Р Е Ш
Е Н И Е
№………………/17.05.2021 г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ТО, VІ-10 състав, в публично заседание на двадесети
април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА
ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Анелия
Груева, като разгледа докладваното от съдията т. дело № 2135 по описа за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и следващите от ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на М.П.Е.С.В.А.С,
идентификационен номер, седалище и адрес на управление И.О.С.Б.М.Е.кад 7 Б.срещу
Л.Е.Т. ЕООД, ЕИК *******.
Ищецът твърди, че е в дълготрайни търговски отношения с
ответника, по силата на които е продавал на ответника стоки, произведени от
него. За доставени през юни и август 2018 г. стоки били издадени две фактури
PLS2018000031128/27.06.2018 г. за сумата от 12 311,83 щатски долара и PLS
2018000037705/07.08.2018 г. за сумата от 9 719,09 щатски долара по заявки,
направени в деня на издаване на фактурите. Твърди се, че стоките по двете
фактури са доставени с автомобилен транспорт до Митница София- ЗАПАД, съответно
с дата на изпращане 30.06.2018 г. и 08.08.2018 г., като са освободени от
представители на ответника.
С оглед изложеното моли съда да осъди ответника да заплати
сумите по двете фактури.
Ответникът, уведомен за производството по реда на чл. 50,
ал.2 от ГПК, не взема становище по иска.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като
обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 53 от Конвенцията на
Организацията на обединените нации относно договорите за международна продажба
на стоки (Виенска конвенция), в сила за България от 01.08.1991 година.
Конвенцията е част от вътрешното право на Република България и съгласно чл. 5,
ал. 4 от Конституцията разпоредбите й се ползват с приоритет пред тези норми на
вътрешното законодателство, които им противоречат.
В конкретния случай са налице са предпоставките на чл. 1 на
Виенска конвенция, тъй като Турция е
ратифицирала конвенцията на 07.07.2010 г., а същата е в сила за Турция от
01.08.20211 г., съответно не са налице предпоставките на чл. 2 и чл. 6 от
Конвенцията, поради което в случая намират приложение разпоредбите на
Конвенцията.
Договорът за международна продажба на стоки не е обвързан с
изискване за спазване на определена форма, но сключването му е обусловено от
две предпоставки - отправено предложение до едно или повече конкретни лица с
характеристиките по чл. 14, ал. 1 от Конвенцията, и приемане на предложението
от насрещната страна по начина и в сроковете, указани в чл. 18 от Конвенцията.
Предложението за сключване на договор за продажба поражда действие с
достигането си до адресата и е валидно, ако изразява ясно намерение за
обвързване при приемане и посочва стоката, предмет на продажба, а по възможност
и цената или реда за определянето й. Приемането по смисъла на чл. 18, ал. 1 от
Конвенцията предполага волеизявление или друго поведение на адресата, което
указва на съгласие с предложението и поражда действие в момента, когато стигне
до предложителя, стига да е извършено в рамките на определения от него или в
друг разумен според обстоятелствата срок. Съгласието за приемане на
предложението може да се изрази и чрез конклудентни действия. Договорът за
продажба се счита за сключен в момента, когато приемането на предложението
породи действие според разпоредбите на Конвенцията. В този момент се пораждат
задължения за продавача да достави стоката, да прехвърли собствеността и да
връчи отнасящите се до стоката документи и насрещни задължения за купувача да
плати уговорената или мълчаливо определена цена и да приеме доставката (така и
решение № 249 от 04.02.2011 г. на ВКС по т.д. № 55/2010 г., ІІ т.о., ТК).
В случая сключването на договор между страните се установява
от представените по делото фактури PLS2018000031128/27.06.2018 г. за сумата от
12 311,83 щатски долара, опаковъчен лист към същата, списък на митническа
декларация, международна товарителница
от 30.06.2018 г., като е налице съвпадане както на вида на стоката,
изпращач – ищеца по делото и получател – ответника по делото, брой опаковки –
571 кашона и тежината на превоза 4251,99 кг., и фактура PLS
2018000037705/07.08.2018 г. за сумата от 9 719,09 щатски долара, опаковъчен
лист към същата, списък на митническа декларация, международна
товарителница от 07.08.2018 г., като е
налице съвпадане както на вида на стоката, изпращач – ищеца по делото и
получател – ответника по делото, брой опаковки – 292 кашона и тежината на
превоза 3248,70 килограма.
Поради това съдът намира, че договорът за международна
продажба на стоки е сключен, тъй като продавачът е дружество със седалище в
Турция, купувачът – в България, доставките са извършени и стоките са приети по
смисъла на чл. 18 от Конвенцията (в този смисъл Определение № 922 от 2.12.2014
г. на ВКС по т. д. № 845/2014 г., I т. о., ТК и Решение № 249 от 04.02.2011 г.
на ВКС по т.д. № 55/2010 г., ІІ т.о., ТК), поради което на основание чл. 53 от
Конвенцията, във вр. с чл. 327 ТЗ, купувачът е длъжен да плати уговорената цена
на стоката.
Ответникът не доказа плащане на стойността на фактурите,
поради което и искът е основателен за сумите по фактурите.
Както е посочено и в практиката на ВКС след отмяната на
разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗД,
в българското право няма забрана за уговаряне, претендиране и
присъждане на парични суми в чужда валута. При допустимо уговаряне на парично
задължение в чуждестранна валута няма законово основание за присъждане на
нейната левова равностойност. Това следва и от принципа на точното изпълнение
на облигационното задължение (чл. 63, ал. 1 ЗЗД).
Паричните суми, уговорени в чуждестранна валута, се дължат и следва да се
присъдят от Съда в съответната валута. Длъжникът не може да бъде задължен от
съда да изпълни нещо различно от уговореното с изключение на изрично
предвидените в закона случаи. Поради това и Съдът следва служебно да присъди
левовата равностойност на паричното задължение. По аргумент от ТР №4/2015 г. по
т.д. № 4/2014 г. на ОСГТК, според което Съдът служебно присъжда левовата
равностойност само в случаите, в които е недопустимо да се уговаря задължение в
чужда валута, то след като плащането трябва да се извърши в уговорената между
страните по договора чуждестранна валута, Съдът не може да присъди левовата й
равностойност. В случаите, при които е предявен иск за присъждане левовата
равностойност на сума, уговорена в чуждестранна валута, Съдът трябва да се произнесе
по съществото на спора като приеме, че е сезиран с иск за заплащане на
уговорената в чуждестранна валута сума (така решение № 155 от 21.06.2017 г. по
гр. д. № 4451/2016 г., ГК, IV ГО на ВКС).
Относно разноските
С оглед този изход на делото, на ищеца се дължат разноски по
делото.
По изложените съображения, СГС, VI-10 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Л.Е.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, адрес: ***
да заплати на М.П.Е.С.В.А.C, идентификационен номер *******, седалище И.О.С.Б.М.Е.кад
7 Б.- Истанбул, Турция, съдебен адрес: адв. В.В.,*** по иск с правно основание
чл. 53 от Конвенцията на Организацията на обединените нации относно договорите
за международна продажба на стоки сумата от общо 22 033,92 щатски долара,
- стойността на доставени стоки по фактури PLS2018000031128/27.06.2018 г. (за
сумата от 12 311,83 щатски долара) и фактура PLS 2018000037705/07.08.2018
г. (за сумата от 9 719,09 щатски долара), заедно със законната лихва върху
тази сума от 05.11.2020 г. до окончателното й заплащане и на основание чл. 78
от ГПК сумата от 3 825,24 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: