№ 19856
гр. София, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:.......
при участието на секретаря .......
като разгледа докладваното от ....... Гражданско дело № 20221110127582 по
описа за 2022 година
Производството е образувано по искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във
връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК, предявени от ....... за признаване на установено, че ответницата
К. В. Г., ЕГН **********, с адрес: ......, дължи на ищеца ....... със седалище и адрес на
управление: ....., следните суми: сумата от 473,86 лева, ведно със законна лихва от
07.07.2021 г. до изплащане на вземането, представляваща главница по договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта № .......- ......./14.12.2018 г. между ......, и ответницата, като вземането е
прехвърлено на ищеца ...... по силата на приложение № 1/18.06.2020 г. към рамков договор
за цесия от 19.08.2019 г. между заявителя и кредитодателя; сумата от 7,90 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 20.08.2019 г. до 15.01.2020 г.; сумата от 70,72
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 21.08.2019 г. до 12.03.2020 г. и от
14.07.2020 г. до 01.06.2021., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 39945/2021 г. по описа на СРС, 161 състав.
Ищецът твърди да има вземане, тъй като на 14.12.2018 год. между ...... и К. В. Г.,
ЕГН ********** е сключен Договор за потребителски кредит, отпускане на потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта .......-....... от 14.12.2018 год., с което между
страните възниква облигационно отношение. Твърди че, по силата на Договора
кредитодателят е отпуснал сума (главница) в размер на 1061,66 лева, а кредитополучателят
се е задължил да я върне, ведно с уговорената възнаградителна лихва (а именно - добавка,
съставляваща печалбата на кредитодателя), начислена върху отпусната в кредит главница
съгласно лихвен процент, фиксиран за целия срок на действие на договора. Изплащането на
кредита е разсрочено на 12 месечни погасителни вноски. Кредитодателят е изпълнил
задължението си и е предоставил уговорената като кредит сума (главница), за което ищецът
е приложил като доказателство Фактура № ...... от 14.12.2018 г. и писмено потвърждение от
кредитора за извършеното плащане към търговския партньор, чрез който е усвоен кредита.
Твърди, че ответницата се е задължила да върне сума в общ размер на 1163,52 лева на 12
броя погасителни вноски, като погасителната вноска включвала главница и добавка,
съставляваща печалбата на заемодателя съгласно Общите условия по договора за заем и
посочени в Погасителния план от Договора. Посочва, че ответницата е извършила 6 (шест)
плащания към първоначалния кредитор, както следва: на 17,01.2019 год. - сума в размер на
1
96,96 лева, на 16.02.2019 год. - сума в размер на 96,96 лева, на 16.04.2019 год. - сума в
размер на 193,92 лева, на 15.05.2019 год. - сума в размер на 96,96 лева, на 14.06.2019 год. -
сума в размер на 96,96 лева и на 15.10.2019 г. - сума в размер на 100,00 лева.
Твърди, че ответницата не е изпълнила всички свои задължения по Договора в
уговорения срок и е преустановила плащанията, като падежът на първата изцяло
неизплатена вноска е настъпил на 20.08.2019 год.
С оглед на гореизложеното, ответницата дължи заплащане на остатъка по
главницата по договора, която е дължима ведно със законна лихва за забава върху
главницата от 20.07.2019 год. до 20.12.2019 год. по Договор за потребителски кредит,
отпускане на потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта .......-....... от
14.12.2018 год. Твърди, че считано от 21.08.2019 год. ответницата е изпаднала в забава,
поради което същата дължи обезщетение е размер на законната лихва за забавата за периода
от 21.08.2019 год. до 01.06.2020 год., с изключение на периода от 13.03.2020 год. до
13.07.2020 год. включително, в размер на 70,72 лева, както и остатъка от договорната лихва
по Договора в размер на 7,90 лева.
Посочва, че на 18.06.2020 год. между кредитодателя ....... и ...... е сключен Договор
за прехвърляне на вземания (цесия) от 18.06.2020 г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 22.04.2020 г. Твърди, че прехвърлянето на вземането било
съобщено на ответницата.
В срока за отговор, чрез назначения особен представител, ответницата оспорва
исковете по основание. Не твърди да е платен дълга. Твърди, че поведението на банката е
виновно, тъй като към момента на отпускане на кредита, същата е била наясно с
неплатежоспособността на ответницата, но въпреки това отпуснал кредита. Навежда, че
договорът за кредит съдържа неравноправни клаузи, без ги посочва. Посочва, че с
цедирането на договора за кредит са нарушени правата на ответницата, тъй като с с
цедирането му се прекратявал и застрахователния й договор „Закрила на плащанията плюс“.
Ето защо моли съда да отхвърли исковете.
В съдебното заседание, чрез депозирано писмено становище, исковете се поддържат
от ищцовото дружество. Процесуалният представител на ответника оспорва исковете и моли
за отхвърлянето им.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Приложено е ч. гр. д. № 39945/2021 г. на СРС, 161 състав, от което се установява, че
по заявление на ....... е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК срещу К. В. Г. за вземанията, предмет на настоящите искове. На основание чл. 415, ал.
1, т 2 ГПК съдът е указал на заявителя, че може да предяви установителен иск относно
твърдените от него вземания, като настоящите искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4
ГПК. Изложеното сочи, че за ищеца е налице правен интерес от предявените установителни
искове по чл. 422 ГПК и същите са процесуално допустими.
За успешното провеждане на предявените по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК искове, в
тежест на ищеца е да докаже, че между страните е налице валидно облигационно
отношение, по което праводателят на ищеца е изпълнил задълженията си, настъпването на
изискуемостта на насрещното задължение за плащане, както и цедирането и уведомяването
по същото, а в тежест на ответника е да докаже, че е заплатил дължимото.
От представените и приети писмени доказателства към исковата молба се установи
наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за заем. По делото
е представен Договор за потребителски кредит, отпускане на потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта .......-....... от 14.12.2018 год., сключен между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, ЕИК ...... и ответницата К. В. Г., съгласно
2
който заемодателят предоставя на ответницата кредит за закупуване на стоки на обща
стойност 974 лева. В договора са посочени годишен процент на разходите (ГПР) от 18.07 %,
лихвен процент от 16.72 % и общата стойност на плащанията от 1163.52 лева. Ответницата
се е задължила да възстанови заетата сума чрез 12 броя месечни вноски, всяка от които в
размер на 96.96 лева. В договора е обективиран и погасителен план, в който са посочени
падежните дати на всяка от вноските, размера на вноските и на оставащата главница, като
крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 20.12.2019 г. (дата на
последна погасителна вноска). С подписването на договора ответникът е удостоверил, че е
получил финансираните стоки и услуги.
Представени са и общи условия на договора за кредит, Сертификат за сключена
застраховка „Закрила на плащанията Плюс“, както и общи условия към застрахователния
договор, Сертификат за застраховка „Защита на плащанията по кредитни карти“,
Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК. (лист 8 – 23 от делото).
Видно от приложения по делото Рамков договор за покупко-продажба на вземания от
22.04.2020 г., сключен между ...... и ищецът ......, и от Приложение № 1 от 18.06.2020 г.,
кредитодателят е прехвърлил на ищеца вземанията си по процесния договор за паричен заем
(лист 25 – 33 от делото), което прехвърляне е потвърдено от цедента (лист 35 от делото).
Представено е пълномощно от цедента, с което упълномощава цесионера да уведоми
всички длъжници за извършеното прехвърляне на вземанията по кредити (лист 34 от
делото), както и уведомително писмо до ответницата (лист 41 от делото) и известие за
доставянето му с отбелязване „непотърсена“. (лист 36 – 37 от делото). При тези
обстоятелства следва да се приеме, че уведомяването на ответницата за прехвърлянето на
вземането срещу нея е станало в хода да исковото производство, което следва да бъде
съобразено от съда, като факт настъпил в хода на делото (в този смисъл - Решение № 198 от
18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. и др.). В тази връзка, константна е практиката на ВКС, че
уведомяването за цесията по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД може да бъде от пълномощник на цедента,
какъвто в случая е цесионерът (в този смисъл - Решение № 78 от 09.07.2014 г. по т. д. №
2352/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о. и Решение № 109/13.07.2016 по дело № 1050/2015 на ВКС,
ТК, I т. о.).
Следователно по делото се установи, че ...... е активно материалноправно
легитимирано да претендира заплащането на задълженията на ответницата по Договор за
потребителски кредит, отпускане на потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта .......-....... от 14.12.2018 год., сключен между ответницата и цедента .......
Видно от представената по делото фактура № ....../14.12.2018 г. се установява, че
ответницата е усвоила кредитни средства в размер на 974 лева, като не е спорно между
страните, че същата е погасила задължения към кредитодателя в общ размер на сумата от
681.76 лева.
Процесният договор попада в обхвата на регулация на Закона за потребителския
кредит (ЗПК), който урежда особени изисквания за предоставяне на потребителски кредит, а
също и Закона за защита на потребителите (ЗЗП), който урежда защита на особена категория
длъжници.
В съответствие с разпоредбата на чл. 5 ГПК и т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение
1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се отбележи, че съгласно
императивната разпоредба на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване
на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност на договора за потребителски
заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност също
е по-особена по вид с оглед на установените в чл. 23 ЗПК последици, а именно че, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя
не отпада изцяло, тъй като съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихви и другите разходи. С оглед
3
императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес
за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи
служебно, съгласно чл. 5 ГПК, за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако
нарушението на тези норми не е въведено в отговора на исковата молба като възражение.
При извършената служебна проверка, относно действителността на сключения между
страните договор, съдът констатира, че в процесния договор лихвеният процент е фиксиран
като абсолютна процентна стойност – 16.72 %. Липсва обаче разпоредба за условията на
неговото прилагане. Липсва уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният
процент – дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница, т. е. не
става ясно как е разпределян лихвеният процент във времето – върху цялата дължима
главница или е съобразно поетапното намаляване, от което се проявява неяснота относно
размера и начина на формиране на възнаградителната лихва. Без значение е дали лихвеният
процент е фиксиран или променлив, следва в договора за кредит да са посочени условията
(начините) за прилагането му или поне от цялостното съдържание на договора и
погасителния план към него да може непротиворечиво и без съмнение да се изведе какъв е
начинът на начисляване на лихвения процент съобразно главницата по договора. Това
изискване не е изпълнено, доколкото в договора е посочен единствено размера на лихвения
процент. Никъде в договора не е отбелязан и какъв е общият размер на дължимата за срока
на договора възнаградителна лихва и съотношението с главницата по кредита, за да може да
се направи проверка при какви условия (начини) е приложен лихвеният процент и дали
същият отговаря на посочения от кредитодателя фиксиран размер. В този смисъл съдът
намира, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК.
На следващо място, в договора е посочен годишен процент на разходите (ГПР), но
отново единствено като абсолютна процентна стойност. Липсва посочване на взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение №
1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Според разпоредбата на чл. 19, ал.
1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.
ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит, тези съставни елементи обаче, към
момента на сключване на договора, са неизвестни за заемателя. В договора липсва ясно
разписана методика на формиране на ГПР, което води и до неяснота относно включените в
него компоненти за формиране посочения в договора ГПР от 18.07 %, а това от своя страна е
нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин,
установено в чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Процесният договор съдържа информация за съответните плащания и срокове за това
– посочен е общият размер на дължимата по договора сума, броят и размерът на вноските,
падежът на първата и последващите такива, което изброяване не следва да се приема за
погасителен план по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Договорът не съдържа разбивка на
всяка погасителна вноска, показваща погасяването на частта от главницата и на частта от
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент. Посочен е размерът на съответните
плащания и срокове за това, но не е осъществено разбиване по пера на това задължение, от
която разбивка да е ясно, какво е задължението за главница и какво е задължението за лихви,
респективно за такси, когато такива са предвидени в договора. Не става ясно как се формира
сумата от 96.96 лева за дължимите погасителните вноски. Произтичащото от ЗПК
задължение за кредитора е да посочи разбивка не само на целия размер на предоставения
паричен заем, а и на всяка една отделна погасителна вноска. В случая става ясно, че се
дължи връщане на сума от общо 1163.52 лева, която е съвкупност от размера на месечните
погасителни вноски, но не е посочено как се определя погасителната месечна вноска, т. е. в
стойността на всяка една от тези вноски какъв е размерът на главницата, на лихвите,
респективно на други предвидени задължения. Липсва погасителен план, съставен съгласно
изискванията на закона, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските
4
между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването.
В процесния договор липсва предоставяне на предвидената в чл. 10, ал. 1, т. 12 ЗПК
информация относно правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен
договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за
извършените и предстоящите плащания, който погасителен план трябва да посочва
дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания и да
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните
разходи.
В обобщение на изложеното, съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК
сключеният Договор за потребителски кредит, отпускане на потребителски кредит, издаване
и ползване на кредитна карта .......-....... от 14.12.2018 год., сключен между ..... и ответницата
К. В. Г. е недействителен, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 – 12
ЗПК.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. Това се отнася и за обезщетението за забава, тъй като предвид
недействителността на договора, приложима е разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД и за
поставяне в забава е необходима покана. Такава е едва исковата молба, която съобразно
фикцията на чл. 422 ГПК, се счита предявена от постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда, поради което и оттогава ще е дължима законна лихва върху главницата, но не и лихва
(обезщетение) за забава в размер на 70,72 лева за исковия период от 21.08.2019 г. до
12.03.2020 г. и от 14.07.2020 г. до 01.06.2021., както и възнаградителна лихва в размер на
7,90 лв. за периода от 20.08.2019 г. до 15.01.2020 г.
Необходимо е да се посочи и това, че като потребител ответницата разполага със
защитата срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които също
съдът следи служебно – чл. 7, ал. 3 ГПК.
Съгласно чл. 143 от ЗЗП „неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребителя е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като правната норма дава изчерпателно изброяване на различни хипотези на
неравноправие.
Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен
ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не
са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на
договор при общи условия.
Процесният договор е сключен при общи условия - при предварително определени от
едната страна- ищеца - кредитор клаузи на договора. Не бяха представени доказателства, от
които да се установи, че уговорките по договора за потребителски кредит са постигнати в
момента на сключване на договора и че ответницата е имала възможност да влияе върху
съдържанието им, поради което съдът намира, че постигнатите по договора уговорки не са
индивидуално уговорени - изготвени са предварително, представянето им на заемателя от
страна на заемодателя е формално, заемателят като потребител не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им.
В настоящия случай ищецът с исковата молба признава неизгодния за себе си факт, а
именно, че ответницата е извършила 6 плащания към първоначалния кредитор и е погасила
задължения към същия в общ размер на сумата от 681.76 лева, като е преустановила
редовното обслужване на кредита на 20.08.2019 г., като не е извършвала други последващи
плащания. При тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че в подлежащата на
5
връщане по силата на чл. 23 ЗПК чиста стойност на кредита, при уговорена в договора за
потребителски кредит стойност на заетата сума от 974 лева и след приспадане на
извършените плащания в размер на 681.76 лева, е в размер на сумата от 292,24 лева, до
който размер предявеният иск следва да бъде уважен, като за разликата над този размер до
пълния предявен размер на претенцията от 473.86 лева за главница, както и по отношение на
акцесорните претенции за лихва исковете следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При
този изход на делото право на разноски имат и двете страни, но искане в този смисъл е
направил единствено ищецът. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
направените от него разноски в заповедното производство в размер на 75 лева, от които: 25
лева – платена държавна такса в заповедното производство и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от
Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия,
материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото, от които съобразно
уважената част на иска следва да се присъди сумата от 39.67 лева. На основание чл. 78, ал. 1
ГПК ищецът има право на направените от него разноски в исковото производство в размер
на 625 лева, от които: 125 лева - платена държавна такса в исковото производство, 400 лева
– депозит за особен представител и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда в минимален размер, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл.
25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените
действия, материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото, от които
съобразно уважената част на иска следва да му се присъди сумата от 330.60 лева.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , по реда на чл. 422 ГПК, че К. В. Г., ЕГН
**********, с адрес: ......, ДЪЛЖИ на ......., със седалище и адрес на управление: ....., сумата
от 292.24 лева, ведно със законна лихва от 07.07.2021 г. до изплащане на вземането,
представляваща главница по договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № .......-......./14.12.2018 г.,
сключен между ......, и К. В. Г. , като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата от 292.24лв.
до пълния му предявен размер от 473.86 лева, както и исковете за договорна лихва от 7,90
лева, представляваща договорна лихва за периода от 20.08.2019 г. до 15.01.2020 г.; сумата от
70,72 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 21.08.2019 г. до 12.03.2020 г. и
от 14.07.2020 г. до 01.06.2021, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
39945/2021 г. по описа на СРС, 161 състав.
ОСЪЖДА К. В. Г., ЕГН **********, с адрес: ...... ДА ЗАПЛАТИ НА ......., със
седалище и адрес на управление: ....., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 39.67 лева –
разноски в заповедното производство, както и сумата от 330.60 лева – разноски в исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7