РЕШЕНИЕ
№ 148
гр. Перник, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20211700100004 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от Л. П. В. (правоприемник-законен наследник по чл. 227
ГПК на починалия след подаване на исковата молба първоначален ищец П. В. Р.) и М. Г. Р.
(лично като първоначален ищец и като правоприемник- законен наследник по чл. 227 ГПК
на починалия след подаване на исковата молба първоначален ищец П. В. Р.), уточнена с
молба вх.№ 1814/21.04.2021 г., срещу Нотариус М. П. М. вписана под № *** в регистъра на
НК, с район на действие Районен съд Перник, с която са предявени искове за заплащане на:
сумата в общ размер на 42 257, 30 лв., представляваща обезщетение за причинените им
имуществени вреди, изразяващи се в изповяданите пред Нотариус М. П. М., вписана с №
*** в регистъра на НК, с район на действие РС -Перник покупко - продажби на недвижими
имоти, чрез договори за покупко - продажби, обективирани в нотариален акт № ***,
том.***, peг. № ***, дело №308 от 2013г., вписан в АВ, СВ Перник с вх. Peг. № 2900 от
25.09.201 Зг., акт№ ***, том ***, дело № ***, дв. Вх. № 2862 и нотариален акт№ ***, том.
***, peг. № ***, дело № 09 от 2013 г., вписан в АВ, СВ Перник, с вх. Peг. № 2901, дв.вх. №
2863/25.09.2013, акт. № ***, том.***, дело № 1522 по описа на Нотариус М. М. с рег. № ***
на НК и район на действие - PC Перник, като при извършване на процесните нотариални
продажби, не е запознала с последиците и не е упътила ищците - купувачи да изясни статута
на закупуваните имоти за наличието на вещни тежести, а същите имоти са закупени от
ищците без знанието им за вписана в полза на „Обединена българска банка“ АД ипотека и в
последствие продадени на публична продан по изп. дело № 201***0401707 по описа на ЧСИ
А. В. с рег. № ***, с район на действие ОС Перник, ведно с със законната лихва, считано от
датата на завеждане на исковата молба - 04.01.2021г. до окончателното изплащане на сумата;
сумата 12 877.77 лева, представляваща обезщетение (лихва) за забава върху главницата 42
257, 30лв. за периода от 04.01.2018г. до 03.01.2021 г.
В исковата молба са изложени обстоятелства, че ищците са придобили процесните
1
недвижими имоти на дата 25.09.2013 год., чрез договори за покупко-продажба,
обективирани в Нот. акт № ***, том ***, per. № ***, дело № 308 от 2013 год. и Нот. акт №
***, том ***, per. № ***, дело № 309 от 2013 год. по описа на Нотариус М. М. с per. № *** на
НК и район на действие - PC - гр. Перник, като в деня на извършването на покупко-
продажбите на гореописаните недвижими имоти и при съставянето в тази връзка на
Нотариалните актове от Нотариус М. М. не били констатирани каквито и да било вещни
тежести върху имотите, като изрично в цитираните актове е посочено, че недвижимите
имоти, предмет на сделките не са обременени с тежести, същите не са предмет на висящ
съдебен спор, свободни от ипотеки, възбрани и вписани искови молби /т.2 и т.4 от
цитираните нотариални актове/.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника М. М.,
чрез адв. Б. Б. от АК Перник, с който заявява, че предявеният иск е недопустим, тъй като е
налице изтекла погасителна давност. По същество по подробни доводи и съображения
счита, че с оглед твърдените обстоятелства и приложени доказателства предявените искове
са неоснователни. Твърди, че иска е многократно завишен, като оспорва размера на
претендираните вреди. Претендира разноски.
Третото лице помагач ЗАД „Дженерали Застраховане” АД поддържа становище,
идентично с това на ответника - за неоснователност на иска.
Пернишкият окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
С нот. акт № ***, том ***, д. № 338/2008 г., Х.Х. лично като кредитополучател и
ипотекарен длъжник и в качеството си на управител на „***“ ООД, и С.Ц. като трето лице -
ипотекарен длъжник, учредили договорна ипотека в полза на „ОББ“ АД за обезпечаване на
всички вземания на банката, произтичащи от договор за кредит, върху собственият им УПИ
№ ***, в кв. ***, целият с площ 1799 кв. м., находящ се в землището на ***, кв. "***", ведно
с учреденото върху този поземлен имот право на строеж срещу задължение за построяване
на жилищни и нежилищни обекти. През 2018 г. вписването на ипотеката е било подновено.
С договор за покупко-продажба, сключен с нот. акт № ***, т.***, дело № 308/2013 г.
от 256.09.2013 г., ищецът П. В. Р. закупил от Ю.Н.С. недвижим имот, представляващ
апартамент № ***, с административен адрес ***, съставляващ по КККР на гр. Перник
самостоятелен обект в сграда с ид. 55871.515.1384.1.19, ведно с принадлежащото към него
мазе № ***.
С договор за покупко-продажба, сключен с нот. акт № ***, т.***, дело № 309/2013 г.
от 25.09.2013 г., ищецът П. В. Р. закупил от Х.В.Х. 39.67/2363 ид. части от поземлен имот с
ид. 55871.515.1384, принадлежащи към собствения на купувача самостоятелен обект в
сградата, построена в имота, представляващ апартамент № ***.
Върху закупеното от П. Р. жилище е било насочено принудително изпълнение по
изп.д. № 1707/2017 г. по описа на ЧСИ А. В., за събиране на вземането на „ОББ“ АД срещу
длъжника Х.В.Х.. Имотът е изнесен на публична продан и с постановление за възлагане на
недвижим имот е възложен на обявения купувач.
По искане на ответника са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля
М.Я. - на длъжност *** в кантората на нотариус М. М.. Съдът ги кредитира, като дадени за
непосредствено възприети факти, ясни, последователни и логични. От тях се установява, че
по принцип нотариуса винаги предлага удостоверения за тежести, но има и такива, когато
клиента не желае и не се взимат такива удостоверения. Ако не е заявено от клиента, значи
няма удостоверение за тежести. За продажби винаги се предлага удостоверение за тежести.
Имало е случаи, в които страните по сделката са роднини и въпреки, че е продажба не искат
удостоверение за тежести; те заявяват, че знаят имота. По принцип клиента може сам да си
провери имота в Агенция по вписванията, а има и клиенти, които сами си идват с готови
удостоверения, проверени имоти. Когато клиента не желае такова удостоверение сделката се
изповядва, но в нотариалния акт има текстове, че продавачите декларират, че имотите не са
им обременени с тежести.
2
Други доказателства от значение за спора не са представени, а необсъдените
настоящият състав счита за неотносими.
При така установените факти, от правна страна съдът намира следното:
Съгласно чл. 73 ЗННД, нотариусът носи имуществена отговорност за вредите,
причинени от виновно неизпълнение на неговите задължения, съгласно ЗЗД, но не повече от
удостоверения материален интерес. По предявения иск на това правно основание чл. 73 от
ЗННД, вр. чл. 45 от ЗЗД ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно
доказване по чл. 154, ал. 1 от ГПК изложените в исковата молба фактически твърдения за
понесени вреди, причинени от виновно неизпълнение на задълженията на ответника в
качеството му на нотариус, както и че в пряка причинно-следствена връзка от
противоправното поведение на нотариуса са настъпили претендираните от ищеца вреди.
За да носи имуществена отговорност за вреди при изпълнение на задълженията си, на
първо място такива следва да са вменени на нотариуса с императивна норма.
В конкретния случай се твърди с исковата молба, че ответникът в качеството му на
нотариус при изповядване на сделките по процесните нот. актове не е информирал ищците
като купувачи по сключена пред него нотариална сделка, че ще придобият имоти,
обременени с ипотека и след като нотариусът не ги е информирал за това, той е накърнил
техните права и интереси.
Съдът намира тези доводи на ищците за неоснователни, защото задълженията на
нотариуса са лимитативно изброени в чл. 25 от ЗННД. От общата норма на чл. 25, ал. 1 от
ЗННД не следва пряко задължение за нотариуса да извършва проверка за тежести върху
недвижимия имот, предмет на разпоредителна сделка. Преки задължения са въведени в чл.
25, ал. 2 и ал. 3 от ЗННД, а именно да се извърши проверка за наложена обезпечителна
мярка по Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество и да се извърши справка
в базата данни и фондовете по чл. 19, ал. 2 от ЗННД /НБД "Население" и Националния
автоматизиран информационен фонд за българските лични документи-"Национален
регистър на българските лични документи"/, каквито твърдения за липсата на извършени
такива справки страните нямат. При извършване на тази проверка не би могло да се
установи вещна тежест /в случая ипотека/ върху имота, предмет на сделката, доколкото при
действащата у нас персонална система на вписванията, последните не се отразяват по
партидата на имота, а по тази на собственика, ако има такава. Освен това не се спори, че
такава обезпечителна мярка по Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество не
е наложена.
Разпоредбата на чл. 25 от ЗННД във всичките алинеи, включително и ал. 3 не
предвижда и сред тях не фигурира императивно задължение на нотариуса да извърши
справка и задължителна проверка за наличие тежести върху имотите, предмет на
изповядваните пред него сделки. Нотариусът няма задължения да прави справки за тежести
и да консултира страна по изповядвана от него сделка /съответно да уведомява купувачите за
необходимостта сами да се снабдят с удостоверение за това/, освен ако това не му е изрично
възложено по реда на чл. 22 ЗННД и при заплащане на съответната такса /така решение №
239/14.01.2015 г. по гр. д. № 4762/14 г. по описа на ВКС, III гр. о. и определение №
19/19.05.2015 г. по гр. д. № 15/15 г., ВКС, решение № 1490/22.12.2008 г. по гр. д. № 5178/07 г.
3
по описа на ВКС, ІV гр. о./. Записаната в чл. 586, ал.1 ГПК проверка има предвид
нотариусът да се увери дали от представените от праводателя документи може да се направи
извод, че е собственик на имота, а не да извършва и проверка за тежести върху недвижимия
имот, предмет на разпоредителна сделка. Същевременно не съществува задължение по закон
нотариусът да извършва проверка в собствения си архив. Не съществува задължение по
закон и за изискване на предходни нотариални актове /освен този, свързан с проверката на
собствеността по чл. 586, ал.1 ГПК/, както и за вписване на съществуваща ипотека в
нотариален акт, обективиращ последваща покупко- продажбена сделка с имота - Решение №
239 от 14.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4762/2014 г., III г. о., ГК.
Извън тези справки по чл. 25, ал. 2 и ал. 3 от ЗННД нотариусът не е задължен да
извършва други, а може, съгласно чл. 22 от ЗННД, ако му е възложено от страните, да прави
справки. Съгласно чл. 12 от Наредба № 32/29.01.1997 г. за служебните архиви на
нотариусите и нотариалните кантори действията по чл. 22 от ЗННД се възлагат с писмен
договор, сключен между страните и нотариуса. Би било неизпълнение на задължение, ако
купувачът е възложил писмено на нотариуса извършването на относимите към сделката
справки, в това число и за тежести върху купувания имот и той не я е извършил. Едва тогава
той би нарушил вмененото му с нормата на чл. 25, ал.1 от ЗННД задължение.
В конкретния случай подобно писмено възлагане на действията по чл. 22 от ЗННД
страните по договора, в т.ч. купувачът, не са направили с молбата си по чл. 571 от ГПК за
започване на нотариалното производство, нито с отделна писмена молба. С оглед
установената писмена форма за възлагане на действия по чл. 22 от ЗННД не би могло
възлагането на извършване на справка за тежести върху имота да се установява със
свидетелски показания, но дори и да можеше, подобно възлагане за извършване справка за
тежести по персоналната партида на собственика – продавач не се установява от показанията
на св. Я., доколкото според нея не е било искано конкретно от нотариуса да се извърши
справка по партидата на собственика – продавач за тежести. Доколкото купувачът по
сделката не се е възползвал от изрично регламентираната възможност по чл. 22 от ЗННД да
възложи на нотариуса извършването на относимите към сделката справки, в това число и за
тежести върху купувания имот и да го консултира, не може да се приеме, че има нарушение
на чл. 25, ал. 1 от ЗННД. Разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗННД следва да се тълкува
систематично в контекста на чл. 24 от ЗННД, според който при изпълнение на служебните
си функции нотариусът не може да взема страна. Това означава, че на нотариуса не му е
вменено такова задължение, поради което няма и как да го наруши, т.е. не е налице
противоправно поведение от негова страна по смисъла на чл. 73 от ЗННД, вр. чл. 45 от ЗЗД,
вр. чл. 25 ЗННД, а след като интересът на купувача е налагал извършването на справка за
тежести върху имота, то той е трябвало да прояви необходимата минималната грижа, за да
охрани интересите си, респ. в тежест на купувача е да провери кой е вписан като собственик
и за налични тежести върху имота (в т.ч. и дали е наложена ипотека върху имота).
Съдът намира на следващо и самостоятелно основание, чеот ищците не се установи
причинна връзка между твърдяната за претърпяна вреда и твърдяното противоправно
4
поведение,тъй като вредата предхожда по време своята причина, а именно твърдяното
противоправно поведение на ответницата и не е обусловена от него.По делото безспорно се
установи, че преди изповядването на сделките по двата нотариални акта по-голямата част от
цената за имота е била заплатена още преди сключването на нот. акт, поради което
увреждането им не е в резултат от нотариалната сделка, и вредата, която според ищците се
съизмерява със заплатената от тях цена на имота, би била налице и при положение, че са
били уведомени от нотариуса за наличие на ипотека, след като плащането е било
осъществено към момента на сключване на сделката, поради което не е налице причинно-
следствена зависимост между претендираните вреди и твърдяното противоправно поведение
на ответника в качеството му на нотариус.
На трето място съдът намира, че претърпяното съдебно отстранение на ищците е в
резултат на неизпълнение на договорното задължение на продавача за липса на учредени
вещни права и на обезпечение задълженията на трети лица върху имота, но не е в причинна
връзка с поведението на ответника. Такова нотариално удостоверяване за наличието и/или
липсата на вещни тежести и други обременености върху процесиите имоти нотариусът не е
извършвал и такива отбелязвания като нейни собствени волеизявления,видно от текста на
двата договора,няма и не се съдържат в тях. След като не е искано и не е възлагано с
изрично писмено възлагане /договор/ по реда на чл.22 от ЗННД извършването на проверка
относно наличието или липсата на вещни тежести, то нотариусът няма как и да
„удостовери” или да „констатира” липсата им.Това е видно и от изричното съдържание на
двата договора за покупко-продажба, в които се съдържа, че не нотариусът,а „продавачът
декларира,че имотът,предмет на настоящия договор не е прехвърлен в собственост на друго
лице,не е сключен предхождащ предварителен договор за продажбата му с трети лица, не са
учредени вещни права, не служи за обезпечение задълженията на трети лица, че не е обект
на принудително изпълнение от трети физически, юридически лица или институции,че за
имота няма сключен договор за наем и че не му е известно да има съдебни спорове или
претенции на трети лица,както и каквито и да било факти, ограничаващи правата на
купувача като собственик,че представените документи са автентични и с вярно съдържание
и че няма други документи, касаещи правото на собственост върху продавания недвижим
имот.” Това изявление на продавача, не е възлагане от купувача към нотариуса по смисъла
на чл.22 от ЗННД и няма как това изявление на продавача да „замести” липсата на каквото и
да било възлагане от купувача към нотариуса по смисъла на чл.22 от ЗННД или да отразява
каквото и да било волеизявление на нотариуса в този смисъл.
По изложените съображения съдът приема, че при липсата на възлагане от страните
по сделката по реда на чл. 22 от ЗННД за извършването на справки за наложени вещни
тежести, неизвършването служебно на такава справка от ответника не съставлява
противоправно поведение. Поради липсата на всеки един от горепосочените кумулативно
изискуемите елементите, за да възникне деликтната отговорност на нотариуса по чл. 73 от
ЗННД, предявените искове се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Това не
налага обсъждане на останалите предпоставки на непозволеното увреждане.
5
След като ответникът не дължи плащане на главниците, то той не дължи плащане и
на акцесорните задължения за обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, поради което и тези
искове, като неоснователни, следва да се отхвърлят.
По отношение възражението за изтекла погасителна давност, предвид изхода на
спора съдът счита, че не дължи произнасяне по него.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на ищците не се дължат разноски.
С оглед изхода на процеса, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищците следва да понесат
претендираните и доказаните от ответника разноски по делото съгласно представените
доказателства, а именно: 2700 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение (съгласно
представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК, като в представения договор за правна
защита – л. 95 от делото, е посочено, че уговореното адв. възнаграждение от 2700 лв. е
платено в брой).
Съгласно чл. 78, ал. 10 ГПК на третото лице помагач не се присъждат разноски.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л. П. В., с ЕГН **********, с адрес: ***
(правоприемник-законен наследник по чл. 227 ГПК на починалия след подаване на исковата
молба първоначален ищец П. В. Р.) и М. Г. Р., с ЕГН **********, с адрес: *** (лично като
първоначален ищец и като правоприемник-законен наследник по чл. 227 ГПК на починалия
след подаване на исковата молба първоначален ищец П. В. Р.), срещу нотариус М. П. М.,
ЕГН **********, вписана под № *** в регистъра на НК, с район на действие Районен съд
Перник и адрес на кантора: ***, искове по чл. 73 от ЗННД, вр. чл. 45 от ЗЗД за заплащане на
сумата в общ размер на 42 257, 30 лв., представляваща обезщетение за причинените им
имуществени вреди, изразяващи се в изповяданите пред Нотариус М. П. М., вписана с №
*** в регистъра на НК, с район на действие РС -Перник покупко - продажби на недвижими
имоти, чрез договори за покупко - продажби, обективирани в нотариален акт № ***,
том.***, per. № ***, дело №308 от 2013г., вписан в АВ, СВ Перник с вх. Peг. № 2900 от
25.09.201 Зг., акт№ ***, том ***, дело № ***, дв. Вх. № 2862 и нотариален акт№ ***, том.
***, peг. № ***, дело № 09 от 2013 г., вписан в АВ, СВ Перник, с вх. Peг. № 2901, дв.вх. №
2863/25.09.2013, акт. № ***, том.***, дело № *** по описа на Нотариус М. М. с рег. № *** на
НК и район на действие - PC Перник, като при извършване на процесните нотариални
продажби, не е запознала с последиците и не е упътила ищците - купувачи да изясни статута
на закупуваните имоти за наличието на вещни тежести, а същите имоти са закупени от
ищците без знанието им за вписана в полза на „Обединена българска банка“ АД ипотека и в
последствие продадени на публична продан по изп. дело № 201***0401707 по описа на ЧСИ
А. В. с рег. № ***, с район на действие ОС Перник, ведно с със законната лихва, считано от
датата на завеждане на исковата молба - 04.01.2021г. до окончателното изплащане на сумата,
6
заедно с мораторната лихва по чл. 86 ЗЗД за сумата 12 877.77 лева, представляваща
обезщетение (лихва) за забава върху главницата 42 257, 30лв. за периода от 04.01.2018г. до
03.01.2021 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Л. П. В., с ЕГН **********, с адрес: *** и М. Г. Р., с ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплатят на нотариус М. П. М., ЕГН **********, вписана под № *** в
регистъра на НК, с район на действие Районен съд Перник и адрес на кантора: ***, на осн.
чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 2700 лв. - разноски по първоинстанционното производство.
Решението е постановено при участието на ЗАД „Дженерали Застраховане” АД, с
ЕИК: ********* като трето лице помагач на ответника Нотариус М. П. М. вписана под №
*** в регистъра на НК, с район на действие Районен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в 2-седмичен
срок от връчването на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
7