№ 5271
гр. София, 16.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
и прокурора А. Р. Н.
Сложи за разглеждане докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Частно
наказателно дело № 20241110203848 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
ОБВИНЯЕМИЯТ – Е. С. Д., редовно уведомен, явява се лично,
доведен от Следствен арест на „Г.М. Димитров“ № 42.
За него се явява и АДВ. Д.М. – САК.
СРП - редовно уведомена, представлява се от прокурор А. Н..
СЪДЪТ даде възможност на страните да вземат становище по хода на
делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ.М.: Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Да се гледа делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СЪДЪТ пристъпи към снемане самоличността на обвиняемия
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМОТО ЛИЦЕ ПО лична
карта
Е. С. Д. – ЕГН: **********, българин, български гражданин, осъждан,
1
неженен, вдовец, не работи, адрес: гр. София, кв. *************** не живея
на адреса по лична карта, там вече има друг собственик.
СЪДЪТ разяснява правата на обвиняемия по реда на чл. 55 от НПК.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбрах правата си.
Искания за отводи
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи на съда и съдебния секретар.
АДВ.М.: Нямам искания за отводи на съда, прокурора и съдебния
секретар.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Нямам искания за отводи на съда, прокурора и
съдебния секретар. Разбрах правата си.
Искания по реда на съдебното следствие.
ПРОКУРОРЪТ: Нямаме искания по реда на съдебното следствие.
АДВ.М.: Представям трудов договор на клиента ми, удостоверение за
раждане не неговата дъщеря, и препис от смъртен акт на съпругата му.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Нямам искания по реда на съдебното следствие.
СЪДЪТ, след като изслуша становищата на страните, намира, че са
налице предпоставките да даде ход на съдебното следствие, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
Делото се докладва с прочитане искането на СРП за вземане на МНО
„Задържане под стража” спрямо Е. С. Д..
Прочете се.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам искането. Моля да го уважите. Няма да
соча доказателства. Да се приемат представените доказателства в днешното
съдебно заседание.
АДВ.М.: Оспорваме искането на СРП. Нямам необходимост да се
съветвам с подзащитният ми.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Поддържам казано от адвоката ми.
Искания по реда на съдебното следствие и искания за доказателства.
СТРАНИТЕ / поотделно/: Нямам искания по реда на съдебното
следствие. Нямаме искания по доказателства.
2
СЪДЪТ намира, че представените писмени доказателства са относими,
поради което
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА така представените в днешното заседание писмени
доказателства.
СЪДЪТ след като изслуша становищата на страните и след съвещание
намира, че делото е изяснено от фактическа страна.
На основание чл. 283 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА протоколите и другите документи съдържащи се в ДП ЗМ
№ 466/2024 г. по описа на 06 РУ СДВР, пр. пр. № 3607/2024 г. по описа на
СРП.
С оглед изявленията на страните, че нямат искания за доказателства и
констатацията на съда, че делото е изяснено от фактическа страна на
основание чл. 286 от НПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам направеното искане от СРП и изложените
в него съображения. С цел процесуална икономия няма да се повтарям, моля
да вземете на Е. С. Д. мярка за неотклонение „ Задържане под стража“.
АДВ.М.: Считам и моля да приемете, че не са налице кумулативните
предпоставки на чл. 63, ал. 1 за взимане на най–тежката мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ в настоящото производство по чл. 64,
ал. 1, поради следните съображения:
На първо място, по отношение на твърденията на държавното
обвинение за наличието на обосновано предположение, че обвиняемият е
извършил престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 от НК,
считам, че същите са необосновани и не почиват върху събраните до момента
доказателства от досъдебното производство. Обвинението е повдигнато по ал.
1, т. 4, а именно проникване в жилище по специален начин. Според
3
доказателствата по делото не е доказано наличието на нито едно техническо
средство, нито на специален начин, а единственото формулирано от
обвинението средство е неустановено техническо средство. Липсва
трасологична експертиза, която да установи специалния начин на проникване
в жилището, няма никакви видими следи от разбиване или друга интервенция
по заключващото устройство на жилището. Това твърдят и собствениците на
апартамента, както и полицаите, извършили оглед на жилището.
На второ място, липсва предметът на престъплението, а именно златен
синджир със закачена висулка във формата на правоъгълник. Такъв синджир
не е намерен в жилището на подзащитния ми, нито в него, нито където и да
било другаде. Този предмет не е индивидуализиран като грамаж, форма,
начин на изработка, произход и т.н., т.е. поставям въпроса: „Дали въобще
съществува?“. П.Я., собственичка на този медальон, няма документ за него.
При първоначалните си показания на досъдебното производство от 11 март,
тя и съпругът твърдят, че няма липси от апартамента, но в последствие
видно, под давлението на оперативните работници от 06 РУ–СДВР, П. си
измисля съществуването на този синджир.
На трето място, липсват дактилоскопни следи, доказващи
съпричастността на клиента ми към извършеното престъпление. Иззетият
запис и видео–техническата експертиза не доказват по никакъв начин, че
лицето е Е. Д.. Липсват свидетели очевидци на деянието, както и каквито и да
било други доказателства по НПК, уличаващи Д. в престъплението, за което е
обвинен.
По отношение на другите две кумулативни предпоставки, съотношение
на алтернативност на чл. 63, ал. 1, а именно, считам, че доказателства по
делото не сочат, че обвиняемият може да се укрие, напротив до момента той
съдейства на разследването, като единствено се е възползвал от правото си по
чл. 55, ал.1 от НПК, а именно да не дава обяснение на този етап на
наказателното производство.
Същият има постоянен адрес на ул. „Нишава“ в гр. София, полага сам
грижи за дъщеря си, която е студентка в НСА и не работи, като също обитава
семейното жилище, съпругата му е починала преди години, така че тези
грижи падат единствено и само върху него.
От представените от мен доказателства пред съда, е видно и неговата
4
трудова ангажираност. Е. Д. е бил осъждан, но е минал дълъг период от време
от неговото последно осъждане, то е било и „Пробоция“.
Предвид горното, моля да приемете, че определената от Вас по–лека
мярка за неотклонение, различна от „Задържане под стража“ би се явила
достатъчна по отношение на обвиняемия Е. Д. и би постигнала целите на чл.
57 от НПК. Ще се позволя да цитирам Решение № 452/2021 г. на ВКС, което
гласи, че опасността, че обвиняемият ще е укрие и извърши престъпление, не
може да произтича единствено и само от тежестта на предвиденото в закона
наказание.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Поддържам казаното от защитника ми, няма какво
да добавя.
СЪДЪТ след като изслуша съдебните прения дава последна дума на
обвиняемия.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Моля за по–лека МНО от задържане под стража,
тъй като има отговорности към детето ми, няма за се укрия или да попреча на
разследването.
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание, и служебна проверка на материалите по
делото, намира следното:
Производството е по реда на чл. 64, ал.1 от НПК.
Образувано е по искане на СРП за вземане на най–тежката мярка за
неотклонение „Задържане под стража” по отношение на Е. С. Д..
Досъдебното производство е образувано на 11.03.2024 г. на осн. чл. 212,
ал.2 от НПК като към наказателна отговорност е привлечено лицето Е. С. Д.
за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 от НК.
Държавното обвинение мотивира искането си за вземане на най–
тежката мярка за неотклонение като посочва, че е налице обосновано
предположение за съпричастност на лицето, същият е осъждан и има
опасност да извърши престъпление.
Защитата посочва, че не е налице обосновано предположение, липсват
данни за използване на техническо средство, поставя под съмнение
показанията на пострадалата Я., посочва че обвиняемия е единствен родител
на дъщеря си и полага грижи за нея, като и работи. Моли да бъде взета по –
5
лека МНО.
Обвиняемият се придържа към казаното от защитника, моли искането
на СРП да не бъде уважавано.
В настоящото производство съдът следва да извърши преценка дали са
налице предпоставките за вземане на най–тежката мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ по отношение на обвиняемия. Следва да се прецени
налице ли е съпричастност на обвиняемия в извършването на деянието, за
което му е повдигнато обвинение и да се съобрази наказанието, което е
предвидено за престъплението и дали е налице една от двете алтернативно
дадени предпоставки, а именно опасност от укриване или от извършване на
престъпление. Задължителна предпоставка за вземане на най-тежката мярка
за неотклонение „задържане под стража” е за престъплението, за което на
лицето е повдигнато обвинение, да се предвижда наказание лишаване от
свобода.
В конкретния случай на обвиняемия Е. Д. е повдигнато обвинение за
тежко умишлено престъпление, което се наказва с наказание „Лишаване от
свобода“ повече от пет години, поради което първата предпоставка за
вземане на най–тежката мярка за неотклонение е налице.
Съдът след анализ на доказателствата намира, че за целите на
настоящото производство може да се направи прелиминарна преценка за
това, че обвиняемият е съпричастен в извършването на деянието, за което му
е повдигнато обвинение. Този извод следва да се счита за неокончателен с
оглед ранния етап на производството и необходимостта да бъдат събирани
допълнителни доказателства във връзка с виновността или несъпричастността
на лицето към деянието. Преценката на съда на този етап не е равнозначна на
несъмнен извод в ранния етап на разследването. В настоящето производство
съдът счита, че са събрани достатъчно доказателства, а именно показанията
на свидетелите Я., Я., изготвената по делото видео–техническа и лицево
съпоставителна експертиза, които уличават обвиняемия в съпричастност към
деянието. Видно от експертизата, на предадените доброволно от свидетелите
записи от видеокамери се наблюдава лице, което вещото лице е посочило, че
отговаря на визуалните характеристики на обвиняемия Е. Д., да влиза в имота,
да отваря различни шкафове, в различни помещения, носейки върху ръцете си
текстилни изделия, наподобяващи чорапи. Видно от експертизата, е налице
6
идентитет в облеклото на обвиняемия и на заснетото на видеозаписите лице.
Според настоящият състав тези доказателства дават основание да се направи
обосновано предположение за съпричастност, като същото на този етап на
производството не се оборва, при положение, че обвиняемият не е дал
обяснения, които са бъдат анализирани.
Що се отнася до възражението на защитата относно повдиганото
обвинение, следва да се посочи, че обвинението е работно такова, не е
окончателно и тепърва предстоят множество действия по разследването.
Данни в дома на свидетелите Я.и да е извършена кражба са налични към
настоящия момент, още повече, че свидетелката Я. посочва, че напускайки
жилището с детето си, е затворила вратата без да я заключва, но категорично
посочва, че същата дори и незаключена, не може да бъде отворена отвън без
ключ. Дали обвинението ще претърпи изменения и прецизиране, е без
значение по отношение на основния състав на престъплението и наличието на
обосновано предположение, противно на доводите на защитата.
Същото се отнася по отношение на възражението за липсата на
трасологична експертиза.
Що се отнася до критичния прочит на показанията на свидетелката Я.
по отношение на твърдяната отнета вещ, а именно синджир с висулка, съдът
не се съгласява с доводите на защитата, че пострадалата не дала описание на
посочената вещ. Видно от протокол за разпит на свидетелката Я., проведен на
12.03.2024 г., същата дава подробно описание на веща, индивидуализиращи
характеристики, начин на изработка, тегло, от къде е закупена, преди колко
време, по какъв начин е придобита от нея, материалът, от който е направена,
каратите благороден метал, поради което този довод на защитата се явява
неоснователен (протокол на лист 43 от досъдебното производство).
Свидетелката Я. описва както верижката, така и златната висулка, която е
била нанизана на нея. Следва да се посочи, че действията на лицето, което е
заснето на камерите е описано подробно във видео–техническата експертиза,
като Я. посочва, че висулката се е намирала на място, което заснетото лице е
преровило, което прави този довод на защитата за липса на обосновано
подозрение за несъстоятелен. Ето защо съдът намира, че обоснованото
предположение е налице към настоящия момент в този ранен етап на
производството. Не може да се очаква и не е нелогично пострадалата да не
7
съхранява документи за вещта повече от 10 години от придобиването ѝ.
По отношение на двете алтернативно дадени предпоставки, а именно от
укриване и извършване на престъпление, съдът намира следното:
Противно на изложеното от защитата, съдът намира, че опасност от
укриване е налична и същата е реална, доколкото обвиняемият не живее на
адреса, посочен в личната му карта, известен на държавните власти, като
посочва, че имотът не е негова собственост и той от дълги години не
пребивава там, а живее в ж.к. „Белите брези“, гр. София. Видно от
свидетелството за съдимост на обвиняемия, същият е бил осъждан за
извършено престъпление по чл. 318 от НК, доколкото си е служил с чужд
документ за самоличност, който е използвал, с цял да заблуди длъжностни
лица от 06 РУ–СДВР – полицейски служители. Посочените две обстоятелства
от настоящия съдебен състав, водят до несъмнен извод, че обвиняемият може
да се укрие и да осуети производството спрямо него, доколкото силно се
затруднява установяването на неговото местонахождение, включително
извършването на проверки за неговата самоличност, доколкото има данни да
се е снабдявал с чужди документи за самоличност с цел да въведе в
заблуждение полицейски служители.
По отношение на опасността от извършване на престъпление, съдът
намира, че такава е налична и то във висок интензитет. Видно от
свидетелството за съдимост, обвиняемият е многократно осъждан, като има
трайно изградени престъпни нагласи, първите от които регистрирани през
1997 г. и продължили до 2020 г. Налагани са му различни наказания,
включително и ефективно наказание „Лишаване от свобода“, за престъпления
с разнороден обект на засягане – документни престъпления, против
собствеността - кражби. Обвиняемият се определя като лице без задръжки по
отношение на извършване на общественоопасни прояви, имащи
характеристиките на престъпление, престъпните му нагласи не са били
повлияни от изтърпяваните до момента наказания и е очевидно, че същият
многократно си е набавял неправомерно доходи, чрез отнемане на чужди
вещи, незачитайки правото на собственост на трети лица.
Към настоящия момент няма данни обвиняемият да е реабилитиран,
същият е с тежко съдебно минало и изключително лоши характеристични
данни, които противно на изложеното от защитата, обуславят високата по
8
интензитет опасност от извършване на престъпление, а не единствено
предвиденото за вмененото по настоящем на обвиняемия деяние. Следва да се
посочи, че съдът единствено коментира предвиденото за съответното
престъпление наказание по отношение на първата предвидена предпоставка
за вземане на марка за неотклонение, а именно предвиденото наказание
„Лишаване от свобода“ като абсолютно необходима предпоставка за
поисканата от СРП форма на процесуална принуда.
Поради изложените съображения и доколкото съдът установи, че са
налице опасности от извършване на престъпление и изведена опасност от
укриване, макар в по – нисък интензитет, двете опасности са налични и водят
до извода, че единствената първоначална мярка за неотклонение, която може
да изпълни целите на мерките за процесуална принуда, се явява поисканата
от държавното обвинение най–тежка, а именно „Задържане под стража“,
която е пропорционална на изведените опасности. Според настоящия състав
мярката не се явява за несъразмерна що се отнася до изведените опасности.
По отношение на представените в днешното съдебно заседание трудов
договор, акт за раждане и препис извлечение от акт за смърт, съдът следва да
посочи, че трудовата ангажираност на лицето не се отразява по никакъв начин
на изведените опасности и не влияе в благоприятна посока на тяхното
редуциране. Самият обвиняем посочи, че не упражнява трудова дейност, при
снемане на самоличността му. Що се отнася до обстоятелството, че същият е
вдовец и майката на детето му е починала, следва да се посочи, че видно от
акта за раждане, дъщерята на обвиняемия скоро ще навърши
20/двадесет/години и не се нуждае от интензивните грижи на баща си, за
разлика от малолетни и непълнолетни деца. Въпреки наличието на
низходящи, това обстоятелство не е изиграло контрамотив по отношение на
престъпната деятелност на обвиняемия, видно от свидетелството за съдимост.
Ето защо нов представените доказателства не могат са обусловят и подкрепят
тезата на защитата, че за по–лека МНО.
Съдът, по изложените съображения намира, че искането е основателно
и като единствена мярка, която да противодейства на изведените опасности се
явява най–тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Така мотивиран и на основание чл. 64, ал.4 от НПК
СЪДЪТ
9
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА по отношение на Е. С. Д. – ЕГН: **********, обвиняем по
досъдебно производство ЗМ № 466/2024 г. по описа на 06 РУ СДВР, пр. пр.
№ 3607/2024 г. по описа на СРП, мярка за неотклонение „Задържане под
стража“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда подлежи на обжалване и протест в 3-
дневен срок от днес пред СГС.
В случай на жалба или протест насрочва съдебното заседание пред СГС
за 21.03.2024 г. от 10:00 часа , за която дата и час страните са уведомени от
днес.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Не желая да се уведомявал лица във връзка с взетата
ми мярка за неотклонение.
ПРЕПИС от протокола да се изпрати на Следствения арест - София за
сведение и изпълнение и на ОЗ „Охрана” за осигуряване на обвиняемия за
датата и часа на съдебното заседание пред СГС.
Препис от протокола да се издаде при поискване от страните.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в открито съдебно заседание, което
приключи в 14:57 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
10