№ 18
гр. Велико Търново, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на седми
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христо Томов
Членове:Йордан Воденичаров
Любка Милкова
при участието на секретаря Галина Д. Занчева
като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело №
20214100500603 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.
С Решение №774/25.06.2021г., постановено по Гр.д.№474/2021г. по описа на Районен
съд – Велико Търново, е ОТХВЪРЛЕН предявения от ***, с ЕГН **********, против ***
със седалище гр.Варна, иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за недължимост на сумата
от 1362,08лв., представляваща стойност на служебно начислена ел. енергия в размер на 6653
квтч. за периода 04.11.2020г. – 01.02.2021г. по фактура **********/02.02.2021г. за обект на
потребление, находящ се в гр.***, с аб.№********** и кл.№**********, като неоснователен
и недоказан, както и е осъдена *** да заплати на *** гр.Варна сумата от 596лв.,
представляваща направени разноски за исковото производство.
Против постановеното съдебно решение е постъпила в рамките на срока по чл.259
ал.1 от ГПК въззивна жалба от ищеца по делото ***, чрез пълномощника й адв.Р. Т. от
МАК, с която го обжалва изцяло, като са наведени оплаквания за неговата неправилност,
необоснованост, незаконосъобразност, и постановено в нарушение на процесуалните
правила. Твърди се, че от страна на въззиваемата страна не е спазена разпоредбата на чл.49
ал.3 от ПИКЕЕ, доколкото свидетелите не са възприели намерилите отражение в КП
констатации и действия на служителите на ответника. Сочи се, че в процесният случай не е
измерена грешка в работата на СТИ, поради което е неприложима разпоредбата на чл.50
ал.2 от ПИКЕЕ. Твърди противоречие на нормата на чл.56 ПИКЕЕ с чл.104а ЗЕ. Моли съда,
да постанови съдебно решение, с което да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно
такова, вместо което постанови друго, с което уважи изцяло предявеният отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за недължимост на исковата сума.
1
Претендира съдебни разноски за две инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
ответника по делото *** със седалище гр.Варна, чрез адв.М. от ВТАК, редовно
преупълномощена, с който оспорва изцяло въззивната жалба, като неоснователна и
недоказана и моли да бъде отхвърлена, респ. обжалваното съдебно решение потвърдено
изцяло, като правилно и законосъобразно по изложени съображения. Претендира
направените по делото съдебни разноски.
В СЗ въззивникът, чрез пълномощника си адв.Т. – МАК, с писмена молба от
06.12.2021г. поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена по съображения, изложени
в писмена защита. Претендира съдебни разноски за две инстанции, съгласно представен
списък по чл.80 ГПК за разноски за пред въззивна инстанция. Релевира възражение по чл.78
ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от въззиваемата страна адвокатско
възнаграждение.
В СЗ въззиваемата страна, чрез адв.М. от ВТАК, оспорва въззивната жалба и моли да
бъде отхвърлена по съображения, изложени в писмена защита. Претендира всички
направени във въззивното производство разноски, съгласно представен списък по чл.80
ГПК.
Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите
от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна,
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд
констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.
При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК, в предметните
предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд счита, че подадената въззивна жалба,
разгледана по същество, е неоснователна и недоказана, а обжалваното съдебно решение е
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло.
Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Велико Търново е бил
предявен от ***, чрез адв.Р. Т. – МАК, против *** със седалище гр.Варна отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за приемане за установено спрямо
ответника, че ищецът не му дължи исковата сума от 1362,08лв. по партида с кл.
№**********, за аб.№**********, за недоставена и непотребена ел. енергия на адрес: ***,
за периода от 04.11.2020г. до 01.02.2021г. Претендирал е разноски.
Ответникът *** гр.Варна – жалбоподател с подадения в срока по чл.131 ал.1 от ГПК
писмен отговор е заел становище за процесуална допустимост, но неоснователност на
предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, който е
2
оспорил изцяло. Изложил е твърдения, че исковата сума в размер на 1362,08лв., начислена с
издадената от ответника корекционна фактура №**********/02.02.2021г., е дължима от
ищеца на основание чл.50 ал.2 от ПИКЕЕ. Претендирал е съдебни разноски, съгласно
представен списък по чл.80 от ГПК.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от
първоинстанционният съд, като същият е съобразил всички събрани по делото писмени,
гласни доказателства и изслушана СТЕ и е достигнал до правилни изводи относно това
какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло
така изяснената фактическа обстановка по делото, като препраща към нея. Пред въззивният
съд не са събирани доказателства, които да я променят.
Правните изводи на първоинстанционният съд, формирани въз основа на
установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция, с
оглед разпоредбата на чл.272 от ГПК, възприема изцяло мотивите на първоинстанционният
съд, които са изчерпателни и са в съответствие със закона. На основание горепосоченият
текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционният съд относно
неоснователността на предявеният от ищеца отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124 ал.1 от ГПК за недължимост на исковата сума, който търпи отрицателна
санкция на отхвърляне.
Във връзка с развитите във въззивната жалба оплаквания съдът излага следното:
Предмет на делото е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1
от ГПК за недължимост на парично вземане в размер на исковата сума, който е процесуално
допустим, доколкото е налице правен интерес у ищцата от предявяването му.
Разгледан по същество искът е неоснователен и недоказан и като такъв следва да
бъде отхвърлен изцяло.
С оглед правната природа на предявеният отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124 ал.1 от ГПК за недължимост на парично вземане в размер на исковата
сума, в тежест на ответника е при условията на пълно и главно доказване да установи в
процеса претендираното от него основание за дължимост на паричното му вземане срещу
ищеца за исковата сума, както и неговият размер. В тази връзка в тежест на ответника е да
установи при условията на пълно и главно доказване извършването на техническа проверка
на място на процесния СТИ и съставяне за резултатите от която на констативен протокол по
реда на чл.49 от приложимите в случая ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр.35/30.04.2019г., в сила от
04.05.2019г./, при която е установена промяна в схемата на свързване, водеща до
неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата ел. енергия, т.е. да
установи наличието на фактическият състав на разпоредбата на чл.50 ал.2 от ПИКЕЕ, при
която операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството ел.
енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и периода
от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно
3
измерване, както и да установи размерът на претендираното вземане, т.е., че исковата сума е
начислена математически вярно, съгласно чл.50 ал.2 от ПИКЕЕ, каквото пълно и главно
доказване е проведено от ответника /въззиваема страна/ в хода на процеса, което обуславя и
неоснователност и недоказаност на предявеният отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124 ал.1 от ГПК, който следва да бъде отхвърлен изцяло.
По делото между страните не е спорен факта, който и се установява от събраните
доказателства, че ищцата има качеството „потребител на енергийни услуги“ по смисъла на §
1 т.41 б б.“б“ от ДР на ЗЕ, като, вкл. и през исковият период - 04.11.2020г. до 01.02.2021г., е
ползвател на разпределителната мрежа за снабдяването й с ел. енергия и е получавала от
ответното електроразпределително дружество услуги по достъп и пренос на ел. енергия за
процесното място на доставка в гр.***. Разпоредбата на чл.46 ал.1 от приложимите в случая
ПИКЕЕ /обн., ДВ, бр.35/30.04.2019г., в сила от 04.05.2019г./ визира право на оператора на
мрежата /собственикът на СТИ/ да извършва технически проверки на място на
измервателната система, в съответствие с която разпоредба, на 01.02.2021г., т.е при
действието на ПИКЕЕ /обн., ДВ, бр.35/30.04.2019г./, ответното електроразпределително
дружество е извършило техническа проверка на място на процесния СТИ, отчитащ ел.
енергията, потребена от ищцата в процесното място на доставка в гр.В.Търново, за която е
съставен КП №5700573/01.02.2021г. в отсъствие на ползвателя – ищца по делото или на
неин упълномощен представител. В съставения КП №5700573/01.02.2021г., подписан от
представителите на оператора на електроразпределителната мрежа, от един свидетел – ***,
който не е служител на оператора, и от един представител на полицията – *** с чиито
подписи е удостоверено отсъствието на клиента от проверката, е удостоверено, че при
извършване на контролни проверки и измервания е установено, че има разлика между
показваните от амперклещите и дисплея на СТИ показания на токовете. След оглед се
видяло, че ведомствената пломба е скъсана и лепена. Според КП №5700573/01.02.2021г., при
поглеждане под капачката, която е изрязана, се видяло, че на I – ва и III - та измервателни
системи са събрани входа и изхода в клемата за вход на СТИ, като използваната от тези
системи ел. енергия не се отчита от СТИ и не се заплаща. Съобразно чл.49 ал.8 ПИКЕЕ, с
оглед установената при проверката промяна на схемата на свързване, която не влияе на
изправността на СТИ, е възстановена правилната схема на свързване, без да се демонтира
СТИ.
На основание чл.50 ал.5 от ПИКЕЕ, преизчисляването по ал.2 се извършва въз основа
на констативен протокол, съставен по реда на чл.49 от ПИКЕЕ. Спорни по делото са
въпросите КП №5700573/01.02.2021г. съставен ли е по реда на чл.49 ПИКЕЕ и осъществен
ли е корекционният състав по чл.50 ал.2 ПИКЕЕ.
Противно на оплакванията във въззивната жалба, в процесният случай КП
№5700573/01.02.2021г. е съставен при спазване на чл.49 ал.3 ПИКЕЕ. Доколкото е съставен
при отсъствие на ползвателя – ищца по делото или на неин упълномощен представител, в
съответствие с чл.49 ал.3 ПИКЕЕ, КП № 5700573/01.02.2021г. е подписан от представители
на оператора на съответната мрежа, както и от един свидетел - ***, който не е служител на
4
оператора, а е колега на подписалия КП като представител на полицията -***. Съгласно
чл.49 ал.3 изр.2 ПИКЕЕ, в КП се отбелязват присъстващите на проверката, която разпоредба
в случая категорично е спазена. Безспорно от безпротиворечивите, кореспондиращи и
взаимно допълващи се показания на разпитаните пред първоинстанционният съд в
качеството на свидетели *** /свидетел по КП №5700573/ и *** /подписал КП №5700573
като представител на полицията/ се установява, че като колеги са отишли на процесното
място на доставка на ел. енергия по сигнал от дежурния в полицията, присъствали са по
време на извършване на самата техническа проверка на СТИ от служителите на ответното
електроразпределително дружество, като са възприели лично самото техническо състояние
на процесния СТИ, наличието на манипулация, изразена в описаната в КП
№5700573/01.02.2021г. промяна в схемата му на свързване / на I-ва и III –та измервателни
системи са събрани входа и изхода в клемата за вход на СТИ/, както и действията на
служителите на ответника, извършващи проверката, по възстановяване на правилната схема
на свързване на СТИ, поради което КП №5700573/01.02.2021г. е съставен при спазване на
реда па чл.49 ПИКЕЕ и съставлява годно документално основание, пораждащо правото на
ответника да коригира едностранно сметката на ищеца.
От съвкупният анализ на събраните по делото доказателства – КП
№5700573/01.02.2021г., чийто констатации се подкрепят и от показанията на всички
разпитани по делото свидетели по почин и на двете страни, и от писменото заключение на
ВЛ по СТЕ, безспорно се установява, че констатираното свързване на входящи и изходящи
проводници на първа и трета системи на СТИ съставлява неправилна схема на свързване на
процесния СТИ към електроразпределителната мрежа, осъществена в клемния блок на СТИ,
водеща до неизмерване, доколкото ел. енергията, преминавала през присъединителната
линия /свързани входящи и изходящи проводници на първа и трета системи/, видно от СТЕ,
не се измерва.
С оглед процесуалната си природа КП №5700573/01.02.2021г. действително
съставлява изходящ от ответника частен свидетелстващ документ, който не се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила за отразените в него фактически
обстоятелства, но в процесният случай отразените в него такива относно налична промяна в
схемата на свързване, водеща до неизмерване, са удостоверени безпротиворечиво и чрез
показанията на всички разпитани по делото трима свидетели, поради което следва да се
считат за безспорно установени, като показанията, дадени от свидетеля ***, преценени по
реда на чл.172 ГПК, въззивният съд кредитира, доколкото кореспондират напълно са
останалите събрани по делото гласни доказателства. От разпита на ВЛ по СТЕ в СЗ пред
първоинстанционният съд безспорно се установява, че към момента на проверката най –
голямото натоварване с потребление е по първа и по трета фази, при които има промяна в
схемата на свързване, което категорично сочи на случай на неизмерване на ел. енергията по
тези фази и осъществява хипотезата на чл.50 ал.2 ПИКЕЕ.
Противно на оплакванията във въззивната жалба, приложението на разпоредбата на
чл.50 ал.2 ПИКЕЕ не е само при измерена грешка в работата на СТИ. Тълкуването на
5
разпоредбата на чл.50 ал.2 ПИКЕЕ налага извода, че за да е осъществена корекционната
хипотеза по чл.50 ал.2 ПИКЕЕ е достатъчно да е налице промяна в схемата на свързване,
водеща до неизмерване, неправилно и /или неточно измерване на количествата ел. енергия,
които предпоставки в процесния случай – промяна в схемата на свързване, водеща до
неизмерване, са безспорно установени и кумулативно са налице, като същата не въвежда
като изискване да е измерена / и отразена в КП/ и грешка в работата на СТИ. Отразената в
КП №5700573/01.02.2021г. и установена при проверката на СТИ разлика между показваните
от амперклещите и дисплея на СТИ показания на токовете се потвърждава от показанията на
свид. ***, според които е установена разлика между тока на главния предпазител, който е
преди електромера, с тока, който протича през I-ва и III – та система на електромера. Св. ***
е категоричен, че в КП №5700573/01.02.2021г. не е посочена съответната стойност на
грешката при измерването при съществуващи елементи, но в описателната му част е
посочено, че има разлика между тока по главния предпазител, и тока, преминаващ през
електромера, което обосновава наличието й.
Ответникът, въззиваема страна, по делото е установил при условията на пълно и
главно доказване, налична промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване на ел.
енергията на първа и трета системи, с което е осъществена хипотезата по чл.50 ал.2 ПИКЕЕ
и е породено правото му на това основание да коригира сметката на ищеца с исковата сума
от 1362,08лв., като изчисли количеството ел. енергия за по - краткия период между периода
от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната
извършена проверка, и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване. В случая няма данни за последна извършена
проверка, поради което периодът на корекция е от три месеца, предхождащи датата на
констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване, съвпадащ с исковия период –
04.11.2020г. – 01.02.2021г., като съгласно чл.50 ал.2 ПИКЕЕ, преизчисляването, видно от
СТЕ, е извършено на базата на половината от пропускателната способност на
присъединителните съоръжения /кабели, проводници/ и коригираното количество ел.
енергия в размер на 6653 кВтч. в справка за корекция №60224-307D от 02.02.2021г. е
изчислено математически вярно. Предвид изложеното, ответното вземане против ищеца за
начислената му на основание чл.50 ал.2 ПИКЕЕ корекционна искова сума е доказано по
основание и по размер, поради което предявеният отрицателен установителен иск по чл.124
ал.1 ГПК за установяване на нейната недължимост се явява неоснователен и недоказан и
като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло. Предвидената отговорност на потребителя на
ел. енергия, според ПИКЕЕ от 2019г., е обективна, поради което без правно значение за
възникване правото на корекция на ответното електроразпределително дружество е налице
ли е и доказано ли е виновно поведение на абоната, който се е възползвал от доказаната
промяна в схемата на свързване, водеща по неизмерване.
Не е налице и твърдяната от жалбоподателя колизия между разпоредбата на чл.56
ПИКЕЕ, визираща оператора на електроразпределителната мрежа като носител на вземането
за преизчислените по реда на раздел IX ПИКЕЕ количества ел. енергия за мрежови услуги, и
6
нормата на чл.104а ЗЕ, която в ал.2 урежда задължителното съдържание на Общите условия,
в т.ч., съгласно чл.104а ал.2 т.5 б.“а“ и б.“б“ ЗЕ – и ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл.83 ал.1 т.6 – б.“а“ - в полза на
крайния снабдител и б.“б“ – в полза на клиента. Разпоредбата на чл.104а ЗЕ е новела /нов –
ДВ, бр.54 от 2012, в сила от 17.07.2012г./. С нормата на чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ /изм. – ДВ, бр.38 от
2018г., в сила от 08.05.2018г., изм. – ДВ, бр.41 от 2019г., в сила от 21.05.2019г./ обаче е
предвидено, че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се
осъществяват съгласно норми, предвидени във правилата за измерване на количеството
електрическа енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството
електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на
СТИ, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база
данни. Разпоредбата на чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ не поставя ограничение в полза на кого следва да се
преизчисляват количествата ел. енергия, а предоставя изцяло на КЕВР правомощието да
прецени както реда, така и начина за уреждане на тези правоотношения, като разработи и
конкретни правила за това. КЕВР в рамките на така предоставената му компетентност е
приела действащите ПИКЕЕ, като изрично в чл.56 от същите е предвидила, че именно
операторът на електроразпределителната мрежа следва да фактурира мрежовите услуги за
преизчислените количества електрическа енергия, които по силата на сключения между
страните по делото договор №4285221/03.10.2016г. за достъп и пренос на ел. енергия през
ЕРМ, се предоставят от него. Липсата на изрична разпоредба в ЗЕ, че носител на вземането
за преизчислените количества ел. енергия за мрежови услуги е юридическо лице, различно
от оператора на електроразпределителната мрежа, обосновава извод за липса на твърдяното
от въззивника противоречие.
Предвид съвпадение в изводите на двете инстанции, обжалваното
първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По разноските:
При този изход на спора претенцията на въззивника за присъждане на съдебни
разноски по делото за първа и въззивна инстанции се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
С оглед отхвърляне на въззивната жалба в полза на въззиваемата страна следва да
бъдат присъдени направените във въззивното производство съдебни разноски за заплатено
адв. възнаграждение в доказан размер от 396лв. с вкл. ДДС. Възражението на въззивника по
чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от въззиваемата страна адвокатско
възнаграждение от 396лв. с вкл. ДДС, съобразно действителната фактическа и правна
сложност на делото, е неоснователно и следва да бъде отхвърлено, доколкото същото
незначително надхвърля минимално установеният размер от 390,41лв. в чл.7 ал.2 т.2 от
„Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения“ в
приложимата й редакция към датата на сключване от въззиваемата страна на договор за
7
правна защита и съдействие от 23.07.2021г.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 пр.1 от ГПК, Великотърновският
окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №774/25.06.2021г., постановено по Гр.д.№474/2021г. по
описа на РС – Велико Търново.
ОСЪЖДА *** от ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на *** със седалище и адрес
на управление гр.***, с ЕИК ***, сума в размер на 396 лв. /триста деветдесет и шест лева/ с
вкл. ДДС, представляваща направени във въззивното производство съдебни разноски /за
заплатено адв. възнаграждение/.
На основание чл.280 ал.3 т.1 пр.1 от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8