същото му е предявено на 07.06.2010 и разпитът му като обвиняем е проведен на същата дата – 07.06.2010 г. в този разпит, той е заявил, че не желае да му бъдат предявявани материалите от разследването. Съгласно чл. 227 от НПК, разследващият орган, след като извърши всички действия по чл. 226 от НПК предявява разследването. В случая обвиняемите имат право да се откажат от това действие, ако са поискали това. Изменението на чл. 227, ал. 2 е обнародвано в ДВ бр.32/2010 г. и е в сила от 28.05.2010 г. В случая, към датата на привличане на обвиняемия И. в качеството му на обвиняем и провеждането на първия му разпит е от 07.06.2010 г., т.е. след като е влязла в сила тази разпоредба. Видно от разпита, проведен на 07.06.2010 г. той е заявил, че не желае да му бъдат предявявани материалите по делото. Това е негово право, регламентирано в чл. 227 ал. 2 НПК и след като той е заявил пред разследващия полицай това свое желание, което е оформено в протокола и подписано от него, последният няма задължение да му предявява материалите по делото, поради което неоснователно е оплакването, че са налице процесуални нарушения, допуснати в ДП. Такива – няма, поради което съдът счита, че двамата подсъдими са извършили горепосочените деяния, като са ги извършили при условията на пряк умисъл. Същите са многократно осъждани, дееспособни и правоспособни български граждании са разбирали свойството и значението на извършеното и са целели именно този престъпен резултат – отнемането на чуждата движима вещ, арматурно желязо без съгласието на собственика, т.е. извършили са квалифицираната по-горе кражба, като са се сговорили, използвали са МПС. Случаят е немаловажен и деянието за М. е при условията на опасен рецидив, с оглед предходната му престъпна дейност. Съдът като определя и индивидуализира размера на наказанието на двамата подсъдими е взел предвид за Сл.М. следното: високата обществена опасност на деянието и дееца, но същият е отчел като смекчаващи вината обстоятелства обстоятелството, че същият е млад човек и е съдействал на разследващите органи за разкриване на обективната истина, като е направил самопризнания, които са помогнали на разследващите органи бързо да разкрият обективната истина,ниската стойност на предмета на престъпление поради което съдът е приложил разпоредбите на 196 ал. 1 т. 2 пр. 1 във вр. с чл. 195 ал. 1 т. 4 предл. 1 и т. 5 във вр. с чл. 194 ал. 1 , във вр. с чл. 18, във вр. с чл. 29 ал. 1 б. А и Б,чл. 36 и 55 ал. 1 т.1 НК, като му е наложил наказание под минимума, а именно 7 месеца лишаване от свобода, което е определил да изтърпи при първоначален строг режим в затв.общежитие от закрит тип, но тъй като той е имал влязла в сила присъда по НОХД № 520/10 г. на ВТРС от 6 месеца лишаване от свобода, на основание чл. 25 във вр. с чл. 23 НК е определил да изтърпи най-тежкото наказание, а именно 7 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затв. общежитие от закрит тип. При определяне вида и размера на наказанието на подс.И. К. И. високата обществена опасност на деянието и дееца, но е отчел ниската стойност на предмета на престъпление и на основание чл. 195 ал. 1 т. 4 предл. 1 и т. 5 във вр. с чл. 194 ал. 1 , във вр. с чл. 18, във вр. с чл.36 и 55, ал.1 т.1 осъжда на осем месеца ЛОС, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип. На основание чл. 25 във вр. с чл. 23 от НК е определено едно общо наказание за подсъдимия И. измежду наложените му с влезли в сила присъди: по НОХД № 801/2006 г. по описа на ВТРС – за извършени деяния вещно укривателство по чл.215, ал.2 от НК през лятото на 2005г. му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на една година, което е отложено по реда на чл.66 от НК за срок от три години , считано от датата на влизане на присъдата в сила, а тя е влязла в сила на 14.10.2008г. и по НОХД № 56/2008 г. на ВТРС за извършено престъпление по чл. 206, ал.3, пр.1 от НК през септември 2006г. му е наложено наказание една година лишаване от свобода, което е отложено по реда на чл.66 от НК за срок от три години , считано от датата на влизане на присъдата в сила, а тя е влязла в сила на 29.12.2008г.Тъй като деянията по тези две присъди са извършени преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях са налице основанията на чл.25 във вр.чл.23 от НК за определяне на едно общо наказание, а именно да изтърпи най – тежкото най-тежкото от тях в размер на 1 година лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип. На основание чл. 25 ал. 2 НК зачита времето, през което е бил с мярка задържане под стража, а именно считано от 17.02.2006 г. до 23.02.2006 г., включително, за изтърпяно наказание лишаване от свобода. На основание чл. 66 НК отлага изпълнението на така определеното общо наказание за срок от три години, считано от 29.12.2008 г. /от влизане в сила на присъдата, постановена по НОХД № 56/2008 г. на ВТРС/. Преди да изтече този три годишен изпитателен срок той извършва престъплението, което е предмет на настоящето дело – на 10.04.2010г. поради което следва така определеното наказание съгласно чл.68, ал.1 от НК да се преведе в изпълнение поради което и на основание чл. 68 ал. 1 НК превежда в изпълнение така определеното общо наказание по реда на чл. 25 във вр. с чл. 23 НК измежду влезлите в сила присъди по НОХД № 801/2006 и по НОХД № 56/2008 г. и двете на ВТРС, а именно, една година лишаване от свобода, което съобразно правилата на ЗИН да изтърпи при закрит режим в затворническо заведение от закрит тип. При този изход на делото и на основание чл. 189 ал. 3 НПК осъжда подсъдимите М. и И. следва да заплатят солидарно направените по делото разноски в размер на 110 лв., както и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист. При тази фактическа и правна обстановка правилно и законосъобразно първата съдебна инстанция е постановила присъдата и като такава на основание чл.338 и чл.334, т.6 от НПК се потвърждава изцяло. Водим от горното, В.Търновски окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА присъда № 38 от 15.02.2011 г. по НОХД № 1099/2010 г. В.Търновски районен съд. Присъдата е окончателна и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2. |